О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№………../…...04.2018г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на трети
април през две хиляди и осемнадесета година
в състав:
СЪДИЯ:
ПЛАМЕН АТАНАСОВ
като
разгледа докладваното от съдията,
търговско дело №1581 по описа за 2017г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба предявена от “Банка ДСК“ ЕАД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Московска“ №19, представляванo от Виолина Маринова Спасова и Доротея
Николаева Николова, действащи чрез пълномощника си юрисконсулт М.Б., със
съдебен адрес:***, против С.И.Г., с ЕГН ********** и Е.Х.Г., с ЕГН **********,
двамата с адрес: *** със съдебен адрес:***, чрез адв.М.Ж., с която са предявени искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.430, ал.1 от ТЗ и чл.365, т.1 от ГПК, чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на
ищеца, следните суми: -40099.10
евро, представляващи непогасен остатък на главница дължима
по Договор за
ипотечен кредит от 28.03.2008г., Допълнително споразумение от 27.02.2012г. и
Допълнително споразумение от 14.10.2015г., ведно със законна
лихва върху претендираната главница, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното ѝ изплащане; -6002.14 евро, представляващи дължима възнаградителна /договорна/ лихва за периода от
10.12.2015г. до 15.11.2017г.; -59.02 евро, представляващи начислена санкционна
лихва по т.21.1 от Общите условия към договора за кредит за периода от
26.12.2017г. до 15.11.2017г. и -262.58 евро, представляващи начислени заемни
такси, от които 145.51 евро-начислена такса управление, дължима на основание
т.12 от сключения договор във връзка с т.25.1.2 от ОУ, съгласно Тарифа за
лихвите, таксите и комисионните на “Банка ДСК“ ЕАД и 117.07 евро-такса
застраховка, дължима на основание т.13.6 и т.13.7 във връзка с т.27 от Общите
условия към договор за ипотечен кредит от 28.03.2008г.
Исковата молба отговаря на
изискванията за редовност, посочени в чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК, поради
което съдът е постановил връчване на преписи от същата на ответниците.
В срока по
чл.367, ал.1 от ГПК ответниците са депозирали писмен отговор, с който оспорват
иска като неоснователен.
В срока по
чл.372, ал.1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която се оспорват
възраженията, релевирани с отговора.
В срока по чл.373 от ГПК ответниците са депозирали допълнителен отговор, с който оспорват доводите изложение в допълнителната искова молба.
По допустимостта на предявения иск:
Съдът намира, че предявените искове са процесуално допустими, поради което
производството следва да се насрочи за разглеждане в о.с.з.
По предварителните въпроси:
С оглед предмета на предявения иск, попадащ в приложното поле на чл.365 от ГПК съдът счита, че иска следва да се разгледа по реда на Глава ХХХII от
ГПК-“Производство по търговски спорове“.
По доказателствените искания на страните:
Представените с исковата молба и допълнителната такава, писмени
доказателства се явяват допустими, относими и необходими за изясняване на спора
от фактическа страна, поради което следва да бъдат допуснати до събиране по
делото.
Следва да се
допусне и исканата от страните съдебно-счетоводна експертиза с посочените от
тях задачи.
С оглед релевираните от
ответниците възражения, основателно се явява искането им, за задължаване на
ищеца да представи
Условия за ползване на преференциален лихвен процент по Програма “ДСК Уют“ и
Решенията на управителния съвет на Банка ДСК, с които е изменян БЛП за срока на
действие на договора, на основание чл.190 от ГПК.
На основание чл.183 от ГПК, следва да се задължи ищеца да представи
оригиналите или официално заверени препис от процесния договор за кредит,
споразуменията към него, ведно с погасителни планове и Общи условия.
Воден от горното и на основание чл.374, ал.2 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на
Глава ХХХII от ГПК-“Производство по търговски спорове“.
СЪОБЩАВА на страните, следният проект за
доклад по делото, на основание чл.374, ал.2 от ГПК:
Постъпила е искова молба от “Банка
ДСК“ ЕАД, против С.И.Г., с ЕГН ********** и Е.Х.Г., с ЕГН **********, с която
са предявени искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.430,
ал.1 от ТЗ и чл.365, т.1 от ГПК, чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответниците
да заплатят солидарно на ищеца, следните суми: -40099.10 евро, представляващи
непогасена главница дължима по Договор за ипотечен кредит от 28.03.2008г.,
Допълнително споразумение от 27.02.2012г. и Допълнително споразумение от
14.10.2015г., ведно със законна лихва върху претендираната главница, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното ѝ изплащане;
-6002.14 евро, представляващи дължима възнаградителна
/договорна/ лихва за периода от 10.12.2015г. до 15.11.2017г.; -59.02 евро,
представляващи начислена санкционна лихва по т.21.1 от ОУ към договора за
кредит за периода от 26.12.2017г. до 15.11.2017г. и -262.58 евро,
представляващи начислени заемни такси, от които 145.51 евро-начислена такса
управление, дължима на основание т.12 от сключения договор във връзка с т.25.1.2
от ОУ и 117.07 евро-такса застраховка, дължима на основание т.13.6 и т.13.7 във
връзка с т.27 от ОУ от 28.03.2008г.
В исковата молба се твърди, че на
28.03.2008г. между ищеца, в качеството
му на кредитодател и ответниците,
в качеството им на кредитополучатели, е сключен Договор за жилищен и ипотечен кредит,
по силата на който банката предоставила на кредитополучателите, кредит в размер
на 43000 евро, за срок на погасяване от 300 месеца. Твърди
се, че банката е
изпълнила задълженията си по договора за жилищен и ипотечен кредит, като е
превела безкасово по разплащателна сметка на кредитополучателите, сумата от
43000 евро, която е усвоена в пълен размер на 28.03.2008г. Твърди
се, че кредитът е
следвало да се издължава, чрез разплащателната сметка на кредитополучателя на
равни месечни вноски, включващи дължимите месечни плащания за лихва и главница,
съгласно предоставен погасителен план, като същият се отчита по индивидуална
заемна сметка №15389042. Твърди се, че за обезпечаване на вземанията на
банката е учредена ипотека върху собствения на кредитополучателите, недвижим
имот-Дворно място, с площ от 705 кв.м., представляващо УПИ III-1184 в кв.43,
находящ се в гр.Вълчи дол, обл.Варна, заедно с
построената в имота Едноетажна масивна сграда-Снек-бар,
с РЗП от 185 кв.м., състояща се от зала, кухня, складова част, санитарен възел
и отделна сграда гараж. Твърди се, че за предоставения кредит е дължима лихва
формирана от базов лихвен процент за този вид кредит, определян периодично от
кредитора и надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка, съгласно
условията за ползване на преференциален лихвен процент по програма “ДСК-Уют“. Твърди
се, че към датата
на сключване на договора, базовия лихвен процент е бил 4.19 % , стандартната
надбавка в размер на 4.8 % пункта, или лихвения процент по кредита е възлизал
на 8.99 %. Твърди се, че кредитополучателите са преустановили
плащанията по кредита на 12.05.2016г., като последната внесена сума е в размер
на 6.84 евро и с нея е погасена част от дължимата вноска за месец декември на
2015г. Твърди се, че по силата на договора при допусната забава в плащанията,
съгласно т.20.1. на ОУ, съответната частта от вноската, представляваща главница
се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка от 3
процентни пункта. Твърди се, че според т.20.2 от ОУ при допусната забава в
плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става
предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. Твърди се, че
ответниците са допуснали
забава в плащанията на месечните погасителни вноски над 90 дни, поради което и
на основание т.20.2 от ОУ във вр. с чл.60, ал.2 от ЗКИ, за банката е възникнало
договорното потестативно право да обяви вземането си за главница по договора за
кредит за предсрочно изискуемо, считано от предявяване на настоящата искова
молба. Твърди се, че към датата на предявяване на иска и обявяване на кредита
за предсрочно изискуем-16.11.2017г., са просрочени и дължими 23 броя
погасителни вноски, за периода 25.12.2015г.-25.10.2017г., първата от които в
размер на 346.57 евро и останалите в размер на 353.76 евро. Поддържа се, че
актуалния размер на дълга на ответниците е, както следва: -40099.10
евро-непогасен остатък на главница; -6002.14 евро-дължима възнаградителна
/договорна/ лихва за периода от 10.12.2015г. до 15.11.2017г.; -59.02
евро-начислена санкционна лихва по т.21.1 от ОУ за периода от 26.12.2017г. до
15.11.2017г. и -262.58 евро-начислени заемни такси, от които 145.51евро-такса
управление, дължима на основание т.12 от договора във вр. с т.25.1.2 от ОУ и Тарифа
за лихвите, таксите и комисионните на “Банка ДСК“ ЕАД и 117.07 евро-такса
застраховка, дължима на основание т.13.6 и т.13.7 във връзка с чл.27 от ОУ от
11.12.2007г.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК
ответниците са депозирали писмен отговор, с
който се признава сключването между страните на Договор за жилищен и ипотечен кредит от
28.03.2008г., главницата по който е усвоена на 28.03.2008г. Оспорва се
основанието и размера на иска, като се сочи, че към датата на сключване на
договора, банката не е изпълнила задължението си чл.7 от същия, да намали с
отстъпката, регламентирана в Условията за ползване на преференциален лихвен
процент по програма “ДСК Уют“, надбавката включена в размера на договорна
лихва, образувана от базовият лихвен процент от 4,19% и стандартна надбавка от
4.8 % или, е общо 8.99%. Твърди се, че в чл.9.1 от ОУ за предоставяне на
жилищни и ипотечни кредити /версия януари 2008г./, е посочено, че кредитът се
олихвява с фиксирана и/или плаваща лихва, състояща се от базов лихвен процент и
надбавка, посочени в договора, като кредиторът има право да промени базовия
лихвен процент, за което уведомява кредитополучателите по подходящ начин.
Твърди се, че според чл.9.4 от ОУ при промяна на базовия лихвен процент,
кредиторът определя нов размер на месечната вноска за лихва и/или главница и
предоставя на кредитополучателя актуализиран погасителен план. Твърди се, че
посочените две разпоредби от ОУ са нищожни на основание чл.143, т.10 и т.12 от
ЗЗП, тъй като не съответстват на изискването за добросъвестност, което води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя. Поддържа се, че клаузите регламентират единствено възможност за
нарастване на цената на финансовата услуга при увеличение на лихвения процент,
без да се включва възможност за намаляване на същата при спадане на лихвения
процент, и това води до значително неравноправие между правата на потребителя и
тези на търговеца. Твърди се, че в договора или в ОУ, не е посочено при какви
условия банката има право “периодично“ да определя нов базов лихвен процент.
Сочи се, че неравноправността на чл.9.1
от ОУ произтича и от липсата на посочване на критерии за определяне базовия
лихвен индекс, както и на липсата на реципрочност за
намаляване на цената на услугата. Сочи се още, че изискването за
добросъвестност бива нарушено и в случаите, при които макар да е предвидена
възможност банката да променя анюитетната вноска в
интерес на кредитополучателя, същата е представена единствено на волята на
банката. На следващо място се твърди, че тезата за нищожност на клаузите на
основание чл.146, ал.1 и ал.2 от ЗЗП, се подкрепя и от факта, че приложения към
договора погасителен план е от 26.03.2008г., при положение, че договорът е
сключена на 28.03.2008г. Поддържа се, че договорът за кредит е недействителен,
тъй като не отговаря на изискванията на ЗПК /отм./ Твърди
се, че елемент от
разходите по кредита по смисъла на чл.7, т.6 от ЗПК /отм./ е годишния лихвен
процент, както и че според чл.7, ал.7 от ЗПК /отм./ задължителен реквизит са и
условията, при настъпването на които ГПР могат да се променят, като тези
условия следва да са посочени в договора ясно, изчерпателно и недвусмислено и
по тях да е постигнато съгласие между страните. Твърди се, че в процесния договор не е посочено при
какви условия настъпва промяна на лихвата, свързана с изменението на БЛП и
какви са условията за промяна на лихвата като елемент на ГПР, които
представляват задължителни реквизити от съдържанието на договора. Сочи се, че в
чл.3 от Допълнително споразумение от 27.02.2012г., е посочено, че считано от
датата на подписване на споразумението остатъкът по главницата, ще се олихвява
с лихва в размер на 9.49%. Твърди се, че в споразумението липсва обосновка на
завишаването на лихвения процент от 8.99% на 9.49%, не е посочено и как се
формира този лихвен процент и какви са стойностите по компоненти.
Твърди се, че в чл.9.1 от ОУ, приложени към споразумението, е налице
неяснота, тъй като е посочено, че кредитът се олихвява с променлив лихвен
процент, който е зависим от базовия лихвен процент, определян от одобрена от
кредитора методология, като лихвения процент се променя при промяна на базовия
лихвен процент по решение на кредитора. Ето защо се поддържа, че клаузите на
чл.3 от споразумението от 27.02.2012г. и на чл.9.1 от ОУ са нищожни, поради
противоречие в разпоредбите на чл.143 от ЗЗП по изложените по-горе съображения
и тази на чл.58, ал.1, т.1 и ал.3, т.2 от ЗКИ. Твърди се, че в противоречие със закона
определянето на
базовия лихвен процент е поставено изцяло под контрола на банката и не зависи
от конкретен пазарен индекс и без посочване на каквито и да било критерии за
промяна на възнаградителната лихва. Поддържа се, че
Общите условия не обвързват солидарния длъжник Е.Х.Г., тъй като те не са
подписани от нея и тя не е имала възможност да се запознае с тяхното
съдържание. Твърди се, че на ответниците не е известна каква е разшифровката на абревиатурата “ЦКПК 114“ използвана в
Допълнително споразумение от 14.10.2015г., както и че формирането със
споразумението на нова главница, включваща и лихвите по кредита, представлява
капитализация на лихви, което е недопустимо при кредити на физически лица. Твърди
се, че формирането
на нова главница по този начин представлява и новиране
на задължението. Сочи се, че горецитираното споразумение липсва изрично
посочване на годишния процент на разходите по кредита, съобразно изискването на
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, както и информация за правото на потребителите при
погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получат при поискване и
безвъзмездно извлечение по сметка под формата на погасителен план за
извършените и предстоящи плащания, съгласно изискването на чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК. Твърди се, че липсата на част от задължителните реквизити, изискуеми от
ЗПК, води до недействителността на договора на основание чл.22 от ЗПК, при
което следва да се приложи чл.23 от ЗПК, каквато претенция в случая не е
предявена. Поддържа се, че претендираната санкционна лихва в размер на 59.02
евро, е начислена на нищожно основание, тъй като в договора за кредит и в
допълнителното споразумение не е разписана клауза, която да обвързва
ответниците със задължението да заплащат такава лихва. Оспорва се дължимостта
на сумата от 262.58 евро- заемни такси, от които 145.51 евро такса за
управление, тъй като не е ясно за какъв период е начислена и в какъв размер, и
145.51 евро-такса застраховка, тъй като същите не са уговорени с договора за
кредит, а сочените от ищеца разпоредби на т.13.6 и т.13.7 от договора за кредит
не фигурират. Моли се за постановяване на решение с което предявените искове да
се отхвърлят изцяло.
С подадената от ищеца допълнителна
искова молба, се оспорват доводите на ответниците изложение в отговора на
исковата молба. Сочи, се че е допусната техническа грешка в чл.7 от договора за
кредит, като се поддържа, че действителното съдържание на текста е това
посочено в исковата молба и в представения нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека, а именно “Кредитополучателите заплащат лихва, формирана от
базов лихвен процент“. Твърди се, че програма “ДСК Уют“ не е задължителен
реквизит към всеки договор за кредит, а същата представлява и дава възможност
на кредитополучателите да се възползват при изпълнението на определени условия,
от преференциален лихвен процент. Твърди се, че в случай кредитополучателите на са
подали заявка към банката за ползване на
програма “ДСК Уют“, поради и което към Договор за жилищен и ипотечен кредит от
28.03.2008г., респективно по делото не е налично Приложение №2. Твърди
се, че банката е
предоставила всички свои правила за делова дейност, писмени сведения и всякаква
информация, като при сключване на договора за ипотечен кредит и последващите
допълнителни споразумения към него те са бил запознати с всички важни условия
за подписването им, включително, но не изчерпателно с начините на формирането
на лихвения процент, с общите условия за отпускането и събирането на
отпуснатите кредити и т.н. Твърди се, че видно
от съдържанието на Молба
с вх.№674/07.03.2008г. за ипотечен кредит, ответниците, чрез полагането на
подписите си, са декларирали че са запознати с условията за сключване ипотечен,
кредит на граждани и ОУ на банката за предоставяне на кредити на граждани,
респективно са изразили своето желание да сключат договора за кредит и
допълнителните споразумения при тези условия. Твърди се, че за определяне и изчисляване на БЛП по
предоставяните кредити се прилага конкретна Методика, която не е изменяна и
която в изпълнение на задължението по чл.33а от ЗПК е публикувана на интернет
страницата на банката през 2010г. Твърди се, че тази методика е прилагана към процесния
кредит, макар банката да не е била длъжна да я прилага, предвид размера на
кредита /над 40000лв./, според правилата на специалния закон-ЗПК от 2006г.
Оспорват се доводите за нищожност на клаузите на договора като са развити
подробни съображения за приложимостта и изискванията на чл.143, чл.145 и чл.146
от ЗЗП и специалните изисквания на ЗКИ. Сочи се, че предоставянето на кредит е
услуга, която по естеството си предполага променливост и динамичност на цената,
с която банката трябва да се съобразява и прилага, за да осъществява адекватно
на икономическите условия своята дейност. Твърди се, че фактът, че клаузите на договора за
кредит и общите условия не са индивидуално уговорени, сам по себе си не ги
прави неравноправни, стига те да отговарят на изискването за добросъвестност и
да не водят до значително неравновесие между правата и задълженията на
страните, произтичащи от договора, каквото в случая не е налице. Твърди
се, че правото за
изготвяне на общи условия към договор за кредит от страна на търговеца е законоустановено с чл.298 от ТЗ, като те стават
задължителни за другата страна-физическо лице, когато тя заяви писмено, че ги
приема. Твърди се, че с подписването на договора за кредит
допълнителните споразумения, ответниците писмено са приели тези ОУ и по този
начин те са станали задължителни за тях. Твърди се, че процесните ОУ не създават значително
неравновесие между правата и задълженията на банката и тези на потребителя,
съответно не са нищожни. Твърди се, че определянето на променливата лихва, състояща се от
динамичен компонент-базисно /реферативно/ лихвено равнище, който се променя,
при промяна на определени условия, и статичен компонент-надбавка /марж/ над
първи, не е забранено от ЗЗП, ЗПК, Директива №13/05.04.1993г. на ЕИО на Съвета
относно неравноправните клаузи в потребителските договори ли в Директива
№102/22.12.1986г. на ЕИ и на Съвета за сближаване на законовите, подзаконовите
и административните разпоредби на държавите-членки относно потребителския
кредит. Твърди се, че Директива №48/23.04.2008г. на
Европейския Парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити и
за отмяна на Директива №87/102/ЕИО на Съвета, допуска уговарянето на променлива
лихва при потребителските договори. Сочи се, че в случая за определени периоди
е налице увеличаване на дължимата договорна лихва, но това не води до
неравноправност на клаузата по смисъла на чл.143 от ЗЗП, тъй като това се дължи
на промяна на динамичния компонент. Твърди се, че за да е
неравноправна
едностранна промяна на условията на договора, трябва да са настъпили промени в
постоянната компонентна лихва, или в базата за изчисляване на променливата
компонента или самата тя, каквито в случая не са налице. Твърди
се, че постигнатото
съгласие между страните за едностранна промяна от страна на банката на
договорения базов лихвен процент е конкретно е разписано в процесния договор и
изцяло зависи от настъпването на обективно икономически или административни фактори.
Ето защо се поддържа, че твърдението на ответниците, че единствено от волята на
банката зависи формирането на базовия лихвен процент и той не зависи от никакви
външни фактори, е неоснователно, респективно такива са и възраженията за
наличието на неравноправни клаузи. Поддържа се, че не е налице твърдяната от
ответниците неяснота в Допълнително споразумение от 14.10.2015г. как се е
сформирал дългът им, тъй като видно от съдържанието на Искане за
преструктуриране на кредита от 11.09.2015г., кредитополучателя сам сочи, че
желае да бъдат капитализирани дължимите редовни лихви към главницата.
С отговора на допълнителната искова
молба ответниците оспорват възможността за уточнение от ищеца на съдържанието
на чл.7 от договора за кредит, като сочат, че в договор ясно е посочено, и
кредитополучателите са се съгласили, именно с клаузата, че ще се “заплаща лихва
фиксирана от базов лихвен процент за този вид кредит, определян периодично от
кредитора, и надбавка, която е намалена с отстъпка, съгласно Условията за ползване
на преференциален лихвен процент по програма “ДСК Уют“ /Приложение №2 към
договора/. Твърди се, че при наличието на писмено формулирана
клауза между страните за ползване на преференциален лихвен процент по програма
“ДСК Уют“, следва да се прилага тази уговорка, тъй като тя се отнася до
съществените условия на договора. Оспорва се
твърдението на ищеца, че
кредитополучателите трябвало да “подадат заявка за ползване на облекченията по
“Програма Уют“, като се поддържа, че това не се потвърждава от съдържанието на
договора, с който ясно и писмено е обещано на ответниците, че ще се ползват от
преференциалното облекчение на програмата. Твърди се, че липсва разяснение, както в договора,
така и в общите условия, че кредитополучателите е трябвало да подават заявка
или да извършват допълнително други правни и фактически действия, за да ползват
облекчението при формиране на лихвените условия по кредита им. Ето защо и на
основание чл.147, ал.2 от ЗЗП се поддържа, че действителната уговорка между
страните съдържаща се в чл.7 от договора за кредит е кредитополучателят да
заплаща лихва, формирана от базов лихвен процент и надбавка, с отстъпка,
съгласно Условията за ползване на преференциален лихвен процент по програма
“ДСК Уют“. Оспорват се доводите на ищеца за липса на неравноправни клаузи в
процесния договор, като се сочи, че ипотечните кредити са изключени от
специалната уредба на потребителския кредит, но не и от общата императивна
закрила срещу неравноправно договаряне по ЗЗП. Поддържа се, че в случая
възражението на ответниците се основава
на неравноправност в положението на кредитополучателя и солидарния длъжник, тъй
като кредитора по силата на договора и общите условия има право едностранно да
актуализира получаваната от него престация, като
увеличава възнаграждението при неблагоприятна за него промяната на
икономическите условия, докато същата възможност за длъжника не е осигурена, с
аналогично намаляване на възнаграждението при движение на пазара в обратна
посока. Твърди се, че предвиденото право на кредитора, едностранно да
променя лихвените нива, не се основава на изменението на пазарни условия,
наложили завишаване на базовия лихвен процент, като липсва и конкретизация на
методиката, по която се определя този показател, съответно промяната на базовия
лихвен процент не е обвързана със съответен лихвен индикатор, какъвто в случая
би следвало да е ЮРИБОР, напротив предвиденото в ОУ допуска едновременно
кредиторът да увеличава размера на лихвата по “Решение на Банката“, т.е. по
своя преценка при неясни условия. Поддържа се, че посоченото правото на
кредитора, не може да се счита за индивидуално договорено, тъй като условията
за промяна на съществен елемент от правоотношението, не са посочени по начин,
който да позволява на потребителя да се ориентира в бъдещите параметри на
сделката, както изисква чл.147 от ЗЗП, като се сочи и приложима за случая
практика на съдилищата. Твърди се, че клаузите от ОУ, визиращи методики за
определяне на БЛП не са индивидуално уговорени и позволяват поведение,
нарушаващо баланса на правата и задълженията на страните, което е несъвместимо
с добросъвестността. Твърди се, че с оглед избора на
ответниците за погасяване с анюитетни,
то възможността кредитора текущо да актуализира договорната лихва при неясни
условия, респективно да променя вноските, води до подмяна на вида на
кредитирането до такова с променливи вноски, което попада в приложното поле на
чл.143, т.11 от ЗЗП Твърди
се, че липсата на
конкретна и ясно разбираема за потребителя обвързаност на годишния лихвен
процент, чрез базов лихвен процент с обективни показатели, изключва
приложението на чл.144, ал.2 т.1 от ЗЗП, поради което тези уговорки не са
породили действие, съответно съдържанието на сделката следва да се отчита без
тях.
Предявените претенции намират правното
си основание в
чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.430, ал.1 от ТЗ и
чл.365, т.1 от ГПК, чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Съгласно изложеното от страните, съдът
намира, че не са налице права
и факти, които се признават, нито обстоятелства, които не се нуждаят от
доказване.
С оглед принципа за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи твърдените от него факти, от които извлича изгодни за себе си правни последици, а именно наличието на валиден договор за кредит обвързващ страните с твърдените права и задължения в т.ч. твърдението си за наличието на грешка в договора за кредит, качеството си на изправна страна по договора, настъпване на предсрочната изискуемост на задължението на ответниците, както и да ангажира доказателства за размера на вземанията си.
Ответната страна носи доказателствената тежест за установяване правоизключващи и правопогасяващи спорното право факти, на които основава своите възражения, в т.ч. възражението си за нищожност на сочените клаузи от договора и общи условия.
ДОПУСКА до събиране в о.с.з. приложените към исковата молба и допълнителната такава, писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА
ищеца на основание
чл.190 от ГПК да представи в срок до първото о.с.з. Условия за ползване на
преференциален лихвен процент по Програма “ДСК Уют“ и Решенията на управителния
съвет на Банка ДСК, с които е изменян БЛП за срока на действие на договора,
като му указва, че при непредставянето им, съдът може да приеме за доказани
фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА
ищеца на основание
чл.183 от ГПК да представи в срок до първото о.с.з оригиналите или официално
заверени препис от процесния договор за кредит, споразуменията към него, ведно
с погасителни планове и Общи условия, като му указва, че при непредставянето
им, представените по делото заверени от страната преписи от посочените ще бъдат
изключени от доказателствата по делото.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза, която
да отговори на задачите формулирани от страните в исковата молба и допълнителната
такава и в отговорите на същите.
Определя депозит за възнаграждението и
разноските, свързани с изготвяне на експертизата, в размер на 500лв., от които
300лв. вносими ищеца и 200лв. вносими
от ответниците, в едноседмичен срок от съобщаване на
определението, като в същия срок се представят доказателства за внасянето му.
Определя за
вещо лице Мариана Станева, което да се призове след представяне на
доказателствата за внасяне на депозита.
Указва на вещото лице, че заключението
следва да бъде депозирано по делото най-малко една седмица преди съдебното
заседание, с копия за всяка страна.
НАСРОЧВА производството по т.д.№1581/2017г. на
ОС Варна за разглеждане в открито съдебно заседание на 10.05.2018г. от 14.00 часа, за която дата и час да се призоват
страните, като им се връчи препис от настоящото определение.
Определението
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ В
ОКРЪЖЕН СЪД: