Р
Е Ш Е Н И Е № 50
гр. Хасково, 21.02.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен
съд - Хасково, ГО, I
–ви въззивен граждански състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и втори януари две хиляди и двадесета година, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. ДЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА
МАРИЯ ИВАНОВА-ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Р.Г., като
разгледа докладваното от младши съдия Мария Иванова-Георгиева в. гр. д. № 954
по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 536 от 28.10.2019г.,
постановено по гр.д. № 771 по описа за 2019г. на Районен съд – Свиленград
Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР е осъдена
да заплати на А.Н.А. сума в размер на 1675,26 лева, представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен нощен труд за периода от 15.07.2016г. до
14.07.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд, ведно
със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба
/15.07.2019г./ до окончателното изплащане на вземането и сума в размер на 218,78
лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от
падежа на всяко плащане до 14.07.2019г. Присъдени са разноски в полза на ищеца А.Н.А.
в размер на 340,60 лева, а на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК Главна дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР е осъдена да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт сума в размер на 185,76 лева,
представляващи дължимата държавна такса и възнаграждение за вещо лице.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от
ответника, с която същото се обжалва изцяло като неправилно и необосновано.
Излага подробни аргументи за незаконосъобразността на обжалвания съдебен акт, а
именно същият е постановен при неправилно приложение на материалния закон –
субсидиарно прилагане на чл. 9, ал. 2 от Наредба за структурата и организацията
на работната заплата, приета с ПМС № 4 на МС от 17.01.2007г. Счита, че видът и
условията на заплащане на възнаграждения, натурални престации и работно време
на държавните служители в МВР са уредени в глава XV, раздел VII на ЗМВР от 2006г. и на глава VII, раздел VI и VII на ЗМВР от 2014г. Жалбоподателят намира, че редът на полагане,
отчитане и заплащане на нощен и на извънреден труд е изрично предвиден ЗМВР и
не съществува празнота в закона, която да налага прилагането на друг нормативен
акт по аналогия. За служителите в МВР е предвидена максимална продължителност
на нощния труд от 8 часа за всеки 24-часов период, поради което не следва
същият да се трансформира в дневен с коефициент 1,143. За положения нощен труд
се дължи допълнително възнаграждение, определено със Заповед № 8121з-791 от
28.10.2014г. на министъра на вътрешните работи. На следващо място се посочва,
че изложените мотиви от първоинстанционния съд са противоречиви, доколкото са
смесени понятията „извънреден“ и „нощен“ труд. Подробно се излагат аргументи за
различните видове нощен труд (нощен труд
по график в рамките на месечната норма, нощен труд по график извън
месечната норма и нощен труд при извънредни ситуации) и начините на изчисляване
на дължимото възнаграждение за тях. Първоинстанционното решение се обжалва и в
частта за разноските. Моли настоящата въззивна инстанция да отмени обжалваното
решение и да постанови ново, с което да отхвърли предявените искове. Претендира
направените разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер, както и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на насрещната страна.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивна жалба, с който същата се оспорва като
неоснователна. Намира за правилен извода на първоинстанционния съд относно
приложимостта на Наредба за структурата и организацията на работната заплата,
доколкото в действащите към процесния период Наредби № 8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба №
8121з-776 от 29.07.2016г. не се съдържа норма, определяща преизчисляването на
нощния труд в дневен. Допълва, че липсата на преизчисляване на нощния труд към
дневен поставя работещите въз основа на служебно правоотношение в неравностойно
положение от тези въз основа на трудово такова, като се аргументира с
разпоредби от Конституцията на Република България и закона за защита от
дискриминация. Въззиваемата страна оспорва твърдението, че след като за
часовете нощен труд се дължи допълнително възнаграждение в размер на 0,25 лева
на час не следва да се извършва трансформиране на положените часове нощен труд
в дневен с коефициент 1,143. Моли съда да потвърди обжалваното решение като
правилно и законосъобразно включително в частта за разноските. Претендира
направените такива и в настоящата инстанция, за които в съдебно заседание
представя списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът, като
взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е
подадена в предвидения в чл. 259, ал. 1 от ГПК срок, от легитимирана страна и
против съдебен акт, подлежащ на обжалване, с оглед на което е процесуално
допустима. Разгледана по същество е основателна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен в рамките на доводите, заявени
във въззивната жалба. Процесното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо.
Производството
пред районния съд е образувано по искова молба на А.Н.А., с която е поискано Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ при МВР да бъде осъдена да заплати сума в
размер на 1420 лева, представляващи допълнително възнаграждение за положен труд
през нощта от 22:00 до 06:00 часа за периода 15.07.2016г. – 15.07.2019г., сума
в размер на 160 лева лихва за забава върху главницата, както и законна лихва за
забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. По
повод молба с правно основание чл. 214, ал. 1 от ГПК първоинстанционният съд е
допуснал с протоколно определение от 22.10.2019г. изменение на предявените
искове чрез увеличаване на размера им съответно от 1420 лева на 1675,26 лева и
от 160 лева на 218,78 лева.
От събраните пред
първата инстанция доказателства се констатира, че през процесния период от
15.07.2016г. до 15.07.2019г. А.Н.А. е бил в служебно правоотношение с ГД
„Пожарна безопасност и защита на населението“ - заемал е длъжността *** в РС
ПБЗН – ***, като изпълнявал задълженията си на 24-часов сменен режим. От
приетото заключение, изготвено по назначената съдебно счетоводна експертиза, се
установява, че отработените от А.А. часове нощен труд са 1728 часа, а
преобразувани в дневни с коефициент 1,143 - 1975,10 часа.
В настоящото
въззивно производство страните не спорят по приетите за установени фактическите
обстоятелства, а относно начина на изчисляване и размера на дължимото
възнаграждение за положените през 15.07.2016г. – 15.07.2019г. 1728 часа нощен
труд.
В
част трета „Държавна служба в МВР“, глава седма „Служители на МВР“, раздел
шести „Възнаграждения, материално и социално осигуряване на служителите на МВР“
и раздел седми „Работно време и отпуски“ от ЗМВР се намира правната уредба на
видовете възнаграждения на служителите на МВР. Съгласно чл. 176 от ЗМВР
брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от
основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Разпоредбите на
чл. 178, ал. 1 и чл. 179, ал. 1 от ЗМВР изчерпателно посочват за какви
обстоятелства се дължи допълнително възнаграждение, а именно за прослужено
време, за изпълнение на специфични служебни дейности, за извънреден труд, за
работа при специфични условия, за постигнати резултати в служебната дейност, за
научна степен, за полагане на труд през нощта от 22:00 до 06:00 часа, за
полагане на труд на официални празници и за времето на разположение.
Следователно на служителя се дължи допълнително възнаграждение към основното,
тогава когато е налице някое от посочените условия или когато със закон или с
акт на Министерския съвет са определени други възнаграждения за държавните
служители от МВР.
В
настоящия случай с предявената пред първоинстанционния съд искова молба се
претендира допълнително възнаграждение за положен нощен труд. През процесния
период от 15.07.2016г. до 15.07.2019г. са действали три редакции на чл. 179,
ал. 2 от ЗМВР. Разпоредбата на чл. 179, ал. 2 от ЗМВР, в редакцията от
27.06.2014 г., размерът, условията и редът за изплащане на допълнително
възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22.00
до 06.00 часа се определят със заповед на министъра на вътрешните работи, а в
редакциите от 05.12.2017г. и 23.04.2019г. - условията и редът за
изплащане на допълнителните възнаграждения по ал. 1 се определя с наредба на
министъра на вътрешните работи, а техният размер с негова заповед. От това
следва, че определянето на допълнителното възнаграждение за положен нощен труд
в процесния период е било регламентирано от Заповед № 8121з-791 от 28.10.2014г.
на министъра на вътрешните работи относно определяне на размерите на
допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта между 22:00 часа и
06:00 часа, за полагане на труд на официални празници и за времето на
разположение, условията и редът за тяхното изплащане на държавните служители в
МВР, изменена със Заповед №8121з-40 от 15.01.2015г. (отменена с Решение № 1694
от 17.02.2016г. на Върховен административен съд), Заповед № 8121з-663 от
05.06.2015г. и Заповед № 8121з-437 от 28.04.2016г. (отменена с Решение № 5937
от 12.05.2017г. на Върховен административен съд), от Заповед № 8121з-1429 от
23.11.2017г. на министъра на вътрешните работи относно определяне на размерите
на допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта между 22:00
часа и 06:00 часа, за полагане на труд на официални празници и за времето на
разположение, условията и редът за тяхното изплащане на държавните служители в
МВР и от Наредба № 8121з-908 от 02.08.2018 г. за условията и реда за изплащане
на допълнителни възнаграждения на държавните служители в МВР за научна степен,
за полагане на труд през нощта от 22:00 до 06:00 часа, за полагане на труд на
официални празници, за времето на разположение и за изпълнение на специфични
служебни дейности, съгласно които за всеки отработен час през нощта или за част
от него между 22:00 и 06:00 часа на държавните служители се изплаща
допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лева.
Страните
не спорят относно фактът на заплащане на това допълнително трудово
възнаграждение в размер на 0,25 лева за час нощен труд, а и същото се
установява от представените по делото платежни бележки. В исковата молба се
твърди, че размерът на допълнителното трудово възнаграждение за нощен труд
следва да се изчислява след преобразуване на часовете, положен нощен труд към
дневен такъв с коефициент 1,143 по силата на правилото на чл.
9, ал. 2 от Наредба
за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, което счита
за приложимо по аналогия поради празнота в закона. Това твърдение погрешно е
било възприето от първоинстанционния съд.
Настоящата
въззивна инстанция счита, че не съществува празнота в закона, която да налага
приложение на нормата на чл.9, ал. 2 от НСОРЗ по аналогия. Съгласно чл. 46, ал.
2 от Закона за нормативните актове, когато нормативният акт е непълен, за
неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до
подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта.
Такава непълнота в приложимата правна регламентация липсва. Съгласно чл. 187,
ал. 9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
Въз основа на посочената законова делегация в процесния период от министъра на
вътрешните работи са били издадени Наредба № 8121з-407 от 11.8.2014г. за реда
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, Наредба № 8121з-592
от 25.05.2015г. /отм. ДВ, бр. 59 от 29.07.2016 г., с Решение № 1512 от 11.02.2016г.,
постановено по адм. д. № 7493 по описа за 2015г. на ВАС, IV o. и Решение № 8585 от 11.07.2016г., постановено по
адм. д. № 5450 от 2016г. на ВАС, V-чл. състав/ и
Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. /отм. ДВ, бр. 3 от 10.01.2020г. и бр. 4 от
14.01.2020г. с Решение № 16766 от 10.12.2019г., постановено по адм. д. № 8601
по описа за 2019г. на ВАС, V-чл. състав, I-ва колегия/. От това следва, че с издадените въз
основа на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР наредби е дадена изчерпателна регламентация на
отчитането и компенсирането на положения от държавните служители на МВР
извънреден труд и няма празнота в закона, която да налага приложение на друг
нормативен акт по аналогия.
Във
всяка една от посочените наредби, действали през процесния период се съдържа идентична
правна норма относно работата на смени и продължителността на часовете нощен
труд, съобразена с разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР като такава от
нормативен акт от по-висока степен. Съгласно чл. 3, ал. 3 от Наредба №
8121з-407 от 11.8.2014г., от Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г. и от Наредба №
8121з-776 от 29.07.2016г., при работа на смени е възможно полагането на труд и
през нощта между 22:00 и 06:00 часа, като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, тоест отново се предвижда
нормална продължителност на работното време през нощта до 8 часа. В трите
посочени наредби се съдържа регламентация за начина на разпределяне на
работното време и неговото отчитане. Единствено в Наредба № 8121з-407 от 11.8.2014г., приложима
за част от процесния период поради отмяната на Наредба № 8121з-592 от
25.05.2015г., се съдържа правна норма, предвиждаща, че при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен нощен труд между 22:00 часа и
06:00 часа за отчетения период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира
с общия брой отработени часове за отчетния период. В другите две наредби липсва
аналогична норма на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 11.8.2014г. за
преобразуване на часовете нощен труд с коефициент 1,143. Правната регламентация
на отчитането на положения нощен труд в тези наредби съдържа единствено вида на
протокола, който се съставя, от кои лица и в какъв срок. Липсата на норма,
която да предвижда преизчисляване на часовете нощен труд не е законодателен
пропуск, а е целенасочено уеднаквяване на начина на изчисляване и отчитане на
работното време и постигане на по-голяма яснота по отношение на отработеното
време и положения труд извън установеното работно време. Въпросът за отпадане
на приравняването на положените часове нощен труд в дневен дори е бил предмет
на становището на синдикалната организация на служителите в МВР, изготвено по
повод приемането на Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г., което е допълнителен
аргумент, че не е налице законодателен пропуск, а целенасочена промяна в
отчитането на часовете нощен труд.
Дори
в периода на действие на Наредба № 8121з-407 от 11.8.2014г., когато е
съществувало приравняването на нощния труд в дневен, допълнително
възнаграждение за положените часове нощен труд различно от определеното с
подзаконовия нормативен акт по чл. 179, ал. 2 от ЗМВР и аналогично на чл. 9,
ал. 2 от НСОРЗ не се е дължало. Това се дължи на обстоятелството, че
превръщането на часовете нощен труд в дневен с коефициент 1,143 не води до
полагането на извънреден труд. Извънреден труд или труд извън установеното
работно време, каквото понятие използва ЗМВР и Наредба № 8121з-407 от 11.8.2014г.,
е труд, който е положен извън нормалната продължителност на работното време. Твърдения
за полагане на труд извън определените 24-часови смени или за полагане на нощен
труд над 8 часа не са наведени.
Същевременно
съгласно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. Посоченото правило трябва да се разглежда заедно с
чл. 136, ал. 1 и ал. 3 и чл. 140, ал. 1 и ал. 2 от Кодекса на труда КТ/. Те
предвиждат различна продължителност на работното време в зависимост дали трудът
се полага през деня или през нощта, тоест от 22:00 до 06:00 часа. Нормалната
продължителност на седмичното работно време при 5-дневна работна седмица е 40
часа, като работното време през деня е до 8 часа, а нормалната продължителност
на седмичното работно време през нощта е 35 часа, тоест нормалната
продължителност на работното време през нощта е до 7 часа. От изложеното
следва, че съотношението на нормалната
продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на
полагания през нощта труд е 8:7, което налага при подневно отчитане на
работното време преизчисляване на нощните часове в дневни с коефициент 1,143.
По
различен начин е регламентирана възможността за полагане на нощен труд от
служителите в ЗМВР. Съгласно чл. 187, ал. 3 от ЗМВР работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период. При работа на
смени законодателят в съответствие с чл. 8 от Директива 2003/88/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 04.11.2003г. относно някои аспекти на
организацията на работното време е допуснал полагането на труд и през нощта
между 22:00 и 06:00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно
8 часа за всеки 24-часов период. Следователно съотношението на нормалната
продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на
допустимия размер нощен труд е 1:1.
Посочената
разлика в уредбата на допустимата продължителност на нощния труд между
служителите в МВР и работниците, съответно между разпоредбите на ЗМВР и КТ, не
е несъответствие в законодателството, нито пък е дискриминационна. Напротив тя
е съобразена с характера на дейността, извършвана от служителите в МВР. Именно
специфичната дейност, която извършват, е причина правата и задълженията им да
се регламентират от специален нормативен акт. С него са предвидени редица
отклонения от правата и задълженията на престиращите работна сила по трудово
правоотношение, уредени в КТ. Видът на извършваната дейност (противодействие на
престъпността, опазване обществения ред, защита на националната сигурност,
граничен контрол, пожарна безопасност и защита на населението и други) налага
някои по-неблагоприятните условия на полагане на труд, в това число и
възможността за полагане на повече часове нощен труд, поради което в ЗМВР и
подзаконовите нормативни актове са предвидени различни права (привилегии) за
служителите на МВР в отклонение от КТ, които да служат за компенсация.
Допълнително заплащане за полагане на нощен труд е такъв вид компенсаторен
механизъм. Невъзможността на същия да изпълни целта си и да послужи за реално
обезпечаване на вредните последици от полагането на труд през нощта не може да се преодолее по съдебен ред и то
чрез прилагане по аналогия на друга правна уредба при наличието на изрична
регламентация за размера, реда и условията за изплащане му.
С оглед гореизложеното настоящата въззивна
инстанция намира обжалваното решение за неправилно, тъй като е постановено в
нарушение на материалния закон. Същото следва да бъде отменено, а предявеният
иск за сумата от 1675,26 лева, представляваща допълнително възнаграждение
за положен труд през нощта от 22:00 до 06:00 часа за периода от 15.07.2016г. до
15.07.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на
иска на 15.07.2019г.
до окончателното й
изплащането да бъде отхвърлен като неоснователен.
Искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 218,78 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от падежа
на всяко плащане до дата на предявяване на иска - 15.07.2019г. също следва да
бъде отхвърлен, доколкото същият е акцесорен и неговата основателност е
обусловена от уважаването на главния иск.
При този изход на правния спор с правна
възможност да претендира разноски разполага единствено въззивника. Поискано е
присъждането на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции, както и
платената държавна такса за настоящата инстанция. Същото се определя съгласно
чл. 78, ал. 8 от ГПК като не може да надвишава максималния размер за съответния
вид дело предвид чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лева. Предвид фактическата
и правна сложност на правния спор, както и обстоятелството, че самата страна
претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, настоящата
въззивна инстанция определя по 100 (сто) лева за всяка инстанция като размер на
дължимото юрисконсултско възнаграждение. Заплатената от въззивника държавна
такса за настоящото производство също следва да се възложи в тежест на
въззиваемата страна, доколкото представлява разноски, направени от страна, в
чиято полза е разрешен правния спор. Следователно в тежест на въззиваемия А.Н.А.
следва да се възложи сумата от 258,51 лева, представляващи държавна такса за
въззивната инстанция (58,51 лева) и юрисконсултско възнаграждение (по 100 лева
за всяка инстанция).
Предвид разпоредбата на чл. 83, ал. 3 от ГПК и дадените в т. 23 от тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г., постановено
по тълк. дело № 6 по описа за 2012г. на ОСГТК на ВКС задължителни указания
дължимата държавна такса за разглеждането на делото пред първа инстанция и
разноските за вещо лице следва да останат за сметка на бюджета на съда,
доколкото въззиваемият А.Н.А. е държавен служител в МВР и е освободен от
заплащането им дори при отхвърляне на исковите претенции.
При връщане на делото в РС-Свиленград
следва да се има предвид допуснатата в първоинстанционното решение очевидна
фактическа грешка на страница 1 досежно номера на гражданското дело.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 536 от 28.10.2019г., постановено по гр.д. № 771 по описа за 2019г. на Районен съд – Свиленград, включително в частта за разноските, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.Н.А., ЕГН **********,
с адрес ***, със съдебен адрес *** – адвокат М.С. против Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“
при МВР, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Пиротска“ № 171А
иск с правно основание чл. 179, ал. 1 от ЗМВР за заплащане на сумата от 1675,26 лева, представляваща допълнително
възнаграждение за положен труд през нощта от 22:00 до 06:00 часа за периода от
15.07.2016г. до 15.07.2019г., ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска на 15.07.2019г. до окончателното
й изплащането, както и иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за заплащане на
сумата от 218,78
лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата от общо 1675,26
лева - допълнително възнаграждение за положен нощен труд, за периода от падежа
на всяко плащане до дата на предявяване на иска - 15.07.2019г.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК А.Н.А., ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес
*** – адвокат М.С. да заплати на Главна Дирекция „Пожарна безопасност
и защита на населението“ при МВР със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Пиротска“ № 171А, сумата от 258,51 лева, представляваща направени пред
двете съдебни инстанции разноски за юрисконсултско възнаграждение и държавна
такса за въззивното производство.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове:
1.
2.