Р
Е Ш Е Н И Е
№
1133
19.06.2019
г.,
гр. Б.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. Б., осемнадесети състав, в публично
заседание на шести юни две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИНА НИКОЛОВА
при секретаря Г.С.
и прокурор Андрей Червеняков,
като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2656 по описа за 2018г. на Административен съд - Б. и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона
за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано
е по искова молба с вх. № 10150 от 12.09.2018
г. по описа на Административен съд - Б., подадена от К.К.Н., с адрес: ***,
против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София, за присъждане на
обезщетение за периода от 14.03.2017 г. до 12.09.2018 г., в размер на 10 000
лева, претърпени неимуществени вреди, ведно с направените по делото разноски –
адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лева и дължимите такси и разноски
за производството. Ищецът твърди, че причинените вреди са в резултат от неосигуряване
на достъп на пряка слънчева светлина, нито достатъчно изкуствено осветление,
нито приток на чист въздух в помещението, което е пребивавал в този период.
В
съдебно заседание, ищецът К.К.Н. се явява лично и се представлява от процесуалния представител, който поддържа
исковата молба, ангажира доказателства и представя писмено становище.
Ответникът
по иска - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на
правосъдието – гр. София /ГДИН/, чрез процесуален представител, в писмен
отговор на исковата молба оспорва изцяло иска по основание и размер с доводи за
неоснователност и недоказаност на претендираното обезщетение /л.35-41/. Посочва,
че липсват трите елемента от фактическия състав - незаконосъобразно действие
или бездействие на орган или длъжностно лице, претърпени вреди и причинна
връзка. Излага възражения, че нито едно от посочените обстоятелства в исковата
молба не отговаря на действителността. Като цяло акцентира на липсата на
събрани и представени от ищеца доказателства, които да свидетелстват за това,
как и доколко пребиваването му в Затвора Б. при описаните условия се е отразило
негативно върху състоянието му, включително и здравословното. Моли съда да
отхвърли иска и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, дори
при частично уважение на иска. В съдебно заседание не изпраща представител.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Б. счита, че исковата претенция е неоснователна и
недоказана и същата следва да бъде отхвърлена.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства, от фактическа страна
намира следното:
Ищецът Н. *** на 14.03.2017 г., като изтърпява наказание лишаване
от свобода в размер 12 години, при „СТРОГ“ режим, с начало 02.05.2018 г., за извършени
престъпления по чл.149 от НК и чл.152 от НК (л.43-44). За времето от
14.03.2017г. до 06.04.2017г. Н. е бил настанен в Приемно отделение на Затвора Б.,
а за времето от 06.04.2017г. до 14.06.2018г. е бил настанен във втора група
„Обвиняеми и подсъдими“. От настаняването си във втора група ищецът е обитавал
спални помещения № 410, 207 и 208.
От 06.04.2017г. до 01.09.2017г., ищецът Н. е обитавал
спално помещение № 410. Според приложената по делото справка, в посоченото
спално помещение има 3 /три/ прозореца с размери 130см./65см., което да
гарантира достъпа на пряка слънчева светлина, както и нормално проветряване и
снабдяване с чист въздух. В спалното помещение има налични 2 /две/ ел. крушки
по 60W с нажежаема жичка, които осигуряват изкуствено осветление през тъмната
част на денонощието. Според справка с изх. № 134/17 от 18.02.2019г. (л.116-118)
обитаемата жилищна площ на въпросното помещение е 20.86 м2., с параметри:
ширина - 3.42 метра, дължина - 6.10 метра, височина - 3 м., като в помещението
са настанени 13 лица, което отговаря на 1.67 кв. м. обитаема жилищна площ на
едно лице.
От 01.09.2017г., л.св. Н. е настанен в новооткритите
ремонтирани спални помещения в Затвор Б., както следва (л.43-44):
- от 01.09.2017г. до 05.01.2018г. в спално помещение №
207. В спалното помещение има 2 /два/ прозореца с размери 130см./65см., което
гарантира достъпа на пряка слънчева светлина, както и нормално проветряване и
снабдяване с чист въздух. Осветлението се осъществява от 2 /два/ плафона с LED
крушки по 6 W LED, които осигуряват изкуствено осветление през тъмната част на
денонощието. Санитарният възел на спалното помещение е оборудван с дежурно
осветление на 12W, което свети през цялата нощ. Обитаемата жилищна площ на
въпросното помещение е 19.43 м2., с параметри: ширина - 4.20 метра, дължина -
4.80 метра, височина - 3 м. В помещението са настанени 6 лица, което отговаря на
3.24 кв. м. обитаема жилищна площ на едно лице.
- от 05.01.2018г. до 14.06.2018г. в спално помещение №
208. В спалното помещение има 3 /три/ прозореца с размери 130см./65см., което
гарантира достъпа на пряка слънчева светлина, както и нормално проветряване и
снабдяване с чист въздух. Осветлението се осъществява от 3 /три/ плафона с 6W
LED крушки, които осигуряват изкуствено осветление през тъмната част на
денонощието. Санитарният възел на спалното помещение е оборудван с дежурно
осветление на 12W, което свети през цялата нощ. Обитаемата жилищна площ на въпросното
помещение е 28.03 м2., с параметри: ширина - 4.20 метра, дължина - 7.32 метра,
височина 3 м. В помещението са настанени 8 лица, което отговаря на 2.43 кв. м.
обитаема жилищна площ на едно лице.
На 14.06.2018г. Н. е бил преразпределен от 2-ра група
„Обвиняеми и подсъдими“ в трета група в корпуса на Б.кия затвор, където доизтърпява
наложеното му наказание лишаване от свобода, при постановен СТРОГ режим. От
14.06.2018 г. до подаване на исковата молба ищецът е настанен в III-та група, в
спално помещение № 308, ремонтирано преди постъпването в групата (л.43). В
посоченото помещение, според справката на началника на затова, има 3 бр.
прозорци с размер 120см./60см., с достъп до пряка слънчева светлина.
Осветителните тела са 3 бр., като в тях има разположени две LED крушки с
консумирана мощност 10-12W, отговарящи на 65-70W обикновена крушка, както и на
стандартите за осветеност. Според становище на старши комисар Мангъров –
началник на Б.кия затвор, с изх.№ 134/17 от 30.11.2018г. (л.64), в спално
помещение № 308, на ет.3 блок „В“ са подменени 3 бр. дървени прозорци, с нови
изработени от ПВЦ петкамерен профил, с двоен стъклопакет. След поставяне на ПВЦ
дограмата, същата е „обърната“ – шпаклована. Прозорците са изработени в
съответствие със съгласуван и одобрен проект, с размери 130/70 см. При
извършване на подмяната на прозорците, според справката, изпълнителят не е
извършвала дейности с цел намаляване или увеличаване размера на отворите.
Приложени са чертежи /л.65-66 от делото/.
Относно проветряването и вентилацията в спалните
помещения, в представените по делото справки, е посочено, че същото се
осъществява по естествен начин, чрез отваряне на прозорци и врати, а през летния
сезон и чрез използване на вентилатори. От извършено скрининг интервю на л. св.
Н. на 06.04.2017 год., е установено че нивото на актуално преживявания стрес е
ниско, независимо от стресогенните събития, които изследваното лице преживява. Изследването
лице не споделя сериозни психични проблеми, депресия или чувство за
безнадеждност. Според справката, от 14.06.2018 г. при постъпването в III-та
група, Н. не е демонстрирал поведение, изискващо изготвянето на заявка за
психологическо консултиране, съгласно чл. 162 г. от ППЗИНЗС. Не е заявявал
устно или писмено желание за консултация с психолог.
В хода на съдебното производство, по искане на Н. са
събрани и гласни доказателства от разпитаните в о.с.з. на 24.01.2019 г.
свидетели С.К.С. и П.А.В.. Видно от показанията на В., двамата с ищеца се
познавали от година - година и половина, при пребиваването им в едно спално
помещение - № 308, като от 25.11.2018 г. В. е преместен в затворническо
общежитие „Ж.“. Според свидетеля, осветлението в помещението /№ 308/ било много
слабо - изкуствено осветление, което не винаги работело и много трудно можело
да се чете, но въпреки това, лишените от свобода не са правили искане за
по-силно осветление. Прозорците били 3 броя с размери около 40-50-60 см., като
на тях имало метална решетка и мрежа, от най-тънките. Проветряването през
лятото се осъществявало чрез отваряне на прозорците, но поради поставената на
тях мрежи, въздухът минавал трудно. През зимата, заради студа, лишените от
свобода избягвали да отварят прозорците. Според свидетеля В., когато се е
запознал с Н., ищецът е виждал нормално и не е носил очила. Впоследствие, с
течение на времето, ищецът започнал да се оплаква, че чувства напрежение в
очите и бил прегледан от очен лекар извън затвора като му били направени
изследвания, от които се установило, че зрението
му е влошено и му изписали очила. Според В., понякога и той самия носил очила,
когато чете, които не са му изписани от лекар – „Намерих едни очила, сложих ги,
видях че виждам добре с тях, и когато ми се налага ги ползвам“.
Видно от показанията на втория свидетел – С., същият
познавал ищеца Н. от преди затвора, някъде от 2010-2011-2013 година, когато са
се „засичали“ по строителните обекти, на които не е виждал Н. да работи с очила.
С. твърди, че помещението е затъмнено и не позволя да се чете, ако не работи
осветлението, както и че лично той с ищеца са замервали тъмния и светлия отвор.
Сочи, че осветление е 220-волтово, от 6 часа до 10 часа вечерта, а след 10 часа
вечерта имало дежурно осветление - 12-волтово, което мъждукало и на него било
невъзможно да се чете. След направените в спалните помещения промени, лишените
от свобода вече можели сами да включват и изключват изкуственото осветление,
като до преди ремонта, това се правило от старшината. Според казаното от С.,
той самия също има „проблем с очите“ и знае, че Н. е бил записан за очен лекар,
но не е запознат с детайли. Относно проветряването, С. твърди, че задължително
проветрявали сутрин, а през зимата, за да се „запази топло“, гледали да
затварят прозорците.
При така изяснената фактическа обстановка, съдът
приема от правна страна следното:
По
допустимостта на иска за неимуществени вреди:
Искът е процесуално ДОПУСТИМ.
Ищецът претендира обезщетение за понесени
неимуществени вреди за периода от 14.03.2017 г. до 12.09.2018 г.,
причинени от бездействието на
длъжностни лица от администрацията на Затвора гр. Б., които са подчинени на
ответника - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”. Твърдяното от ищеца
бездействие се изразява в неосигуряване на достъп на пряка слънчева светлина,
нито достатъчно изкуствено осветление, нито приток на чист въздух в
помещенията, в които е пребивавал в този период, което е довело до увреждане на
неговото зрение. Според ищеца, при постъпването му в Затвора – Б. е бил здрав,
трудоспособен и с пълноценно зрение на 100%, като обаче към настоящия момент е
с влошено зрение, поради липсата на светлина. Предвид това му състояние, Н.
твърди, че е понесъл неимуществени вреди – болки, поради невъзвратното уреждане
на зрението му, страдания, стрес, изразяващи се в дискомфорт и чувство за
уронване на човешкото му достойнство, незащитеност и малоценност и притеснения
за здравето му. Това си състояние ищецът оценя на 10 000 лева. В исковата
си молба Н. посочва, че е нарушена разпоредбата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията
на Република България, чл. 3 от ЕКПЧ, както и чл. 113 от Наредба № 7/22.12.2003
год. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и
устройствени зони, както и чл. 20, ал. 2 от ППЗИНСЗ.
Разпоредбата на чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС предвижда че
държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под
стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на
нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС.
Според чл.285, ал.1 от ЗИНЗС, искът по чл. 284, ал. 1
се разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния
кодекс, а ал.2 на текста сочи като ответници органите по чл. 284, ал. 1, от
чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите. Последните, според
правилото на чл. 205 АПК са юридическите лица, представлявани от органа (в
случая от специализираните органи по изпълнение на наказанията), от чиито
незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Ответникът - Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" със седалище гр.София, съгласно чл. 12, ал.2 ЗИНЗС, е
юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство
и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода, а затворите,
какъвто е и затворът в гр.Б., са нейни териториални служби (чл. 12, ал.2 от ЗИНЗС). За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или
бездействия на администрацията на затвора и длъжностни лица в системата на тази
администрация, отговаря юридическото лице.
Предвид изложеното, Главна дирекция "Изпълнение
на наказанията" за процесния период има както процесуална, така и
материално правна легитимация да отговарят по предявените искове.
Следва да се посочи също така, че цитираните
разпоредби на закона са приложими към настоящия казус в редакциите им, обнародвана
в ДВ. бр. 13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г. и макар исковата молба да е
подадена с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, съдът приема, че е сезиран с
иск по чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС.
По
основателността на исковата претенция:
За да бъде приета основателността на иска за вреди с
правно основание чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани:
акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на
наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона и настъпила, в резултат на
нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага
до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284,
ал.5 от ЗИНЗС, оборима презумпция. Т.е. отговорността на държавата се ангажира
при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително
отношение /чл. 3, ал.1/, както и при поставянето на лицата в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" или
"задържането под стража", изразяващи се в липса на достатъчно жилищна
площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност /чл. 3,
ал.2/.
Ефектът от неизпълнението на задълженията от страна на
затворническата администрация спрямо евентуално настъпилите за ищеца
неимуществени вреди следва да се отчита в съвкупност от преживяното,
независимо, че за всяко от бездействията е налице различна законова
регламентация. Според Европейския съд по правата на човека (решение от
10.02.2012г. по делото на Шахънов срещу България), разделянето на исковата
претенция като се разглежда всеки елемент от условията в мястото за лишаване от
свобода като отделен въпрос, нуждаещ се от отделен анализ на възможния му ефект
върху благосъстоянието на ищеца води до намаляване на релевантността на всеки
елемент при разглеждане на общите условия на задържане и по този начин
представлява неразглеждане на кумулативните ефекти от тези условия върху ищеца,
както изисква Конвенцията. Такъв подход, според Съда по правата на човека,
лесно би могъл да доведе до заключението, че нито едно от оплакванията не е
само по себе си достатъчно сериозно за да изисква обезщетение, дори в случаите,
когато би могло да се счете, че общото въздействие върху конкретния затворник,
ако е било преценено в контекста на съдебната практика във връзка с
Конвенцията, достига прага по чл.3 от Конвенцията.
Такова разрешение на въпроса дава и разпоредбата на
чл. 284, ал.2 от ЗИНЗС, според която в случаите по чл.3, ал. 2 от с.з. съдът
взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е
изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за
правилното решаване на спора.
Съгласно чл.3, ал.1 от ЗИНЗС ( в актуалната й редакция,
приложима за процесния период) осъдените и задържаните под стража не могат да
бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. В
ал.2 от същата разпоредба е указано, че за нарушение на ал. 1 се смята и
поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна
площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
В най-общ план тази разпоредба, както и същата в
предходната й редакция, е еманация на установените в практиката на ЕСПЧ стандарти
за защита на жертвите на нечовешко или унизително отношение по смисъла на чл. 3
от ЕКПЧ. В тази връзка, разпоредбите на чл.3 и чл. 43, ал.2 и ал.5 /предишна
ал.4/ от ЗИНЗС са законови гаранции за съществуването на нормална битова среда
в местата за лишаване от свобода. Тези разпоредби са действали през процесния
период, което е основание за преценка във всеки конкретен случай при предявен
иск за обезщетение на това основание доколко тази законова гаранция е
реализирана в конкретната битова среда на конкретното място, където ищецът
изтърпява наказание „лишаване от свобода “.
Относима към спора е и друга материалноправна
разпоредба на чл.3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и
основните свободи, която е ратифицирана от България през 1992г. и съгласно
чл.5, ал.4 от Конституцията на Република България е част от вътрешното право на
страната и има предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които
й противоречат. Според посочената разпоредба от конвенцията никой не може да
бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.
Предвид изложеното, в настоящият случай, съдът намира,
че не са налице незаконосъобразни действия или бездействия на администрацията
на Б.кия затвор, които да са довели до нарушаване на чл.3 от ЗИНЗС. Претенцията
за обезщетяване на ищеца произтича основно от липсата на достатъчно дневна
светлина, изкуствена такава - слабо осветление от наличните в спалните
помещения лампи и крушки, и невъзможност за естествено проветряване на спалните
помещения. В помещенията, в които лицето е било настанено за процесния период,
безспорно се установи наличието на прозорци, от които има възможност за
естествена вентилация на въздуха, както и осигуряването на пряка слънчева
светлина. Съгласно разпоредбата на чл.43, ал.5 от ЗИНЗС „Количеството дневна
светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване,
достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на
спалните помещения се определят с правилника за прилагане на закона“. Съответно
нормата на чл. 20, ал.2 от ППЗИНЗС предвижда, че в спалните помещения се
осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено
проветряване. Количеството дневна светлина, степента на изкуственото
осветление, отопление и проветряване се определят в зависимост от изискванията
на съответните стандарти за обществени сгради. Съгласно изискванията на чл.
115, ал.1 и 2 от Наредба № 7/22.12.2013 г. за правила и нормативи за устройство
на отделните видове територии и устройствени зони, помещенията в жилището
трябва да имат осигурено проветряване чрез прозоречни отвори и балконски врати
и вентилационни канали (шахти, комини и др.). Килиите в затворите по своята
същност представляват жилищни помещения, макар и разположени в обществена
сграда, и след като помещенията, в който е бил настанен ищеца в процесния
период, са снабдени с повече от един прозорец, за които не се твърди и не се
установява да нямат възможност да бъдат отворени, то същите безспорно служат за
проветряване и влизане на дневна светлина през тях, поради което не е налице
твърдяното бездействие. Съобразно представени по делото справки за наличието на
прозорци, техния брой и размер в спалните помещения, както и видно от справката
относно площта на всяко едно от тях, се установи, че всяко едно от спалните
помещения, в които е бил настанен Н. отговаря на изискванията на Наредба №
7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделни видове
територии и устройствени зони. Прозорците в тях са с необходимите размери за
осигуряване на нормален приток от дневна светлина. Прозорците и размера на отвора
им, който е източник на дневна светлина, е съпоставим с допустимите стандарти
за жилищни помещения - чл. 113, ал.2 вр. ал.1 от Наредба № 7/22.12.2003 г. за
правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени
зони. Отделно от това се установи, че в помещенията, които е обитавал Н., е
осигурена чрез два или повече на брой крушки изкуствена светлина. Според
свидетелските показания никой от лишените от свобода не е правил искане до
служители в затвора, наличната им изкуствена светлина да бъде по-силна. Недоказана
остана претенцията на Н., че именно липсата на достатъчно дневна светлина,
респ. недостатъчната изкуствената такава са довели до влошаване на зрението му.
От представените по делото доказателства, в. т.ч. и медицински бележки за
прегледи при очен лекар, може да се направи извод, че към момента на подаване
на исковата претенция ищецът действително има влошаване на зрението, но не може
да се приеме по безспорен начин, че това влошаване е следствие на условията, в
които Н. изтърпява наложеното му наказание лишаване от свобода. По делото,
ищецът не ангажира каквито и да са доказателства, че преди постъпване в Затвора
Б., не е имал проблеми със зрението си, както и че увеличаването на диоптъра му
се дължи именно на лошите условия в затвора. Що се касае до твърденията на
свидетеля С., че познава Н. от преди да се срещнат в затвора и когато са
работили по строителните обекти, той не е носил очила, то тези твърдения сами
по себе си не могат да докажат наличието или липсата на здравословни проблеми у
ищеца, а още по-малко причините за влошаване на зрението му.
По изложените
съображения, съдът приема, че не се установиха предпоставки за отговорността по
чл. 284 ал.1 от ЗИНЗС – нито е налице нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, нито се
установи, че състоянието, в което се намира ищецът – влошено зрение, е пряка
последица от престоя му в затвора. Липсата на която и да е от предпоставките за
реализиране на отговорността на администрацията обуславя неоснователност на
исковата молба.
Претенциите на К.Н. за осъждане на ответника Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията" да заплати обезщетение в общ
размер от 10 000 лева за претърпени неимуществени вреди в периода 14.03.2017 г.
до 12.09.2018 г. са неоснователни и следва да се отхвърлят.
Съобразно чл.286, ал.2, изр. 1 от ЗИНЗС, когато искът
се отхвърли изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството.
Разноските по производството, по аргумент от чл. 75 и чл. 76 ГПК, са средствата
за възнаграждение на свидетели и вещи лица, т.е. разноски, направени по
процесуалните действия, които страната е искала да бъдат извършени. По аргумент
от горните текстове на ГПК и нормата на чл. 286, ал.3 от ЗИНЗС, отговорността
на загубилия делото ищец за разноски се ограничава само до разноските по
производството. Обратно - при частично или пълно уважаване на иска, ответникът
заплаща на ищеца разноски за производството, както и заплатената от него държавна
такса и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с
уважената част от иска. В този смисъл е Решение № 12445/ 17.10.2017г по адм.д.№
6338/2016г по описа на ВАС, ІІІ отд. Предвид изложеното, искането на ответника
е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлено, тъй като въпреки
изхода от спора, ответникът няма право на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, предвид нормата на чл.
286, ал.2 от ЗИНЗС.
С оглед на изложеното, на основание чл. 203 ал.2 от АПК във връзка с § 1 от ЗР на ЗОДОВ и чл. 235 от ГПК, и във връзка с чл. 286
ал.2 от ЗИНЗС, съдът
Р Е
Ш И
ОТХВЪРЛЯ иска на К.К.Н., с адрес: ***, против Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София, за присъждане на обезщетение за периода
от 14.03.2017 г. до 12.09.2018 г., в размер на 10 000 лева, претърпени
неимуществени вреди, ведно с направените по делото разноски – адвокатско
възнаграждение в размер на 1 000 лева и дължимите такси и разноски за
производството.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва или протестира пред
Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: