№ 189
гр. гр.Несебър, 13.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева
като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Административно
наказателно дело № 20232150200502 по описа за 2023 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от „М.Б.“ ЕООД с ЕИК ****,
подадена чрез юк. Д. Б., срещу Наказателно постановление № 003080 от
10.07.2023 г. на директора на Регионална дирекция за областите Бургас,
Сливен и Ямбол към Главна дирекция "Контрол на пазара" при Комисия за
защита на потребителите (КЗП), с което за нарушение на чл.68в от Закона за
защита на потребителите (ЗЗП), вр. чл.68г, ал.4 от ЗЗП, вр. чл.68д, ал.1 от
ЗЗП, на основание чл.210а от ЗЗП, на дружеството е наложена имуществена
санкция в размер на 2000 лв.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно
постановление, като се излагат подробни доводи, както за процесуална, така и
за материална незаконосъобразност на атакуваното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят „М.Б.“ ЕООД, редовно
призован, не се представлява.
Въззиваемата страна директора на Регионална дирекция за областите
Бургас, Сливен и Ямбол към Главна дирекция "Контрол на пазара" при
Комисия за защита на потребителите (КЗП), редовно призована, се
представлява от юрисконсулт Джеджева, която оспорва жалбата и моли
наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Съдът, като изслуша доводите на страните, провери изцяло
атакуваното наказателно постановление, извърши преценка на събраните по
делото доказателствени материали – поотделно и в съвкупност, съобразно
законовите разпоредби, приема за установено следното:
1
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН
от процесуално легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл.84 от
ЗАНН, във вр. с чл.319 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Жалбата е подадена в законоустановения срок от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени
доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си
по съдебния контрол намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 06.03.2023 г., в гр. Несебър, ж. к. „Черно море“ № 40-42,
служители на КЗП извършили проверка в магазин „Т-Маркет“, стопанисван
от жалбоподателя. В хода на проверката било установено, че в секцията за
алкохолни напитки е изложена за продажба спиртна напитка „Карнобат“, като
непосредствено пред бутилката има поставен търговски етикет с обозначение,
че спиртната напитка „Карнобат“ се предлага като "Бренди Карнобат 36 %
700 мл“. На гърба на бутилката имало трайно прикрепен етикет от
производителя, на който било изписано „Спиртна напитка. Произведена от 60
% винен дестилат, 40 % зърнен етилов алкохол. Произведено и бутилирано от
СИС Индустрис ООД София, България. Удостоверение № 69; 700 ml, TC №
17/2020, 36 ОБ %, баркод № 3 800008904020“. Съгласно Регламент (ЕО)
110/2008 на Европейския парламент и Съвета, Приложение II Спиртни
напитки, т. 5в, обаче в напитката „Бренди“ не се добавя етилов алкохол от
земеделски произход и/или дестилати от земеделски произход към спиртната
напитка, разреден или не.
На 15.05.2023 г. св. Х. Г. – старши инспектор в КЗП, съставил на
жалбоподателя акт за нарушение на чл. 68в от ЗЗП, вр. чл. 68 г, ал. 4 от ЗЗП,
вр. чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП, за това, че във въпросния търговски обект е налице
нелоялна търговска практика, изразяваща се в предлагане на стоки с невярна
и подвеждаща клиента информация, като е поставен търговски етикет, от
който е видно, че спиртна напитка „Карнобат“ се предлага като „Бренди
Карнобат 36 %“. На 10.07.2023 г. било издадено и обжалваното наказателно
постановление, с което за допуснато нарушение на чл. 68в от ЗЗП, вр. чл. 68
г, ал. 4 от ЗЗП, вр. чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП, и на основание чл. 210а от ЗЗП, на
жалбоподателя била наложена имуществена санкция от 2000 лв.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото материали по АНП, свидетелските показания на св. Г.,
които съдът кредитира като последователни, точни и кореспондиращи с
останалите, приети по делото доказателства, както и от писмените
доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които са
безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло.
От правна страна:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, доколкото чрез него в значителна степен се засягат правата и
интересите на физическите и юридически лица. Последното обуславя и
съдебният контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН и предвиден за
2
издадените от административните органи наказателни постановления, да се
съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл.84 от
ЗАНН, вр. с чл.14, ал.2 от НПК съдът е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия материален закон, като съобразява
императива относно извършването на обективно, всестранно и пълно
изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от наведените от
жалбоподателя аргументи, респ. фактическите констатации, заложени в
АУАН или наказателното постановление.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а
АУАН съставен от оправомощено за това лице. Административно-
наказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а
наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като при
издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 40 от
ЗАНН.
Съдът служебно констатира, че са спазени императивните
процесуални правила при издаването и на двата административни акта –
тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40,
42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между
установените и онагледени в писмена форма в АУАН фактически
обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП.
Нарушението е описано подробно и точно, вкл. и обстоятелствата по неговото
извършване, датата и мястото на извършването му, както и съответната
правна квалификация. С факта на издаване на процесното наказателно
постановление, наказващият орган ясно и несъмнено е обективирал своята
воля относно реализирано в обективната действителност деяние, за което
следва да се ангажира имуществената отговорност на юридическото лице –
въззивник. Изрично е посочена санкционната разпоредба, въз основа на която
се определят видът и размерът на наложената имуществена санкция, както и
конкретно е ангажиран размер. Т.е., изпълнени са правните предписания на
чл.57, ал.1 от ЗАНН. В този смисъл, правото на защита на жалбоподателя е
гарантирано в пълен обем с оглед възможността да разбере фактическите
параметри на предявеното му административно нарушение и да съобрази с
техните рамки своята защитна теза.
Предвид изложеното, посочените административни актове са
съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон,
които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на
формално основание.
В случая жалбоподателят е санкциониран за нарушение по чл. 68в от
ЗЗП, вр. чл. 68 г, ал. 4 от ЗЗП, вр. чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП. От събраните по
делото доказателствата се установи по несъмнен начин, че съставът на
нарушението е осъществен от обективна страна от жалбоподателя.
Нормата на § 13, т. 23 от ДР на ЗЗП, дефинира като "търговска
практика" всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или
търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на
търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването,
продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на
3
потребителите.
Разпоредбата на чл. 68в от ЗЗП забранява нелоялните търговски
практики. Съгласно чл. 68 г, ал. 1 от ЗЗП, търговска практика от страна на
търговец към потребител е нелоялна, ако противоречи на изискването за
добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е
възможно да промени съществено икономическото поведение на средния
потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния член от
групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена
група потребители. Алинея 4 на същата разпоредба гласи, че нелоялни са и
заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл. 68д - 68к. Съгласно
дефинитивната норма на § 13, т. 23 от ДР на ЗЗП, "съществено изменение на
икономическото поведение на потребителите" е използването на търговска
практика, която намалява значително способността на потребителя да вземе
информирано решение, което води до вземане на търговско решение, което
потребителят не би взел без използването на тази търговска практика.
Съгласно разпоредбата на чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП, търговска практика е
заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е
подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й
представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния
потребител, дори и ако представената информация е фактически точна
относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или е
възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не
би взел без използването на търговската практика.
От представените по делото доказателства, а и по същество от самите
твърденията на жалбоподателя /по фактическата обстановка на практика по
делото липсва спор/ се установява категорично, че в процесния търговски
обект съществува заблуждаваща търговска практика, което и съобразно
разпоредбата на чл.68г, ал.4 от ЗЗП е по съществото си и нелоялна търговска
практика. Същата се изразява в поставяне на нарочен етикет, че спиртната
напитка „Карнобат“ се предлага като „Бренди Карнобат 36 % 700 мл“, между
които има значителна разлика в характера, естеството, свойствата, качеството
и съдържанието на напитките. Това обстоятелство променя или може да
промени съществено поведението на потребителя, подвеждайки същият да
закупи продукт, който по същността си няма качествените характеристики,
съобразно изискванията на европейското законодателство на продукта
„бренди“. Следва да се посочи, че съгласно чл.9, ал.2 от ЗЗП етикетът на
стоката задължително съдържа информация за производителя и вносителя,
ако стоката е от внос, за вида й, нейните съществени характеристики, срока
на годност и условията на съхраняването й и, ако е необходимо, указания за
употреба. Видно от съдържанието на понятието „етикет“ е, че същото е
насочено именно към потребителите и възможността същите да бъдат
коректно осведомени за съдържанието и качествените характеристики на
дадена стока, като тълкувайки законовите разпоредби по отношение на
изискването за етикетиране на стоките, се налага изводът, че търговецът е
длъжен да предприеме действия във връзка с проучване на съдържанието на
стоката и нейните съществени характеристики, които възнамерява да
4
предлага, като е длъжен да не допуска отклонение от описанието на стоката в
етикета и нейната действителна характеристика и вид.
По тези съображения, съдът намира за неоснователни доводите и
възраженията на жалбоподателя, че нарушението не е в състояние да доведе
до заблуждение на „средния потребител“, който по дефиниция, съобразно
Директива 2005/29/ЕО е сравнително добре информиран и сравнително
наблюдателен и предпазлив. Следва да се отбележи, че изрично в мотивите
към директивата е посочено, че преценката за понятието „среден потребител“
варира в рамките на отделните държави – членки, съобразно таргетираната
група /по отношение на която се предлага дадена стока или услуга/, както и
съобразно всички специфики и обстоятелства. Именно поради тази причина,
изрично е посочено, че е роля на националните съдилища да определят
типичната реакция на средния потребител в конкретен случай.
По отношение на субективната страна на деянието, съдът намира, че
същото е извършено виновно. Съгласно чл.7, ал.1 от ЗАНН деянието, обявено
за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено
или непредпазливо. Съгласно ал. 2 от същата разпоредба непредпазливите
деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. Тълкувайки
посочените разпоредби се налага изводът, че дори и да се приеме, че
нарушението е извършено при условията на небрежност (тъй като
жалбоподателят не е знаел, но обективно е бил длъжен да знае и изпълнява
задълженията си – да познава вида и съдържанието на стоките, които
предлага), то тази небрежност, като елемент на непредпазливостта,
представлява административно нарушение и ангажира административно-
наказателната отговорност съгласно чл. 7 от ЗАНН. По тези съображения, не
са основателни възражението, че обективно жалбоподателят не е знаел за
действителното съдържание на предлаганата стока. Същият е бил длъжен да
се запознае и е имал тази възможност, като без оглед на причините поради
които той не е направил това /въпреки че тези негови твърдения не са
доказани/, то същият не би могъл да се освободи от
административнонаказателна отговорност.
По отношение на възражението за приложение на нормата на чл.28 от
ЗАНН, съдът намира същото за неоснователно. Налице е съществено
нарушение на ЗЗП, което накърнява правата на потребителите, като деянието
не разкрива по – ниска степен на обществена опасност от обичайните случаи.
Следва да се посочи, че жалбоподателят стопанисва търговска верига, което
само по себе си също увеличава отговорността му по отношение на контрола
върху предлаганите от него стоки, които могат да достигнат до сравнително
широк кръг от потребители. По тези съображения, съдът намира и, че
наложената санкция не се явява прекомерна и е съобразена с обществената
опасност на извършеното от нарушителя.
С оглед на изложеното, настоящата инстанция намира, че обжалваното
наказателно постановление следва да се потвърди като правилно и
законосъобразно.
Така мотивиран, Районен съд - Несебър
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 003080 от 10.07.2023
г., издадено от директора на Регионална дирекция за областите Бургас,
Сливен и Ямбол към Главна дирекция "Контрол на пазара" при Комисия за
защита на потребителите (КЗП), с което за нарушение на чл. 68в от Закона за
защита на потребителите (ЗЗП), вр. чл. 68 г, ал. 4 от ЗЗП, вр. чл. 68д, ал. 1 от
ЗЗП, на основание чл. 210а от ЗЗП, на „М.Б.“ ЕООД е наложена имуществена
санкция в размер на 2000 лв., като правилно и законосъобразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – гр. Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
6