Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 260267                       17.04.2022 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На осми юни през две хиляди двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

 

Секретар Величка Динкова

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 6838 по описа за 2018 година.

 

Предявени са първоначален иск с правно осн. чл.109 ЗС, както и насрещни искове с правно осн. чл.109 ЗС и чл.30, ал.3 ЗС .

Ищецът по първоначалния иск по чл. 109 ЗС - К.А.К. твърди, че е по силата на договор за дарение е собственик на ½ ид. ч. от дворно място - УПИ *****  кв. *** по плана н с. ******, ведно с първия жилищен етаж от построената в мястото двуетажна жилищна сграда. Ответникът притежавал останалата ½ ид.ч. от дворното място и самостоятелно целия втори жилищен етаж от сградата. Твърди, че реалното ползване на съсобственото дворно място е разпределено с нотариалния акт за дарение. Ищецът поддържа, че ответникът извършва действия, с които пречи на осъществяване на правата му като твърди, че те се изразяват в следното: поставяне в реално разпределената на ищеца половина от дворното място на метално скеле; отказ за допускане на ищеца до общия водомер, за да може да се раздели отчитането на потреблението на вода; незаконно прикачване на водопровод към инсталацията на ищеца, както и прекъсване на водозахранването към негови я етаж, считано от 2018г.; монтиране на метални тръби за парно, преминаващи през избеното помещение на ищеца; както и незаконно изграждане на стълбище в западната част на двуетажната жилищна сграда. Предвид това се иска да бъде осъден ответника по първоначалния иск да преустанови описаните действия.

В хода на производството първоначалният ответник е направил отказ от иска по чл.109 ЗС в частта му досежно това да бъде премахнато тръбното скеле около сградата; да бъде премахнато незаконното прикачване към водопровода; както и да бъде разделен на отделни водомери питейният водопровод към жилището на К.К..

Ответникът по първоначални иск Г.А.К. отрича твърдените от ищеца факти. Поддържа, че сградата, включително и отоплителната инсталация към нея, е изградена от ****** на двете страни отще през ****. Поради това счита, че той не е извършвал действия с които да пречи на първоначалния ищец.

Освен това ответникът Г.К. предявява насрещна исковата молба, в която, позовавайки се на придобитото от него по дарение право на собственост върху описаните от ищеца ½ ид. ч. от дворното място и втори жилищен етаж, твърди, че насрещната страна му пречи да упражнява правото си на собственост. Поддържа, че първоначалният ищец /ответник по насрещния иск/ е извършил следните действия: преместване на оградата, поставена от наследодателя за разграничаване на частите от дворището, определени за реално ползване; затрупване на намиращата се в имота септична яма, създаващо опасност от преливане на обратни води в жилищната сграда; изграждане на незаконна тераса от южната част на сградата, в подхода към жилищния етаж на ищец; прекъсване на водозахранването на имота на ищеца, както и замърсяване на подаваната в имота топла вода с нечиста вода от монтиран от ответника хидрофор. Освен това се твърди, че ищецът по насрещния иск е извършил редица дейности свързани с поддръжката на общите части на имота – поставяне на изолация, подмяна на керемиди, подмяна на улуци, обшивка на комини и стрехи и други, подробно описани в насрещната искова молба. Твърди, че те са предприети от него и заплатени с негови средства, поради което претендира ответника да му заплати приспадащата се ½ ид. ч. от тези разходи, тоест сумата 5169,37 лв. Впоследствие тази претенция е намалена до 4955,04 лв. / лист 284/.

Ответникът по насрещния иск К.А.К. отрича извършването на описаните действия. Отрича и това, че ищецът по насрещния иск е извършил описаните разходи за поддръжка на общи части. Същевременно твърди, че дори тези разходи да са сторени, те не са били необходими за запазване на вещта.

