РЕШЕНИЕ № 209
№ 157
гр. С., 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Янко В. Чавеев
при участието на секретаря Дарина Ив. Николова
като разгледа докладваното от Янко В. Чавеев Гражданско дело №
20221870100273 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
“Ч.” ЕООД е предявило срещу Е.Т. с фирма „АС-С. - Я.С.“ искове за заплащане
на сумата 3995,35 лв., представляваща неплатена цена на стоки, доставени от ищеца на
ответника съгласно описани в исковата молба фактури, ведно със законната лихва
върху тази сума от предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и за
заплащане на сумата 185,18 лв. обезщетение за забавено изпълнение на горепосочената
главница за период с начални моменти от забавата на ответника за плащане по
отделните фактури съгласно приложена към исковата молба справка и общ краен
момент 8.12.21 г. Ищецът претендира и разноските по делото. Обстоятелствата, на
които се основават исковете, са изложени в исковата молба. В срока по чл. 131 от ГПК
ответникът е представил отговор на исковата молба, в който е изразил становище за
неоснователност на исковете. Твърди, че вземането за главница е изцяло погасено чрез
плащане по банкова сметка на ищеца, извършено на 22.12.21 г. В подкрепа на
становището си за неоснователност на иска за обезщетение за забава твърди, че не е
получавал отделни фактури за доставките, а имал устна уговорка с ищеца да бъде
издадена обща фактура след изпълнение на всички доставки, поради което излага
доводи, че не е изпаднал в забава за плащане по фактурите и не дължи претендираното
обезщетение за забавено изпълнение. Претендира разноски и възразява за
1
прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от ищеца. В становище по
отговора на исковата молба ищецът, чрез пълномощника си адв. К. Н., не оспорва, че е
получил плащане на главницата, но сочи, че то не погасява вземанията му за
мораторна лихва и за законна лихва до плащането на главницата. Изтъква също, че
плащането е извършено след предявяване на иска, т. е. че ответникът е дал повод за
завеждане на делото и следва да понесе разноските по него. В молба, постъпила преди
даване ход на устните състезания пълномощникът на ищеца поддържа исковете и моли
същите да бъдат уважени съобразно изложеното в исковата молба и становището по
отговора на исковата молба. В открито съдебно заседание ответникът се представлява
от пълномощника си адв. Е. А., която моли за отхвърляне на исковете и за отмяна на
допуснатото обезпечение на исковете. Като прецени по свое убеждение събраните по
делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното: Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 327, ал. 1
от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Страните не
спорят, че между тях валидно е сключен неформален договор за търговска продажба на
стоки, по силата на който ищецът е продал на ответника строителни материали, сред
които и стоките, описани в представените с исковата молба 14 бр. фактури, издадени
от ищеца в периода от 17.5.21 г. до 28.7.21 г. включително. Също така не е спорно, а и
се установява от представените с исковата молба стокови разписки и приемо-
предавателни протоколи, че ищецът е предавал на ответника описаните в тези фактури
стоки в деня на издаване на съответната фактура. Цената на посочените в тези фактури
стоки е общо 3995,35 лв. с ДДС и не е платена от ответника до предявяване на иска на
9.12.21 г., а ответникът я е платил на ищеца чрез банков превод на 22.12.21 г. На
основание чл. 235, ал. 3 от ГПК съдът следва да вземе предвид плащането на цената,
извършено след предявяване на иска и преди приключване на устните състезания. Това
плащане е погасило изцяло главното вземане на ищеца за цената на стоките, поради
което искът за главницата е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Към датата на
предявяване на иска – 9.12.21 г. – ответникът безспорно е бил в забава за плащане на
цялата сума на главницата, поради което на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД дължи на
ищеца обезщетение за забавеното й изпълнение в размер на законната лихва от тази
дата до датата на плащането – 22.12.21 г. При използване на общодостъпна
автоматизирана система за изчисляване на законна лихва
(https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html) и без на съда да са необходими
специални знания, се установява, че за периода 9.12.21 г. – 22.12.21 г. законната лихва
върху главница в размер 3995,35 лв. е 15,54 лв. Ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца тази сума независимо, че искът за главница е отхвърлен. В тежест на
ответника е да докаже твърдението си, че с ищеца се уговорили плащането да се
извърши след издаване на обща фактура за всички доставки, но доказателства в тази
насока не са събрани. Съгласно чл. 327, ал. 3, вр. чл. 303а, ал. 3, изр. второ от ТЗ при
2
липсата на доказателства за датите, на които ответникът е получил процесните
фактури, същият следва да изпълни паричните си задължения за плащане на цената на
посочените в тях стоки в 14-дневен срок от деня, следващ получаването на стоките.
