№ 3499
гр. София, 09.02.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20211110147216 по описа за 2021 година
ОПРЕДЕЛИ:
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
гр. София, 09 .02.2022 г.
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ВТОРО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 53
състав, в закрито заседание, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КОНСТАНТИН КУНЧЕВ
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 47216/2021 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Страните са представили документи, които са допустими, относими и необходими
за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като
писмени доказателства.
С исковата молба ищецът е поискал да бъде допусната съдебно-автотехническа
експертиза с поставени в исковата молба задачи, което е допустимо, относимо и необходимо
за изясняване на делото от фактическа страна, поради което исканата експертиза следва да
бъде допусната.
С исковата молба ищецът е поискал съдът да задължи ответника да представи
застрахователна полица № ..., валидна от 10.03.2017г. до 09.03.2018г., което искане съдът
намира, че следва да бъде оставено без уважение с оглед становището на ответника, че не е
издавана такава полица.
Искането на ответника да бъде задължен ищецът да представи оригиналните
документи на чужд език, които да бъдат приложени към настоящото дело, както и да бъдат
представени преписи за ответника, следва да бъде отхвърлено, тъй като не се твърди същите
1
да не съществуват. Ищецът е представил заверени копия от документите на чужд език, както
и превод на същите, съобразно изискванията на чл. 185 ГПК.
Противно на твърденията на ответника, ищецът е представил доказателствата,
посочени под № 22 от исковата молба на лист 84 – 181от делото.
Искането на ответника за представяне на снимков материал от процесното ПТП и
протокол за ПТП следва да бъде оставено без уважение, тъй като ищецът е приложил
снимков материал на лист 11 - 14 от делото и не твърди наличието на протокол за ПТП.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от съобщението с писмена молба да
уточни регистрационния номер на ремаркето, което е било прикрепено към товарния
автомобил и което твърди да е било застраховано от ответника.
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора писмени доказателства.
ПРИЛАГА по настоящото дело материалите по ч.гр.д. № 14271/2021 г. по описа на
СРС, 53 с-в.
ДОПУСКА изслушване на съдебна автотехническа експертиза по задачите,
посочени в исковата молба и отговора, при депозит в размер на 300,00 лв., вносим от ищеца
в едноседмичен срок от получаване на настоящето определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице по допуснатата съдебнa автотехническа експертиза СТ.
Д. СТ., дом. тел. 934 05 04, 934 56 26, който да бъде призован след внасяне на депозит.
ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца по чл. 190 от ГПК за задължаване на ответника да
представи застрахователна полица с № 49281624, валидна за периода от 23.12.2015 г. до
22.12.2016 г. по застраховка „Г.....т“ на автомобилистите за ремарке с рег. № ...., предвид
това, че ответникът оспорва да е издавал такава полица.
ОТХВЪРЛЯ останалите доказателствени искания на ответника.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в съдебно заседание на 16 .03.2022 г. от 14:10
часа, за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и препис
от писмения отговор на ответника.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД на делото, както следва:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 411 КЗ,
вр. с чл. 45 ЗЗД от ЗК „Л. И.“ АД срещу ЗД „Е.....с“ АД за признаване за установено, че ЗД
„Е.....с“ АД дължи сумата от 1 732,16 лв., представляваща регресно вземане по изплатено
застрахователно обезщетение за ПТП, настъпило на 06.10.2016г. на територията на склад в
с. В....., при което при управление на влекач марка „ДАФ“, модел „ФТ .....“, рег. № КН .....
ВН, с прикрепено към него ремарке с рег. № ...., водачът Д. Н. реализирал ПТП при излизане
от входна бариера, като не изчаква същата да се отвори, в резултат на което я увредил, ведно
със законна лихва от 10.03.2021г. до изплащане на вземането, за която е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр. дело № 14271/2021г. по описа на СРС, 53-ти състав.
Ищецът твърди, че на 06.10.2016г. на територията на склад в с. В....., водачът Д. Н.
реализирал ПТП при излизане от входна бариера, като не изчакал същата да се отвори, в
резултат на което я увредил. За настъпилото ПТП били изготвени съответните документи от
органите в Република Германия. Щетата била определена на база представени фактури и
2
калкулация, като била предявена по претенция Зелена карта от Германското бюро в размер
на 1 935,71 евро, с левовата равностойност 3 462,32 лева. Поддържа, че с доклад по щета
ищцовото дружество одобрило да се заплати сумата от 1935,71 евро. Твърди, че към датата
на събитието за влекач марка „ДАФ“, модел „ФТ .....“ е действал договор за задължителна
застраховка „Г.....т“ на автомобилистите, сключен със ЗК „Л. И.“ АД, полица № BG/....., със
срок на действие от 08.09.2016г. до 08.09.2017г. Сочи, че с изплащането на
застрахователното обезщетение дружеството е встъпило в правата на застрахования
собственик срещу застрахователя по задължителната застраховка „Г.....т“ на
автомобилистите на ремарке с рег. № .... за 1/2 от изплатеното застрахователно обезщетение.
Посочва, че за периода от 23.12.2015 г. до 22.12.2016 г. ремаркето е било застраховано при
ответника по застрахователна полица № 49281624. Поддържа, че тъй като събитието е
настъпило на територията на Република Германия, застрахователят на ремаркето трябва да
поеме половината от щетите, в който смисъл било и съдебното решение на федералния съд
на Германия от 27.10.2010г.- IV ZR 279/08. Причината за това била, че двете
застрахователни компании заедно формирали двойна застрахователна полица, тъй като
комбинацията от влекач и ремарке трябвало да се разглежда като една оперативна единица.
В случая водачът Д. Н. управлявал и двете превозни средства, поради което трябвало да
важи застрахователното покритие и на двете превозни средства, като всяка страна трябвало
да понесе половината от отговорността. Сочи, че ответникът бил поканен да заплати
половината от сумата по ликвидационна преписка № 0000-1609-17-609561, като се
произнесло с мотивиран отказ. Искането към съда е да уважи предявения иск. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който се твърди, че исковата молба е нередовна, тъй като ищецът не е посочил законните
представители на ЗД „Е.....с“ АД. Оспорват наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Г.....т“ на автомобилистите за ремарке с рег. № № .... по
застрахователна полица по застрахователна полица № 49281624 със срок на действие от
23.12.2015г. до 22.12.2016г. Сочи, че с решение на Съда на ЕС от 21.01.2016г. по съединени
дела С-359/2014 и С-475/14, с оглед постъпило преюдициално запитване относно избор на
приложимо право при ПТП, причинено от влекач с ремарке, с различни застрахователи и в
друга членка на ЕС, в отношенията между застрахователите на влекача и ремаркето е
приложимо българското законодателство, в частност чл. 479, ал. 1 КЗ. Поддържа, че
поправянето на вредите, тежащо върху държателя на ремаркето, следва да се счита за
извъндоговорно задължение по смисъла на чл. 1 от Регламент Рим II, с оглед на което по
отношение на правото на държавата, където е настъпила пряката вреда - в случая
германското право, следва да се определят длъжниците по задължението за обезщетяване на
пострадалото лице. На следващо място твърдят, че задължението на застрахователя да
обезщети причинената на пострадалото лице вреда произтича от договора, който го
обвързва с отговорното застраховано лице. Това обезщетение произтичало от договорно
задължение, поради което следвало да бъде определено съгласно разпоредбите на Регламент
Рим I. Поддържа, че условията, при които застрахователят може да упражни правата на
пострадалото при ПТП лице срещу отговорните за произшествието лица се определят от
националното право, уреждащо застрахователния договор, определено в чл. 7 от Регламент
Регламент Рим I. СЕС приемал, че приложимото право спрямо регресния иск на
застрахователя на теглещото превозно средство, който е изплатил обезщетение на
пострадалите лица при причинено от водача на това превозно средство произшествие,
срещу застрахователя на тегленото по време на произшествието ремарке, се определя
съгласно чл. 7 от Регламент Рим I, ако правилата на деликтната отговорност, приложимо
спрямо това произшествие по силата на чл. 4 и следващите от Регламент Рим II предвиждат
разделяне на задължението за поправяне на вредата. Изложени са съображения, че
приложимото право към настоящия случай е чл. 479, ал. 1 КЗ, поради което ответното
3
дружество не носи отговорност във връзка с процесното ПТП, тъй като е застраховател по
задължителна застраховка „Г.....т“ на автомобилите на ремаркето, докато застрахователят на
влекача носи пълната отговорност за вредите, причинени следствие на ПТП. В условия на
евентуалност, ако съдът приеме, че е приложим Регламент Рим II, счита че следва да се
приложи чл. 4, ал. 2 от него, тъй като седалищата на страните в производството се намират
на територията на Република България. Твърди, че стълкновителната норма, която урежда
процесното ПТП е чл. 4, ал. 3 от Регламент Рим II, тъй като застрахователните договори са
сключени на територията на Република България. Поддържа, че в представените извлечения
от изплащането на банковата гаранция за процесната щета били изплатени суми в размер на
общо 1771,21 евро, която сума е в по-малък размер от претендирания. Оспорва
обстоятелството, че на 06.10.2016г. на територията на склад в с. В..... е настъпило ПТП с
участието на влекач марка „ДАФ“, модел „ФТ .....“, рег. № КН ..... ВН, с прикрепено към
него ремарке с рег. № КН .... ЕЕ, управлявано от Д. Н.. В условията на евентуалност твърди,
че процесното ПТП е настъпило само с участието на влекача, без към него да е било
прикрепено твърдяното ремарке. Оспорва увредените детайли по бариерата да са били за
подмяна, както и стойността на имуществените вреди. Искането към съда е да отхвърли
предявения иск. Претендира разноски.
Предявеният иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 411 КЗ, вр. с
чл. 45 ЗЗД.
По разпределяне на доказателствената тежест между страните:
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже при условията на пълно и главно
доказване следните факти и обстоятелства: валидно сключени договори за „Г.....т” на
автомобилистите по отношение на товарния автомобил и ремаркето към него, в срока на
застрахователното покритие по които и вследствие виновно и противоправно поведение на
Д. Н., като водач на влекач марка „ДАФ“, модел „ФТ .....“, рег. № КН ..... ВН, с прикрепено
към него ремарке с рег. № КН .... ЕЕ, застраховано от ответника е настъпило събитие, за
което ищецът и ответникът носят отговорност по 1/2 от риска, като в изпълнение на
договорното си задължение, ищецът е изплатил на увреденото лице застрахователно
обезщетение в пълния размер до действителните вреди.
УКАЗВА на ответника, че в негова тежест при установяване на горните факти е да
докаже положителния факт на погасяване на дълга.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор,
предмет на делото!
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ
ПОСТИГАНЕТО НА СПОРАЗУМЕНИЕ и към МЕДИАЦИЯ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4