РЕШЕНИЕ
№
733
23.10.2019г.,
гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Хасково, в открито заседание на първи октомври през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
Съдия: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар:
Мария Койнова
като
разгледа докладваното от съдия Р.Чиркалева административно дело № 491 по описа на съда
за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдебноадминистративното
производство е по реда на чл.145 и сл. Административнопроцесуалния
кодекс, във връзка с чл. 171, т.2а от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на
М.Г.М. ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№19-0254-00076 издадена на 26.03.2019г. от Полицейски инспектор А.А. към РУ Димитровград при ОДМВР-Хасково.
В жалбата бланкетно се твърди незаконосъобразност на оспорената
заповед поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на
административно-производствените правила, предвид което се иска същата да бъде
отменена.
Ответникът- Полицейски
инспектор към РУ Димитровград при ОДМВР-Хасково /А.А./,
се явява лично в открито съдебно заседание, намира жалбата за неоснователна, а
издадения акт за съобразен с всички изисквания на закона.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
На 26.03.2019г. мл. автоконтрольор към РУ Димитровград при ОДМВР-Хасково,
съставя по отношение на Д.В.В., Акт за установяване
на административно нарушение с №830830. В акта се сочи, че на 26.03.2019г.
около 16:45ч. часа, на Р.П. I-5 Е85 км
279+800 в посока гр. Д., Д. управлява лек автомобил
„Фолксваген Голф“ с ДКН *********, след като СУМПС му е отнето по реда на чл.
171, т.1, б. „д“ от ЗДвП и с тези си действия виновно е нарушил чл. 150а, ал.1
от ЗДвП.
С акта били иззети
регистрационните табели на автомобила, като същия бил предявен и връчен на Д. Д. на 26.03.2019г.
На база съставеният
АУАН, Полицейски инспектор А.А. към РУ Димитровград при ОДМВР-Хасково е наложил на
М.Г.М. с оспорената заповед принудителна административна мярка(ПАМ) по чл.
171,т.2а от ЗДвП, а именно прекратяване
на регистрацията на ППС за срок от
6 месеца .
Заповедта е връчена на адресата си на
28.03.2019г., а жалбата срещу нея е
подадена чрез административния орган на 09.04.2017г.
По делото като писмени
доказателства са приети документите
съдържащи се в административната
преписка, вкл. справка за нарушител/водач,
издадена по отношение на Д.В.В. от Началник РУ
Димитровград при ОДМВР-Хасково, Заповед № 272з-2219/20.09.18г. и Заповед №
8121к-1060/15.07.2014г. на Министър на Вътрешните работи, относно заеманата от
пол. Инспектор А.Т. А. длъжност.
При така установената фактическа обстановка се налагат
следните правни изводи:
Жалбата е
подадена в законоустановения срок срещу годен за
обжалване административен акт, от лице с правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл. 172, ал. 1
от ЗДвП принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква
"а", т. 6 и 7, се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по същия закон, съобразно тяхната компетентност
или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото
е представена заповед Заповед № 272з-2219/20.09.18г. на Директора на ОДМВР-Хасково, за
упълномощаване на определена категория
длъжностни лица за издаване на принудителни административни мерки съгласно
чл. 171, т. 2а от
ЗДвП, между които са
и държавните служители от звената „Пътен
контрол“ в РУ при ОДМВР-Хасково -
полицейски органи по чл.142, ал.1,т.1 от ЗМВР. Издателят на акта видно от
Заповед № 8121к-1060/15.07.2014г. на Министър на Вътрешните работи изпълнява
длъжността полицейски инспектор в група “Пътен контрол“ към, РУ Димитровград
при ОДМВР-Хасково. Съгласно
Класификатора на длъжностите в МВР за служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 3 ЗМВР, утвърден със Заповед № 8121з-140 от 24.01.2017 г., на Министъра на
вътрешните работи и обн., ДВ, бр. 13 от 7.02.2017 г., в сила от 1.02.2017
г., доп., бр. 30 от 11.04.2017 г., в сила от 14.03.2017 г. в
Раздел А, IX.1, т.9 длъжността „полицейски инспектор“ в РУ към ОД на МВР е
предвидена за заемане по служебно правоотношение, т.е. изпълняващият е държавен служител и по силата на същия
класификатор е и полицейски орган по чл. 142, ал.1т.1 от ЗМВР. Следователно към
датата на издаване на обжалваната заповед административният орган е разполагал с необходимите правомощия да
постановява актове от оспореният вид .
Спазена е и формата по чл.
59, ал.2 от АПК при издаване на заповедта -същата е обективирана в писмен вид
и съдържа както правни, така и фактически основания, кореспондиращи
помежду си. Последният съдържа необходимият обем мотиви, съгласно
изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, които се
допълват от изложените в АУАН, съставляващ част от административната преписка.
При извършената служебна
проверка, съдът не констатира при издаването на заповедта да са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, водещи до основание за отмяна на оспореният акт. Ето защо неоснователни се явяват изложените в
жалбата възражения в тази насока.
Относно
съответствието на оспорената заповед с
материалния закон, съдът намира следното :
Обжалваният акт е издаден на основание нормата
на чл.171 т.2а от ЗДвП, предвиждаща в
приложимата й към датата на издаване на заповедта редакция прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство
по съдебен или административен ред, или свидетелството
му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно
превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства
– за срок от 6 месеца до една година.
Нормата
следователно съдържа няколко основания за
прилагане на ПАМ от посоченият вид –прекратяване на регистрация на ППС,
като в конкретният случай във
фактическите съображения на процесната заповед е
посочено управление на МПС собственост на
жалбоподателя от лице чието свидетелство за управление е било отнето по реда на
чл. 171, т.1 от ЗДвП.
Видно от АУАН, въз основа
на който е издадена процесната ПАМ, лицето Д. Д. е
управлявал процесното МПС след като СУМПС му е отнето
на основание чл. 171, т.1, б.“Д“ от ЗДвП. Последната разпоредба предвижда за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения да се изземва свидетелството за управление на лице,
което управлява моторно превозно средство с наложено наказание глоба,
незаплатена в срока за доброволно заплащане – до заплащане на дължимата глоба.
Наличието на тези обстоятелства се потвърждава от приложения към делото АУАН с бланкетен № 802198 от 30.01.2019г. издаден на Д. Д., както
и от приложената справка за нарушител на името на Д. Д..
В конкретният
случай между страните по делото не се спори относно обстоятелството, че
жалбоподателя е собственик на моторното превозно средство, както и по отношение
на управление на горното МПС от Д.Д. след като на
същият е отнето СУМПС по реда на чл. 171, т1 от ЗДвП.Тези факти и обстоятелства
освен това се потвърждават и от събраните в хода на съдебното производство
писмени доказателства. Като неоснователни съда намира изложените в жалбата възражения
за липсата на законово основание за налагане на ПАМ от процесния
вид, доколкото тази законова възможност е ясно и конкретно предвидена с нормата
на чл. 171, 2а от ЗДвП.
За да е
законосъобразна ПАП в конкретната хипотеза, следва да са налице две предпоставки,
а именно ПАМ да е наложена на собственика на МПС и второ да бъде установено, че
п лицето управлявало същото МПС е с отнето по реда на чл. 171, т.1 от ЗДвП
свидетелство за управление на МПС.
Като писмено доказателство по делото, без
оспорване от страните е приета справка за нарушител/ водач на името на Д. Д..
Видно от същата на 30.01. 2019г. СУМПС № ********* издадено на Д., е било
иззето със Заповед за ПАМ 19-0254-000026/30.01.2019г. на основание чл. 171,
т.1, б.“Д“ от ЗДвП. Независимо, че по делото не се представят доказателства за
влизане в сила на тази заповед, доколкото същата по силата на закона подлежи на
предварително изпълнение, спирането на което не се твърди а и не се доказва,
настоящият състав намира че така наложената ПАМ е произвела своя правен ефект и
към датата на съставяне на процесния АУАН
/26.03.2019г./, Д. е бил с отнето свидетелство за управление на МПС.
Следователно административният орган е
доказал обстоятелствата, попадащи в хипотезата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП и
съставляващи фактически основания за налагане на процесната
ПАМ и обуславящи прекратяване на регистрацията на пътното превозно средство за
срок от шест месеца.
Предвид изложените съображения,
съдът приема, че обжалваната заповед е законосъобразна - издадена е от
компетентен орган, в предвидената от закона форма, постановена е в съответствие
с материалноправните разпоредби на които се основава,
при спазване на административнопроизводствените
правила и е съобразена с целта на закона. Жалбата се явява неоснователна и като
такава, следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното и на основание чл. 172
ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването
на М.Г.М. ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка №19-0254-00076 издадена на 26.03.2019г. от Полицейски инспектор А.А. към РУ Димитровград при ОДМВР-Хасково.
Решението не подлежи на
обжалване.
Съдия: