М О Т И В
И
към
Решение № 65 от 17.06.2020 г. по АНД № 82/ 202 г.
по описа
на Районен съд - Луковит
С
постановление Районна прокуратура – Луковит е направила предложение по
реда на чл. 375 от НПК за освобождаване на обвиняемия В.Т.В., с ЕГН ********** от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а от НК, за престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК, за това, че на 01.07.2019
г. с.Д., област Ловеч, около 17.10 часа на ул. „П.“ № *, извършил непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото - обиждал с думите „курва“, „боклук“ и псувал с думите „ще те еба в
устата“ Е. М. П., живуща ***, както и ударил същата с ръка по главата и тялото;
псувал с думите „майка ти да еба“ и ударил с юмрук по лицето С. А. П. живущ ***;
крещял на улицата, че „му е през хуя, дали ще викат полиция, че „можел да ги
избие всичките, ако поиска“.
Представителят
на прокуратурата поддържа повдигнатото обвинение и предлага, при безспорно
установената фактическа обстановка, обвиняемият В. да бъде признат за виновен в
извършване на престъплението, за което е предаден на съд
и при наличието на предпоставките по чл. 78а,
ал. 1 от НК, да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание глоба. По отношение размера на наказанието което да
бъде наложено, представителят на прокуратурата предлага да бъде
определено в минимален размер.
Обвиняемият В.Т.В.
редовно призован, се явява и лично участва в наказателното производство.
Признава вината си и изразява съжаление за извършеното. Дава обяснения,
твърдейки, че отишъл до къщата за гости, за да търси приятелката си. Извикал: „Т. там ли е“, някой го блъснал отзад и си помислил,
че е Т., след което ударил по врата С., който скочил да се бие с него. Разбрал,
че не е Т., а е Е., с която се скарал и я ударил по врата. Тогава бил употребил
доста алкохоли смътно си спомня за случая. Не си спомня чак такива неща да е
приказвал. Твърди, че по принцип не обича да псува, но може да е казал нещо, но
не си спомня, тъй като бил много пиян. Ударил С., но и той го ударил. В правото
си на последна дума иска да му бъде наложена минимална глоба.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и 18 от НПК, намери за установено следното:
Обвиняемият
В.Т.В., с ЕГН **********, е роден на *** ***, не е женен, със завършено средно
образование, не работи и не е осъждано /настъпила реабилитация/.
Свидетелката
Е. М. П. живее в с. Д., ул. „П.“ № *, заедно с дъщеря си, която е на 5 годишна
възраст.
На 01.07.2019г.
около 17.10 часа, след като бил употребил алкохол, обвиняемият В. Т. В. отишъл
пред дома на свид. П., находящ се в с.Д., ул. П. № *. Двамата не се познавали,
но В. започнал да вика силно пред входната й врата. Свидетелката П., която била
с дъщеря си, излязла на улицата за да провери кой и за какво я търси. Възприела
непознат мъж, до който имало паднало колело. Това бил обвиняемият В. и свид. П.
го попитала - какво иска, а той й отвърнал да извика отвън да излезе лице на
име Т.. Свидетелката П. му отговорила, че в дома й няма такава жена.
Обвиняемият В. обаче продължил да настоявал тя да извика Т., но П. отново му
отговорила, че няма в дома си такова лице. Тогава обв. В. започнал да я обижда
с думите „курва“, „боклук“, напсувал я и израза: „ще те еба в устата“, като
продължавал да крещи към П. искайки от нея да извика Т.. Същата отново му
казала, че няма в дома й такава жена. Обвиняемият В. обаче се приближил към П.,
вдигнал дясната си ръка и я ударил по главата. След това посегнал да я удари и
втори път, но свид.П. вдигнала ръка, за да предпази главата си и ударите
попаднали в ръката и тялото на П.. Той продължил да обижда П., наричайки я
„курва“, „боклук“, крещял на св. П. да извика Т., като всички тези действия
били възприети от петгодишното дете на П., което силно се уплашило от
случващото се и се разплакало. Междувременно виковете и крясъците на обв. В.
били чути от свидетелите С. А. П. и К. Р . И., съседи на П.. Двамата бързо се
оправили към дома й, за да проверят какво се случва. Същите възприели
отправяните спрямо П. обиди от обв. В., възмутили се от поведението му. Също
така възприели, как обв. В. започнал да рита с крак и по портата на къщата на П.,
като продължил да я нарича „курва“ и „боклук“. Свидетелят П. предупредил обв. В.
да престане, защото ще извикат полиция. Тогава обв. В. започнал да крещи на
улицата, че „му е през хуя, дали ще викат полиция“, че „можел да ги избие
всичките, ако поиска“. В това време на улицата имало други деца, които силно се
уплашили от случващото се. Свидетелят П. се опитал да успокои обв.В., но
последният ударил с юмрук по лицето П.. Обвиняемият В. посегнал да удари още
веднъж П., но П. застанал пред нея и ударът попаднал в неговите гърди.
Крясъците и псувните на обв. В. не спирали, което разплакало децата по улицата.
Свидетелят П. успял да влезе в дома си и да подаде сигнал в РУ Луковит за
случващото се. След пристигане на място на полицейските служители обв. В. бил
отведен от тях до дома му. Няколко дни след инцидента детето на свид. П.
продължавало да се страхува от мъжа, който ударил майка му.
На
следващия ден, свидетелката П. отишла на преглед и се снабдила с медицинско
свидетелство за причинените й от обв. В. телесни увреждания.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена в рамките на
фактическите положения, посочени в обвинителния акт на Районна
прокуратура - Луковит, въз основа на кратките обвиняемия на В., събраните
в наказателното производство гласни и писмени доказателства, подробно изброени
в описа към досъдебно производство № 237/ 2019 г. по описа на РУ МВР - Луковит,
приобщени по реда на чл. 283 от НПК и преценени съобразно разпоредбата на чл.
378, ал. 2 НПК.
Събраните
гласни и писмени доказателства са непротиворечиви помежду си, взаимно се
подкрепят и допълват като всестранно и пълно изясняват всички релевантни за
делото обстоятелства.
Въз
основа на така приетата за установена фактическа обстановка, съдът приема, че с
деянията си обвиняемият В.Т.В. е осъществил състава на престъплението по чл. 325,
ал. 1 от НК, тъй като на дата 01.07.2019 г. с.Д., област Ловеч, около 17.10
часа на ул. „П.“ № 4, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - обиждал с думите
„курва“, „боклук“ и псувал с думите „ще те еба в устата“ Е. М. П., живуща ***,
както и ударил същата с ръка по главата и тялото; псувал с думите „майка ти да
еба“ и ударил с юмрук по лицето С. А. П. живущ ***; крещял на улицата, че „му е
през хуя, дали ще викат полиция, че „можел да ги избие всичките, ако поиска“.
От
обективна страна изпълнителното деяние на хулиганството се състои в извършване
на непристойни действия, а такива са всички неприлични, безсрамни действия,
скандализиращи действия, които очевидно противоречат на установения в
обществото морал и порядък, с които се демонстрира едно грубо незачитане на
обществото и на принципите, върху които е изградено нормалното му съществуване.
В случая
безспорно са установени такива действия извършени от страна на обв.В. станали
достояние на множество лица, тъй като с поведението си - крещейки, обиждайки и
псувайки свидетелката Е. М. П., както и нанасяйки удари на свидетелите Е. М. П.
и С. А. П., обвиняемият В. е осъществил обективните признаци от състава на
престъплението „хулиганство“. Изпълнителното деяние се изразява в извършването
на непристойни действия, описани по-горе, в разрез с установения в обществото
морал и порядък. Посочените действия са станали достояние на съседите на
свидетелката П., както и на нейното дете и на другите деца, които играели по
улицата. Тези действия са извършени на обществено място, на улицата, пред дома
на свид. П., като с тях обвиняемият В. е нарушил грубо обществения ред,
възбудил е възмущение у присъстващите, погазил е общоприетите норми на
поведение, като е изразил неуважението си към тях.
От
субективна страна деянието на обв. В. е извършено при пряк умисъл, по смисъла
на чл. 11, ал. 2, предл. 1-ро от НК. Същият е съзнавал всички елементи от
състава на престъплението - противообществения характер на своите действия, че
чрез тях демонстрира явното си неуважение към обществото, незачитане честта и
достойнството на отделната личност, както и че същите грубо нарушават
обществения ред. Същият е съзнавал, че не спазва установения обществен ред, и
че поведението му не съответства на общоприетия морал.
Безспорно
е, че инкриминираните действия не само че са били годни, но са и въздействали
на лицата, които са ги възприели по начина регламентиран в разпоредбата на чл. 325,
ал. 1 от НК.
Налице е
и хулигански мотив като специален субективен признак на престъплението. Този
мотив е ясно установен и изразен, има своето външно проявление и е достатъчно
подчертан, за да бъде оспорван - непристойните действия са осъществени
безпричинно, без всякакви задръжки, при отсъствието на какъвто и да било личен
мотив, отличават се с продължителност и упоритост, израз са на открита
демонстрация за необвързаност и пренебрежение към общоприетите норми за
поведение. Прави впечатление, че обвиняемият В. е действал с ясно съзнание, без
да е бил под въздействието на алкохол, което категорично извежда хулиганския
мотив в поведението му.
Причина за
извършване на деянието са неуважение и пренебрегване на установения в
обществото ред. Съдът прие като смекчаващо отговорността обстоятелство
направеното самопризнание и изразеното съжаление. Не намери отегчаващи
отговорността обстоятелства.
Като взе
предвид изложеното, съдът намира, че са налице едновременно условията,
предвидени в чл. 78а, ал. 1 от НК, тъй като за умишленото престъпление по чл. 325,
ал. 1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до две години или
пробация, обвиняемият В. е пълнолетен, не е осъждан за престъпление от общ
характер /реабилитиран/, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда
на раздел IV на глава VIII от НК, и от престъплението не са причинени
имуществени вреди. Същевременно не са налице отрицателните предпоставки предвидени
в разпоредбата на чл. 78а, ал. 7 НК.
По тези
съображения, след като призна обв.В. за виновен за извършено престъпление по
смисъла на чл. 325, ал. 1 от НК, на основание чл.78а, ал. 1 от НК съдът го
свободи от наказателна отговорност и му наложи административно наказание глоба,
в размер 1000 /хиляда/ лева. При определяне размера на глобата в минимално
предвидения размер, съдът съобрази със всички установени по дело
обстоятелството относно семейното и имотното състояние на обвиняемия В., както
и изразеното искрено съжаление от действията му, признаването на
вината и съдействието оказано на разследващите органи, както и критично
отношение към поведението си. При това положение, съдът намери,
че определения размер на наказанието в минималния предвиден в закона се явява
справедлив, съответстващ на тежестта на престъплението, в най-голяма степен
ефективно би въздействал върху личността на обвиняемия В. и адекватно би
съдействал за изпълнение целите на административното наказание по чл. 12 от ЗАНН.
Водим от
гореизложеното, съдът постанови решението
си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: