РЕШЕНИЕ
№ 11
гр. Пловдив , 07.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на девети декември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Анета А. Трайкова
Секретар:Невена М. Назарева
като разгледа докладваното от Анета А. Трайкова Гражданско дело №
20205330110144 по описа за 2020 година
Съдът е сезиран с искова молба от Б.Б.Д. с ЕГН ********** от град П., против
„Вива Кредит“ ООД с ЕИК ****, с която са предявени обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД – за
осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми:
-сумата в размер на 50 лв. – недължимо платена по клауза за такса за експресно
разглеждане по договор за паричен заем № **** от 01.03.2017 г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 14.08.2020 г. до
окончателното изплащане на вземането;
-сумата от 50 лв. – недължимо платена по клауза за неустойка по договор за за
паричен заем № ****** от *****г., ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба в съда – 14.08.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за паричен
заем № 5340445 от 01.03.2017 г., по силата на който ищецът получил заем в размер на
1500 лв., която сума е следвало да се върне на 18 вноски в размер на 128,76 лв. С
договора бил уговорен и годишен процент на разходите в размер на 49,48 % и фиксиран
лихвен процент от 40,31%. В договора била уговорена и неустойка при неизпълнение на
задължението на длъжника да осигури обезпечение на задълженията си измежду
банкова гаранция и две физически лица поръчители, както и била уговорена такса за
1
услугата експресно разглеждане на документи, които според ищеца представляват
неравноправни и нищожни клаузи, тъй като с тях се цели неоснователно обогатяване на
кредитора за сметка на длъжника.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор със становище
за неоснователност на предявените искове. Признава, че между страните по спора бил
сключен договор за кредит от 01.03.2017г. Оспорва да са налице сочените от ищеца
основания за недействителност на клаузите в договора за кредит, като излага подробни
съображения за всеки от наведените от ищеца пороци.
В откритото съдебно заседание, проведено на 09.12.2020 г. ищецът, чрез
процесуалния си представител адв. Е. И. е направила изменение на размера на
предявените искове, чрез тяхното увеличаване, на основание чл.214, ал.1 ГПК. В
протоколно определение от 09.12.2020 г. така заявеното изменение е прието от съда,
като исковете се считат предявени за сумата в размер на 151,45 лв. – недължимо
платена по клауза за такса за експресно разглеждане по договор за кредит от
01.03.2017г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в
съда – 14.08.2020 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 151,45 лв. –
недължимо платена по клауза за неустойка по договор за кредит от 01.03.2017г., ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 14.08.2020 г. до
окончателното изплащане на вземането.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
За основателността на предявения осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1,
изр.1 ЗЗД за връщане на платеното при начална липса на основание, следва да са се
проявили следните факти в обективната действителност, а именно: ищецът да е платил
процесните суми на ответното дружество по процесния договор за кредит, чийто клаузи
за неустойка и такса за експресно разглеждане са недействителни. В доказателствена
тежест на ищеца е да установи факта на плащането, а ответникът носи тежестта да
докаже, че плащането е осъществено на валидно основание, т.е. че процесният договор
за кредит е действителен.
Между страните не е спорно, че на 01.03.2017 г. е сключен процесният договор за
кредит № 5340445, по силата на който ответникът, кредитор е предоставил на ищеца
кредитополучател, сумата в размер от 1500 лв., която следвало да се върне на 18 равни
вноски. Уговорен бил фиксиран лихвен процент от 40,31 %. В чл. 5, ал. 1 от договора
било уговорено и задължение за заплащане на неустойка. при неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение в тридневен срок от подписване на
2
договора. Съгласно чл. 1, ал. 2 от договора било уговорено и такса за експресно
разглеждане на документи. Договорът за кредит не е бил представен по делото.
По делото е изслушано и прието заключение на вещото лице Кичуков, което
съдът кредитира като обективно и компетентно дадено съгласно чл. 202 ГПК. Съгласно
него ищецът е платил на ответниковото дружество сумата от 151,45 лева – неустойка и
151,45 лева – такса за експресно разглеждане на документи. Поради изложените
обстоятелства фактът на плащането на процесните суми се установи по делото.
Твърди се, че съгласно чл. 4, ал. 2 от договора за кредит е предвидено
задължение на заемателя в срок от три дни, считано от датата на сключване на
настоящия договор, да представи на заемодателя поне едно от следните обезпечения:
физическо лице – поръчител, което да отговаря на следните изисквания: да е
навършило 21г., да представи служебна бележка от работодателя за размер на трудово
възнаграждение; нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000 лв.;
да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг
договор за паричен заем; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да
няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има –
кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статут не по-лош от
„Редовен“ или банкова гаранция. В случай на неизпълнение от страна на
кредитополучателя на условията вдоговора същият, дължи дължи на кредитора
неустойка, която се заплаща разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски.
На пръв поглед изглежда, че процесната клауза за неустойка представлява
неустойка за неизпълнение на поето с договора задължение за предоставяне на
обезпечение и съгласно изричната разпоредба на чл. 19, ал.3, т.1 ЗПК не би следвало да
се съобразява при определяне размера на ГПР. Подобно тълкуване обаче би било,
твърде формалистично и не би държало сметка, както за трайно установеното в теорията
и в практиката разбиране за същността на неустойката, така и за връзката на чл. 4 от
Договора с останалите му клаузи.
Така, съгласно ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС като
клауза, уговорена в договора, неустойката е проявление на принципа на автономия на
волята в частното право (чл. 9 ЗЗД). С нея страните уговарят предварително размера на
обезщетението, което ще заплати неизправната страна, в случай че не изпълни своите
задължения, без да е необходимо да се доказва размерът на вредите, настъпили от
неизпълнението. Фактическият състав за пораждане на вземане за неустойка включва
изискуемост на главното задължение и неговото пълно или забавено изпълнение от
страна на длъжника по договора. Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако
единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции.
3
Съдът намира, че от систематичното тълкуване на клаузата на чл. 3, ал.2 от
договора с останалите клаузи от същия може да се направи несъмнен извод, че
предвиденото в чл. 4 парично задължение за неустойка не преследва нито една от
присъщите на неустойката функции, а точно обратното - представлява скрита форма на
допълнително възнаграждение на кредитодателя за ползването на предоставения от
него финансов ресурс. Както се посочи, в чл. 4, ал. 2 от договора е предвидено, че
кредитополучателят следва да предостави поне едно от посочените обезпечение: двама
поръчители, отговарящи на посочените в договора изисквания или банкова гаранция.
При неизпълнение на тези „задължения“ в срок от три дни от сключването на договора,
се дължи неустойка, която се изплаща разсрочено, като към всяка погасителна вноска се
добавя и съответна сума за неустойка. От цитираните клаузи на Договора и
изслушаното заключение на вещото лице могат да се направят следните фактически
констатации, относими към примерните критерии, посочени в ТР № 1 от 15.06.2010 г.
по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС:
- чистата стойност на кредита е в размер на 1500 лева.
- цялата подлежаща на връщане стойност съгласно приложимия ГПР е 1735,44
лева. Тази сума представлява и размера на кредиторовия интерес от точното и
своевременно изпълнение на договора.
- размерът на предвидената в чл. 3 неустойка е в абсолютно определен размер,
а не в процент от стойността на договора.
- общият размер на вземанията на ищеца към кредитополучателя съгласно
клаузите на договора /главница+ възнаградителна лихва+ неустойка плюс такса/ възлиза
на 3094,16 лева, като процентът на оскъпяване на кредита възлиза на 178,29%..
- неустойката се дължи, както за пълно неизпълнение на задължението за
обезпечаване на кредита, така и за предоставяне на обезпечение, което не отговаря на
предвидените в договора условия. Не е предвидена диференциация в размера на
неустойката в зависимост от степента на изпълнение на задължението за обезпечаване
на кредита.
- срокът за предоставяне на обезпечението е 3 дни след сключване на договора.
- за да бъде точно изпълнено задължението за предоставяне на обезпечение
следва като поръчители да бъдат осигурени две физически лица, всяко от които да
отговоря на посочените изисквания в чл. 3, ал. 1, т. 2 от договора;
- договорът е сключен и без представеното обезпечение.
- в договора е предвидено неустойката да се заплаща на вноски подобно на
главницата и възнаградителната лихва.
4
- в договора липсва посочен механизъм за съотнасяне размера на неустойката към
кредитоспособността на потребителя, която би имала значение за определяне размера
на вредите на кредитора при неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение, доколкото предоставеното обезпечение би било релевантно за интереса на
кредитора само при невъзможност на главния длъжник - кредитополучател да погасява
задълженията си.
От посочените фактически констатации следва несъмненият извод, че клаузата за
неустойка е въведена в процесния договор като санкция за едно практически
неизпълнимо от потребителя задължение за предоставяне на обезпечение, като в същото
време от начина на сключване на договора и начинът, по който е уреден режимът на
издължаване на „неустойката“, е видно, че същественото за кредиторовия интерес в
случая е не точното изпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, което
неустойката гарантира, а получаването на стойността на неустойката, като скрита
добавка към възнаградителната лихва.
Въз основа на всичко гореизложено настоящият състав приема, че предвидената в
договора клауза, не представлява неустойка по смисъла на чл. 92 ЗЗД, доколкото не
притежава присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Нещо
повече, от начина на калкулиране и предвидения начин на издължаване на сумата
следва, че тя представлява допълнително „възнаграждение“ за кредитора по
предоставения кредит, което съгласно изричните разпоредби на чл. 19, ал.1 от ЗПК и
съображение 20 от Директива 2008/48/ЕО е подлежало на калкулиране в общия размер
на ГПР по договора. Така посоченото е допълнително основание за връщане на
платената по договора сума за неустойка в размер на 151,45 лв., като платена без
основание.
Съгласно член 1, ал. 3 от договора заемателят дължи и такса за експресно
разглеждане на документи за отпускане на паричен заем, която следва да се престира
заедно с всяка една погасителна вноска. Предвидената в договора такса за експресно
разглеждане на документи противоречи на принципа за спазване на добрите нрави,
доколкото е налице липса на еквивалентност между размера на таксата и цената на
предоставената от кредитора услуга, като освен това с нея се цели неоснователно
обогатяване на кредитора за сметка на длъжника. Така предвидена таксата се дължи за
услуга, която предхожда отпускането и усвояването на кредита, но практически сумата
за тази услуга е включена в погасителните вноски, като от начина й на издължаване
следва, че тя представлява скрит разход по договора за кредит и доп. възнаграждение за
кредитора, което оскъпява кредита и така се заобикаля нормата на член 19, ал. 4 от
ЗПК. Така посоченото е основание за връщане на платената по договора сума за такса за
експресно разглеждане на кредита в размер на 151,45 лв., като платена без основание.
Като законна последица от уважаването на предявените искове следва да се
5
присъди законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 14.08.2020 г.,
до окончателното изплащане на вземанията.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл. 78, ал. 1
ГПК. По делото се доказа ищецът да е заплатил разноски в размер на 100 лв. за
държавна такса, които следва да се присъдят. Претендира се от процесуалния
представител на ищцата – адв. Иванова и присъждане на адвокатско възнаграждение по
реда на чл.38 ЗАдв. Съдът намира, че в полза на адвокат Иванова следва да се присъди
адвокатски хонорар в размер на 300 лева на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Вива Кредит“ ООД с ЕИК ********* да заплати на Б. Б.Д.с ЕГН
********** от град П., по предявените искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1
ЗЗД, сумата от 151,45 лева недължимо платена по клауза за неустойка по договор за
паричен заем №**** от 01.03.2017 г., сумата от 151,45 лв. недължимо платена по
клауза такса за експресно разглеждане на документи по договор за паричен заем №
5340445 от 01.03.2017 г., ведно със законната лихва върху двете суми, от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 14.08.2020 г. до окончателното им изплащане,
както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 100 лв. – разноски за заплатена
държавна такса.
ОСЪЖДА „Вива Кредит“ ООД с ЕИК ****да заплати на адвокат Е. И., АК-
Пловдив, на основание чл. 38, ал.2 ЗА сумата от 300 лв., представляваща адвокатски
хонорар за процесуално представителство в производството по делото.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от
съобщававенето му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __/п/_____________________
6