Р Е Ш
Е Н И Е
18.02.2015 година, град Монтана
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV – ти граждански състав, в съдебно заседание при закрити
врата от 05.02.2015 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ
ЦЕКОВА
при
секретаря Т.И. и с участието на
прокурора ................................................................., като
разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело № 70584 по описа за 2014
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.49 от Семейния кодекс.
Ищецът Е.С.Л., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx,
чрез процесуалния си представител адвокат Н.А.,xxx, твърди, че с ответницата П.К.Л.,xxx
сключили граждански брак на 01.06.2012 година, който е първи и за двама им. От
брака имат едно дете – К. Е.Л., роден на xxx г.
В началото брачните им отношения
се развивали в рамките на нормалните такива. С течение на времето се появило
несходство в характерите им, все повече се проявявали различията между тях.
Липсвало разбирателство и единомислие. Ежедневно възниквали конфликти.
Капризите на ответницата нямали край. На практика спорели за всичко. При
проблем тя звъняла на баща си и след разговор с него, баща и искал да им
разреши проблемите. Или му звъняла по телефона, или идвала на място да се
саморазправя с него, разправяла се и с майка му. За всичко баща и се намесвал в
отношенията им. На практика в един момент се получавало така, че ако не постъпи
както искала ответницата, следвал скандал, на и ако не изпълни това, което иска
баща и, пак следвал скандал, защото започвал да го заплашва.
До голяма степен скандалите им
били свързани за пари. В тези скандали се намесвали нейните родители и неговата
майка.
С течение на времето се отчуждили.
Изчезнало доверието и разбирателството между тях. Конфликтите станали
ежедневие.
Разделили се с ответницата, като
тя без причина напуснала семейното им жилище три месеца преди раждането на
детето. Причините за това нейно напускане не е само в него. Напускането и се
отразило на здравето му. До момента тя не се е интересувала от него. Детето е
при нея. До момента той не го е виждал. Тъй като в момента не е в добри
отношения с родителите на ответницата, не смее да се обади и потърси сина си.
Съпругата му е образувала гражданско дело № 70470/2014 година, ІІІ състав, по
описа на Районен съд Монтана относно упражняването на родителските права и
издръжката на сина им, за което още не е получил съобщение за насрочването му.
От фактическата раздяла до предявяването
на иска не поддържат връзка помежду си. Всеки от тях води свой живот.
Според него този брак е окончателно разрушен.
Брачната връзка е само формална. Бракът е опразнен от съдържание, дълбоко и
непоправимо разстроен. Фактическото му и правно съществуване не е в интерес
нито на семейството, нито на детето им, нито на обществото.
Моли съда да постанови решение, с
което се допусне развод и се прекрати бракът им, поради дълбокото му и
непоправимо разстройство, без съда да се произнася относно вината за
разстройството в брака.
Упражняването на родителските
права по отношение на малолетното дете К. Е.Л., ЕГН xxxxxxxxxx, да се
предоставят за упражняване от майката П.К.Л.; да се определи да заплаща на П.К.Л.,
като майка и законен представител на К. Е.Л. месечна издръжка в размер на 80
лв., до настъпване на обстоятелства, имащи значение за изменение или прекратяване
на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано
от падежа, до окончателното изплащане; да се определи режим на виждане първи и
трети съботен и неделен ден от месеца, за времето от 10.00 часа в събота до
18.00 часа в неделя, с преспиване при бащата, както и един месец през лятото, когато майката не е в
отпуск; да му бъде предоставено за ползване семейното жилище, находящо се в
град Монтана, ул. xxxx 45А, което е
собственост на майка му. След прекратяването на брака, П.К.Л. да носи
предбрачното си име – Димитрова.
Ответницата П.К.Л.,xxx, чрез процесуалния си представител адвокат К.Б.,xxx,
взема становище по иска.
Счита исковата молба за допустима
и основателна, в смисъл, че бракът им наистина е разстроен и следва да се
прекрати.
Но
причините бракът им да е разстроен не са изложените в нея обстоятелства.
Твърденията на ищеца са неверни.
Поддържа, че причината да се разделят
с ищеца и да не поддържат контакти е поведението на ищеца и зависимостта от
неговата майка.
Именно поради поведението на ищеца
е била принудена да напусне семейното жилище и да заживее при родителите си.
Ищецът не само е отказвал да я допусне в семейното жилище, но отказвал да и
върне личните вещи, за което е била принудена да потърси съдействието от
полицията. Нито веднъж не я е посетил и не се е поинтересувал как върви
бременността и.
Възразява относно режима на лични
контакти на бащата с детето и издръжката, която следва да и заплаща той.
Така поискания режим на виждане на
бащата с детето е крайно неподходящ, с оглед възрастта на детето.
К. е бебе, към настоящия момент е
едва на четири месеца, тя го кърми, има специфични нужди и не може да бъде
отделят от нея. Детето не може да ходи и говори, нуждае се от постоянни грижи и
внимание.
Бащата не се е грижил до сега за
дете и няма никакъв опит. Детето има и херния, която изисква повишено внимание
и грижи.
Е.Л. има здравословни проблеми,
които изискват медицинска помощ и някой, който да се грижи за него самия.
Представил е доказателства, от които става ясно, че през последната половин
година постоянно боледува от различни заболявания: остър ларингофарингит; дистония,/чувствал
се напрегнат, неспокоен, отпаднал/, световъртеж от централен произход,
стенокардия, ОБДВ – кл.ІІ-ІІІ по KILLIP, AX /АРТЕРИАЛНА ХИПЕРТОНИЯ/ - ІІ ст., криза,
хипертонично сърце, СП – лекостепенна митрална регургитация.
Предвид влошеното здравословно
състояние на ищеца е немислимо К. да остава да преспива с баща си, контактите
да продължават дълго време и срещите между тях да се осъществяват без нейно
присъствие.
Предложеният размер на месечната издръжка е
крайно недостатъчен. Сумата от 80 лв. не е съобразена с изискванията на закона,
а също и не съответства на нуждите на детето. Счита, че подходящо и съобразена
със закона е сумата от 150.00 лв. Моли съда да постанови решение, с което осъди
Е.С.Л. да и заплаща, като майка и законен представител на К. Е.Л. месечна
издръжка в размер на 150.00 лв., ведно със законната лихва върху всяка
закъсняла вноска, считано от 10.11.2014 година до настъпване на основания за
нейното изменение или прекратяване, както и да се определи режим на лични
контакти между Е.Л. и сина му К. по два часа пред деня два пъти месечно, които
да се осъществяват в дома на майката – П.К.Л. и в нейно присъствие.
Моли съда да и се присъдят
направените по водене на делото разноски.
Доказателствата по делото са
писмени.
Съединено е към гражданско дело №
70584 по описа за 2014 година на Районен съд Монтана гражданско дело №
70470/2014 година по описа на същия съд, по заявена искова молба от П.К.Л., ЕГН
xxxxxxxxxx,xxx xxxx 8, срещу Е.С.Л., ЕГН
xxxxxxxxxx,xxx Делчев 45А, на основание чл.127 ал.2, във връзка с алинея 1, във
връзка с чл.143 ал.2 от Семейния Кодекс.
Дирекция “Социално подпомагане” град Монтана представя писмено
становище, с което сочи, че не трябва да се прекъсва психо-емоционалната връзка
“родител – дете”, като е необходимо детето да бъде насочвано към развитие на
чувство на уважение към родителите. Препоръчително е за двамата родители да
контактуват и да комуникират по отношение на цялостното развитие на детето,
съобразявайки възрастта му и да вземат решение, свързани с неговото бъдеще,
които да бъдат в негов интерес. Осъществена е среща само с майката на детето К.,
бащата, въпреки че е бил уведомен, не е пожелал разговор със социалния
работник.
Отдел „закрила на детето” при
Дирекция „Социално подпомагане” Монтана счита, че съдът ще постанови решение,
което ще бъде съобразено с индивидуалните нужди и ще е в интерес на К. Е.Л..
Съдът, след като прецени доводите
на страните, доказателствата по делото и на основание чл.235 ГПК, приема за
установени следните обстоятелства:
Няма спор между страните, че на
01.06.2012 година, в град Монтана са сключили граждански брак, признат
единствено за официален такъв на територията на Република България, за което е
съставен Акт за сключен граждански брак № 0047 от 01.06.2012 година на Община
Монтана, като съпругата е приела да носи фамилното име на съпруга си – Л..
Няма спор и относно факта, че от
брака между страните е роден син – К. Е.Л.,xxx, ЕГН xxxxxxxxxx.
Не се спори и по отношение на
това, че страните са се разделили три месеца преди раждането на К., като
ответницата е напуснала семейното жилище и се е преместила да живее при
родителите си в същия град, където е понастоящем с малкия К.. И двамата съпрузи
не са правили опити за заздравяване на брачната си връзка след фактическата
раздяла.
Спорен е въпросът, основателен ли
е иска за развод, предявен от ищеца, заявявайки доводи в насока фактическата
раздяла и липсата на каквито и да било контакти със съпругата му.
От събраните по делото
доказателства се установява, че в
брачните отношения се е появило напрежение
и дезинтересиране към другия, като
фактическата раздяла е довела до
отчуждаването на съпрузите. Тази фактическа раздяла задълбочила отчуждаването
между съпрузите и довела до окончателното разкъсване на брачните връзки.
Единственото основание за развод
по Семейния Кодекс е дълбокото и непоправимо разстройство в брака. Дълбокото
разстройство на брака е и непоправимо, когато е трайно, постоянно, окончателно,
без възможност за преодоляване и без възможност за възстановяване на брачната
общност и на нормални съпружески отношения. В конкретният случай, макар да не
са наведени никакви други основания от ищеца относно иска му за развод, освен
отчуждението от съпругата му и огромното му желание да се прекрати брака му с
нея, съда не може да приеме, че
отхвърляйки иска, би допринесъл по някакъв начин за възстановяване на брачните
отношения, каквито законът и моралът влагат в тях. От непосредственото
впечатление на съда се налага извода, че ищецът е взел сериозното и
непоколебимо решение, обмислено и непроменимо, бракът му да бъде прекратен, в
което е категоричен. Макар и през не толкова дългото съпружеско съжителство да
е имало проблеми, в които да имало конфликти, явно проявеното несходство в
характерите и различията, водещи до разногласие трудно могат да бъдат
преодолени между страните. Това личи от изразеното становище по иска, отразено
в отговора по реда на чл.131 ал.1 ГПК от ответницата. За една брачна връзка са
необходими двама души, а в случая и двамата са непреклонни в решението си и по
никакъв начин не желаят това състояние да продължи, както е било. Касае се за
едно отрицателно състояние на брачната им връзка - антипод на понятието за
брачен съюз, отрицание на нормалното съдържание на съпружеската общност, която
е напълно и окончателно разрушена, липсва и минималната наличност на
изискваното от морала и закона съдържание на една нормална брачна връзка.
Безвъзвратно са изчезнали между съпрузите взаимната любов, вярност и
привързаност, макар и да е запазен добрия тон. Чувствата на обич, любов и
привързаност са заменени с отношения на студенина и безразличие, на
неизпълнение на моралните и правни съпружески задължения. Понастоящем формално
съществуващата брачна връзка окончателно е опразнена от нейното дължимо, според
закона и морала, необходимо вътрешно съдържание. Налице е дълбоко и пълно
разстройство на брака им, като общността между съпрузите е напълно унищожена и
са разкъсани всички духовни и физически връзки между тях, като от брака е
останала само формално юридическата връзка, която съществува само на книга.
Всички устои на брака им са подронени и разрушени, той е опразнен от жизнено
съдържание, обективно е разрушен в основата си и фактически е престанал да
съществува, тъй като е настъпила обективна невъзможност за неговото
продължаване - това би било безсмислено, неоправдано, би представлявало само
тежест за съпрузите и обществото и от тази гледна точка по-нататъшното му съществуване
е нетърпимо. Това дълбоко разстройство е и непоправимо - то е трайно,
постоянно, окончателно, без възможност за преодоляване и без възможност за
възстановяване на брачната общност и на нормални съпружески отношения. Между
съпрузите е настъпил пълен и окончателен разрив и не съществуват никакви
изгледи за укрепване и заздравяване на брака, който е нежизненоспособен и
мъртъв, за което важна роля е изиграла и фактическа раздяла между страните и
намесата в отношенията им от трети лица. Разводът в случая е едно състояние, от
което няма друг възможен житейски изход. След като бракът е безполезен от
гледна точка на обществото, самите съпрузи и роденото от брака дете, ненужно е
неговото изкуствено запазване - в нашето общество бракът не може да играе
ролята на наказание, поради което, когато е дълбоко и непоправимо разстроен,
същият следва да се прекрати.
Липсата на любов не може да
се вмени никому във вина.
Предвид гореизложеното,
съдът намира, че бракът между Е.С.Л. и П.К.Л. е дълбоко и непоправимо
разстроен, поради което следва да допусне развод. Бракът на страните е лишен от
съдържанието, което законът и моралът влагат в него. Съществуването на такъв
брак е формално, той не допринася за създаване на добра атмосфера в
семейството, липсва топлотата в отношенията, вниманието, грижата, уважението,
зачитане достойнството на другия, няма да действа и възпитателно по отношение
на роденото от брака дете, което макар и още много малко – на 6 месеца, ще
расте, и не следва да присъства на скандали, раздори и лошо отношение между
родителите си, а и от събраните по делото доказателства, се установява, че е
настъпило непреодолимо отчуждение, безразличие и незаинтересованост от живота
на партньора, което и обуславя извода, че следва да бъде прекратен.
С оглед гореизложеното, съдът
намира, че в брака на страните е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство.
Предвид това и искът с правно
основание чл.49 ал.1 от СК се явява основателен.
ОТНОСНО
ВИНАТА
Ищецът не е заявил съда да се
произнася относно вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство в
брака, за което е дадена възможност съгласно разпоредбата на чл.49 ал.3 от СК,
докладчикът по делото счита, че следва да го зачете, поради което и не следва
да издирва причините и вината за настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство.
В Глава трета, Лични
отношения между съпрузите – чл.13 – чл.17 от Семейния кодекс са подчертани няколко важни страни на дължимото
поведение в брака, необходимо за добрата атмосфера в него: отношенията между
съпрузите се изграждат на основата на взаимно уважение, общи грижи за
семейството и разбирателство.
Уважението е отношение на
всестранно внимание и зачитане; разбирателството е съгласуваност, постигане на
единство в мнения и поведение, на хармония и безконфликтност в брака и
семейството; общи грижи за семейството обуславят отговорността на всеки от
съпрузите, с общи усилия, съобразно своите възможности, имущество и доходи да
осигуряват благополучието на семейството и да се грижат за отглеждането,
възпитанието, образованието и издръжката на децата.
Бракът създава определени задължения
за всеки един от съпрузите и докато същия не бъде прекратен, те не могат да се
считат освободени от тях. Съпрузите са длъжни с общи усилия, като зачитат и
достойнството на партньора си, съобразно своите възможности, имущество и доходи
да осигуряват благополучието на семейството и да живеят съвместно, освен ако
важни причини не налагат да живеят разделени. А в конкретният случай се установи точно това – съпрузите живеят
разделени.
С
нарочно определение от проведено съдебно заседание на 26.01.2015 година, съдът
се е произнесъл в насока, като е приел за безспорно установено обстоятелството,
че в брака на страните е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство и следва
да се произнесе в решението си при прекратяването му, без да се издирват и
сочат причините и вината на съпрузите за настъпилото такова.
ОТНОСНО УПРАЖНЯВАНЕТО
РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА ПО ОТНОШЕНИЕ НА РОДЕНОТО ОТ БРАКА ДЕТЕ
На 01.08.2014 година е роден К., с родители:
майка: П.К.Л. и баща: Е.С.Л., съгласно данните от Удостоверение за раждане,
издадено въз основа на Акт за раждане № 0479 от 05.08.2014 година на Община
Монтана. От раждането си К. живее със своята майка, в дома на нейните родители
в град Монтана.
В случая няма спор и относно кой от родителите да упражнява родителските
права по отношение на роденото от брака малолетно дете.
Съгласно чл. 123 от СК
родителските права и задължения се упражняват в интерес на детето от двамата
родители заедно и поотделно. При разногласие между тях, спорът се решава от
районния съд след изслушване на родителите, а ако е необходимо, на детето. С
този иск се цели да се разреши спор за конкретни права по отношение на децата,
а не спор относно упражняването на родителските права цялостно. Този иск е спор
между родители, които са в брак.
Съдебният акт, с който съдът
разрешава спора за мерките относно упражняването на родителските права,
дължимата издръжка и определяне местоживеенето на детето, както и режима на
лични контакти с другия родител, е проява на съдебна администрация на
гражданските правоотношения, при която съдът разполага с оперативна
самостоятелност при разрешаването на съответните отношения, изхождайки от
правилото за защита интересите на детето, което е най-важното, съществено и
определящо при разрешаването на такъв спор.
Досежно това, кому да бъде
предоставено упражняването на родителските права върху роденото от брака им
дете, съдът съобрази, че само единият от родителите желае да упражнява
родителските си права, а и се установи, че разполага с добри ресурси да
отглежда детето си. По преценка на съда, майката има добри възпитателски
качества, като разполага с добри за българските стандарти материални възможности,
след раздялата им тя единствено е полагала грижи за детето си, подпомагана от
своите родители. Социалното обкръжение на майката, жилищно-битовите и другите
материални условия на живот допълнително благоприятстват за правилното
формиране на личността на сина им. Детето е много малко – на 6 месеца и 18 дни
към датата на постановяване на съдебния акт. Крехката бебешка възраст и
установен здравословен проблем, необходимостта от непрекъсната, постоянна
грижа, внимание, отношение и зависимостта на детето от майката, са предпоставките,
с които съда не може да не се съобрази.
В конкретният случай съдът е поставен пред
трудната дилема да направи избор между двамата родители, неживеещи заедно и
неможещи да постигнат съгласие при кого от тях да живее детето им. В такъв
случай основен критерий за решението при кого от двамата да живее детето и
произтичащите от това фактически последици, свързани с текущото осъществяване
на родителските функции - материални грижи,
възпитание, внимание, надзор, авторитет за детето, социална среда, проявена
грижа, обич, топлота, внимание, готовност за разрешаването на възникнали
проблеми от всякакъв характер, било здравословни, емоционални и др., са
единствено и само интересите на самото дете. В тази връзка следва да се
отбележи, че детето е момченце, на половин годинка, който етап от развитието на
всяко дете е свързан със задоволяване преимуществено на физиологични
потребности. Това пък от своя страна е предпоставка за изграждане на силни
емоционални връзки, а първата и най-дълбока връзка на детето с външния свят, е
тази с майка му. Не може да се пренебрегне факта, че бащата от раждането на
детето не го е виждал. Заявеното желание от страна на бащата за предоставяне
родителските права по отношение на малолетното дете на майката, според съда, от
друга страна дават основание да се приеме, че тази майка има необходимия
родителски капацитет и би могла да понесе отговорността по отглеждането и
възпитанието на сина им.
Основното съображение и преценка
на всички събрани доказателства, в които не е налице противоречие е, че майката
изразява готовност и съгласие детето да остане за в бъдеще при нея.
Съгласно
разпоредбата на чл.10 ал. от ЗЗД, е прогласено правото на всяко дете на закрила за нормалното му
физическо, умствено, нравствено и
социално развитие и за защита на неговите права и интереси.
В т. II от Постановление № 1 от
12.11.1974 г. на Пленума на ВС, което не е загубила силата си, примерно са
изброени обстоятелства, които съдът следва да съобрази при преценката си на кой
от родителите да предостави упражняването на родителските права. Те са:
възпитателски качества на родителите, морален лик на родителите, грижи и
отношение на родителите към децата, желание на родителите да отглеждат децата,
привързаност на децата към родителите, пол, възраст на децата, помощ на трети
лица, социално обкръжение, жилищно-битови и други материални условия на живот.
В т. I е изяснено понятието "интерес на детето", като изрично е
подчертано, че за него "решаващо значение има цялата съвкупност от
интереси, но "от аспекта на всестранното развитие на личността"
/както материални, така и тези, които са от значение за правилното отглеждане и
възпитание на детето/. В конкретния случай, ответницата има предимство по
критериите - възпитателски качества, морален лик, помощ на трети лица, социално
обкръжение, жилищно-битови и други материални условия на живот. В случая следва
да се даде превес на умението на родителя добре обгрижва и отглежда детето си,
на по-следващ етап от израстването и развитието му да направлява детето в
живота, да дава положителен пример, да внушава правилни постъпки, да поучава,
да възпита и изгради морални ценности и устой, както и на материалната и
социално-битова стабилност, които осигуряват възможност за сигурност и
независимост. В случая критериите, по които превес има майката, а именно: пол и
крехка възраст на детето, желание да го оглежда и привързаност към него,
съпоставени с доказателствата, представени по делото за здравословното
състояние на бащата, /влошено/. Фактът, че от раждането на К. бащата не го е
виждал, а предвид и средата и условията на живот, при които расте и се отглежда
детето, както и това, че майката разполага със средства, с които да осигури
стабилна и независима обстановка, в която детето да се чувства защитено и
спокойно, като не е без значение и помощта и съпричастността на родителите и, според
докладчика са достатъчни да обосноват извод, че родителските права следва да се
упражняват от майката. В интерес на детето е да живее на постоянно място, в
позната среда, сред близки хора, които го обичат и които имат възможност,
условия, средства и желание да се грижат за него. Не на последно място, с
предоставяне упражняването на родителските права върху детето следва да се
изрази и поеме и грижата за всестранна защита на неговия интерес.
Съдът,
като взе предвид родителските и морални качества на родителите, полагането на
непосредствени грижи и умението за възпитание, подпомагането на подготовката за
придобиване на знания и навици, социалното обкръжение и битовите условия,
възрастта и пола на детето, фактът, че то е живяло от раждането си с майката,
привързаността им, необходимостта и зависимостта му от нея, а така също и не се
възпрепятстване контакта с бащата, намира, че в интерес на детето е
упражняването на родителските права да бъде предоставено на майката.
Решаващ критерий за съда в случая
е обективният интерес на детето, поради което съдът намира, че в конкретния
случай майката е по-пригодна, а и тя досега е полагала грижата за отглеждането
и възпитанието на синът им. Бащата обаче следва да има осигурена възможност за
редовни контакти с К., за да не се допусне окончателно прекъсване на връзките
помежду им и пълно отчуждение между тях, което не е в интерес както за детето,
така и за бащата, съобразено с нуждите и възрастта на детето.
С оглед
на гореизложеното и предвид обстоятелството, че ежедневният контакт между майка
и син е особено важен за успешното му отглеждане, грижа, внимание, възпитание,
съответстващи и на неговата възраст и потребността от майчино, всеотдайно и
любящо присъствие.
За
пълнота на изложението, а с оглед и изискванията на закона, трябва да се
отбележи, че съдът дължи отделно произнасяне с диспозитив относно това, при
кого от двамата родители следва да живее детето, в случая местопребиваването на
детето ще е на адреса на майката: град Монтана, ул.Христо xxxx 8.
Във връзка с
предоставянето упражняването на родителските права на майката, съдът следва да
определи и режим на лични отношения между бащата и детето: Е.С.Л. следва да има
осигурена възможност за редовни контакти със сина си, като съдът намира за
най-уместно и справедливо те да се осъществяват поне два пъти месечно, през
уикенда, във времето от 10.00 часа до 16 часа по местопребиваването на детето.
В практиката си по приложението на
чл. 59, ал. 2 СК, Върховният
касационен съд е провеждал последователно принципа, че определените мерки за
лични контакти трябва да бъдат преди всичко в интерес на децата. Чрез
постановените марки трябва да се осигури възможност на децата да общуват
максимално пълноценно и с двамата родители, а желанието на родителите да
разполагат с достатъчно време, за да проявяват любов и загриженост към децата
си трябва да бъде преценявано отново с оглед интересите на децата. В случая,
при преценката на времето за осъществяване на лични контакти, съдът съобразява
не само малката възраст на К., но и
съществуващият му здравословен проблем.
Относно издръжката на детето К. Е.Л.:
Според задължителна съдебна практика
на ВКС, нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно
с обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта,
образованието и другите обстоятелства, които са от значение за конкретния
случай, а възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от
техните доходи, имотното им състояние и квалификация. Двамата родители дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на
всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при
когото се отглежда детето. Тези принципи са установени с разпоредбите на чл.
142 СК и чл. 143, ал. 1 и 2 СК. С ППВС № 5/16.11.1970 г. на ВС, т. II е прието,
че нуждите на лицата, които имат право на издръжка се определят от обикновените
условия на техния живот, като се вземат предвид възрастта, образованието и
всички обстоятелства от значение за случая, че нуждите винаги са конкретни.
Според същото постановление възможностите на лицата, които дължат издръжка се
определя от доходите, имуществото и квалификацията, че възможността винаги е
конкретна и обективна. Застъпено е становището, че при определяне размера на
издръжката от значение е обстоятелството при кого от двамата родители е
предоставено за отглеждане и възпитание детето. При определяне размера на
издръжката следва да се вземат предвид усилията, които се полагат от родителя
при ангажираността му във връзка с отглеждането на детето. В същата насока е
разрешението на правния въпрос в решение № 280/28.09.2011 г. по гр. дело №
1654/22010 г. на ВКС III г. о., решение 341/1.11.2011 г. по гр. дело № 147/2011
г. на ВКС III г. о., постановени по чл. 290 ГПК.
Установено е, че майката в
момента е в отпуск по майчинство и доходите, които месечно получава са в размер
на 360.00 лв.
Установено е също така, че
бащата е с постоянни трудови доходи, реализирани от него като служител в
Районна здравноосигурителна каса Монтана, финансов инспектор, с месечно
възнаграждение надвишаващо доста възнаграждението на майката. Налице са
доказателства за временно влошено негово здравословно състояние и продължителна
временна нетрудоспособност от 24.07.2014 година, както и за преведени от него
месечни суми за издръжка, изплатени в размер на по 80.00 лв. на ответницата,
считано от м.септември 2014 година.
Не се
ангажираха доказателства, в тежест на ищеца за задължение за изплащане издръжка
на други лица от същия ред. Размерът на издръжката, която родител дължи на
ненавършило пълнолетие дете, се определя в зависимост от нуждите на детето и от
възможностите на родителя в абсолютно число, но не по-малко от ¼ от
размера на минималната работна заплата, определена за страната. При съблюдаване
на изискванията на чл. 142 от СК, за комплексна преценка на нуждите на
издържаните деца от средства за физическо и духовно развитие и възможностите на
задължените лица за плащане на издръжка, и предвид горепосочените граници на
размера на издръжката, съдът счита, че за отглеждането и възпитанието на К., са
необходими 250.00 лева средно месечно, без задоволяване на луксозни такива, от които
бащата следва да поеме 150 лева, а майката останалите, като майката пък
поема изцяло и грижите по
непосредственото отглеждане и възпитание. Тази издръжка се дължи от датата на
раждане на детето – 01.08.2014 година, с оглед безспорното установяване, че от
раждането му то живее единствено със своята майка, подпомагана от своите
родители.
Съгласно константната практика на
Върховния касационен съд, при определяне на издръжката на ненавършили
пълнолетие деца, съдът изхожда от нуждите на децата и възможностите на
родителите им съобразно конкретиката на случая, като се отчитат и грижите на
родителя, при когото се отглеждат децата. Нужната цялостна издръжка на децата
се определя така, че да се задоволят потребностите им по начин, както биха били
задоволени, ако родителите живеят заедно. По-големите материални възможности на
родителите са основание за присъждане на по-голям размер издръжка, която се
определя и съобразно действителните нужди на децата така, че да може да бъде
разходвана за цели, присъщи за предназначението и. В случая доходите, които
реализира ищеца, които са около два пъти над размера на основната месечна
заплата, определена за страната, предвид данните от Служебна бележка №
12/90-00-70 от 10.10.2014 година, издадена от работодателя му, липсата на
задължения за плащане издръжка на други лица от същия ред, са основание на съда
да приеме, че такъв размер на определената издръжка е във възможностите му.
ОТНОСНО ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО
ЖИЛИЩЕ
Относно
ползването на семейното жилище, за което се установи че е собственост на
майката на ищеца, следва да се предостави за ползване от Е.С.Л.,xxx.
ОТНОСНО
ФАМИЛНОТО ИМЕ
Съгласно чл.53 от Семейния кодекс след развода
съпругът може да възстанови фамилното си име преди този брак. Уредбата е
лаконична, като съгласието или противопоставянето на съпруга титуляр на
фамилното име е ирелевантно. Съгласно чл. 14, ал.2 от Закона за гражданската
регистрация фамилното име при сключване на брак се формира съгласно правилата
на СК. Съгласно чл.12 от сега действащия
Семеен кодекс, при съставянето на акта за сключване на граждански брак
всеки от встъпващите в брак заявява дали запазва своето фамилно име или приема
фамилното име на своя съпруг, или добавя фамилното име на съпруга си към
своето; като фамилно име може да се приеме или добави името на другия съпруг, с
което той е известен в обществото. Съгласно чл. 19, ал.1 от ЗГР, промяната на
собственото, бащиното или фамилно име се допуска от съда, въз основа на писмена
молба на заинтересования, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено
неприемливо, както и в случая, когато важни обстоятелства налагат това. Правото
на име е субективно, лично и неотчуждаемо право, свързано с определен гражданско
правен субект. Юридически то е уредено с императивни правни норми. Промяната на
името е регламентирана като потестативно право, което се упражнява по предвиден
в ГПК ред и възниква при точно определени от закона основания, а именно: когато
името е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите,
важни обстоятелства налагат това. В закона не са посочени примерно какви
обстоятелства трябва да се преценяват като важни, за да са основание за промяна
на името. В съдебната практика се приема, че важни по смисъла на чл. 19, ал.1
от ЗГР ще са такива обстоятелства, които са направили лично и обществено
неудобно и неподходящо за молителя носенето на името в частта, в която се иска
промяната. Съгласно чл.53 от СК след развода съпругът може да възстанови
фамилното си име преди този брак. От анализа на разпоредбата следва, че с новия
СК е възприет противоположния принцип при фамилното име след развода, в
сравнение с отменения Семеен кодекс, а именно: възприет е принципа на запазване
на фамилното име при прекратяване на брака. В случая съгласието или
несъгласието на съпруга-първоначален титуляр на фамилното име, е без правно
значение. Това е така защото, както при сключване на брака единият съпруг е
променил фамилното си име, приемайки това на другия, без да иска съгласието на
титуляра, така и в случай, като обсъждания за запазването му, не е необходимо
такова съгласие. И в двата случая е достатъчно волеизявлението на лицето, което
променя името си. При действието на СК, в сила от 01.10.2009 година, ако
съпругът, който е приел брачната фамилия на своя съпруг не заяви желание да
носи предбрачното си фамилно име, запазва брачната си фамилия. В процесния
случай съпругата П.К. е изявила желание да запази брачната си фамилия, поради
което съдът следва да постанови след развода същата да носи брачното си фамилно
име- Л..
Предвид изхода от делото и съобразно
представен списък по реда на чл.80 ГПК на разноските от страна ответницата, се
следва и заплащането им от ищеца, в посочения размер.
На основание
горното, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА РАЗВОД между Е.С.Л., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx Делчев 45А, и П.К.Л., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx xxxx 8, и ПРЕКРАТЯВА брака им, сключен на
01.06.2012 година, с Акт за граждански
брак № 0047 от 01.06.2012 г. в Община Монтана, поради настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство, без съда да се произнася по отношение на вината.
ОТНОСНО УПРАЖНЯВАНЕ РОДИТЕЛСКИТЕ
ПРАВА, ИЗДРЪЖКА, РЕЖИМ НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на
родителските права по отношение на малолетно дете К. Е.Л., ЕГН xxxxxxxxxx, роден на xxx
xxx, на майката, П.К.Л., ЕГН xxxxxxxxxx.
ОПРЕДЕЛЯ МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на детето К. Е.Л., ЕГН xxxxxxxxxx, роден на xxx г., на адрес: гр.Монтана, ул.Христо xxxx 8.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти между бащата Е.С.Л.,
ЕГН xxxxxxxxxx, постоянен адрес: гр.Монтана, ул. xxxx 45А, и
детето К.
Е.Л., ЕГН xxxxxxxxxx, роден на xxx г., два пъти в месеца, ВСЯКА ПЪРВА И ТРЕТА НЕДЕЛЯ от месеца, във времето от 10.00 часа до 16.00 часа по
местопребиваването на детето, съобразено със състоянието на детето, режима му
на хранене, спане и бодърстване и две седмици през лятото, който не съвпада с
разрешения отпуск на майката и в нейно присъствие.
ОСЪЖДА Е.С.Л., ЕГН xxxxxxxxxx,
постоянен адрес: гр.Монтана, ул. xxxx 45А,
да заплаща на П.К.Л., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx xxxx 8, като майка и законен представител на
малолетното дете К. Е.Л., ЕГН xxxxxxxxxx, ежемесечна издръжка в размер на 150.00
лв., считано от 01.08.2014 година, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена съобразно падежа и
вноска, до окончателното и изплащане, до настъпване на причини и обстоятелства,
при които същата може да бъде изменявяна или прекратявана.
СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ, находящо се в
гр.Монтана, ул. xxxx 45А, се предоставя
за ползване от Е.С.Л..
НЕ ДОПУСКА ПРОМЯНА във фамилното име
на съпругата П.К.Л., която след прекратяването на брака ще продължава да носи
брачното си фамилно име Л..
ОСЪЖДА Е.С.Л., ЕГН xxxxxxxxxx,
постоянен адрес: гр.Монтана, ул. xxxx 45А,
да заплати по сметка на Районен съд Монтана държавна такса за определения
размер на месечната издръжка от 216.00 лв. и 5.00 лв. за служебно издаване на
изпълнителен лист, в случай на принудително събиране на сумите.
ОСЪЖДА П.К.Л., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx
xxxx 8, да заплати държавна такса за
допускането на развод и прекратяването на брака в размер на 25.00 лв. по сметка
на Районен съд Монтана и 5.00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, в
случай на принудително събиране на сумите.
ОСЪЖДА Е.С.Л., ЕГН xxxxxxxxxx,
постоянен адрес: гр.Монтана, ул. xxxx 45А,
да заплати на П.К.Л., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx xxxx 8, сумата от 604.80 лв. за направените от нея
разноски в хода на процеса.
На
основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, допуска предварително изпълнение на настоящото
решение в частта му за издръжката.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд Монтана в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: