№ 205
гр. гр. Д, 17.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – Д в закрито заседание на седемнадесети август през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Теменуга Ив. Стоева
Членове:Калина Т. Димитрова
Георги М. Павлов
като разгледа докладваното от Калина Т. Димитрова Въззивно частно
наказателно дело № 20223200600090 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.243 ал.7 и ал.8 от НПК.
Производството е образувано по въззивна жалба от Д. С. К. от гр.Д, ЕГН – **********,
чрез адв.К. Г. И. - ДАК срещу Определение № 93 от 15.03.2022г., постановено по ч.н.д. №
235/2022г. по описа на РС – Д, с което е потвърдено Постановление на РП – Д от 11.02.2022г. за
прекратяване на наказателното производство по ДП № 413/2021г. по описа на Първо РУ гр.Д,
образувано и водено за престъпление по чл.194 ал.1 от НК.
Навеждат се доводи за неправилно тълкуване на фактите и доказателствата по делото в
мотивите на процесното определение. Сочи се, че определението на районния съд е
незаконосъобразно, немотивирано и неправилно, поради което се иска същото да бъде
отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане.
Жалбата е подадена в срок и е допустима.
Дкият окръжен съд като прецени изложеното в жалбата и представените доказателствата,
както и след цялостна служебна проверка на постановения съдебен акт, прие за установено
следното:
Досъдебното производство е било образувано с постановление на прокурор при Окръжна
прокуратура - Д от 15.06.2021г., с което е било отменено постановление от 31.03.2021г. на ДРП
за отказ да се образува досъдебно производство и е водено за престъпление по чл.194 ал.1 от
НК - за това, че през месец февруари 2021г., в гр.Д е била отнета чужда движима вещ -
катализатор от л.а. марка „Рено“, модел „Меган“, рег. № ********** от владението на Д. С. К. от
гр.Д, без негово съгласие, с намерението противозаконно да я присвои.
В хода на досъдебното производство не е привлечено лице в качеството на обвиняем.
По делото била установена следната фактическа обстановка:
Свидетелят Д. С. К. притежавал лек автомобил „Рено Меган“ с рег. № **********, който
1
ползвал постоянно, тъй като имал двигателен проблем. На 08.02.2021г. св.Д.К. излязъл от дома
си, находящ се на бул.„******************* вх.Д и привел в движение автомобила, който след
като изминал около 20м., изгаснал. Св.Д.К. се обадил на св.С.И. с молба да му помогне. Св.И.
отишъл на мястото, огледал автомобила и предположил, че му е необходим ремонт. Понеже
бързал за медицински преглед и не познавал автомонтьори, тъй като не му се било налагало да
ремонтира автомобила, св.К. оставил ключовете на св.И. и тръгнал. Св.И. от своя страна се
свързал със св.И. И., който огледал колата на място и уведомил, че било необходимо да се
закара в сервиз. Св.И. уведомил за това св.К. и му заявил, че не се наема да дърпа колата му
до сервиза. Така св.Д.К. помолил св.И. отново да се свърже със св.И., за да осигури платформа, с
която да се придвижи автомобила до сервиза на св.И.И.. Не след дълго с платформа,
автомобилът бил придвижен до сервиза на св.И.И. и позициониран в двора. В сервиза св.К.
попитал св.И., колко ще му струва ремонта. Св.И. му отговорил, че първо трябва да огледа
автомобила и след това ще му даде отговор. Св.К. оставил автомобила в сервиза на св.И. и се
прибрал. До 18.02.2021г. св.Д.К. няколко пъти проявил интерес за стойността на ремонта, но не
получил конкретен отговор от св.И.. На 18.02.2021г. св.И.И. се обадил на св.К. и го
уведомил, че автомобила е ремонтиран. Св.К. отишъл в сервиза, където му била връчена Оферта
№ **********/17.02.2021г. – на стойност 1 069.38лв. и бил уведомен, че заменените части при
ремонта били оставени в багажника на автомобила. Св.К. заплатил част от стойността на
предоставената от св.И. услуга, като го уведомил, че остатъка ще му изплати по-късно. Качил се в
автомобила и потеглил. По пътя чул странен шум от гърнето на колата, помислил, че се е
откачило и отишъл в сервиза на св.С.С., който направил оглед на автомобила. При опипване с
ръка, установил, че по долния катализатор имало пресни заварки от горната му страна. При
почукване върху кожуха на катализатора се чувал метален звук, което означавало, че
катализатора е кух. Св.Ст. уведомил св.Д.К., че няма как да стигне до горния катализатор на
автомобила и да провери дали и той е празен, тъй като за целта е трябвало да се демонтира
цилиндровата глава, а той нямал такава възможност и компетентност. Св.Ст. демонтирал долния
катализатор и поставил резонатор.
На 22.02.2021г., св.Д.К. депозирал в ДРП жалба, в която описал случилото се и посочил,
че св.С.С. е установил наличие на пресни заварки и по двата метални корпуса на катализатора,
както и, че е премахната керамиката на катализатора. Установил също липса на основния
катализатор, липса на шапламентния катализатор, липса на херметизация по изпускателната
система, шум на ламарината в двигателния отсег. Св.Ст.Ст. бил категоричен, че върху
корпусите на двата катализатора, освен установените от него пресни следи от заваряване е
нямало други такива, които да са извършени назад във времето. С оглед твърденията на
св.И.И., с които е оправдал свалянето на катализатора, св.Д.К. се е снабдил с Техническо
удостоверение от ЕТ „И. И.“ гр.Д от което става ясно, че при смяна на скъсан ангренажен
ремък /по каквато причина св.Д.К. е ползвал услугите на св.И.И., включително шлайф на
цилиндрована глава и подмяна на клапани, не се извършва премахване на катализаторите на
автомобила.
При извършване на ремонтните дейности на процесния автомобил на св.И.И. помагал
св.М.К. Л.. Същият заявил, че по време на ремонта, докато закачали шапламента докоснали леко
катализатора на автомобила и се чуло дрънчене, което означавало, че катализатора бил
разбит, което водело до увреда на двигателя, а това можело да доведе до евентуален проблем при
движенето на автомобила. Св.И. се обадил на св.К. и го уведомил, че е установен нов проблем,
2
който би могъл да се реши със смяна на катализатора или премахване раздробените парчета
от катализатора. В хода на разговора св.Д.К. уведомил, че няма финансовата възможност да
закупи нов катализатор, поради което предоставил на св.И. да реши проблема, както било
възможно към момента. Така, св.М. Л. и св.И. И. направили отвор в катализатора, от който
изпадали всички парчета, след което го затворили и приключили ремонта.
За да постанови обжалвания съдебен акт, районният съд е кредитирал изцяло показанията
на свидетелите М. Л., И. И. и С. Ст., тъй като били еднопосочни, докато показанията на св.Д.
С. К. били кредитирани частично, тъй като съдът ги намерил за противоречиви спрямо останалите
събрани по делото доказателства.
Въззивната инстанция намира, че в нарушение на принципа на чл.13 ал.1 от НПК,
прокурорът и разследващите органи в пределите на своята компетентност не са взели
всички мерки, за да осигурят разкрИ.ето на обективната истина, като по делото са оставени
неизяснени редица въпроси.
Прави впечатление, че св.И. И., както и св.М. Л., който съдействал при ремонта, съобщават
за отстраняването на вътрешността на един брой катализатор при извършения от тях ремонт.
Същевременно св.С.С. говори за катализатори в множествено число – два на брой. Свидетелят Д.
