№ 239
гр. София, 16.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Атанас Ст. Атанасов
Членове:Атанас Н. Атанасов
Ирина Стоева
при участието на секретаря Д.а Ил. Пиралкова
в присъствието на прокурора Екатерина Цанкова Микова (СГП-София)
като разгледа докладваното от Атанас Ст. Атанасов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211100602661 по описа за 2021 година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано е по протест на прокурор от СРП срещу присъда от
28.10.2020 г. на СРС, НО, 122-ри състав по НОХД № 930/2020 г., с която
подс. Е.Б.В.. е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.
В протеста се изразява недоволство срещу присъдата и се предлага
същата да бъде отменена и да бъде постановена нова присъда, с която
подсъдимият бъде осъден по повдигнатото му обвинение.
В съдебно заседание на въззивната инстанция представителят на СГП
поддържа протеста. Счита, че неправилно първоинстанционният съд е
приложил разпоредбите на чл. 7 и чл. 3а от Наредбата за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
1
вещества или техни аналози, доколкото по делото по категоричен начин е
установено, че подсъдимият изрично е заявил, че приема показанията на
техническото средство, което е било достатъчно за да бъдат възприети тези
показания, като достатъчни за установяване на изложената в обвинителния
акт фактическа обстановка. Пледира да бъде отменена протестираната
присъда и вместо нея бъде постановена въззивна присъда, с която
подсъдимият бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение и му
бъдат наложени наказания „лишаване от свобода“ към минималния,
предвиден в закона, което да отложите с изпитателен срок от 3 години, както
и „глоба“ в размер на 500 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 1 година.
Защитникът на подс. Е.В. оспорва протеста и поддържа, че присъдата
на първоинстанционния съд е правилна и обоснована. Намира, че в
съответствие с приложимият материален закон районният съд е приел, че
инкриминираната концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия, като
водач на моторно превозно средство не е установена по надлежния ред.
Пледира присъдата на СРС да бъде потвърдена.
Подсъдимият Е.В. не се явява в съдебно заседание, редовно призован за
него.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните,
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид разпоредбите на
закона, извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт в съответствие
с изискванията на чл. 314 от НПК, намери за установено следното:
За да постанови присъдата си, Софийският районен съд е приел за
установена следната фактическа обстановка:
На 11.12.2019 г., около 01.35 часа, в гр. София, ж. к. „Дружба“,
подсъдимият Е.В. управлявал лек автомобил „Опел Астра“ с peг. № *******
Заедно с подс. В. в автомобила пътувал и свид. К.Б..
Пред бл. ** в ж. к. „Дружба“ настъпило съприкосновение между
управлявания от подсъдимия лек автомобил и паркиран лек автомобил
„Шкода Рапид“ с peг. № *******
2
Действията на подсъдимия В. били възприети визуално от свидетелите
Д. Г. и Ж.К. - полицейски служители при 08 РУ-СДВР.
Подсъдимият Е.В. напуснал местопроизшествието и продължил да
управлява автомобила по ул. „5030“, с посока на движение от ул. 5037“ към
ул. „5041“, където бил настигнат и спрян за проверка от свид. Ж.К., който
уведомил Оперативния дежурен център при 08 РУ- СДВР.
Подсъдимият Е.В. бил задържан на място, като спрямо него била
заповед за задържане за срок до 24 часа, считано от 01,40 ч. на 11.12.2019 г.
На мястото бил изпратен екип от служители на Отдел „Пътна полиция“
– СДВР, в чиито състав били свидетелите В.П. и Р.Л..
След като установили самоличността му, подс. Е.В. бил изпробван от
служителите на Отдел „ПП“ за наличие на алкохол в кръвта с техническо
средство „Алкотест Дрегер“, модел „7510“, с фабричен № 0211, проба №
2296, като уредът отчел положителен резултат от 1,39 на хиляда.
На подсъдимият Е.В. бил съставен АУАН с № 695540/11.12.2019 г. и му
бил връчен талон за медицинско изследване с № 0058380, с отразен час на
връчване 03.40 часа на 11.12.2019 г. и с посочен срок за явяване в УМБАЛ
„Св.Анна“ до 45 минути от връчването на талона.
Във връчения му талон подсъдимият В. саморъчно вписал, че приема
показанията на техническото средство.
Служителите на МВР решили да не водят подс. Е.В. до УМБАЛ „Св.
Анна“, поради съгласието му с показанията на дрегера.
За да приеме за установена така изложената фактическа обстановка,
първоинстанционният съд се е позовал на събраните в хода на съдебното
следствие доказателства: показанията на свидетелите В.П., Ж.К., Д. Г., Р.Л. и
К.Б., както и на приложените по делото писмени доказателства: заповед за
задържане на подсъдимия по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, протокол за личен
обиск по ЗМВР, талон за изследване № 0058380, разпечатка за извършен
Дрегер Алкотест 7510.
Въззивният съд намира, че първоинстанционният съд е събрал
необходимите доказателства за изясняването на относимите към предмета на
3
делото обстоятелства и не е ограничил процесуалните права на страните да
правят релевантни доказателствени искания.
Районният съд не е допуснал процесуални нарушения и логически
несъответствия и при обсъждането на доказателствените източници и е
формирал обосновани фактически изводи, които се споделят напълно от
въззивната инстанция.
По еднопосочен и безпротиворечив начин от събраните по делото
доказателства се установяват обстоятелствата, както по управлението от
страна на подсъдимия на автомобила в посочените в обвинителния акт време
и място, така и предизвиканото произшествие, след което той е бил спрян;
спрямо него е била издадена заповед за задържане по реда на ЗМВР; тестван е
за употреба на алкохол, при което са били установени показанията, отразени
в талона за изследване; подписал е талона с изявление, че приема резултатите
и впоследствие не е бил съпроводен за извършване на медицинско изследване
и взимане на кръвна проба.
При така установените по делото факти, правилни се явяват
формираните правни изводи на първоинстанционния съд, според които подс.
Е.В. следва да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, поради неспазване на Наредбата за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози.
Въззивният съдебен състав също счита, че действащата към
инкриминираната дата разпоредба на чл. 7, ал. 1 от Наредба 1 е имала
императивен характер, съдържайки изрично предписание, според което при
установяване с техническо средство на концентрация на алкохол над 1,2 на
хиляда, полицейските органи са били задължени да съпроводят съответния
водач до мястото за извършване на установяване с доказателствен анализатор
или на медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване.
Както и посочил първоинстанционният съд, от момента на
установяване чрез тест - 02,38 часа, за контролния орган - служителите на
ОПП - СДВР е възникнало задължението по чл. 7, ал. 1 от Наредба 1 да
4
съпроводят подсъдимия, който е бил и задържан по същото време, за
извършване на медицинско изследване, което те не са направили.
Въззивният съд също счита, че без значение за приложение на чл. 7, ал.
1 от Наредбата е обстоятелството дали водачът се е съгласил или не с
показанията на дрегера, доколкото същото обстоятелства не е посочено като
условия за приложение на разпоредбата. Както обосновано е посочил
първоинстанционният съд, в случаите, когато са налице данни за
концентрация на алкохол над 1,2 промила, надлежният ред за удостоверяване
на тази концентрация се явяват само доказателствения анализатор или
медицинското изследване и химическото лабораторно изследване - чрез
вземането на биологични проби по реда на Наредбата.
Правилно първоинстанционният съд е посочил, че надлежният ред за
установяване на концентрация на алкохол в кръвта е обусловен стойността на
първоначалните данни, какво показва техническото средство: при показания
на техническото средство до 1,2 промила включително са налице хипотези
(изрично признаване на тези показания от нарушителя в талона; неявяване на
нарушителя в медицинското заведение в срока по чл.6, ал.6, т.2 от
Наредбата), както и в хипотезите на чл. 6, ал. 9 от Наредбата - установяване
на тази концентрация само въз основа на показанията на техническото
средство в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за
изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при
отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за
изследване. Нормата на чл. 7, ал. 1 от Наредбата обаче предписва изрично
задължение за полицейските органи при установена стойност с техническото
средство над 1,2 на хиляда да съпроводят водача до медицинско заведение и
само при изпълнение на това задължение и заявен, съответно и удостоверен
отказ на същия водач да се подложи на такова изследване, биха могли да
бъдат възприети показанията на техническото средство, като установяващи и
концентрация на алкохол в кръвта. По настоящето дело е установено и че
самоволно подсъдимият не е могъл да отиде до медицинското заведение,
посочено в талона, защото правото му на придвижване е било ограничено по
силата на издадената спрямо него Заповед за задържане по чл. 72 от ЗМВР.
Така посоченото нарушение на Наредбата за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
5
вещества или техни аналози е съществено, доколкото същото се изразява в
неспазване на императивно задължение на полицейските органи, довело и до
невъзможност за установяване на съответната концентрация на алкохол в
кръвта на подсъдимия, като водач на МПС, с предвидените в същата наредба
способи. В този смисъл и инкриминираната концентрация на алкохол в
кръвта на подсъдимия не се явява установена по надлежния ред по смисъла на
чл. 343б, ал. 1 от НК, поради което и правилно първоинстанционният съд е
постановил оправдателна присъда.
При цялостната въззивна проверка на атакувана присъда настоящата
инстанция не установи при постановяването й да са допуснати нарушения на
материалния и процесуалния закон, които да са основания за нейната отмяна,
поради което присъдата следва да бъде потвърдена изцяло.
Водим от горното и на основание чл. 334, т. 6 от НПК, СГС, ІV
въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 28.10.2020 г. на СРС, НО, 122-ри
състав по НОХД № 930/2020 г.
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО И НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ
И ПРОТЕСТИРАНЕ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6