Определение по дело №567/2022 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 330
Дата: 11 април 2022 г. (в сила от 11 април 2022 г.)
Съдия: Даниела Димитрова Събчева
Дело: 20225300600567
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 30 март 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 330
гр. Пловдив, 11.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елена Й. Захова
Членове:Весела Ив. Евстатиева

Даниела Д. Събчева
като разгледа докладваното от Даниела Д. Събчева Въззивно частно
наказателно дело № 20225300600567 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 243, ал.7 -8 НПК.
С определение №332 от 09.03.2022г. по ЧНД№ 762/2020г Районен съд- Пловдив
е потвърдил постановление на Районна прокуратура гр.Пловдив, с което на основание
чл. 243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.6, вр.ал.5, т.1 от НПК е било
прекратено наказателното производство по ДП №534/2020г, водено за престъпление по
чл.144, ал.3 от НК.
В определението първостепенния съд сочи, че формално са налице
предпоставките на чл. 243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.6, вр. ал.5, т.1 от НПК, но доколкото с
постановлението за прекратяване на наказателното производство се слага край на
процеса, следва да се провери обосноваността и правилността на преценката на
прокурора относно липсата на доказателства за престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1
от НК. За целите на тази проверка първостепенният съд се позовал на постановлението
за спиране на наказателното производство от 19.05.2021г. като проверил изложените в
него фактически и правни изводи.
Срещу определението на първоинстанционния съд е постъпила жалба от
повереника на пострадалата Г.Х. – адв.С., с искане определението на първостепенния
съд и постановлението за прекратяване на Районна прокуратура да бъдат отменени и
делото да бъде върнато за продължаване на разследването. Излагат се съображения по
доказателствата и възражения срещу начина по който са били оценени от
прокуратурата и съда.
Настоящата съдебна инстанция намира депозираната жалба за ДОПУСТИМА,
подадена в законоустановения срок от процесуално легитимиран субект, доколкото
1
волята на пострадалия е изразена чрез процесуалния му представител по делото.
По същество жалбата е частично ОСНОВАТЕЛНА, макар и по различни от
изложените в нея съображения.
Правилно първостепенния съд е установил, че формално са налице
предпоставките на чл. 243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.6, вр. ал.5, т.1 от НПК. Правилно е и
становището му, че доколкото с постановлението за прекратяване на наказателното
производство се слага край на процеса, е необходимо да се провери обосноваността и
правилността на преценката на прокурора относно липсата на доказателства за
осъществено престъпление от общ характер и в частност това по чл.144, ал.3, вр. ал.1
от НК.
Предмет на контрол в производството пред първоинстанционният съд са били
обосноваността и законосъобразността на постановление за прекратяване на
наказателното производство на Районна прокуратура Пловдив от 20.01.2022г. При
проверка за обоснованост на прокурорския акт първостепенният съд е следвало да
провери фактическите констатации на прокурора и тяхната доказателствена
обезпеченост. В случая в проверявания прокурорски акт не фигурира изложение както
на установените от прокурора факти по процесния случай, така и на правната им
оценка в насока на посочения в акта извод за липса на престъпление от общ характер.
Този съществен дефицит в проверявания от първостепенния съд акт обосновава извод
за допуснато от прокурора съществено процесуално нарушение поради неправилно
приложение на процесуалния закон. Прокурорът не е изпълнил задължението си по
чл.199, ал.2 от НПК, при изготвяне на постановлението за прекратяване на
наказателното производство да изложи мотиви, с които да обоснове становището си по
същество на казуса, извън тези за наличието на процесуалната предпоставка по чл.24,
ал.6, вр. ал.5, т.1 от НПК.
Посоченото нарушение при изготвяне на проверявания прокурорски акт не е
било констатирано от първостепенният съд. Вместо да посочи липсващото съдържание
в акта, съдът сам запълнил същото, насочвайки контролните си правомощия към
съдържанието на постановлението за спиране на наказателното производство от
19.05.2021г. Недопустимо е съдът да замества прокурора, когато в постановлението на
последния липсва анализ на доказателствата и изводи за фактите и правото – Решение
№60 от 25.02.2003г по н.д. №703/2002г на I н.о.
Постановлението за спиране на наказателното производство може да бъде
предмет на контрол единствено в производство по чл.244, ал.5 от НПК. Последното,
освен по предмет, се различава съществено от производството по чл.243, ал.4 и сл. и по
процедура, тъй като е едноинстанционно и съдебният акт не би подлежал на въззивен
контрол. Производството е било спряно на особено основание, каквото представлява,
въведеното с изменения в НПК с ДВ бр.7 от 2019г., даващо възможност на
2
пострадалите да се ползват от шестмесечен срок за иницииране на производство от
частен характер. При изтичането на този срок и при процесуално бездействие на
жалбоподателите законът изрично указва и съответната процесуално правна
последица. Независимо от конкретното процесуално правно основание, на което се е
позовал прокурора, правата на пострадалите ще бъдат съществено засегнати ако те,
при прекратяване на наказателното производство, не бъдат запознати със становището
на прокурора и по приложението на материалното право. Това следва да се осъществи
чрез излагане на пълна фактическа обстановка, анализ и оценка на доказателствата,
именно в акта за прекратяване на наказателното производство, защото единствено този
акт прегражда окончателно понататъшният ход на делото. Дори и основанията за
прекратяване да се оказват идентични с тези обосновали преди това спиране на
производството, правата на пострадалите лица да ги оспорят са различни по основание
и съдържание и следва да им бъдат осигурени и при двете процедури в пълнота.
Поради констатираното съществено процесуално нарушение при изготвяне на
обжалваното постановление, възраженията на повереника по същество на правния
спор не следва да бъдат обсъждани.
Въззивният съдебен състав констатира още нередовност при уведомяване на
пострадалите лица за правото им да обжалват постановлението на прокурора,
повторени и от страна на първостепенния съд. Преди да разгледа жалбата по същество
първостепенният съд е следвало да провери дали за правото им на обжалване са били
уведомени всички лица по делото. Съдът не следва да разглежда делото по същество
преди да изпълни това свое задължение. Това е така, тъй като определението на съда, с
което е потвърдено или изменено постановлението на прокурора му придава
стабилитет и този въпрос не може да бъде впоследствие пререшаван. В случай, че не са
били уведомени, преди произнасянето на съда, всички лица с право на жалба е
възможно впоследствие да се стигне до паралелно или последователно образуване на
повече от едно производства за едно и също нещо. Това би компрометирало крайния
резултат по всяко едно от тях. За това първостепенният съд следва първо да провери
дали всички лица от изброените в чл.243, ал.4 НПК са били редовно уведомени за
правото си на жалба, както и да провери изтекъл ли е срокът за реализиране на това
право за всеки едни от тях. В случай, че това не е било сторено от страна на прокурора,
съдът следва да прекрати производството и да върне делото за правилното му
администриране.
С право да обжалват постановлението за прекратяване на наказателното
производство разполагат единствено пострадалото физическо или юридическо лице,
обвиняемият и неговият защитник. Повереникът на пострадалия не разполага със
самостоятелно право за обжалване в това производство. Ако пострадалият желае да
бъде представляван в производството по чл.243 от упълномощен адвокат, следва тази
3
му воля да е ясно изразена по недвусмислен начин, като даде нужната представителна
власт на упълномощен от него адвокат.
Видно от материалите по делото, постановлението за прекратяване на
наказателното производство е било изпратено до пострадалата Г.Х., упълномощила
като повереник адвокат С. и изрично заявила желанието си да бъде уведомявана за
хода на процеса само чрез него. Предвид това връчването на уведомлението от страна
на прокурора до Г.Х. чрез нейния повереник е редовно, съобразно изричното
изявление на пострадалата за това. От страна на пострадалия Г.Х. такова изрично
заявление не е било направено. Този пострадал не е упълномощавал и повереник и в
производството се представлява сам. Връчване на постановлението за прекратяване на
наказателното производството чрез упълномощения от съпругата му адвокат не може
да се приеме за редовно. Пострадалият Г.Х. разполага със самостоятелно право на
жалба, за което няма данни той изобщо да е бил уведомен. По същият начин стои
въпроса и за уведомяване на пострадалите от страна на първостепенният съд.
Независимо от това процесуално нарушение, проявило се и в настоящото въззивно
производство, именно отмяната на постановените актове ще даде възможност правата
на всички пострадали лица, конституирани като такива по делото, да бъдат охранени в
най-голяма степен.
Воден от горното, съдът намира, че определението на първостепенния съд се
явява незаконосъобразно, поради незаконосъобразност и на проверявания прокурорски
акт. Делото следва да бъде върнато на Районна прокуратура Пловдив за отстраняване
на констатираните съществени процесуални нарушения.
Ето защо на основание чл. 243, ал. 8 от НПК, Пловдивски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №332 от 09.03.2022г. на Районен съд- Пловдив по ЧНД№
762/2022г по описа на същия съд.
ОТМЕНЯ постановление за прекратяване на наказателно производство от
07.02.2022г на Районна прокуратура гр.Пловдив по досъдебно производство
№534/2020г по описа на Първо РУ на МВР гр.Пловдив.
ВРЪЩА ДЕЛОТО на Районна прокуратура гр.Пловдив за отстраняване на
допуснатите процесуални нарушения.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5