Р Е Ш Е Н И Е
№ 260210/7.10.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети август
две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МИЛЕНА НИКОЛОВА
с участието на секретаря Елена Пеева, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 3056 по описа за 2020 г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С.К.К. срещу наказателно постановление № 20-0819-000954 от
25.03.2020 г., издадено от началник група към ОДМВР – Варна, сектор „Пътна
полиция“, с което на жалбоподателя са наложени следните административни наказания:
- на
основание разпоредбата на чл. 185 ЗДвП му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 20 лева за нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП;
- на
основание разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП са му наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 1 месец за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП;
- на
основание разпоредбата на чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 10 лв. за нарушение на чл. 100,
ал. 1, т. 1 ЗДвП.
Във въззивната жалба са изложени съображения за незаконосъборазност на наказателното постановление поради
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на
материалния закон. Отправено е искане за отмяна на наказателното постановление.
В
проведеното открито съдебно заседание процесуалният представител на въззивника адв. Л.Л. навежда конкретни доводи за допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и нарушения на материалния закон. Поддържа
искането за отмяна на наказателното постановление. Въззивникът
също отправя искане за отмяна на наказателното постановление.
Въззиваемата страна сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР –
Варна чрез процесуалния си представител (ст. ю.к. К. Л. – А.) с писмени бележки
изразява становище за законосъобразност на обжалваното наказателно
постановление. Отправя искане за потвърждаване на обжалваното наказателно
постановление. Прави възражение за прекомерност на претендираното
от въззивника адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните
по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
На 21.12.2019 г. в 16,52 часа лек автомобил навлязъл през
входа откъм бул. „Христо Ботев“ в паркинга на търговски комплекс „Фулмакс“ в гр. Варна. Непосредствено след него лек
автомобил марка и модел „Фиат Улисе“ с рег. № В 0302
РХ, управляван от жалбоподателя, предприел навлизане, докато поставената на
място автоматична бариера била във вертикално положение. При навлизането на
жалбоподателя бариерата паднала хоризонтално и ударила предното панорамно
стъкло на управлявания от него автомобил, след което бариерата се вдигнала
вертикално. Жалбоподателят се отдръпнал автомобила назад и изчакал бариерата да
застане в изходно хоризонтално положение. След като бариерата отново се
вдигнала жалбоподателят отново предприел навлизане в паркинга, след което
излязъл от изход на паркинга, намиращ се на друга улица.
На 21.01.2020 г. в сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна постъпил сигнал от „Експрес гаранцион комерс“ ЕООД,
стопанисващо търговски коммплекс „Фулмакс“,
за настъпилото ПТП с бариерата, в който били описани обстоятелствата около
възникналото ПТП, причинената деформация на бариерата и регистрационния номер
на автомобила.
Св. Л.М.М.
(мл. автоконтрольор в сектор „пътна полиция“ при
ОДМВР – Варна) установил жалбоподателя, който на 04.02.2020 г. попълнил
декларация, в която удостоверил, че на процесната
дата и място управлявал лек автомобил марка и модел „Фиат Улисе“
с рег. № В 0302 РХ, като без да иска ударил бариерата на паркинга.
Св. М. съставил протокол за
ПТП, в който описал, че управляваният от жалбоподателя лек автомобил при
потегляне е блъснал автоматичната бариера в търговски комплекс „Фулмакс“ и причинил материални щети на същата.
На същата дата св. М. приел,
че жалбоподателят е осъществил съставите на нарушенията по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП, чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, за което съставил
АУАН, който жалбоподателят подписал без възражения.
В предвидения в разпоредбата
на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок писмено възражение срещу съставения АУАН не било
депозирано, като на 25.03.2020 г. Др.Г.Г. - началник група към сектор „Пътна полиция“ към ОД на
МВР – гр. Варна, издал обжалваното наказателно постановление.
По доказателствата:
Гореизложената
фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните
доказателства и доказателствени средства: гласни доказателствени средства - показанията на св. Л.М.М.; писмени доказателства – заповед на министъра на
вътрешните работи, протокол за ПТП, справка за нарушител/водач и веществено
доказателство - диск.
Съдът кредитира
свидетелските показания на св. Л.М.М. като обективни
и достоверни, доколкото същите са последователни и логични и не съдържат
противоречие в себе си, а освен това съответстват на събраните по делото
писмени доказателства.
При
анализа на доказателствената стойност на съставения
АУАН съдът съобрази разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, съгласно която същият
се ползва с презумптивна доказателствена
сила, т.е. удостоверените от контролните органи факти се считат за установени
до доказване на противното. Доколкото по делото са налице доказателства, които
опровергават констатациите на актосъставителя, че
автомобилът е излизал от паркинга на търговски комплекс „Фулмакс“,
съдът го изключва от доказателствената съвкупност.
Нещо повече в сигнала на дружеството, стопанисващо паркинга, е посочено
изрично, че автомобилът е блъснал автоматичната бариера на влизане в комплекса,
а не при излизане. Същото се установява и от възпроизведения в съдебно
заседание видозапис.
Съдът
кредитира представените по делото писмени доказателства и веществено
доказателство - диск като достоверни и допринасящи за разкриване на обективната
истина по делото, доколкото същите по отделно и в своята съвкупност са
непротиворечиви, поради което въз основа на тях и на свидетелските показания
изгради своите фактически изводи.
От правна страна:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в
установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу
акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Съдът в рамките на служебната проверка не констатира
съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен
от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите
реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН, и е надлежно предявен по реда на чл. 43, ал.
1 ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН.
По отношение на
нарушението на разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП (пункт 1. от НП):
Съгласно
императивната разпоредба на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП, всеки един участник в
движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки
за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди.
В наказателното
постановление е посочено, че въззивникът е създавал
опасност и пречки за движението и е причинил имуществени вреди, блъскайки
автоматичната бариера, излизайки от търговски комплекс „Фулмакс“.
От
възпроизведения в съдебното заседание звукозапис се установява, че въззивникът не е имал поведение, с което да са създадени
опасност и пречки за движението. Напротив той е предприел навлизане в паркинга,
изчаквайки автомобилът пред него да влезе безпрепятствено. При вдигната
вертикално бариера предприема навлизане в паркинга, като неочаквано
автоматичната бариера пада и удря предното му панорамно стъкло. На следващо
място от видеозаписа се установява, че въззивникът
навлиза в паркинга, а не излиза, както е посочено в АУАН и НП. Следователно
посоченото в НП нарушение не е извършено при описаните обстоятелства.
По отношение
на нарушението в частта за причиняване на имуществени вреди, съдът намира, че е
налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК, при което деецът не е
предвиждал настъпването на обществено опасните последици като не е бил длъжен и
не е могъл да го направи. Съгласно чл. 11 ЗАНН по въпросите на вината,
вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие,
приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния
кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго.
В конкретния
случай жалбоподателят не е имал специални знания, позволяващи му да предвиди,
че автоматичната бариера изненадващо ще падне след преминаването на първия
автомобил. Той не е бил длъжен да притежава такива специални знания и
следователно не е бил длъжен да предвиди настъпването на обществено опасните
последици – деформиране на монтираната на входа на търговски комплекс „Фурмакс“ бариера.
Случайното
деяние изключва небрежността, защото само при тази форма на вината отсъства
предвиждането като предпоставка за съобразяване на дадено поведение с
възможното настъпване на съставомерни последици.
Следователно деянието не е извършено виновно и доколкото липсва субективната
страна на административното нарушение, наказателното постановление по пункт 1.
е издадено в нарушение на материалния закон.
По отношение
нарушението на разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП (пункт 2. от НП):
Разпоредбата
на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП предвижда, че водачът на пътно превозно средство,
който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава
опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от
произшествието.
Дефиницията
за пътно-траспортно произшествие се съдържа в § 6, т.
30 от ДР на ЗДвП, съгласно която "пътнотранспортно произшествие" е
събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и
предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство,
път, пътно съоръжение, товар или други материални щети“.
От
възпроизведения по делото видеозапис се установява, че непосредствено след
падането на бариерата върху предното панорамно стъкло на управлявания от въззивника лек автомобил, същата се изправя във вертикално
положение, а след което отново се връща в хоризонтално положение. Следователно
за въззивника настъпилата повреда не е била видима,
поради което същият не е имал съзнание за настъпило ПТП.
Действително за разлика от чл.11, ал.
4 НК съгласно чл. 7, ал. 2 ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в
изрично предвидените случаи, но съдът
намира, че посоченото нарушение на разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП не
може да бъде извършено при непредпазлива форма на вина. Съгласно чл. 11, ал. 3 НК деянието е непредпазливо,
когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал
настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати. В този смисъл
разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП не предвижда настъпването на общественоопасни последици, поради което нарушението е
формално и може да бъде извършено само умишлено.
Следователно действията на С.К.К. са несъставомерни от
субективна страна по отношение нарушението на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП, поради
което и съдът приема, че наказателното постановление и по пункт 2. е издадено в
нарушение на материалния закон.
По отношение нарушението на разпоредбата на
чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП (пункт 3. от НП):
Разпоредбата
на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП задължава водачите на МПС да носят в себе си
контролния талон към свидетелството за управление на МПС.
От разпита
на св. Л.М.М. се установява, че проверката е
извършена на друга дата след нарушението, като водачът е установен
впоследствие. По делото не е събрано нито едно доказателство, че на 21.12.2019
г. въззивникът не е носил контролен талон в себе си.
Поради
недоказаност на описаното нарушение наказателното постановление по пункт 3 е
издадено в нарушение на материалния закон.
По отношение на приложението на чл. 28 ЗАНН:
Съдът намира, че следва да
отбележи, че по отношение и на трите деяния е приложим и чл. 28 ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл.
93, т. 9 НК, приложима по арг. от чл. 11 ЗАНН,
„маловажен случай“ е този, при който извършеното престъпление (в случая
административно нарушение) с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление
от съответния вид.
В настоящия случай съдът
намира, че деянието не се отличава с висока степен на обществена опасност, тъй
като е налице едно изключително и други смекчаващи отговорността обстоятелства.
В случая жалбоподателят е издържал изпит за водач на МПС през 1972 г. За период
от около 50 години няма нито едно нарушение на ЗДвП. Освен това деянието е
извършено зимно време, когато около 18,00 часа започва да се стъмва и намалява
видимостта. Не без значение е и обстоятелството, че въпреки деформацията,
бариерата е продължила да изпълнява функциите си по предназначение. Смекчаващо
отговорността обстоятелство е и преминаването на друг автомобил преди този на
жалбоподателя, без да е налице някакво видимо препятствие. Предвид тези
смекчаващи отговорността обстоятелства деянието представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение на обикновените случаи на нарушение от този
вид.
Предвид изводите за
незаконосъобразност на наказателното постановление и по трите пункта съдът
намира, че същото следва да бъде отменено изцяло.
По разноските:
На основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН и с оглед изхода на делото на въззивната страна
следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски.
Процесуалният
представител на въззиваемата страна е направил
възражение за прекомерност по чл. 63, ал. 4 НПК на претендираното
от въззивната страна адвокатско възнаграждение в
размер на 350 лв. Действително минималният размер на дължимото в конкретния
случай адвокатско възнаграждение е в размер на 300,00 лв. съгласно разпоредбата
на чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, но въпреки това платеното възнаграждение в размер на 350 лв. не
се явява прекомерно, тъй като делото се отличава с правна и фактическа
сложност, доколкото на въззивника са вменени и същият
се е защитавал срещу три на брой административни нарушения. Следователно претендираното адвокатско възнаграждение следва да бъде
присъдено в пълен размер.
Възнаграждението
следва да бъде платено от ОДМВР – Варна като второстепенен разпоредител с
бюджет съгласно Постановление № 73 на МС от 27.03.2015 г. за определяне на
второстепенните разпоредители с бюджет към министъра на вътрешните работи.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление №
20-0819-000954 от 25.03.2020 г., издадено от началник група към ОДМВР – Варна,
сектор „Пътна полиция“, с което на С.К.К. са наложени
следните административни наказания:
- на основание разпоредбата на чл. 185 ЗДвП му е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 20 лева за нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП;
-
на основание разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП са му наложени административни
наказания „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“
за срок от 1 месец за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП;
-
на основание разпоредбата на чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 10 лв. за нарушение на чл. 100,
ал. 1, т. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – ВАРНА ДА ЗАПЛАТИ на С.К.К., ЕГН **********, адрес ***, сумата от 350,00 (триста и петдесет) лева,
представляваща направените пред въззивната инстанция
разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл.63, ал. 3 ЗАНН.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението
е изготвено.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: