Р Е Ш Е Н И Е
№ 330
гр.Пловдив, 10.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, XIV състав, в открито съдебно
заседание на 13.02.2020г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ РАДЕВ
ИВАН АНАСТАСОВ
при
участието на секретаря: Валентина Василева
като
разгледа докладваното от съдия Иван Анастасов въззивно гражданско дело №
1/2020г. по описа на Пловдивски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по въззивна
жалба от М.Д. против решение № 4538/27.11.2019г. по гр.д.№ 4905/2019г. на ПдРС,
ХVІ гр.с., с което същата е осъдена да заплати на въззиваемия К.Г. сумата от
общо 10733,33 лева, представляваща 1/3 от изплатените от него през периода
24.3.2014 г. – 21.3.2016 г. суми по договор за ипотечен кредит от 05.11.2007г.,
сключен между „Банка ДСК“ЕАД и наследодателя на страните Н. К. Г., както и
сумата 4 349,44 лева- мораторна лихва за периода 25.03.2014г.- 22.03.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата до окончателното й изплащане. Във
въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно
и немотивирано, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните
правила. По-конкретно се сочи, че първоинстанционният съд погрешно е приел, че
е без значение обстоятелството дали ищецът- въззиваем в настоящето
производство, лично е внасял сумите за погасяване на дълга по ипотечния кредит.
В тази връзка се твърди също така, че РС е допуснал процесуални нарушения като
не е уважил искането на жалбоподателката, в качеството й на ответник по първоинстанционното
дело, за назначаване на СГЕ, която да изследва подписите на вносните бележки,
положени от името на вносителя. Иска се отмяна на обжалваното решение и
отхвърляне на исковете.
От въззиваемия К.Г. е подаден отговор на въззивната
жалба, с който се оспорва същата като неоснователна. Поддържа се, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно, изложени са подробни
съображения в тази насока. Поддържа се, че фактът на плащанията е установен,
както от самите вносни бележки, така и от приетото по първоинстанционното дело
заключение по ССЕ.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по
делото, намира следното:
С исковата молба по гр.д.№ 4905/2019г. на ПдРС, ХVІ
гр.с. са предявени искове по чл.74 и
чл.86 от ЗЗД. Твърди се, че страните по делото са брат и сестра, които били
наследници на баща им Н. К. Г., починал на 14.12.2012г.. Той бил сключил горепосочения
договор за ипотечен кредит за сумата от 120000 лева. Като обезпечение по
кредита бил ипотекиран недвижим имот в режим на СИО, но кредитът не бил
използван за семейни нужди, а за финансиране на търговската дейност на Н. Г.
като ЕТ„Спартак- Н. Г.“. След смъртта му останали трима наследници- съпруга и
двете му деца, всеки от които наследявал по 1/3 от дълга. До момента обаче само
ищецът заплащал вноските по кредита, като по този начин той изпълнявал чужд
дълг- на майка си и на сестра си, защото при неплащане съществувала опасност да
бъде принудително продаден ипотекирания имот, също съсобствен между
наследниците. Сестрата била канена многократно да изпълни своето задължение, но
бездействала. Ищецът бил погасил общо 32 200 лева, като 1/3 от сумата
възлизала на 10 733, 33 лева. Върху същата се натрупвала и лихва за
забава, която била общо 4 385, 67 лева, за периода 25.03.2014г.-
22.03.2019г..
В подадения от жалбоподателката М.Д., чрез назначения
й особен представител адв.К.Г., отговор на исковата молба се оспорва плащанията
да са извършени от ищеца- въззиваем в настоящето производство, Заявено е и
възражение за изтекла погасителна давност.
По първоинстанционното дело е прието заверено копие от
договор за ипотечен кредит от 05.11.2007г., по силата на който „Банка ДСК“ЕАД е
отпуснала на Н. К. Г. сумата от 120000 лева за срок от 300 месеца. Кредитът е
обезпечен с ипотека върху магазин за промишлени стоки- собственост на Н. и Д. Г.,
находящ се в гр.****. Видно от удостоверението за наследници на л.32 по делото
на ПдРС, Н. Г. е починал на 14.12.2012г. и е оставил за свои наследници Д. Г.-
преживяла съпруга, К.Г.- син, и М.Д.- дъщеря. На л.17 и следващи от делото са
налице извлечение от банковата сметка на Н. Г. в „Банка ДСК“ЕАД и 10 бр.
операционни бележки за платени суми в брой.
По първоинстанционното дело е прието и заключение по
ССЕ, изготвено от в.л.Й. П., в което е отразено, че през периода 24.03.2014г. К.Г.
е платил общо 32200 лева. Изводът на вещото лице се основава на горепосочените
писмени доказателства- извлечение от сметка и операционни бележки. В
извлечението от сметка плащанията по ипотечния кредит са обозначени като
„плащане по заем“ и са отразени датата, платената сума и вносителят. Тези плащания,
за които като вносител е посочен въззиваемият, напълно съвпадат по дати и
размер на сумите, с тези посочени в исковата молба. От жалбоподателката са
оспорени операционните бележки с твърдението, че същите не удостоверяват
извършени от К.Г. плащания, тъй като подписите за „клиент“ не са положени от
него. Разпитаната пред ПдРС свидетелка К. Г. / съпруга на въззиваемия/ в
показанията си сочи, че и тя е плащала вноски по кредита на покойния й свекър
/другият свидетел С. М. не сочи факти във връзка с плащанията по ипотечния
кредит/. В о.з. на 13.02.2020г. по настоящето дело пълномощникът на
въззиваемия, адв.Д.П. заяви, че суми по кредита са плащани и от съпругата на
доверителя му, а вероятно и от наемател, който по този начин покривал
задължението си заплащане на наема.
Доколкото във всички операционни бележки, като
вносител е посочен въззиваемият, то съответните плащания следва да се
възприемат като такива извършени от негово име е и за негова сметка, независимо
от това дали фактически вносител е той или трето лице и независимо от произхода
на средствата. Ако плащанията са извършени от трети лица, включително и с техни
лични средства, това касае единствено вътрешните отношения между тях и
въззиваемия. Без значение е и като правоотношения по какъв конкретен по вид
договор се квалифицират тези вътрешни отношения- договор за дарение, договор за
заем или др., включително и някакъв ненаименован договор. Факт е, че плащанията
са извършени от името и за сметка на К.Г. и са послужили за погасяване на
задължения по договора за ипотечен кредит.
Съгласно чл.74 от ЗЗД, този, който е изпълнил едно
чуждо задължение, като е имал правен интерес да стори това, встъпва в правата
на кредитора. Доказването на интереса в хипотезата на чл. 74 от ЗЗД е необходимо като
елемент на фактическия състав на суброгацията. От представените нот.акт за
договорна ипотека, удостоверение за наследници и от показанията на разпитаните
свидетели се установява, че наследниците на Н. Г. са придобили съответни
идеални части от ипотекирания имот, че ипотечният кредит не е бил обслужван
редовно, съществувала е опасност той да бъде обявен за предсрочно изискуем с
всички последици от това, включително и изнасянето на имота на публична продан.
В случай, че въззиваемият би платил само сума, съответстваща на наследствената
му идеална част, то това плащане не би гарантирало запазването на ипотекирания
наследствен имот. Ето защо, следва да се приеме, че за него е бил налице правен
интерес от погасяване на припадащата се на сестра му част от дълга към банката.
Вземанията по договорите за кредит не са такива за
периодични плащания по смисъла на чл.111, б.“в“ от ЗЗД и Тълкувателно решение №
3/18.05.2012г на ОСГТК на ВКС, тъй като съгласието на кредитодателя да приеме
изпълнение на части не променя единния характер на вземането му. Както се сочи
и в Определение № 396 от 18.07.2019г. по
т.д. № 30/2019г. на ВКС, I т.о. „по въпроса за естеството на вземанията за
главница по договор за кредит и по-конкретно дали задълженията за месечни
погасителни вноски представляват периодични плащания има трайна практика на
ВКС, обективирана в решение
№ 28 от 05.04.2012 г. по гр. д. № 523/2011 г. на ІІІ г. о.; решение № 261 от 12.07.2011 г. по гр. д. №
795/2010 г. на ІV г. о., решение № 38/26.03.2019 г. по т. д. № 1157/2018 г. на
ІІ т. о. и др.“ В тези решения ВКС приема, че уговореното между страните
връщане на предоставена в заем /кредит/ сума на погасителни вноски не превръща
този договор в такъв за периодични платежи, а представлява уговорка за
изпълнение на задължението на части. Първото от плащанията е извършено на
24.03.2014г., а исковата молба по гр.д.№ 4905/2019г. на ПдРС е подадена по
пощата на 22.03.2019г., т.е. преди изтичане на пет години от плащането. Ето
защо и възражението на жалбоподателката за погасяване на задължението й за възстановяване
на припадащата й се част от плащанията по договора за ипотечен кредит се явява
неоснователно. В обобщение на горното настоящата съдебна инстанция намира, че
искът по чл.74 от ЗЗД правилно и законосъобразно е уважен от първоинстанционния
съд.
Лихви за забавено плащане са претендирани от
въззиваемия за периоди от датите на съответните плащания до датата на завеждане
на първоинстанционното дело. Във въззивната жалба не са изложени никакви
оплаквания и доводи относно момента на изискуемостта на вземанията по чл.74 от ЗЗД, поради което настоящата съдебна инстанция не дължи Лихвите за забавено плащане са присъдени с
обжалваното решение в размер, съответстващ на този, изчислен от в.л.Й. П. в
заключението й по ССЕ. Ето защо, обжалваното решение ще следва да бъде
потвърдено и в частта, с която е уважен искът по чл.86 от ЗЗД.
Съобразно с решението по делото и на основание чл.78,
ал.1 от ГПК в полза на въззиваемия ще следва да бъдат присъдени направените от
него съдебни разноски за процесуално представителство във въззивното
производство в размер от 500 лева.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4538/27.11.2019г. по гр.д.№
4905/2019г. на ПдРС, ХVІ гр.с., с което жалбоподателката М.Н.Д. е осъдена да
заплати на въззиваемия К.Г. сумата от общо 10733,33 лева, представляваща 1/3 от
изплатените от него през периода 24.3.2014 г. – 21.3.2016 г. суми по договор за
ипотечен кредит от 05.11.2007г., сключен между „Банка ДСК“ЕАД и наследодателя
на страните Н. К. Г., както и сумата 4 349,44 лева- мораторна лихва за
периода 25.03.2014г.- 22.03.2019г., ведно със законната лихва върху главницата
до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА М.Н.Д., ЕГН: **********,***, да
заплати на К.Н.Г., ЕГН: **********,*** сумата от 500 лева- съдебни разноски във
въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: