Решение по дело №55412/2003 на Софийски градски съд

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е  №

гр.С., 06.04.2011 г.

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, гражданско  отделение, ІІ-в състав  в публично заседание на девети февруари  

две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТКА ЧОЛЕВА                     

                                       ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА                                                ВЛАДИМИР ВЪЛКОВ

                                                          

при секретаря   А.Л.                                и  в присъствието на

прокурора                                                           като разгледа докладваното

от съдия Петя Алексиева гр.д.№ 5412                                                  по описа

за 2003 г. и за да постанови решение, взе предвид следното:  

         Производството е по реда на чл. 196 и сл. от ГПК /отм./ във връзка с параграф 2, ал.1 от ПЗР на ГПК.

С решение от 29.05.2003 г. СРС, гражданско отделение, 41 състав, постановено по гр.д. № 3049/1996 г. са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.108 ЗС.

Срещу първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца по делото.

Въззивникът твърди, че първоинстанционното решение е неправилно, необосновано, постановено при съществени нарушения на съдпроизводствените правила. Поддържа се, че решаващият съд не е обсъдил всички доказателства по делото, имащи пряко отношение към направените от него изводи. Твърди се, че съдът е направил невярна констатация в мотивите си, че ищците не са оспорили АДС № 4774/69 г., която е произволна и не е съобразена с приложените към делото доказателства. Поддържа се необоснованост на решението на СРС в частта, с която е прието, че ТПК „Д.Б.” не е правоприемник на ОШТПК „Д.Б.”.    

Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд и да постанови друго, с което да уважи така предявените искове.

В срока по чл.201, ал.1 от ГПК /отм./ не е постъпило становище от въззиваемите-ответници по исковите претенции.  

         В о.с.з. въззивникът чрез своите процесуални представители поддържат жалбата си по съображения, подробно изложени в депозираните по делото писмени бележки. Претендират разноски.

         Въззиваемите „В.С.” АД, „Л. С” ЕООД, „Р.К.” ООД, МИЕ, Държавата, редовно призовани не изпращат представител, не изразяват становище по подадената въззивна жалба.       

Въззиваемият „Р.С.” ЕООД в съдебно заседание чрез своя процесуален представител оспорва изцяло подадената въззивна жалба по писмени съображения, подробно изложени в представената по делото писмена защита. Претендира разноски пред настоящата инстанция.  

СГС, ІІ-в въззивен състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

В исковата си молба ищецът е твърдял, че със Заповед № 2533/18.05.1956 г. Софийският градоустройствен съвет на основание чл.51, 55-57 ППЗПИНМ одобрил отреждането на парцел ІІ от кв.142, м. „Център” по плана на С. за нуждите на ТПК „Д.Б.”. Поддържало се е, че имотът е бил отчужден на основание чл.39, ал.1 от ППЗПИМН по силата на самата регулация и само на това основание ищецът е станал собственик на парцела. Твърдяло се е, че с позволителен билет № 329/24.07.1957 г. на СГС, отдел „Архитектура” на ищеца е разрешено да построи административнопроизводствена сграда на шест етажа, в процесния парцел с административен адрес гр. С., ул. „С.” № 119, върху 760 кв.м., съобразно одобрения архитектурен проект. Поддържало се е, че в парцела ищецът е построил и гараж върху 110 кв.м., съобразно позволителен билет № 433/03.08.1959 г. Тези обекти били построени и експлоатирани до месец февруари 1962 г., когато с ПМС № 16/18.02.1962 г. имотът бил одържавен с образуване на държавно индустриално предприятие. Твърдяло се е, че по силата на § 1 от ДР на ЗК, ДВ, бр.63/1991 г. е възстановено правото на собственост на ищеца върху процесния имот и сградите, но същите не били доброволно върнати в установените с ал.3 срокове. Поддържало се, че имотът не е върнат на ищеца в рамките на воденото административно производство за връщането му. Твърдяло се е, че това не е пречка за водене на исков процес за собственост, тъй като в административното производство не може да се разглежда и решава спора за собственост със сила на присъдено нещо. Поддържало се е, че ответните дружества владеят процесният имот без правно основание.

Пред въззивната инстанция предявеният иск е уточнен с молба от 20.02.2006 г. /л.233, част първа от делото на СГС/, молба от 12.10.2006 г. /л.351, част първа от делото на СГС/, молба от 03.11.2006 г. /л.355, част първа от делото на СГС/, молба от 22.11.2006 г. /л.359, част първа от делото на СГС/. Ищецът твърди, че ответникът „Р.С.” ЕООД ползва и владее офиси на І, ІІ и ІV етаж, партер с обща квадратура: 1 510,30 кв.м., както следва: партер, общо 288,60 кв.м., стаи с №№ 1 - 30 кв.м., 2-11 кв.м., 3 - 11 кв.м., 4 - 11 кв.м.,19 - 18.50 кв.м., 20 - 22 кв.м, 21 - 28.80 кв.м., 23 - 28.80 кв.м., 24 - 28.80 кв.м, 25 - 39 кв.м, 12-7 кв.м., 11 -19 кв.м,10 - 19.70 кв.м,8 - 14 кв.м., I етаж, общо 179,20 кв.м. - стаи с №№ 1 - 18.70 кв.м, 2 - 6.80 кв.м, 4-11 кв.м, 18 -41.50 кв.м, 19 - 21.40 кв.м, 20 - 38.20 кв.м, 21- 38.20 кв.м, 22 -38.20 кв.м, 23 - 38.20 кв.м, 24 - 38.20 кв.м, 25 - 38.20 кв.м, 26 - 25 кв.м, 27 - 24 кв.м, 28 - 25 кв.м, 13 - 7.70 кв.м, 12 - 26 кв.м, 11 - 8.30 кв.м, 10 -17.30 кв.м, 9-7.70 кв.м., II етаж, общо 370,20 кв.м. - стаи с №№ 6 - 38.20 кв.м, 7 -38.20 кв.м, 8 -38.20 кв.м, 9 - 38.20 кв.м, 10 -38.20 кв.м, 11 - 25 кв.м, 12 -25 кв.м, 13 -25 кв.м, 14 - 23.80 кв.м, 15 -12 кв.м, 16 - 8.60 кв.м, 17 -8.60 кв.м, 18 -16.70 кв.м, 19 -7.90 кв.м, 20 -17.30 кв.м, 21 - 9.60 кв.м., IV етаж, общо 581,90 кв.м. - стаи с №№ 1 - 18.40 кв.м, 2 - 10.90 кв.м, 3-16.80 кв.м, 4 - 8.40 кв.м, 5-17 кв.м, 6 - 36.60 кв.м, 7 - 38.20 кв.м, 8-38.20 кв.м, 9 - 38.20 кв.м, 10 -38.20 кв.м,12 -38.20 кв.м, 13 - 38.20 кв.м, 18-8.30 кв.м, 19 -17.30 кв.м, 20 -8.50 кв.м, 21 -9.50 кв.м.

Твърди, че ответникът "Р.С. ООД ползва и владее офиси ІІ, IV и V етаж с обща квадратура от 361.70 кв.м., както следва: II етаж, общо 113,70 кв.м. - стаи с №№ 1 - 18.10 кв.м., 2-11 кв.м, 3-11 кв.м, 4-41.20 кв.м, 5-27.60 кв.м, 5 А-4.50 кв.м., IV етаж, общо 110,10 кв.м. - стаи с №№ 11 - 38.20 кв.м, 14-38.20 кв.м, 15 - 6.90 кв.м, 17 - 17.30 кв.м, 18 -9.50 кв.м. и V етаж, общо 137.90 кв.м. - стаи с №№ 1 - 28.80 кв.м, 2 -8.30 кв.м, 3 -40.80 кв.м, 4 -19.50 кв.м, 5 - 18.50 кв.м, 6-22 кв.м., складове, стол и кафе, общо - 532.78 кв.м.

Поддържа, че ответникът "В.-С." АД ползва и владее III етаж - стаи с №№ 9 - 38.20 кв.м, 10 - 38.20 кв.м, 11 - 38.20 кв.м, 12 -38.20 кв.м, 13 -25 кв.м, 16 - 8.30 кв.м, 17 -17.30 кв.м, 18 - 8.30 кв.м, 19 -8.30 кв.м, 21 - 7.70 кв.м с обща площ от 227.70 кв.м.,  партер - кафе -58.15 кв.м. и ответникът "Л.С" ЕООД владее и ползва III етаж, общо 252,10 кв.м. - стаи с №№ 1 - 18.40 кв.м, 2 - 10.90 кв.м, 3 -23 - 30 кв.м, 4-29.10 кв.м, 5 - 18.20 кв.м, 6 - 17.90 кв.м, 7 - 29.80 кв.м, 8 - 38.20 кв.м, 14 - 38.20 кв.м, 15 - 10.80 кв.м, 20 -17.30 кв.м., партер - зала от 39 кв.м.

По отношение на всички ответници ищците поддържат, че претенцията им е за възстановяване владението и собствеността на недвижимия имот, както и върху гараж -масивен на 109.20 кв.м., мазета и други общи части на административно-производствената сграда и дворното място с обща площ от 2700 кв.м. Ищецът е конкретизирал и двете магазинни помещения, предмет на нотариален акт № ** том І, дело № 198/1998 г., както следва: магазин, находящ се в гр. С. на партерния етаж в сградата на ул. „С.” № **, състоящ се от магазинно помещение, склад и тоалетна, със застроена площ от 39 кв.м., при съседи: изток-улица, запад-двор, север-двор, юг-вход на сградата, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, както и магазин, находящ се в гр. С. на партерния етаж в сградата на ул. „С.” № **, състоящ се от магазинно помещение, склад и тоалетна, със застроена площ от 58 кв.м., при съседи: изток-улица, запад-двор, север-вход на сградата, юг-магазин, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. Ищецът е уточнил, че претенцията му по отношение на тези два магазина е спрямо всички ответници и е с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./, уточнено е, че както още с първоначалната искова молба, така и с всички последващи такива единственото придобивното основание, което е твърдял, че процесният парцел, ведно с построената в него шестетажна административна сграда е кооперативна собственост на ТПК „Д.Б.” и е било одържавено и иззето след 10.09.1944 г., поради което са налице предпоставките за реституция на собствеността на основание чл.108 от ЗС вр. с §1 от ДР на ЗК.

Пред СРС част от ответниците са оспорили предявените искове с твърдението, че няма приемственост между ищеца и кооперацията.

След преценка на събраните по делото доказателства, по отделно и в съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От представената справка за фирмено дело към 23.12.2010 г. /л.909-л.913 от въззивното дело/ се установява, че с Определение № 2319/04.08.1947 г. е вписано в Търговския регистър под № 287/1947 г. обединена шивашка трудово производителна кооперация „Д.Б.”-С., образувана чрез сливане на трудово шивашка кооперация „Д.”, О. Т. Ш.п. к. „Ал.В.”, Т. Ш.пр. к. „О.”,   Т.шивашка п. К. „9-ти септември”, Т. Ш. П. К. „К.Т.”. На обединителното събрание на 28.01.1971, г., надлежно одобрено от ИК на ЦС на ТПК „М.” с Протокол № 5/04.03.1971 г. е одобрил обединяването на ТПК „Д.Б.” с ТПК „М.” под името ТПК „Д.Б.”, като фирмено дело № 33/61 г. на ТПК „М.” и ф.д. № 301/49 г. на ТПК „Д.Б.” са обединени във фирмено дело № 15/1971 г. С определение № 37/19.03.1971 г. ТПК „М.” е заличена. На обединително събрание състояло се на 29.12.1975 г. е решено обединяването на ТПК „Д.Б.”, ТПК „Р.”, ТПК „В.Я.” под името ТПК „Д.Б.”-С., ул. „К.Б. І” **. С определение от 22.12.1976 г. последната е вписана по ф.д. № 45/1976 г. на VІ Районен съд С.. С определение 114/15.06.1978 г. са вписани нови членове на УС и КС. С определение 111 от 05.08.1980 г. са вписани промени в УС и КС. С определение 12 от 24.01.1989 г. са вписани промени в УС и КС. Установява се, че ищецът е пререгистриран в Търговския регистър.

Видно от приложената към първоинстанционното дело извадка от ДВ, бр.79/80 г., с Решение № 5/12.03.1979 г. на Изпълнителният комитет на Столичен народен съвет и на основание чл.143, ал.4 вр. с чл.28 от Правилника за организация на стопанската дейност, с протокол № 5, статия 18 от 12 март 1979 г. е образувал, считано от 1 април 1979 г. ТПК „Д.Б.” на базата на ТПК „Д.Б.” и ПУ „М.О.” с предмет на дейност: изработване на облекла по поръчка, шивашки услуги на гражданите, ушиване ведомствено облекло и ишлеме за износ. Протокол № 5, статия 18 от 12 март 1979 г., както и докладната записка към него също са приети като писмени доказателства по делото.

С докладната записка се установява, че през 1976 г. се е провела концентрация на шивашките услуги в Столицата, като съществуващите четири предприятия и ТПК се обединили в две-ТПК „Д.Б.” и ПУ „М.О.”. Прието е, че наличието на две предприятия за шивашки услуги създава предпоставки за текучество и нерационално използване на работната сила, затруднява подготовката и привличането на нови изпълнителски кадри, което е основен проблем за тези услуги, поради което е предложено обединяването на съществуващото ТПК „Д.Б.” със съществуващото ПУ „М.О.” под името ТПК „Д.Б.” като юридическа личност и поделение на Главна Дирекция „Местна промишленост и битови услуги” със самостоятелна разчетна сметка и баланс, с основни оборотни средства, с район на действие и седалище гр. С., като считано от 01.04.1979 г. преустановява ПУ „М.О.”, поради включването му в състава на новообразуваната ТПК „Д.Б.”.

С решение от 01.11.1996 г., постановено по ф.д. № 3414/1990 г. на СГС, фирмено отделение и на основание чл.4 от ЗК от 1991 г. /отм./ в регистъра на кооперациите са вписани промени в Устава, Управителният и Контролен съвет на ТПК „Д.Б.”, приети на ОС на 05.03.1996г.

Видно от приложените на л.366 до л.373 от част първа от въззивното дело, актове с №№ 2039/26.08.1949 г., 2040/23.08.1949 г., 2041/15.10.1949 г., 2042/26.08.1949 г., 2043/01.10.1949 г., 2044/26.08.1949 г., 2045/20.09.1949 г. и 2046/06.09.1949 г. целият процесен недвижим имот с административен адрес гр. С., ул. „Ц. С.” № *** кв.142, Центъра със застроена и незастроена площ 2 740,70 кв.м. е бил отчужден по реда на ЗОЕГПНС на 06.04.1949 г. от физическите лица посочени в актовете, съобразно притежаваните от тях идеални част от правото на собственост. С тези актове имотът първоначално е отстъпен за ползване на ОСП „Ж.” съгласно §51 от Правилника за приложение на ЗГС, а след това, видно от отбелязването направено в графа „Наименование на учреждението или предприятието на което се отстъпва имота за ползване № и дата на постановлението или разрешението. Следващи промени:”, процесният имот е отстъпен за ползване на ТПК „Д.Б.” въз основа на заповед № 2533/18.05.1956 г. на МКСБ.

С протокол № 40 от 10.11.1955 г., статия 68, Изпълнителният комитет на Софийски градски народен съвет и на основание чл.58 във вр. с чл.57, ал.1 от ППИНМ е взел решение, с което е дадено съгласие за изменение на уличната и дворищна регулации за парцел ІІ от кв.142, м. „Центъра”, като същият да бъде отреден за нуждите на ТПК „Д.Б.”.

С протокол № 2/11.01.1956 г. на Градоустройствения съвет на СГНС, статия 5 /л.87 от делото на СГС/ е отразено, че е постъпило искане от ТПК „Д..Б.” за отреждане на терен за строеж на административно-производствена сграда. За целта е представена подробна строителна програма, съобразно която за обекта е необходим терен с площ около 2 дка. Строежът е заплануван за 1957 г. След направени проучвания ГС на СГНС е предложил за горните нужди да се отреди терена, съставляващ парцел ІІ от кв.142, местност „Центъра”, находящ се на ул. „С.” № 119 с площ около два декара.  Със същият този протокол са взети решения по т.1 и т .2, с които е допуснато изменение на уличната и дворищна регулация за  парцел ІІ от кв.142, местност „Центъра” и е прието новата регулация на терена-пл.№ 21 и отреждането му за административно-производствена сграда на шивашката ТПК „Д..Б.” да се узакони по реда на чл.54 и сл. от ППИНМ, като имот пл.№ 22 се изключи от отчуждаване и се обособи в отделен парцел.

Установява се и от представените ревизионни актове, от които е видно, че докъм 1975 г. ищецът е бил наричан ТПК „Д.Б.”-шивашка, след което само ТПК „Д.Б.”, като за целия период от 1962 г. до 1975 г. председател е бил все лицето В.А.Н..                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                     

Със заповед № 2533/18.05.1956 г. и въз основа на решение по чл.57 от ППИНМ на Софийския градски градоустройствен съвет е одобрено отреждането на парцел ІІ от кв.142 по плана на гр. С.-центъра за шивашка ТПК „Д.Б.”. Заповедта е подписана от зам.министър. Представено е планово задание за построяване на административно-производствена сграда за шивашка ТПК „Д.Б.” от 10.05.1957 г., върху парцел ІІ, квартал 142, местността „Центъра” по плана на гр. С., обща площ 2700 кв.м., сутерен, магазинен етаж и пет етажа за 80-100 работника на салон до 500 работника на смяна. На 24.07.1957 г. е издаден позволителен билет за нова постройка № 329 на шивашка ТПК „Д.Б.”-С.-Калоян № 5 за изграждане на административно производствена сграда на ул. „Ц. С.” № 119 в парцел ІІ, кв.142, местност „Центъра”. Позволителният билет е издаден за шестетажна сграда с квадратура 760 кв.м. и кубатура-21800 куб.м. На 03.08.1959 г. е издаден и позволителен билет за нова постройка № 433 на ТПК „Д.Б.” за изграждане на гараж на ул. „Ц. С.” № 119 в парцел ІІ, кв.142, местност „Центъра” от 110 кв.м.

С протокол от 02.10.1959 г. на Комисията по приемането на сградата-обект шивашка ТПК „Д.Б.”-С., ул. „Ц. С.” № 119 с инвеститор: шивашка ТПК „Д.Б.”, се установява, че на 18.09.1959 г. е извършен преглед на посочения обект. Комисията е установила, че обектът е завършен с протокол-акт 24 на 14.09.1959 г., на комисията са представени одобрените архитектурни проекти, сметни документации, строителни протоколи, планове на В и К и електроинсталации, отоплителна и асансьорна и вентилационна инсталации. С протокола от 02.10.1959 г. процесната сграда-обект е приета и предадена на инвеститора шивашка ТПК „Д.Б.” за експлоатация.

Представен е и приет като доказателство по делото отчет за капиталните вложения и въведените в действие основни фондове през 1960 г. на шивашка ТПК „Д.Б.”, от който се установява, че построената и приета през 1959 г. производствена сграда е заведена в счетоводството на ищеца като капитално вложение-основен фонд.

От представеното пред въззивната инстанция решение по протокол № 69 от 04.06.1959 г. на Б.и. б., Централно управление /л.228, част първа от делото на СГС/, се установява, че централното управление на банката е одобрило решението на управителя на БИБ-клон С. № 1 от 30.05.1959 г., с което е разрешен заем на шивашката ТПК „Д.Б.” в размер на 1 104 000 лв. за запланувания обект „Производствена сграда”. При решението си управлението на банката е взело предвид, че строежът на производствената сграда на ищеца е започнал през 1958 г. и в същия са вложени 2 287 576 лв. собствени на кооперацията средства.

С ПМС № 16/08.02.1962 г. за специализиране и уедряване на шивашките предприятия, изработващи готови облекла-чл.4 е прието, цеховете за готови облекла на ТПК, посочени в списък-приложение № 1, да преминат към държавната промишленост заедно с всички основни и оборотни средства, необходими на новообразуваните предприятия с балансовата им стойност към 01.03.1962 г., с изключение на производствените сгради на посочените в постановлението ТПК. По силата на чл.5 от постановлението, е прието имуществото, обслужващо общата дейност на ТПК и цеховете за готови облекла, които преминават към държавната промишленост, да се разпредели между държавните шивашки предприятия и ТПК от съответна комисия. Списък-приложение № 1 е публикуван във вестник „Известие”, бр.17/1962 г., от който се установява, раздел ІІ, т.1, че към ДИП В., С. преминават цеховете за готови облекла на ТПК „Д.Б.”, „Н.”, „М.”, „Р.” и „Б.”-С.. Видно от приложения доклад на Началника на Управление по промишлеността-С., относно ръководството на новообразуваното държавно индустриално предприятие „В.”, с цитираното ПМС № 16/1962 г. се образува ново държавно индустриално предприятие „В.” на базата на одържавените трудово-производителни кооперации „Д.Б.”, „Н.”, „М.”, „Б.” и „Р.”. От приетите като доказателства две докладни записки, относно установяване мястото за управлението на новообразуваното ДИП „В.” във връзка с цитираното ПМС, се установява, че е прието решение управлението на държавното предприятие да бъде в сградата на ТПК „Д.Б.” на ул. „Ц. С.” №**.

На 05.02.1969 г. е съставен акт за държавна собственост № 4774, с който е обявен и зает за държавен недвижим имот, имотът находящ се в гр. С., ул. „Ц. С.” №*, бивша собственост на ДИП „В.”, състоящ се от производствена и административна сграда, масивна, със стомано-бетонна конструкция, 4355 кв.м., осижена работилница, полумасивна сграда на варов разтвор разгърната застроена площ 19,80 кв.м., гараж масивен без ж.б. конструкция на 109,20 кв.м. и дворно място с асфалтова площадка. Имотът е предаден за ползване на ДСО „Р.”.

От писмо с изх. № 630/14.05.1996 г., подписано от изпълнителния директор и главен счетоводител на ЕАД „В С. В.-47”, се установява, че фирма „В.-47” ЕАД С. е правоприемник на ДИП „В.” С. и от 1962 г. до 1969 г. е ползвала сградата на ул. „Ц. С.” № 119 в С. за производствени и административни цели, но не е притежавал акт за собственост.

Пред СРС са разпитани свидетелите Н.П. и Б.М.. Свидетелят П. установява, че през 1961 г. искал да започне работа при ищеца, но започнал такава на друго място, но знае, че през следващата 1962 г. ТПК „Д.Б.” прехвърлили сградата си на ДИП В., като имотът бил четириетажна сграда с гаражи и други помещения. Свидетелят Б.М. от своя страна установява, че имотът на ул. „С.” № ** го познава от дълги години. От 1957 г. до 1961 г. бил в „П.”, технолог по шевна промишленост. Установява, че процесната сграда се проектирала в „П.” и пускането й станало някъде към 1960 г., като собственик и инвеститор били ТПК „Д.Б.”, на самата сграда най-отгоре имало надпис ТПК „Д.Б.”, а свидетелят често ходел там във връзка с доставка на платове. Установява, че процесната сграда била на четири етажа, с отделни зали, които били пълни с машини, имало и двор, и ниски постройки. Свидетелят установява, че в „П.” като технолог участвал в техническа група, която проектирала тъкачници, предачници и други обекти свързани с шивашката дейност и като групов ръководител е подписвал технически чертежи на машини, с които била оборудвана сградата.

На 31.08.1999 г. е съставен АДС № 01734, с които и на основание чл.68, ал.1 от ЗДС и чл.148, ал.1 от ППЗДС е актуван като държавен следният недвижим имот, а именно: 3/10 идеални части от дворно място цялото с площ от 2 780 кв.м., заедно с 3/10 идеални части от масивна административно производствена сграда на 6 етажа построена 1957 г., застроена на площ от 778 кв.м., с разгърната застроена площ от 4 843,70 кв.м, административна сграда на един етаж, два броя гаражи, част от сграда-гараж, застроена на площ от 108,55 кв.м., намиращ се гр. С., район В., кв.**, парцел ХІХ-21 по плана на гр. С. одобрен със Заповед № РД-09-50-670/09.12.1994 г., ул. „Ц. С.” № **. В акта е отбелязано, че имотът е бивша собственост на ДИП „В.” и е включен в капитала на „Р.С. ЕООД на основание Заповед № РД-17-35/20.06.1991 г. на МИТУ.

Пред въззивната инстанция е изслушано заключението на съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице Радайски от 27.10.2004 г., която настоящият съдебен състав не обсъжда, тъй като същата на практика представлява анализ на представените по делото писмени доказателства, касаещи наименованието на ищеца, който анализ следва да бъде извършен от съда при постановяване на неговото решение.

От заключението на допълнителната ССчЕ се установява, че от приложената поименна справка за работилите и работещи към 30.09.2004 г. лица /л.203, 204 от делото на СГС/-член-кооператори или техни наследници в ТПК „Д.Б.”-гр. С., регистрирани във ведомостите за трудови възнаграждения през периода от 01.01.1948 г. до 30.09.2004 г., е видно че 12 човека /А. П. С., В. С. К., И. Д. И., Й. Л. Л., Л.К.. Л., С. В. М., С. П. С., И. С. Т., Н. Д.Г., П.В. С., С. Я. Т. и Л.И. С./ са били член-кооператори през три периода, като последният Л. С. е работил в кооперацията от създаването й през 1947 г. до 05.02.1977 г., трима човека са работили през два периода и девет човека през един период. Експертизата е установила, че в архива на ищеца се съхраняват 15 ревизионни акта и две ревизионни преписки за извършените от контролните органи на ведомствения финансов контрол и Държавния финансов контрол гр. С., финансови ревизии на ТПК „Д.Б.” гр. С. за периода от 01.08.1962 г. до 31.03.2001 г.

Пред въззивната инстанция са изслушани свидетелите Д. И.А., Т. С. Н. и Кр. Пе. П..

Свидетелят Д. А. установява, че от 1959 г. е член-кооператор на ТПК „Д.Б.”, която е променяла наименованието си от обединена шивашка, на занаятчийска, но винаги е била шивашка. Свидетелят установява, че е заделяно от печалбата на кооперацията за строежа на сградата на ул. „С.” **, като при завършването й членовете-кооператори давали трудодни.

Свидетелят Т. Н. установява, че е член-кооператор на ТПК „Д.Б.” от 08.05.1952 г. Този свидетел също установява, че името на кооперацията се е променило от обединена шивашка, в само шивашка, без това да води до промяна в членството, както и че сградата на ул. „С.” 119 е построена от кооперацията, като за това членовете-кооператори са давали и пари, и трудодни.

Свидетелят П. установява, че работи при ответника „Л. С” АД като главен счетоводител от 12.10.1994 г. Свидетелят установява, че процесната сграда е голяма и в нея дружеството държи само едно помещение на партерния етаж. Свидетелят установява, че през 1990/91 г. по разделителен протокол, на дружеството „Л. С” АД е определен целия трети етаж, а след това със заповед на Министъра на промишлеността етажът е предаден на „Р. С.”. Свидетелят установява още, че помещението на партера никога не е ползвано от ответното дружество.

 От удостоверение изх. № 68-00-11/06.03.2007 г. на ГИС С. /л.363, част първа от делото на СГС/ се установява, че парцел ІІ-за шивашка т.п.к. Д.Б., кв.142 от стар регулационен план за кв.142, местността „Центъра”, одобрен за улична регулация с акт № 22/12.1872 г. и дворищна регулация, одобрена със заповед № 6369/14.10.1952 г., ИРП за кв.142, одобрен със заповед № 2533/18.05.1956 г. на Зам.Министър е идентичен с поземлен имот с пл. № 21 от кв.142 на к.л. № 337 от стар кадастрален план, емисия преди 1956 г., е идентичен с УПИ ХІХ-21, кв.142 от действащия регулационен на местността „ГГЦ Зона Б2”, одобрен със заповед № РД-09-50-670/09.12.1994 г. на Главния Архитект на гр. С. и е идентичен с поземлени имоти с пл. № 21 и имот без пл. № от кв.142 на кадастрален лист № 337 от актуалния кадастрален план на гр. С., което се потвърждава и от приложената комбинирана скица /л.364, част първа от делото на СГС/.

Пред въззивната инстанция е изслушано заключението на вещото лице В.Г. /л.466, част първа от делото на СГС/, от което се установява, че на 10.05.1957 г. е изготвено планово задание за построяване на административно-производствена сграда за шивашка ТПК „Д.Б., като на същата дата е изготвено и описание на технологическия процес в производството на готово облекло. С молба на ищеца № 454/12.06.1957 г. е изпратен за одобрение до Управление Архитектура при СГНС идеен проект на административно-производствена сграда, който е приет с протокол № 36/19.06.1957 г., т.3 на СПИНМ  при СГНС. Със заключение на държавната санитарна инспекция, Санепид станция № 198/12.07.1957 г. е съгласуван проекта за строеж на работни и битови помещения за шивашката ТПК „Д.Б.”.

От представените и приети по делото информационни меморандуми се установява, че ответното дружество „Рила стил” е създадено през 1991 г. като ЕООД с едноличен собственик на капитала-държавата, като през 1994 г. е преобразувано в смесено българо-френско дружество с 60% чуждестранно участие, а през 1996 г. този дял е увеличен на 92%. С акт за държавна собственост № 4774/05.02.1969 г. процесният имот, находящ се на ул. „С.” №*** е обявен и зает като държавна собственост въз основа на писмо № 88/03.02.1969 г. на отдел държавни имоти при СГНС и заповед 2534/29.12.1968 г. на Министъра на леката промишленост, като считано от 27.12.1969 г. е прехвърлен на ДСО „Рила” към Министерство на леката промишленост.

Ответното дружество „Л.-С” АД е регистрирано като акционерно дружество по ф.д. № 5392/1997 г. на СГС с държавно участие 13 623 бр.акции или 24,001% от основния капитал.

С протокол от 24.07.1991 г. на Ликвидационната комисия при фирма „Р.” в изпълнение на разделителен протокол от 03.05.1991 г. между фирма „Рила” и бивши поделения е извършено разпределение на основната сграда, дворното място, асфалтовата площадка и металната ограда възлизащи по първоначална стойност 544 800 лв. и остатъчна стойност 319 344 лв. Общата сграда възлиза на 4635 кв.м. в това число общите части 1239,6 кв.м., като тези основни средства са разпределени както следва: на фирма „Рила-С.” С.-5/10 от посочените средства възлизащи на 272 400 лв. по първоначална стойност и 159 672 лв. по остатъчна стойност и конкретизирано разпределение на помещения и квадратура съгласно Приложение № 1, на фирма „Р.С.-3/10 от посочените средства възлизащи на 163 440 лв. по първоначална стойност и 95 804 лв. по остатъчна стойност и конкретизирано разпределение на помещения и квадратура съгласно Приложение № 1, на фирма „Враца-С.” Враца-1/10 от посочените средства възлизащи на 54 480 лв. по първоначална стойност и 31 934 лв. по остатъчна стойност и конкретизирано разпределение на помещения и квадратура съгласно Приложение № 1 и на фирма „Л.-С” Своге-1/10 от посочените средства възлизащи на 54 480 лв. по първоначална стойност и 31 934 лв. по остатъчна стойност и конкретизирано разпределение на помещения и квадратура съгласно Приложение № 1.

Със сделка-продажба, осъществена на 01.09.1999 г., материализирана в нотариален акт № 148, дело № 171/1999 г. на нотариус Ч. Б. с рег. № 077 на НК, ответникът „Р.С. ЕООД е продало на „Р.-С.” ООД разпределените му 3/10 идеални части, съобразно протокол от 24.07.1991 г.

С определение на съда от 13.02.2009 г. постановено по реда на чл.109, ал.4 от ГПК /отм./ е прието като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответникът „Р.С.” ЕООД владее спорната част от сградата, предмет на настоящото производство.

Пред въззивната инстанция е изслушано и заключение на съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице Е.Б.С., от което се установява, че през месец декември 2003 г. в счетоводството на ТПК „Д.Б.” са заведени магазини, находящи се на ул. „Ц. С.” № 119 по дебита на сметка 203 Сгради и по кредита на сметка 799 Извънредни приходи. Към 30.10.1991 г. в „Р.С.” ЕООД е заприходена сграда по дебита на сметка 203 Сгради на стойност 272 400 лв. и по кредита сметка 241 начислено изхабяване за 113 116 лв. и кредит сметка 101 Основен капитал на стойност 159 214 лв. От извлечение от инвентарната книга за 1992 г. експертизата установява, че на ред 1 под инвентарен номер 000009 е посочена Сграда „С.” 119, година на въвеждане 1974 г., първоначална стойност 272 400 лв., начислено изхабяване към 31.12.1992 г. 116 657 лв. и остатъчна стойност 155 742,80 лв., възстановителна стойност 87 715 700 лв. Експертизата установява, че не е успяла да извърши проверка при ответника „Р.К.” ООД, от предоставения й нотариален акт за продажба № 148, дело № 171/01.09.1999 г. се установява, че „Р.К.” ЕООД продава на „Р. С.” ООД собствените си 3/10 от масивна административно производствена сграда на шест етажа с разгърната застроена площ 4 843,70 кв.м., административна сграда на един етаж с 2/3 от масивен гараж и 3/10 от дворно място, находящи се на ул. „Ц. С.” № **. От извършената проверка в ответното дружество „В. С.” ООД вещото лице е установило, че в инвентарната книга на същото по сметка 203 Сгради е посочено 10% от сграда С. „Ц. С.” №***, година на придобиване 1991 г., стойност на придобиване 31 934 лв. От предоставена компютърна разпечатка „Обороти по сметка 203 Сгради за периода 01.12.2009 г. до 31.12.2009 г. под номер 003002 е посочено 10% от сграда в С. с остатъчна стойност 7 169,89 лв. На експертиза са представени и платежни нареждания за периода от 2002 г. до 2009 г., от които се установява заплащането на дължимия данък сгради.

Изслушано е и заключение на съдебно-счетоводна експертиза от 12.10.2010 г. на вещото лице А.К., от което се установява, че съгласно отчет на ТПК „Д.Б.” към 31.03.1957 г. и приложени извлечения от записванията по счетоводните сметки в сметка 17 „Фондове” за фонд „Стопанско строителство и ремонт” е записан остатък в размер на 2 497 248,62 лв., т.е. преди да започне строителството на сградата кооперацията е разполагала със собствени средства за строителство. По годишен отчет за 1957 г. на кооперацията в група „Капиталовложения и основен ремонт”, статия „Разходи за капитални работи и придобивания” в края на отчетния период са записани 80 423 лв. разходи за нови работи и придобивания, които са финансирани със собствени средства, като в обяснителната записка към отчета на кооперацията за 1957 г. е отбелязано, че е закупена земя на стойност 80 000 лв. и се очаква започването на строителство на нова административно-производствена сграда. От отчета за първото шестмесечия на 1958 г. се установява, че финансирането на капиталови вложения от свои източници в края на периода е 923 781 лв., а разходите за нови капиталови вложения нарастват с 386 778 лв. спрямо края на предходната година, като към края на деветмесечието на 1958 г. разходите за нови капиталови работи и придобивания се увеличават с още 322 726 лв., а финансирането от собствени източници е 1 320 000 лв. В края на 1958 г. разходите за капиталови вложения по годишен отчет на ТПК възлизат на 1 258 614 лв., а средствата от фонда за строителство и ремонт са в размер на 1 500 277 лв. В поименния списък към народостопанския план за 1959 г. в графа „сметна стойност” на капиталовложенията на реда на шивашката ТПК „Д.Б.” е отбелязана сумата 3 800 хил.лв., като усвоени до 01.01.1959 г. са 1 200 хил.лв., капиталовложенията са в размер на 2 600 хил.лв., в т.ч. от собствени средства 2 600 хил.лв. В отчета на кооперацията към 31.03.1959 г. разходите за нови капиталови работи и придобивания възлизат на 1 639 993 лв. Установено е, че през 1959 г. на кооперацията е отпуснат и кредит в размер на 1 104 000 лв. От отчета на кооперацията към 31.12.1959 г. е видно, че разходите за капитални работи и придобивания са на обща стойност 3 587 481 лв., а съгласно отчет за капиталните вложения и въведените в действие основни фондове през 1959 г. новата производствена сграда е отразена по пълна инвентарна стойност 3 500 хил.лв. и все още се води като незавършено производство. В годишния баланс на ТПК „Д.Б.” процесната административно-производствена сграда все още се води като разходи за придобиване на капитални вложения и е в размер на 3 594 354 лв. В отчета за капиталните вложения и въведените в действие основни фондове през 1960 г. въведените в действие основни фондове по фактическа стойност на инвеститора са в размер на 3 632 хил.лв. Административно-производствената сграда е въведена в действие напълно през 1960 г., като датата на протокола обр.28 за приемане на обекта е 31.03.1960 г. Към 31.03.1961 г. разходите за капитални вложения, които към този момент възлизат на 3 633 080,70 лв. са отнесени по сметка 34 „Завършени капитални вложения”, с който операция са прехвърлени в производствена сграда. Съгласно форма № 4 към отчета за 1961 г. за движение на основните средства, в раздел ІІІ „Основни средства, обслужващи основната дейност по пълна първоначална стойност в хил.лв., на ред 14-Сгради наличността е в размер на 3 500 хил.лв. През 1962 г. сградата е отписана от баланса на ТПК „Д.Б.” и не се правят счетоводни записвания във връзка с нея.

Всичките тези писмени доказателства, на които се позовава вещото лице в обстоятелствената част на експертизата са представени от въззивника-ищец с писмена молба под опис с вх.№ 76969/15.10.2010 г. /л.798 втора част от делото на СГС/ и са приети от съда с определение от 20.10.2010 г. Тези писмени доказателства не са оспорени от въззиваемите-ответници.

Въз основа на тези писмени доказателства вещото лице дава заключение, че административно-производствената сграда, находяща се на ул. „Ц. С.” № 119 е построена със собствени средства на шивашка ТПК „Д.Б.” и със заем от БИБ в размер на 1 104 000 лв. Направените разходи за капиталовложения към 31.03.1961 г. са в размер на 3 633 080,70 лв. Основното финансиране на строежа на сградата идва от направените отчисления от печалбата и от амортизационни отчисления за фонд „Стопанско строителство и ремонт”.

От разпита на вещото лице К. в проведеното на 20.10.2010 г. съдебно заседание се установява, че кредитът към БИБ е погасен от кооперацията, което е установено от писма изпращани от банката до кооперацията, както и от оборотни ведомости, в които е отразено намаляването на задължението към банката.

Посочените от вещото лице писма № ІІІ-1 от 20.04.1962 г. и писмо от 23.04.1962 г. са приети като писмени доказателства по делото с определение на съда от 09.02.2011 г. Същите не са оспорени от въззиваемите-ответници по исковите претенции.

Заключението на вещото лице не е оспорено от нито една от страните и е прието от съда с определение от 20.10.2010 г.

От административно дело № 3238/2000 г. на 5 членен състав и приложените към него административни дела се установява, че по искане изх. № 1092/07.11.1991 г. до Министъра на Министерството на индустрията, търговията и услугите заведено в министерството под № 92-00-532/12.11.1991 г. е започнала административна процедура по чл.1, ал.2 от Постановление № 192/01.10.1991 г. на МС във вр. с §1, ал.1 от ДР на ЗК с искане от страна на ищеца за възстановяване на собствеността му върху одържавен кооперативен имот, находящ се в гр. С., ул. „Ц. С.” №**.

Със заповед № РД-25-02/20.02.1992 г. на Министъра на Министерството на индустрията и търговията, е отказано възстановяването на претендираното от ТПК „Д.Б.” гр. С.. Заповедта е обжалвана, като жалбата срещу нея е отхвърлена с влязло в сила на 27.04.1993 г. решение № 1125/19.01.1993 г., постановено по адм.дело № 365/1992 г. на ВС на РБ, ІІІ гражданско отделение.

На 17.01.1996 г. е подадено ново искане до Министъра на промишлеността на основание чл.32, ал.2 от ЗАП за преразглеждане на искането на ТПК „Д.Б.” и издаване на заповед за възстановяване на одържавената им собственост.

Със заповед № РД-25-02/02.04.1996 г. на основание параграф 1 от ДР на ЗК и чл.1 от ПМС № 192/91 г. е наредено на ответника „В.С.” ЕООД да предаде на ищеца помещение от 58 кв.м., разположено на партерния етаж на сградата на ул. „С.” № *** гр. С., а със заповед № РД-25-01/02.04.1996 г.на ответника „Л.С” ЕООД *** да предаде помещение от 39 кв.м., разположено на партерния етаж на сградата на ул. „С.” № 119 гр. С., които заповеди са отменени със заповед № РД-25-09/24.06.1996 г. и № РД-25-08/24.06.1996 г. От представения протокол-опис от 17.04.1996 г. се установява, че ответниците „В.С.” ЕООД и „Л.С” ЕООД са изпълнили двете заповеди и са предали помещенията на ищеца. Последната заповед № РД-25-08/24.06.1996 г.  е отменена с влязло в сила решение от 03.11.1997 г. по адм.дело № 4818/96 г. на ВАС. Заповед № РД-25-09/24.06.1996 г., с която е отменена заповед № РД-25-02/02.04.1996 г. на министъра на промишлеността е отменена с влязло сила решение от 10.09.1997 г., постановено по административно дело № 4821/1996 г. на ВАС, ІІІ отделение. С решение № 595/22.12.1997 г. по адм.дело № 655/97 г. на ВАС-5 членен състав и решение № 585/22.12.1997 г. по адм.дело № 654/97 г. на ВАС-5 членен състав, са оставени без уважение молбите на Министерство на промишлеността за преглед и отмяна по реда на надзора на влезлите в сила решения от 10.09.1997 г. по адм.дело № 4821/96 г. на ВАС и от 03.11.1997 г. по адм.дело № 4818/06 г. на ВАС.

След приключване на горните производства Главният прокурор на РБ е направил предложение по чл.32, ал.1 от ЗАП изх.№ 11132-97-ІV от 05.02.1998 г. Въз основа на това предложение министърът на промишлеността е издал Заповед № РД-25-02/05.02.1998 г., с която при условията на чл.32, ал.1, изр.2-ро от ЗАП е отменил своята заповед № РД-25-01/02.04.1996 г. Срещу тази заповед е постъпила жалба от ищеца, която с решение № 1970/03.04.2000 г., постановено по адм.дело № 2230/1999 г. на ВАС, ІІІ отделение е отхвърлена. С решение № 6234/17.10.2000 г., постановено по адм.дело № 3238/2000 Г. на ВАС-петчленен състав е оставено в сила решение № 1970/03.04.2000 г., постановено по адм.дело № 2230/1999 г. на ВАС, ІІІ отделение. Решението е окончателно.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.197 от ГПК /отм./ от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

От правна страна предявени са искове е с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ по отношение на една част от недвижимия имот-два магазина и по чл.108 от ЗС по отношение на останалата част от процесния недвижим имот.

Съгласно разпоредбата на чл. 108 от ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. Ревандикационният иск е вещен, собственически иск, предоставен на разположение на невладеещият собственик срещу владеещия без правно основание несобственик. При този иск в тежест на ищеца е да установи, че той е собственик на вещта и че ответникът владее вещта без основание.

В настоящият процес ищците следваше да докажат главно и пълно своето право на собственост на посоченото от тях придобивно основание, а именно: реституция по § 1, ал.1 от Допълнителни разпоредби на Закона за кооперациите от 1991 г. /отм./, съобразно която норма възстановяват се правата на съществуващите и възстановените кооперации върху тяхното иззето и одържавено имущество след 10 септември 1944 г. Ищецът твърди, че реституционните последици възникват екс леге.

Възстановяването на правата на собственост на кооперациите, постановено с параграф 1, ал. 1 от допълнителните разпоредби на закона за кооперациите, настъпва по силата на самия закон, ако са налице посочените в цитираната разпоредба предпоставки: 1. Кооперацията да е съществуваща или да е възстановена, 2. Имуществото да е било нейна собственост, 3. Това имущество след 10.09.1944 г. да е било иззето или одържавено.

С алинея 4 на същия параграф се възлага на Министерския съвет да регламентира условията и реда за връщането на така възстановено по закон имущество, което е сторено с ПМС 192/91 г. С това постановление се предвижда административен ред за уреждане на връщането на имуществото, като административният орган, към който е предвидено да се подаде искане по чл. 2, ал. 2, се произнася със заповед, която съгласно чл. 2, ал. 3 (респективно мълчаливият отказ по ал. 4) подлежи на обжалване по реда на ЗАП. Целта, която се поставя, е с предвидения административен ред максимално оперативно и в сроковете по закона (параграф 1, ал. 3 от допълнителните разпоредби на ЗК) реално да се предаде обратно иззетото и одържавено имущество. Заповедта на административния орган както когато удовлетворява искането за връщане, така и когато го отказва, не създава материални права, нито решението на съда при упражняване на контрола за законност на административния акт ги признава или отрича със сила на присъдено нещо - в административното производство е недопустимо разглеждане на такива граждански спорове. Както е и изрично постановено в изр. 2 на ал. 2 от параграф 1 от допълнителните разпоредби на ЗК споровете за собствеността следва да се разрешават по общия исков ред.

Искът е предявен на 04.04.1996 г. при действието на ЗК от 1991 г. и за приложното му поле не се отнасят указанията на ТР № 2/06 г. по ЗК от 1999 г. На осн. § 1 от ДР от ЗК от 91 г. възстановяването на собствеността настъпва по право и може да се реализира и по исков ред/ТР № 2/95 г./.  Затова исковата защита е приложима в случая.

Следователно предявеният от кооперацията иск за собственост в неговата установителна част е допустим.

Възстановяването на правата на кооперациите се извършва по силата на Закона с влизането му в сила. То не води автоматично до връщане на имуществото, върху което се възстановяват права. Законът делегира на Министерския съвет да определи условията и реда за връщане (смисъл предаване) на това имущество. Изцяло в този смисъл Тълкувателно решение № 2 от 2.VI.1995 г. по гр. д. № 2/95 г., ОСГК.

Първото твърдение на ищеца е, че от момента на създаването си, както, към момента на влизане в сила на ЗК от 1991 г. /отм./, както и към настоящият момент ТПК „Д.Б.” е съществуваща кооперация, която никога не е била прекратявана, изрично заявено, потвърдено и в молба от 02.12.2010 г., както и в последната уточнителна молба депозирана пред настоящата инстанция от 28.06.2007 г.

Под "съществуваща" кооперация следва да се разбира такава, която е съществувала както към момента на одържавяване на имуществото, така и към настоящия момент.

При преценката на горното обстоятелство следва да се вземе предвид съществувалата правна уредба, касаеща възникването, преобразуването, прекратяването и др. на кооперациите.

Според Закона за кооперативните сдружавания от 1907 г. отм., бр. 282 от 1.12.1948 г., кооперацията се счита за възникнала след вписването й в търговския регистър и обнародването му.

От доказателствата по делото безспорно се установява, че ОШТПК „Д.Б.” е възникнал като правен субект именно по реда на този закон. Вписан е в търговския регистър под номер № 287/1947 г. и въз основа на определение на Софийски областен съд № 2319/04.08.1947 г., което определение е обнародвано в ДВ, бр.181/1947 г., обявление № 287-47-VІ. Извадката от ДВ е приложена към делото на СРС.

Законът за кооперациите /Обн., ДВ, бр. 282 от 1.12.1948 г., отм. бр. 13 от 13.02.1953 г./ определя момента на учредяване на кооперацията като юридическо лице - датата на вписването й /чл. 8/. Сливането на кооперации може да се извърши чрез вливане на една или няколко кооперации в друга или чрез сливане в една нова кооперация. Договорът за сливане между управителните съвети и решенията за сливане на общите събрания на кооперациите подлежат на одобрение от Централния кооперативен съюз. С вписване на сливането, ако е под формата на вливане, съдът заличава влялата се кооперация, като продължава да съществува "приемащата" организация. При сливане в една кооперация се заличават старите /влелите се/ кооперации и на тяхно място възниква нова кооперация, която поема членския състав, активите и пасивите на заличените кооперации. Във всички случаи на сливане, активите и пасивите на слелите се кооперации се приемат след оценка, извършена от Централния кооперативен съюз за тяхната реалност веднага след вписване на сливането.

Съгласно Закона за кооперациите /Изв. Бр. 13 от 13.02.1953 г. в сила до 1.01.1984 г./ кооперациите имат качеството на юридически лица.

Правосубектността възниква от датата на регистрация при съответния народен съд /Правилник за кооперативните организации, Изв. бр. 27 от 02.04.1954 г., отм. и Правилник за кооперативните организации Утвърден с ПМС № 165 от 14.07.1960 г. отм./. Сливането, вливането и разделянето на кооперативните организации се извършва по решение на общото събрание, събранието на пълномощниците или на конгреса. С това решение се одобряват сключените договори между управителните органи или съответните протоколи. Решенията на общите събрания се одобряват от централните съюзи. След изменението на ПКО от 1960 г. с ДВ, бр. 15 от 1971 г., когато решенията са на трудово-производителните кооперации, те се одобряват от Държавния комитет за битови услуги и Централния съюз на трудово-производителните кооперации, по предложение на изпълнителния комитет на съответния окръжен народен съвет.

Именно при тези условия на ЗК от 1953 г. /отм./ и ПКО от 1960 г. /отм./ и преди изменението с ДВ, бр.15/23.02.1971 г. е станало сливането на ТПК „М.” и ТПК „Д.Б.”. Установява се, че решението на обединителното събрание от 28.01.1971 г. е надлежно одобрено от ИК при ЦК на ТПК с протокол № 5/04.03.1971 г.

В редакцията на чл. 25 от Правилника от 1960 г. според изм. ДВ бр. 68 от 30.08.1974 г., решенията на общите събрания се одобряват от Министерството на вътрешната търговия и услугите и от Централния кооперативен съюз по предложение на окръжния народен съвет и на окръжния кооперативен съюз. Решенията на общите събрания на трудово-производителните кооперации за прекратяването им поради преминаване на дейността към други предприятия и организации се утвърждават от Министерството на вътрешната търговия и услугите, от Министерството на финансите и от Централния кооперативен съюз. При всички изменения на нормативния акт е предвидено, при разделяне да се спазват условията за образуване на кооперативни организации. Сливането или вливането се регистрира в съответния районен съд, като с него слелите се или влелите се кооперативни организации престават да съществуват, а новообразуваната кооперативна организация става юридическа личност /чл. 26, ал.2 от Правилника/.

Именно при тези условия отново е извършено сливане на ТПК „Р.”, ТПК „В.Я.”и ТПК „Д.Б.”.

Налице е решение за сливане на общите събрания на кооперациите № 243/10.10.1975 г., което е одобрено от ИК на Централния кооперативен съюз на 28.06.1976 г., налице е и решение на общите събрания на сливащите се кооперации за приемане на устав и избор на управителния и контролния съвет, както и вписване на вливането /извадка от кооперативния регистър л.780 от част втора от въззивното дело/.

 Същото обаче е одобрено само от ЦКС, а не съвместно от Министерството на вътрешната търговия и услугите и от Централния кооперативен съюз по предложение на окръжния народен съвет и на окръжния кооперативен съюз.

Предвид така изложените по-горе факти, настоящият съдебен състав намира, че първата предпоставка на претендираната от ищеца реституция, а именно: кооперацията да е съществуваща, не е налице.

Безспорно от многобройните доказателства по делото се установява, че от момента на създаването си през 1947 г. ОШТПК „Д.Б.” е била на два пъти преобразувана чрез сливане с други съществуващи кооперации. Навсякъде в кооперативния регистър е използвана думата обединяване, а не сливане /използвана от законодателя/, но съобразно българският тълковен речник синоним на думата обединение е сливане. Двете сливания са станали както бе отбелязано по-горе в настоящото решение по време на действието на отменените ЗК от 1953 г. /отм./ и ПКО от 1960 г. /отм./ и преди, и след изменението с ДВ, бр.15/23.02.1971 г.

Принципно сливането е форма на преобразуване, при която две или повече кооперации образуват нова кооперация, в резултат на което те губят своята правосубектност /изчезват като субекти на правото/, а имуществото и дейността им преминават към новата кооперация. Новата кооперация е универсален правоприемник на прекратените в резултат на сливането кооперации.

Т.е. на практика още с регистрирането на сливането през месец януари 1971 г. и предвид нормата на чл.26, ал.2 от ПКО 1960 г. /отм./, съобразно която сливането или вливането се регистрира в съответния районен съд, като с него слелите се или влелите се кооперативни организации престават да съществуват, ТПК „Д.Б.” е престанала да съществува. Юридическа личност е станала новообразуваната кооперативна организация, макар и под същото име. Затова и при регистрацията на извършените сливания, новообразуваната кооперативна организация е била регистрирана под нов номер в кооперативния регистър.

Т.е. предвид установените по делото факти, по-скоро е налице „възстановена кооперация”, доколкото възстановяването на кооперация предполага правоприемство, което може да се доказва само в един исков процес и каквото се установява в процеса.

Ищецът в нито един момент от производството по делото не е въвеждал подобно основание и твърдение, през цялото време е твърдял, че е „съществуваща” кооперация, което обстоятелство обаче не се установява.

Само на това основание и поради липсата на първата предпоставка за реституция по §1, ал.1 от ЗК от 1991 г. /отм./ искът се явява неоснователен.

Но дори и да се приеме, че първата предпоставка е налице доколкото определянето на съществуваща или възстановена кооперация е въпрос на правна квалификация, то според настоящият съдебен състав не е налице и втората предпоставка за настъпване на реституцията, а именно процесното имущество да е било собственост на кооперацията.

Соченото от ищеца придобивно основание за дворното място е чл.39, ал.1 от ЗПИНМ, т.е. недвижимите имоти, отредени съгласно улично-регулационните планове за мероприятия на народните съвети, други държавни учреждения и предприятия, кооперациите и политическите обществените организации, както и недвижимите имоти, придадени към парцели на други лица по дворищно-регулационния план, се считат отчуждени по силата на самата регулация.

Не е налице отчуждително действие на одобреното изменение на регулацията със заповед № 2533/18.05.1956 г. и въз основа на решение по чл.57 от ППИНМ на Софийския градски градоустройствен съвет. Това е така, тъй като собствеността върху земята не е придобита от кооперативната организация по силата на одобреното регулационно изменение, нито й е била прехвърляна по друг начин. Фактическата промяна е свързана единствено с ползването на имота, чрез отреждането му за нуждите на ОШТПК „Д.Б.”.

Процесният имот е станал собственост на държавата още на 06.04.1949 г., когато именно е бил отчужден от физическите лица-собственици по реда на ЗОЕГПНС. Следователно към момента на изменение на регулацията-18.05.1956 г. имотът е бил държавна собственост и само е предоставян за ползване на съответните учреждения или предприятия. В актовете за държавна собственост от 1949 г. изрично е отбелязано, че имотът е предоставен за ползване на ТПК „Д. Б.”. Със самата регулация имотът не е бил отчужден, защото отчуждаването е било вече налице още към 1949 г.

Видно от протокол № 2 от 11.01.1956 г., статия 5 /л.87 от въззивното дело/ отреденият на ТПК „Д.Б.” терен за строеж на административно-производствена сграда, е отчужден със заповед № 6369 от 14.10.1952 г. на Министерството на КСБ за жилищен блок на СГНС. С протокол № 14/12.03.1953 г. изпълкомът на СГНС дава съгласие горния терен да се отреди за друго ведомство.

При това положение извършените в последствие действия въз основа на ПМС № 16/08.02.1962 г., отново променят фактическото положение, като имотът е предоставен за стопанисване и управление на друго държавно предприятие, но също без да променя титуляра на правото на собственост - държавата. Претендираният имот е държавен и към момента на влизане в сила на Закона за кооперациите от 1991 г. /отм./

Оттук сградата построена върху недвижим имот собственост на държавата по силата на приращението е станала собственост на собственика на държавата, доколкото от доказателствата по делото не се установява надлежно учредяване на право на строеж от собственика на земята в полза на кооперацията-ищец.

Поради липсата и на втората предпоставка на реституцията, предявените от ищеца искове се явяват неоснователни, а решението на първоинстанционният съд правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила.

         Крайният извод на двете инстанции съвпада, поради което и на основание чл.208, ал.1 от ГПК /отм./ първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила.

Направено е искане от страна на въззиваемия-ответник „Р.Стил” ЕООД за разноски, каквито му се дължат предвид изхода на процеса, поради което и на основание чл.64, ал.2 от ГПК /отм./ ищецът ще следва да бъде осъден да заплати на ответника „Р.-С.” ЕООД направените от него разноски пред настоящата инстанция за възнаграждение за един адвокат в размер на 4 000 лв., съобразно договор за правна помощ и съдействия от 01.06.2006 г.

Така мотивиран, Софийски градски съд,

Р  Е  Ш  И  :

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 29.05.2003 г. СРС, гражданско отделение, 41 състав, постановено по гр.д. № 3049/1996 г.

ОСЪЖДА на основание чл.64, ал.2 от ГПК /отм./ Кооперация „Т.-пр. К. „Д.Б.””, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район Т.., ул. „К.Б. І” № *, ет.*, представлявана от Председателя М. С. Д. да заплати на „Р.-С.” ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. С., район В., ул. „Ц. С.” № **, представлявано от управителя Р. С. А. сумата от 4 000 лв. /четири хиляди лв./, представляваща разноски направени пред настоящата въззивна инстанция за заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му до страните.

         

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                           

ЧЛЕНОВЕ: 1.  

                                                      

 2.