РЕШЕНИЕ
гр. София, 25.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-25 състав, в публично заседание на осми април две
хиляди и двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: А. АНГЕЛОВ
при секретаря Р. Манолова, като
разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 7487 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.).
Ищцата С.М. твърди, че на
19.08.2016 г. на път I-1, км 65+775 е настъпило ПТП, причинено от водача на
л.а. „Пежо 306“ с рег. № *******, който поради движение с несъобразена с
пътните условия скорост е навлязъл в лентата за насрещно движение и се ударил в
движещите се там два леки автомобила, един от които е л.а. „БМВ 525Д“ с рег. № *******в
който е пътувала ищцата. Вследствие на това ПТП на ищцата са причинени телесни
увреждания, подробно описани в исковата молба, които са наложили провеждане на
два пъти на оперативно лечение. Ищцата твърди и че е направила разходи за лечението
си в размер на 570 лв. Твърди, че гражданската отговорност на водача на л.а.
„Пежо 306“ към момента на процесното събитие е застрахована при ответника,
поради което иска той да ѝ заплати сумата от 50 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, заедно със законната
лихва върху тази сума от 19.08.2016 г. до окончателното ѝ изплащане,
както и сумата от 570 лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея
имуществени вреди, заедно със законната лихва върху тази сума от 06.06.2019 г.
до окончателното ѝ изплащане. Претендира разноски по делото.
Ответникът З. „Б.И.“ АД оспорва
исковете. Оспорва обстоятелството процесното ПТП да е причинено от сочения от
ищцата водач или по сочения от нея начин. Оспорва и това ищцата да е получила
сочените от нея увреждания, както и те да са в причинна връзка с процесното
събитие. Твърди и че сочените от ищцата страдания се дължат на нейни предходни
заболявания (без да уточнява какви). Твърди също така, че евентуално по-дълъг
оздравителен процес се дължи на поведението на ищцата, която не е спазвала
предписаното ѝ лечение, както и на предходните ѝ заболявания, а
изпитаният от нея стрес се дължи на лабилната ѝ психика и предходна
обремененост. При евентуалност твърди, че ищцата е допринесла за настъпването
на вредите, като е пътувала без поставен предпазен колан. Счита също така, че
претендираното обезщетение за неимуществени вреди е в завишен размер. По
отношение на имуществените вреди ответникът твърди, че същите не подлежат на
обезщетяване, тъй като са покрити от системата на здравното осигуряване (с
оглед позоваването на разпоредбата на чл. 268, т. 9 КЗ (отм.)). Не оспорва
обстоятелството, че гражданската отговорност на водача на л.а. „Пежо 306“ към
момента на процесното ПТП е застрахована при него. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди доказателствата по
делото, намира следното:
От представените по делото констативен
протокол за ПТП от 15.09.2016 г. и протокол за ПТП от 23.08.2016 г. се установява,
че на 19.08.2016 г. на път І-1 (Е79), км 65+775, в участъка между с.
Ружинци и разклона за с. Черно поле, е настъпило ПТП с участници л.а. „Пежо
306“ с рег. № *******, т.а. „Опел Виваро“ с рег. №*******и л.а. „БМВ 525 Д“ с рег. № *******. Като пострадали от ПТП са посочени Н.
В.и ищцата С.М..
От заключението на съдебната автотехническа
експертиза, която е съобразила и данните от представения по делото протокол за
оглед на местопроизшествието, и от разпита на свидетеля В.М.(баща на ищцата),
който е управлявал л.а. „БМВ 525 Д“ е момента на ПТП, се установява, че причина
за настъпване на произшествието е навлизане на л.а. „Пежо 306“ в насрещната
лента за движение. Процесното ПТП е настъпило в светлата част на денонощието на
прав пътен участък, който се състои от едно пътно платно и е предназначен за
двупосочно движение, като за всяка посока има по една пътна лента. Непосредствено
преди настъпване на ПТП л.а. „Пежо 306“ се е движел със скорост от 119 км/ч, а
в насрещната спрямо посоката му на движение лента са се движили един зад друг т.а.
„Опел Виваро“ и след него л.а. „БМВ 525 Д“. Преди да
се разминат трите автомобила л.а. „Пежо 306“ се е отклонил вляво, като е
навлязъл изцяло върху пътната лента за насрещното му движение. В опит да
избегне настъпването на ПТП водачът на т.а. „Опел Виваро“
се е отклонил вляво, но е настъпил удар между предната дясна част на л.а. „Пежо
306“ и задната дясна част на т.а. „Опел Виваро“, при
което последният се е завъртял на 180° и се е установил в лентата за насрещното
движение (пътната лента, по която се е движел преди това л.а. „Пежо 306“).
