Р
Е Ш Е
Н И Е № 2421
гр. Бургас, 08.10.2019 год.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – XL гр. състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети
септември през две хиляди и деветнадесета година, с
Председател: Калин Кунчев
при секретаря Зинаида Монева, като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 1341 по описа на съда за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Искове по чл.422, ал.1 от ГПК, във вр.
с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени от “Водоснабдяване и канализация”
ЕАД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управ-ление: гр.Б, ул.” № , срещу С.И.М.,
с ЕГН: **********,***.
Ищецът твърди, че в периода от 09.09.2015г.
до 11.08.2017г. е предоставил
на от-ветника услуги по доставка, отвеждане и пречистване на вода за обект,
находящ се на горния адрес – абонатен № 949228, на стойност 245.45 лв. Твърди също така, че е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против него,
въз ос-нова на което е образувано ч. гр. дело № 8670/2018г. на РС Б. По същото e била издадена
такава – за тази сума, ведно със законната лихва върху нея, считано от 23.11.
2018г. до
окончателното й изплащане; за сумата 49.27 лв. обезщетение за забавено пла-щане
за периода от 27.11.2015г. до 19.11.2018г., както и за деловодните разноски в раз-мер на 75 лв. Сочи и че заповедта за изпълнение е връчена
на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което му е било указано
да предяви иск за вземането си. Моли Съда да
постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на М., че му дължи горните суми. Претендира
разноски.
Ответникът – чрез особения си
представител, оспорва исковете. Излага съображе-ния, че
няма доказателства да е собственик на водоснабдения обект, съответно – потре-бител
на ВиК услуги, поради което не дължи заплащането на такива, както и че липсват
данни за реално потребено количество вода в имота. Иска от Съда да отхвърли
претен-циите.
Съдът, като прецени поотделно и в
съвкупност събраните в настоящото производ-ство доказателства, намира за
установено следното:
По заявление на “Водоснабдяване и
канализация” ЕАД е издадена заповед за из-пълнение по чл.410 от ГПК против М. за исковите суми – по ч. гр. дело № 8670/
2018г. на РС Бургас, приложено към настоящото.
Същата е връчена на ответника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
Горното обуславя наличието на правен
интерес у ищеца от водене на предявения установителен иск.
Ищцовото дружество е ВиК оператор по
смисъла на чл.2 от ЗРВКУ, и като такъв – предоставя ВиК услуги на
потребителите, съгласно чл.2 от Наредба № 4
от 14.09.2004г.
От приетите по делото Нотариален акт за
дарение на недвижим имот /л.61/, писмо от Община Б /л.85/, удостоверение по
декларирани данни /л.86/, извадка от кадас-тралния регистър на недвижимите
имоти /л.87/, удостоверения за постоянен и настоящ адрес /л.92 и л.93/ и
декларация по чл.14 от ЗМДТ /л.88 – л.91/, се установява, че ответ-никът е
собственик на процесния недвижим имот, находящ се е гр.Б,
кв.““, ул.““ № . При негова процесуална тежест, М. не е ангажирал доказател-ства
във връзка с твърденията си, че се е разпоредил с имота и не е негов
собственик, още повече да го е направил преди или в рамките на исковия период. Ето защо, следва да се приеме, че той
има качеството на потребител на ВиК услуги, доставяни от ищцо-вото дружество –
по смисъла на чл.3, ал.1, т.2 от Наредба № 4
от 14.09.2004г., и като та-къв – следва да ги заплаща.
От показанията на свидетелката М.Т.,
служител-инкасатор в ищцовото дружество, обслужваща района на кв.”” в гр.Б, се
установява, че в имота на М. има изградена масивна жилищна сграда, която е
обитавана постоянно – вклю-чително и през исковия период. Липсва водомер за
отчитане на потребеното количество вода и за обекта се начислява такова от по 5
куб. м. месечно, по Наредбата.
От заключението по СТЕ, което като
обективно и компетентно изготвено и неос-порено от страните Съдът изцяло
кредитира, се установява, че в имота на ответника ня-ма измервателно устройство
за отчитане на консумираната вода по откритата му парти-да с абонатен № 949228.
За периода от 09.09.2015г. до 11.08.2017г. служителите на ищ-цовото дружество
са начислили служебно общо 110 куб. м. питейна вода – по 5 куб. м. на месец, т.
е. за един обитател, съобразно чл.39, ал.5, т.1, пр.2 от Наредба № 4
от 14.09. 2004г.
От заключението по ССЕ се установява, че за горното количество
потребена вода в периода от 26.10.2015г. до 25.08.2017г. ищецът е издал фактури
на името на ответни-ка на обща стойност 245.45 лв. Същите са надлежно
осчетоводени в счетоводството на дружеството – редовно водено, като изцяло
неизплатени от М..
При негова доказателствена тежест, последният не е
ангажирал доказателства да е изпълнил задължението си да заплати на “Водоснабдяване
и канализация” ЕАД дъл-жимите суми за предоставените му услуги по доставка,
отвеждане и пречистване на во-да за процесния период.
Предвид горното, настоящият съдебен състав намира, че
претенцията за главница-та е доказана по основание и по размер, поради което
следва да се уважи изцяло.
Върху нея се дължи и законната лихва, считано от 23.11.2018г. – датата на подава-не на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, до оконча-телното й
изплащане, както и обезщетение за забавено плащане за периода от 27.11.
2015г. до 19.11.2018г. в размер на 49.27 лв. /според заключението по ССЕ 50.47
лв./.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени на-правените в заповедното и в настоящото производства
разноски – общо 100 лв. за ДТ и 150 лв. за юрисконсултски
възнаграждения, 20 лв. за СУ, 160 лв. за съдебни експертизи и 150 лв. депозит
за особен представител.
По изложените съображения, Съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.И.М.,
ЕГН: **********,***, че същият дължи на “Водоснаб-дяване и
канализация” ЕАД, седалище и адрес на управление: гр.Б, ул.”” № , ЕИК:
*********, сумата 245.45
лв., представляваща стойност на до-ставена, отведена и пречистена вода за
периода от 09.09.2015г. до 11.08.2017г. в обект, находящ се на
горния адрес – с абонатен № 949228, ведно със законната
лихва, счита-но от 23.11.2018г. до окончателното плащане, и
сумата 49.27 лв. – обезщетение за
заба-вено плащане за времето от 27.11.2015г. до 19.11.2018г., за които е издадена Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 8670/2018г. на РС Бургас.
ОСЪЖДА С.И.М. да заплати на
“Водоснабдяване и канализа-ция” ЕАД направените в заповедното и в настоящото
производства разноски: общо 100 лв. за ДТ и 150 лв.
– юрисконсултски възнаграждения, както и 20
лв. за СУ, 160 лв. за съдебни
експертизи и 150 лв. депозит за
особен представител.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в
двуседмичен срок от връчва-нето му на страните.
Съдия:/п/ Калин Кунчев
Вярно
с оригинала: З.М.