Р Е Ш Е Н И Е
№………./…………2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд, Варна, ШЕСТИ
КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в публичното съдебно заседание на дванадесети декември две
хиляди и деветнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА ПОПОВА
МАРИЯНА БАХЧЕВАН
При участието на секретаря ГАЛИНА
ВЛАДИМИРОВА и на прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ като разгледа докладваното от съдия
ЕВЕЛИНА ПОПОВА к.н.а.х.д. № 2937 по описа на съда за две хиляди и деветнадесета
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по
реда на глава ХІІ АПК вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба
на Териториална дирекция „Северна морска“ в Агенция „Митници“, предявена чрез
процесуален представител юрисконсулт Шулева, срещу решение № 1747/01.10.2019 г.
по н.а.х.д. № 2630/2019 г. на ВРС, с което е отменено НП № 384/2018/2019 г. от
15.05.2019 г. на заместник-директора на ТД „Северна морска“ в Агенция
„Митници“, с което на „Милки груп био“ ЕАД за нарушение на чл. 234 ал. 1 т. 1
ЗМ вр. чл. 70 пар. 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета вр.
чл. 128 пар. 1 и 2 от Регламент № 2015/2447 на Комисията е наложено на
основание чл. 234 ал. 2 т. 1 вр. ал. 1 т. 1 ЗМ административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 13 108, 66 лв., представляващ 100% от
размера на избегнатите публични държавни вземания. По изложени в жалбата подробни
съображения за нарушаване на закона от страна на въззивния съд и за допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила – касационни основания по чл. 348
ал. 1 т. 1 и 2 НПК вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН - се иска решението да бъде
отменено и наместо него да се постанови друго от касационната инстанция по
съществото на правния спор, с което оспореното по реда на чл. 59 ЗАНН
наказателно постановление да се потвърди изцяло.
В с. з. на 12.12.2019 г.
касаторът ТД „Северна морска“ в Агенция „Митници“ и ответникът „Милки груп био“
ЕАД, редовно призовани, не се представляват. От пълномощника на ответника е
постъпила писмена молба с.д. № 18 372/11.12.2019 г. с приложени към нея
подробни писмени бележки, списък на разноските, опис за плащания по фактури от
№ 515/03.06.2019 г. до № 570/03.06.2019 г. и преводно нареждане за заплащане на
сумата по тях в общ размер на 27 450 лв. като се иска решението на ВРС да
се остави в сила и в полза на „Милки груп био“ ЕАД да се присъдят сторените за
двете съдебни инстанции разноски за адвокатска защита в общ размер на 2 208
лв. съгласно приложения списък. Явилият се по делото прокурор от Окръжна
прокуратура – Варна също дава заключение за неоснователност на касационната
жалба поради липсата на достатъчно доказателства, безсъмнено установяващи
извършеното от „Милки груп био“ ЕАД нарушение.
След преценка на процесуалната
допустимост и основателност на жалбата, извършена в рамките на касационната
проверка по чл. 218 АПК вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН, съдът намира
следното:
По допустимостта на жалбата:
Предявена е срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, съгласно
изричната разпоредба на чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН, от процесуално
легитимирано лице, съгласно чл. 210 ал. 1 АПК, и в преклузивния срок за
упражняване на правото на жалба, визиран в чл. 211 ал. 1 АПК – съобщение за
изготвеното въззивно решение е получено редовно от касатора на датата
03.10.2019 г. /л. 72 от н.а.х.д. № 2630/2019 г. на ВРС/, а касационната жалба
според поставения върху нея печат е предявена чрез въззивния съд на 07.10.2019
г. С нея е сезиран родово и местно компетентният съд. Кумулативното наличие на
изложените положителни процесуални предпоставки и отсъствието на отрицателни
такива обуславя извод за допустимост на касационното производство.
Разгледана по естеството на
изложените оплаквания и в рамките на задължителната касационна проверка по чл.
218 ал. 2 АПК, касационният състав намира касационната жалба за неоснователна.
С отмененото от районния съд
наказателно постановление е ангажирана административно-наказателната
отговорност на „Милки груп био“ ЕАД по чл. 234 ал. 2 т. 1 вр. ал. 1 т. 1 ЗМ за
това, че на 05.02.2018 г. на МП „Пристанище Варна“ при Митница Варна с
митническа декларация за едновременно допускане за свободно обращение и крайна
употреба на стоки /код 4071/ MRN 18BG002005Н0001827 е декларирало стока: „5671 колета по 20 кг. нето тегло
палмова мазнина IFFCO HQPO 36/39 с обща фактурна стойност в кл. 22 в размер на 62 990,
97 USD; с митническа стойност в размер
на 10 5238, 51 лв.; бруто тегло 116 822, 60 кг.; нето тегло 113 420, 00
кг.; тарифен код ********** и държава на произход Малайзия“; с начислени
държавни вземания в размер на 9 471, 47 лв. мито и 23 235, 75 лв. ДДС
или общо в размер на 32 707, 22 лв. вместо
да декларира стоката с фактурна стойност в кл. 22 в размер на 89 987, 10 USD /при единична цена FOB 795, 00 USD за 101, 300 метрични тона и единична
цена FOB 780, 00 USD за 12, 120 метрични тона/; с митническа стойност в размер на 148 752,
75 лв. и с дължими държавни вземания в размер на 13 387, 75 лв. мито и 32 428,
10 лв. ДДС, вследствие на което административно-наказващият орган е приел, че
дружеството е избягнало частично плащане на публични държавни вземания в размер
на 3 916, 28 лв. мито и 9 192, 38 лв. ДДС, при което общият размер на
щетата, възлизащ на 13 108, 66 лв., не надхвърля 35 на сто от митническата
стойност на стоката.
Въз основа на изпратените от
Агенция Митници до Митница Варна с писмо вх. № 32-267756/17.09.2018 г.
документи, касаещи разменената кореспонденция с Европейската служба за борба с
измамите /OLAF/, между които и писмо от OLAF № ОСМ(2018) 18661/03.09.2018 г. с приложени копия на 23 малайзийски износни
декларации, между които и издадените в Порт Кланг износна митническа декларация J33211004865 от 10.11.2017 г. с декларирана стойност при
износа на 46 679, 600 кг. нето RBD палмово
масло в размер на 35 349, 600 USD и износна
митническа декларация J33212002747 от 08.12.2017 г. с
декларирана стойност при износа на 116 699 кг. нето RBD палмово масло в размер на 90 073, 500 USD, АНО е приел за доказано обстоятелството, че износът по малайзийските износни
декларации J33211004865/10.11.2017 и J33212002747/08.12.2017 г. и
вносът по процесната митническа декларация MRN 18BG002005Н0001827/05.02.2018 г. касаят
едни и същи доставки, като при вноса стоката е декларирана на по-ниска от
реалната й стойност. Позовал се е на изложеното в писмото от OLAF обстоятелство, че малайзийските власти са представили на
Европейската служба за борба с измамите декларациите за износ за 23 пратки
палмово масло за България, които според писмото кореспондират пряко с вносните
операции в България, предмет на проверката от OLAF, от съпоставката между които се установявало, че декларираната стойност за
износ показва, че вносителят системно занижава с 30% стойността на стоката при
деклариране на вноса в България, като що се отнася до несъответствието между
вписаните в износните митнически декларации номера на фактурите за доставка и
тези по представените от „Милки груп био“ ЕАД фактури, отнасящи се до
съответните вносни операции в България, OLAF е приел за неистински представените в България фактури. Аргумент за това,
както според писмото на OLAF, така и според АНО е
установената идентичност в реквизитите на документите по доставките,
включително и по процесния внос по MRN 18BG002005Н0001827/05.02.2018 г. и съответстващите му износни
митнически декларации J33211004865/10.11.2017 и J33212002747/08.12.2017 г.,
изключая единствено посочените номера на фактурите и обявените стойности на
стоката. Прието е, че липсата на фактура за по-високата от двете стойности не е
пречка за определянето на по-висока митническа стойност на стоката по реда на
чл. 70 пар. 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета вр. чл. 128 пар. 1 и 2
от Регламент № 2015/2447 на Комисията, според които базата за определяне на
митническата стойност е договорната стойност, тоест действително платената или
подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с
местоназначение в митническата територия на Съюза, която се определя в момента
на приемане на митническата декларация въз основа на продажбата, извършена
непосредствено преди въвеждането на стоките в посочената митническа територия.