Междувременно л.а. „Пежо 306“ е продължил движението си в насрещната спрямо
първоначалното му движение пътна лента, като се е ударил в страничната мантинела, след което е продължил да се движи срещу л.а.
„БМВ 525 Д“, завъртайки се леко надясно. Водачът на л.а. „БМВ 525 Д“ също се е
опитал да избегне удара, като се отклони наляво към лентата за насрещно
движение, но преди да успее л.а. „Пежо 306“ с предната си лява част е ударил
челно в предната дясна част л.а. „БМВ 525 Д“. След удара л.а. „Пежо 306“ се е
завъртал на 180° и продължавайки движението си върху пътната лента за
насрещното му движение се е установил в нея, а л.а. „БМВ 525 Д“ се е установил
в лентата за насрещното му движение. Според вещото лице л.а. „Пежо 306“ е
навлязъл в опасните зони за спиране на другите два автомобила, движещи се
насрещно спрямо него, поради което за техните водачи ударът е бил
непредотвратим.
При посочения начин на
осъществяване на процесното ПТП и при липсата на данни за други причини за
действията на водача на л.а. „Пежо 306“, следва да се приеме, че причина за
настъпване на ПТП е именно неговото поведение. По този начин водачът е нарушил
задължението си съгласно чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП на пътно платно с двупосочно
движение с по една лента за движение във всяка посока да не навлиза в лентата
за насрещно движение. Едновременно с това, водачът на л.а. „Пежо 306“ се е
движел и с превишена скорост (119 км/ч при разрешена скорост от 90 км/ч –
съгласно чл. 21, ал. 1 ЗДвП). Няма достатъчно данни обаче по делото, за да се
направи извод дали този аспект на възприетото от водача поведение е допринесъл
или е бил причина за настъпване на ПТП. Последното обстоятелство обаче в случая
е без значение.
Следователно налице е
противоправно поведение на водача на л.а. „Пежо 306“, което е виновно (според
презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД), в резултат на което са причинени вреди на
ищцата С.М., която е била пътник в л.а. „БМВ 525 Д“ и е получила телесни
увреждания в резултат от процесното ПТП (според заключението на медицинската
експертиза и показанията на свидетеля В.М.). Поради това за ищцата е възникнало
право да получи обезщетение за претърпените от нея вреди.
От заключението на
съдебномедицинската експертиза по делото, която е съобразила и представената
медицинска документация, както и от разпита на свидетеля В.М.се установява, че вследствие
на процесното ПТП ищцата е получила телесни увреждания, изразяващи се в
счупване на лявата раменна кост, счупване с разместване на дясната ключица и
контузия в областта на дясната скула. Счупването на лявата раменна кост е
лекувано оперативно чрез репозиция с метална остеосинтеза с поставяне на две Киршнерови
игли, които са извадени след 4 месеца. При първоначалното лечение на травмата
ищцата е приета в болница за пет дни. При операцията по изваждането на иглите е
установено схващане на лявата лакътна става, което впоследствие е възстановено с
лечебна физкултура. Въпреки това, при извършения преглед около 4 и половина
години след процесното събитие вещото лице установява, че изпъването на лявата
ръка в лакътната става е с около 10% по-малко от това в дясната, но практически
обемът на движенията е възстановен (според експертизата). Счупването на дясната
ключица е лекувано чрез обездвижване на ръката с превръзка.
Според заключението на
експертизата и показанията на свидетеля по време на лечението на ищцата лявата
ѝ ръка е била обездвижена за период от около 4 месеца, след което са
извадени поставените игли, а възстановяването на движението на този крайник е продължило
общо около 6 месеца. Дясната ръка е била обездвижена за около 3 месеца. По този
начин за период от около 3 месеца ищцата не е можела да ползва и двете си ръце,
при което се е нуждаела от обслужване от членовете на семейството си (най-вече
майка ѝ се е грижела за нея през това време според показанията на
свидетеля). Както се посочи, цялостното възстановяване на движенията на ръцете
на ищцата е продължило около 6 месеца, в края на който период тя е посещавала и
рехабилитация (както посочва и свидетелят). Според вещото лице контузията на
дясната скула е преминала за срок до 2 седмици.
При определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди следва да се съобрази на първо място
същественото отражение на получените от ищцата увреждания върху начина ѝ
на живот, като се вземе предвид от една страна, че за период от поне 3 месеца
тя не е можела да ползва и двете си ръце (при което е трябвало да бъде обслужвана
от лица от семейството си), че цялостното възстановяване на движенията на
ръцете на ищцата е отнело около 6 месеца, както и че ищцата към този момент е
била на 11 години, която възраст предполага поначало една по-голяма физическа
активност, която е била невъзможна при посочените увреждания. Следва да се
съобрази и това, че поначало всяко лице, пострадало от ПТП, изпитва нормален
стрес от това събитие, като в случая продължаваща последица от процесното
събитие в емоционален план е и изпитвания от ищцата на моменти страх при
пътуване в автомобил (който се проявява в затваряне на очите и стискане на
седалката, както сочи свидетелят). Друга трайна неблагоприятна последица за
ищцата, която също трябва да бъде отчетена, е останалият белег на левия ѝ
лакът (с размери 2 на 2 см според експертизата), който е видим (при носене на
дрехи с къс ръкав) е от естество да причини психически дискомфорт за ищцата.
При определяне на размера на
обезщетението следва да се отчете и момента на настъпване на процесното събитие
през 2016 г., когато ищцата е на 11 години (възраст, предполагаща по-лесно и
без съществени усложнения физическо възстановяване, но също така и значително
по-сериозно отрицателно емоционално отражение за ищцата на невъзможността да
използва ръцете си в периода на оздравяване), а също така и настъпилите след
това икономически промени (включително инфлационните процеси след 2020 г.), а
също и продължителността на настоящото производство, при което дължимото на
ищцата обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди следва да се
определи на 40 000 лв.
Относно претенцията на ищцата за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди, представляващи направени разходи
за лечение във връзка с получените от нея телесни увреждания, следва да се
посочи следното. По делото са представени три фактури и фискални бонове за
направените разходи за медицински пособия на обща стойност 570 лв., които
според заключението на медицинската експертиза са били необходими за лечението
на ищцата. Според показанията на свидетеля В.М.стойността на тези медицински
изделия е заплатена със собствени спестени средства на ищцата, поради което
тези разходи пряко са засегнали отрицателно имуществената сфера на ищцата.
Освен това, с оглед възражението на ответника, следва да се има предвид, че
доколкото, видно от посочените документи, се е наложило медицинските изделия,
необходими за лечението на ищцата, да бъдат заплатени от нея, то очевидно
разходите за тях не се покриват от бюджета на НЗОК и поради това не е налице соченото
от ответника изключение от обхвата на застрахователното обезщетение за
имуществени вреди. Поради това основателна е претенцията на ищцата за заплащане
на обезщетение и за направените от нея разходи за лечението ѝ в размер на
570 лв.
Относно възражението на ответника
за това, че с поведението си ищцата е допринесла за настъпването на получените
от нея увреждания, пътувайки без поставен предпазен колан, следва да се посочи
следното. Към момента на процесното събитие ищцата е била на възраст 11 години.
С нормата на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП се въвежда задължение за всички
пътници в моторни превозни средства, когато са в движение, да използват
обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.
Съгласно чл. 137в, ал. 1 вр. с ал. 3 ЗДвП пътниците в моторни превозни
средства, когато са в движение, използват системи за обезопасяване, с които
моторните превозни средства са оборудвани, като не се допуска превозването на
деца под тригодишна възраст в превозни средства, които не са оборудвани с
такива системи, а когато детето е над три години, то следва да заема седалка,
която не е предна. Същевременно според чл. 132, т. 2 ЗДвП водачът е длъжен
преди потегляне и по време на движението да осигури всички условия за
безопасното превозване на пътниците, а съгласно чл. 183, ал. 4, т. 10 ЗДвП
се наказва водачът, който превозва деца в нарушение на посочените изисквания на
закона.
От съдържанието на посочените
разпоредби следва изводът, че задължение на водача на МПС при превозване на
деца е да осигури детето да постави предпазен колан, когато то е над три години
(и съответно не може или не е необходимо да бъде използвана друг вида система
за обезопасяване). Следователно дори и в случая да е било възможно да се
предотвратят или намалят някои от уврежданията на ищцата, ако тя е пътувала с
поставен предпазен колан, необезопасяването ѝ по надлежния начин не е
резултат от нейно поведение, нито от неизпълнение на нейно задължение, а от
това на водача на автомобила, в който е пътувала. Поради това изтъкнатото от
ответника обстоятелство не представлява съпричиняване на процесните вреди от
страна на ищцата (в този смисъл решение № 19/08.02.2017 г. по т. д. №
50177/2016 г. на ВКС, ІV г. o.).
Неоснователни са и другите
възражения на ответника относно това, че ищцата е допринесла за тежестта на страданията
си и съответно за продължителността на възстановяването си чрез нейни предходни
заболявания и поради неспазването на предписаното ѝ лечение, а изпитаният
от нея стрес се дължи на лабилната ѝ психика и предходна обремененост. По
делото липсват данни за преходни заболявания на ищцата, нито за особености на
психичното ѝ състояние. Като цяло обаче тези обстоятелства всъщност са
без значение, тъй като при определяне на размера на обезщетението за
неимуществени вреди следва да се съобразят конкретните увреждания, причинени на
конкретното лице, а тази конкретика включва и това, че определени лица могат да
понесат по-тежки неблагоприятни физически и психически последици с оглед на
своето конкретно физическо и психическо състояние. Няма данни и ищцата да не е
спазвала предписаното ѝ лечение. Всъщност при съпоставянето на
показанията на свидетеля Михайлов и на заключението на медицинската експертиза,
следва изводът, че уврежданията, получени от ищцата и тяхното възстановяване не
се отличава от обичайното при подобни наранявания, като същото следва да се
приеме и по отношение на установените психически последици от процесното
събитие, разгледани по-горе.
По делото е безспорно, като това
е видно и от представената справка от информационната система на Гаранционния
фонд, както и от посоченото в констативния протокол за ПТП, че към датата на
настъпване на процесното събитие гражданската отговорност на водача на л.а. „Пежо
306“ е застрахована при ответното дружество З. „Б.И.“ АД. Поради това съгласно чл.
226, ал. 1 КЗ (отм.) предявеният иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди следва да се уважи за сумата от 40 000 лв., а този за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди – за сумата 570 лв.
Съгласно
чл. 223, ал. 2, изр. 1 КЗ (отм.) ответникът, като застраховател на гражданската
отговорност на водача, причинил процесното ПТП, отговаря и за лихвите за
забава, за които отговаря застрахованият водач. Според чл. 84, ал. 3 ЗЗД при
непозволено увреждане лицето, причинило увреждането, е в забава и без покана,
т.е. от момента на настъпването на вредите. Следователно от този момент той
дължи и законната лихва за забава върху сумата на обезщетението за вреди (чл.
86, ал. 1 ЗЗД), поради което застрахователят на гражданската отговорност на
това лице също следва да заплати тази лихва от датата на застрахователното
събитие. В случая застрахователното събитие е настъпило на 19.08.2016 г.,
поради което следва да се уважи претенцията на ищцата за заплащане на законна
лихва върху дължимото застрахователно обезщетение за неимуществени вреди,
считано от тази
дата.
По разноските:
С оглед изхода на делото на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцата следва да се присъдят разноски по делото
в размер на 541,52 лв., съответно на уважената част от исковете. Видно от
приложения договор за правна защита и съдействие ищцата не е заплатила на
адвоката си по делото възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА,
поради което съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА ответникът следва да заплати на адвоката
на ищцата разноски за възнаграждение в размер на 1 644,62 лв., съответно
на уважената част от исковете. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника също
следва да се присъдят разноски, съответно на отхвърлената част от исковете, които
възлизат общо на 530,95 лв. Основателно е направеното от ищцата възражение за
прекомерност на разноските за заплатено от ответника адвокатско възнаграждение,
доколкото с оглед на неголямата фактическа и правна сложност на делото, която
не се отличава от други подобни производства, тези разноски следва да се
определят в минималния размер съгласно Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. С оглед на материалния интерес размерът на
възнаграждението възлиза на 2 050 лв. (без ДДС) или на 2 460 лв. (с
включен ДДС), като именно този размер е съобразен при определянето на
разноските, които следва да се присъдят на ответника. Тъй като ищцата е
освободена от заплащане на държавна такса по делото, на основание чл. 78, ал. 6
вр. с ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на съда сумата 1 650
лв., представляваща дължимата от ищцата такса, съответно на уважената част от
исковете.
С оглед на гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на С.В.М.,
ЕГН **********, адрес ***
на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) сумата 40 000
лв. (четиридесет хиляди лева) – обезщетение за неимуществени вреди,
причинени от ПТП, настъпило на 19.08.2016 г. на път I-1, км 65+775, причинено
от водача на л.а. „Пежо 306“ с рег. № *******, заедно със законната лихва върху
тази сума от 19.08.2018 г. до окончателното ѝ изплащане, както и сумата 570 лв. (петстотин и
седемдесет лева) – обезщетение за имуществени вреди, представляващи разходи за
лечение, причинени от същото събитие, заедно със законната лихва върху тази
сума от 06.06.2019 г. до окончателното ѝ изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди до пълния предявен размер от 50 000 лв.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на С.В.М.,
ЕГН **********, адрес *** сумата 541,52 лв. (петстотин
четиридесет и един лева и 52 ст.) – разноски по делото.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на адв. В.Й.Н. – САК, с ЕГН **********, адрес *** на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата 1 644,62
лв. (хиляда шестстотин четиридесет и
четири лева и 62 ст.) – разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА С.В.М., ЕГН **********, адрес *** да заплати на З. „Б.И.“ АД, ЕИК
********, със седалище и адрес
на управление *** сумата 530,95 лв.
(петстотин и тридесет лева и 95 ст.) – разноски по делото.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата 1 650 лв. (хиляда шестстотин и петдесет
лева) – разноски по делото за държавна такса.
Решението може да
се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: