№ 3
гр. Разград, 04.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и трети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Рая П. Йончева
при участието на секретаря Светлана Л. Илиева
като разгледа докладваното от Рая П. Йончева Търговско дело №
20213300900006 по описа за 2021 година
За да се произнесе, съобрази следното
Производство по реда на чл.365 и сл. ГПК.
Образувано е по искове на „АГРО КОНСТРУКШАН” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление по търг. регистрация в гр. Разград, ул.“Априлско
въстание“№56, вх.Б, ап.5, сезираща съда с искове, предявени в условия на обективно
кумулативно съединяване срещу „НАРСЕЛ“ЕООД , както следва:
1/Главен иск, предявен на осн. чл.266, ал.1 във вр. с чл.7 ЗЗД – за изпълнение на
поето по договор за изработка/строителство парично задължение в размер на 34 404,43лв. и
2/Акцесорни искове, предявени на осн.чл.8 ЗЗД за дължима в обезщетение
мораторна лихва, съответно-в размер на 1 558,66лв. за забава на главница от 7 471,63лв. по
Ф.№52/25.Х.2018 за времето от 30 XII.2018 до 18.І.2021г. и в размер на 5 618,48лв. за
забава на главница от 26 832,80лв. по Ф.№63/25.XII.2018 за времето от 30.XII.2018 до
18.І.2021г.
В с.з., чрез процесуалният си представител по пълномощие заявява че поддържа исковете
на посоченото основание и размер, позовавайки се на предвидените в чл.266 и чл.86 ЗЗД
предпоставки - -неизпълнение на парично поето по договор за изработка задължение и
дължима в обезщетение мораторна лихва за забава на изискуемата по договора главница;
Оспорва въведените от ответника възражения относно качеството на престараното от него
изпълнение по договора; твърди приемане на възложените му и изпълнени по договора
СМР; Претендира присъждане на направени по делото разноски.
1
В писмен отговор, депозиран по реда и сроковете на чл.367 и сл ГПК, ответникът
признава допустимост на исковете. Оспорва основателност на иска и приемане на
претендираните до заплащането им СМР поради некачественото им изпълнение; твърди
ненастъпила изискуемост на претендираното по иска вземане; Прави възражение за
прихващане с насрещно дължими му се вземания, както следва:
1/до размера на 10 569,98лв. без ДДС, съответно- 12 683,98лв. с ДДС, претендирани като
равностойност на недоговорени и невъзложени СМР, подробно индивидуализирани в
табличен вид, както следва: направа на кофраж; доставка и полагане на бетон; д-
кат.м.ж.стенни п.8см; д -кат.м.ж.стенни п.8см преградна стена и -кат.м.ж.поккр.10см цвят;
Твърди се лошо, некачествено извършено и в отконение на одобрения проект изпълнение.
2/ До размера на 29 980,00лв. без ДДС, респ. 35 976,00лв. с ДДС, претендирани като
стойност на некачествено изпълнени по договора СМР: направа на шлайф бетон; увредени
и неправилно монтирани стенни панели; увредени и неправилно монтирани покривни
панели;
3/До размера 5 367,37лв., претендирани като дължима в обезщетение за забавено
изпълнение неустойка, договорена в размера на дължимите за периода на забава вноски по
кредита, отпуснат на ответника-възложител за заплащане на възложените на ищеца СМР;
Забавата се твърди за срок от три месеца и единадесет дни.
В с.з. и с депозирани в срок писмени бележки, чрез процесуалният си представител по
пълномощие ответното дружество поддържа становище за неоснователност на предявените
срещу него искове. Претендира присъждане на направени по делото разноски.
Въз основа на събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в
съвкупност, както и във връзка с доводите на страните, съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
На 7.IIІ.2018г. между страните по делото е сключен договор за строителство
(вж.л.11 и сл. от делото), съгласно който ответното дружество възлага на ищеца
изграждането на „подобект –КПП производствено хале“ към „Птицеферма за 39 000
пилета”, находяща се в стопански двор, за който в кв. 77 по плана на с.Лудогорци е отреден
парцел I. В качеството си на изпълнител, със сключване на договора ищецът се е задължил с
изграждането на обекта за срок от 110дни, броими от датата на издаване на протокола за
откриване на строителната площадка, но не по рано от 14.IV.2018г.
В заключение(л.106 и сл.) назначената по делото СТЕ установява , че
необходимият за стартиране изпълнението на възложените СМР Акт за откриване на
строителната площадка, стр. линия и ниво е издадем на 4.IV.2018т. Т.е., с оглед
предвиденото в Раздел IV ,чл.4 от сключения между страните договор, съдът приема, че 110
дневният срок , в който ищецът се е задължил с престиране на възложените му за изработка
СМР е започнал да тече от 14.IV.2018г. Крайната дата на срока за престиране на
възложените СМР, при съобразяване, че същият е договорен като такъв само в рамките на
работните дни, е 5.Х.2018г.-петък. Обектът е въведен в експлоатация на , съгласно
2
издаденото на тази дата и съобразеното от експерта Удостоверение №8/ 7.III.2019г.
Съгласно договора, в задължение на ищеца е вменено да изпълни възложените му
СМР качествено , в срок и в съответствие с предоставените му инвестиционни проекти, и
приетата от ответното дружество- възложител КСС; Съгл. предвиденото в чл.3.5 от договора
да отчита пред ответното дружество изпълнението на възложените му СМР ежемесечно, на
25-то число на текущия месец с изготвен от него протокол; „да осигури“ необходимите за
изработката „строителни материали, детайли, конструкции и др.“, гарантирайки пред
възложителя тяхното качество и произход с декларации за съответствие; да уведомява
своевременно възложителя за пропуските и недостатъците, констатирани в утвърдените
инвестиционните проекти; да изготвя дължимите и изискуеми се съгласно ЗУТ и Наредба
№3/31.VII.2003г. за съответния етап на строителството актове и протоколи; за представя
ежемесечно на възложителя протокол за извършените СМР; да отстранява за своя сметка
всички появили се в договорения гаранционен срок дефекти, установени с двустранно
подписан протокол;
В обезпечение на дължимото от ищеца изпълнение в срок, с подписване на договора
страните са предвидили, че при просрочие на изработката изпълнителят следва за погаси
кредита, отпуснат от Уникредит Булбанк на ответника във връзка с възложения за
строителство обект. Неустойката, предвидена в обезпечение на дължимото от ищеца
изпълнение в срок е договорена в определяем размер.
Съгласно Раздел III от договора страните са приели, че цената на договора,
фиксирана като такава и в предложената от изпълнителя оферта, е в размера на 435
736,88лв. без ДДС. Като точните количества на извършените работи се установяват
поетапно в двустранно съставени подробни КСС. За допълнително възникнали СМР
страните са предвидили, че следва изрично допълнителното им договаряне. Съгласно
цитираната договрна разпоредба, ответникът -възложител се е задължил със заплащането на
цената, както следва: с подписване на договора да заплати на изпълнителя авансово сумата
от 100 000,00лв.(без ДДС ); 50 000,00лв. договорени като авансово плащане, дължимо на
изпълнителя след актуване на СМР по полагане на основите и валирането на изпълнената
от трошен чакъл настилка до ниво К=+_ 0,00; 125 000,00лв. „при готовност за работа
по металната конструкция и фактура за закупени материали“ и 125 000,00лв. след актуване
на СМР по изпълнение на 60% от металната конструкция на обекта. Като в т.3.6 от
договора е посочено, че пълната стойност на извършените и отчетени от изпълнителя СМР е
дължимо от възложителя в срок до 5 дни, считано от дата на приемането им с
двустранно подписания протокол по чл.3.5 от договора.
В обезпечение на дължимото от ответника изпълнение, с подписване на договора
страните са предвидили, че при просрочие на плащанията същият ще дължи в обезщетение
на изпълнителя неустойка в размер на „0,5% на ден от цената на неизпълнените СМР, но не
повече от 10 % от цената по двустранно приетата КСС“.
В задължение на възложителя е било изготвянето и предоставянето на всички
книжа, свързани с разрешаването и приключването на строежа, а ищецът като изпълнител
3
се е задължил с постоянното техническо ръководство на строежа.
Във връзка с качествено дължимата от изпълнителя изработка, страните са
договорили за изпълнените СМР гаранционни срокове, определяеми в размер не по малък
от минималните срокове, предвидени в ЗУТ и НАРЕДБА № 2 от 31.07.2003 г. за въвеждане
в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за
изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти като в случай
на проявили се в тези срокове дефекти, изпълнителят се е задължил с отстраняването им за
своя сметка и в посочения от възложителя разумен срок.
Съгласно предвиденото в чл. 16 ЗУТ във вр. с чл. 20(4) от цитираната наредба
гаранционните срокове, относими към договорените между страните СМР започват да
текат от деня на въвеждането на строителния обект в експлоатация (издаване на разрешение
за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация и са съответно с минимална
продължителност на 10 години за всички видове новоизпълнени строителни конструкции
на сгради и съоръжения, включително и за земната основа под тях, а за всички видове
строителни, монтажни и довършителни работи (подови и стенни покрития, тенекеджийски,
железарски, дърводелски и др.), с изключение на работите по т. 1, 2 и 3 – 5 години;
От съвкупността на събраните по делото доказателства се следва за установено, че
за извършените по договора СМР ищецът-изпълнител е изготвил З броя акт образец 19. А,
именно:
1/Приложен като доказателство на л.16 Протокол/ образец 19 №180618/1,
двустранно подписан от страните на 18.VI.2018г., удостоверяващ престирани от ищеца и
приети от възложителя СМР на обща стойност 43 500,96лв.;
2/ Приложен като доказателство на л.17 Протокол/ образец 19 №251018/1, изготвен от
ищеца и предявен за приемането му от ответника на 25.Х.2018г, удостоверяващ твърдени от
ищеца СМР на обща стойност в размер на 363 741,09лв. Въз основа на този Акт обр.19
ищецът е издал и предявил за плащане приложена на л.22 Ф.№52/25.Х.2018г.
3/ Приложен като доказателство на л.18 Протокол/ образец 19 №251218/1, изготвен
от ищеца и предявен за приемането му от ответника на 25.ХII.2018г, удостоверяващ
твърдени от ищеца СМР на обща стойност в размер на 22 444,00лв. Въз основа на този Акт
обр.19 ищецът е издал и предявил за плащане приложена на л.23 Ф.№53/25.ХII.2018г.
В срок за отговор, оспорвайки иска по основание и размер, ответното дружество
завява, че не е удостоверило с подписа си приемане на описаните в последните два
протокола СМР, тъй като при извършения оглед на обекта установил:
1/некачествено изпълнение на възложените и индивидуализирани в предмет на
възражението му за прихващане СМР, включващи направа на шлайф бетон; увредени и
неправилно монтирани стенни панели; увредени и неправилно монтирани покривни панели;
лошо извършена в отклонение на зададения технически проект доставка, изработка и
монтаж на метална конструкция;
4
2/ отразено в съдържание на неподписаните от него протоколи изпълнение на
невъзложени по договора СМР - направа на кофраж, доставка и полагане на бетон, д-
кат.м.ж.стенни п.8см; д -кат.м.ж.стенни п.8см преградна стена и -кат.м.ж.поккр.10см цвят;
В заключение, първоначално назначената СТЕ установява, че при договорена в
размер на 435 736,88лв. без ДДС цена на възложените за изработка СМР, трите протокола
отразяват общо стойност на изпълнени по твърдение на ищеца СМР в размер на 430
770,05лв ( 43500,96 + 363741,09 +23528,00). В Приложение №2 към това заключение,
експертизата установява, че актуваните с образец 19 СМР са с 4 966,83лв по малко от
договорените. Обема на действително изпълнените СМР възлиза на 423 116,48лв без ДДС .
Т.е. с 12 620,40лв. по-малко от договорените (вж. на л.111 Приложение №1 към
експертизата). Така установената разлика се обоснова с по малко заложените в
изпълнението количества. Разликите между договорените и отразените в актове образец 19
СМР са дадени в Приложение №2 към експертизата.
За да приемат, че визираните на позиция 1/ СМР не са изпълнени в съответствие с
договора и технически изискуемото се за пригодността им качество, и двете вещи лица се
позовават на приложената като доказателство строителна документация и извършения от
тях оглед на място.
При огледа на обекта експертите установяват множество образувани по подовата
настилка локви и „хаотични пукнатини по настилката“.
В заключение в.л. инж. М. констатира като причина за установените по
повърхността на подовата настилка локви и пукнатини, допуснати при проектирането и
изпълнението на възложените СМР нарушения. А именно: подът на предназначения за
отглеждане на пилета обект е изпълнен в отклонение на предвидената в част В и К към
проекта отводнителна канавка - дадена по цялата дължина на сградата с дълбочина от
0,15м до 0,40м и ширина 0,30м с наклон на пода на сградата към канавката 0,3% и надлъжен
наклон на дъното на канавката 0,3%. На место се установява , че подът не е изпълнен с
предвидения за улея наклон, което препятства оттичането на водата при миене на
помещението и обяснява намерените на место локви. Видими и от приложения към
отговора на ответника снимков материал;
Множеството образували се и нарушаващи целостта на пода пукнатини се сочат като
резултат от това, че подът е изпълнен с полагане на тънка, 10см. армирана бетонна
настилка и единична долна скара. Като специалист-проектант на обекти с идентично на
процесния такъв предназначение, вещото лице намира, че за нуждите на обекта е било
необходимо подовата настилка да бъде изпълнена с полагане на двойна-долна и горна
скара, което обаче не е било предвидено и заложено като условия в одобрения за сградата
проект. Полагането на такава би ограничило до минимум пукнатините по пода.
Отстраняването на дефектите, нарушаващи целостта на настилката и липсата на
наклона, позволяващ оттичането на вода при миене на помещението, вещите лица сочат като
цялостното ѝ премахване и полагане на нова настилка, съотвестваща на технологичните за
5
този обект изисквания.
При огледа експертите установяват, че по покривните панели на сградата има места, на
които долната ламарина е нарушена. В отговор на поставената им в тази връзка задача
твърдят, че причиняването на тези нарушения не може да се установи по време и че същите
могат да бъдат резултат, както от действия на изпълнителя- при товарене, разтоварване или
монтаж, така и от допуснат при производството им фабричен дефект. Етапа на
завършеност на обекта не позволява отстраняването на този недостатък с подмяна на
отделен панел, защото ще се разбута целият покрив- ще се нарушат връзките между
покривните панели и това може да доведе до течове.
По отношение на претендираните до заплащане дейности по полагане на фасадните
панели, на място експертите установяват, че същите са монтирани извън настилката
и се показват пред бетоновия цокъл на сградата с около 2-4 см.. На места долният ръб на
панелите е разместен във височина. Скриването на този дефект е възможно със завършващ
ламаринен профил, какъвто не е монтиран и в част: архитектура на проекта не е
предвиден като детайл , тъй като последният е във фаза: технически; не е включен и в
изготвената КСС;
Към панелите има обкантващи елементи - аксесоари, които представляват
обкантващи елементи от предварително боядисана поцинкована ламарина. Металните
профили играят важна роля за завършения вид на сградата, подобрят естетиката на сградата,
предотвратяват навлизането на вода и изтичането на въздух {в комбинация с подходящи
уплътнения) и допринасят за намаляване на топлинните загуби. В ъглите на сградата са
монтирани обкантващи профили, на разноски на възложителя. При изслушване в
проведеното при участие на страните с.з., в.л. инж.М. заявява, че в предоставената ѝ по
проверката стр. документация не се установява издаден и подписан от възожителя Акт.
обр.15 за приемане на обекта.
В заключение, по отношение на оспорените и неприети от ответника СМР, вещите
лица приемат, че стойностно и по пера същите възлизат на 29 980,00лв. Като сочат, че
разходите, необходими само за отстраняване на некачествено изпълнената подова настилка
възлизат на 58 665,60лв.(вж. заключение на л.145 и сл.)
В таблица №2 на първоначалната СТЕ са дадени по видове СМР, които са включени
в актовете 19 и за които вещото лице установява, че са извършени от възложителя извън
договорените. А, именно: стоманобетонна рампа, покриване на котелно помещение с
термопанели и д ЛТ ламарини изпълнено със зидария от YTONG стена; изпълнена с
термопанели преградна стена; Стойностно, извършените без възлагане и извън договора
СМР възлизат на 13 224,93лв.
В заключение на стр.152, допълнителната СТЕ констатира, че стойността на
възложени, но оспорени като неизпълнени СМР възлиза на 18 191, 76лв.
