П Р О Т О К О Л
Година: 2019
Град K. K. районен съд първи граждански състав
На седемнадесети юли две
хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ТОДОРОВА
Секретар: Елена Стоилова
Сложи З.разглеждане
докладваното от съдия ВалентиН.Тодорова гражданско дело №
3082 по описа на Районен съд - K. за 2018 г.
На именното повикване в 10,00 часа се явиха:
ИЩЕЦ: „А.ЗА К.НА П.З.“ ООД – редовно призована, не изпраща представител.
ОТВЕТНИК: С.С.Л. – редовно призован
чрез назначения му особен представител адв. Л. Д., не се явява, за него се
явява адв. Л. Д. в качеството му на особен представител.
Адв. Д.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счете, че
липсват процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д
Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Адв. Д.: Поддържам отговора на исковата молба.
Нямам други доказателствени искания. Моля да бъдат изключени като доказателства
по делото представените с исковата молба от ищеца писмени доказателства.
Съдът на осн. чл. 146
ал.1 от ГПК
О П Р Е Д
Е Л И:
ПРЕДОСТАВЯ
НА СТРАНИТЕ доклад по делото.
Производството е образувано по
искова молба от „А.К.П.З.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от Т.Я.К., чрез пълномощника си юриск. Д.В.А.,
съдебен адрес за получаване на книжа: Д.В.А. против С.С.Л., ЕГН **********,***.
Ищецът твърди, че подал Заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което била
издадена Заповед з. изпълнение н.парично задължение. Същата била връчена на С.С.Л.
при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в резултат на което и съгласно чл. 415,
ал. 1, т. 2 от ГПК, за „А.з.к.на п.з.“ ЕООД възниквал правен интерес от
завеждане на установителен иск за вземанията на дружеството срещу него.
Сочи, че обстоятелството, въз основа
на което била издадена заповед за изпълнение бил подписан Договор за кредит ***между „Ф.Б.“ ЕООД като Кредитор и С.С.Л. като
Кредитополучател, сключен чрез средствата за комуникация от разстояние
(електронна поща, уеб-сайт) във формата на електронен документ и отношението
било реализирано при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и платежните
системи, Закона за задълженията и договорите и Закона за електронния документ и
електронния подпис, както и Закона за електронната търговия. Конкретните
действия по отпускане на заема били описани в Общите условия, уреждащи
отношенията между „Ф.Б.“ ЕООД и неговите клиенти, по повод предоставяните от
дружеството потребителски кредити.
Твърди, че съгласно сключения от
страните договор, Кредитополучателят декларирал, че приема всички условия
посочени в преддоговорната информация за предоставяне на финансова услуга от
разстояние по смисъла на чл. 8 от Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние /ЗПФУР/, както и тези посочени в Общите условия.
Със сключване на договора за кредит,
Кредитополучателят удостоверявал, че получил, бил запознат и се съгласил
предварително с всички условия на индивидуалния договор и Тарифа на Ф.Б. ЕООД в
случаите, в които същата била приложима, както и с Общите условия, неразделна
част от същия.
Сочи, че по силата на сключения Договор за кредит ***на Кредитополучателя
бил отпуснат кредит в размер на 800 лева, който следвало да бъде върнат ведно с
лихва, представляваща печалба на кредитора в размер на 40,24 лева, за срок от
60 дни.
Поради наложената законова
необходимост в чл. 16 от ЗПК, Кредиторът следвало да оцени кредитоспособността
на Кредитополучателя. От своя страна, последният, с цел да повиши
кредитоспособността си и с това да повиши вероятността да бъде одобрен кредитът
от „Ф.Б.“ ЕООД, предложил обезпечение,
предоставено от Гарант - „Ф.Б.“ ЕООД, което дружество било одобрено от
Кредитора и същото фигурирало под № 237 в Списък на кредитни институции,
лицензирани в страни от ЕИП с уведомление за свободно предоставяне на услуги на
територията на Република България, съгласно взаимното признаване на единния
европейски паспорт, към Регистрите на БНБ.
