РЕШЕНИЕ
№ 307
гр. София, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Милен Василев
Членове:Христо Лазаров
Николай Ст. Метанов
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно търговско дело №
20221001000076 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава двадесета ГПК – Въззивно
обжалване.
Образувано е по въззивна жалба от ответника – „Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК ********* чрез
юр. Т., срещу решение № 261333 от 23.09.2021, постановено по т.д. №
2558/2019г., по описа на СГС, т.о., VI-4 състав, в частта, с която са уважени
предявените обективно и кумулативно съединени осъдителни искове на
ищеца – „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК ********* за сумата
8 572,20 лева/27 332,20 – 18 760/, ведно със законната лихва върху тази
главница считано от 28.11.2019г. до окончателното й плащане, ведно с
мораторна лихва в размер на 4 175,75 лева и за периода от 27.05.2018г. до
27.11.2019г. и пропорционална част от дължимите разноски в общ размер на
2 120,32 лева.
Решението не е обжалвано в частта, с която е уважен искът за главница
в размер на 18 760 лева, ведно със законната лихва считано от предявяване на
1
иска до окончателното й плащане, поради което в тази част е влязло в сила, на
основание чл. 296, т. 2, пр. първо от ГПК.
Въззивникът/ответникът - „Застрахователно акционерно дружество
ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД счита, че решението в обжалваната част е
неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че първоинстанционният съд не е
обърнал достатъчно внимание на изготвената съдебно-автотехническа
експертиза, тъй като действителната стойност на процесното МПС била
26 650 лева и при тотална щета, действителната стойност се равнявала на
18 760 лева. Счита, че неправилно бил уважен искът за мораторна лихва за
периода от 27.05.2018г. до 27.11.2019г., тъй като окончателният акт за вината
на водача на застрахования при ответника автомобил не бил представен с
исковата молба. Моли въззивния съд да отмени в обжалваната част
решението и да постанови друго, с което да отхвърли процесните искови
претенции. Претендира разноски за двете инстанции.
Въззиваемият/ищецът –„Застрахователно дружество Евроинс“ АД, е
подал в срок отговор на въззивната жалба, чрез юр. А.. Излага подробни
доводи по всяко едно от твърденията на въззивника, които ще бъдат
разгледани при съответното обсъждане на правните доводи във въззивната
жалба. Счита въззивната жалба за неоснователна, а в обжалваната част
решението за правилно и законосъобразно и моли да се потвърди от
въззивния съд. Претендира юрисконсултско възнаграждение за въззивното
производство, съобразно определения от съда размер.
Третото лице помагач на страната на ответника - Х. И. Х. не е обжалвал
решението, не се е присъединил към въззивната жалба на ответника и не се
явява в открито съдебно заседание.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд след служебно
извършена проверка на решението установи, че то е валидно и допустимо в
обжалваната част.
Първоинстанционното решение е влязло в сила и със сила на пресъдено
нещо са установени релевантните факти и обстоятелства по делото -
наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“ между
ищеца и собственика на увредения автомобил, застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника
и причинителя на вледата, механизмът на настъпване на ПТП, участниците и
2
причинените щети, както и причинна връзка между тях и поведението на
водача, вината на извършителя Х. И. Х., наличието на „тотална щета“,
липсата на съпричиняване, изплащането на застрахователно обезщетение на
увреденото лице, с което ищецът се е суброгирал в правата на застрахования
срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“.
Видно от приетото в първата инстанция и неоспорено от страните
заключение на вещото лице Х. И., се установява, че към датата на настъпване
на ПТП стойността на уврежданията по автомобила „Мазда 6“ е 32 350,94
лева, както и че средствата за възстановяване на щетите на лекия
автомобил надвишават 70 на сто от действителната стойност, ето защо е
налице „тотална щета“ по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ. Според вещото лице,
действителната стойност на застрахования автомобил, изчислена съобразно
„застрахователен способ“ и „пазарен способ“ е 26 800 лв., респективно 26 650
лева. В заключението вещото лице счита, че действителната стойност на
лекия автомобил към датата на настъпване на застрахователното събитие -
14.12.2017г., е в размер на 26 800 лева.
Видно от протокол от 05.02.2020г. на Районен съд Варна, се установява,
че е одобрено споразумение, с което Х.Х. се е признал за виновен за
престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 1, пр. 4, пр. 6 вр. с ал. 1, б. „Б“ вр. с чл. 342,
ал. 1 от НК.
Предметът на правния спор във въззивното произовдство се свежда до
определяне на действителния размер на дължимото застрахователно
обезщетение, заплатено от ищеца на застрахования за сумата над 18 760 лева
до 27 332,20 лева, дължимостта на обезщетение за забавено изпълнение върху
главницата от 27 332,20 лева за периода от 27.05.2018г. до 27.11.2019г., както
и дължимостта на обезщетение за забавено изпълнение върху главницата за
разликата над сумата от 18 760 лева до 27 332,20 лева.
Неоснователно е твърдението на въззивника, че действителната
стойност на процесното МПС била 26 650 лева и при тотална щета,
действителната стойност се равнявала на 18 760 лева/70% от 26 650/.
Неправилно процесуалният представител на ответника, смесва
действителната стойност на застрахователното обезщетение от 26 800 лева, с
действителната стойност на уврежданията на застрахования автомобил от
32 350,94 лева
3
Видно от заключението на вещото лице се установява, че
действителната застрахователна стойност на процесния автомобил е 26 800
лева, което нито ищецът, нито ответникът са оспорили в
първоинстанционното производство. Ответникът дължи и сторените
обичайни ликвидационни разходи в размер на 15 лева. Следователно
предявеният иск за главница е доказан за сумата от 26 815 лева и е
основателен до този размер. За сумата над 26 815 лева до 27 332,20 лева искът
за главница е недоказан и следва да се отхвърли като неоснователен.
Неоснователно е твърдението на ответника, че неправилно бил уважен
искът за мораторна лихва, тъй като окончателният акт за вината на водача на
застрахования при ответника автомобил не бил представен с исковата молба.
Съгласно разпоредбата на чл. 412, ал. 1 КЗ, ищецът е длъжен да представи
на ответника всички доказателства, с които разполага за удостоверяване на
ПТП. Няма законово изискване, което да задължава застрахователя по
застраховка „Каско“, да представи доказателства пред застрахователя по
„Застраховка Гражданска отговорност“ за вината на застрахования, както
неоснователно счита процесуалният представител на ответника. Още повече,
че тази вина се и предполага до доказване на противното, на основание чл. 45,
ал. 2 ЗЗД. Необоснованият отказ на ответника да заплати на ищеца
застрахователно обезщетение, е на негов риск и не го освобождава от
отговорност за неговото забавено изпълнение. Обстоятелството дали са
налице основанията за ангажиране отговорността на ответника са предмет на
установяване в това производство и при неоснователен отказ за заплащане на
дължимата сума, ответникът дължи обезщетение за забавено изпълнение, на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 412, ал. 3, т. 1 КЗ. Още повече, че
застрахователят няма как да представи споразумение сключено повече от две
години след настъпване на застрахователното събитие. Следователно
предявеният иск за обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от
26 815 лева и за периода от 27.05.2018г. до 27.11.2019г. е основателен и
следва да бъде уважен за сумата от 4 097,06 лева, определена от настоящия
съдебен състав чрез НАП калкулатор, на основание чл. 162 ГПК.
Неоснователен е искът за горницата над сумата от 4 097,06 лева до
предявения размер от 4 175,75 лева и следва да се отхвърли.
Досежно своята акцесорност, основателен е искът за обезщетение за
4
забавено изпълнение върху главницата от 26 815 лева, считано от
28.11.2019г./датата на подаване на исковата молба/ до окончателното й
заплащане.
Ирелевантни за въззивното производство са твърденията на ищеца, че
обжалвал решението и в частта, с която бил осъден да заплати държавна такса
в размер на 320 лева, тъй като такова осъждане в диспозитива на обжалваното
решение няма.
Ирелевантни за това производство са обстоятелствата, че ответникът на
25.10.2021г. е заплатил по банков път на ищеца сумата от 22 397,65 лева,
представляваща главница в размер на 18 760 лева и мораторна лихва в размер
на 3 637,65 лева за периода от 28.11.2019г. до 25.10.2021г., тъй като в тази
част решението на СГС е влязло в сила. Този факт има значение за
евентуално производство по индивидуално принудително изпълнение, но не и
за настоящето въззивно производство.
Страните се представляват от юрисконсулти, поради което тяхното
възнаграждение следва да се определи от съда, на основание чл. 78, ал. 8
ГПК. Законодателят е предоставил на съда правото на преценка, като е
определил минимум от 100 лева и максимум от 300 лева, който може да се
увеличи от съда, ако материалният интерес е над 10 000 лева, в случая е над
тази сума. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП във вр. с
чл. 25, ал. 1 и 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът
определя размер на юрисконсултско възнаграждение от 400 лева за всяка една
инстанция.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, въззиваемият/ищецът има право на
разноски за тази инстанция съобразно уважените искови претенции, които се
дължат от ответника. Разноските на ищеца за въззивното производство са в
общ размер на 400 лева. Общият сбор на уважените искови претенции е 30
912,06 лева. Ответникът дължи на ищеца разноски за въззивното
производство в размер на 392,43 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, въззивникът/ответникът има право на
разноски за двете инстанции съобразно отхвърлените искови претенции,
които се дължат от ищеца. Разноските на ответника за първата инстанция са в
общ размер на 650 лева. Разноските на ответника за въззивното производство
са в общ размер на 654,96 лева. Общият сбор на отхвърлените искови
5
претенции е 595,89 лева. Ответникът дължи на ищеца разноски за първата
инстанция в размер на 12,53 лева и в размер на 12,63 лева за въззивното
производство.
Следователно ответникът дължи на ищеца при условията на
компенсация разноски в размер на 367,27 лева.
В обжалваното решение е допусната очевидна фактическа/техническа/
грешка в името на третото лице помагач на страната на ответника - Х. вместо
Х., която следва да се отстрани служебно от СГС по реда на чл. 247 ГПК.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 261333 от 23.09.2021, постановено по т.д. №
2558/2019г., по описа на СГС, т.о., VI-4 състав, в частта, с която
„Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД,
ЕИК ********* е осъдено да заплати на „Застрахователно дружество
Евроинс“ АД, ЕИК ********* сумата за горницата над 26 815 лева до 27
332,20 лева, както и за законната лихва върху отхвърлената сума за главница
считано от 28.11.2019г. до окончателното й плащане, ведно с мораторна
лихва върху главницата за горницата над 4 097,96 лева до 4 175,75 лева и за
периода от 27.05.2018г. до 27.11.2019г. И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Застрахователно дружество Евроинс“ АД,
ЕИК ********* срещу „Застрахователно акционерно дружество срещу
„ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК ********* за горницата над 26 815
лева до 27 332,20 лева, както и за законната лихва върху отхвърлената сума за
главница считано от 28.11.2019г. до окончателното й плащане, ведно с
мораторна лихва за горницата над 4 097,96 лева до 4 175,75 лева и за периода
от 27.05.2018г. до 27.11.2019г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261333 от 23.09.2021, постановено по
т.д. № 2558/2019г., по описа на СГС, т.о., VI-4 състав, в частта, с която
„Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД,
ЕИК ********* е осъдено да заплати на „Застрахователно дружество
Евроинс“ АД, ЕИК ********* сумата за горницата над 18 760 до 26 815 лева,
6
както и за законната лихва върху тази главница считано от 28.11.2019г. до
окончателното й плащане, ведно с мораторна лихва върху главницата за
сумата от 4 097,96 лева и за периода от 27.05.2018г. до 27.11.2019г.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот
и Здраве“ АД, ЕИК ********* да заплати на „Застрахователно дружество
Евроинс“ АД, ЕИК ********* сумата от 367,27 лева, представляваща
разноски за въззивното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
ответника - Х. И. Х., ЕГН **********.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС, в едномесечен срок от
връчването му на страните и при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7