№ 2602
гр. София, 19.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Темислав М. Димитров
Калина В. Станчева
при участието на секретаря Нина Св. Гърманлиева
като разгледа докладваното от Калина В. Станчева Въззивно гражданско
дело № 20221100503360 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 20011516/08.02.2022 г. по гр. д. № 10209/2021 г. на СРС, 66 с - в
Агенция Пътна инфраструктура /АПИ/, ЕИК ******* е осъдена да заплати на ЗАД
„Б.В.И. Груп“ АД, ЕИК *******, на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 от ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 303,92 лв., представляваща заплатено от ищеца
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ № 4704200300001763/23.03.2020
г. за нанесени имуществени вреди на МПС „Шкода Суперб“, с рег. № *******,
настъпили в резултат на ПТП, осъществено на 06.09.2020 г. около 23,10 ч. на ул.
„Околовръстен път“ с посока на движение „север“ към ул. „Челопешко шосе“ в
участъка между табелата за Кремиковския манастир и указателна табела „Ж6“, ведно
със законната лихва от предявяване на иска – 22.02.2021г. до окончателното изплащане
на сумата, както и сумата от 5,66 лв. – обезщетение за забава за времето от 18.12.2020
г. до 22.02.2021 г.
Със същото решение първоинстанционният съд е взел отношение и относно
сторените от страните разноски, като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и с оглед изхода
от спора е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата от общо 340 лв. – разноскит
по делото.
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена в законоустановения
по чл. 259, ал. 1 ГПК срок от ответника АПИ, чрез представителя му – юрк. Н., с
пълномощно към жалбата, с доводи, че решението е неправилно и незаконосъобразно.
Излагат се съображения, че за произшествието не е съставен Протокол за ПТП от
компетентните органи по ЗДвП. Обезщетението е изплатено само въз основа на
подаденото от застрахованото лице заявление, в което не е описано дали е имало други
МПС на мястото, както и размера на евентуалното препятствие, който не се установява
1
и със схема на ПТП. Управлявалото МПС лице не е уведомило органите на КАТ за
произшествието. За да уважи претенцията неоснователно СРС е кредитирал частни
писмени доказателства представени от ищеца, които са оспорени от ответника и не се
ползват с обвързваща доказателствена сила. Посочените в тях обстоятелства не се
подкрепят от свидетелските показания. Не е установено, че произшествието е
настъпило по описания от ищеца начин, нито скоростта, с която се е движило МПС и
дали тя е съобразена с пътните условия. Механизмът на произшествието и причинната
връзка на вредите с него не може да се установи категорично и от САТЕ, която се
основава само на твърденията на ищеца относно настъпване на ПТП. Водачът не е
тестван за алкохол, не са събрани доказателства за причиняване на вредите от
умишлени действия на застрахования водач. Не са събрани доказателства дали
събитието не попада в хипотезата на част Х от ОУ на застрахователя – изключени
рискове, като неправилно е прието, че е налице покрит риск. Застрахователната
полица не установява основанието за заплащане на обезщетение. Не са налице
предпоставките за ангажиране на регресната отговорност на ответника – не е
осъществен фактическия състав на чл. 49 ЗЗД. Не е установено дали ответникът е имал
задължение да поддържа пътя и дали процесните вреди са във връзка с изпълнението
на това задължение. По тези и множество други съображения, моли да се отмени
решението и да се отхвърли иск изцяло. Претендира разноски.
Ищецът - въззиваема страна „ЗАД Б.В.И.Г.“ АД, чрез представителят си – адв.
И., надлежно упълномощен съгласно пълномощно, представено пред СРС /л. 43 от
делото/ оспорва жалбата в писмен отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК. Поддържа, че
решението е правилно, мотивирано и законосъобразно. В съответствие със събраните
доказателства СРС е приел, че отговорна за поддръжката на процесния участък от
пътната мрежа, в който е реализирано произшествието, е АПИ и виновното
бездействие на нейните служители е довело до настъпване на вредоносния резултат.
Съгласно правилото на чл. 410, ал. 1 КЗ с плащането на застрахователно обезщетение
за ищцовото дружество се поражда право на регресен иск срещу ответника за
възстановяване на обезщетението и обичайните разноски за неговото определяне,
доколкото причина за ПТП е необозначен и необезопасен участък на пътното платно.
Ответникът не е установил възраженията си срещу дължимостта на обезщетението или
за съпричиняване на резултата от водача на МПС. Поддържа се, че мястото на ПТП е
конкретизирано в достатъчна степен. Възраженията за противоречие на свидетелските
показания с доказателствата по делото са голословни. Свидетелите са установили по
несъмнен начин наличието на други МПС на пътя в момента на реализиране на ПТП,
размера на необозначеното препятствие на пътното платно и скоростта на движение на
увреденото МПС. Не е налице основание за уведомяване на органите на КАТ,
респективно за съставяне на протокол за ПТП, съгласно ЗДвП. В случая участника в
ПТП е само един и МПС, поради което не е било необходимо да се информират
органите на КАТ. Налице е и покрит застраховател риск по „каско“, който включва и
щетите, причинени от неравности на пътното платно, които не са в резултат от
умишлено поведение на застрахования. Такова не е установено в случая. Моли да се
остави жалбата без уважение, като се потвърди решението на СРС. Претендира
разноски пред настоящата инстанция, включително за адвокатско възнаграждение.
Софийски градски съд, II-Г въззивен състав, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, и като съобрази
разпоредбите на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 269 ГПК, намира следното:
2
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
В случая, решението в обжалваната част е издадено от надлежен съдебен състав
на Софийски районен съд, в рамките на предоставената му от закона
правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно. Предвид
изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на постановеното
решение, съдът счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените
правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск, поради което
първоинстанционното съдебно решение е допустимо. Същото е и правилно, като
въззивният състав споделя изцяло мотивите на обжалваното решение, поради което на
основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите, изложени от първоинстанционния съд,
доколкото разпоредбата на чл. 272 ГПК предвижда, че когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и
към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на
оплакванията по въззивната жалба предвид нормата на чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият
съдебен състав намира, че изводите на двете инстанции съвпадат. Настоящият състав
възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение. В настоящото
производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди
и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд,
доводи, срещу които се съдържат в иницииращата настоящото въззивно производство
жалба.
По съществото на спора и във връзка с доводите във въззивната жалба,
настоящият състав намира следното :
СРС е бил сезиран и се е произнесъл по иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т.
2 КЗ във вр. с чл. 49 от ЗЗД, приложим към датата на настъпване на процесното ПТП.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ с плащане на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или
по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от ЗЗД. В случая регресното право
срещу ответника /въззивник/ АПИ се основава на чл. 49 от ЗЗД, регламентиращ
отговорността на възложителя за вредите, причинени при или по повод изпълнението
на възложена работа.
Уважаването на иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. с чл. 49 ЗЗД е
обусловено от доказване реализирането на няколко предпоставки, които следва да са
налице кумулативно. От една страна - наличие на валидно правоотношение по
имуществена застраховка между пострадалия и застрахователя - ищец, от друга -
настъпване на застрахователното събитие и заплащане на застрахователно
обезщетение от застрахователя в полза на пострадалия. С плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования
срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне. По отношение на ответника следва да се
докажат и предпоставките на чл. 49 ЗЗД: противоправно поведение на лица
/изпълнители на работа/ при или по повод изпълнението на възложена от ответника
работа /без да се установява конкретното лице – изпълнител/, настъпили вреди и
причинна връзка между противоправното поведение и вредите. Доказване на виновно
3
поведение не е необходимо, тъй като отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна.
В настоящия случай се установява, че на 06.09.2020 г., по време на действието
на застрахования договор па застраховка „Каско на МПС“, сключен с ишеца, е
настъпило застрахователно събитие, което съставлява покрит риск, като в резултат на
преминаване на застрахования лек автомобил „Шкода“, модел „Суперб“ с рег. №
******* през необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, част от
републиканската пътна мрежа стопанисван от ответника АПИ – на ул. „Околовръстен
път“ с посока на движение „север“ към ул. „Челопешко шосе“, в участъка между
табелата за Кремиковския манастри и указателна табела „Ж6“, са му били причинени
имуществени вреди.
Видно от представените пред СРС доказателства, за претърпените и декларирани
от застрахования имуществени вреди, ищецът е заплатил на собственика на
автомобила застрахователно обезщетение в размер на сумата от 303,92 лв. с преводно
нареждане 14.09.2021 г. От този момент за ищеца възниква суброгационното право по
чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ да встъпи в правата на застрахования срещу причинителя на
вредите от процесното ПТП, респективно срещу ответника по делото, при наличието
на деликт с всичките кумулативно дадени елементи от фактическия му състав : вреда,
противоправност, причинна връзка и вина.
Настоящият съдебен състав споделя решаващите изводи на СРС, че по делото са
доказани условията за ангажиране отговорността на ответника АПИ за въстановяване
на изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение на увреденото МПС.
Относно възраженията на ответника за изключен риск съгласно ОУ на
застрахователното дружество и за липса на основание за плащане на застрахователните
обезщетения по застраховка „каско“, настоящият състав намира, че ответникът не
може да се позовава на неизпълнение на конкретни договорни задължения от страните
по застрахователното правоотношение, тъй като той не е страна по договора. Право на
такива възражения биха имали само застрахователя и застрахованото лице. АПИ не е в
кръга на лицата, които могат да правят защитни възражения, основани на
застрахователния договор.
Ответникът е оспорил механизма на ПТП като е твърдял, че не е доказано
вредите да са настъпили вследствие попадане на застрахованото при ищеца МПС в
необезопасена и необозначена дупка на пътното платно от републиканската пътна
мрежа.
Настоящият състав намира за неоснователни възраженията на ответника АПИ за
неустановен механизъм на произшествието посредством протокол, съставен от
компетентните за това органи на МВР. Действително по делото не е представен и не се
твърди да е съставен официален протокол за ПТП, в които да са отразени
обстоятелствата относно настъпването му и причиняване на вреди по МПС вследствие
попадане в необозначена дупка на платното.
Във връзка с възражението на ответника следва да се има предвид, че според чл.
125, ал. 1, т. 8 ЗДвП, службите за контрол на МВР посещават мястото на ПТП само
когато произшествието е с един участник и моторното превозно средство не е в
състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му вреди, за което
липсват данни по делото. Съгласно чл. 6, т. 4 от Наредба № І з-41/12.01.2009 г. за
документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за
информиране между МВР, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд (изм.
и доп. ДВ. бр.19 от 28.02.2017 г.), не е задължително при повреди на МПС, които не са
причинени от друго МПС да се съставя протокол от органите на МВР.
Липсата на протокол за ПТП, чието съставяне не се изисква в случаите, в които
4
не се изисква задължително посещаване на мястото на ПТП от страна на службите за
контрол на МВР (случаите извън предвидените в чл. 125 ЗДвП), какъвто е и
настоящия, може да бъде преодоляна чрез съответно доказване на производящите
спорното право факти (чл. 154, ал. 1 ГПК) с всички допустими от закона
доказателства, в това число - свидетелски показания. Въззивният съд намира, че такова
доказване е проведено от ищеца в хода на производството пред СРС.
Съвкупната преценка на събраните доказателства, в това число писмени и
гласни доказателства- показанията на М.Ц.А. и Л.В.Й. - водач на МПС, включително
заключението на съдебно автотехническата експертиза, обосновават извод за
доказаност на посочения в заявлението на водача до застрахователя механизъм на ПТП
и начина на причиняване на вредите по застрахования при ищеца автомобил.
Съгласно показанията на свидетелите, пострадалото МПС се е движело, в деня
на произшествието, вечерно време – между 22:30 часа и 23:30 часа, от кв. „Слатина“
към Кремиковци. ПТП е станало на пътя за Кремиковци, в крайна дясна лента, на ул.
„Околовръстно шосе“. Свидетелите дават показания, че МПС е управлявано със
скорост 90 км./ч., не е имало указателна табела за неравност, при което е попаднало в
необозначена дупка на платното. От попадането в дупката МПС имало балон на гумата
като увреждане. На пътя не е имало обозначителни табели. Свидетелят Й. заявява, че е
не е видял дупката, а само я е усетил.
Възраженията на ответника, че водачът е имал възможност да избегне
/заобиколи/ препятствието също не могат да бъдат споделени. Действително, водачите
са длъжни съгласно чл. 20 ЗДвП да се съобразяват с пътните условия при избиране
скоростта на движение. По делото не се установява водачът на увреденото МПС да го е
управлявал с несъобразена с пътните условия скорост. Напротив - от показанията и на
двамата свидетели е видно, че МПС е управлявано със съобразена скорост, с оглед
естеството на пътната лента, предвидена за по-високо скоростно шофиране в
сравнение със стандартните улици и булеварди от градски тип и доколкото не е имало
интензивно движение по това време на денонощието, като избягването на дупката на
платното е било невъзможно.
Съвкупният анализ на доказателствата е достатъчен да се приеме, че механизмът
на произшествието е установен, както и че описаните повреди, съгласно заключението
на САТЕ, са в зоната на удара и се намират в причинно - следствена връзка с
процесното ПТП. От своя страна ответникът не е ангажирал доказателства, от които да
се опровергава наличието на необезопасено препятствие на пътното платно в
посочения участък от републиканската пътна мрежа.
Тъй като произшествието е настъпило на участък от пътя, който е част от
републиканската пътна мрежа, стопанисването и управлението му е възложено на
ответника АПИ, съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗП към Министъра на регионалното
развитие и благоустройство, която осъществява своята дейност чрез специализираните
си звена - областните пътни управления. Съгласно нормата на чл. 30, ал. 1 и 2 от ЗП
„Агенцията осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на
републиканските пътища. Агенцията и общините осъществяват съвместно по взаимна
договореност дейностите по изграждането, поддържането и ремонта на
републиканските пътища в границите на урбанизираните територии при условията и
по реда, определени с правилника за прилагането на закона.“.
В резултат на бездействието на ответника по изпълнение на законовите му
задължения, съгласно чл. 19 ал. 1 и чл. 31 от ЗП, за управление, поддържане и ремонт
на републиканските пътища и осигуряване на безопасното движение по тях, е
настъпило процесното ПТП. Съдът намира, че по делото са установени елементите от
фактическия състав на непозволеното увреждане, поради което ответникът дължи
5
репариране на действително причинените вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането.
Размерът на дължимото регресно обезщетение е обусловен от стойността на
вредите по средната им пазарна стойност към момента на настъпването им, което
обстоятелство е доказано с приетото и неоспорено от страните заключение по САТЕ.
Съгласно заключението, сумата необходима за ремонт на повредата по МПС по средни
пазарни цени е в размер на 350,23 лв., а поисканата от ищеца сума е в по-нисък размер
– 303,92 лв. В съдебната практика е трайно прието, че съгласно прогласеният в чл. 6
ГПК основен принцип съдебните производства започват по молба на заинтересованото
лице, като предмета на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се
определят от страните. Следователно от волята на ищеца зависи чрез какъв иск и в
какъв обем ще защити накърненото си от правния спор право. Ето защо и
законосъобразно искът е уважен до претендирания размер от 303,92 лв..
Понеже мотивите на настоящият състав съвпадат с тези на СРС, решението
следва да се потвърди, както и постановено. Разноските, присъдени за СРС, са
съобразени с изхода от спора и доказателствата за реално направени разноски от
ищеца. Не е налице основание за промяна на решението и в частта по разноските.
По разноските пред СГС :
С оглед изхода на спора право на разноски има въззиваемата страна – ищец на
основание чл. 78, ал. 1 във вр. с чл. 273 от ГПК, като искане в същия смисъл е заявено
още с отговора на исковата молба. С молба вх. № 42352/04.05.2023 г. ищецът поддържа
претендираните разноски за въззивната инстанция, за оправдаването на което
представя списък по чл. 80 от ГПК, адвокатско пълномощно, фактура и банков
документ, удостоверяващ извършен паричен превод.
До приключване на устните състезания пред настоящата инстанция обаче
ищецът не е представил договор за правна защита и съдействие.
Претендираните в гражданското производство разноски се присъждат по
правилата на чл. 78 ГПК само когато тяхното извършване е доказано. Това предполага
в договора за правна помощ да е указан вида на плащане като същото следва да бъде
документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи
плащането. Когато възнаграждение е заплатено в брой този факт следва да бъде
отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този
случай той има характер на разписка, която удостоверява, че страната не само е
договорила, но и заплатила адвокатско възнаграждение. От изложеното следва
изводът, че договорът за правна помощ е основен документ, необходим за доказването
на договорените, а в определени случаи и за заплащането на претендираните разноски
/в същия смисъл и ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/.
Предвид че в настоящия случай такъв договор не е представен по делото пред
въззивния съд, въззиваемата страна - ищец не може да бъде бонифицирана, като й се
присъдят недоказани разноски.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 20011516/08.02.2022 г. по гр. д. №
10209/2021 г. на СРС, 66 с - в.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7