№ 107
гр. Шумен, 28.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VIII-И СЪСТАВ ( Н ), в публично
заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Валентина Люб. Тонева
при участието на секретаря Й.Р.К.
като разгледа докладваното от Валентина Люб. Тонева Административно
наказателно дело № 20223630202175 по описа за 2022 година
Обжалвано е Наказателно постановление № 22 – 0869 - 002214/ 02.09.2022г. на
Началник сектор към ОДМВР - Шумен, с което, на основание чл.53 от ЗАНН, чл.183, ал.4,
т.7, пр.1 от ЗДвП, на Я. Т. Г., ЕГН ********** от гр.Шумен, са наложени административни
наказания– „глоба“, в размер на 200 лева, за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП и глоба
в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 137 Б ал.1 от ЗДВП .
Жалбоподателят обжалва НП само в частта по отношение нарушението по чл.139, ал. 1, т. 1
от ЗДвП , а в останалата част заявява, че е заплатил наложената глоба и НП е влязло в сила .
Моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление в
обжалваната част. Излага твърдение, че не е допуснал описаното нарушение в АУАН и НП
по чл.139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
В съдебно заседание, редовно призован, не се явява лично, изпраща процесуален
представител адв. Д. Р., която поддържа жалбата в обжалваната част .
Процесуалният представител на въззиваемата страна, оспорва жалбата като неоснователна.
Моли съда, да потвърди издаденото наказателно постановление като правилно и
законосъобразно и излага доводите си за това.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона,
намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят, на 30.07.2022 г. в гр. Шумен, след кръстовище с ул.“Ген. Столетов“,
управлявал лек автомобил "Фолксваген голф" с ДК № Н0175ВР, собственост на „И.К.“
ЕООД, Булстат ***** като след спиране и проверка било установено, че водачът управлява с
констатирана значителна техническа неизправност-видоизменена шумозаглушителна
уредба, по начин, който оказва неблагоприятно въздействие върху нивото на шума; и
превозва дете Л.Б.Б., р. *********г., за което не е използвана обезопасителна система,
съобразена с размера и теглото на детето .
За описаните по-горе административни нарушения на жалбоподателя бил съставен Акт за
установяване на административно нарушение серия GA № 721015 от 30.07.2022г г.
Актосъставителят е посочил, че с горните деЯ.я от страна жалбоподателя са нарушени
разпоредбите на чл.139, ал. 1, т.1 от ЗДвП и чл. 137б ал.1 от ЗДВП.
Актът е бил подписан от нарушителя, като не е изложил възражения.
Впоследствие се е възползвал от законното си право и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН е
депозирал писмени възражения.В същите е посочил, че актът относно нарушението по
чл.139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е незаконосъобразен.В останалата част, по отношение чл. 137Б от
1
ЗДВП посочва, че тъй като е допуснал нарушението ще си понесе глобата .
По повод възражението е извършена проверка, приключила с докладна записка, със
становище за неоснователност на възражението .
Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-
наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 22 – 0869 -
002214/02.09.2022г. на Началник сектор към ОДМВР - Шумен, с което, на основание чл.53
от ЗАНН, чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, на Я. Т. Г., ЕГН ********** от гр.Шумен, са
наложени административни наказания– „глоба“, в размер на 200 лева, за нарушение на
чл.139, ал.1 т.1 от ЗДвП и глоба в размер на 50 лв., за нарушение на чл. 137 Б, ал.1 от ЗДВП.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото
писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя О.Ю. и
на свидетеля М. Халимова, от присъединените на основание чл. 283 от НПК писмени
доказателства.
Съдът намира, че напълно следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите,
доколкото същите лично са участвали в извършената проверка на жалбоподателя, като
лично са възприели състоЯ.ето на автомобила и показанията им почиват на техни
непосредствени впечатления за фактите, за които свидетелстват. В същото време
показанията им са еднопосочни, последователни и кореспондират, както помежду си, така
също и с останалия събран по делото доказателствен материал.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
При така установената фактическа обстановка по отношение на описаните в наказателното
постановление нарушения съдът приема, от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, движещите се по пътя пътни превозни
средства трябва да бъдат технически изправни, като съгласно нормата на чл. 101, ал. 4 от
ЗДвП неизправностите и тяхната класификация се определят с наредбата по чл. 147, ал. 1 от
същия закон.
Дали една неизправност е опасна, значителна или незначителна се преценява съгласно
предвидените изисквания в Наредба №Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за
проверка на техническата изправност на пътните превозни средства. По смисъла, вложен в
част I, т. 3, б. „а“ и "б" от Методиката за извършване на периодичен преглед за проверка на
техническата изправност на пътните превозни средства /Приложение № 5 към Наредбата/ е
налице значителна неизправност, в случай при описаната в наказателното постановление
неизправност - видоизменена шумозаглушителна уредба по начин който оказва
неблагоприятно въздействие върху нивото на шума. Посочено е, че когато системата за
намаляване на шума е очевидно изменена по начин, който би оказал неблагоприятно
въздействие върху нивото на шума, е налице значителна неизправност.
Именно в тази наредба се посочва, че методът, който следва да се използва за това е
субективна оценка, която и настоящия случай е направена от проверяващите.
В настоящия случай от материалите по делото се установява, че по време на извършване на
проверката управлявания от жалбоподателя автомобил е бил с видоизменена
шумозаглушителна уредба по начин, който оказва неблагоприятно въздействие върху
нивото на шума. В подкрепа на този извод са събраните в хода на производството гласни
доказателства чрез разпита на свидетелите. Нарушенията са описани по ясен и категоричен
начин и в акта за установяване на административно нарушение, а съгласно разпоредбата на
чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове имат доказателствена сила до доказване
на противното.
С оглед на всичко изложено, съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна и
субективна страна състава на обжалваното нарушение, доколкото на 30.07.2022 г. е
управлявал МПС с констатирана значителна техническа неизправност – видоизменена
шумозаглушителна уредба по начин, който оказва неблагоприятно въздействие върху
нивото на шума. Описаното е нарушение на разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП,
доколкото се квалифицира като техническа неизправност по смисъла вложен в разпоредбата
на чл. 101, ал. 4 от ЗДвП, във вр. Приложение № 5 към Наредба №Н-32 от 16.12.2011 г. за
периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни
средства.
ДеЯ.ето е извършено с вина под формата на пряк умисъл, доколкото водачът е бил наясно,
че посоченото МПС е с описаната по-горе техническа неизправност и въпреки това е поел
управлението над автомобила.
За обжалваното в наказателното постановление нарушение административно-наказателната
разпоредба на чл. 179, ал.6, т.2 от ЗДвП предвижда наказание "глоба" в размер на 200 лв., за
лице, което управлява технически неизправно пътно превозно средство, при констатирани
2
значителни неизправности.
Съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е издирил приложимия
закон, като правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно
абсолютния размер на предвидената в закона санкция.
По отношение на второто от посочените в наказателното постановление нарушения ,
доколкото в тази част НП не се обжалва , то е влязло в сила.
При преценка на обжалваното наказателно постановление съдът не установи наличието на
твърдените от жалбоподателя процесуални нарушения. Нарушението, както и
обстоятелствата, при които същото е установено е описано пълно и ясно, както в акта за
установяване на административно нарушение, така също и в издаденото въз основа на него
наказателно постановление.
С оглед естеството на нарушението и обстоятелствата по неговото извършване не са налице
условията за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Същото не се отличава с по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с други подобни случаи. В същото време
съдът намира, че липсват основания за квалифициране на нарушението като маловажно и с
оглед данните за личността на нарушителя, които се установяват от приложената по делото
Справка за нарушител от региона и от които става ясно, че същият е бил наказван
многократно за различни нарушения по ЗДвП.
С оглед на изложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява
правилно, законосъобразно и доказано и следва да бъде потвърдено изцяло.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на административно - наказващия
орган е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът
съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в съдебните
производства по обжалване на наказателно постановление страните имат право на разноски
по реда на АПК. Според нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли
оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на
подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН
предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт
/какъвто е настоящия случай/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер,
който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП/. В тази връзка съдът, като съобрази посочената
разпоредба, както и обстоятелството, че настоящото производство не се отличава с
фактическа и правна сложност, намира, че размерът на юрисконсултското възнаграждение
следва да бъде в размер на 80 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22 – 0869 - 002214/ 02.09.2022г.
на Началник сектор към ОДМВР - Шумен, с което, на основание чл.53 от ЗАНН, чл.183,
ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, на Я. Т. Г., ЕГН ********** от гр.Шумен в обжалваната част по
отношение нарушението по чл.139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
В останалата част Наказателно постановление № 22 – 0869 - 002214/ 02.09.2022г.
на Началник сектор към ОДМВР – Шумен е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА Я. Т. Г., ЕГН ********** от гр.Шумен, ул.
*************************************** да заплати на ОД на МВР - Шумен сумата от
80лв. /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено на
основание разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП, във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане
на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен
съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
3