Р Е
Ш Е Н И Е
№ 2021г., гр.Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Трети касационен състав, в публично
заседание на осми април две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЯНКА ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА ПЕКОВА
ДАНИЕЛА
НЕДЕВА
при секретаря Веселка Крумова и с участието на
прокурора Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от
съдията Даниела Недева КНАХД № 601 по описа на Административен съд гр.Варна за
2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно –
процесуалния кодекс, във връзка с чл.63 от Закона за административните
нарушения и наказания.
Образувано
е по касационна жалба на
ОД на МВР-Варна, подадена чрез ю.к.Л.-А. против решение № 260232/18.02.2021 г.,
постановено по НАХД № 4691/2020 г., с което е отменено НП № 436а-354/06.10.2020 г. на директора на ОД на МВР - Варна, с
което за нарушение по чл. 209а, ал. 1 ЗЗ на Д.Д.Д., ЕГН **********, е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 300 /триста/ лева. В касационната жалба се поддържа, че
решението на Районният съд е неправилно, постановено при допуснато нарушение на
материалния закон, поради което се отправя искане за неговата отмяна и
постановяване на ново по съществото на спора, с което се потвърди процесното
НП.
В съдебно заседание касаторът, чрез
процесуален представител поддържа касационната жалба. По съществото на спора счита, че
решението на ВРС е неправилно и незаконосъобразно. За да постанови същото
въззивната инстанция е изложила редица съображения, всяко от които счита за
неоснователно. На първо място са изложени погрешни изводи относно правната
същност на заповедта на министъра, с която са въведени противоепидемичните
мерки. Твърди, че този акт носи белезите на общ административен акт и при
неговото издаване са спазени всички законови изисквания. На следващо място,
неправилна е преценката на районния съд относно липсата на съставомерност на
извършеното деяние доколкото към момента на проверката лицето е консумирало
храна. Не са налице и основания за отпадане на самото административно
нарушение. Нарушението не е маловажно доколкото за тези деяния законодателят е
предвидил конкуриращи се административно-
наказателна и наказателна отговорност. В случая е обосновано налагане на
административно наказание в минимален размер.
Ответната
страна, редовно призована, не се явява, не се представлява. С молба с.д. № 5203/07.04.2021 г., чрез пълномощник
изразява становище, че ВРС е приложил правилно закона, поради
което отправя искане решението да бъде оставено в сила.
Представителят
на ВОП дава заключение, че жалбата е основателна и решението на ВРС следва да
бъде отменено.
Сочи, че от събраните доказателства се установява безспорно извършеното
нарушение. В случая това е такова по чл. 209а ал.1 от Закона за здравето. На второ място е
безспорно, че заповедта на министъра на здравеопазването има характер на общ
административен акт по смисъла на чл. 65 АПК
и това преди действието на изричната разпоредба на чл. 63, ал. 11 от
Закона за здравето. В този смисъл решението на районния съд следва да бъде
отменено и бъде потвърдено издаденото наказателно постановление.
Настоящият състав на съда, като извърши проверка на атакуваното
решение, във връзка със заявените в жалбата касационни основания, констатира
следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока
за обжалване, от надлежна страна, срещу подлежащ
на касационен контрол пред настоящия съд съдебен акт.
Съгласно
чл.63, ал.1 от ЗАНН
решението на ВРС подлежи на касационно оспорване на основанията, предвидени в чл. 348, ал.1 от НПК,
като касационният съд обсъжда посочените в жалбата пороци на решението, а за
неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и
служебно съгласно чл. 218 от АПК. По аргумент от чл.220 от АПК,
проверката за приложението на материалния закон касационният съд проверява въз
основа на фактическите установявания във въззивният съдебен акт. От фактическа
страна ВРС е установил, че на 28.04.2020 г. около
12.30 ч. Д. се разхождал по алея на възрожденците в „Приморски парк“ в гр.
Варна, където имал уговорка да се срещне със свой приятел Р., на когото бил
споделил в телефонен разговор, че е в обедна почивка и си е взел сандвич, за да
обядва. В близост до паметника на О.П.полицейски автопатрул, в чийто състав бил
свид. П.Т.спрял Д. за проверка. Непосредствено след това, за съдействие на
автопатрула се отзовал намиращ се в близост пешеходен полицейски екип –
свидетелите П.Х. и Х.Н., а автопатрулния екип се отправил за проверка към друго
лице. При пристигането си при Д., свид. П. Х. възприел ясно, че той не няма
поставена на лицето си предпазна маска или друго средство, покриващо носа и
устата съобразно актуалното към този момент изискване по издаваните от
министъра на здравеопазването заповеди за противоепидемичните мерки по време на
обявеното извънредно положение, но не обърнал внимание и не запомнил, дали
същият държи нещо в ръката си по време на проверката. Конкретни възприятия за
проверката на Д. и неговото поведение и състояние не запомнили свидетелите П. Т.
и Х. Н.. Докато траела проверката, свид. Р. приближавал с колелото си към Д. и
проверяващите го полицейски служители и когато пристигнал там, спрял в близост
до тях. Той възприел, че Д. държи сандвич в ръката си и докато му бил съставян
акт, той имал поставена маска на лицето, а след приключване на проверката свалил
маската, за да се нахрани, след което отново поставил маската и останал с нея
през цялото време на съвместната им разходка в парка.
В хода на
извършената проверка, бил съставен срещу Д. и му бил връчен АУАН
№840690/28.04.2020 г. за извършено на съответната дата и място нарушение по
чл.209, ал.1 ЗЗ, изразяващо се в неизпълнение на въведените със Заповед
№РД-01-231 от 26.04.2020 г. на министър на здравеопазването противоепидемични
мерки по чл.63, ал.1, т.2 на открито обществено място и не поставяне на
задължителна предпазна маска или друго средство, покриващо носа и устата. На
16.10.2020 г. било издадено и процесното НП №346а-354.
Сезираният със спора съд е приел в
мотивите си, че АУАН и НП са съставени в срок, съдържат реквизитите по чл.42 и
чл.57 от ЗАНН, нарушението е описано подробно, както и на обстоятелствата на
извършването му, посочена е и правилната правна квалификация по ЗЗдравето, но
не се установява по несъмнен начин описаното нарушение. От друга страна е
приел, че дори
да се установява по несъмнен начин, нарушението в конкретния случай би следвало
да се третира като маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН. ВРС е приел в мотивите, че Заповед
№РД-01-197/13.03.2020г. на министъра на здравеопазването отговаря на
дефиницията на нормативен административен
акт. Независимо обаче дали ще се приеме, че заповедта е общ
административен акт или нормативен такъв, и в двата случая наказателното
постановление е незаконосъобразно, тъй като общ административен акт не може да
попълва хипотезиса на бланкетна материалноправна или санкционна законова норма.
От друга страна, имайки характер на нормативен административен акт, процесната
заповед не е влязла в сила, което обуславя нейната неприложимост за процесния
период.
Настоящия състав на съда, като прецени събраните по делото
доказателства и доводите на страните, както и след извършената на основание чл.218, ал.2 от АПК
служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на атакувания
съдебен акт с материалния закон, намира касационната жалба за основателна.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се
установява по безспорен начин, че Д. не е изпълнил
въведени със заповед на министъра на здравеопазването противоепидемични мерки
по чл.63 ал.1 ЗЗ. Установено е по делото, че на посочената
дата наказаното лице е било на открито обществено място и не е поставило
защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство
покриващо носа и устата в нарушение на т.9 от заповед №РД-01-197 от
11.04.2020г. за допълнение на заповед №РД-01-124 от 13.03.2020г.на министъра на
здравеопазването. Нарушението е безспорно установено, същото е правилно
квалифицирано съобразно предвидените законови норми визираща състава и
наказанието за извършено такова нарушение. Въззивният съд е изложил всички
обстоятелства, релевантни за извършеното нарушение, като фактическата
обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните
доказателства, доколкото са ирелевантни за спора причините за не поставянето на
защитна маска и такива са извън съставомерността на нарушението. Неправилно е приел ВРС, че случаят е
маловажен по смисъла на чл.28 ЗАНН. В ЗАНН не е предвиден критерий за маловажен
случай на административно нарушение, като следва да се изхожда от цялата
съвкупност на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства на конкретното
деяние, стойността на вредата, кръга на засегнатите интереси, времетраенето на
нарушението, значимостта на конкретно увредените обществени отношения.
Преценката за „маловажност” на нарушението подлежи на съдебен контрол, тъй като
е свързана с правилното приложение на материалния закон и в правомощията на
съда при извършване на служебна проверка на обжалваното НП. Случаят не е
маловажен по смисъла на чл.28 ЗАНН. Наложеното наказание е съобразено със
законовия минимум, тежестта на нарушението и неговата специфика. Определено е в
рамките на закона, предвидени за извършеното нарушение и съответства на целите
на чл.12 от ЗАНН. Обстоятелствата отчетени от ВРС, за да приеме случаят за
маловажен са обстоятелства смекчаващи отговорността на дееца и същите са
отчетени от АНО при определяне размера на наложеното наказание - в минималния,
предвиден от закона. В случая лицето е нарушило въведени противоепидемични
мерки, целящи да предотвратят масово заболяване. Обект на увреждане или
засягане от нарушението са обществените отношения, свързани с живота и здравето
на гражданите. Обстоятелството, че Д. не съобразява поведението си с тежката
пандемична обстановка и застрашава собствения си живот и живота на другите
граждани не обосновава маловажност на нарушението. Правилно и законосъобразно с
оглед обществената опасност на извършеното деяние е ангажирана от АНО
административнонаказателната отговорност на нарушителя. Фактическата обстановка
е ясно и недвусмислено посочена в НП и АУАН. За извършеното нарушение на
наказаното лице е наложено наказание в минималния размер, предвиден от закона. Не се установява да са били налице обективни причини
за несъобразяване на поведението на наказаното лице с въведените за всички
граждани на територията на страната мерки. Именно поради това, настоящата
инстанция счита, че случаят не може да се квалифицира като маловажен. Изрично в процесното НП
при посочване на правната квалификация на нарушението, е отразено:
"чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето и т. 9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. и допълнена
със Заповед № РД-01-197/11.04.2020г. на министъра на здравеопазването".
Релевантната т. 9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. е въведена и допълнена
именно със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването,
поради което към момента на извършване на нарушението е била действаща, респ.
посочената в нея противоепидемична мярка е била задължителна за изпълнение на
територията на Република България – чл.
209а, ал. 1 във вр. с чл.
63, ал. 1 от ЗЗ. В акта и наказателното
постановление е налице описание на нарушението, в съответствие с изискванията
на чл. 42 от ЗАНН и чл.
57 от ЗАНН. Изрично е отразено, че е нарушена
противоепидемична мярка, въведена на основание чл.
63, ал. 1 от Закона за здравето и с т. 9 от Заповед
№ РД-01-124/13.03.2020 г. и допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на
министъра на здравеопазването. Административният акт е общ и не се установява
противоречие на ОАА с нормативен акт. В конкретния случай се касае за
административнонаказателна отговорност, която е предвидена в нормативен акт
– Закона за здравето, в
действаща разпоредба, както към момента на извършване на нарушението, така и
понастоящем, поради което касационният съд намира за необходимо да отбележи, че
дори отмяната на общ административен акт, след издаването на НП, не се явява
основание за отмяната на постановлението. По отношение на горепосочените общи
административни актове, не е налице отмяната им като незаконосъобразни, поради
което от значение за делото е обстоятелството, че към датата на извършване на
нарушението и издаването на наказателното постановление релевантните Заповед №
РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на
министъра на здравеопазването, са били действащи, респ. пораждали са валидно
правно действие на територията на Република България.
С оглед гореизложеното, настоящата инстанция намира, че
решението на ВРС е неправилно и следва да се отмени, като се постанови ново по
съществото на спора като се потвърди издаденото НП.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК вр. чл.63,
ал.1 от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Варна
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 260232/18.02.2021 г., постановено по НАХД №
4691/2020 г. по описа на ВРС
и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление №
436а-354/06.10.2020 г. на директора на ОД на МВР - Варна, с което на Д.Д.Д.,
ЕГН **********,*** на основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 300 /триста/ лева.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: