РЕШЕНИЕ
№ 338
гр. Пловдив, 24. 02. 2022 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично заседание на петнадесети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. КАСАБОВ
при
секретаря Д. Й., като разгледа докладваното от
Председателя адм. дело № 2585 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. Производството и становищата на
страните:
1. Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.
27 от Закона за общинската собственост ЗОС/.
2. Образувано е по жалба на Б.А.К., ЕГН **********, с
адрес: ***, чрез адвокат И.М. и жалба на Й.И.К., ЕГН **********, с адрес: ***, И.Л.К.,
ЕГН **********, с адрес: *** и А.Л.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, всички
чрез адвокат П.Д., срещу заповед № 21ОА-2447/08.09.2021 г. на кмета на община
Пловдив, издадена на основание чл. 25, ал. 2 от ЗОС.
В
жалбата на Б.А.К. са изложени съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед. Оспорва се
размерът на определеното парично обезщетение за отчуждената част имота и
находящите се върху него сгради, тъй като същото не отговаря на изискването за
равностойност, не отчита характеристиките на имота и правилата на §1, т. 3 вр.
т. 2 от ДР на ЗОС. Поддържа се, че оценката следва бъде извършена по реда на
чл. 22, ал. 6 от ЗОС като се съобрази предходното отреждане на имота и
фактическото му ползване. Иска се обезщетението да бъде увеличено съгласно
действителната пазарна стойност на имота и сградите. Претендира се присъждане
на сторените в съдебното производство разноски.
Жалбоподателите
- Й.И.К., И.Л.К. и А.Л.Д., също поддържат становище за незаконосъобразност на
оспорената заповед в частта на определеното равностойно парично обезщетение.
Като собственици на терена заявяват и претенция върху собствеността на
сградите, предмет на отчуждаване. Твърдят, че на основание приращение имат
право на обезщетение, което поради възникналия спор за материално право следва
да бъде изплатено по реда на чл. 29, ал. 2 от ЗОС.
3. Ответникът – кмет на община Пловдив, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт Т. , поддържа становище за неоснователността на
жалбите. Твърди се, че размерът на обезщетението е законосъобразно определен по
реда на чл. 22, ал. 8 от ЗОС, предвид обстоятелството, че имотът никога не е
бил отреден за застрояване, а по предходни планове винаги е бил част от улична
регулация. Поддържа се, че сочените от оспорващия сгради са с временен статут и
не подлежат на обезщетение, тъй като се установяват като незаконни, а в случай
че такова се дължи приложение следвало да намери чл. 22, ал. 13 от ЗОС като се
съобрази по-малката стойност от стойността на направените разходи и увеличената
стойност на имота, алтернативно да бъдат оценени по реда на чл. 22, ал. 12 от ЗОС като имоти без пазарни аналози. Сочи се, че за нуждите на оценката следва
да бъдат взети като аналог единствено продажбите, извършени в идентични ценови
зони, съобразно предвижданият на решение
№ 4, взето с Протокол № 1 от 22.01.2009г. на общински съвет - Пловдив. Претендира
са присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
4. Окръжна прокуратура - гр. Пловдив,
редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не
взема участие.
ІІ. По допустимостта
на жалбата:
5. Жалбата е подадена в предвидения преклузивен
процесуален срок
при
наличието на правен интерес срещу административен акт, подлежащ на съдебен
контрол, поради което се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите
по делото:
6. Съгласно констативен нотариален акт № 46, том 13,
дело 7184/95 г. при Районен съд – Пловдив; нотариален акт за дарение вх. рег.
№ 10461/11.07.1997г., № 177, т. 39, дело
10050/1997г. и удостоверение за наследници № 2-0001-14/11.01.2021г., се
установява следните права на собственост върху имот к.и. № 56784.511.1053 по
Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пловдив, номер по предходен
план – 507.1053, целият с площ 2 294 кв.м: за Б.А.К. – ½ ид.ч от
дворното място ведно със сгради с к.и. 56784.511.1053.1
и 56784.511.1053.2; 1/6 ид.ч от дворното за Й.И.К., И.Л.К. и А.Л.Д..
7. На Б.А.К. е издадено разрешение за
строеж № 69/10.08.1999г., издадено от главен архитект на район „Западен“ при
община Пловдив, с предмет изграждане
на „временна постройка с обслужваща функция продажба на пиво на основание чл.
149 от ППЗТСУ и гараж на основание чл. 148, ал. 1, т. 4 от ППЗТСУ“ в имот 1053,
кв. 16, по план на кв. „Кишинев“, ул. „Царевец“.
Според
становище № 39-94-Б-55/29.10.1999г. на зам. – кмет и главен архитект на община
Пловдив, по разрешение за строеж № 69/10.08.1999г. в имот 1053, кв. 16, по план
на кв. „Кишинев“, ул. „Царевец“, е изграден обект: „Павилион за продажба на
пиво и гараж“, по отношение на който няма констатирано незаконно строителство
като са изпълнени за държавното приемане са изпълнени.
8. Според предвижданията на влязъл в
сила ПУП - ПР на кв. „Христо Смирненски”, гр. Пловдив, одобрен със Решение №
294, взето с протокол № 15 от 17.11.2019г. на Общински съвет — Пловдив, част от
865 кв.м от поземлен имот с идентификатор 56784.511.1053 ведно със сгради
56784.511.1053.1 и 56784.511.1053.1.2 по кадастралната карата и кадастралните
регистри на гр. Пловдив (съответстващ на имот пл. № 1053) попада в улична
регулация на ул. „Царевец”, гр. Пловдив.
9. Съгласно скица № 15-117357/05.02.2020г., издадена от
СГКК – Пловдив, върху поземлен имот с идентификатор 56784.511.1053 по
кадастралната карата и кадастралните регистри на гр. Пловдив попадат следните
сгради: 1053.1 – със застроена площ 24 кв.м., едноетажна, за складова база и 1053.2
– със застроена площ 39 кв.м., едноетажна, друг вид сграда за обитаване.
10. Общински съвет - Пловдив с решение №
50, взето с протокол №4 от 02.03.2021 г. приел Годишната програма на община
Пловдив за управление и разпореждане с имоти, общинска собственост за 2021 г.,
видно от която в раздел IV.1.13 „Отчуждаване на имоти” бил включен поземлен
имот с идентификатор 56784.511.1053 за разширение на ул. „Царевец“.
11. За нуждите на административното производство
с договор от 19.05.2021г. кметът на община Пловдив възложил изготвяне на оценка
за определяне размера на равностойно парично обезщетение за имот с
идентификатор 56784.511.1068.
В изпълнение
на договора бил съставен оценителки доклад от 01.07.2021 г. на независим
оценител – инж. Б.Г., изготвен по реда на чл. 22, ал. 8 от ЗОС във връзка с §1
от ДР на ЗОС, с който било определено равностойното парично обезщетение за частта
от 865 кв.м от поземлен имот с идентификатор 56784.511.1053 и сгради 1053.1 и
1053.2 Експертът взел предвид две реално
извършени и вписани в СВ – Пловдив разпоредителни сделки в период 12 месеца
преди датата на възлагане на оценката, с предмет продажба на поземлени имоти,
находящи се в район „Западен“, гр. Пловдив, с предназначение на територията –
урбанизирана и начин на трайно ползване на имотите – средно застрояване и друг
вид застрояване. В резултат на анализа експертът определил осреднена пазарна
оценка в размер на 218,05 лв./кв.м, която за отчуждената площ от 865 кв.м
формирала равностойно парично обезщетение в размер на 188 613 лева без ДДС. Поради
липса на пазарни аналози, сгради 1053.1 и 1053.2 са оценени по данъчна оценка,
която според удостоверение изх. № 66090008249/11.05.2021г. е в размер на
13321,40 лева за първата сграда и 27059,10 лева за втората сграда.
12. Оспорващите били
уведомени за стартирането на процедурата по отчуждаване и размера на
определеното равностойно парично обезщетение с обявление изх. № 20ВК-129/23.07.2021
г., публикувано в два централни и един местен ежедневник на дата 26.07.2021г.,
както и на съответните места в общината - на дата 23.07.2021г., за което
обстоятелство бил съставен протокол от длъжностни лица при община Пловдив.
13. Въз основа на
оценката и след провеждане на процедурата по чл. 25 от ЗОС кметът на община
Пловдив издал оспорената в настоящото производство заповед с чиято т. 1
отчуждил от оспорващите при посочените по – горе квоти част от 865 кв.м от
поземлен имот с идентификатор 56784.511.1053 по кадастралната карата и
кадастралните регистри на гр. Пловдив, одобрени със заповед № РД-18-48/
03.06.2009 г. на ИД на АГКК, номер по предходен план: 507.1053, целият с площ имот – 2294 кв.м., адрес: гр. Пловдив, ул.