К., както и Г.С. също говорят за катализатори. В проведената между св.Д.К. и св.И.И. очна ставка
и двамата говорят за един брой катализатор, т.е., налице е неяснота относно предмета на
престъплението за което е водено досъдебното производство – един или два броя катализатори са
се оказали с изтърбушена вътрешност след ремонта на процесния автомобил. Св.И.И. сочи, че без
да изтърбуши повредения катализатор, не е било възможно да извърши необходимия ремонт на
процесното МПС, както и, че предал на св.Д.К. всички части от натрошената керамична част на
катализатора, които бил сложил в торбичка. Ето защо, извода на Районен съд - Д, че обективната
невъзможност да се установи състоянието на двата катализатора на процесния автомобил към
08.02.2021г., респективно необходимостта от „изтърбушването“ им поради което е прието, че
по делото не са събрани и не биха могли да бъдат събрани доказателства, че деянието е
извършено е необоснован, като в тази насока липсват и мотиви.
Изводите на прокурор от Районна прокуратура - Д са били възприети съвсем безкритично
от съдия докладчика по делото и в нарушение на чл.144 от НПК, което е пренесено и в съдебния
акт на ДРС. Съгласно чл.144 ал.1 от НПК - когато за изясняване на някои обстоятелства по делото
са необходими специални знания из областта на науката, изкуството или техниката, съдът или
органът на досъдебното производство назначава експертиза, т.е., законодателят е предвидил
назначаване на съдебна експертиза при разследване на всяко престъпление когато има неясноти,
както е в настоящият случай.
Доколкото прокурорът и органите на досъдебното производство, както и съдът, не
разполагат със специални знания в областта на автомонтьорството, настоящата съдебна инстанция
намира, че е било наложително по делото да бъде назначена експертиза, която да установи
съобразно подробно описаните от св.И.И., извършени от него ремонтни дейности, необходимо и
задължително ли е било отстраняването на вътрешността на катализатора на процесното
МПС, за да извърши св.И.И. необходимия ремонт. В случай, че вътрешността на катализатора в
действителност е била раздробена, както св.М. Л. и св.И.И. твърдят, можело ли е това да
доведе до сериозни проблеми, свързани с безопасността на движение на автомобила.
Отговарят ли на принципите на добрата автомонтьорска практика описаните от св.И. И. дейности
3
в своята съвкупност, вид и последователност на извършване.
По делото не е установено при извършеното от св.И.И. и св.М.Л. „изтърбушване“ на
катализатора на автомобила на св.Д.К., какво се е случило с ценните метали, съдържащи се
в устройството на катализатора, за които са налице публично известни данни, че се търгуват
на висока цена.
Без да бъде даден отговор на поставените въпроси, прокурорът не би могъл да формира
вътрешното си убеждение за прекратяване на наказателното производство, тъй като решението за
това трябва да е основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички
обстоятелства по делото.
Разследващите органи са длъжни да направят всичко възможно за разкрИ.е на
обективната истина, като събират доказателства както доказващи обвинителната теза, така и
такива оневиняващи извършителя на дадено престъпно деяние. Едва след изчерпване на
всички възможности за попълване на делото с целия отнасящ се към него доказателствен
материал и изясняване на всички обстоятелства които се отнасят към предмета на
доказване, може да се стигне до обективно и всестранно основано на фактите и закона
решение по конкретния казус. Та даже и да се стигне до същия резултат.
С оглед на изложеното настоящата съдебна инстанция намира, че по делото са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които не могат да бъдат
отстранени в настоящото производство, но са отстраними в хода на досъдебното
производство, като делото се върне обратно на прокурора за продължаване на съответните
следствени действия.
Предвид гореизложеното и на основание чл.243 ал.8 от НПК, ОКРЪЖЕН СЪД гр.Д:
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ изцяло Определение № 93 от 15.03.2022г., постановено по ч.н.д. №
235/2022г. по описа на Районен съд – Д.
ВРЪЩА делото на Районна прокуратура – Д за продължаване на следствените действия и
отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4