Определение по дело №12/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Настоящото производство е образувано по повод, депозирана от „Р. 98” , Г.К. против О. К., искова претенция с правно основание чл.424 от ГПК,с която се цели да бъде установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумите, за които е издадена заповед № 475 от 07.04.2009 година по ч.Г.д. 391/2009 година по описа на Кърджалийски районен съд във връзка със сключен приватизационен договор, а именно: общата сума от 435 286.92 лв., представляваща неустойка за всеки просрочен ден за периода от 04.04.2002 г. до 09.03.2009 г. върху сумата от 395 583.95 лв., от които 25061.39 лв. за периода 08.02.2007 - 09.03.2009 г. /вкл./, 45 402.96 лв. за периода 08.02.2007 - 09.03.2009 г. /вкл./, 49 175.42 лв. за периода 01.08.2003 -07.02.2007 г. и 45 402.96 лв. за периода 08.02.2007 г. - 09.03.2009 г. /вкл./- / общо сумата в размер на 94 578.38 лв./ , 100 164.23 лв. за периода 01.08.2004 - 09.03.2009 г. /вкл./, 78 428.77 лв. за периода 01.08.2005 -09.03.2009 г. /вкл./, 56 693.32 лв. за периода 01.08.2006 - 09.03.2009 г. /вкл./ и 34 957.87 лв. за периода от 01.08.2007 - 09.03.2009 г. /вкл./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 01.04.2009 г. до окончателното изплащане на сумата. В исковата молба ищецът, „Р. – 98” , Г. К. твърди, че с ответника в производството - О. К. имат сключен приватизационен договор от 17.12.1998 г., по силата на който дружеството закупило 80% от капитала на „Т.К” ООД, което към онзи момент било общинска собственост. Всяка от страните поела своите задължения по договора, като в хода на изпълнение на договора, ответникът направил искане с правно основание чл.417 от ГПК, по което било образувано ч.Г.дело № 391/2009 година по описа на Кърджалийския районен съд. Ищецът твърди, че в основата на производството по чл.417 от ГПК, ответникът представил извлечение от счетоводните си книги по сметка 4373 „Дългосрочни вземания от приватизация от местни лица”. Съдът приел извлечението като такова от кръга на визираните в цитираната разпоредба на чл.417,т.2 от ГПК доказателства, и на това основание издал исканата заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на нея. Било образувано изпълнително дело №438/2009г. по описа на ЧСИ № 812 Р.С. с район на действие – района на Кърджалийски окръжен съд. По силата на издадената заповед по реда на чл.417 от ГПК в изпълнителното производство ищецът следвало да заплати на О. К. процесната сума от 435 286.92лв., представляваща неустойка за всеки просрочен ден за периода 04.04.2002 година до 09.03.2009 година върху сумата от 395583.95лв., която сума ищецът посочва по периоди в конкретни размери. Освен с посочената заповед по чл.417 от ГПК, ищецът твърди, че ответникът се снабдил и със заповед по реда на чл.410 от ГПК и с тази заповед, издадена по ч.Г.д. №165/2008 г. по описа на Кърджалийския районен съд претендирал плащане на главницата по договора. По повод издадената заповед ищецът предявил отрицателен установителен иск и образуваното Г. дело № 42/2010 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд приключило с влязло на 20.12.2011 г.в сила решение, в мотивите, на което съдът приел, че главницата е платена. Ищецът твърди, че установеният в мотивите факт, обвързващ със силата на присъдено нещо страните, установявал, че сумите- неустойки, посочени в издадената по реда на чл.417 от ГПК заповед били неправилно определени, а от там и недължими. С така цитираното решение ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на настоящия иск с правно основание чл.424 от ГПК, като счита, че по смисъла на разпоредбата същото съставлява ново обстоятелство. В този смисъл твърди,че цитираното изпълнително дело към момента на предявяване на иска не е погасено. В аспекта на изложеното моли настоящата съдебна инстанция да приеме за установено по отношение на ответника, че той- ищецът не дължи процесната сума, за която е издадена заповед № 475 от 07.04.2009 г. по ч.Г.д. 391/2009 г. по описа на Кърджалийския районен съд.

В производството въпреки дадената по реда и при условията на чл.131 от ГПК възможност, ответникът О. К. не се е възползвал и не е предявил отговор на исковата молба.

В откритото съдебно заседание, проведено по реда и при условията на чл.143 и сл. от ГПК, ищецът поддържа исковата си претенция. Претендира разноски.

В откритото съдебно заседание, проведено по реда и при условията на чл.143 и сл. от ГПК, ответникът О. К., редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по иска.

Окръжният съд в рамките на своите правомощия, действащ в производството като първоинстанционен, след приключване на съдебното дирене и изслушване на устните състезания пристъпи към постановяване на своя съдебен акт, в който приема за установено следното :

Предявен е иск с правно основание чл.424 от ГПК, т.е.отрицателен установителен иск, специален по своя характер, с който ищецът оспорва признатото му с издадената по реда на чл.417 от ГПК, заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ №475/07.04.1998 г., постановена по ч.Г.дело № 391/2009 г. по описа на Кърджалийския районен съд, вземане, защото са налице новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за спора, и които не са му били известни и не са могли да му бъдат известни до изтичане на срока за подаване на възражение или не е могъл да се снабди с тях в този срок. Искът е допустим ако бъде предявен в триседмичен срок от деня, в който на длъжника-ищец е станало известно новото обстоятелство или от деня, в който е могъл да се снабди с новото писмено доказателство, но не по-късно от една година от погасяване на вземането.

В аспекта на така очертаната правна рамка на предявената искова претенция съдът констатира следното.:

Със заповед за изпълнение на парично задължение № 475/07.04.2009 г., постановено по реда на чл.417 от ГПК по образуваното ч.Г.д. № 391/2009 г. по описа на РС, Г.К., е разпоредено на длъжника–ищец в настоящото производство- „Р. 98” , Г.К., да заплати на кредитора О. К., сумата 435 286.92 лв., представляваща неустойка за всеки просрочен ден за периода от 04.04.2002 година до 09.03.2009 година върху сумата от 395 583.95 лв., от които 25 061.39 лв. за периода 08.02.2007 - 09.03.2009 г. /вкл./, 45 402.96 лв. за периода 08.02.2007 - 09.03.2009 г. /вкл./, 49 175.42 лв. за периода 01.08.2003 -07.02.2007 г. и 45 402.96 лв. за периода 08.02.2007 г. - 09.03.2009 г. /вкл./ , 100 164.23 лв. за периода 01.08.2004 - 09.03.2009 г. /вкл./, 78 428.77 лв. за периода 01.08.2005 -09.03.2009 г. /вкл./, 56 693.32 лв. за периода 01.08.2006 - 09.03.2009 г. /вкл./ и 34 957.87 лв. за периода от 01.08.2007 - 09.03.2009 г. /вкл./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 01.04.2009 г. до окончателното изплащане на сумата.От приложеното заверено копие от изпълнително дело №*0438/09.04.2009 г. по описа на ЧСИ с рег.№ 812 на КЧСИ, образуваното за събиране на процесното вземане, се установява, че на 11.04.2009 г. на управителя на „Р. 98” , К.Д. К. е връчена покана за доброволно изпълнение, ведно с цитираната заповед за незабавно изпълнение. Т.е. срокът за депозиране на възражението по смисъла на чл.414, ал.2 от ГПК в настоящия казус е изтекъл на 27.04.2009 г. в края на работния ден/ т.к. 25.04. и 26.04.2009 г. са неприсъствени дни-събота и неделя/. По делото отсъстват доказателства длъжникът да е депозирал възражение против заповедта за изпълнение в този срок.

От прочита на решение № 202/ 16.08.2010 г., постановено по Г.д. № 42/ 2010 г., се установява, че Кърджалийският окръжен съд в качеството си на първоинстанционен в производството, е признал за установено по отношение на О. К., че „Р. – 98” със седалище и адрес на управление в Г.К., У.”И. В.” № 2, ЕИК *********, не дължи сумата в размер на 283 263.01 лева от общо присъдената, с определение № 104 от 25.03.2008 г. по ч.Г.д.№ 165/2008 г. по описа на Кърджалийски районен съд, сума от 395 583.95лева, представляваща невнесени вноски по чл.10.2 и чл.10.3 от договора за приватизационна продажба от 17.12.1998 г., за периода от 01.08.2000 г. до 01.08.2007 г., за която сума е издаден изпълнителен лист от 27.03.2008 г. и е образувано изпълнително дело № 439/2009 г. по описа на частен съдебен изпълнител с рег.№ 812, с район на действие Кърджалийски окръжен съд. Съдът е признал за установено по отношение на О. К., че „Р. – 98” не дължи и сумата в размер на 417.90 лева от общо присъдената, с определение № 104 от 25.03.2008 г. по ч.Г.д.№ 165/2008 г. по описа на Кърджалийски районен съд, сума от 20 894.84 лева, представляваща лихва върху главницата на основание чл.10.3 от договора, за периода от 04.04.2002 г. до 26.02.2008 г., както и не дължи и сумата в размер на 25 100 лева от общо присъдената, с определение № 104 от 25.03.2008 г. по ч.Г.д.№ 165/2008 г. по описа на Кърджалийски районен съд, сума от 170 564.21 лева, представляваща лихва за забава върху неплатените вноски на основание чл.28 от договора, за периода от 04.04.2002 г. до 26.02.2008 г., за които суми е издаден изпълнителен лист от 27.03.2008 г. и е образувано изпълнително дело № 439/2009 г. по описа на частен съдебен изпълнител с рег.№ 812, с район на действие Кърджалийски окръжен съд. С въззивно решение № 835/15.12.2010 г., постановено по в.Г.д. № 1080/ 2010 г., Пловдивския апелативен съд е потвърдил първоинстанционното решение, а с окончателно определение № 802 от 20.12.2011 г., постановено по т.д. № 256/2011 г. ВКС на РБ не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение. Т.е. първоинстанционното решение № 202/16.08.2010 г., постановено по Г.д. № 42/ 2010 г. по описа на КОС, съставлява по смисъла на чл.424 от ГПК, ново писмено доказателство, съдържащо ново обстоятелство релевантно за настоящия спор, и то е могло да бъде известно на страната и страната е могла да се снабди с него една на 20.12.2011 г., след изтичане на срока за подаване на възражение срещу процесната заповед за изпълнение по смисъла на чл.414, ал.2 от ГПК. А тримесечният срок по смисъла на ал.2 пък на чл.424 от ГПК е изтекъл на 20.03.2012 г., т.е. след предявяването на 16.03.2012 г. на исковата молба, стояща в основата на това производство.

От приложеното по делото съобщение от ЧСИ с рег.№ 812 на КЧСИ с изх. № 7831/11.04.2012 г., се установява , че към момента на предявяване на исковата претенция, по изп.дело № *0438 с взискател О. К. и длъжник „Р. 98” няма постъпили плащания за погасяване на задължението по същото.

По делото е представен като доказателство и договор за продажба на 80% от капитала на „Т. К” ЕООД, Г.К. от 17.12.1998 г., сключен между О. К. и „Р. – 98” Г.К., с предмет на договора – приватизационна продажба на 786 броя дялове с номинална стойност 10 000 /неденоминирани/ лева всеки един от тях, представляващи 80% от капитала на „Т. К” ЕООД Г.К.. Съгласно договора, „Р. – 98” Г.К. купува цитираните по – горе дялове от капитала на „Т. К” ЕООД Г. К. за сумата от 536 678 000 /неденоминирани/ лева, платима както следва: сумата от 53 667 800 /неденоминирани/ лева, представляващи 10% от покупната цена – в деня на подписване на договора /чл.10.1 от договора/, а остатъка от дължимата сума в размер на 483 010 200 /неденоминирани/ лева, представляващи 90% от покупната цена – за срок от 8 години /чл.10.2 от договора/. Съгласно чл.10.3 от договора, сумата по чл.10.2 /в размер на 483 010 200 /неденоминирани/ лева, представляващи 90% от покупната цена/ се плаща на осем равни годишни вноски, като първата вноска се дължи на 17.12.1999 г., съгласно график за разсрочено плащане – Приложение № 1 към договора, като стойн¯стта на неизплатената част се увеличава ежегодно до 17 ноември с 50 на сто от средногодишния размер на ОЛП за съответния период на предходната година. Разпоредбата на чл.28 от същия договор гласи, че купувачът- ищец в производството дължи освен законна лихви за забава и неустойка за неизпълнение на задълженията си по чл.10.3 в размер изписан числом като 0.10%, а изписан словом като нула цяло и десет на сто процента дневно за всеки просрочен ден при плащане на дължимите парични суми, съгласно графика за разсрочено плащане.

Към настоящото дело е приобщено и Г.д. №42/2010 по описа на КОС, от прочита на приложените по което дело, изпълнителен лист от 27.03.2008 г., издаден въз основа на определение № 104 от 25.03.2008 г. по ч.Г.д.№ 165/08 г. на КРС, се установява, че в полза на ответника в настоящото производство са присъдените сумите 395 583.95 лева, представляваща неплатени вноски към 26.02.2008 г. на основание чл.10.2 и чл.10.3 от договора, за периода от 01.08.2000 г. до 01.08.2007 г.; 20 894.84 лева, представляваща лихва по главницата /в размер на неплатените вноски/ 50% от ОЛП на основание чл.10.3 от договора, за периода от 04.04.2002 г. до 26.02.2008 г. и 170 564.21 лева, представляваща законна лихва за забава върху неплатените вноски на основание чл.28 от договора, за периода от 04.04.2002 г. до 26.02.2002 г.

Настоящата инстанция намира, че ползващият се със сила на присъдено нещо, поради което и задължителен за страните по делото, диспозитив на влязлото в сила на 20.12.2011 г. първоинстанционно решение № 202/16.08.2010 г., постановено по Г.д. № 42/ 2010 г. по описа на КОС, се явява релевантно за настоящия казус и установява ново обстоятелство, а именно: че ищецът в настоящото производство не дължи на ответника по същото сумата в размер на 283 263.01 лева от общо присъдената му сума от 395 583.95лева, представляваща невнесени вноски по чл.10.2 и чл.10.3 от договора за приватизационна продажба от 17.12.1998 г., за периода от 01.08.2000 г. до 01.08.2007 г. И това е така защото именно върху сумата от 395 583.95лева, представляваща невнесени вноски по чл.10.2 и чл.10.3 от договора за приватизационна продажба от 17.12.1998 г., се изчислява размерът на дължимата, уговорена в разпоредбата на чл.28 от договора, неустойка за неизпълнение на задълженията по чл.10.3 от договора. В този аспект вещото лице в изготвеното по съдебно-счетоводна експертиза, заключение, прието в о.с.з от 05.07.2012 г.,което като по-пълно съдът кредитира, установява, че въз основа на доказателствата, приложени и приобщени по настоящото дело, в частност и изп.д.№ 438/09 г. по описа на ЧСИ № 812 и Г.д. № 42/ 2010 г. по описа на КОС, размерът на дължимите неустойки, съобразно чл.28 от сключения приватизационен договор за различните периоди, за които е издадена заповед №475/07.04.2009г. по ч.Г.д. №391/2009г. по описа на Районен съд - К., които кореспондират с периодите в петитума на исковата молба, изчислен по числово изражение- 0.10% на ден възлиза на 284 143.30 лв.: за периода 08.02.2007г. - 09.03.2009г. за 762 дни по 4.92лв. на ден - 3749.04 лв.; за периода 08.02.2007г. - 09.03.2009г. за 762 дни не се дължи неустойка;за периода 01.08.2003г. - 07.02.2007г. върху сума в размер 65 450.84лв. за 1287 дни по 65.45 лв. на ден – 84 234.15 лв.; за периода 08.02.2007 г.-09.03.2009 г. за 762 дни не се дължи неустойка; за периода 01.08.2004г.- 09.03.2009г. върху сума в размер 65 226.86лв. за 921 дни по 65.23 лв. на ден – 60 073.94лв.; за периода 01.08.2005г. - 09.03.2009г. за 1317 дни изчислената неустойка е в размер на 35 806.40лв.; за периода 01.08.2006г.- 09.03.2009г. върху сума в размер 64 397.33лв. за 952 дни по 64.40 лв. на ден – 61 308.80лв. и за периода 01.08.2007г.- 09.03.2009г. върху сума в размер 66 389.73 лв. за 587 дни по 66.39 лв. на ден - неустойката е в размер на 38 970.93лв. А размерът на дължимите неустойки, съобразно чл.28 от сключения приватизационен договор за различните периоди, за които е издадена заповед №475/07.04.2009г. по ч.Г.д. №391/2009г. по описа на Районен съд - К., които кореспондират с периодите в петитума на исковата молба, изчислен по словестното изражение от нула цяло и десет на сто процента дневно възлиза на 2 841.43 лв. , или за периода 08.02.2007г. - 09.03.2009 г. за 762 дни по 0.05 лв. на ден – 38.10 лв.; за периода 08.02.2007г. - 09.03.2009г. за 762 дни не се дължи неустойка;за периода 01.08.2003г. - 07.02.2007г. върху сума в размер 65 450.84лв. за 1287 дни по 0.65 лв. на ден – 842.34 лв.; за периода 08.02.2007 г.-09.03.2009 г. за 762 дни не се дължи неустойка; за периода 01.08.2004г.-09.03.2009г. върху сума в размер 65 226.86лв. за 921 дни по 0.65 лв. на ден – 600.73лв.; за периода 01.08.2005г. - 09.03.2009г. за 1317 дни изчислената неустойка е в размер на 358.08 лв.; за периода 01.08.2006г.-09.03.2009г. върху сума в размер 64 397.33лв. за 952 дни по 0.64лв. на ден – 613.08 лв. и за периода 01.08.2007г.-09.03.2009г. върху сума в размер 66 389.73 лв. за 587 дни по 0.66 лв. на ден - неустойката е в размер на 389.70 лв.

И всъщност въпроса за основателността на исковата претенция досежно нейния размер се свежда преди всичко до отговора на правния казус как следва да се чете, тълкува и прилага разпоредбата на чл.28 от процесния приватизационен договор от 17.12.1998 г. Както вече беше посочено, купувачът дължи неустойка за неизпълнение на задълженията си по чл.10.3 в размер изписан числом като 0.10%, а изписан словом като нула цяло и десет на сто процента дневно за всеки просрочен ден при плащане на дължимите парични суми, съгласно графика за разсрочено плащане. В този аспект правилно процесуалният защитник на ищеца в писмените си бележки предявени по реда на чл.149, ал.3 от ГПК, посочва, че ЗЗД не дава изричен отговор на този въпрос. Прочие правилно е и позоваването на разпоредбата на чл.46, ал.2 от Закона за нормативните актове, предписващ, че когато нормативен акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на Република България. В този аспект защитата цитира разпоредбата на чл.460 от ТЗ, която обаче касае начинът на тълкуване на различия в изписването на суми при менителницата. Т.е. настоящата съд счита, че при констатираната в производството непълнота в относимия нормативен акт, е приложима по аналогия не разпоредбата на чл.460 от ТЗ, а разпоредбата на чл.20 от ЗЗД. И това е така защото критерий за прилагане по аналогия следва да бъде преди всичко целта на правната норма и нейната близост до конкретния казус. Или казано с други думи в конкретния казус разпоредбата на чл.28 от процесния договор, следва да се тълкува като се изходи общото тълкуване на договора, а именно като се изходи преди всичко от действителната обща воля на страните. Прочие както казва закона всяка отделна уговорка трябва да се тълкува във връзка с другите и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта му, обичаите в практиката и добросъвестността. В този смисъл съдът намира, че целта на процесния договора, който по своя характер е специфичен приватизационен договор, подчиняващ се и на специалния действащ към 17.12.1998 г. Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия /в редакцията му в към ДЗ бр.39/07.04.1998 г./, определено е да бъде постигнато надлежно обезпечаване на изпълнението с договорена неустойка в размер от 0.10 %. Всъщност уговореното обезпечение не е само и просто воля на страните, а е тяхно задължение по смисъла на чл.25, ал.2, ал.3 и ал.5 от ЗППДОП/отм./, който гласи, че при разсрочено плащане на цената на приватизиращите се дялове, собственост на държавата и общините, от търговските дружества с ограничена отговорност /в казуса 786 броя дялове, съставляващи 80% от капитала на общинско дружество „Т.К” ЕООД/, задължително се обезпечава плащането на неизплатената част от цената на договора. Изложеното още веднъж иде да докаже, че волята на страните при сключването на този специфичен по своя характер приватизационен договор определено не е била уговорената неустойка да бъде в размер на нула цяло и десет на сто процента, защото неустойка в такъв размер определено не би изпълнила присъщата й обезпечителна функция, каквато определено договорът в своята цялост е целял.

Казано в заключение съдът приема,че уговорената в чл.28 от Договора за продажба на 80% от капитала на „Т. К” ЕООД, Г.К. от 17.12.1998 г., НЕУСТОЙКА за всеки просрочен ден за периода от 04.04.2002 г. до 09.03.2009 г., изчислена в размер на 0.10 % на ден върху разсрочените дължими суми, съставляваща част от сумата, за която е издадена заповед №475/07.04.2009г. по ч.Г.д. №391/2009г. по описа на Районен съд - К., Е ДЪЛЖИМА от ищеца в това производство в общ размер от 284 143.30 лв., а именно по периоди както следва: за периода 08.02.2007г. - 09.03.2009г. за 762 дни по 4.92лв. на ден - 3749.04 лв.; за периода 01.08.2003г. - 07.02.2007г. върху сума в размер 65 450.84лв. за 1287 дни по 65.45 лв. на ден – 84 234.15 лв.; за периода 01.08.2004г.- 09.03.2009г. върху сума в размер 65 226.86лв. за 921 дни по 65.23 лв. на ден – 60 073.94лв.; за периода 01.08.2005г. - 09.03.2009г. за 1317 дни върху остатък от 4919.83 лв. е в размер на 35 806.40лв.; за периода 01.08.2006г.-09.03.2009г. върху сума в размер 64 397.33лв. за 952 дни по 64.40 лв.на ден – 61 308.80лв. и за периода 01.08.2007г.- 09.03.2009г. върху сума в размер 66 389.73 лв. за 587 дни по 66.39 лв. на ден - 38 970.93лв.

Т.е. изхождайки от характера на предявения отрицателен установителен иск НЕДЪЛЖИМА се явява в производството сумата, съставляваща разлика между присъдената със процесната заповед за изпълнение на парично задължение №475/07.04.2009г. по ч.Г.д. №391/2009г. по описа на Районен съд - К., неустойка и така установената от вещото лице като дължима се от ищеца неустойка /435 286.92 лв. – 284 143.30 лв./ , а именно недължима е сумата, съставляваща неустойка в размер на 151 143.62 лв., от която 21 312.35 лв. за периода 08.02.2007 - 09.03.2009 г. /вкл./, 47 118.61 лв. за общия период 01.08.2003 - 09.03.2009 г. /вкл./, 40 090.29 лв. за периода 01.08.2004 - 09.03.2009 г. /вкл./, 42 622.37 лв. за периода 01.08.2005 -09.03.2009 г. /вкл./. В аспекта на изложеното основателна и доказана се явява предявената искова претенция до този размер, поради което и следва да бъде уважена до този размер, като за разликата до пълния предявен размер и за предявените периоди следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото, доколкото изрично са поискани и доказани в производството, съразмерно с уважената част от исковата претенция се дължат на ищеца, разноски в размер на 12 384. 11 лв.

Мотивиран от изложеното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА за установено по отношение на О. К., че „Р. – 98” , със седалище и адрес на управление в Г.К., У.”И. В.” № 2, ЕИК *, не дължи сумата в размер на 151 143.62 лева, от която 21 312.35 лв. за периода 08.02.2007 - 09.03.2009 г. /вкл./, 47 118.61 лв. за общия период 01.08.2003 - 09.03.2009 г. /вкл./, 40 090.29 лв. за периода 01.08.2004 - 09.03.2009 г. /вкл./, 42 622.37 лв. за периода 01.08.2005 -09.03.2009 г. /вкл./, съставляваща част от общо присъдената НЕУСТОЙКА в размер на 435 286.92 лв. със Заповед № 475 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 07.04.2009 г., издадена по ч.Г.д. № 391/2009 г. по описа на Кърджалийския районен съд, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до пълния му предявен размер от 435 286.92 лв. и за предявените периоди.

ОСЪЖДА О. К. да заплати на „Р. – 98” , със седалище и адрес на управление в Г.К., У.”И. В.” № 2, ЕИК *, сумата в размер на 12 384.11 лв., съставляваща разноски по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд, Г. Пловдив, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :