Р Е Ш Е Н И Е
гр. Своге, 13.08.2018г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Свогенският районен
съд, първи състав, в публичното съдебно заседание на тринадесети юли две
хиляди и осемнадесета година, в състав :
Председател
:
Румен Стойнов
при секретаря Ирена Никифорова,
като разгледа докладваното от съдия Стойнов гражданско дело № 1/2018 година и за да се произнесе,
взе предвид следното :
Настоящото дело е
образувано по искова молба подадена от Н.Б.Р. ***, ЕГН **********, против Л.А.М. ***, ЕГН **********.
Ищецът Р. твърди, че е собственик по наследство на УПИ XIV – 28 от кв. 7 по ПУП на с. Искрец, заедно с
построения в имота източен близнак на 2 етажа с гараж. Излага се, че имотът се
използва от ответника М., който го владее без правно основание и отказва да го
напусне. С оглед на така изложеното се иска от съда, да осъди ответника да
предаде на ищеца владението на притежавания от нея по наследство недвижим имот,
както и да го осъди да й заплати сумата
в размер на 900 лева, съставляваща дължимо обезщетение за ползване на имота за
периода от 28.09.2017г. до 29.12.2017г., заедно със законната лихва върху тази
сума – считано от 02.01.2018г.
От страна на
ответника е подаден писмен отговор. Посочва се, че Р. би могла да е собственик
най-много на ½ идеална част от
имота. Направено е възражение, че М. е придобил правото на собственост върху
претендираната част от имота по давност - за периода от 02.06.2004г. до месец
ноември 2017г.
В открито съдебно
заседание пълномощниците на страните подробно
аргументират тезите си.
По делото са събрани
писмени доказателства, разпитани са свидетели, назначена и изслушана е
съдебно-техническа и икономическа експертиза, която не е оспорена от страните и
съдът възприема, като обективна и компетентно изготвена.
Свогенският районен съд, първи състав, като обсъди становищата и
доводите на страните, и прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл. 12 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :
Видно от приложеното
към делото удостоверение за наследници, Н.Р. е единствен наследник на Г.С.
Последният, според представените документи, е придобил правото на собственост
върху ½ идеална част от спорния имот през 1970г. През 1974г.
свидетелката Т. Ж. и нейният съпруг са закупили от съсобственика на С. ½
идеална част от дворното място и ½ от масивната жилищна сграда находяща
се в същия парцел, цялата застроена върху 80 кв.м.
По делото са
представени два документа от 2004г. Първият е от дата 18.08.2004г. и е
озаглавен „Анекс към предварителен договор за продажба на недвижим имот от
02.06.2004г.”. Частни документи, подписани от лицата, които са ги
издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са
направени от тези лица. По делото не е оспорено, че лицата чиито имена стоят по
документите действително са ги подписали. Съгласно чл. 181
от ГПК, частният документ има достоверна дата за трети лица от
деня който е заверен, или от деня на смъртта, или от настъпилата физическа
невъзможност за подписване на лицето, което е подписало документа, или от деня,
в който съдържанието на документа е възпроизведено в официален документ, или от
деня, в който настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото
го съставяне на документа, като „трети лица” по смисъла на разпоредбата са
всички лица, извън участвалите в съставянето на документа и техните
правоприемници. В случая Н.Р. е правоприемник на Д.Р. и за нея датата посочена в анекса е обвързваща.
Вторият
документ е подписан само от ответника и обвързва само него с признанието му, че
към датата 18.11.2004г. той не се е считал за собственик на спорния имот, тъй
като е пълномощник на собствениците и като такъв е платил 400 лева на
посоченото в договора дружество.
От так изложеното
може да се заключи, че между Д.Р. и Л.М. е бил налице към месец август на
2004г. валиден предварителен договор за покупко-продажба на спорния имот, като
към месец ноември на същата година прехвърлянето на собствеността по нотариален
ред не е извършено. Така установеното от документите кореспондира с казаното от
свидетелката Т. Ж. : „Л. е там от 2004 година.”, като същото твърдят и свидетелите
Л.Т. и Б. С. (живее там от 13-14
години). Следователно може
да се приеме за доказано по делото, че ответникът е допуснат в имота през
2004г. по силата на предварителния договор за продажба – в този смисъл са
показанията на свидетелката Ж. От показанията на всички допуснати свидетели се
установява, че след настаняването си в имота М. е започнал да извършва подобрения,
ремонти, смяна на дограма, т.е. налице са безспорни данни, че е започнал да
владее имота за себе си. В тази насока са и показанията на свидетеля С. за
извършени плащания по предварителния договор, които потвърждават неговото
съществуване и доказват, че ответникът е започнал да владее за себе си, като
поради забраната в закона не могат само да установят, че цената е платена и паричното задължение е погасено.
С оглед на
посоченото съдът приема, че от началото на 2005г. ответникът е започнал да
владее имота за себе си, непрекъснато, спокойно, явно и несъмнено. В подкрепа на
изложеното е и фактът, че до смъртта на Д.Р., между него и ответника не е имало
никакви спорове. Първото сведение за оспорване владението на М. е телеграмата
изпратена на 12.09.2017г., като в нея се претендира обезщетение за ползване
след месец ноември на 2016г., т.е. след смъртта на наследодателя, което потвърждава,
че до смъртта му не е имало спорове между двамата.
От
приетата по делото съдебно-техническа експертиза е видно, че жилището, т. нар.
„близнак”, е самостоятелен обект на собственост.
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :
Искът по чл. 108 от
ЗС е допустим. Предявената претенция е за цялото място. В открито съдебно
заседание на 26.04.2018г. е заявено, че ищецът е собственик на ½ идеална
част от имота, не не е направен оттегляне или отказ от иска в останалата му
част. Относно жилището : според вещото лице то е самостоятелен обект на
собственост (самостоятелен жилищен обект) и
следователно може да бъде предмет на иска. От експертизата само се уточнява, че
се касае за североизточен близнак, а не за източен, за което според съда не е
нужно изменение на иска.
Разгледан по същество съдът приема иска за неоснователен,
тъй като по настоящото дело ответникът успя да докаже, че е придобил правото на
собственост по давност, тъй като го е владял за период по-дълъг от десет
години, с начало 2005г. и не се събраха данни давността да е прекъсвана чрез изгубване на
владението или на основанията посочени в чл. 116 от ЗЗД.
Следователно правото на собственост е изгубено от Д.Р. поради неупражняване още
преди смъртта му и е придобито от страна на Л.М. по давност –
както на ½ идеална част от дворното място, така и на североизточната
къща близнак. Относно останалата ½ идеална част от дворното място няма
спор, че е собственост на свидетелката Ж. и на съпруга й.
Установяването на кого принадлежи правото на собственост е
и предпоставка за основателността на втората претенция. Ищецът, който претендира обезщетение, произхождащо от неоснователно
ползване от ответника на собствения му имот, следва да установи,
че е собственик на имота, което по настоящото дело не е налице. С оглед на
гореизложеното и искът по чл. 59 от Закона за задълженията и договорите подлежи
на отхвърляне.
При този изход на делото Н.Б.Р. следва да
бъде осъдена да заплати на Л.М. направените по делото разноски за адвокат в размер на
300 лева.
Така мотивиран и и на
основание чл. 12 и чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И
:
Отхвърля иска предявен от Н.Б.Р. ***, ЕГН **********,
срещу Л.А.М. ***, ЕГН **********, с
правно основание чл. 108 от Закона за собствеността, за признаване за установено, че Н.Б.Р.
е собственик по наследство на
УПИ XIV – 28 от кв. 7 по ПУП на с. Искрец, общ. Своге, заедно с построения в
него самостоятелен
жилищен обект - североизточен
близнак на 2 етажа с гараж, и за осъждане на Л.А.М. й предаде владението върху имота.
Отхвърля предявения от Н.Б.Р. ***, ЕГН **********, иск с правно основание чл. 59 от Закона за задълженията и договорите, срещу Л.А.М. ***, ЕГН **********,
за заплащане на сумата от 900 лева, представляваща обезщетение за ползване
на УПИ XIV – 28 от кв. 7 по ПУП на с. Искрец, общ. Своге, заедно с построения в
него самостоятелен
жилищен обект - североизточен
близнак на 2 етажа с гараж за периода от 28.09.2017г. до 29.12.2017г.
Осъжда Н.Б.Р. ***, ЕГН **********, да заплати
на Л.А.М. ***, ЕГН
**********, направените по делото разноски в размер на 300 лева.
На
страните да бъде връчен незаверен препис от настоящото решение(чл. 7, ал. 2 от ГПК).
Решението подлежи на въззивно обжалвано пред Софийския
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез Свогенския районен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :