Решение по дело №684/2022 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 330
Дата: 13 юли 2022 г.
Съдия: Снежана Стоянова
Дело: 20225220200684
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 май 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 330
гр. Пазарджик, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Снежана Стоянова
при участието на секретаря Х.В.
като разгледа докладваното от Снежана Стоянова Административно
наказателно дело № 20225220200684 по описа за 2022 година
Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ТЛС - ТРАНСПОРТ ЛОГИСТИКА И
СПЕДИЦИЯ“ ЕООД, Булстат: *********, представлявано от управителя Д.
АНГ. Д. от гр.Пазарджик против наказателно постановление № 36-
0000736/09.09.2021 г. на и. д директор на РД „АА", Пловдив, с което на
дружеството жалбоподател е наложена на основание чл. 96г, ал.1 пр.2 от
ЗАвП имуществена санкция в размер на 3000 лева.
В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно, поради което се иска
неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез писмено становище,
поддържа искането за отмяна с аргументи за процесуална и материално-
правна незаконосъобразност.
Въззиваемата страна не изпраща законов или процесуален
представител, в проведеното открито съдебно заседание.
Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, по вътрешно
убеждение, ръководейки се от закона, установи следното:
На 27.08.2021 год. била извършена комплексна проверка на дейността
1
на дружеството-жалбоподател като превозвач. В хода на проверката били
изискани редица документи във връзка с осъществения превоз, като се
установило, че дружеството притежава лиценз за международен превоз на
товари. При преглед на представените разпечатки от дигитален тахограф от
собственото на дружеството МПС с ДКН ******, свид. М. – главен инспектор
в РД АА Пловдив установил, че на 09.03.2021 г. около 13.09 ч. водачът С.П. е
извършвал с това МПС международен превоз на товари. При направената
служебна справка свид.М. установил, че към този момент водачът не
притежавал удостоверение за психологическа годност. При това положение
той съставил против дружеството процесния АУАН за нарушение на чл. 96г,
ал.1 пр.2 ЗАвП във вр. чл. 58,ал. 1,т. 3 Наредба №11 от 31.10.2002г. на MTC.
Актът бил надлежно предявен на пълномощник на дружеството –
жалбоподател и с връчен препис, а въз основа на него било издадено НП.
Както АУАН, така и НП са издадени от материално и териториално
компетентни органи, за което са представени, съответно приети като писмени
доказателства съответни заповеди.
Описанието на нарушението в АУАН, идентично с това в НП, предвид
отразените факти по извършване на нарушението е достатъчно по яснота и
обем. Сочи се ясно място и време на извършване на нарушението, както и
допустителството, чрез каквото форма е прието ( в съответствие с
предвиждането на чл. 96г от ЗАв.П и чл. 10 от ЗАНН), че е осъществен
състава на приписаното административно нарушение – допускане на водач да
осъществи посочения по време и място международен превоз, без да отговаря
на изискванията за психологическа годност, като не притежава
удостоверение за такава. Съответна на описаната фактология е правната
квалификация на деянието. От текстовата и квалификационна част на акта и
на НП става несъмнено ясно кои са обстоятелствата по извършване на
нарушението и в коя нормативна рамка са поставени. Ето защо
неоснователно е твърдението в жалбата, че не била ясна волята на
административно-наказващия орган какво нарушение и по кой текст се
вменява. Спазена е нормативно предвидената процедура по съставяне,
предявяване, връчване и издаване како на АУАН, така и на НП. По същество
нарушението също е доказано да степен на несъмненост, като впрочем то не
се отрича. От показанията на актосъставителя – свид.М., намиращи се в пълен
2
синхрон с представените справки от дигиталния тахограф и от
информационната база на ИААА се установява, че на посочените дата и час -
09.03.202 1г. , около 13.09ч. водачът на процесното МПС с ДКН ******,
собственост на жалбоподателя, е осъществил управление, като е извършвал
международен превоз на товари срещу заплащане. Установи се от
показанията на актосъставителя свид.М. и от справката от информационната
база на ИААА, че този водач – С.П. с посочено ЕГН е имал последно
удостоверение за психологическа годност валидно до 04.12.2020 г., тоест не е
имал такова към датата на превоза 09.03.2021 г. Липсата на документа
директно означава липса на такава годност. Обратното не се и твърди от
дружеството- жалбоподател. Вярно е, както се акцентира с жалбата и
писмените становища, че удостоверенията за психологическа годност важат
за срока, за който са валидни и удостоверяват това право. Точно по тази
причина след 04.12.2020 г. водачът С.П. не е притежавал такова право.
Според чл. 58, ал.1 т.3 от Наредба 11 /2002 г. за международен превоз
на пътници и товари „ Водачът на превозно средство, извършващо
международни превози на пътници и товари, трябва да отговаря на следните
изисквания - да притежава валидно удостоверение за психологическа годност
по смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по
пътищата“ , а според чл. 96 г ЗАвП : „ Който назначи на работа или допусне
водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и
с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява
превозно средство за обществен превоз… се наказва с глоба или имуществена
санкция в размер 3000 лв.“. Доколкото нормата на чл. 96 г е в ЗАвП, то тя има
предвид подзаконовите нормативни актове по прилагането на ЗАвП , какъвто
е именно Наредба 11/2002г., в чиито чл. 58, ал.1 т.3 е поставено процесното
изискване, на което не отговаря водачът, допуснат до управление от
превозвача за процесния превоз. Тук е мястото да се посочи, че
жалбоподателят неуместно в писмените бележки цитира Наредба № 36 от
2006 год. на МТ с доводи, че същата била издадена на основание чл.152, ал.1,
т.2 от ЗДв.П., а не на основание ЗАвП, с което мотивира материалната
незаконосъобразност на НП. Отговорността за допустителство от страна на
превозвача е изрично предвидена с чл. 96г , ал. ,1 пр.2 от ЗАвП, както това се
изисква с чл. 10 на ЗАНН, а наложената на това основание имуществена
санкция е в твърд размер 3000 лева и не подлежи на корекция.
3
По горните съображения НП е процесуално и материално
законосъобразно.
Нарушението не е маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН, предвид
формалния му характер, и обществените отношения, които закриля, свързани
с защита на здравето и живота на участниците в движението. В този смисъл
допускането на водач без валидно удостоверение за психологическа годност е
обществено опасно в степен, оправдаваща санкционирането с определената в
твърд размер санкция. В този смисъл оправданията, направени пред свид.М.,
че намирането на дисциплинирани водачи представлявало трудност, поради
което водача Петров бил допуснат да извърши международен превоз, макар
че било известно на ръководството че е с изтекло удостоверение за
психологическа годност, са неизвинителни.
По горните съображения НП е законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
При този изход на делото право на разноски би имало учреждението,
към което принадлежи АНО, но такива не се претендират, съответно не
следва да бъдат присъждани.
С оглед изложеното горе и на основание чл.63, ал.1, т.5 от ЗАНН, РС –
Пазарджик
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 36-0000736/09.09.2021
г. на и.д. директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“
гр.Пловдив, с което на „ТЛС - ТРАНСПОРТ ЛОГИСТИКА И СПЕДИЦИЯ“
ЕООД, Булстат: *********, представлявано от управителя Д. АНГ. Д., на
основание чл. 96 г, ал.1 пр.2 от ЗАвП е наложена имуществена санкция в
размер на 3000 лева /три хиляди лева/, като законосъобразно.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението
пред Административен съд – Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
4