Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 453 Година 2019,28.02. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., ХІІ състав
на
06.02.2019 година
в
публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР
КОЛЕВ
Секретар: РУМЯНА АГАЛАРЕВА
при
присъствието на прокурора СЛАВЕНА КОСТОВА и като разгледа докладваното от СЪДИЯ
ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер 1172 по описа за 2018
година и като обсъди:
Производство пред първа инстанция.
Постъпила е искова молба от Ц.Н.Ц. *** срещу
Централна избирателна комисия/ЦИК/ с адрес на призоваване ***за присъждане на
обезщетение, представляващо причинени имуществени вреди в размер на общо 4 502,98 лева, заедно със
законната лихва върху тази сума, считано от 11.10.2016г. до окончателното и изплащане,
представляващи пропуснати ползи от това, че в периода 27.10.2015г. – 12.10.2016г.
Ц. не е бил общински съветник в Общински съвет – Пловдив, вследствие избора на
последния разпределен мандат по остатък за общински съветници
на Община – Пловдив, обявен с Решение №524-МИ от 27.10.2015г. на Общинска
избирателна комисия /ОИК/ - Пловдив, който впоследствие е обявен за
недействителен от Административен съд – Пловдив с Решение №882/03.05.2016г. по адм. дело №789/ 2016г., оставено в сила с Решение
№10547/11.10.2016г. на ВАС на РБ, постановено по адм.дело
№6688/2016г.Претендира се присъждане на разноски, съгласно представен списък.
Ответникът – Централна избирателна комисия/ЦИК/
намира така предявения иск за недопустим и иска да бъде оставен без
разглеждане, а образуваното производство - прекратено, алтернативно оспорва
така заявената искова претенция с основание в чл.1 ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди /ЗОДОВ/. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано
от ищеца. Подробни съображения излага в депозирана по делото писмена защита.
Претендира разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава
заключение за основателност на исковата претенция.
Пловдивският административен съд – Второ отделение, XII-ти състав, след като прецени
поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства,
намира за установено следното.
Съгласно новелата на чл.203 АПК/в приложимата
редакция/, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава,
като за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат
разпоредбите на ЗОДОВ или на Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража /ЗИНЗС/.
Според чл.1 ЗОДОВ пък, държавата и общините
отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се
разглеждат по реда, установен в АПК.
Съдът констатира, че както ищецът, така и ответникът
са легитимирани да бъдат страни в производство по чл.1 ал.1 ЗОДОВ. Това е така,
защото ищецът е физическо лице, следователно исковата молба е подадена от лице с
надлежна активна процесуална легитимация, а ответник е Централна избирателна
комисия, която съобразно чл.46 ал.2 от Изборния кодекс ИК/ е юридическо лице,
първостепенен разпоредител с бюджет и може принципно да отговаря/да е ответник/
по искове по чл.1 ЗОДОВ, тъй като съобразно правилото на чл.7 от последния
закон, искът следва да се предяви срещу органите по чл.1 ал.1 ЗОДОВ, от чиито
незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите, като съобразно
чл.205 АПК ответникът следва да има и качеството на юридическо лице/каквато бе
практиката и преди тази изрична законова норма съобразно ТР №3/2004г. на ОСГК
на ВКС на РБ/.
Или иначе казано, ищецът Ц. и ответникът ЦИК са
надлежни страни в процесуалното правоотношение, като изводът дали същите са
такива и в материалното/по възникване на фактическия състав на отговорността/
следва и може да се направи само с решението по същество на правния спор.
Отделно от това, този въпрос вече е разрешен и с
влязлото в сила Определение №9657/13.07.2018г., постановено по адм. дело №7517/2018г. на ВАС, Трето отделение, с което
настоящото дело е върнато за продължаване на производството, след като с
определение №988/22.05.2018г. исковата молба е била върната, а производството е
било прекратено. Ето защо, съдът намира възраженията на ответника в тази насока
за неоснователни.
На следващо място следва да бъде съобразено, че за
да възникне правото на обезщетение, задължително е необходимо наличието на
няколко кумулативно предвидени предпоставки, а именно: причинена вреда –
имуществена или неимуществена; незаконосъобразен акт, действие или бездействие
на орган или длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният
акт, действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на
административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между
незаконосъобразния акт, действието или бездействието, и настъпилата вреда. При
липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да
се реализира отговорността на държавата по реда на чл.1 ал.1 ЗОДОВ.
Не
е спорно между страните, че със съдебно
решение №882 от 03.05.16г. по адм.дело №789/2016г. по
описа на Административен съд – Пловдив, ІІІ-ти състав, потвърдено с Решение
№10547/11.10.2016г. по адм.дело № 6688/2016г. по
описа на ВАС, е обявен за недействителен изборът за последния разпределен
мандат по остатък за общински съветници на Община-Пловдив,
обявен с Решение №524-МИ от 27.10.15г. на Общинска избирателна комисия –
Пловдив.
В изпълнение на това съдебно решение, с Решение
№608-МИ/12.10. 2016г. на ОИК – Пловдив (погрешно посочено в
удостоверението на л.14 като такова от дата 12.10.2017г.) е обявен за
недействителен изборът на последния разпределен мандат по остатък за общински съветници на Община-Пловдив, обявен с решение №524-МИ от
27.10.2015г. на ОИК – Пловдив, изменено е същото решение в частта му, касаеща разпределението на мандатите за общински съветници по кандидатски листи на партии, коалиции и местни
коалиции, получили действителни гласове, но не по-малко от общинската
избирателна квота и е обявено ново разпределение на мандатите за общински съветници по кандидатски листи на партии, коалиции и местни
коалиции, получили действителни гласове, не по-малко от общинската избирателна
квота. Отменено е също така Решение №597-МИ от 04.11.2015г. на ОИК – Пловдив, с
което И.Г.Д. е обявен за общински съветник от листата на МК „Коалиция за С.А.:
Патриотичен фронт – НФСБ и ВМРО“, прекратени са пълномощията на И.Г.Д.,
обезсилено е издаденото му удостоверение и Ц.Н.Ц. е обявен за избран като
общински съветник от листата на МК „Коалиция Кауза Пловдив“ и му е издадено
удостоверение за общински съветник.
Съответно с Решение №483, взето с Протокол №19 от
10.11.2016г. И.Г.Д. е освободен като член на Постоянната комисия по „Устройство
на територията и жилищна политика“ и на негово място е избран Ц.Н.Ц..
Или, налице е единият от елементите на фактическия
състав на отговорността по чл.1 ЗОДОВ – отменен по съответния ред
административен акт. Следователно, дължима е преценка установяват ли се от доказателствената съвкупност по делото претърпени
имуществени по характер вреди и то под формата на пропуснати ползи, и при положителен отговор на този
въпрос – намират ли се имуществените вреди в пряка причинна обусловеност от
отменения административен акт.
Следва в тази връзка да бъде съобразено, че
пропусната полза, каквато се претендира в настоящото съдебно производство от
ищеца, в доктрината и съдебната практика се дефинира като неосъществено
увеличаване на имуществото, макар да са съществували всички изгледи за това, а
като резултат от деянието ищецът е бил лишен от сигурна облага. Пропуснатата
полза представлява реална, а не хипотетична вреда. Това предположение винаги
трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на
имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно
настъпване на увеличението /в този смисъл е и тълкувателно решение № 3/12.12.2012г. на ВКС по т.дело №3/2012г./.
С оглед на това, за да се претендира успешно
обезщетение за пропуснати ползи от необявяването на Ц.Н.Ц. за избран като общински
съветник при Общински съвет – Пловдив и съответно неполучаването на
възнаграждения като общински съветник в периода 27.10.2015г. – 12.10.2016г., в
т.ч. за участие в заседания на постоянни комисии, то следва да се установи по
безспорен и категоричен начин, че патримониумът му би
се увеличил с търсената сума в размер на 4 502,98 лева и в твърдяния
период от време 27.10.2015г. – 12.10.2015г., или иначе казано, че на ищеца не е
било заплатено възнаграждение в посочения размер единствено по причина на незаконосъобразния
акт. Това е така, защото пропуснатите ползи, както вече се посочи, не се
предполагат, а трябва да бъдат установени по безспорен и категоричен начин,
указания за което са дадени на ищеца с разпореждането за насрочване на делото в
открито съдебно заседание.
В тази насока по делото е представено Удостоверение
№ 18Х88-1/20.04.2018г. от Председателя на Общински съвет – Пловдив, от което се
установява, че ищецът Ц. е общински съветник в мандат 2015-2019г., съгласно
Решение №608-МИ/12.10.2017г. на ОИК – Пловдив и в качеството си на такъв е член
и на Постоянната комисия по Устройство на територията и жилищна политика в
Общински съвет – Пловдив, съгласно решение №483, взето с Протокол
№19/10.11.2016г. /л.14/. Т.е. установява се безспорно, че при законосъобразно
постановяване на решение №524-МИ от 27.10.2015г. на ОИК – Пловдив, би се
стигнало до обявяване на Ц.Н.Ц. за избран за общински съветник от листата на МК
„Коалиция Кауза Пловдив“ и той, а не И.Г.Д. би получавал полагащото му се
възнаграждение като общински съветник, което съгласно разпоредбата на чл.34
ал.1 ЗМСМА е за участие в заседанията на общинския съвет и на неговите комисии,
а неговият размер се определя с решение на общинския съвет, прието с мнозинство
повече от половината от общия брой съветници.
По делото е представено Решение №1/20.04.2018г. по
чл.28 ал.2 ЗДОИ на Председателя на Общински съвет - Пловдив /л.15-16/, от
съдържанието на което се установява, че размерът на възнаграждението на
общинския съветник, съгласно чл.20 ал.1, т.1 от Правилника за организацията и
дейността на Общински съвет – Пловдив/наричан по-долу само Правилника/ за
участие в заседание на Общинския съвет, е в размер на 20% от възнаграждението
на Председателя на Общинския съвет, или 269,82 лв. Размерът на възнаграждението
на общински съветник съгласно чл.20 ал.1, т.2 от Правилника за участие в
заседание на постоянна комисия на Общинския съвет е в размер на 2% от
възнаграждението на Председателя на Общинския съвет, или 26,98 лв. И общият
размер на възнаграждението на общински съветник за един месец, съгласно чл.20
ал.1 от Правилника, не може да бъде повече от 50 на сто от брутната работна
заплата на Председателя на Общинския съвет за съответния месец, или 674,55 лв.
Посочено е също така и че с решение №365, взето с
Протокол №18 от 19.11.2015г. И.Г.Д. е избран за член на Постоянната комисия по
„Устройство на територията и жилищна политика“ и до датата на предсрочното
прекратяване на пълномощията му като общински съветник с Решение №608-МИ от
12.10.2016г. на ОИК – Пловдив, е участвал в заседанията и.
Броят на заседанията на Общински съвет – Пловдив,
както и на Постоянната комисия по „Устройство на територията и жилищна политика“,
чийто член е бил И.Д. за спорния период, са видни от нарочно писмо на Общински
съвет – Пловдив/л.68-69/. А конкретно получените възнаграждения от И.Г.Д. за
периода 27.10.2015г. до 12.10.2016г. се съдържат в представените счетоводни
документи – фишове за начисления и удръжки и масови файлове за наредени заплати
/л.86 и сл./.
Или, установява се в случая и следващата
предпоставка за реализиране отговорността на ответника, а именно - вредата да е
в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен акт. В случая е налице такава
пряка и непосредствена причинно-следствена връзка, тъй като именно в резултат на
незаконосъобразното решение на ОИК – Пловдив, ищецът Ц. не е бил обявен за
избран още първоначално за общински съветник и съответно е бил лишен от
възможността да участва в заседанията на общинския съвет, а оттам и да получава
възнаграждение за това, в съответствие с разпоредбата на чл.34 ал.1 ЗМСМА.
По искане на същия, с цел доказване размера на претендираното обезщетение, бе допуснато изслушването на
съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице М.М.,
която след запознаване с наличните по делото доказателства в своите заключения
(основно и допълнителни такива) е установила, че за времето от 27.10.2015г. до
12.10.2016г. вкл. Общински съвет – Пловдив е провел 21 заседания, на 20 от
които И.Д. е присъствал. Постоянната комисия по „Устройство на територията и
жилищна политика“ е провела 18 заседания, на които Д. е присъствал. Експертът е
изчислил, че ако Д. е присъствал на всичките 21 заседания на Общинския съвет,
проведени през спорния период, както и на всички заседания на Постоянната
комисия, би получил общ брутен размер на възнаграждение – 5 774,12 лева, от
които възнаграждение за участие в заседания на Общинския съвет – 5 369,42 лева
и възнаграждение за участие в заседания на Постоянната комисия – 404,70 лева.
От тях общият брутен размер нормативни удръжки за сметка на лицето са изчислени
в размер на 1 247,80 лева. Или, нетната сума за получаване от лицето е
определена на 4 526,32 лева.
Тук е мястото да се посочи, че избирането на определен кандидат за общински съветник, не обуславя като неминуем резултат и избирането му за член на постоянна комисия. Това е така, защото разпоредбата на чл.28 ал.1 от Правилника, урежда само възможност, а не задължение за всеки общински съветник да бъде избиран в постоянни и/или временни комисии. До извод в обратната насока не води избирането на Ц. за член на Постоянната комисия по „Устройство на територията и жилищна политика“ на мястото на И.Д. след неговото освобождаване, доколкото няма данни към датата на сформиране на комисиите дали същият би бил предложен, съответно избран за член на постоянна комисия, в т.ч. и на тази по „Устройство на територията и жилищна политика“. От страна на ищеца, комуто бе доказателствената тежест, не се ангажираха конкретни доказателства в тази насока, т.е. проведеното главно доказване не се оказа пълно.
От всичко изложено до тук се установява, че са
налице доказателства, че през процесния период ищецът
реално би получил възнаграждения за участие в заседанията на Общинския съвет,
но не и на неговите комисии.
Доколкото обаче, Общинската избирателна комисия, на
която собствено не е признато качеството и на юридическо лице, не разполага със
самостоятелен бюджет за времето, за което е назначена, а нейния бюджет се
определя от първостепенния разпоредител – Централната избирателна комисия и по
аргумент от новелата на чл.46 ал.2 от Изборния кодекс ИК/, то именно Централната
избирателна комисия следва да понесе отговорността за незаконосъобразните
актове, постановени от назначения от нея орган, в случая – Общинска избирателна
комисия – Пловдив. Това е така, защото ОИК се назначава от ЦИК и има конкретни
правомощия, разписани в чл.87 ИК.
Няма спор, че при изпълнение на своите правомощия
членовете на ОИК са длъжностни лица по смисъла на Наказателния кодекс /чл.77
ал.2 ИК/, както и че се осигуряват като лица, упражняващи трудова дейност на
изборна длъжност/чл.83 ал.6 ИК – сега ал.7/.
Общинската избирателна комисия е колективен
административен орган и е носител на административни правомощия по силата на
закон - Изборния кодекс, като всички актове, които тя постановява, са решения
на колективния орган като цяло, а не решение на отделен неин член. Общинската
избирателна комисия няма характерния статут на учреждение
или предприятие, не е юридическо лице за разлика от ЦИК, която като
първостепенен разпоредител с бюджета и назначаващ членовете на ОИК, следва да
възстановява и възникналите непредвидени разходи, респ. и да репарира вреди от
актове или действия на йерархически субординирания в
крайна сметка орган, независимо, че конкретния незаконосъобразен акт не е
подлежал на контрол от нея по силата на ИК.
Крайният извод, който се налага е, че предявеният
иск за присъждане на обезщетение за имуществените вреди на ищеца, е частично
основателен, като ще следва да бъде уважен за сумата от общо 4 209,06 лева,
представляваща сумата за възнаграждение за участие във всички заседания на
Общински съвет – Пловдив в размер на 5 369,42 лева, намалена с нормативните
удръжки върху това възнаграждение – 1 160,36 лева, ведно със законната лихва
върху посочената сума, начиная от 11.10.2016г. до
окончателното и изплащане, а за разликата над тази сума, до пълния претендиран размер от 4 502,98 лева, ведно със законната
лихва върху посочената сума от 11.10.2016г. до окончателното и изплащане,
следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
По разноските.
С оглед изхода от спора ответникът следва
бъде осъден да заплати на ищеца сторените в процеса разноски.
В тази връзка по делото са представени
доказателства за внесена ДТ в размер на 10 лева, за възнаграждение за вещи лица
общо в размер на 250 лева, както и за изплатен адвокатски хонорар в размер на
500 лева пред ВАС и 700 лева за настоящото производство по договори за правна
защита и съдействие, като от ответника е направено в срок възражение за тяхната
прекомерност.
В тази връзка това възражение досежно претендираните разноски
за осъществено процесуално представителство пред ВАС се споделя като
основателно от състава на съда, като се отчита фактът, че всъщност не са
извършени каквито и да било процесуални действия от упълномощения адвокат,
извън написването на частната касационна жалба. При това положение и като се
съобрази фактическата и правна сложност на казуса и конкретно осъществения обем
процесуално представителство, съдът приема, че уговореният и изплатен
адвокатски хонорар се явява прекомерен и същият следва да бъде редуциран до
минимума по чл.9 във вр. с чл.8 ал.1, т.2 от Наредба
№1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – от
300 лева.
В останалата част възражението за
прекомерност е неоснователно, с оглед на това, че адвокатското възнаграждение е
договорено и заплатено при първоначалния размер на исковата претенция, а именно
7 200 лева и че по правилото на чл.8 ал.1, т.3 от Наредба №1 от 09.07.2004г.
минимумът възлиза на 690 лева, а уговореният и заплатен размер е 700 лева.
С оглед частичното уважаване на исковата
претенция, на ищеца се дължат разноски по съразмерност от 1 177,76 лева.
На ответника на основание чл.10 ал.3 ЗОДОВ
разноски не се дължат, с оглед частичното отхвърляне/уважаване на претенцията,
а освен това предста-вителството по делото за тази
страна бе осъществено от член на самата ЦИК, но не и от упълномощено лице в
качеството му на адвокат или юрисконсулт, поради което същото следва да се
остави без уважение.
Ето защо и поради
мотивите, изложени по-горе ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ІІ отд.,
ХІІ състав:
Р Е Ш
И
ОСЪЖДА Централна избирателна комисия с адрес на призоваване
*** да заплати на Ц.Н.Ц. ***
обезщетение в размер на общо 4 209, 06/четири хиляди двеста и девет лева и шест
стотинки/, представляващо обезвреда за причинените му
имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи от това, че в периода
27.10.2015г. – 12.10.2016г. не е бил избран за общински съветник в Общински
съвет – Пловдив, вследствие избора на последния разпределен мандат по остатък
за общински съветници на Община-Пловдив, обявен с
Решение №524-МИ от 27.10.2015г. на Общинска избирателна комисия – Пловдив,
който впоследствие е обявен за недействителен от Административен съд – Пловдив
с Решение №882/03.05.2016г. по адм. дело №789/2016г.,
оставено в сила с Решение №10547/11.10.2016г. на ВАС на РБ, постановено по адм.дело №6688/2016г., ведно със законната лихва върху
посочената главница, начиная от 11.10.2016г. до окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
претенцията до пълния и предявен размер от 4 502,98 лева, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА Централна избирателна комисия с адрес на призоваване
*** да заплати на Ц.Н.Ц. ***
177,76/хиляда сто седемдесет и седем лева и седемдесет и шест стотинки/
разноски по делото по съразмерност.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Централна
избирателна комисия с адрес на призоваване ***за присъждане разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :