Решение по дело №303/2020 на Районен съд - Лом

Номер на акта: 260008
Дата: 22 януари 2021 г. (в сила от 18 февруари 2021 г.)
Съдия: Борислава Славчева
Дело: 20201620200303
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 юни 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

 

 

 

                                     Р   Е   Ш   Е  Н   И   Е        

 

 

                                               

 

 

                                         Гр.Лом,  22.01.2021г.

                     

 

                       В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

       Ломски районен съд, втори наказателен състав, в открито съдебно заседание  на  шести октомври две хиляди и двадесета, година, в състав:

 

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ : Б.СЛАВЧЕВА

 

 

      при секретаря Л.Петрова, като се запозна с докладваното от съдията Славчева АНД № 303/20г. по описа на ЛРС, за да се произнесе взе предвид следното :

 

      Административнонаказаното дружество „НИКЕЯ ДЕЙ“ ЕООД, с ЕИК …… със седалище и адрес на управление гр.Лом, ул.“Стара планина“ №31, чрез управителя си В.А.Т. *** обжалва издаденото от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Монтана Д. В. П. Наказателно постановление № 12-001587 от 05.06.2020г., с което на осн. чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.3 от КТ, му е наложено административно наказание „Имуществена санкция”, в размер на 1 500лв /хиляда и петстотин лева/, за извършено административно нарушение на чл.61, ал.1 от КТ.

       В с.з. административнонаказаното дружество се представлява от  процесуален представител адв.П. П. от МАК, който поддържа жалбата с молба да бъде отменено издаденото НП изцяло като неправилно и незаконосъобразно.

      Въззиваемият не се явява, изпраща процесуален представител в лицето на ст.юрисконсулт С.К., която взема становище за неоснователност на  жалбата, моли съда да потвърди издаденото НП, като правилно и законосъобразно, а жалбата да бъде оставена без уважение.

      Доказателствата по делото са писмени и гласни.

      Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното :

        С Наказателно постановление № 12-001587 от 05.06.2020г. на Директора на Д „ИТ” гр.Монтана на жалбоподателят „НИКЕЯ ДЕЙ“ ЕООД, с ЕИК ….. със седалище и адрес на управление гр.Лом, ул.“Стара планина“ №31, чрез управителя си В.А.Т. ***, на осн. чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.3 от КТ, му е наложено административно наказание „Имуществена санкция”, в размер на 1 500лв /хиляда и петстотин лева/, за извършено административно нарушение на чл.61, ал.1 от КТ, а именно за това, че при извършена проверка на място на 23.04.2020г. в 14,49ч. и по документи на 04.05.2020г. по спазване на трудовото законодателство в обект – хранителен магазин, находящ се в гр.Лом, ул.“Стара планина“ № 29, обект на „Никея Дей“ ЕООД гр.Лом, представлявано от В.А.Т. е констатирано, че дружеството в качеството си на работодател, е допуснало да работи лицето А. С. А. с ЕГН ********** да работи като обслужва самостоятелно клиенти на магазина, преди да има сключен трудов договор. Нарушението е констатирано с Протокол за извършена проверка от 05.05.2020г.

        В с.з. процесуалният представител на административнонаказаното лице – адв.П. моли съда да отмени изцяло атакуваното НП като неправилно и незаконосъобразно, тъй като в случая е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при съставяне на АУАН – липсват доказателства представляващият дружеството да е получил съставения акт. Алтернативно прави искане за приложение на нормата на чл.28 от ЗАНН и приемането на нарушението за малозначителен случай. 

      Процесуалният представител на въззиваемият ст.юрисконсулт С. К. оспорва подадената жалба, която намира изцяло за неоснователна. Намира, че извършеното административно нарушение е доказано по безспорен и категоричен начин, поради което моли съда да издаде решение с което потвърди НП изцяло, като правилно и законосъобразно.

      Депозираната жалба е процесуално допустима, подадена от лице, имащо правен интерес, в предвиденият от закона 7-дневен срок за обжалване.

       Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

       От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи по категоричен и безспорен начин следната фактическа обстановка :

       На 23.04.2019г. в 10ч. св.М.К.Т. и В.Х.Х., двамата инспектори в Д„ИТ” гр.Монтана извършили проверка за спазване на трудовото законодателство и осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в обект на дружеството – хранителен магазин, находящ се в гр.Лом, ул.“Стара планина“ № 29, обект на „Никея Дей“ ЕООД гр.Лом. При пристигането на проверяващите в обекта последните констатирали, че работи само едно лице, което обслужвало клиент на магазина. След като приключила с клиента проверяващите се представили на лицето А. А. и му предоставили да попълни декларация, в която последната посочила, че не е наета от управителя на дружеството, тъй като се обучава, но посочила работно време от 14ч. до 17ч.

      На място св.Т. попълнила Призовка, с която призовал  управителя на дружеството да се яви в ДИТ гр.Монтана на 19.05.2019г. за съставяне на АУАН, и връчил същата на продавача в магазина.  

      На 05.05.2020г. св.М.Т. съставила Протокол за извършена проверка и уведомила по телефона представител на дружеството за същия. Междувременно изпратила на адреса на който е седалището на дружеството копие от съставения протокол и покана за съставяне на АУАН на 19.05.2020г. Последните видно от известието за доставяне са получени от Н. Ж. на 08.05.2020г.

      На 19.05.2020г. в ДИТ гр.Монтана се явило лицето получило показаната за съставяне на АУАН Н. Ж. Г., която представила Пълномощно от управителят на дружеството В.А.Т.. Тъй като в представеното Пълномощно липсвало изрично посочване Георгиева да получи съставения АУАН, св.Т. след като съставила АУАН № 12-001587 от 19.05.2020г. в присъствието на св.В.Х.Х. и на П.С.А., в който описала констатираното нарушение на чл.61, ал.1 от КТ запознала явилата се в ДИТ гр.Монтана Г. с констатациите в него и го изпратила за връчване по пощата на адреса където е седалището на дружеството.

        Впоследствие въз основа на съставеният АУАН, АНО – Директора на Д „ИТ” гр.Монтана издал обжалваното НП № 12-001587 от 05.06.2020г., с което на осн. чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.3 от КТ наложил на „никея Дей“ ЕООД гр.Лом, в качеството му на работодател административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 1 500лв /хиляда и петстотин лева/, за извършено нарушение на чл.61, ал.1 от КТ.

      Горното се установява от фактическа страна от събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в с.з. свидетели М.К.Т., В.Х.Х. и П.С.А., които съдът кредитира, като обективни, последователни, и намиращи се във връзка, както по между си, така и с останалите събрани по делото доказателства.

       Съгласно разпоредбата на чл.6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установеният ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено от закона за наказуемо с административно наказание налагано по административен ред. Следователно деянието обявено за административно нарушение трябва да е извършено виновни –умишлено или непредпазливо, като законодателят е предвидил непредпазливите деяния да се наказват само в предвидените от закона случай.

        Нормата на чл.61, ал.1 от КТ изисква трудовият договор между работника и работодателя да бъде сключен преди постъпването на работа, като чл.62, ал.1 от КТ предвижда, че трудовият договор се сключва в писмена форма.

        В случая наложеното административно наказание е за нарушение на чл.61, ал.1 от КТ, а именно, че няма сключен трудов договор преди постъпването на работа на работника.

        Въз основа на събраните по делото доказателства по категоричен и безспорен начин се установява, че жалбоподателят „Никея Дей“ ЕООД гр.Лом, в качеството му на работодател е нарушил разпоредбата на чл.61, ал.1 от КТ, тъй като е приел на работа като работник – продавач лицето А. А., без да е сключил с нея преди постъпването му на работа трудов договор. В разпоредбата на чл.61, ал.1 от КТ законодателят изрично е посочил, че работодателят е длъжен да сключи с работника или служителя преди постъпването му на работа трудов договор. В настоящия случай са налице доказателства, че това изискване не е било изпълнено от жалбоподателя. Отношенията между него и работника се явяват трудови правоотношения съгласно чл.1, ал.2 от КТ, които следва да бъдат уредени със сключване на трудов договор.  По своето естество трудовия договор предпоставя престирането на работна сила при упражняването на конкретна трудова функция с уговорени съществени елементи: работно време, работно място, характер на извършваната работа /трудова функция/, трудово възнаграждение. Тези елементи от трудовото правоотношение са установени от контролния орган, видно от собственоръчно попълнената декларация от А., в която е вписала, че работи в „Никея Дей“ ЕООД, като не е наета, защото се обучава, но има работно време от 14ч. до 17ч. Изрично е отбелязала, че няма сключен трудов договор.

         От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че действително такъв е бил сключен няколко дни след проверката на дата 29.04.2020г. Обстоятелството, че трудовият договор е бил сключен по-късно във времето от постъпването на работа на работника се потвържава и от показанията на самия работник – св.А. А. е елемент от фактическия състав на нарушението по чл.61, ал.1 от КТ, а именно времевия момент - преди постъпване на работа. Така възникналите трудови отношения между дружеството - жалбоподател и работника не са били оформени съобразно изискванията на КТ, от което се налага обоснования и категоричен извод, че „Никея Дей“ ЕООД гр.Лом е осъществило съставомерните признаци на нарушението по чл.61, ал.1 от КТ, тъй като за да се изпълни неговият състав единствено е необходимо моментът на постъпването на работа от работника да предхожда във времево отношение този на сключване на трудовия договор, а тези факти са безспорно и категорично установени.

       С оглед извършеното нарушение законосъобразно наказващият орган е определил санкция на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от КТ.  С обжалваното наказателно постановление на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в минимален размер, който е съобразен с доказателствата в административното производство.

     Твърденията, че към момента на извършената проверка от длъжностните лица, А. не е престирала труд в полза на дружеството, а се е обучавала за продавач, не могат да доведат до извод различен от изложения. Съгласно чл.230, ал.1 от КТ „С трудовия договор с условие за обучение по време на работа работодателят се задължава да обучи работника или служителя в процеса на работата по определена професия или специалност, а работникът или служителят – да я усвои. Такъв договор с един и същ работник или служител в едно и също предприятие за обучение по същата професия може да се сключва само веднъж.“. Видно от цитираната норма, дори и да се обучава едно лице, с него също следва да бъде сключен трудов договор, макар и с условие за обучение, тъй като в тези случаи безспорно има престиране на труд в полза на работодателя, с оглед на което следва да бъде подадено и уведомление до НАП и едва след това работникът да бъде допуснат до осъществяване на трудовите си функции.

      При извършената служебна проверка, съдът не констатира да са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да съставляват основание за отмяна на наказателното постановление. Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН, който е съставен от компетентен орган, в рамките на материалната му и териториална компетентност. Съгласно чл.416, ал.1 от КТ актовете за нарушения на трудовото законодателство се съставят от държавни контролни органи, каквито съгласно  чл.399, ал.1 от КТ са ИА „Главна инспекция по труда“ и нейните подразделения. Обжалваното НП е издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ –Монтана в кръга на правомощията му по закон, с оглед нормата на чл.416, ал.5 от КТ. АУАН и обжалваното НП са съставени законосъобразно и  съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно и ясно описано, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено, както и доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран е и нарушителят. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя,  да опорочава атакувания акт и да налага неговата отмяна. С оглед изложеното настоящата инстанция намира за неоснователни направените в тази връзка възражения на жалбоподателя.

       Що се отнася до възражението за допуснато нарушение на чл.40, ал.1 ЗАНН, изискващ съставяне на АУАН в присъствие на нарушителя, съдът намира същото за неоснователно. Видно от представеното в преписката пълномощно,  процесният АУАН е съставен пред надлежно упълномощено за това от дружеството - жалбоподател лице. Отделно от това при съставяне и подписване на АУАН, както и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН пълномощникът не е възразил, че не притежава представителна власт. В случая санкционираното дружество не е било лишено от право на защита, последното надлежно упражнено с подаване на жалбата против НП, наемането на адвокат и активното участие в производството.

      Съдът намира, че в случая разпоредбата на чл.415в, ал.1 от КТ не може да бъде приложена, предвид изричната забрана на чл.415в, ал.2 от КТ. Нормата на чл.415в, ал.2 от КТ регламентира, че не са маловажни нарушенията на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 и 3 и чл.63, ал.1 и ал.2 от КТ. Предвид изричната уредба в посочената правна норма за този вид нарушения и недопускане от страна на законодателя прилагането на института на маловажност по смисъла на чл.415в, ал.1 от КТ в изрично посочените случаи, какъвто се явява и този за липсата на сключен трудов договор.

     Водим от горното, съдът намира подадената жалба за основателна и като такава същата следва да бъде уважена, а издаденото НП да бъде отменено изцяло, като неправилно и незаконосъобразно, за това

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                                      Р  Е  Ш  И  :

   

           

 

        ПОТВЪРЖДАВА         НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 12-001587 от 05.06.2020г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Монтана инж.Д. П. с което на административнонаказаното дружество „НИКЕЯ ДЕЙ“ ЕООД, с ЕИК …… със седалище и адрес на управление гр.Лом, ул.“Стара планина“ №31, чрез управителя си В.А.Т. *** на осн. чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.3 от КТ, му е наложено административно наказание „Имуществена санкция”, в размер на 1 500лв /хиляда и петстотин лева/, за извършено административно нарушение на чл.61, ал.1 от КТ, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

       Решението може да се обжалва пред Административен съд гр.Монтана, по реда на АПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните, за неговото изготвяне.

    

       След влизане в сила на решението препис от него да бъде изпратен на

Директора на Д „ИТ”  гр.Монтана за сведение и изпълнение.

 

        

                                                                          РАЙОНЕН  СЪДИЯ :