Обсъдените до тук експертизи бяха приети от страните и съда като компетентно
изготвени в съответствие, и относимост с останалите доказателства.
6
В обобщение, анализът им дава основание на съда да приеме за установено от
фактическа стан, че оспорените с възражението за прихващане СМР са извършени
некачествено и в по малък от договорения обем. Извод, който от фактическа страна се
следва и от обсъдените по долу гласни доказателства.
В показанията си, ангажираният от ответното дружество св. Н. Дауд - баща на
вписаната в ТР като управител на дружеството Севгинар Алишева, сочи, че осем месеца
преди издаване на разрешението за експлоатация на обекта и в присъствие на
представляващият ищеца управител К. Наглис е извършил оглед на обекта и оспорил пред
последния качеството на СМР, предявени за приемането им по протоколи обр.19
№251018/1 от 25.Х.2018г и №251218/1 от 25.ХII.2018г, както следва: по изработка на
бетонната подовата настилка, констатирайки, че същата не е с дадения по проект наклон, в
резултат на което по повърхността са се образували локви от неоттичащите се води; че
стенните панели са с различна дължина и че са монтирани на 4-5 см извън основата, което
прави достъпно проникването на гризачи в помещението за отглеждане на пилета; че
таванните панели са одраскани, а на места и деформирани; че на панелите не е положена
метална обшивка; че водещата греда е д дебелина под изискуемия се за обекта стандарт от
36см;. В отговор на отправените по изпълнението забележки, управителят на ищцовото
дружество поел ангажимент да ги отстрани, но до пускането на обекта в експлоатация,
това не било сторено.
В съвкупнотта на останалите доказателства, депозираното в показанията на
свидетеля сочи на относимост към експертно установените по делото факти. Поради което
и в хипотеза на чл.172 ГПК, отчитайки роднинската връзка на свидетеля с управителя на
ответното дружество, съдът кредитира същите като обективни.
При анализът на обясненията, снети от управителите на страните по реда на чл.177,
ал.1, 2 във вр. с чл.176 ГПК, съдът констатира, че със своята конкретика и изчерпателност
депозираните такива от законния представител на ответното дружество са в относимост с
останалите доказателства и с експертно установените и релевантни за изхода на делото
обстоятелства. Въпреки своята лаконичност и неизчерпателност, обясненията на управителя
на ищцовото дружество дават основание на съда да приеме, че същият е знаел причините,
поради които възложителят не е подписал предявените му за това Протоколи обр.19 с
№251018/1 от 25.Х.2018г и №251218/1 от 25.ХII.2018г.
Обобщавайки изложеното, съдът приема за безспорно установено от фактическа
страна, че при извършен оглед на обекта във врем, предхождащо предявените му за
приемане СМР, възложителят е извършил оглед на обекта, установил е видимите дефекти
по изпълнение на възложените СМР, за което е уведомил изпълнителя и изискал
отстраняването им за негова сметка. Поради неотсраняване на дефектите към дата на
предявените му за одобряването им протоколи обр.-19, ответникът не е удостоверил с
подписа си приемане на описаните в тях СМР. Претендираните по възражението ма за
прихващане суми, касаещи стойност на некачествено и в непълен обем извършени СМР се
явяват доказани по основание и размер. Доказано по основание, но не и по размер е
7
възражението му за прихващане с неустойката, договорена в обезпечение на интереса му
от изпълнението на възложените СМР в срок.
При така установената фактическа обстановка, от правна съдът приема за
неоснователен и недоказан предявеният на осн.чл.266 ЗЗД иск.
Сключеният между страните договор притежава всички онези характеристики,
позволяващи квалифицирането му като договор за изработка, уреден с разпоредбите на
чл.258 и сл. ЗЗД като неформален, консенсуален, двустранен и възмезден. Фактическият
състав на чл. 266, ал. 1 ЗЗД включва кумулативно дадени елементи: 1. сключен договор за
изработка при общо уговорено възнаграждение; 2. изпълнение на работата съгласно
поръчката; 3. приемане на работата от поръчващия. Ищецът като изпълнител е поел
задължението да извърши СМР съгласно поръчката на ответника . Предявеният иск за
сумата 34 404,43лв. се квалифицира по чл. 266, ал. 1 ЗЗД - ищецът претендира заплащане на
възнаграждение за изпълнени от него СМР, част от възложена му от ответника работа, което
възнаграждение е фактурирано с ф.№52/25.Х.2018г. и Ф.№53/25.ХII.2018г.
Спорни по делото са обстоятелствата -извършени ли са от ищеца СМР по протоколи -
образец 19 от 25.Х.2018 г. и 25.ХII.2018, приети ли са тези СМР от ответника-възложител.
На общо основание, дължимото по договора за изработка възнаграждение, става
изискуемо след предаване, респ. приемане на изработеното. на основание чл. 266, ал. 1
ЗЗД. С разпоредбата на чл. 264, ал. 1 ЗЗД е регламентирано задължението на възложителя да
приеме извършената съгласно договора работа, като според правната доктрина и съдебната
практика, обсъжданото "приемане" включва в себе си фактически и правни действия, а
именно преминаване на властта върху изработеното от изпълнителя към възложителя и
изразяване (мълчаливо или изрично) на изявление от страна на възложителя, че счита
работата за съобразена с договора. Съгласно чл. 264 ЗЗД при приемането на работата
възложителят е длъжен да я прегледа и да направи всички възражения за неправилно
изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при
обикновения начин на приемане или се появят по-късно. За такива недостатъци
поръчващият трябва да извести изпълнителя веднага след откриването им, в противен
случай работата се счита за приета. Законът задължава възложителя да приеме изработеното
при пълно съответствие с дължимото по договора, а така също и това, което се отклонява от
поръчката или е с недостатъци, без отклонението или недостатъците да правят работата
негодна за нейното договорно или обикновено предназначение, като при работа с
недостатъци възложителят има правата по чл. 265, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 265 ЗЗД, ако при извършване на работата изпълнителят се е отклонил
от поръчката или ако изпълнената работа има недостатъци, поръчващият може да иска:
поправяне на работата в даден от него подходящ срок без заплащане или заплащане на
разходите, необходими за поправката. В случая, проявилите се недостатъци и повреди по
изработеното, респективно причинната връзка между тях и изпълнените по договора за
изработка СМР, се установява с приетите по делото основно и допълнително заключение
8
на техническа експертизи. Обосновано от което, съдът приема релевираното възражение за
прихващане на вземания за некачествено и неточно/непълно изпълнение на възложените
СМР за доказано по основание и размер. Като изрично следва да се посочи, че в
отговорност на изпълнителя по договора е предвидено и качеството на вложените за
изработката материали.
С Решение № 209/20.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 1096/2017 г., I т. о. е прието, че
установяването на изпълнената и приета работа може да се извърши с различни
доказателствени средства - чрез писмени доказателства (приемо-предавателен протокол за
конкретно извършени видове работи, двустранно подписан протокол за изпълнени СМР с
посочени видове, количество и стойност и др.), съдебно-техническа експертиза, гласни
доказателства. По делото се следва за безспорно установено, че в случая изготвения от
изпълнителя акт обр.19 не е подписан от възложителя поради оспорено от последния
качество и количество на описани в съдържанието му СМР
Позовавайки се на константната практика на ВКС (Решение № 34/22.02.2010 г. по
т. д. № 588/2009 г. на ВКС, II т. о., Решение № 94/02.03.2012 г. по т. д. № 133/2010 г. на
ВКС, II т. о., Решение № 65/16.07.2012 г. по т. д. № ЗЗЗ/2011 г. на ВКС, II т. о. и др.), в
решението ВКС е посочил, че по правната си характеристика двустранно подписаният
между страните приемо-предавателен протокол за конкретно извършените видове СМР , по
своята същност е частен свидетелстващ документ, който не се ползва с обвързваща
материална доказателствена сила за отразените в него факти и следва да бъде преценяван от
съда по вътрешно убеждение с оглед всички доказателства на възложителя я акт.
В процесния случай, от показанията на свидетеля, обясненията на страните се
установява, че изпълнителят е бил уведомен договорения гаранционен срок, че
изпълнението на оспорените с възражението СМР е некачествено и несъответстващо на
изискванията за използването му по предназначението му, предвидени като такива в
НАРЕДБА № 25 /14.XII. 2005г. и НАРЕДБА № 26/5 .VIII.2008г. Без правно значение за
упражняване на правата по гаранционната отговорност на строителя и възникване на
задължението му да поправи дефектите и повредите е обстоятелството в какъв срок след
появата им е извършено уведомяването, тъй като законът и договорът между страните не
поставят такова изискване. Времето на уведомяване за проявилите се в гаранционния срок
дефекти е ирелевантно за възникване на гаранционната отговорност на строителя, стига
възникването/проявлението на дефектите да е настъпило в гаранционния срок. Това
разграничава гаранционната отговорност от отговорността за недостатъци на изпълнението
по чл. 264 ЗЗД, при която незабавното уведомяване има значение във връзка с преклудиране
на възраженията за неизпълнение и обусловеното право на възнаграждение. От
доказателствата по делото се следва за безспорно установено, че в случая такова
уведомяване е било извършено своевременно от възложителя, като същият не е
удостоверил с подписа си и приемане на оспорените с възражението по чл.265 ЗЗД СМР.
Стойността на доказано некачествените и договорени, но неизвършени СМР се установява
в общ размер на 58 665,60лв., който значително надвишава въведените с възражението за
9
прихващане стойности в общ размер на 40 549,98лв.
Обобщавайки изложеното, приемайки от фактическа страна за недоказана
изискуемостта на договореното в полза на ищеца възнаграждение, както и за доказан факта
на обективираната от последния неизправност по договора, от правна съдът намира, че
предявеният срещу ответника иск по чл. 266 ЗЗД следва да се отхвърли изцяло поради
прихващане с вземанията, въведени в срок за отговор и доказано насрещно дължими като
стойност на некачествено и неточно изпълнени по обем СМР - в размер, надвишаващ
исковата претенция. Неоснователността на главния иск е основание за отхвърляне и на
акцесорно предявените на осн. чл.86 ЗЗД искове.
При този изход на спора основателна се явява претенцията на ответника за
разноски, доказано сторени и дължими на ос.чл.7 ГПК.
По изложените мотиви, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪЛЯ като неоснователен иска, предявен на осн.чл.26 ЗЗД от „АГРО
КОНСТРУКШАН” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление по търг.
регистрация в гр. Разград, ул.“Априлско въстание“№56, вх.Б, ап.5 , против
„НАРСЕЛ“ЕООД,ЕИК ********* за сумата от 34 404,43лв., дължима ведно със законна
лихва като цена на извършени по търговска сделка- договор за изработка/ строителство за
строителство на „подобект –КПП производствено хале“ към „Птицеферма за 39 000
пилета”, находяща се в стопански двор, за който в кв. 77 по плана на с.Лудогорци е отреден
парцел I СМР поради погасяване на задължението чрез прихващане на парично вземане на
„НАРСЕЛ“ЕООД,ЕИК ********* по възражение за прихващане на задължение с правно
основание чл. 265, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, представляващо стойност на некачествено и
неточно изпълнение на възложени по договора СМР.
ОТХВЪЛЯ като неоснователни исковете, предявени на осн.чл.8 ЗЗД от „АГРО
КОНСТРУКШАН” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление по търг.
регистрация в гр. Разград, ул.“Априлско въстание“№56, вх.Б, ап.5 , против
„НАРСЕЛ“ЕООД,ЕИК ********* за дължима в обезщетение мораторна лихва,
съответно-в размер на 1 558,66лв. за забава на главница от 7 471,63лв. по Ф.№52/25.Х.2018
за времето от 30 XII.2018 до 18.І.2021г. и в размер на 5 618,48лв. за забава на главница от
26 832,80лв. по Ф.№63/25.XII.2018 за времето от 30.XII.2018 до 18.І.2021г.
10
ОСЪЖДА „АГРО КОНСТРУКШАН” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление по търг. регистрация в гр. Разград, ул.“Априлско въстание“№56, вх.Б, ап.5 да
заплати на „НАРСЕЛ“ЕООД,ЕИК ********* на осн. чл.78 ГПК доказано сторени разноски
в размер на 1 600,00лв.
Решението може да е обжалва пред ВнАпС в двуседмичен срок от връчването му
на
Съдия при Окръжен съд – Разград: _______________________
11