РЕШЕНИЕ
№ 71
гр. Пловдив, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIII СЪСТАВ, в публично заседание
на десети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Грета Ил. Чакалова
при участието на секретаря Ваня Б. Казакова
като разгледа докладваното от Грета Ил. Чакалова Търговско дело №
20215300900416 по описа за 2021 година
Предявен е иск от „СТИК КРЕДИТ“ АД, ЕИК *********, гр.Шумен,
пл.“Оборище“ 13Б, със съдебен адрес: **** – адв.С. против В.Б.Р., ЕГН **********, **** с
правна квалификация чл.422 ГПК.
Твърди се в исковата молба, че по силата на Договор за ипотечен кредит
651226/21.10.2020 г. „СТИК КРЕДИТ“ АД е предоставило на В.Р. 39 500 лв; заемната сума
не е предадена реално, тъй като между страните съществуват предходно сключени Договор
за потребителски кредит 605511/30.03.2020 г. и Договор за потребителски кредит
600936/04.03.2020 г., по които е налице реално предаване на паричните средства от общо 25
000 лв. По посочените договори В.Р. не е направила нито едно плащане за погасяване на
задължението и към 21.10.2020 г. общото задължение по двата договора е в размер 74 943.25
лв. По силата на чл.4 от Договор за ипотечен кредит 651226/21.10.2020 г. заемната сума 39
500 лв не е предадена реално, а се счита за усвоена от кредитополучателя за сметка на
прекратяването на съществуващите между страните договори за потребителски кредити и
новирането на задълженията на В.Р. по тях до размера от 39 500 лв, т.е. сключеният договор
за ипотечен кредит е основание за погасяването на старите задължения по договорите за
потребителски кредит и обединяването им в нов договор за ипотечен кредит при по-
благоприятни условия. Съобразно чл.10, ал.1 от договора кредитът се погасява на 60 равни
месечни вноски в размер на 987.50 лв, като размерът, броят, падежът на всяка от вноските
са посочени в погасителен план. Поради пълното неизпълнение от страна на В.Р. и на
основание чл.17, ал.1 от договора кредиторът е обявил кредита за предсрочно изискуем с
1
писмено уведомление, получено от ответника на 29.01.2021 г., като и се предоставя
седемдневен срок за погасяване на задължението.
Със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, издадена по
ч.гр.д. 3430/2021 по описа на Районен съд - Пловдив, е постановено В.Р. да заплати на
„СТИК КРЕДИТ“ АД сумата 39 500 лв, представляваща главница, ведно със законната лихва
от датата на постъпване на заявлението в Съда – 23.02.2021 г. до окончателното изплащане
и деловодните разноски по делото, от които 790 лв – внесена държавна такса и 1122.50 лв –
заплатено адвокатско възнаграждение. Предвид подаденото от ответника възражение по
смисъла на чл.414 ГПК за ищеца е налице правен интерес да предяви иск за установяване на
вземането и поради това се иска да се постанови решение, с което да се признае за
установено по отношение на В.Р. съществуването на вземането на „СТИК КРЕДИТ“ АД в
размер на 39 500 лв, произтичащо от Договор за ипотечен кредит 651226/21.10.2020 г., за
което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.
3430/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив. Прави се искане да се присъдят на ищеца
направените разноски в заповедното и в настоящето производство.
Ответникът дава следното становище: заявява, че искът за главница над 25 000
лв до 39 500 лв е неоснователен, като се твърди, че Р. не е получавала разликата от 14 500 лв
като заем. Съобразно договорите за потребителски кредит от 04.03.2020 г. и 30.03.2020 г. и
чл.25, ал.5 от Общите условия при непредставяне на обезпечение – поръчители или банкова
гаранция в тридневен срок от получаване на заемната сума, заемополучателят дължи на
кредитодателя неустойка в размер от 32 819.77 лв – по Договор за потребителски кредит от
30.03.2020 г. и 49 229.62 – по Договор за потребителски кредит от 04.03.2020 г. Чрез
уговорката за неустойка за неосигуряване на обезпечение се постига допълнителна печалба,
която е калкулирана с договорната възнаградителна лихва. Тази уговорка е нищожна поради
това, че не изпълва обезщетителната функция и е в противоречие с Европейските директиви.
Твърди се, че се предвижда неустойката да се включва към погасителните вноски и по този
начин води до скрито оскъпяване на кредита, явява се добавка към възнаградителната лихва.
По този начин е уговорена, без да е обявена на потребителя по реда на чл.5 ЗПК и да е
включена в договорното съдържание като договорна лихва и като част от ГПР според чл.11,
ал.1, т.9 и т.10 ЗПК. На потребителя не е предоставена своевременно необходимата
информация според изразените предпочитания и не е извършено предварително разясняване
на клаузите във връзка с крайните задължения по договора. Неустойката противоречи на
добрите търговски практики и не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя и
задължава потребителя да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Такава
разпоредба е в противоречие с добрите нрави и е нищожна. Поради невключването на
неустойката в ГПР последният не съответства на действително прилагания от кредитора в
кредитното правоотношение, тъй като реалният лихвен процент не отговаря на
реализирания, увеличен със скритата добавка от неустойката, което представлява
заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2,т.1 ЗЗП. Според чл.22
2
ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК за посочване на точния
размер на дължимия лихвен процент и ГПР, договорът, като недействителен, не поражда
права и задължения за страните и по силата на чл.23 ЗПК потребителят дължи само чистата
стойност на кредита. Предвид изложеното се иска да се отхвърли искът.
Предвид доказателствата Съдът намира за установено:
Не се спори, че страните са сключили Договор за ипотечен кредит
651226/21.10.2020 г. , в който се отбелязва, че между страните са налични договори за
потребителски кредит № 600936/04.03.2020 г. и № 605511/30.03.2020 г., като към момента
на сключването на договора за ипотечен кредит задълженията на В.Б. са както следва: по
Договор за потребителски кредит 600936/04.03.2020 г. - 53 485.55 лв и по Договор за
потребителски кредит № 605511/31.03.2020 г. - 21 457.70 лв. Посочва се, че В.Б. желае да
обедини двата кредита и поради това страните се споразумяват да се прекратят договори за
потребителски кредит 600936/04.03.2020 г. и 605511/31.03.2020 г. и се учредява ново
кредитно правоотношение, обезпечено с ипотека – чл.1.
Предоставят се на В.Б. 39 500 лв – чл.2
Уговаря се, че заемната сума няма да се предоставя реално, доколкото се
приема, че е предоставена за сметка на прекратените договори за потребителски кредит №
600936/04.03.2020 г. и № 605511/30.03.2020 г., като се посочва, че задължението по
прекратените договори за потребителски кредит 600936/04.03.2020 г. и 605511/31.03.2020 г.
е в размер на 39 500 лв – чл.4.
Срокът на договора е до 21.10.2025 г. - чл.6.
Предвижда се заплащането на възнаградителна лихва в размер на 10%
годишно, която се начислява за периода от датата на сключването на договора до изтичането
на срока на договора върху главница от 39 500 лв – чл.7, като общият размер на
възнаградителната лихва е 19 750 лв – чл.8.
Посочва се, че кредитът се погасява на 60 равни месечни вноски в размер от
987.50 лв, които ще се заплащат по банковата сметка на кредитора – чл.10.
Страните са се спогодили, че при забава в плащането на повече от две вноски,
кредиторът може да обяви кредита за предсрочно изискуем, като изплаща на
кредитополучателя изрично уведомление – чл.17.
С Уведомление, получено от ответника на 29.01.2021 г., се съобщава, че
поради пълно неизпълнение на задължението за погасяване на вноските за м.11.2020 г., за
м.12.2020 г. и за м.01.2021 г. по Договор за ипотечен кредит 651226/21.10.2020 г. кредитът е
обявен за предсрочно изискуем и е поканена в седмодневен срок от получаването на
уведомлението да погаси задължението, като в противен случай кредиторът ще предприеме
събирането на вземането си по съдебен ред.
3
Доколкото в Договор за ипотечен кредит 651226/21.10.2020 г. изрично се
отбелязва, че се сключва с оглед задължението на заемополучателя Р. по предходни
договори за потребителски кредит № 600936/04.03.2020 г. и № 605511/30.03.2020 г. и
предвид отбелязването, че главницата от 39 500 лв, дължима по Договор за ипотечен кредит
651226/21.10.2020 г., се формира от задълженията на В.Р. по посочените договори за
потребителски кредит, Съдът счита, че е необходимо да обсъди какъв е размерът на
задължението по посочените договори за потребителски кредит с оглед изложените от
ответника възражения, както и с оглед задължението му да провери действителността на
договорите на плоскостта спазването на добрите нрави, наличие на неравноправни клаузи и
нарушаване на императивни норми на Закона, които накърняват установения правов ред,
когато не се изисква събирането на доказателства, като действителността на клаузите по
договорите за потребителски кредит, уреждащи дължимостта на възнаградителна лихва и
неустойка, ще рефлектира върху размера на задължението по Договор за ипотечен кредит
651226/21.10.2020 г.
С Договор за потребителски кредит 605511/30.03.2020 г. страните са се
споразумели за следното:
-на В.Б. се предоставя в заем сумата 10 000 лв – чл.1.1
-предвижда се заплащане на годишна лихва в размер на 36% - чл.1.3
-общата дължима сума по кредита е 15 791.72 лв – чл.1.5
-срокът за погасяване е 24 месеца – чл.1.6
-предвижда се обезпечение на кредита – поръчител или банкова гаранция.
-уговаря се потребителят в срок от три дни от сключването на договора да
осигури лице, с което да се сключи договор за поръчителство или да предостави банкова
гаранция – чл.7,
-при неизпълнение на задължението за редовно погасяване на кредита
кредиторът да има право да обяви кредита за предсрочно изискуем, като уведомява
кредитополучателя за това – чл.14
-уговаря се при забава в плащането на погасителните вноски
кредитополучателят да дължи законна лихва за периода на забавата – чл.16
-уговаря се при неизпълнение на задължението кредитополучателят да осигури
обезпечение да се дължи неустойка в размер на 0.9% на ден върху усвоената част от кредита
за периода, в който не е предоставено обезпечение.
С Договор за потребителски кредит 600936/04.03.2020 г. страните са се
споразумели за следното:
-на В.Б. се предоставя в заем сумата 15 000 лв – чл.1.1
-предвижда се заплащане на годишна лихва в размер на 36% - чл.1.3
-общата дължима сума по кредита е 23687.61 лв – чл.1.5
4
-срокът за погасяване е 24 месеца – чл.1.6
-предвижда се обезпечение на кредита – поръчител или банкова гаранция.
-уговаря се потребителят в срок от три дни от сключването на договора да
осигури лице, с което да се сключи договор за поръчителство или да предостави банкова
гаранция – чл.7,
-при неизпълнение на задължението за редовно погасяване на кредита
кредиторът да има право да обяви кредита за предсрочно изискуем, като уведомява
кредитополучателя за това – чл.14
-уговаря се при забава в плащането на погасителните вноски
кредитополучателят да дължи законна лихва за периода на забавата – чл.16
-уговаря се при неизпълнение на задължението кредитополучателят да осигури
обезпечение да се дължи неустойка в размер на 0.9% на ден върху усвоената част от кредита
за периода, в който не е предоставено обезпечение.
Т.е., сумата от 39 500 лв, доколкото не е посочено изрично в Договор за
ипотечен кредит 651226/21.10.2020 г. от кои компоненти /главница, лихва и неустойка/ се
състои, Съдът следва да обсъди дължимостта на всеки от елементите.
По дължимостта на възнаградителна лихва в размер на 36% годишно по
силата на договори за потребителски кредит № 600936/04.03.2020 г. и №
605511/30.03.2020 г.:
Лихвата представлява възнаграждение за времето, през което заемодателят е
лишен от възможността да се ползва от капитала си, като с посочените договори страните са
уговорили заплащането на възнаградителна лихва в размер на 36% годишно за срока на
действие на договора. Към момента на сключването на договорите за потребителски кредит
от 04.03.2020 г. и 30.03.2020 г. основният лихвен процент е 0% и размерът на законната
лихва, определен с ПМС № 426/18.12.2014 г. /ДВ 106/23.12.2014 г./ в сила от 01.01.2015 г., с
която се олихвяват просрочените задължения е 10% годишно, което означава, че
уговорената възнаградителна лихва от 36% годишно надхвърля трикратния размер на
законната лихва, като наложилата се съдебна практика приема, че възнаградителна лихва в
трикратен размер на законната лихва за необезпечените кредити е допустим. Доколкото
уговорената възнаградителна лихва надхвърля обичайния размер за такъв вид кредит –
трикратният размер на законната лихва годишно, се счита, че е налице нееквивалентност на
престациите, като икономически по-слабата страна – кредитополучателят е натоварена да
заплати значително по-високо възнаграждение, което противоречи на добрите нрави по
смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД, тъй като се нарушава принципът на справедливост и се създават
предпоставки за неоснователно обогатяване. С надхвърлянето на трикратния размер на
законната лихва уговорената с договора възнаградителна лихва излиза извън
възнаградителната си функция на задължението за заплащане на лихва.
Изложеното обосновава извода за нищожност на клаузата на чл.1.3 от
5
договорите за потребителски кредит № 600936/04.03.2020 г. и № 605511/30.03.2020 г. за
заплащане на 36% годишна лихва. Нищожната клауза не поражда права и задължения за
страните и поради това ответникът не дължи плащане на възнаградителна лихва по
договорите № 600936/04.03.2020 г. и № 605511/30.03.2020 г. в размер на 36% годишно за
срока на договора върху усвоената част от кредита.
По дължимостта на неустойката, предвидена в чл.17 от договори за
потребителски кредит № 600936/04.03.2020 г. и № 605511/30.03.2020 г.:
Съгласно чл.92, ал.1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е необходимо
те да се доказват. Нищожност на неустойката поради противоречие с добрите нрави е
налице, когато тя е уговорена извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, като преценката се извършва за всеки конкретен случай към момента
на сключването на договора.
В случая страните са уговорили заемополучателят да осигури надлежно
обезпечение на кредита в тридневен срок от сключването на договора за кредит, като при
неизпълнение на това задължение се предвижда заплащане на неустойка в размер на 0.9% на
ден върху усвоената част от кредита за времето, през което не е предоставено обезпечение
/чл.17 от договорите/. Т.е., обезпечава се изпълнение на задължение, от чието неизпълнение
за кредитора не биха настъпили вреди, но същевременно заплащането на неустойка при
неосигуряване на обезпечение води до значителни финансови затруднения за длъжника.
Защитата на интересите на кредитора чрез обезпечаване на кредита и преценката на риска
от предоставянето на кредита е следвало да се изследва преди сключването на договора.
Натоварването на длъжника да заплаща неустойка при невъзможност да осигури посоченото
обезпечение води до неравновесие между правата и задълженията на страните по договора и
е предпоставка за неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на заемополучателя,
тъй като довежда до значително увеличение на размера на задължението. При този начин на
уговаряне на неустойката е налице изцяло надхвърляне на функциите на неустойката,
доколкото тя не обезпечава изпълнението на задължението за връщане на предоставените в
заем средства, не обезщетява кредитора при неизпълнение на задължението за връщането на
предоставените в заем средства и същевременно не санкционира кредитополучателя за
неизпълнението на задължението за връщане на предоставените в заем средства, а
задължението за връщане на получените в заем пари е основното задължението на
кредитополучателя и неизпълнението му може да доведе до вреди в патримониума на
заемодателя. Именно тези вреди трябва да са обект на функциите на неустойката.
Изложеното обосновава противоречие с добрите нрави, тъй като уговорената
неустойка излиза извън присъщите и функции към момента на сключването на договорите
за потребителски кредит № 600936/04.03.2020 г. и № 605511/30.03.2020 г., поради което
клаузата, предвиждаща заплащане на неустойка при неосигуряване на обезпечение, е
нищожна и не създава права и задължения за страните по договорите за потребителски
кредит № 600936/04.03.2020 г. и № 605511/30.03.2020 г. .
6
При така установеното и направените правни изводи Съдът намира, че за
ответника по силата на договорите за потребителски кредит № 600936/04.03.2020 г. и №
605511/30.03.2020 г. - чл.1.3 и чл.17 не възниква задължение за заплащане на
възнаградителна лихва и неустойка, поради което ответникът В.Р. дължи връщане на
получените в заем средства в общ размер от 25 000 лв. В тази връзка следва да се приеме, че
по Договор за ипотечен кредит 651226/21.10.2020 г. дължимата главница е това, което В.Р.
дължи по прекратените договори за потребителски кредит 600936/04.03.2020 г. и
605511/31.03.2020 г., тъй като страните са посочили изрично, че не се предоставят парични
средства, а се приема, че се дължи това, което е дадено във връзка с прекратените договори
за потребителски кредит № 600936/04.03.2020 г. и № 605511/30.03.2020 г. Ето защо искът
следва да се уважи в размера от 25 000 лв, като за разликата до пълния предявен размер от
39 500 лв искът следва да се отхвърли като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да
се осъди да заплати на ищеца разноски с оглед уважената част от иска в размер на 500 лв.
В хода на заповедното производство заявителят е направил разноски в размер
на 1915.50 лв. Тези разноски са предмет и на издадената заповед за изпълнение. Съобразно
т. 12 от ТР № 4/2014 год. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство. Предвид частичното
уважаването на иска в полза на ищеца следва да се присъдят направените в заповедното
производство разноски в размер на 1210 лв.
На основание чл.38 ЗА във връзка с чл.78, ал.3 ГПК и чл7, ал.2, т.4 от Наредба
№ 1/2004 г. ищецът следва да се осъди да заплати на адв.Иванова с оглед отхвърлената част
от иска адвокатско възнаграждение в размер на 630 лв.
Ето защо Съдът
РЕШИ:
Признава за установено по отношение на В. Б. Р., ЕГН **********, ****
съществуването на вземането на „СТИК КРЕДИТ“ АД, ЕИК ********* в размер на 25 000
лв /двадесет и пет хиляди лева/, дължими на основание Договор за ипотечен кредит
651226/21.10.2020 г., за което е издадена Заповед за изпълнение на основание документ по
чл.417 ГПК по ч.гр.д. 3430/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ведно със законната
лихва от датата на постъпване на заявлението в Съда – 23.02.2021 г. до окончателното
изплащане, като за разликата до пълния предявен размер от 39 500 лв отхвърля иска
Осъжда В. Б. Р., ЕГН **********, **** да заплати на „СТИК КРЕДИТ“ АД,
ЕИК ********* сумата 500 лв /петстотин лева/, представляваща разноски в настоящото
производство и сумата 1210 лв /хиляда двеста и десет лева/, представляваща разноски в
заповедното производство
7
Осъжда „СТИК КРЕДИТ“ АД, ЕИК ********* да заплати на адв. Е.Г.И., личен
№ **********, **** сумата 630 лв /шестстотин и тридесет лева/, представляваща адвокатско
възнаграждение
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
8