В хода на производството Г.А.К. е оттеглил частично иска по чл.109 ЗС, относно задължаване на ответника да отвори затрупаната септична яма, както и да изгради ревизионен отвор, като съдът е прекратил производството относно тези искания. В следващо заседание на 03.02.2021г. той е направил отказ от иска в частта му с която се предявява претенция по чл.109 ЗС да бъде задължен ответника К.К. да възстанови тръбата за подаване на студена вода и премахне включване на хидрофор и смесване на сондажна вода с водата от водопровода / лист 235 и 241/.

Съдът намери за установено следното:

Ищецът К.К. е придобил по силата на договор за дарение – нот. акт № ***, том ***, дело ****** по описа на ******** при ****** правото на собственост върху ½ ид.ч. от дворно място с площ 853 кв.м., намиращо се в с. ******, обл. ******, ул. ***** №**, съставляващо парцел ****** от кв.*** по плана на селото, ведно с целия първи етаж от построената върху 81 кв.м. двуетажна жилищна сграда, състоящ се от две стаи, кухня, хол, входно антре, баня с тоалетна и две тераси, със самостоятелен вход от източната страна на сградата, едно южно избено помещение, разделено на две самостоятелни измени помещения с общ коридор, ведно с ½ ид.ч. от цялото таванско помещение, ведно с ½ ид.ч. от общите части на сградата, съгласно чл.38 ЗС / лист 10/.

Ответникът по първоначалния иск - Г.К. е придобил по силата на договор за дарение – нот. акт № ****, том ***, дело ****** по описа на ***** при ********* правото на собственост върху ½ ид.ч. от дворно място, намиращо се в с. *******, обл. ******, съставляващо парцел ****** от кв.**** по плана на селото, с право на реално ползване на южната половина от парцела, ½ ид.ч. от избата на жилищната сграда, построена в имота, с право на реално ползване на северната, обособена самостоятелно, половина от нея, ½ ид.ч. от тавана на жилищната сграда /подпокривното пространство/ и общите части на сградата по смисъла на чл.38 ЗС, както и целия гараж, построен в южната част на имота, при граници на същия: В. Г, П.М. и улица /лист 52/. Впоследствие, с договор за дарение от *********, обективиран в нот. акт № ***, том ***, дело ****** на ****** при ***********, Г.К. е придобил правото на собственост върху втория жилищен етаж от двуетажната масивна жилищна сграда построена в парцел ***** от кв.**** по плана на село ***** / лист 54/.

Според свидетеля Г.Г., съсед на страните, след като се преместил да живее постоянно на притежавания от него втори етаж Г.К. започнал ремонтни работи върху фасадата на втория етаж и покрива на сградата. Това се налагало, тъй като по нея имало участъци с изпадала мазилка, козирките на терасите били олющени, а улуците били прогнили. Ремонтните работи били физически извършени от Г.К. и семейството му. За външната изолация бил използван стиропор. Тъй като комините на сградата били повредени в резултат на земетресение, те също били ремонтирани и измазани, като свидетеля не може да посочи, дали и на тях е направена изолация. Поставената топлоизолация обхващала както пространството на етажа, притежаван от ответника Г.К., така и частта над него до покрива на сградата. Извършен бил и ремонт на дървената обшивка на стрехите на покрива, а освен това били поставени нови улуци. Освен това били пренаредени и подменени счупени и повредени керемиди по покрива / лист 239/. Изложеното от Г. относно състоянието на фасадата и покрива на сградата се потвърждава и от свидетелите А.К. и М.К. Втората от тях, която е съпруга на Г.К., допълва също, че за ремонта по покрива са били използвани около 180 керемиди, които били употребявани и взети от съседна къща, без да се заплащат. Сочи още, че комините са били в недобро състояние, което налагало да се доиззидат, да се измажат отново, както и да се поднови обшивката им от ламарина, освен това те били изолирани посредством каменна вата /лист 240/. Калинова поддържа още, че терасата намираща се от южната страна на първия етаж, собствен на ищеца К.К. била строена след 1988г., а що се отнася до парната инсталация, служеща за отопление на втория етаж от къщата, тя била правена от ***** на страните през 1981г. Част от тръбите за нея преминавали през мазето на ищеца. Поддържа, че тръбата която снабдява с вода втория етаж е била отрязана от ищеца К.К. преди четири години и възстановена от **** едва след огледа извършен от вещото лице по настоящото дело. Поддържа още, че терасата от южната страна, намираща се на първия етаж пречи, тъй като била ниска и под нея не можело да се преминава за да се почиства.

Свидетелката А.К. – ****** на Г.К.  поддържа, че на първия етаж от къщата в момента има три тераси, като тази разположена от южната страна е ниска и пречи да се ползва мястото под нея, а освен това създава пречки  при ползването на входа за втория етаж.

Установява се от заключението на експертизата изготвена от вещото лице Г. /лист 211/, че по-голямата част от намираща се в съсобствения имот двуетажна сграда е построена в северната му половина. При огледа вещото лице е установило, че е имало разпределение на дворното място,  което е запазено в лицевата част на имота / тази към улицата/, където е налична ажурна метална ограда с врата за преминава от обособените по този начин северен и южен дял. В задната част на двора е налична ограда от телена мрежа която по време на огледа е съборена на земята. Двата обособени дяла имат отделни входове откъм улица „******“ /лист 214/. От приложение №2 към експертиза е видно, че южната тераса на първия етаж попада в обособената южна част от имота.

Според заключението на експертизата изготвена от вещото лице С.Ж. /лист 222/ към настоящия момент на всеки от двата етажа на жилищната сграда има по три тераси. От представените проекти вещото лице констатира, че сградата е била одобрена за построяване с по две тераси на всеки етаж – източна и западна, като последната попада в пристройката към сградата. В документацията няма предвидена южна тераса, както на първия, така и на втория етаж. На първия етаж терасата е издадена в южна посока, като плочата на същата е подпряна с три бетонови колони фундирани в земята / снимка трета на лист 228/. Тази тераса е на нивото на първия етаж и излиза извън очертанията на сградата в южна посока. Наличието на тази тераса, според експерта ограничава пространството за преминаване около сградата, както и пространството около южния вход. Над терасата на първия етаж е изградена южна тераса и на втория етаж, конзолно захваната за плочата на втория етаж и покривната козирка. Предвид липсата на техническа документация вещото лице не е в състояние да определи дали терасата на първия етаж отговаря на техническите изисквания. 

Съгласно заключението на вещото лице, общият размер на разходите посочени в исковата молба, към месец май на 2018г. е 8242,17 лв. с ДДС, от които 4299,07 лв. за труд и 3943,10 лв. за материали / лист 277/.

По първоначалния иск с основание чл.109 ЗС:

Съгласно чл. 109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. Възможността за защита чрез негаторния иск произтича от абсолютния характер на правото на собственост, което, освен че предоставя на титуляра си правомощията на владение, ползува и разпореждане, е свързано и с възможността му да изисква от всички останали да се въздържат от неоснователно предприети действия, които осуетяват осъществяването на правото на собственика в пълен обем. За да бъде уважен искът по чл.109 ЗС е необходимо освен да се установи, че ищецът е собственик, също че са налице въздействия от страна на ответника, които ограничават правото на собственост /Тълкувателно решение № 4 от 6.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 4/2015 г., ОСГК/.

След извършеното от ищеца К.К. оттегляне на част от иска, производството е останало висящо относно това ответникът да премахне тръбите за парно, преминаващи през избеното помещение на ищеца, както и да премахне незаконно изграденото стълбище в западната част на двуетажната жилищна сграда.

От показанията на разпитаните свидетели, действително се установи, че в сградата има изградена инсталация за парно отопление, като част от тръбите за нея преминават през избеното помещение на ищеца. Не се събраха обаче доказателства, че това състояние създава пречки на същия да ползва помещението по предназначение, като по този начин ограничава правото му на собственост. Съдът намира, че хипотетичната опасност имотът да бъде наводнен и замърсен при повреда на тръбите, не води до извод за основателност на негаторния иск.

Неоснователен е искът и в частта относно премахване на стълбището към втория етаж, намиращо се в пристройката към сградата. Стълбището е предвидено като част от пристройката, съобразно представената техническа докуменнтация от ****. Според одобрения проект /лист 38/ то е разположено западно от съществуващата към онзи момент сграда. Тези обстоятелства се потвърждават и от изводите на вещото лице Ж., което в заключението си сочи, че проектите предвиждат пристройка с вътрешно стълбище, която се намира в западна посока от съществуващата към онзи момент сграда /лист 223/. От това следва, че твърденията на ищеца, че стълбището е незаконно, тъй като е било предвидено в източната, а не в западната част на сградата са не се доказаха по делото. Освен това, не е достатъчно да се докаже, че една сграда е незаконна за да се уважи иск по чл.109 ЗС, необходимо е ищецът да докаже също, че тя му пречи да упражнява правото си. В настоящия случай такива доказателства не са налице.

Предвид изложеното предявеният от К.К. негаторен иск е изцяло неоснователен и следва да се отхвърли.

По насрещния иск с основание чл.109 ЗС:

Ищецът по този иск Г.К. основава претенцията си на твърденията, че К.К. е преместил оградата, намираща се вътре в имота и отграничаваща частта която ищецът има право да ползва, съобразно акта си за собственост от тази на ответника, а също и че е изградил незаконна тераса от южната част на сградата, в подхода към втори жилищен етаж.

Според установеното от експерта Г. в частта от дворното място, намираща се откъм пристройката / тоест на запад от сградата/ има ограда от тел и колове, която е съборена на земята, а в предната част на имота има ажурна ограда. Според показанията на свидетелката М.К. оградата не е съществувала преди 2017 или 2018г., когато я е изградил К.К.. Действително в нотариалния акт за дарението, с което на ищеца Г.К. е прехвърлена идеална част от дворното място е посочено, че той получава и правото на реално ползване на южната половина от парцела. Границата между тези половини не е описана детайлно в акта за собственост, като за нея не се твърди, че е била реално обособена към момента на сделката. Съставеният нотариален акт за дарение не препраща към друг документ, който схематично да очертава къде се намира разграничителната линия на това ползване. По делото не се представиха и доказателства за това, че между страните е налице доброволно или съдебно разпределение на правото на ползване. Такъв иск не е предявяван от никоя от страните, макар по делото да е изготвено заключение в тази насока, което обаче не може да бъде разглеждано и коментирано, тъй като не е налице производство по спорна администрация по смисъла на чл. 32 ЗС. Предвид това ищецът Г.К. не е доказал, че неговият **** е преместил оградата на място, различно от очертаното с нотариалния акт за дарение, като по този начин е засегнал правото му на собственост.

Установи си от заключението на съдебно-техническата експертиза на вещото лице Ж., че от южната страна на двуетажната сграда, на всеки от етажите има изградена по една тераса, която не е предвидена в строителния проект. Относно терасата на първия етаж се установи, че тя е разположена върху три колони, като пространството под нея не позволява свободно преминаване, в този смисъл са и показанията на свидетелите. Съдът счита, че последното обстоятелство обаче, не дава основание да се приеме, че правото на собственост на ищеца е накърнено по този начин. Установи се, че не е налице разпределение на ползването на терена, което да е постановено по реда на чл.32 ЗС. От друга страна посоченото в нотариалния акт с който Г.К. се легитимира като собственик, право на ползване на южната половина от дворното място не е било конкретизирано, още при неговото учредяване. Следователно не може да се приеме, че ищецът Г.К. следва да ползва точно частта попадаща под терасата, която принадлежи към етажа на **** К.К.. От друга страна, видно е от приложения от вещото лице Ж. снимков материал / лист 228/, че до входа за втория етаж има свободен достъп, като терасата се намира на разстояние от него. Това е видно и на скицата приложение №2 на вещото лице Г. / лист 214/. Следователно няма състояние което да пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост.

Поради изложеното съдът намира, че предявения насрещен иск по чл.109 ЗС следва да бъде отхвърлен.

По иска с осн. чл.30 ал.3 ЗС:

Според чл. 3 ЗУЕС за управлението на общите части на сгради в режим на етажна собственост, в които самостоятелните обекти са до три и принадлежат на повече от един собственик, се прилагат разпоредбите на чл. 30, ал. 3, чл. 31, ал. 1 и чл. 32 от ЗС.

Предвид тази разпоредба, в случая не е приложимо правилото на чл.41 ЗС, според което всеки собственик, съразмерно с дела си в общите части, е длъжен да участва в разноските, необходими за поддържането или за възстановяването им, и в полезните разноски, за извършване на които е взето решение от общото събрание. Това е така защо тази норма предпоставя взето решение на общото събрание, тоест прилагане на правилата относно етажни собствености извън тези посочени в чл.3 ЗУЕС. Поради това и квалификацията на претенцията не е чл.41 от ЗС, а чл.30, ал.3 ЗС.

 С съдът намира, че по делото е доказано извършването на следните строително-ремонтни работи: поставяне на тръбно скеле; претърсване и подмяна на керемиди с такива втора употреба, както и разноски по пренасянето им до къщата; подмяна на улуците; подновяване на комините, чрез доиззиждане, изолация, замазване и обшиване с ламарина; импрегниране и лакиране на стрехи / подпокривна обшивка/; обновяване на козирките на сградата чрез полагане на изолация, направа на дървени скари и обшивка от ламарина, и полагане на полимерна мазилка; поставяне на топлоизолация и полимерна мазилка на фасадата обхващаща подпокривното пространство; поставяне на топлоизолация и полимерна мазилка върху 20,07 кв.м. от  западната фасада. Част от тези разноски са необходими, поради което съсобствениците следва да участват в тях съобразно дела си. Предвид това съдът намира, че следва да отграничи онези разходи които са предназначени за запазване на съсобствената вещ от другите, които са свързани с нейното подобряване.

Поставянето на скелето не се отрича от първоначалния ищец К.К., като се установява и от гласните доказателства. То е било необходимо с оглед извършването на ремонтните работи по фасадата, тоест способствна за запазване на веща. По делото обаче, не се събраха доказателства за закупуване на самото скеле, нито за извършени разходи по наемането му, поради което следва да се възмездят само разходите относно неговия монтаж и демонтаж, но не и тези относно материалите. Така тези разходи / т.1.1 и 1.2 от таблицата – лист 273/ които са 541,74 лв. следва да се извадят от общите разходи.

От гласните доказателства се установи, че са извършени действия по претърсване, подмяна на счупени керемиди, като са поставени стари керемиди, които са свалени от ответника по първоначалния иск от съседна сграда и са пренесени до процесната, а след това са качени и на покрива. Предвид това съдът намира, че разходите свързани с тези работи, възлизат на посоченото от експертизата сума - 495,78 лв. с ДДС / т.2 от таблицата на лист 273/.

Същото се отнася и до разноските свързани с подмяна на улуците и възстановяван на комините на сградата. Извършването им се установява както от събраните гласни доказателства, така и от извършения от вещото лице оглед. Тези разходи, съобразно цените посочени в експертизата възлизат на: 815,05 лв. с ДДС за подмяна на улуци и 690,73 лв. с ДДС относно комините / т. 3 и 4 от таблицата/.

Подпокривната обшивка на стрехите е част от покривната конструкция – следователно е обща част на сградата по предназначение. Извършените за нейното възстановяването разходи следва да се поеме от съсобствениците съобразно дяловете им. Съдът намира, че разходите за тази дейност са отразените от експерта – 77,22 лв.  / т. 5 от таблицата/.

Доколкото действията по поставяне на изолация по козирки и външни стени засягат фасадата на сградата, която е обща част по смисъл на чл.38 ЗС те са свързани с общата вещ. Във връзка с това следва да се определи, доколко и кои от тези разходи представляван необходими разноски свързани със запазването на общата вещ – фасадата на сградата. Вярно е, че топлоизолацията ползва преимуществено собственика на етажа върху който тя е поставена, но когато тя е правилно изпълнена – чрез полагането върху нея и на специалната мазилка, тя има функция освен да топлоизолира, също да съдейства за запазване на фасадата от неблагоприятни климатични въздействия. Тази цел би била постигната и само чрез обновяване на мазилката, с оглед на спазване на принципа на чл.30, ал.3 ЗС, съдът намира, че следва в дължимите от другия собственик разноски да бъдат включени само разходите свързани с поставянето на минералната мазилка. От тях следва да се изключат тези относно толоизолационния материал, тъй като запазването на фасадата не зависи от това, дали той е наличен или не. Предвид това съдът намира, че следва да изключи разходите за топлоизолация върху бетоновите козирки, подпокривното пространство и западната фасада на сградата които възлизат, /съобразно представената таблица на лист 273 от делото -  т.6.1.1, 6.2.1, 6.3.1; т.7.1; и 8.1/ общо на сумата 2773,91лв.

Така след като от общата оценените от експертизата разходи /8242,17 лв./ се извадят тези свързани с материали за скеле /514,74 лв./ и топлоизолация  /2773,95 лв./ се получава сума 3288,69 лв. Съобразно дела на ищеца по насрещния иск с осн.- чл.30, ал.3 ЗС, следва че той има право да получи от ответника К.К. сумата 1644,34 лв. До този размер искът следва да се уважи, а в останалата част до претендираните 4955,04 лв. – да се отхвърли.

По разноските:

            Предвид обстоятелството, че като първоначалния, така и насрещният иск по чл. 109 ЗС са отхвърлени по тях не се следва присъждане на разноски в полза на която и да е от страните.

            Ответника Г.К. е заплатил общо за защита по делото адвокатски хонорар от 1400 лв. / лист 232/ без в договора за правна помощ да е посочена каква е цената на защитата по всеки от двата иска. Предвид това съдът намира, че по всеки от тях се дължи хонорар от 700 лв. Тази сума следва да се приеме на възнаграждение за адвокат, което заедно с другите разноски свързани с иска по чл.30, ал.3 ЗС, да бъде възмездено съобразно уважената част от иска. Останалите разноски във връзка с този иск са 206,77 лв. държавна такса / лист 50/ както и 100 лв. възнаграждение за вещо лице / лист 145/. С оглед изложеното сторените разноски възлизат общото на 1006,77 лв. Съобразно уважената част от иска по чл.30, ал.3 ЗС, ответникът по него К.К. следва да заплати на Г.К. 334,10 лева.

            К.К. е заплатил за защитата по делото хонорар в размер на 700 лв. В договора за правна помощ / лист 233/ не е посочено каква част от тази сума е за водене на първоначалния иск и каква за защита по насрещните искове. Предвид това, съдът намира, че половината от тази сума - тоест 350 лв. съставлява възнаграждението уговорено за защита по насрещните искове. Освен това К. е  направил разходи за депозит за експертизи в общ размер на 560 лв. / лист 173, 246, 252/. Съобразно отхвърлената част от насрещния иск по чл.30, ал.3 ЗС Г.К. следва да заплати на К.К. разноски в размер на 608 лева.

Мотивиран така съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен, иска по чл.109 ЗС, предявен от К.А.К. ЕГН ********** с адрес *** против Г.А.К. ЕГН ********** с адрес *** относно преустановяване на действията на ответника, с които пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост върху ½ ид.ч. от дворно място с площ 853 кв.м., намиращо се в с. ******, обл. *****, ул. ***** №**, съставляващо парцел ***** от кв.*** по плана на селото, ведно с целия първи етаж от построената върху 81 кв.м. двуетажна жилищна сграда, състоящ се от две стаи, кухня, хол, входно антре, баня с тоалетна и две тераси, със самостоятелен вход от източната страна на сградата, едно южно избено помещение, разделено на две самостоятелни измени помещения с общ коридор, ведно с ½ ид.ч. от цялото таванско помещение, ведно с ½ ид.ч. от общите части на сградата, съгласно чл.38 ЗС, като бъде осъден ответника да премахне тръбите за парно, преминаващи през избеното помещение на ищеца, както и да премахне незаконно изграденото стълбище в западната част на двуетажната жилищна сграда.

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен, иска по чл.109 ЗС предявен от Г.А.К. ЕГН ********** с адрес *** против К.А.К. ЕГН ********** с адрес *** относно преустановяване на действията на ответника, с които пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост върху ½ ид.ч. от дворно място, намиращо се в с. ******, обл. ******, съставляващо парцел ****** от кв.*** по плана на селото, с право на реално ползване на южната половина от парцела, ½ ид.ч. от избата на жилищната сграда, построена в имота, с право на реално ползване на северната, обособена самостоятелно, половина от нея, ½ ид.ч. от тавана на жилищната сграда /подпокривното пространство/ и общите части на сградата по смисъла на чл.38 ЗС, както и целия гараж, построен в южната част на имота, при граници на същия: В.Г., П.М. и улица, като бъде осъден ответника да премести оградата и постави здрава и безопасна мрежа на установената реално граница между частта, която ползва ищеца по силата на договора за дарение, както и да премахне незаконно изградената в южната част на сградата тераса.

 

ОСЪЖДА К.А.К. ЕГН ********** с адрес *** да заплати на Г.А.К. ЕГН ********** с адрес ***, на осн. чл.30, ал.3 ЗС, сумата 1644,34лв. /хиляда шестстотин четиридесет и четири лева и 34 ст./ представляваща приспадащата се съобразно дела на ответника част от разходите извършени от ищеца във връзка с запазването на съсобствената вещ - двуетажна жилищна сграда построена в съсобствения парцел ****** от кв.****, по плана на с. ******, обл. ******, които разходи са извършени във връзка със следните дейности: поставяне на тръбно скеле; претърсване и подмяна на керемиди с такива втора употреба, както и разноски по пренасянето им до къщата; подмяна на улуците; подновяване на комините, чрез доиззиждане, изолация, замазване и обшиване с ламарина; импрегниране и лакиране на стрехи  /подпокривна обшивка/;направа на дървени скари и обшивка от ламарина, и полагане на полимерна мазилка; поставяне на полимерна мазилка на фасадата обхващаща подпокривното пространство; поставяне на полимерна мазилка върху 20,07 кв.м. от западната фасада, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до предявените 4955,04 лв., като неоснователен.

 

ОСЪЖДА К.А.К. ЕГН ********** с адрес *** да заплати на Г.А.К. ЕГН ********** с адрес ***, на осн. чл.78, ал.1 ГПК сумата 334,10 лв. / триста тридесет и четири лева 10 ст./.

 

ОСЪЖДА Г.А.К. ЕГН ********** с адрес *** да заплати на К.А.К. ЕГН ********** с адрес *** №2, на осн. чл.78, ал.3 ГПК сумата 608 лв. / шестстотин и осем лева/.

 

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

           

РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/

 

 

Вярно с оригинала.

С.Г.