Р Е Ш Е Н И Е
№ 3748 09.10.2019 г. гр.
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, XXI граждански
състав, в публично съдебно заседание на първи октомври две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при участието на секретаря: Малина Петрова,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 9652 по
описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба
от Е.П.Р., ЕГН ********** против „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК
*********, с която е предявен отрицателен установителен иск с правна
квалификация по чл. 439 ГПК.
В исковата молба се твърди, че
против Л.Ж. Р. /м. на ищцата/ в полза на ответника, на 09.04.2010 г. бил
издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 14488/2009 г. по описа на ПРС, въз
основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, за следните
вземания: 2155,12 лв. – главница, представляваща стойност на топлинна енергия,
доставена за периода 01.05.2007 г. – 30.04.2009 г.; 433,63 лева – обезщетение
за забава за периода 01.07.2007 г. – 11.11.2009 г., ведно със законната лихва
върху главницата от постъпване на заявлението в съда – 12.11.2009 г. до
окончателното погасяване и разноски от общо 269,43 лева.
Длъжникът Р. починала и оставила двама наследници по
закон, един от които ищцата. Поради това, била конституирана до размера на
½ от размера на дълга на наследодателя по образуваното въз основа на
горния изпълнителен титул изп. дело № …………., район на
действие – ПОС, за сумите, предмет на настоящата искова претенция – 1077,56 лева – главница; 216,82 лева – лихва и 134,72 лева – разноски, ведно със законната лихва.
Вземанията, включително акцесорните, били погасени по
давност, при което - недължими. Тя започнала да тече от 17.05.2012 г. – когато изп. дело било прекратено по право, поради липса на валидни
изп. действия, като, предвид периодичността на
платежите, били погасени с изтичане на тригодишна давност, съгласно чл. 111,
б.”в” ЗЗД. Позовава се на ТР от 18.05.2012 г. по тълк.д.
№ 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС.
Моли се за уважаване на иска. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът е подал писмен отговор, с който признава иска за основателен, т.к.
вземанията били погасени по давност. Моли за уважаването му и възможност да
плати разноските на ищеца. Възразява за прекомерността им.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал.
2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Принципно в тежест
на ищеца е да установи, че в полза на ответника против наследодателя й е
издаден изпълнителен лист за процесните суми, както и
твърдените положителни факти, в т.ч. правопогасителните
си възражения – че е изтекла предвидената в закона погасителна давност, а в
тежест на ответника е да установи наличие на действия, водещи до спиране и
прекъсване на погасителната давност.
Ответникът не оспорва твърденията в ИМ, а и принципно са
основателни съображенията, че се касае за периодични вземания, които се погасяват
с изтичане на кратката тригодишна давност, според чл. 111, б. „в” ЗЗД. Считано
от изискуемостта /чл. 114, ал.1 ЗЗД/ – настъпила с падежа на вземанията /най –
късно м. май 2009 г./ до подаване на ИМ, този срок е изтекъл и сумите се явяват
недължими на заявеното основание. Размерът е установен и правилно определен.
Искът е основателен и следва да бъде уважен.
По отговорността за разноски:
С оглед
изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски следва да се присъдят
на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК. Направено е искане, представени са списък
по чл. 80 ГПК /л.25/ и доказателства за сторени такива в размер на 57,16 лева -
държавна такса. Претендира се и адв. възнаграждение.
Представен е ДПЗС, в който е уговорено защитата да бъде осъществена безплатно,
на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв. Съгласно ал. 2,
в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена
за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Този размер, съобразно
чл. 7, ал.2, т.2 НМРАВ възлиза на 396 лева с ДДС.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните,
че Е.П.Р., ЕГН **********, в качеството й на наследник по закон на Л. Ж. Р., ЕГН
**********, починала преди процеса, НЕ ДЪЛЖИ на „ЕВН България Топлофикация”
ЕАД, ЕИК *********, следните суми, представляващи ½ от задълженията: 1077,56 лева – главница, представляваща
стойност на топлинна енергия, доставена за периода 01.05.2007 г. – 30.04.2009
г.; 216,82 лева - обезщетение за
забава за периода 01.07.2007 г. – 11.11.2009 г., ведно със законната лихва
върху главницата от постъпване на заявлението в съда – 12.11.2009 г. до
окончателното погасяване и 134,72 лева
– разноски, за които на 09.04.2010 г. бил издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.
№ 14488/2009 г. по описа на ПРС, въз основа на влязла в сила заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА „ЕВН
България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37 да плати на Е.П.Р., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата от 57,16 лева
/петдесет и седем лева и шестнадесет стотинки/ - разноски по делото.
ОСЪЖДА „ЕВН
България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, на основание чл. 38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 ЗАдв., да плати
на Адвокатско дружество ”К., Д. и Партньори”, Булстат *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Марица” № 93, ет.3, сумата от 396 лева с ДДС /триста деветдесет и
шест лева/ - адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на
ищцата Е.П.Р. в производството по
настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП