№ 17642
гр. С., 01.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. Г.
при участието на секретаря Д.Г.Д
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. Г. Гражданско дело №
20231110152244 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, уточнена с молба от 02.11.2023 г. (на лист
28 от делото), на Е. А. М. срещу М. Ю. С., с която са предявени претенции за
осъждане на ответника да заплати 1342,44 лева (след прекратяване на
производството по иска за пропуснати ползи с протоколно определение от
05.06.2024 г. – на лист 59) за заплатени консумативи и разходи за ремонти за
наетия от ответника в периода 02.06.2015 г. – 15.05.2023 г. апартамент с адрес:
С., ж.к. „И.“, ***, а именно: 268,63 лева – сметки към „Т.С.“ ЕАД за
отоплителния сезон 2021 – 2022 г. и за март 2023 г.; 64,44 лева – платени
сметки за ток на 08.06.2023 г. и 15.05.2023 г.; 204,37 лева – задължения за вода,
платени на 15.05.2023 г., 12.06.2023 г. и 28.08.2023 г.; 260 лева за ремонт на
диван; 85 лева за замяна на водомер; 115 лева – за подмяна на абсорбатор; 345
лева – стойност на нова спалня, тъй като предадената на ответника липсвала.
В исковата молба се твърди, че на 02.06.2015 г. ищцата отдала свой
недвижим имот – апартамент с адрес: С., ж.к. „И.“, ***, на ответника, като
жилището било напълно обзаведено. През април 2023 г. ищцата отправила
покана до ответника за прекратяване на договора, като поискала да опразни
жилището. Това станало на 15.05.2023 г., като страните съставили протокол за
предаване на жилището. Оказало се обаче, че за имота има неплатени сметки,
които ищцата твърди, че е платила, а също така, че били повредени диванът и
абсорбаторът, предадени на ищеца, което наложило тяхната смяна, отново на
разноски на ищцата, посочени по-горе. Наложило се майстори да ремонтират
и инсталации в жилището. Освен това поради това ищцата не можела да го
отдаде под наем пак, поради което претендира и пропуснати ползи от
невъзможността да ползва жилището. Претендира разноски.
1
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – М. Ю. С., с
който предявеният иск се оспорва като нередовен и неоснователен. По
претенциите за дивана ответникът сочи, че сам предложил да го замени с нов,
тъй като получил много стар диван и той бил още при сключване на договора
за наем неудобен. Твърди, че е предал наетото жилище без забележки на
ищцата с протокол от 15.04.2023 г., поради което претенциите са
неоснователни. В протокола е уредено и плащане на сметки от ищцата, поради
което и тази претенция се оспорва, отчасти и поради плащания от ответника.
Поддържа се, че при сключване на договора за наем ответникът предал на
ищцата 400 лева депозит, от който иска прихващане на негови евентуални
задължения, като твърди, че е имало такова съгласие между страните. По
отношение на спалнята твърди, че същата е закупена от него със съгласие на
ищцата, което включвало и съгласие да се изхвърли старата спалня, като
поради това си изнесъл новата спалня, закупена от него. Иска се отхвърляне
на иска. Претендира разноски.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
С доклада по делото като безспорни между страните и ненуждаещи се от
доказване са отделени обстоятелствата, че по силата на договор между тях
ответникът е наемал от ищцата апартамент с адрес: С., ж.к. „И.“, ***, и
обзавеждането в него, като договорът е прекратен на 15.05.2023 г., когато
ответникът е предал апартамента на ищцата.
Съгласно чл. 18 от договора за наем, сключен между страните (на лист
12 от делото) при подписването на договора за наем ответникът е предал на
ищцата сума в размер на 400 лева, за което договорът представлява разписка.
Част от получената сума в размер на 400 лева служи за обезпечение в случай
на неизпълнение на договора от страна на ответника. Направено е допълване,
че първият наем в размер на 400 лева ще бъде платен след сключване на
договора. Съгласно чл. 19 от договора ищцата има право да се удовлетвори от
депозита при положение, че ответникът наруши следните свои задължения по
договора: а) откаже да върне държането на имота в уговорения срок и/или
предаде същия не в съответното за това състояние и/или заедно с нанесени
върху него щети; б) при наличие на неизплатени суми за консумативни
разходи за имота, и в) в случай, че не плати в срок от една седмица след
падежа една месечна наемна цена. Съгласно чл. 20 от договора при
извършване на някое от посочените в чл. 19 от договора нарушения от страна
на ответника, ищцата има право да задържи депозита или част от него , която
покрива претърпените загуби. При нанесени от ответника щети върху имота
и/или наличие на неплатени консумативни разходи, които надхвърлят размера
на депозита, ищцата има право да задържи пълния размер на депозита.
Съгласно чл. 21 от договора в случай, че не е налице някое от нарушенията по
чл. 19, ищцата е длъжна да върне пълния размер на депозита в деня на
връщането на имота от ответника.
Съгласно приемателно-предавателен протокол от 15.05.2023 г. (на лист
2
43 – 44 от делото) страните са се споразумели разходите за ток, вода, парно и
топло вода за срока на предаването да се платят от ищцата. Ответникът пък се
е задължил да заплати на ищцата сметките за топла вода, студена вода, ток и
парно, както и половината наем за месец май 2023 г. след представяне на
изравнителните сметки за парно, ток и вода. В протокола са отбелязани
намиращите се в апартамента мебели и е посочено, че е установено
състоянието на апартамента към датата на прекратяване на наема. Не са
посочени никакви недостатъци на апартамента или мебелите, като няма текст
дали се предава апартаментът в добро или лошо състояние извън цитираните
текстове.
Съгласно представената от ищцата разписка (на лист 14 от делото) на
15.05.2023 г. е заплатена сметка към „Т.С.“ ЕАД за месец март 2023 г. на
стойност 167,58 лева. Поради това, че документът е у ищцата, съдът приема,
че тя е платила сумата.
Съгласно дебитно известие на „Т.С.“ ЕАД от 31.08.2023 г.(на лист 23 от
делото) за процесния имот за отоплителен сезон 2022 – 2023 г. начислената
сума за доплащане за топлинна енергия за посочения период в размер на
101,05 лева.
Съгласно разписка (на лист 16 от делото), представена от ищцата, на
15.05.2023 г. е платена сметка за ток за периода 21.03.2023 г. – 19.04.2023 г. в
размер на 34,47 лева. Съдът приема, че тази сметка е платена от ищцата, която
държи разписката. С разписка от 15.05.2023 г. (на лист 15 по делото) е
платена сметка за ток за периода 20.04.2023 г. – 18.05.2023 г. в размер на 29,97
лева, също от ищцата. С разписка (на 15.05.2023 г. на лист 17 по делото) е
платена сметка за вода по фактури от 24.03.2023 г. и 25.04.2023 г. в размер на
82,19 лева, като доколкото и тази разписка е представена от ищцата, съдът
приема, че е платена от нея.
Съгласно разписка от 12.06.2023 г. (на лист 18 по делото) е платена
сметка за вода по фактура от 26.05.2023 г. в размер на 42,16 лева. Не е
установено по делото за кой период е фактурата.
С отговора на исковата молба ответникът е представил неоспорени и
приети по делото касова бележка за заплатена на 31.08.2023 г. за същия номер
на инсталация като описания в платените от ищцата (на лист 14) сметки – №
**********, сметка в размер на 101,05 лева по прогнозна цена (на лист 41 от
делото), а също – и за изравнителна сметка, издадена през юли 2023 г. за
същия апартамент – 435,51 лева (на лист 42 от делото).
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна
страна:
Предявени са обективно съединени искове: за заплащане от ответника на
консумативни разходи в наетия от него имот с правна квалификация чл. 59
ЗЗД; за заплащане на разходи за отстраняване на повреди в наетия имот с
правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. второ ЗЗД във връзка с чл. 233, ал. 1,
изр. второ ЗЗД.
Първият иск се уважава, ако съдът установи, че по време на наемането
3
на имота са останали неплатени сметки за консумативи, които ищцата е
платила, като съгласно чл. 59, ал. 2 ЗЗД искът ще се отхвърли, ако между
страните се установи друга уговорка.
Вторият иск се уважава, ако се установи договор за наем между
страните, прекратяване на договора; увреди по наетите вещи, настъпили по
време на действието на договора, като се уважава до размера на цената за
поправка на вредите.
Доколкото ищцата е държател на представените по делото разписки за
плащане и ответникът не е оспорил обстоятелството, че плащането е
извършено от нея, съдът приема, че тя е извършила плащания за процесния
имот в размер на 167,58 лева за парно, 64,44 лева за ток, и сумата от 82,19 лева
за вода, или общо 314,21 лева.
Според настоящия съдебен състав обаче, така направените разноски в
общ размер на 314,21 лева следва да бъдат приспаднати от дадения депозит в
размер на 400 лева, тъй като в клаузите на чл. 19, б. „б“ и чл. 20 от договора за
наем изрично е уговорено, че при наличие на неплатени сметки за
консумативни разходи, наемодателят има право да задържи депозита или част
от него, а по делото няма твърдения и съответно доказателства, че
предоставения депозит е върнат на наемателя. Този извод на съда не се
променя от обстоятелството, че в спогодбата, обективирана в приемо-
предавателния протокол от 15.05.2024 г., страните са уговорили ответникът да
заплати на ищцата консумативните разходи имота след представяне на
изравнителните сметки за парно, ток и вода, тъй като депозитът не е върнат.
Поради това, че според представените по делото доказателства ищцата е
заплатила консумативни разходи за имота за периода, в който е бил в сила
договора за наем, в размер на 314,21 лева, а даденият депозит е в размер на
400 лева, то тези разходи са покрити от депозита, който ищцата задържа.
По отношение на задължението по изравнителната сметка от 101,05 лева
от август 2023 г. – доколкото ответникът е представил касова бележка за
плащането му, следва да се приеме, че е платено от него.
По отношение на претенцията за платените от ищцата 42,16 лева за вода
по фактура, издадена на 26.05.2023 г., доколкото не е доказано за кой период
на потребление е същата, а според спогодбата на страните по прекратяване на
договора ответникът е бил длъжен само за консумативните разходи до
15.05.2023 г., то тази част от иска не следва да се уважава, доколкото разходите
на ищцата изцяло се покриват от депозита.
По отношение на втория предявен иск съдът намира следното:
Отговорността на наемателя по чл. 233, ал. 1, предл. второ ЗЗД е
договорна – за неизпълнение на негово задължение по чл. 232, ал. 1 ЗЗД да
ползва вещта с грижата на добър стопанин и съгласно определеното в
договора ползване, и да я върне в добро състояние. При наличие на повреди
съдът презумира виновното неизпълнение на това задължение – чл. 233, ал. 1,
изр. второ ЗЗД, като в тежест на ответника е да докаже, че повредите се
дължат на причина, за която той не отговаря.
4
В настоящия случай ответникът е представил протокол за приемане на
наетия имот от ищцата, който според текста си отразява и „състоянието на
отдавания под наем недвижим имот“, в който е описан като предаден ъглов
диван и няма забележки при същия. Няма забележки и относно другите
повреди, които се твърдят, а същите не са от вида на скритите такива (замяна
на водомер и спалня). Щом като е подписан от ищцата такъв протокол, дори
при налични данни за извършени от ищцата ремонти, следва да се приеме, че
повредите не са били налице към датата на връщане на наетия имот –
15.05.2023 г., и ищцата е признала това. Що се отнася до спалня, каквато
действително не се споменава в представения протокол, не е установено
апартаментът да е бил предаден на ищеца със спалня вътре, което е в тежест
на ищцата да установи. Искът следва да се отхвърли като неоснователен.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответникът съгласно чл.
78, ал. 3 ГПК.
Ответникът е направил разноски в размер на 700 лева за заплатен
адвокатски хонорар съгласно договор за правна защита и съдействие (на лист
40 по делото), който съдържа и разписка за плащане в брой. Съразмерно на
отхвърлената част от исковете ищцата следва да бъде осъдена да заплати на
ответника 700 лева разноски.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Е.А.М. искове с правна квалификация чл.
233, ал. 1 ЗЗД, изр. второ ЗЗД искове за осъждане на М. Ю. С., с ЕГН:
**********, и постоянен адрес: с. Г., област С., да заплати на Е. А. М.,с ЕГН:
**********, и адрес: гр. С., ул. „Р.“ № ***, сумите от 260 лева (двеста и
шестдесет лева) – направени разходи за ремонт на диван; 115 лева (сто и
петнадесет лева) – за подмяна на абсорбатор; 85 лева (осемдесет и пет лева) –
направени разходи за замяна на водомер; 345 лева (триста четиридесет и пет
лева) – стойност на нова спалня; 268,63 лева – задължения към „Т.С.“ ЕАД за
отоплителния сезон 2021 – 2022 г. и за март 2023 г.; 64,44 лева (шестдесет и
четири лева и 44 стотинки) – платени сметки за ток на 08.06.2023 г. и
15.05.2023 г.; 204,37 лева (двеста и четири лева и 37 стотинки) – задължения
за вода, платени на 15.05.2023 г., 12.06.2023 г. и 28.08.2023 г. – разходи за
консумативи и вреди, направени в апартамент на адрес: гр. С., ж.к. „И.“, бл.
74, вх. Б, ет. 2, ап. 17, който е бил отдаден под наем на ответника в периода от
02.06.2015 г. до 15.05.2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Е. А. М., с ЕГН: **********,
и адрес: С., ул. „Р.“ № ***, да заплати на М. Ю. С., с ЕГН: **********, и
постоянен адрес: с. Г., област С., сумата от 700 лева (седемстотин лева) –
разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
5
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6