Р
А З П О Р Е Ж Д А Н Е
Гр. Лом, 12.03.2019 год.
Ломският районен съд, І-ви състав, в
закрито съдебно заседание на дванадесети март, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Албена Миронова,
Като разгледа исковата молба на
О.В.Ц., ЕГН **********,***, по която е образувано гр.д. № 393/2019 год. по описа
на съда, намирам, че същата отговаря на изискванията на чл. 127 и 128 ГПК, а
предявените с нея искове са процесуално допустими.
Следва исковата молба, ведно с
приложенията да бъде изпратена на ответника, на когото се укаже да подаде
писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и
последиците от неподаването на отговор или неупражняването на права съгласно
разпоредбите на чл. 131 – 133 ГПК, както и възможността да ползва правна помощ
ако има необходимост и право на това.
Водим от горното, съдът
Р А З П О Р Е Д И:
Приемам за разглеждане пред РС –
Лом исковата молба подадена от О.В.Ц.,
ЕГН **********,***, срещу В.Л.Ц., ЕГН **********, от с.т., с правно
основание: - чл. 49 СК – за развод.
С оглед особените изисквания на
закона:
На основание чл. 131 ГПК препис
от исковата молба с приложенията да се
изпрати на ответника, на когото съдът УКАЗВА, че може да подаде писмен отговор
в едномесечен срок.
Писменият отговор следва
да съдържа:
1. Посочване на съда и номера
на делото;
2. Името и адреса на ответника,
както и на неговия законен представител или пълномощник, ако има такива;
3. Становище по допустимостта и
основателността на иска;
4. Становище по
обстоятелствата, на които се основава искът;
5. Възраженията срещу иска и
обстоятелствата, на които те се основават;
6. Подпис на лицето, което подава
молбата.
Към отговора следва да се
представят: пълномощно ако се подава от пълномощник и препис от отговора с
приложенията за ищеца.
В отговора си на исковата молба
ответникът е ДЛЪЖЕН да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства,
които ще доказва с тях, и да представи всички писмени доказателства, с които
разполага.
УКАЗВА на ответника, че съгласно чл.
133 от ГПК когато в установения срок ответникът не подаде писмен отговор, не
вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на представен
документ, не посочи доказателства, не представи писмени доказателства или не
упражни правата си по чл. 211, ал. 1, чл. 212 и 219, той губи възможността да
направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени
обстоятелства.
Съгласно чл. 211 от ГПК в срока
за отговор на исковата молба ответникът може да предяви насрещен иск, ако той
по рода си е подсъден на същия съд и има връзка с първоначалния иск или ако
може да стане прихващане с него, като предявяването на насрещния иск става по
правилата за предявяване на иск.
Съгласно чл.212 от ГПК в
първото заседание за разглеждане на делото ищецът, а с отговора на исковата
молба - ответникът, може да поиска съдът да се произнесе в решението си и
относно съществуването или несъществуването на едно оспорено правоотношение, от
което зависи изцяло или отчасти изходът на делото.
Съгласно чл. 219, ал. 1 от ГПК
в първото заседание за разглеждане на делото ищецът, а с отговора на исковата
молба - ответникът, може да привлече трето лице, когато това лице има право да
встъпи, за да помага.
УКАЗВА на ответника, че ако не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по
делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът
може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска.
Съдът УКАЗВА на страните за приложими разпоредби на ГПК за разглеждане на
брачни искове:
Чл. 321. (1) В първото
заседание за разглеждане на делото по иск за развод страните трябва да се явят лично. При неявяване на ищеца без уважителни причини
производството се прекратява.
(2) След разрешаването на
предварителните въпроси и тези по редовността на исковата молба съдът е длъжен
отново да напъти страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане
на спора.
(3) Ако страните постигнат
съгласие за започване на медиация или друг способ за доброволно уреждане на
спора, делото се спира.
(4) Всяка от страните може да
поиска възобновяване на производството по делото в 6-месечен срок. Ако такова
искане не бъде направено, делото се прекратява.
(5) Когато се постигне
споразумение, в зависимост от съдържанието му делото или се прекратява, или се
преминава към производство за развод по взаимно съгласие.
(6) Ако страните не постигнат
съгласие за процедура по медиация или друг способ за доброволно уреждане на
спора, разглеждането на делото продължава.
Чл.
322. (1) При иск за развод ищецът трябва да предяви всички основания за дълбокото и непоправимо разстройство на брака.
Непосочени основания, настъпили и станали известни на съпруга до приключване на
устните състезания, не могат да послужат като основание за предявяване на нов
иск за развод.
(2) Всички брачни искове може
да се съединяват помежду си. С тях задължително
се предявяват и разглеждат исковете за упражняване на родителските права, личните
отношения и издръжката на децата,
ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име.
(3) Разпоредбите на ал. 1 и 2
се прилагат и за ответника относно исковете, които той е могъл да предяви.
(4) Не може да се предяви иск
за унищожаване на брака поради нарушаване на условията за възраст по чл. 12 и
поради заплашване по чл. 96, ал. 1, т. 2 от Семейния кодекс , след
като искът за развод бъде отхвърлен.
Съдът УКАЗВА на страните за приложимите разпоредби за призоваване по
делата:
Задължение
за уведомяване:
Чл. 40. (1) Страната, която
живее или замине за повече от един месец
в чужбина, е длъжна да посочи лице в
седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако
няма пълномощник по делото в Република България. Същото задължение имат
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.
(2) Когато лицата по ал. 1 не
посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за
връчени. За тези последици те трябва да бъдат предупредени от съда при връчване
на първото съобщение.
Чл. 41. (1) Страната, която
отсъства повече от един месец от адреса,
който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е
длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната.
(2) При неизпълнение на
задължението по ал. 1 всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за
връчени. За тези последици страната трябва да бъде предупредена от съда при
връчване на първото съобщение.
Препис
от настоящето разпореждане в едно с копие от ИМ с приложенията на ответника.
Препис от разпореждането на ищцовата
страна за сведение.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: