Решение по дело №1341/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 2421
Дата: 8 октомври 2019 г. (в сила от 29 октомври 2019 г.)
Съдия: Калин Стефанов Кунчев
Дело: 20192120101341
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 2421

гр. Бургас, 08.10.2019 год.

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – XL гр. състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година, с

                                                                                                    Председател: Калин Кунчев

при секретаря Зинаида Монева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1341 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Искове по чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени от “Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управ-ление: гр.Б, ул.” № , срещу С.И.М., с ЕГН: **********,***.

Ищецът твърди, че в периода от 09.09.2015г. до 11.08.2017г. е предоставил на от-ветника услуги по доставка, отвеждане и пречистване на вода за обект, находящ се на горния адрес – абонатен № 949228, на стойност 245.45 лв. Твърди също така, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против него, въз ос-нова на което е образувано ч. гр. дело № 8670/2018г. на РС Б. По същото e била издадена такава – за тази сума, ведно със законната лихва върху нея, считано от 23.11. 2018г. до окончателното й изплащане; за сумата 49.27 лв. обезщетение за забавено пла-щане за периода от 27.11.2015г. до 19.11.2018г., както и за деловодните разноски в раз-мер на 75 лв. Сочи и че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което му е било указано да предяви иск за вземането си. Моли Съда да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на М., че му дължи горните суми. Претендира разноски.

Ответникът – чрез особения си представител, оспорва исковете. Излага съображе-ния, че няма доказателства да е собственик на водоснабдения обект, съответно – потре-бител на ВиК услуги, поради което не дължи заплащането на такива, както и че липсват данни за реално потребено количество вода в имота. Иска от Съда да отхвърли претен-циите.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производ-ство доказателства, намира за установено следното:

По заявление на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД е издадена заповед за из-пълнение по чл.410 от ГПК против М. за исковите суми – по ч. гр. дело № 8670/ 2018г. на РС Бургас, приложено към настоящото.

Същата е връчена на ответника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.

Горното обуславя наличието на правен интерес у ищеца от водене на предявения установителен иск.

Ищцовото дружество е ВиК оператор по смисъла на чл.2 от ЗРВКУ, и като такъв – предоставя ВиК услуги на потребителите, съгласно чл.2 от Наредба4 от 14.09.2004г.

От приетите по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот /л.61/, писмо от Община Б /л.85/, удостоверение по декларирани данни /л.86/, извадка от кадас-тралния регистър на недвижимите имоти /л.87/, удостоверения за постоянен и настоящ адрес /л.92 и л.93/ и декларация по чл.14 от ЗМДТ /л.88 – л.91/, се установява, че ответ-никът е собственик на процесния недвижим имот, находящ се е гр.Б, кв.““, ул.““ № . При негова процесуална тежест, М. не е ангажирал доказател-ства във връзка с твърденията си, че се е разпоредил с имота и не е негов собственик, още повече да го е направил преди или в рамките на исковия период. Ето защо, следва да се приеме, че той има качеството на потребител на ВиК услуги, доставяни от ищцо-вото дружество – по смисъла на чл.3, ал.1, т.2 от Наредба4 от 14.09.2004г., и като та-къв – следва да ги заплаща.

От показанията на свидетелката М.Т., служител-инкасатор в ищцовото дружество, обслужваща района на кв.”” в гр.Б, се установява, че в имота на М. има изградена масивна жилищна сграда, която е обитавана постоянно – вклю-чително и през исковия период. Липсва водомер за отчитане на потребеното количество вода и за обекта се начислява такова от по 5 куб. м. месечно, по Наредбата.

От заключението по СТЕ, което като обективно и компетентно изготвено и неос-порено от страните Съдът изцяло кредитира, се установява, че в имота на ответника ня-ма измервателно устройство за отчитане на консумираната вода по откритата му парти-да с абонатен № 949228. За периода от 09.09.2015г. до 11.08.2017г. служителите на ищ-цовото дружество са начислили служебно общо 110 куб. м. питейна вода – по 5 куб. м. на месец, т. е. за един обитател, съобразно чл.39, ал.5, т.1, пр.2 от Наредба4 от 14.09. 2004г.

От заключението по ССЕ се установява, че за горното количество потребена вода в периода от 26.10.2015г. до 25.08.2017г. ищецът е издал фактури на името на ответни-ка на обща стойност 245.45 лв. Същите са надлежно осчетоводени в счетоводството на дружеството – редовно водено, като изцяло неизплатени от М..

При негова доказателствена тежест, последният не е ангажирал доказателства да е изпълнил задължението си да заплати на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД дъл-жимите суми за предоставените му услуги по доставка, отвеждане и пречистване на во-да за процесния период.

Предвид горното, настоящият съдебен състав намира, че претенцията за главница-та е доказана по основание и по размер, поради което следва да се уважи изцяло.

Върху нея се дължи и законната лихва, считано от 23.11.2018г. – датата на подава-не на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, до оконча-телното й изплащане, както и обезщетение за забавено плащане за периода от 27.11. 2015г. до 19.11.2018г. в размер на 49.27 лв. /според заключението по ССЕ 50.47 лв./.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени на-правените в заповедното и в настоящото производства разноски – общо 100 лв. за ДТ и 150 лв. за юрисконсултски възнаграждения, 20 лв. за СУ, 160 лв. за съдебни експертизи и 150 лв. депозит за особен представител.

По изложените съображения, Съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.И.М., ЕГН: **********,***, че същият дължи на “Водоснаб-дяване и канализация” ЕАД, седалище и адрес на управление: гр.Б, ул.”” № , ЕИК: *********, сумата 245.45 лв., представляваща стойност на до-ставена, отведена и пречистена вода за периода от 09.09.2015г. до 11.08.2017г. в обект, находящ се на горния адрес – с абонатен № 949228, ведно със законната лихва, счита-но от 23.11.2018г. до окончателното плащане, и сумата 49.27 лв. – обезщетение за заба-вено плащане за времето от 27.11.2015г. до 19.11.2018г., за които е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 8670/2018г. на РС Бургас.

ОСЪЖДА С.И.М. да заплати на “Водоснабдяване и канализа-ция” ЕАД направените в заповедното и в настоящото производства разноски: общо 100 лв. за ДТ и 150 лв. – юрисконсултски възнаграждения, както и 20 лв. за СУ, 160 лв. за съдебни експертизи и 150 лв. депозит за особен представител.

 

Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в двуседмичен срок от връчва-нето му на страните.

 

                                                                                           Съдия:/п/ Калин Кунчев

                                                                                           Вярно с оригинала: З.М.