За да отмени наказателното
постановление, районният съд е приел за недоказано по безсъмнен начин
извършването на индивидуализираното в АУАН и в НП административно нарушение
като извода си е изградил въз основа на цялостна и задълбочена преценка на
представените доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност и поотделно.
Действително, както правилно е
прието от АНО, съгласно общото правило на чл. 70 пар. 1 и 2 от МК митническата
стойност на внасяните стоки е тяхната договорна стойност, т. е. действително
заплатената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ
с местоназначение в митническата територия на Общността, без да се засягат
корекциите, които при необходимост трябва да се направят в съответствие с чл.
71 и чл. 72 от МК. Същевременно съгласно Решение от 16 ноември 2006г., Compaq
Computer International Corporation, С-306/04, EU:C:2006:716, т. 20 митническата
стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и
да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност.
Правилно обаче решаващият делото
съд е приел, че както в хода на АНП, така и във въззивното производство не са
събрани доказателства, установяващи с категоричност, че палмовата мазнина по
процесната вносна митническа декларация MRN 18BG002005Н0001827/05.02.2018 г. е
продадена на вносителя на по-висока стойност от обявената в декларацията. Обосновани логически и правно издържани са
съжденията на решаващия делото съд, че наказаното търговско дружество не може
да носи отговорност за верността на отразените в износните митнически декларации
данни, след като подадената от него вносна митническа декларация напълно
съответства на стойността на приложените към нея договори и фактури и на
извършените по тях плащания. В тази връзка съдът с основание е игнорирал като
доказателство за действително договорената или реално платена цена на стоката
малайзийските износни декларации, които по смисъла на МК не представляват
документи, удостоверяващи горните обстоятелства по обвързващ насрещната страна
начин. Това разбиране правилно е подкрепено с разпоредбата на чл. 5 т. 12 от
МК, според която митническата декларация е актът, с който дадено лице изразява
в установена форма и по установения начин желанието си за поставяне на стоки
под определен митнически режим, като посочва където е уместно специфични мерки,
които следва да бъдат приложени. След като жалбоподателят не е титуляр на
режима „износ“ по смисъла на чл. 5 т. 35 от МК, то не може да бъде обвързан от
декларираното в износните митнически декларации.
Не на последно място съдът
правилно е съобразил и факта, че липсата на приложени по преписката фактури или
платежни документи във връзка с декларираната по-висока стойност на стоката по
износните митнически декларции също индикира на невъзможността за съобразяване
на данните по тях при определянето на митническата стойност при вноса. До определянето на по-висока
митническа стойност на стоката по реда на чл. 70 пар. 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския
парламент и на Съвета вр. чл. 128 пар. 1 и 2 от Регламент № 2015/2447 на
Комисията може да се достигне само когато са налице доказателства за
действителната продажна цена на стоката, която е по-висока от декларираната при
вноса, но в случая такива доказателства няма.
Относно писмото от OLAF № ОСМ(2018) 18661/03.09.2018 г. съдът с основание е приел, че то не представлява
окончателен доклад, след като не съдържа посочените в чл. 11 от Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 реквизити и не е подписано от генералния директор.
Поради това писмото е само с уведомителен характер и за него е неприложим чл.
11 пар. 2 от Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013, признаващ на докладите на OLAF статут на годни доказателствени средства в
административния и в съдебния процес.
Касационният състав споделя и
останалата част от мотивите на районния съд, обусловили крайния му извод за
недоказаност на повдигнатото на „Милки груп био“ ЕАД обвинение, че посочвайки в
подадената вносна декларация
MRN 18BG002005Н0001827/05.02.2018 г. занижена стойност на декларираната стока, е
избегнало да заплати пълния размер на дължимите държавни вземания. Поради това
съгласно чл. 221 ал. 2 изр. второ АПК вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН
касационният съд препраща към тях без да ги преповтаря в решението си.
Като се има предвид, че в тежест
на АНО е да докаже чрез пълно доказване извършването на нарушението, за което с
НП е ангажирана административнонаказателната отговорност на нарушителя, като не
остави и най-малкото съмнение в съществуването на фактите, индивидуализиращи
нарушението, то правилно районният съд е отменил в случая обжалваното по реда
на чл. 59 ЗАНН наказателно постановление.
В целостта си изложеното обуславя
извод за неоснователност на касационната жалба, поради което оспореното с нея
решение на ВРС следва да се остави в сила.
По искането на ответната по
касация страна с решението да й се присъдят направените съдебни разноски във
въззивното производство по обжалване на НП № 384/15.05.2019 г. на
заместник-директора на ТД „Северна морска“ в Агенция „Митници“ и в касационното
производство по обжалване на постановеното от въззивния съд решение № 1747/01.10.2019
г. по н.а.х.д. № 2630/2019 г. съдът намира следното: С допълнението на чл. 63 ЗАНН /обн. ДВ бр. 94/29.11.2019 г./ е създадена нова ал. 3, според която в
съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски
по реда на АПК. На основание чл. 5 ал. 5 от Конституцията на Република България
разпоредбата е влязла в сила три дни след обнародването, т. е. считано от
03.12.2019 г. е част от действащото ни право. Тъй като съгласно чл. 14 ал. 1
ЗНА обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение и то с
изрична разпоредба, каквато в случая не е налице, въведеният едва с чл. 63 ал.
3 ЗАНН институт на разпределяне на отговорността за разноски в
административнонаказателното производство следва да се прилага само занапред,
поради което „Милки груп био“ ЕАД има право на овъзмездяване съгласно 143 АПК
вр. чл. 63 ал. 3 ЗАНН на направените разноски единствено в касационното
административнонаказателно производство. Съгласно приложените на л. 11 – 13 от
делото документи /договор за правна защита и съдействие от 23.10.2019 г.;
фактура № 640/23.10.2019 г. и преводно нареждане от 23.10.2019 г. за сумата по
фактурата/ те възлизат на 1104 лв., представляващи размера на договореното и
заплатено на пълномощника на „Милки груп био“ ЕАД възнаграждение за
осъществената по делото адвокатска защита / с включения ДДС/ . Тъй като
съгласно чл. 3 ал. 1 от Устройствения правилник на Агенция „Митници“ агенцията
е със статут на юридическо лице, какъвто не е признат и на създадените с чл. 7
ал. 1 от правилника пет териториални дирекции, които съгласно чл. 29 ал. 1 са
административни звена в структурата на Агенцията, за сумата от 1 104 лв.
следва да бъде осъдена Агенция „Митници“ – ТД „Северна морска“.
Воден от изложеното, съдът
Р Е
Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1747/01.10.2019
г. по н.а.х.д. № 2630/2019 г. на ВРС, с което е отменено НП № 384/2018/2019 г.
от 15.05.2019 г. на заместник-директора на ТД „Северна морска“ в Агенция
„Митници“, с което на „Милки груп био“ ЕАД за нарушение на чл. 234 ал. 1 т. 1
ЗМ вр. чл. 70 пар. 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета вр.
чл. 128 пар. 1 и 2 от Регламент № 2015/2447 на Комисията е наложено на
основание чл. 234 ал. 2 т. 1 вр. ал. 1 т. 1 ЗМ административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 13 108, 66 лв. /тринадесет хиляди сто и
осем лева шестдесет и шест стотинки/, представляващ 100% от размера на
избегнатите публични държавни вземания.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ – ТД
„Северна морска“ да заплати на „Милки груп био“ ЕАД, ЕИК *********, направените съдебни разноски в касационното
производство в размер на 1 104 /хиляда сто и четири/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/