В тази връзка, на 26.06.2015 г. между С.С.Л. /Кредитополучател/ и „Ф.Б.“
ЕООД /Гарант/ бил сключен Договор за гаранция с № ***, по силата на който Гарантът се
задължавал в полза на Кредитора да гарантира изпълнението на задълженията на
Кредитополучателя, като се задължавал солидарно с последния. Съгласно чл. 5.8
от Общите условия, при неизпълнение на З.та на Кредитополучателя, Дружеството -
Кредитор имало право да предяви претенциите си директно към Гаранта, без да
било необходимо предварително да е поискал удовлетворяването им от
Кредитополучателя.
Сочи, че съгласно чл. 5
от Общи условия, който се прилагали към Договор за гаранция № ***,
сключен между С.С.Л. и „Ф.Б.“ ЕООД,
Кредитополучателят се задължил да плати на Гаранта такса за предоставяне на
гаранцията, в размер, определен в Договора за гаранция, като в настоящия случай
таксата за гаранция била 183,76 лв.
Твърди, че С.С.Л. не изпълнил договорното си задължение да върне отпуснатия
кредит в уговорения срок, поради което Кредиторът поискал изпълнение от
солидарно задълженото дружество – гарант „Ф.Б.“ ЕООД. Вследствие на това,
Дружеството-гарант „Ф.Б.“ ЕООД, погасило дължимата сума в пълен размер към „Ф.Б.“
ЕООД, с което встъпило в правата на Кредитор и от този момент за него възниквал
правен интерес за предявяване на претенции по съдебен ред срещу
Кредитополучателя.
Следвало да се има предвид, че датата
на последна вноска по кредита била на 25.08.2015 г., респективно вземането било
изискуемо в пълен размер след тази дата.
В изпълнение разпоредбата на чл. 10
(т. 1 - т. 8) от Общите условия, в случай, че Кредитополучателят изпаднел в
забава и не върнел която и да е от дължимите вноски на кредита до 20 дни след
съответната падежна дата, на същия се начислявала такса, в зависимост от
просрочието, която за конкретния случай към настоящия момент била в размер на
100 лв. и представлявала административн.такса за събиране на вземането.
Твърди, че н. 01.12.2017 г. бил сключен Договор за Покупко-продажба н.отписвания
на необслужвани потребителски кредити (цесия) и Приложение Г от 01.12.2017 г.
между „А.з.к.на п.з.“ ООД, ЕИК ********* (цесионер) и „Ф.Б.“ ЕООД (цедент) с
регистрационен № С 56251, по силата на който вземането било прехвърлено в полза
на „А.з.к.на п.з.“ ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности.
По договора за кредит, ответникът
извършвал плащания в размер на 0 лв., поради което към настоящия момент дългът
бил в общ размер на 1158,76 лв., от които: 800 лв. – главница; 40,24 лв. –
договорна лихва за периода от датата на първа вноска 26.07.2015 г. до
25.08.2015 г. - датата на последната вноска; 100 лв. – административна такса за
събиране на вземането: 183,76 лв. – такса за гаранция; 34,76 лв. – мораторна
лихва върху непогасената главница за периода от датата на настъпване на
забавата, а именно 26.08.2015 г. до 17.05.2018 г. - дата н.подаване на
заявлението, както и законната лихва върху главницата от момента на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.
От съда се иска да постанови съдебно
решение, с което да признае за установено, че „А.з.к.на п.з.“ ЕООД има следните
вземания срещу С.С.Л. по Договор за кредит ***във връзка с Договор за гаранция
от 26.06.2015 г.:
800 лв. – главница;
40,24 лв. – договорна лихва за
периода от датата на първа вноска 26.07.2015 г. до 25.08.2015 г. - датата на
последната вноска;
100 лв. – административна такса за
събиране на вземането:
183,76 лв. – такса за гаранция;
34,76 лв. – мораторна лихва върху непогасената
главница за периода от датата на настъпване на забавата, а именно 26.08.2015 г.
до 17.05.2018 г. - дата на подаване на заявлението, както и законната лихва
върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на дължимите суми.
Да осъди С.С.Л. да заплати направените съдебни
разноски и възнаграждение за процесуално представителство на основание чл. 78,
ал. 8 от ГПК в общ размер на 350,00 лв., от който - 50,00 лв. по чл. 13, т. 2
от НЗПП за подготовка н.документи за завеждане н. дело и 300,00 лв. по чл. 25
от НЗПП.
В случай, че съдът присъди
горепосочените суми в полза на ищеца, моли да бъде указано на ответната страна
да ги изплати на „А.з.к.на п.задължения“ ЕООД по следната банкова сметка: ***: ***; BIC: ***: „Юробанк
България“ АД (б.“Пощенска банка“АД)
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е
депозиран писмен отговор от адв. Л.Д. в качеството му на особен представител на
ответника С.С.Л..
Заявява, че оспорва исковата молба
по основание и размер по следните съображения:
Счита исковата молба за нередовна,
тъй като фактическите твърдения в нея не се припокривали с фактическите
твърдения, подробно изложени в заповед № *** г., издадена от Районен съд-K. по
ч.гр.д. № *** г. по описа на същия съд.
Оспорва всички факти и
обстоятелства, въз основа на които ищецът твърдял, че в негова полза възникнали
претендираните по ч. гр. д. № ***г. на КРС и настоящото гр. д. № *** г. на КРС
вземания.
Отделно и независимо от
гореизложеното оспорва следните твърдения, направени в обстоятелствената част
на исковата молба, а именно:
Че между „Ф.Б.“ ЕООД и ответника бил
валидно сключен договор № ***/26.06.2015 г. като твърди, че въобще не била
спазена формата за действителност, предвидена в действащото към момента
законодателство. А следователно - оспорва и цялото съдържание на твърдяното от
ищеца кредитно правоотношение - размер на главница, падеж, възнаградителна
лихва и пр.
Че ответникът декларирал, че приема
всички условия в преддоговорната информация за предоставяне на твърдяната
финансова услуга от разстояние по см. на чл. 8 от ЗПФУР, а така също - Общите
условия.
Че ответникът получил, запознал се и
се съгласил предварително с всички условия на индивидуалния договор и Тарифа на
„Ф.Б.“ ЕООД, както и с Общите условия.
Че ответникът получил в
действителност парична сума в размер на 800 лева - кредит съгласно договор за
кредит № ***/26.06.2015 г.
Че на 26.06.2015 г. между ответника
и „Ф.Б.“ ЕООД бил валидно и съгласно действащото българско законодателство
сключен договор за гаранция с № ***. Във връзка с това оспорва този договор
както относно валидното му сключване, така и цялото негово съдържание, което се
твърдяло в обстоятелствената част на исковата молба.
Че „гарантът“ „Ф.Б.“ ЕООД погасил
дълга по процесния договор за кредит, че встъпил в правата на кредитор по този
договор, че имал правен интерес да предяви по съдебен ред претенциите,
подробно описани в петитума на исковата молба.
Че в полза на кредитора съществува
право да начисли такса в размер на 100 лева - за събиране на вземането.
Че договорът за цесия от 01.12.2017
г. породил действие по отношение на ответника, с оглед на което изобщо оспорва
процесуалната легитимация на ответника да бъде страна в този процес.
Предявени
са искове с правно основание: чл. 422 от ГПК във вр. чл. 240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, чл. 79, ал.1 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД и чл. 99 от ЗЗД.
В
доказателствена тежест на ищеца е да установи основанието-наличието на
облигационна обвързаност, възникнала по силата на сключен договор за заем между
цедента и длъжника; изпълнение на
задълженията по договора за кредит от страна на първоначалния кредитор;
основания за възникване на задължения, валидна цесия и размера на задължението
на ответника за главница, лихви, такси.
В
доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията срещу дълга.
Адв. Д.: Да се приеме доклада.
Съдът
О П
Р Е Д Е Л И:
Обявява доклада за окончателен.
Съдът:
По
искането за изключване на приетите по делото писмени доказателства, съдът
счете, че не следва да ги изключва като доказателства по делото, тъй като ищцовото
дружество е представлявано от юрисконсулт Десислава Александрова, същата е
подписала исковата молба и е представила към исковата молба приложение с писмени
доказателства по делото, заверени с „Вярно оригинала“ и подпис, въпреки, съдът
счита, че писмените доказателства са заверени и не е налице основание за отмяна
на осн. чл. 253 от ГПК на определението, с което писмените доказателства са приети
по делото, поради което
О
П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на адв. Д. за отмяна на осн. чл. 253 от ГПК определението на съда, с
което писмените доказателства, представени от ищцовото дружество са приети по
делото.
Адв.
Д.:
На осн чл. 238, ал. 2 от ГПК моля да прекратите настоящото производство, тъй
като ищецът не се явява, не е взел становище по отговора на исковата молба, не
е взел становище по проекта за доклад, следователно производството би следвало
да бъде прекратено на основание чл. 238, ал. 2 от ГПК.
Съдът
дава петминутна
почивка.
Съдът:
Съгласно
чл. 238, ал. 2 от ГПК ответникът може да поиска прекратяване на делото и
присъждане на разноски ако са налице три кумулативни предпоставки: неявяване на
ищеца в първо съдебно заседание; невземане на становище от страна на ищеца по
отговора на ответника на исковата молба, т.е. има се предвид депозирано по
делото писмено становище; ищецът не е поискал разглеждане на делото в негово
отсъствие.
При наличието на тези предпоставки
ответникът има право да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски,
като в случая няма да се формира сила на присъдено нещо, че заявеното с исковата
молба право не съществува, поради което ищецът има право да предяви наново същия
иск.
В случая, процесуалния представител
на ответника в днешното съдебно заседание направи искане за прекратяване на
производството с оглед поведението на ищцовото дружество. Съдът констатира, че
ищцовото дружество е редовно призовано за днешното съдебно заседание, като не
изпрати процесуален представител, освен това, ищцовото дружество не е взело
становище по отговора на исковата молба и въведените в отговора възражения срещу
исковите претенции. Ищцовото дружество не е поискало разглеждане на делото в
негово отсъствие, поради което съдът намира, че са налице основанията на чл.
238, ал. 2 от ГПК за прекратяване на съдебното производство.
Съгласно т. 13 на Тълкувателно
Решение 4/2013г. на ОСГТК на ВКС
издадената заповед за изпълнение и изпълнителният лист подлежат на обезсилване
при прекратяване на производството по иска, предявен по реда на чл. 422, респ.
чл. 415, ал. 1 ГПК, с изключение на случая на прекратяване на производството по
делото при сключена съдебна спогодба или ако исковият съд приеме, че заповедта
за изпълнение е влязла в сила.
Воден от гореизложеното РС-K.
О
П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № *** г.
по описа на РС-K. на осн. чл. 238, ал. 2 от ГПК.
ОБЕЗСИЛВА заповед № *** за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, от 30.05.2018 г., издадена по ч.гр.д.
№ *** г. по описа на РС-K..
ДА
СЕ ИЗПЛАТИ на особения представител
на ответника, адв. Д., възнаграждение в размер на 311,11 лева, внесени от ищеца
на 02.05.2019 година.
Определението подлежи на обжалване в
едноседмичен срок, с частна жалба пред ОС-Стара Загора, считано от днес за ответника
и от връчване на съобщението за ищеца.
Да
се изпрати
съобщение до ищцовото дружество за постановеното в съдебно заседание
определение за прекратяване на делото.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което
приключи в 10,20 часа.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
СЪД.
СЕКРЕТАР: