№ 18059
гр. С., 03.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20231110106291 по описа за 2023 година
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК
за признаване за установено, че ответникът няма право на принудително изпълнение
срещу ищеца за следните суми, за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. №
44594/2011 г., СРС, 76 с-в, и се води изп. д. № 299/2012 г. по описа на ЧСИ С.Я.в, рег.
№ 844 в Регистъра на Камарата на ЧСИ, а именно: за сумата от 22 471, 84 лв. –
главница, сумата от 6 995, 53 лв. – лихва за забава за периода от 14.06.2010 г. до
18.10.2011 г., както и 1 473, 60 лв. – разноски по делото.
Ищецът твърди, че на 31.10.2013 г. бил издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. №
44594/2011 г., СРС, 76 с-в, въз основа на който на 13.02.2012 г. било образувано
изпълнително дело № 20128440400299 по описа на ЧСИ С.Я.в, взискател по делото –
„ОТП Ф.Б.“ ЕАД.. Сочи, че на 16.11.2015 г. е наложен запор върху всички банкови
сметки, депозити, вложени вещи в трезори, съдържание на касети и др. на ищеца в
Райфайзенбанк България ЕАД за сумата от 22 471, 84 лв. – главница, ведно със
законната лихва считано от 19.10.2011 г. до окончателното плащане на сумата, която
към 16.11.2015 г. е възлизала на 9 366, 03 лв., сумата от 6 995, 53 лв. – лихва за забава
за периода от 14.06.2010 г. до 18.10.2011 г., както и 1 473, 60 лв. – разноски по делото.
На 10.12.2018 г. бил конституиран взискател „ЕОС Матрикс“ ЕООД, за което ищецът
бил информиран със съобщение с изх. № 027433/05.06.2019 г. Същото съобщение било
изпратено на ищеца на 03.07.2019 г., връчено по реда на чл. 47 ГПК. С него ищецът
бил уведомен, че в двуседмичен срок от 03.07.2019 г. следва да се яви в канцеларията
на ЧСИ С.Я.в за получаване на ПДИ. Със същото уведомление бил насрочен опис за
продажба на движими вещи/недвижим имот, който не бил извършен. Твърди
последното изпълнително действие да е извършено на 20.11.2015 г., поради което
счита, че е изтекла погасителната давност за вземанията на ответника. Моли да бъдат
уважени предявените искове. Претендират се разноските по делото.
В становище от 28.06.2023 г. ищецът твърди, че запорът, наложен на 20.11.2015 г.,
до ден днешен не е вдигнат, което е достатъчен повод за завеждане на иск, поради
което претендира разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
В отговора на исковата молба ответникът признава исковете. Твърди, че не е
станал причина за предявяването им, поради което моли съдът да присъди разноски
1
съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
С предявяването на иска по чл. 439 ГПК длъжникът оспорва изпълнението, като
съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК искът може да се основава само на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. Искът по своя предмет е отрицателен установителен и има
за цел за отрече съществуването на изпълняемо право. В това производство ищецът
може да навежда всички правопогасяващи, правоотлагащи, правопрекратяващи
възражения, основани на факти, непреклудирани в производството по издаване на
изпълнителното основание. Претенцията на длъжника следва да се основава на ново
твърдение за настъпил факт, а не на липса на такъв, доколкото основанието на
ответника вече е било доказано и удостоверено с изпълнителното основание. В
производството по издаване на заповед за изпълнение, законодателят е предвидил
редица средства за защита на длъжника. Така, съгласно чл. 414, ал. 1 ГПК длъжникът
може да възрази срещу заповедта за изпълнение, от което следва правото на кредитора
съгласно чл.415 ГПК да предяви иск за установяване на вземането си. Когато обаче
възражение не е подадено, липсва и необходимост от предявяване на иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, заповедта за изпълнение влиза в законна сила – арг.
чл.416 ГПК. Изпълнителният лист се издава въз основа на влязлата в сила заповед за
изпълнение и следователно изпълнителното основание се ползва със стабилитет.
Затова неподаването на възражение по чл.414, ал.1 ГПК, оттеглянето му или влизане в
сила на съдебното решение по иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК имат за
последица създаване на стабилитет на заповедта за изпълнение.
С доклада по делото, неоспорен от страните са обявени са за безспорни и
ненуждаещи се от доказване, с оглед направеното признание на предявените искове,
всички обстоятелства по делото, включително изтекла погасителна давност за
претендираните от ответника вземания.
Поради изложеното предявеният отрицателен установителен иск следва да бъде
изцяло уважен.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК, разноските не се възлагат върху ответника ако той не
е дал повод за завеждане на делото и признае иска. По приложението на цитираната
норма е налице установена трайна съдебна практика на ВКС, с която настоящият
състав се солидаризира и която приема, че първата предпоставка по чл. 78, ал. 2 ГПК
липсва когато сезирането на съда е условие за упражняване на субективните права на
ищеца. В настоящата хипотеза ответникът е станал причина за завеждане на делото,
защото при образувано изпълнително производство, въз основа на изпълнителен лист,
предявяването на иск по чл. 439 ГПК за оспорване на изпълнението въз основа на
факт, настъпил след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
издаден изпълнителния лист /в какъвто смисъл в случая е било направено възражение
за изтекла давност/ е единствената възможност за защита на длъжника. Същият се е
възползвал от правото си да установи, че изпълняемото право е отпаднало, поради
факт, който е настъпил след съдебното му установяване и който е от значение за
съществуването му. Подобно възражение длъжникът не е могъл да направи пред
съдебния изпълнител, защото основанията за прекратяване на изпълнителното
производство са изчерпателно изброени в закона и позоваването на изтекла
погасителна давност не е сред тях.
При този изход на спора и предвид направеното своевременно искане в тази
насока, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва да се присъдят
сторените от ищеца деловодни разноски.
В полза на адв. А. Д. да бъде присъдено адв. възнаграждение за осъществена
безплатна правна помощ и съдействие на ищцата Х. К. Т. в настоящото производство.
2
Своевременно релевираното от процесуалния представител на ответника възражение
по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение е основателно. Когато с една искова молба са предявени от един ищец
срещу определен ответник в обективно кумулативно съединение оценяеми искове,
интересът, върху който следва да се определи минималният размер на адвокатското
възнаграждение, е сборът от цената на всички искове – в този смисъл е Определение №
29 от 20.01.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 2982/2019 г., II т. о., ТК. В конкретния случай
сборът от цената на всички искове е в размер под 30 940,97 лв., поради което
минималното адвокатско възнаграждение, изчислено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г., възлиза в размер на 3750,32 лева с ДДС.
Ищецът е освободен от заплащането на държавна такса на осн. чл. 83, ал. 2 ГПК.
Ответникът следва да бъде осъден на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на СРС сумата от 1237,64 лева разноски за
дължимата в настоящото производство държавна такса.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения Х. К. Т., ЕГН ********** с
адрес гр. С., жк. „С.р.а“, бл. вх, ет ап., че по отношение на „ЕОС Матрикс“ ЕООД,
ЕИК ... НЕ СЪЩЕСТВУВА ПРАВОТО НА ПРИНУДИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ за
следните суми, за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 44594/2011 г., СРС,
76 с-в, а именно: за сумата от 22 471, 84 лв. – главница, сумата от 6 995, 53 лв. – лихва
за забава за периода от 14.06.2010 г. до 18.10.2011 г., както и 1 473, 60 лв. – разноски
по делото въз основа на който е образувано изп. д. № 299/2012 г. по описа на ЧСИ
С.Я.в, рег. № 844 в Регистъра на Камарата на ЧСИ.
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК ... ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Софийски районен съд на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК
сумата от 1237,64 лева разноски за държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38а, ал. 1 ЗАдв. „ЕОС
Матрикс“ ЕООД, ЕИК ... да заплати на адв. А. Д. от САК сумата в размер на 3750,32
лева с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна
правна помощ и съдействие на Х. К. Т..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3