„Царевец“ № 4а, трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на
трайно ползване: за друг вид застрояване,
ведно със сгради с к.и. 56784.511.1053.1 с площ 24 кв.м, предназначение:
складова база, склад и сграда
56784.511.1053.2 с площ 39 кв.м, предназначение: друг вид сграда за обитаване; при
граници по кадастралната карта поземлени имоти: 56784.511.9520, 56784.511.9528,
56784.511.1068, 56784.511.9530, която част с площ 865 кв.м, съгласно влязъл в
сила ПУП-ПР на кв. „Христо Смирненски “, гр. Пловдив, одобрен със Решение №
294, взето с протокол № 15 от 17.11.2019 г. на Общински съвет — Пловдив, попада
в уличната регулация на ул. „Царевец”, а за останалата част от ПИ 1053 е
отреден УПИ I – 511.1053, жил. застрояване и общ. обслужване и УПИ II – 511.1053, общ. обслужване, бензиностанция и
автомивка при граници на отчуждаваната част: от север – ПИ 1053 в улична
регулация; от изток - ул. „Царевец”, от запад – част от ПИ 1053, попадаща в УПИ
I – 511.1053 и УПИ II – 511.1053, от юг част от ПИ 1068, попадаща в улична
регулация.
По
т. 2 от заповедта ответният административен орган определил за отчуждената част
от 865 кв.м от поземлен имот с идентификатор 56784.511.1053 по КК и КР на гр.
Пловдив ведно с разположените в нея сгради 511.1 и 511.2, съобразно
разпоредбите на чл. 22 от ЗОС и § 1 от ДР на ЗОС, равностойно парично
обезщетение в размер на 228 993,50 лева без ДДС, разпределена между
съсобствениците в съответствие с притежаваните от тях идеални части от имот.
14. По делото бяха
допуснати единична оценъчно-техническа съдебна експертиза с вещо лице инж. И.Г.
и повторна комплекса съдебно оценъчна и техническа съдебна експертиза с вещи
лица А.З. и инж. Я.Р.. И двете оценъчни експертизи се приеха със заявени
възражения от страните по отношение неспазване реда за оценка § 1 от ДР на ЗОС.
Съдът кредитира частично тези заключения, по изложени по - долу мотиви. Техническата експертиза бе
приета без възражение и се кредитира с доверие от съда.
Вещото
лице Г. е съобразило данните от кадастралната карта, фактическото ползване на
имота, преобладаващото му предназначение и данните за продажби на намиращите се
в район „Западен“, гр. Пловдив сходни имоти, при което е изготвило оценка по
чл. 22, ал. 8 от ЗОС. Експертът е включил в анализа: продажба от 29.01.2021 г.
на имота в урбанизирана територия – за средно
застрояване при ед. цена в размер на 260,78 лв/кв.м; продажба от 18.02.2021г.
на имота – за друг вид застрояване при ед. цена в размер на 186,00 лв./кв.м и продажба
от 15.01.2021 г. на имота – за втор. улица и за друг вид застр. при ед. цена в
размер на 391,39 лв/кв.м, като е определил осреднена пазарна оценка в размер на
279,39 лева/кв.м.
Вещото
лице Г. е изготвила и втори вариант при който в анализа е добавила и осем
посочени от жалбоподателите сделки с имоти с отреждане за ниско застрояване,
при което е определил осреднена пазарна оценка в размер на 352,68 лев/кв.м.
За
сградите, въз основа на присъщите разходи за изграждането им и на база цени от
„Справочник за цените на строителството“ брой 7, 8 от 2021г., по еталон 3 –
етажна самостоятелна монолитна универсална търговска сграда, вещото лице е
определило размер на равностойно парично обезщетение от 32100 лева за сграда
1053.1 и 19780 лева за сграда 1053.2.
Вещото
лице З. е съобразило данните от кадастралната карта, фактическото ползване на
имота, преобладаващото му предназначение за улица и данните за продажби на
намиращите се в район „Западен“ и район „Южен“, гр. Пловдив, втора ценова зона
сходни имоти, при което е изготвило оценка по чл. 22, ал. 8 от ЗОС. Същата е в
два варианта като първият се основа само на подбрани от вещото лице сделки, а
вторият добавя и сочените от жалбоподателите продажби на недвижими имоти. И
двата варианта третират продажби на незастроени имоти като първият въз основа
на седем продажби определя средна цена на кв.м в размер на 268,80 лева на кв.м,
а вторият на база осемнадесет продажби – 332,70 лева на кв.м.
По
отношение на сградите вещото лице е съобразило осем продажби на сходни по
конструктивни характеристики и площ обекти, без оглед на ценови зони и райони.
Определена е осреднена цена от продажбите в размер на 1069,48 лева на кв.м, от
която съобразно площта на постройките е формиран и размерът на равностойно
парично обезщетение: за сграда 1053.1 -
25 665,60 лева и за сграда 1053.2 -
41706,60 лева.
Вещото
лице Р. е установило, че отразените в КК и КР сгради 1053.1 и 1053.2 са изградени въз основа на строителни
книжа като временни постройки по смисъла на чл. 149 и чл. 148, ал. 1 от ППЗТСУ
(отм.) и са приети от комисия със становище изх. № 39-94-Б-55/29.10.1999г. на
главния архитект на район „Западен“ при община Пловдив. Към настоящия момент на
терена не се установяват две самостоятелни постройки, а един общ обект –
сладкарница. Не се установява кога е извършено преустройството, но в текущия си
вид постройката е с обща застроена площ от 82,83 кв.м, при разрешена по строителни книжа площ от
65,25 кв.м. Няма данни по отношение на постройката да е проведено производство
за установяване на незаконно строителство.
IV. За правото:
15. Според чл.
21, ал. 1 от ЗОС имоти - собственост на физически или на юридически лица, могат
да бъдат отчуждавани принудително за задоволяване на общински нужди, които не
могат да бъдат задоволени по друг начин, въз основа на влязъл в сила подробен
устройствен план, предвиждащ изграждането на обекти - публична общинска
собственост, или на одобрен подробен устройствен план, предвиждащ изграждане на
обекти от първостепенно значение - публична общинска собственост, за който има
влязло в сила разпореждане за допускане на предварителното му изпълнение, както
и в други случаи, определени със закон, след предварително и равностойно парично
или имотно обезщетение.
Съгласно чл.
22, ал. 3 от ЗОС кметът на общината възлага определянето на равностойното
парично обезщетение за имотите, предвидени за отчуждаване, на оценители,
отговарящи на изискванията на Закона за независимите оценители.
Заповед за
отчуждаване се издава по реда на чл. 25 от ЗОС от кмета на общината, като в нея
се посочват основанието за отчуждаване, предназначението, видът,
местонахождението, размерът и собственикът на имота, размерът на обезщетението,
а при имотно обезщетение - вида, местонахождението, размера, начина на трайно
ползване и стойността на имота, предоставян в обезщетение, както и размерът на
паричното обезщетение за доплащане при разлика в стойностите на имотите,
търговската банка, в която ще бъде внесено обезщетението по сметка на
правоимащите лица и за началната дата, от която ще започне изплащането му.
По правилото
на чл. 22, ал. 5 от ЗОС размерът на равностойното парично обезщетение за
имотите, предвидени за отчуждаване, се определя съобразно конкретното им предназначение,
което са имали преди влизането в сила, съответно преди одобряването на
подробния устройствен план, предвиждащ изграждането на обекти - публична
общинска собственост, и въз основа на пазарните цени на имоти със сходни
характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот.
Нормата на
чл. 22, ал. 6 от ЗОС сочи, че конкретното предназначение на поземлени имоти,
урегулирани за застрояване с предходен подробен устройствен план, е
предназначението им, определено с предходния подробен устройствен план,
действал преди влизането в сила, съответно преди одобряването на подробния устройствен
план, предвиждащ изграждането на обекти - публична общинска собственост.
Според чл.
22, ал. 7 от ЗОС, когато имотът е бил урегулирани за изграждане на обекти - публична
държавна или публична общинска собственост, с предходен подробен устройствен
план (без да е бил отчужден), действал преди влизането в сила, съответно преди
одобряването на подробния устройствен план, въз основа на който се отчуждава,
конкретното му предназначение е предназначението, определено с подробния
устройствен план, действал преди влизането в сила на плана, предвиждащ
изграждането на обекти - публична държавна или публична общинска собственост.
За поземлени
имоти, включени в обхвата на урбанизирана територия съобразно действащия общ
устройствен план, които не са урегулирани за застрояване с предходен подробен
устройствен план, правилото на чл. 22, ал. 8 от ЗОС предвижда размерът на
равностойното парично обезщетение да се определя като за имоти без предвидено
застрояване като се съобразява установеният траен начин на фактическото им
ползване.
Според основното им предназначение,
определено с концепциите и схемите за пространствено развитие и общите
устройствени планове, териториите в страната са: урбанизирани територии
(населени места и селищни образувания), земеделски територии, горски територии,
защитени територии, нарушени територии за възстановяване, територии, заети от
води и водни обекти, и територии на транспорта /чл.7, ал. 1 от ЗУТ/.
По смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗУТ
"територия" или "устройствена зона" по чл. 11 представлява
съвкупност от съседни поземлени имоти със сходни характеристики и преобладаващо
предназначение. Съответно под "територия на населено място" следва да
се разбира селищната територия, обхваната от границите му (строителните му
граници), определени с устройствен план, без да се включва землището /§ 1, т. 6
от ДР на ЗУТ/.
Съгласно чл. 8 от ЗУТ конкретното
предназначение на поземлените имоти се определя с подробния устройствен план и
може да бъде: 1) в урбанизирани територии или в отделни поземлени имоти извън
тях - за жилищни, общественообслужващи, производствени, складови, курортни,
вилни, спортни и развлекателни функции, за озеленени площи и озеленени връзки
между тях и териториите за природозащита, за декоративни водни системи
(каскади, плавателни канали и други), за движение и транспорт, включително за
велосипедни алеи и за движение на хора с увреждания, за техническа
инфраструктура, за специални обекти и други; 2) в земеделски територии - за обработваеми земи (ниви,
овощни и зеленчукови градини, лозя, ливади и други) и необработваеми земи
(пасища, скатове, дерета, оврази и други); 3) в територии на транспорта - за
републиканските и местните пътища, железопътната инфраструктура, пристанищата и
летищата.
Според разпоредбите на чл. 105 и чл.
106 от ЗУТ общите устройствени планове се разработват за населеното място
заедно с неговото землище, като територията - предмет на общия устройствен
план, може да не съвпада със землището на града; предмет на общите устройствени
планове е общият режим на устройство на различните видове територии.
Конкретното предназначение на поземлените имоти се определя с подробния
устройствен план в зависимост от вида на територията, в която попадат
(урбанизирана, земеделска, горска и т.н.), а видът на териториите се определя
от общия устройствен план, чиито предвиждания са задължителни при изготвянето
на подробните устройствени планове.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУТ в
територии без устройствени планове предназначението на поземлените имоти до
влизането в сила на плановете се определя от фактическото им използване, освен
ако използването противоречи на закон. Втората алинея на същата норма,
предвижда че промяната на предназначението на територии и на поземлени имоти с
цел застрояване се извършва въз основа на влязъл в сила подробен устройствен
план при условията и по реда на този закон.
При тази правна регламентация се
налага изводът, че по смисъла на ЗУТ урбанизирани територии са тези, включени в
границите на населените места и селищните образувания, като предназначението на
поземлените имоти, без оглед на това дали попадат в или извън урбанизирана
територия, се определя от наличието на посоченото устройствено планиране, а при
липсата на такова - според фактическото им ползване. Съгласно чл. 20, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ
застрояването в урегулираните поземлени имоти е основно и допълващо.
Застрояване със спомагателни, стопански, обслужващи и второстепенни постройки,
допълва основното застрояване. Правилата относно основното и допълващо
застрояване са разписани в радели VI и VII на ЗУТ, където са предвидени
специфичните характеристики и предназначение на различните видове строежи. Така
по аргумент от чл. 37 и чл. 41 на ЗУТ "сгради" са тези строежи, чрез
които се осъществява основното застрояване на поземлените имоти съобразно
тяхното предназначение (жилищни, производствени, курортни, вилни,
обществено-обслужващи и други), а чрез „постройките“ се осъществява допълващото
застрояване и същите имат спомагателен и обслужващ характер - например: барака,
навес, тоалетна, изградени към основна жилищна или стопанска сграда (в този
смисъл Решение №9571 от 08.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3855/2010 г.).
Строежите
(основни и допълващи) също така могат да бъдат с траен градоустройствен статут
и временни, като реализацията на последните се подчинява на условията и
правилата на Раздел VIII от ЗУТ, респ. чл. 148 – чл. 149 от ППЗТСУ (отм.).
Според чл.
чл. 149, ал. 1 от ППЗТСУ (отм.), в незастроени урегулирани имоти в благоустроени
части, засегнати от предвижданията на общия градоустройствен план,
предназначени за мероприятия на държавата, кооперации и обществени организации
по застроителния и регулационния план, в имоти, засегнати от строителна забрана
или за които е установен нов начин на застрояване, както и в нерегулирани имоти
в местности със селищен характер, определяни всяка година от областната
администрация, съответно от общинския съвет се разрешава по изключение за
задоволяване на неотложни жилищни нужди да се направи нова постройка със
застроена площ до 40 кв. м на два етажа или до 60 кв. м на един етаж с малък
зимник. Вътрешното разпределение и светлата височина на помещенията се
определят от техническите служби на общините. Освен временни жилищни сгради в
такива терени могат да се изграждат и временни строежи по чл. 148, ал. 1, т. 2,
3, 4 и 5.
(2) В случая
се прилага съответно и ал. 2 на предходния член.
Съгласно чл.
148, ал. 1, т. 2 и т. 4 вр. ал. 2 от ППЗТСУ (отм.) строежи с обслужващо
предназначение за задоволяване на други нежилищни (професионални или стопански)
нужди и гараж се разрешават при условие, че не се предвижда новото строителство
или другите мероприятия да се осъществяват през следващите три години. Ако във
връзка със запланувано строителство строежите бъдат отчуждени в срок до 5
години от издаване на разрешението за строеж, те не се заплащат, като
собствениците им са длъжни да ги съборят за своя сметка и да приберат
материалите.
Съгласно чл.
49, ал. 1 вр. ал. 3 от ЗУТ, собствениците на поземлени имоти, за които с
подробните устройствени планове е предвидено изграждане на обекти - публична
собственост на държавата и общините, имат право да изградят временни строежи, които
се разрешават при условие, че не е наложена строителна забрана или не се
предвижда новото строителство или другите мероприятия да започнат през
следващата една година. Отчуждаването на временни строежи се извършва при
условията и по реда на Закона за държавната собственост и на Закона за
общинската собственост.
Правилото на
чл. 22, ал. 13 от ЗОС, предвижда след влизане в сила на подробния устройствен
план законните строежи и другите подобрения, извършени от собственика на имота
при условията и по реда на чл. 49 от Закона за устройство на територията, да се
заплащат с по-малката стойност от стойността на направените разходи и
увеличената стойност на имота.
От
приложените по делото доказателства безспорно се установява, че с решение на
общински съвет Пловдив, за нуждите на обект: разширение на ул. „Царевец“, е
одобрен ПУП - ПР на кв. „Христо Смирненски”, гр. Пловдив, за чиято реализация
се предвижда отчуждаване на част от 865 кв.м от поземлен имот с идентификатор
56784.511.1053 по кадастралната карата и кадастралните регистри на гр. Пловдив.
Безспорно е, че процесният имот като предмет на подробния устройствен план е
отреден за задоволяване на обществени нужди. Решението по чл. 129, ал. 1 от ЗУТ
е съобщено на заинтересованите лица чрез обнародване в "Държавен
вестник". По делото не се ангажират доказателства планът в обхвата на
процесния имот да е бил оспорен по съдебен ред, респ. да е бил предмет на
отмяна. При това положение съдът е обвързан да приеме, че въз основа на валиден
и влязъл в сила административен акт е одобрен подробен устройствен план, с
който е удовлетворено изискването на чл. 21, ал. 1 от ЗОС за доказване на
общинската нужда, налагаща отчуждаването на имота.
Доказателствата
по делото и съдебните експертизи еднозначно сочат, че процесният имот по
действащия ПУП е част от урбанизирана територия.
Според
одобрен
ПУП – ПРЗ
със
заповед №
ОА-562/11.04.2002г., една част от процесния имот попада в улична регулация, а
друга попада в УПИ XXVIII-1053, кв. 16 нов по регулационен план на
кв. Кишинев, гр. Пловдив, отреден за застрояване.
При това
положение съдът намира, че по отношение на процесния поземлен имот се
установява предназначение за застрояване в хипотезата на чл. 22, ал. 7 от ЗУТ.
Обстоятелството, че част от същия е попадала винаги в улична регулация, която
до настоящия момент не е реализирана, не променя този извод, тъй като правилото
на чл. 22, ал. 6 и ал. 7 от ЗУТ ясно поставя условие да се изследва конкретното
предназначение на поземления имоти в цялост, а не за условно обособени негови
части. Макар ответникът да е класирал имота в хипотезата на чл. 22, ал. 8 от ЗУТ, съобразеното от оценителя
фактическо ползване правилно е отнесено към аналози със сделки за продажба на
имоти с начин на трайно ползване за застрояване, който резултат съвпада с
установеното конкретно предназначение на имота.
Не ще бъде в
противоречие с правилата на чл. 22, ал. 6 и ал. 7 от ЗУТ вр. § 2 от ДР на ЗУТ за
нуждите на оценката да се приемат за аналози и тези сделки, имащи за предмет
имоти, с начин на трайно ползване – улица. Този подход кореспондира с
обстоятелството, че още при попълване на имота в кадастралната основа част от
територията му е попадала в улична регулация, която се явява запазена и до
настоящия момент.
Тук следва
да се съобразят и постановките в Решение № 6 от 4.07.2006 г. на Конституционния
съд на Република България по конституционно дело № 5/2006 г., с което е дадено
задължително тълкуване на понятието „равностойно парично обезщетение“, а именно
според Конституция на РБ равностойно парично обезщетение ще е това, което
позволява на засегнатия от отчуждаването собственик да получи адекватна
обезщета. Определянето на равностойно парично обезщетение без спазването на
ясни обективни критерии не е в интерес и винаги може да злепостави интересите
на собствениците на принудително отчуждени имоти. Това е така, защото влиянието
на субективния фактор при определянето на обезщетението, което не се ръководи
от еднакви обективни критерии, води до отклонение от реалната оценка в една или
друга посока.
Относно
конкретния размер на обезщетението за поземления имот, съдът намира, че не може
да бъде споделена нито оценката от административната фаза, нито в цялост заключенията
по приетите съдебни експертизи.
На първо
място незаконосъобразен се явява подходът в административната фаза оценката да
бъде сведена до две сделки, при наличието на данни и за други относими
продажби. В тази насока правилото на §1, т. 2 от ДР на ЗОС ясно поставя
изискване да бъдат съобразени всички сделки с имоти.
Най - близко
до изискването на §1, т. 2 от ДР на ЗОС, да бъдат съобразени всички сделки с
имоти, се явява заключението на вещото лице З. в своя втори вариант. Същото
третира шестнадесет продажби на имоти с отреждане за застрояване и
второстепенни улици, в идентична ценова зона на гр. Пловдив, поради което дава
най - обоснован размер на дължимо равностойно парични обезщетение. Необходима
корекция се явява единствено декласирането на сделката по т. 1 от 02.03.2021г.,
за продажба на имот 56784.531.1534 ведно със сгради, тъй като договорената
между страните цена е обща и не позволява обосновано да се определи цена за
кв.м на терена. След отпадане на тази сделка въз основа на втори вариант на
заключението на вещото лице З. се установява средна цена за кв. м в размер на
315 лева, която за отчуждената площ от 865 кв.м формира равностойно парично
обезщетение от 272 482,50 лева. без ДДС. Същото подлежи на
разпределяне между съсобствениците на имота както следва:
1. Б.А.К.,
собственик на 1/2 ид.ч, равностойно парично обезщетение в размер на 136241,25
лв.;
2. Й.И.К., собственик
на 1/6 ид.ч, равностойно парично обезщетение в размер на 45413,75 лв.;
3. И.Л.К., собственик
на 1/6 ид.ч, равностойно парично обезщетение в размер на 45413,75 лв.;
4.А.Л.Д., собственик
на 1/6 ид.ч, равностойно парично обезщетение в размер на 45413,75 лв.
На следващо
място съдът намира за неоснователни възраженията на ответника, че за наличните
в процесния имот постройки не следва да се определя обезщетение. Въпреки
констатациите на съдебно техническата експертиза, определящо в случая се явява
обстоятелството, че за същите постройки административният орган вече е признал
право на обезщетение и е определил неговият размер. Съдът не може да влошава
положението на жалбоподателите като отрече това им право. Постройките са
оценени по площите, за които са налице разрешение за строеж и становище за
приемане без установено незаконно строителство. Към настоящия момент не се доказва такова да е
установено и по реда на чл. 225а от ЗУТ с влязъл в сила административен или
съдебен акт. След като ответникът е признал право за обезщетение, следвало е да
спази и процесуалните правила за неговото определяне. Двете съдебни оценъчни
експертизи сочат на обоснован извод, че за постройките може да бъде определена
както визираната в чл. 22, ал. 13 от ЗОС стойността на направените за
изграждането им разходи, така и увеличената стойност на имота. По – ниска от
двете стойности се установява за сграда 56784.511.1053.1 (увеличена стойност)
по заключението на вещото лице З. – 25665,60 лева. За сграда 56784.511.1053.2, по заключението
на вещото лице Г., стойност на разходите за изграждане - 19780 лева, се явява по – ниска от
увеличената стойност – 41706,60 по заключението на вещото лице З., но и по –
ниска от определената от административния орган стойност – 27059,10 лева,
поради което последната не следва да търпи корекции.
Не може да
бъде споделена позицията на жалбоподателите - Й.И.К., И.Л.К. и А.Л.Д., че дължимото за
постройките обезщетение следва да бъде определено в условията на неизвестен
собственик. По делото са налице писмени доказателства, от които формално Б.А.К.
се установява като собственик на тези постройки. Повдиганият спор за собственост се явява извън
предмета на настоящия административен съдебен контрол. При липсата на конкуриращи се титули за
собственост, претенцията на останалите съсобственици на терена върху дължимото
обезщетение за постройките следва да бъде решени в общото исково производство.
Мотивиран от горното при проверката
по чл. 168 от АПК съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от
компетентен орган в предвидената от закона форма, но при допуснати процесуални
нарушения, в противоречие с материланоправните норми и целта на закона, поради
следа да бъде изменен.
