РЕШЕНИЕ
№ 101
гр. Пловдив , 11.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ в закрито заседание на
единадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно гражданско дело №
20215300501390 по описа за 2021 година
Производството е по чл.435 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по жалба вх. №21314/12.04.2021г. на СТ. Н. К.,
ЕГН **********, в качеството й на длъжник по изпълнително дело
№20218210400300 по описа на ЧСИ Петко Илиев, рег. №821, с район на
действие Окръжен съд- Пловдив. В жалбата са изложени твърдения, че по
изпълнителното дело е бил наложен запор върху банковата сметка на
жалбоподателката, по която получава трудовото си възнаграждение, което е
несеквестируем доход по смисъла на ГПК. Твърди се, че
жалбоподателката не била уведомена, че има задължения към взискателя
по делото Община Сопот, както и че същите били с „изтекъл давностен
срок“. Оспорва се размера на адвокатското възнаграждение на
взискателя, възлизащо на 480 лв., като прекомерно висок, както и
размера на таксите на ЧСИ. Направено е искане за прекратяване на
изпълнителното дело.
Ответната страна по жалбата- Община Сопот, чрез пълномощника
си по делото адв. Г.Б., в писмено становище оспорва същата и иска
1
оставянето й без уважение.
В писмените си мотиви по обжалваните действия съдебният
изпълнител счита жалбата за недопустима, а ако се приеме за
допустима- за неоснователна.
Пловдивският окръжен съд, за да се произнесе намери за установено
следното:
Изпълнително дело №20218210400300 по описа на ЧСИ Петко
Илиев, рег. №821, с район на действие Окръжен съд- Пловдив, е
образувано по молба на взискателя Община Сопот въз основа на акт за
установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК, с който са били
установени задължения на длъжника СТ. Н. К. за заплащане на данък
върху недвижими имоти и превозни средства, такса за битови отпадъци и
лихви върху тях в общ размер от 363,41 лв. След извършено от съдебния
изпълнител проучване на имущественото й състояние са били наложени
запори върху банковите й сметки в „Банка ДСК“ ЕАД, „Централна
кооперативна банка“ АД и „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД и върху
две МПС- нейна собственост, както и възбрана върху недвижим имот.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като съгласно разпоредбата
на чл.435, ал.2, т.2 и т.7 от ГПК длъжникът може да обжалва
насочването на изпълнението върху имущество, което смята за
несеквестируемо, и разноските по изпълнението. Същата е подадена в
срока по чл.436, ал.1 от ГПК.
Неоснователни са доводите в жалбата за незаконосъобразност на
действията на съдебния изпълнител по налагане на запор върху банкова
сметка, по която длъжникът получава трудовото си възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл.446, ал.1 от ГПК получаваното от длъжника
трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата е
несеквестируемо, а ако е в размер над минималната работна заплата е
частично секвестируемо в съответните посочени в разпоредбата размери.
Съгласно чл.446а, ал.1 от ГПК несеквестируемостта на доходите от
трудово възнаграждение се запазва и ако са постъпили по банкова
сметка, но не по- рано от един месец от налагане на запора, а съгласно
2
ал.3 когато от основанието на постъпленията по банковата сметка е
видно, че не представляват възнаграждения за работа, банката не
изпълнява запора до размера на минималната работна заплата. В
разпоредбата на чл.446а, ал.4 от ГПК е предвидено задължение за
банката да уведоми съдебния изпълнител, че по запорираната сметка
постъпват доходи от трудово възнаграждение, който съгласно ал.5 в
едноседмичен срок от получаване на съобщението или на възражението
на длъжника уведомява банката за частта, която следва да превежда
съгласно чл.446. Съгласно задължителните указания, дадени в т.3 на
Тълкувателно решение №2/2013г. от 26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС
наложеният запор върху трудово възнаграждение не обхваща вземането
на длъжника от третото задължено лице до размера на минималната
работна заплата, нито пропорционално определената несеквестируема
част от това вземане, а съгласно указанията, дадени в т.13 задължението
на съдебния изпълнител да зачете несеквестируемостта на получаваното
от длъжника трудово възнаграждение по сметка в банка възниква, когато
той бъде уведомен за произхода на постъпленията по сметката от
банката или длъжника. В настоящия случай към датите на налагане на
запорите върху банковите сметки на жалбоподателката съдебният
изпълнител не е имал информация за произхода на постъпленията в тях,
поради което и не е можел да зачете евентуалната несеквестируемост
на получавано по тях трудово възнаграждение на длъжника. От
полученото от него съобщение от „Централна кооперативна банка“ АД
е видно, че със същото банката го уведомява, че банковата сметка, по
която е наложен запорът е без авоар, и че по нея длъжникът получава
трудово възнаграждение в размер под минималната работна заплата,
поради което и съгласно разпоредбата на чл.446а, ал.3 от ГПК няма да
изпълнява запора при постъпления с основание „възнаграждение за
работа“ до размера на минималната работна заплата. От полученото
съобщение от „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД по чл.508 от ГПК е
видно, че банката не признава вземането, върху което се налага запор, за
частта от наличностите по сметки, представляващи минимален
несеквестируем доход от постъпващите средства с произход
„възнаграждение за труд“. На 12.04.2021г. жалбоподателката е
уведомила съдебния изпълнител, че по банковата сметка в
3
„Райфайзенбанк /България/“ ЕАД получава трудово възнаграждение в
размер на минималната работна заплата, което е несеквестируемо и е
поискала вдигане на запора. Въз основа на така постъпилата от нея молба
със съобщение изх. №14106 от 13.04.2021г. съдебният изпълнител е
вдигнал частично запора върху посочената сметка за постъпващите в нея
средства с произход „заплата/аванс“. На 16.04.2021г. съдебният
изпълнител е изискал информация от „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД
за преведените от банката по изпълнителното дело суми- на 04.03.2021г.
в размер на 11,02 лв. и на 17.03.2021г. в размер на 296 лв., като видно
от постъпилия от банката отговор по изпълнителното дело посочените
суми са с произход касови постъпления и нямат несеквестируем
характер. От изложеното дотук се налага изводът, че не са били
допуснати твърдените в жалбата нарушения на закона от съдебния
изпълнител при налагане на запорите върху банковите сметки на
жалбоподателката. Наложеният запор върху същите поначало не е
обхващал получаваното по тях трудово възнаграждение в размер на
минималната работна заплата, което е било отчетено от банките
съгласно предвидено в разпоредбата на чл.446а от ГПК, а с изрично
разпореждане на съдебния изпълнител запорът върху сметката на
жалбоподателката в „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, по която получава
трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата, е бил
вдигнат за постъпващите в нея средства с произход „заплата/аванс“, а
удържаните от посочената сметка суми не са с несеквестируем характер.
Ето защо в тази й част жалбата е неоснователна и следва да се остави
без уважение.
По отношение на частта от жалбата, с която се оспорват приетите
за събиране разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя,
настоящият състав на съда намира следното:
Видно от представената по изпълнителното дело квитанция към
приходен касов ордер взискателят Община Сопот е заплатила на
упълномощения адв. Г.Б. адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв.
С жалбата се излагат доводи, че посоченото възнаграждение е прекомерно.
Това искане е неоснователно. При определяне на размера на
адвокатското възнаграждение страните по договора за правна защита и
4
съдействие са длъжни да се съобразяват с разпоредбата на чл.36, ал.2,
изр.2 от Закона за адвокатурата, предвиждаща че размерът на
възнаграждението не може да бъде по- нисък от предвидения в наредба
на Висшия адвокатски съвет. Съгласно разпоредбата на чл.10 от
Наредба №1 на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на
адвокатските възнаграждения наредбата за процесуално представителство,
защита и съдействие на страна по изпълнително дело възнаграждението
е- за образуване на изпълнително дело- 200 лв. /т.1/; за процесуално
представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 1000
лв.- 200 лв. /т.2/. В случая по процесното изпълнително дело минимално
дължимото адвокатско възнаграждение на пълномощника на взискателя
следва да се формира от сбора от съответните възнаграждения по чл.10,
т.1 и т.2 от наредбата, както следва: 200 лв.- по т.1 и 200 лв.- по т.2,
тъй като в молбата за образуване на изпълнителното дело същият е
направил искания за извършване на изпълнителни действия. Върху
общо дължимото възнаграждение в размер на 400 лв. следва да бъде
начислен ДДС, тъй като упълномощеният адвокат е регистриран по ЗДДС,
при което минимално дължимото адвокатско възнаграждение би
възлизало на 480 лв. с ДДС, колкото е било заплатено. Отделно от това
доколкото в срока за доброволно изпълнение жалбоподателката, в
качеството й на длъжник, не е погасила задълженията си, то на този етап
все още няма яснота какви и колко процесуални действия ще бъдат
предприети от упълномощения процесуален представител на взискателя за
удовлетворяване на вземането му и каква би била продължителността на
изпълнителното дело. Ето защо на този етап не би могло да се направи
преценка за действителната му фактическа и правна сложност, както и
за евентуална прекомерност на заплатеното от взискателя адвокатско
възнаграждение. Предвид горното претендираното от взискателя
адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. не може да бъде
намалено, а жалбата в тази й част следва да се остави без уважение.
По жалбата в частта й, с която се оспорват начислените такси по
изпълнението:
Видно от връчената на длъжника покана за доброволно изпълнение
5
изх. №13957/12.04.2021г., със същата са му били начислени такси по
Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ в общ размер от 551,42 лв.
с ДДС към 12.04.2021г. В поканата не е посочен начинът на формиране
на сумата. В писмените си мотиви по обжалваните действия съдебният
изпълнител е посочил, че дължимите от длъжника такси и разноски
към 12.04.2021г. са в размер на 533,62 лв. с ДДС, от които 408 лв. с
ДДС- обикновени такси, 102,29 лв. с ДДС- пропорционална такса по т.26
от тарифата, и 23,33 лв. с ДДС- допълнителни разноски. В мотивите за
обикновените такси са изброени фактическото и правното основание по
тарифата за начисляването им, но не са описани конкретните извършени
по изпълнителното дело действия с посочване на дата на извършване и
документ, с който са удостоверени, при което за съда се оказва
невъзможно да провери законосъобразността на начисляването на
съответните суми. За същите не е издадена и сметка съгласно
изискването на чл.79, ал.1 и ал.2 от ЗЧСИ, която да се връчи на
задълженото лице. За допълнителните разноски също липсва описание на
начина на формиране на сумата чрез посочване кога, на кого и по какъв
повод са били заплатени, нито за същите по делото се установява да е
налице документ по Закона за счетоводството съгласно изискването на
забележката към т.31 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ.
По така изложените съображения, както и предвид обстоятелството, че
в поканата за доброволно изпълнение и в мотивите на съдебния
изпълнител се сочат различни размери на задължението на длъжника за
заплащане на такси и разноски по изпълнението, настоящият състав на
съда намира, че разпореждането на съдебния изпълнител, обективирано в
поканата за доброволно изпълнение, с което на длъжника са начислени
такси и разноски в общ размер от 551,42 лв., се явява незаконосъобразно
и следва да бъде отменено. За събиране на таксите и разноските по
изпълнението съдебният изпълнител следва да издаден нарочен акт, от
който да става ясен както за страните, така и за съда, начинът на
формиране на задължението, като по изпълнителното дело следва да
бъдат съставени и приложени всички изискуеми съгласно ЗЧСИ и
тарифата към него документи за начисляването на съответните суми.
Направеното в жалбата възражение на длъжника, че не дължи на
6
взискателя претендираните суми поради изтекъл давностен срок, не
подлежи на разглеждане в това производство, предмет на което е
процесуалната законосъобразност на действията на съдебния изпълнител.
Тези доводи са основание за предявяване на иск срещу взискателя с
правно основание чл.439, ал.1 от ГПК, уважаването на който съгласно
разпоредбата на чл.433, ал.1, т.7 от ГПК ще бъде основание за
прекратяване на изпълнителното производство. Неоснователни са и
доводите в жалбата, че жалбоподателката не е била уведомена за
наличието на задължение към взискателя Община Сопот. Този факт
няма отношение към законосъобразността на изпълнителните действия,
тъй като съгласно разпоредбата на чл.182, ал.2 от ДОПК
предварителното уведомяване на длъжника за наличието на публични
задължения е уредено като възможност, а не като задължение за
публичния взискател преди предприемане на действия по събирането им,
а съгласно чл.209, ал.2, т.3 от ДОПК принудителното изпълнение на
публични задължения, установени с акт по чл.107 от ДОПК, каквито са
предмет на събиране по процесното изпълнително дело, се извършва
независимо дали актът е обжалван.
По изложените съображение Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. №21314/12.04.2021г. на СТ.
Н. К., ЕГН **********, в качеството й на длъжник по изпълнително
дело №20218210400300 по описа на ЧСИ Петко Илиев, рег. №821, с
район на действие Окръжен съд- Пловдив, против действията на
съдебния изпълнител по насочване на изпълнението върху банковата
сметка на жалбоподателката в „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, по която
получава трудовото си възнаграждение, както и против приетите за
събиране по делото разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя
в размер на 480 лв.
ОТМЕНЯ разпореждането на съдебния изпълнител, обективирано в
покана за доброволно изпълнение изх. №13957/12.04.2021г., с което на
длъжника СТ. Н. К., ЕГН **********, са били начислени такси и
7
разноски по Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ в общ размер
от 551,42 лв. с ДДС към 12.04.2021г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8