Както вече се посочи, не е спорно, че стоките са получавани от ответника в дните на
издаване на фактурите в периода 17.5.21 г. – 28.7.21 г. Така за периоди с начални
моменти от 31.5.21 г. до 12.8.21 г. и общ краен момент 8.12.2021 г. (денят, предхождащ
датата на предявяване на иска) на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД ответникът дължи на
ищеца обезщетение за забавено изпълнение на паричните си задължения по всяка от
фактурите в размер на законната лихва върху всяко от тях. При използване на
горепосочения лихвен калкулатор и без на съда да са необходими специални знания, се
установява, че за тези периоди общият размер на законната лихва върху главниците по
всяка от фактурите е 185,18 лв. Следователно искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
заплащане на тази сума е основателен и следва да бъде изцяло уважен. Независимо от
отхвърлянето на иска за главницата, ответникът е дал повод за предявяването му, тъй
като е платил исковата сума след това. Затова, а и с оглед изхода на делото по иска за
обезщетение за забава, ответникът дължи на ищеца сторените от последния разноски
по делото в пълен размер – 905,81 лв. съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК,
от които 209,81 лв. за внесена държавна такса по исковете, 600 лв. за платено
адвокатско възнаграждение и 96 лв. за внесени такси по изпълнително дело,
образувано по повод допуснатото обезпечение на исковете. Възражението на
ответника за прекомерност на платеното от ищеца адвокатско възнаграждение е
неоснователно. С оглед материалния интерес по исковете и предвид разпоредбата на
чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (в редакцията й, обн. ДВ, бр. 68/2020 г., действаща към датата на
предявяване на иска и плащане на възнаграждението по банков път) минималният
размер на адвокатското възнаграждение в случая е 522,60 лв. Платените от ищеца 600
лв. адвокатско възнаграждение надвишават минималния му размер съгласно наредбата
незначително - с по-малко от 15 %. Това превишение е оправдано с оглед
обстоятелството, че пълномощникът на ищеца е изготвил и молба за обезпечение на
предявените искове и очевидно е представлявал ищеца и в изпълнителното
производство, образувано по издадената обезпечителна заповед. Ето защо съдът
намира, че с оглед осъществената от пълномощника на ищеца правна защита
платеното му възнаграждение не е прекомерно спрямо фактическата и правната
сложност на делото и не са налице основания по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляване на
дължимите от ответника разноски за платено от ищеца адвокатско възнаграждение. С
оглед изхода на делото и предвид причината за отхвърляне на иска за главницата,
разноски на ответника не се следват. Претенциите на страните за разноски не се
включват в предмета на делото, а основателността им е следствие от неговия изход,
поради което исканията на ответника за присъждане на разноски и за намаляване на
3
разноските на ищеца за платено адвокатско възнаграждение поради прекомерност,
макар и неоснователни, не следва да се отхвърлят с изричен диспозитив на решението.
Що се касае до искането на ответника за отмяна на допуснатото обезпечение, по него
съдът следва да се произнесе след влизане в сила на решението. Воден от
гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е.Т. с фирма „АС-С. - Я.С.“ , ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление гр. С., ул. „Х. М.“ № , да заплати на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД на „Ч."
ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. Х., бул. „О.“ № ... сумата
185,18 лв., представляваща обезщетение в размер на законната лихва за забавено
плащане на цената на стоки в общ размер 3995,35 лв., доставени от „Ч.” ЕООД на ЕТ с
фирма „АС-С. - Я.С.” по фактури №№ 40301/17.5.2021 г., 40328/19.5.2021 г.,
40340/20.5.2021 г., 40357/21.5.2021 г., 40406/26.5.2021 г., 40451/29.5.2021 г.,
40457/31.5.2021 г., 40570/5.6.2021 г., 40587/7.6.2021 г., 40756/19.6.2021 г.,
40800/23.6.2021 г., 40847/28.6.2021 г., 41046/17.7.2021 г. и 41142/28.7.2021 г., издадени
от „Ч.” ЕООД по силата на сключен неформален договор за търговска продажба, което
обезщетение е дължимо за период с начални моменти от 31.5.2021 г. до 12.8.2021 г. и
общ краен момент 8.12.2021 г., както и сумата 15,54 лв., представляваща законна лихва
върху общия размер на цената на тези стоки - 3995,35 лв. за периода от 9.12.2021 г. до
22.12.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от „Ч.“ ЕООД срещу ЕТ с фирма
„АС-С. - Я.С.“ иск с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за
заплащане на сумата 3995,35 лв., представляваща общ размер на цената на стоки,
доставени от „Ч.” ЕООД на ЕТ с фирма „АС-С. - Я.С.” по гореописаните фактури по
силата на сключен неформален договор за търговска продажба – поради погасяване на
вземането чрез плащане в хода на настоящото съдебно производство.
ОСЪЖДА Е.Т. с фирма „АС-С. - Я.С.“, гр. С., да заплати на основание чл. 86, ал.
1 от ЗЗД на „Ч." ЕООД, гр. Х., сумата 905,81 лв. за разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред С.О.С. в двуседмичен
срок от връчване на препис.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
4