Р Е Ш Е Н И Е
№ 27
гр.Плевен, 11.01.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Плевен в публично заседание на петнадесети
декември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ДИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА
2.
СНЕЖИНА ИВАНОВА
при секретаря Цветанка Дачева и с
участието на прокурор Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия
Дилова КАНД № 966 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.
63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Касационното
производство е образувано по депозирана в законния срок касационна жалба от Изпълнителна
агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/, чрез ст.юрк. П., против Решение №
260004 от 02.10.2020 година на Районен съд – Никопол, постановено по НАХД № 16
по описа за 2020 година, в отменителната му част. С обжалваното съдебно решение
съдът е потвърдил Наказателно постановление №15-098/30.12.2019 г. на Началник
отдел „Рибарство и контрол-Централен Дунав” към ГД РК при ИАРА Бургас, с което на К.Е.Н. с
ЕГН ********** и адрес ***, за нарушение на чл.38, ал.1 от Закона за
рибарството и аквакултурите на основание чл.75, ал.1 от ЗРА е наложена глоба в
размер на 900 лева. Със същото решение съдът е отменил НП в частта му, с която за
същото нарушение на основание чл.90, ал.1 от ЗРА в полза на държавата са отнети
моторна лодка –
4,20м./1.70м. със зелен надпис „Созопол“; дървени гребла – 2,65м.-2 бр.; бака
за бензин, червен, с 12 см стълб на бензина при легнало положение-1бр.,
акумулатор HANKOOK № 9JKD05 - 12V,
180 Ah - 1 бр., извън бордов мотор TOHATSY- 70 к.с. с тегло 110 кг., произведен 1995г. – 1 бр.
В касационната жалба се твърди, че в
отменителната му част обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно. Неоснователно
НП е отменено в частта му, в която се постановява отнемане в полза на държавата
на уредите, средствата и приспособленията, с които е
извършен уловът. РС неправилно се е позовал на разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗАНН, като е приел, че само собствени на дееца вещи могът да бъдат отнети в
полза на държеавата. Изразява становище, че тълкуването на закона е неправилно,
доколкото чл.90, ал.1 от ЗРА е специален спрямо общия чл.20, ал.1 от ЗАНН. В тази
смисъл е и разпоредбата на чл.90, ал.3 от ЗРА, съгласно която уредите и
средствата с неизвестен собственик, послужили за улов на риба и други водни
организми в нарушение на този закон, се отнемат в полза на държавата. Сочи, че
привлеченото към отговорност лице е наказвано 6 пъти с влезли в сила НП, като
не е заплатило глобите по тях. Моли да се отмени решението на РС в отменителнта
му част, като се потвърди НП в частта, с която е наредено отнемане в полза на
държавата на моторна лодка –
4,20м./1.70м. със зелен надпис „Созопол“; дървени гребла – 2,65м.-2 бр.; бака
за бензин, червен, с 12 см стълб на бензина при легнало положение-1бр.,
акумулатор HANKOOK № 9JKD05
- 12V, 180 Ah - 1 бр., извънбордов мотор TOHATSY- 70 к.с. с тегло 110 кг., произведен 1995 г. – 1 бр.
Касационният жалбоподател в открито съдебно
заседание се представлява от юрк.П.. изразява становище да се постанови
решение, с което да уважи касационната жалба на Изпълнителна агенция по
рибарство и аквакултури и да се отмени решението от 2 октомври 2020 г.,
постановено по анд 16/2020 г. на Районен съд – Никопол в частта относно
иззетите с обжалваното наказателно постановление вещи.
Ответника по касационната жалба К.Е.Н. се явява
лично и с адв. К.. Моли съда да не се уважава
подадената касационна жалба. В тази връзка сочи, че се набляга основно на
многобройните наказателни постановления, които са съставени срещу Н. и които
той не е успял да заплати, без изобщо да се обръща внимание на факта дали той
има такава възможност или няма. Сочи, че
в хода на производството пред Никополски районен съд са били изнесени много факти и доказателства, че АУАН
не е съставен по реда на закона. Моли да не се уважава подадената касационна
жалба и да се потвърдите решението на първоинстанционния съд, което, макар и
частично, се явява справедливо.
Представителят на
Окръжна прокуратура –Плевен дава становище, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е допустима
като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол и от
процесуално легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство.
Предмет на делото пред Районен съд – Никопол е било Наказателно
постановление НП №15-098/30.12.2019 г. на Началник отдел „Рибарство и
контрол-Централен Дунав” към ГД РК при
ИАРА Бургас.
Съдът е приел за
установено, че на 06.11.2019 г. на р.Дунав, в района на с.Ч., общ.Никопол, св.А.А. – полицейски служител в
РУ Пордим ловял риба на брега, в близост до помпената станция на с.Ч..
Забелязал лодка, която била в реката, с човек в нея. Посредством бинокъла си,
св.А. видял, че лодката е мръсно бяла и разпознал, че човека в
лодката е К.Н.. Свидетеля А. предположил, че последният
извършвал незаконен риболов с електрическо устройство. Поради това се
обадил по мобилният си телефон на началника на Охранителна полиция в ОД на МВР
Плевен – В.Г.. Той след известно време му върнал обаждане, като му казал че Д.
е в гр.Никопол. Като се свързали със св.Д.Д. – служител на ИАРА Плевен, А. му
казал, че в момента гледа Н. с бинокъл. Д. го помолил да го уведоми, когато Н.
потегли с лодката. Св.А., след няколко минути го уведомил, че К.Н. се отправил
с лодката си, по посока на течението, към гр.Никопол. Св.Д. уведомил
за случващото се колегата му, който бил с него – св. М.П.. Двамата тръгнали
към лодкостоянката при Морския клуб, като св.Д. тръгнал пеша
по брега на реката, а св.П. трябвало да иде на същото място със служебния
автомобил. На това място се намирал и фургона обитаван от Н.. Докато тичал към лодкостоянката, св.Д. видял Н.
да се приближава с висока скорост от посока Ферибота. Когато Н. спрял лодката и
Д. бил на около 30 м от него, хвърлил два чувала, слязъл от лодката и заговорил
св.Г., който бил на брега. Св. Д. приближавайки към тях му извикал, да спре,
защото знаел, че Н. щял да избяга. Същият изтикал лодката във
водата и потеглил в посока към о. „Средняка“. Св.Д. разменил реплика с св.Г.,
който след това се отдалечил от мястото. По това време на брека от към плажа
пристигнал и св.М. - Началник отдел РК РЦ „Централен Дунав” към ГД
„Рибарство и контрол“ при ИАРА гр.Бургас, видял двата чувала, по това време към
тях се присъединил и св.П.. М. си тръгнал, като оставил двамата служители на
брега. Свидетелите Д. и П. отворили двата чувала и видели, че в тях има риба. Със
служебната си рулетка измерили рибата и установили, че 6 бр. риби били под
минимално допустимите размери и върнали рибата отново във водата. В показанията
св.Д. е заявил, че лодката с която е бил К. е била мръсно бяла или зелена. А
според св.Г. лодката на К. е около 3 м и е със зелен цвят.
В сградата на РУ на
Полицията на гр.Никопол на Н. бил съставен и връчен АУАН № В 0016707/25.11.2019
г. На същата дата с АУАН са иззети описаните в АУАН и НП: моторна лодка –
4,20м./1.70м. със зелен надпис „Созопол“; дървени гребла – 2,65м.-2 бр.; бака
за бензин, червена, с 12 см. стълб на бензина при легнало положение-1бр.,
акумулатор HANKOOK № 9JKD05
- 12V, 180 Ah - 1 бр., извън бордов мотор TOHATSY- 70 к.с. с тегло 110 кг, произведен 1995г. – 1 бр.
В срока по чл. 44, ал. 1
от ЗАНН били депозирани писмени възражения от Н. против АУАН, съгласно които не
е извършил вмененото му нарушение по чл. 38, ал.1 от ЗРА и като аргумент в своя
подкрепа посочил, че не е ловил, не е оставял и не е превозвал риба до брега.
Излага също, че освен приятелят му „Г.“ с когото изпушили по една цигара на
брега, други хора нямало. Твърди че „когато тръгнал с лодката си, на брега му
се видяло някакво раздвижване, но не обърнал внимание, защото гледал плитчините във водата“.
Въз основа на така съставеният
АУАН било издадено наказателно постановление, в обстоятелствената
част на което административно-наказващият орган е възпроизвел изцяло описаната
от актосъставителя фактическа
обстановка.
РС е приел, че така описаната фактическа
обстановка се подкрепя напълно както от наличните по делото писмени
доказателства, така и от гласните доказателства, събрани при разпита на
свидетелите. С решение №
260004/02.10.2020г. съдът е потвърдил обжалваното наказателно постановление, в
частта в която на К.Н. за нарушение на чл. 38 ал.1 ЗРА и на осн. чл. 75 ал.1 от
ЗРА е наложено административно
наказание глоба в размер на 900лв за
нарушение на чл. 38 ал.1 ЗРА. С решението съдът е отменил наказателното постановление в частта, в
която на осн. чл. 90 ал.1 от ЗРА е постановено отнемане в полза на държавата на
моторна лодка – 4,20м./1.70м. със зелен надпис „Созопол“; дървени гребла –
2,65м.-2 бр.; бака за бензин, червена, с 12 см. стълб на бензина при легнало
положение-1бр., акумулатор HANKOOK №
9JKD05 - 12V, 180 Ah - 1 бр., извън бордов мотор TOHATSY- 70 к.с. с тегло 110
кг, произведен 1995г. – 1 бр. Решението на РС в частта, с която е потвърдено
наказателното постановление не е обжалвано и е влязло в сила.
За да постанови решението, с което е отменено
наказателното постановление в частта в която на осн. чл. 90 ал.1 от ЗРА е
постановено отнемане в полза на държавата на моторна лодка – 4,20м./1.70м. със
зелен надпис „Созопол“; дървени гребла – 2,65м.-2 бр.; бака за бензин, червена,
с 12 см. стълб на бензина при легнало положение-1бр., акумулатор HANKOOK № 9JKD05 - 12V, 180 Ah - 1 бр., извън бордов
мотор TOHATSY- 70 к.с. с тегло 110 кг, произведен 1995г. – 1 бр, РС Никопол е приел,
че съгласно чл. 20 от ЗАНН, наред с предвидените в чл. 13 административни
наказания, наказващият орган постановява отнемане в полза на държавата на
вещите, принадлежащи на нарушителя, които са послужили за извършване на
умишлено административно нарушение, ако това е предвидено в съответния закон
или указ. В ал. 2 е предвидено, че се отнемат в полза на държавата и вещите,
предмет на нарушението, притежаването на които е забранено, независимо от
тяхното количество и стойност, където и да се намират, а в ал. 3, че освен
вещите по предходната алинея, в предвидените в съответния закон или указ случаи
се отнемат в полза на държавата и вещите, принадлежащи на нарушителя, които са
били предмет на нарушението.
В случая доколкото
законодателят не е посочил изрично друго, то отнемането в полза на държавата
следва да се извърши по правилата на чл. 20, ал. 1 от ЗАНН, т. е. доколкото
в чл. 90, ал. 1 от ЗРА не се предвижда друго, на отнемане подлежат
само вещите, които са собственост на жалбоподателя. РС е изложи мотиви, че по
делото не е установено по безспорен, че иззетата лодка, дървените гребла, бака
за бензин, акумулатор, и извънбордов мотор са
собственост на К.Н.. Поради това РС е намерил, че по отношение на иззетите
моторна лодка, дървените гребла, бака за бензин, акумулатор, и извънбордов мотор, намира приложение
разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗАНН. Изложил е мотиви, че разпоредбата
на чл. 90, ал. 1 от ЗРА предвижда отнемане на вещите, предмет на
нарушението, но такова отнемане следва да се разпореди от АНО само ако е
установено, че същите са принадлежали на нарушителя, в съответствие с чл. 20,
ал. 1 от ЗАНН. Приел е, че разпоредбата на чл. 90, ал. 1 от ЗРА не
установява изключение от общото правило на чл. 20, ал. 1 от ЗАНН. Изключенията
от общите правила следва да са изрично посочени в съответната правна норма,
както например в чл. 273, ал. 1 от Закона за горите, като подобно изключение в
случая не е налице в специалния закон, поради което НП в тази му част е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Посочил е, че аргумент в подкрепа на този извод
е и разпоредбата на чл. 53, ал. 1, б. "А" от НК, съгласно която се
отнемат в полза на държавата вещите, предназначени или послужили за извършване
на умишлено престъпление, които принадлежат на виновния. От цитираната
разпоредба следва извода, че няма основание да се приеме, че при
административните нарушения, които са с по – ниска степен на обществена
опасност в сравнение с престъпленията по НК, следва да се прилага по – строг
режим, включващ отнемане на вещите, послужили за извършване на
административното нарушение, дори когато не принадлежат на нарушителя. Ако се
приеме обратното, би се стигнало до засягане на правата и интересите на трети
лица, които нямат отношение към нарушението. А в конкретния случай
АНО не си е направил труда да установи, чия собственост са вещите послужили за
извършване на нарушението.
Касационният
състав намира решението в обжалваната му част за неправилно по следните
съображения:
В чл. 90 ал.1 от ЗРА е предвидено, че случаите по чл. 56, 62,
64, 65, чл. 66, ал. 4 и 5, чл. 67, 67а, 68, 69а, 70, 71, 72, 73 - 77, 81, 82,
82а, 82в, 85, 85а и 86 рибата и другите водни организми, както и уредите,
средствата и приспособленията, с които те са придобити, се отнемат в полза на
държавата. В разпоредбата на чл. 90, ал. 3 от ЗРА се предвижда и отнемане в
полза на държавата на вещи с неизвестен собственик, както необходимото и
достатъчно условие е те да са послужили за лов на риба в нарушение на този
закон. В случая отнетите вещи са иззети именно от Н., като това е станало със
съставянето на АУАН – на 25.11.2019 г., видно от самия АУАН. След като са
иззети от самия него, не е необходимо специално и отделно да се доказва, че са
негови, и следва да се приеме, че са негова собственост. Липсват твърдения, още
по-малко доказателства, че тези вещи са собственост на други лица, въпреки че
от отнемането на владението на Н. върху тях към настоящия момент е изминала
повече от година. Става въпрос за вещи, за които не е предвиден специален режим
на регистрация, от който да е видно кой е собственикът им. След като същите са
били във владение на Н., следва да се приеме, че са негови, още повече при
липса на твърдения и доказателства за обратното.
Мотивите на РС, че по делото не е доказано
Н.
на посочения в АУАН ден да е бил за риба в
р.Дунав с описаните лодка, мотор, а още по малко бака за бензин, акумулатор и
дървени гребла, е неоснователно. Не само св.А. в показанията си твърди, че Н. е
бил с лодка. Св. Д. сочи пред РС /л.л.83, 84/, че е иззел лодката, с която е
извършено нарушението, мотора, бака и две гребла, както и акумулатор. Същият
свидетел посочва, че с тази лодка риболовства Н. - много пъти му е извършвал
проверка. Сочи, че лодката към момента на изземането е била напръскана със
спрей, но надписът й си е личал. Св. Томов също сочи, че Н. е бил в лодка
/л.98/. РС в мотивите подробно обсъждал
цвета на лодката, без да вземе предвид, че с НП същата е индивидуализирана не
със своя цвят, а с размери, материал, от който е направена, и със заличен
надпис „Созопол“. С оглед на изложеното настоящият съд счита, че същата е
достатъчно ясно индивидуализирана. Що се отнася до двигателя, акумулатора,
баката за бензин и дървените гребла, същите са нейни части, макар и да могат да
се отделят, и затова са описани като иззети отделно от нея.
В случая не е
налице противоречие с разпоредбата на чл. 53, ал. 1, б. "А" от НК, съгласно която се отнемат в полза на държавата вещите, предназначени или
послужили за извършване на умишлено престъпление, които принадлежат на
виновния. В случая, освен че лодката и нейните принадлежности принадлежат на Н.,
тази разпоредба от НК е неприложима,
доколкото съгласно чл.11 от ЗАНН по въпросите на вината,
вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие,
приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този
закон не се предвижда друго. В случая към института на отнемане на вещи в полза
на държавата по НК не е налице препращане от ЗАНН.
Вещите са иззети с АУАН, а не с констативния
протокол, както се сочи от ответника по касация. При съставяне на констативния
протокол не са допуснати процедурни грешки, които да водят до неговата
порочност, като нанесената поправка е направена преди връчването му на Н., като
същият е запознат именно с поправения КП. Липсват каквито и да са съществени
разминавания в твърденията на двамата представители на ИАРА за връчването на
поправения КП. Правилно страничните лица не са вписани като присъствали на
самото нарушение, доколкото такава възможност не е предвидена в ЗАНН, още
повече че са заинтересовани – съпругата на Н. и лицето, което е дошло да закупи
уловената от него риба. Правилно административно-наказващият орган не се е
съобразил с възражението по АУАН, доколкото служителите на ИАРА са изпълнили
вменените им задължения, но това не означава, че е пренебрегнал задължението си
да извърши пълна и цялостна проверка по случая.
С оглед на изложеното, решението на
РС в оспорената му част е валидно, допустимо, но постановено в противоречие с
материалния закон, поради което следва да бъде отменено. Вместо него следва да
се постанови друго решение, с което да се потвърди НП в тази му част.
С оглед изхода на спора и направеното от процесуалния
представител на касатора искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН във
връзка с чл. 37 от закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ,
съгласно който възнаграждението за защита в производства по Закона
за административните нарушения и наказания е от 80 до
120 лв., съдът следва да присъди юрисконсултско възнаграждение на касатора за
процесуално представителство пред касационната инстанция, в размер от 80.00 лв.
предвид предмета на спора и решаването му в едно съдебно заседание.
Водим от горното и на основание чл.
221, ал. 2 от АПК Административен съд
– Плевен, II касационен състав:
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №
260004 от 02.10.2020 година на Районен съд – Никопол, постановено по НАХД № 16
по описа за 2020 година, в частта му, с която е отменено Наказателно
постановление №15-098/30.12.2019 г. на Началник отдел „Рибарство и
контрол-Централен Дунав” към ГД РК при ИАРА Бургас, в частта му, с която на К.Е.Н.
с ЕГН ********** и адрес ***, за нарушение на чл.38, ал.1 от Закона за
рибарството и аквакултурите на основание чл.90, ал.1 от същия закон са отнети моторна лодка – 4,20м./1.70м. със зелен надпис
„Созопол“; дървени гребла – 2,65м.-2 бр.; бака за бензин, червен, с 12 см стълб
на бензина при легнало положение-1бр., акумулатор HANKOOK № 9JKD05
- 12V, 180 Ah - 1 бр., извън бордов мотор TOHATSY- 70 к.с. с тегло 110 кг., произведен 1995г. – 1 бр. и вместо него
постановява:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление №15-098/30.12.2019 г. на Началник отдел „Рибарство и
контрол-Централен Дунав” към ГД РК при ИАРА Бургас, с което на К.Е.Н. с ЕГН **********
и адрес ***, , с което за за нарушение на чл.38, ал.1 от Закона за рибарството
и аквакултурите на основание чл.90, ал.1 от същия закон са отнети моторна лодка – пластмасова 4,20 м/1.70 м със
заличен надпис „Созопол“; дървени гребла – 2,65м.-2 бр.; бака за бензин, червена,
с 12 см стълб на бензина при легнало положение-1бр., акумулатор HANKOOK № 9JKD05 - 12V,
180 Ah - 1 бр., извънбордов мотор TOHATSY- 70 к.с. с тегло 110 кг, произведен 1995 г. – 1 бр.
ОСЪЖДА
К.Е.Н., ЕГН ********** ***, да заплати на Изпълнителна
агенция по рибарство и аквакултури, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. Бургас, бул. "Княз
Александър Батенберг" № 1, сумата от 80.00 лв. (осемдесет лева) съдебно –
деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.