V. За разноските
16. Предвид изхода на делото претенцията на
жалбоподателите за присъждане на съдебни разноски се явява основателна.
Разноските на Б.А.К. се доказват в размер на 3460 лева, от които 3000 лева за
адвокатска защита, 450 лева за възнаграждение на вещи лица и 10 лева държавна
такса. Разноските на Й.И.К., И.Л.К. и А.Л.Д. се доказват в размер на 1322,50
лева, от които 750 лева за адвокатска защита, 542,50 лева за възнаграждение на
вещи лица и 30 лева държавна такса.
Констатира се, че Б.А.К. не е изпълнила
разпореждане на съда и не е внесла увеличеният депозит за възнаграждение на
вещите лица по приетата по делото комплексна съдебна експертиза в размер на 242,50
лева, от които 50 лева за вещото лице Р. и 192,50 лева за вещото лице З., поради
което следва да бъде осъден да им ги заплати.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ заповед № 21ОА-2447/08.09.2021 г. на кмета на община Пловдив в частта ѝ по
т.2 за определеното равностойно парично обезщетение за отчуждената част от 865
кв.м от поземлен имот с идентификатор 56784.511.1053 по кадастралната карата и
кадастралните регистри на гр. Пловдив, одобрени със заповед № РД-18-48/
03.06.2009 г. на ИД на АГКК, номер по предходен план: 507.1053, целият с
площ имот – 2294 кв.м., адрес: гр.
Пловдив, ул. „Царевец“ № 4а, трайно предназначение на територията:
Урбанизирана, начин на трайно ползване: за
друг вид застрояване, ведно със сгради с к.и. 56784.511.1053.1 с площ 24
кв.м, предназначение: складова база, склад
и сграда 56784.511.1053.2 с площ 39 кв.м, предназначение: друг вид
сграда за обитаване; при граници по кадастралната карта поземлени имоти:
56784.511.9520, 56784.511.9528, 56784.511.1068, 56784.511.9530, която част с
площ 865 кв.м, съгласно влязъл в сила ПУП-ПР на кв. „Христо Смирненски “, гр.
Пловдив, одобрен със Решение № 294, взето с протокол № 15 от 17.11.2019 г. на
Общински съвет — Пловдив, попада в уличната регулация на ул. „Царевец”, а за
останалата част от ПИ 1053 е отреден УПИ I – 511.1053, жил. застрояване и общ.
обслужване и УПИ II – 511.1053, общ. обслужване, бензиностанция и автомивка при
граници на отчуждаваната част: от север – ПИ 1053 в улична регулация; от изток
- ул. „Царевец”, от запад – част от ПИ 1053, попадаща в УПИ I – 511.1053 и УПИ
II – 511.1053, от юг част от ПИ 1068, попадаща в улична регулация, като
УВЕЛИЧАВА размера на определеното равностойно парично обезщетение от 228 993,50
лева без ДДС на 325207,20 лева (136241,25) без ДДС, разпределена между
съсобствениците в съответствие с притежаваните от тях идеални части от имота,
както следва:
1. Б.А.К.,
за притежаваните 1/2 ид.ч от отчуждената част от имота ведно със сграда с
идентификатор 56784.511.1053.1 и сграда с идентификатор 56784.511.1053.2,
равностойно парично обезщетение в размер на 188965,95 лв.;
2. Й.И.К.,
собственик на 1/6 ид.ч, равностойно парично обезщетение в размер на 45413,75
лв.;
3. И.Л.К.,
собственик на 1/6 ид.ч, равностойно парично обезщетение в размер на
45413,75 лв.;
4.А.Л.Д.,
собственик на 1/6 ид.ч, равностойно парично обезщетение в размер на
45413,75 лв.;
ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на Б.А.К., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 3460 (три хиляди четиристотин и шестдесет) лева,
представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на Й.И.К., ЕГН **********,
с адрес: ***, И.Л.К., ЕГН **********, с адрес: *** и А.Л.Д., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата от 1322,50 (хиляда триста двадесет и два лева и петдесет
стотинки), представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА Б.А.К., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Я.Н.Р.,
ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 50 (петдесет) лева,
представляващи невнесен депозит за възнаграждение по приетата по делото комплекса
съдебна експертиза.
ОСЪЖДА Б.А.К., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на А.С.З.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 192,50 лева (сто деветдесет и два лева
и петдесет стотинки), представляващи невнесен депозит за възнаграждение по
приетата по делото комплексна съдебна експертиза.
Решението не подлежи на обжалване или протест.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: