Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 124/12.11.2019г.
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
апелативен съд - гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и трети
октомври, двехиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
при участието на секретаря Ю. К.,
като разгледа докладваното от съдията Д.
Джамбазова в.гр.дело № 469/19 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по въззивна жалба, подадена от пълномощника на законния
представител на А.О.Е. срещу решение № 180/30.07.2019 г. по гр.д.№ 344/18 г. на
Окръжен съд – Шумен, с което е отхвърлен иска, предявен срещу Гаранционен фонд
– София по чл.288, ал.1,т.2,б.“а“ от КЗ /отм./, вр. с чл.45 от ЗЗД за заплащане
на сумата от 100000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в
резултат от ПТП на 7.12.2015 г., причинило смъртта на дядо й М. И. Х., ведно със законната лихва. Оплакванията са за неправилност поради
нарушение на закона, с молба за отмяна и за уважаване изцяло на иска.
В подаден
писмен отговор пълномощникът на ответника оспорва въззивната жалба и изразява
становище за правилност на обжалваното решение.
Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна
страна и е процесуално допустима. След като прецени доказателствата по делото – поотделно
и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена
следната фактническа обстановка:
Предявен е иск с правно основание чл.288,ал.1,т.2,б.“а“ от КЗ/отм./, вр. с
чл.45 от ЗЗД от А.О.Е., със съгласието на нейната майка и законна
представителка Н.М.А.,***, срещу Гаранционен фонд - София за заплащане на
сумата от 100000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат от смъртта на дядо й М. И. Х., настъпила при ПТП с лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Пасат” с
д.к.№ Н 3440 ВМ, без сключена застраховка „Гражданска отговорност”, на
07.12.2015 г., ведно със законната лихва, по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от
19.11.2016 г., до окончателното изплащане на сумата.
Оспорвайки изцяло предявените искове, Гаранционен фонд – София твърди липса
на доказателства относно факта, че пострадалият е починал като като пътник в
процесното МПС; прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, тъй
като М.И.Х. се качил
при неправоспособен и алкохолно повлиян водач, с което е поставил живота си в
риск; твърди, че исковата претенция е завишена по размер.
Приложените по делото писмени доказателства - констативен протокол за ПТП
№95/7.12.2015 г., протокол за оглед на местопроизшествие от 8.12.2015 г. и
постановление за прекратяване на наказателно производство от 13.06.2016 г. на
Окръжна прокуратура –Шумен установяват, че в рамките на образуваното досъдебно
производство срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.343ал.3 б.б НК
вр. с чл.343 ал.1 НК е установено, че на 7.12.2015 г., при управление на лек
автомобил „Фолксваген Пасат“ с ДК№ Н 3440 ВМ след употреба на алкохол, А.Н.В., изгубил
управление и паднал в крайпътно дере .От удара автомобилът се обърнал по таван
и се запалил, като водачът и возещия се в колата М. И.Х. получили множество наранявания, не могли да напуснат автомобила и се
задушили от дима в купето.
Горната фактическа обстановка се установява и от назначените и подробно
обсъдени от съда заключения на съдебно-автотехническата, съдебно-медицинската и
комплексната съдебно-медицинска, автотехническа и биомеханична експертиза,
които описват механизма на ПТП, на причинените увреждания и местоположението на
лицата в лекия автомобил.
С удостоверение за наследници №4/3.02.2016 г. от Кметство Чернооково, удостоверение
за родствени връзки №26/29.12.2015 г. от общ.Върбица и удостоверение за раждане
се установява,че починалият М. И.Х. е дядо на ищцата.
По делото е прието заключение на назначена съдебно–психологичната
експертиза, установяващо, че към момента на смъртта на дядо й, ищцата е била на
2,5 годишна възраст и не е имала собствени свързани и последователни спомени. Информацията
в паметта й, свързана с него преди катастрофата, е по разкази на близките й, а идентифицирането
с внушените спомени е защитен механизъм за детската психика и е от жизнено важно
значение за психичното здраве. Експертизата установява, че разговорите за дядо
й не са свързани с психотравма, тъй като тя няма личностен ресурс да усети
силата и степента на загубата, а имат по-скоро информативен характер; към
момента ищцата не е изградила усещане за принадлежност, поради което не
преживява усещане за загуба, а това - предвид малката й възраст е здравословен
вариант за израстване. При наличие на двама адекватно обгрижващи родители,
ролята на дядото е свързана с чисто битови, социални или емоционални
ангажименти, без той да има изграждащи или структуриращи функци по отношение на
личността на детето.
По делото са събрани гласни доказателства – показанията на свидетелите Е.Р.Х. и А.И.А., които установяват, че М. бил грижовен дядо, посещавал внуците си, водел ги
на разходка в гр.Шумен и бил близък с ищцата. Тъй като при смъртта му тя била
на две години, макар да знаела, че е имала дядо, не можела да си спомни за него
и не знаела кой е на снимката в коридора на дома й, като сочела неговата снимка.
Страните не спорят относно факта, че лекият автомобил, при чието управление
е причинена смъртта на дядото на ищцата, не е имал валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ и че ищцата е предявила претенцията си пред Гаранционният
фонд за заплащане на обезщетение, а ответникът е отказал плащане.
Правилно съдът е квалифицирал предявения
иск с правно основание чл.288, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ/отм./, във вр с чл.45 от
от ЗЗД. Условие за ангажиране отговорността на ответника по посочения текст е
доказване при условията на пълно и главно доказване на всички елементи от
фактическият състав на деликта – противоправно деяние, в резултат от което са
причинени вреди на пострадалото лице и причинна връзка между деянието и вредите;
непозволеното увреждане да е настъпило на територията на РБ или на друга
държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното
споразумение и деянието да е причинено от МПС, обичайно намиращо се на
територията на РБ, а деликвентът да няма сключена действителна задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”.
Разпоредбата на чл. 493а, ал.
3 и 4 от КЗ
/ДВ, бр.101/18 г./ и ТР № 1/2016 г. по ТД 1/2016 г. на ОСГТК на ВКС определят кръга
на лицата, имащи право да получат застрахователно обезщетение при смърт на
техен близък. По изключение това може да бъде и всяко друго лице, създало
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и преживява продължителни болки
и страдания, подлежащи на справедливо обезщетение.
Съдът е обсъдил, че в конкретния случай ищцата, в качеството й на внучка на
починалият си дядо, е от кръга на лицата с право да бъдат обезщетени при
доказана особено близка връзка с починалия. Доказателствата по делото
установяват, те са живели в различни населени места, а дядото е посещавал дома
на ищцата по повод на семейни празници. Ищцата е била на две години и половина
, когато е починал дядо й, като тази малка възраст, съобразно заключението на СПЕ
е пречка тя да има собствени последователни спомени за него. Информацията в
паметта й, свързана с дядо й преди катастрофата, е по разкази на близките й. В
емоционален план детето е спокойно - вероятно поради липсата на собствени
спомени, е възприело новата ситуация в разширеното семейство като норма и не е
поставено в ситуация на загуба, траур или депресивост. Тъй като дядото е бил
преходен обект и срещите с ищцата са били инцидентни, не е бил от най-тесния
семеен кръг и тя не е имала толкова близки емоционални отношения с него. Тези
факти се потвърждават и от събраните по делото гласни доказателства.
С оглед горното, правилно съдът е приел, че в случая не са налице
предпоставките на предвиденото в чл. 493а, ал.
4 от КЗ изключение за присъждане на обезщетение на лице от
разширения семеен кръг. Предвид липсата на претърпени вреди от ищцата , които
да подлежат на обезщетяване, правилен е извода, че не следва да се разглежда
наличието на останалите елементи от фактическият състав на чл.45 от ЗЗД и
чл.288 ал.1 т.2 б.а КЗ/отм./. Тъй като предявеният
иск е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен, обжалваното решение
като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Разноски за настоящата инстанция не са претендирани от въззиваемата страна
и не се присъждат.
По изложените съображения, Варненският апелативен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 180/30.07.2019 г. по гр.д.№ 344/18 г. на Окръжен съд
– Шумен.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.