Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 13.12.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, І-29 състав, в публично съдебно заседание на осми декември през
две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТ БОШНАКОВА
при секретаря Михаела Митова, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 11244
по описа на съда за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 50 от ЗЗД.
Ищецът П.Г.П. навежда следните
обстоятелства за обосноваване на исковата претенция: настъпило на 23.10.2015 г.
напречно падане на дърво на пешеходна алея в парк Борисовата градина в гр.
София върху сина й Ц.Ц.; причинени на сина й
травматични увреждания, довели до неговата смърт; принадлежност на падналото дърво
на зелената система на парк Борисовата градина, представляващ публична общинска
собственост, и за причинените вреди от което като собственик на вещта
(падналото дърво) носи С.О., която има и задължението да поддържа и осъществява
контрол върху озеленените площи в парка; причинени й от загубата на нейния син
болки, страдания и дълбока психологическа травма, справедливото обезщетяване на
които възлизало на 100000 лева. Претендира тази сума, заедно със законната
лихва от 23.10.2015 г. до окончателното й изплащане и разноските по производството.
Ответникът С.О.в законоустановения процесуален срок оспорва иска,
възразявайки че е изпълнила възложените й задължения по поддържане и контрол на
дървесната растителност на територията на лесопарка, което се установявало от
прекратеното наказателното производство, а и за продължителността на живота на
дървесната растителност, като част от живата природа, не можели да бъдат
определени точни граници, поради влиянието върху нея на различни фактори –
релеф, климат и други, поради което нейните проявления в случая представлявали
природно бедствие, непредотвратимо от човешки действия. При евентуалност
навежда и възражение за завишаване на размера на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди.
Съдът, като прецени всички
доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено
следното:
По делото се установява от
доказателствената съвкупност, а и не е спорно между страните, че на 23.10.2015
г. в гр. София, около 12.00 часа, на пешеходна алея в парк Борисовата градина,
намираща се между бул. Драган Цанков и бул. Симеоновско шосе, преминаващият по
нея Ц.Ц. – син на ищеца П.П.,
на около 45 метра от входа на лесопарка, бил ударен и притиснат от паднало
напречно на пешеходната алея дърво - американски червен дъб, което и лесопарк
Борисова градина, от който то е било част, са собственост на ответника С.О.. Установява
се по несъмнен начин от заключението на съдебномедицинската експертиза,
изготвено въз основа на аутопсионен протокол от 23.10.2015 г. и изводите на което
съдът възприема като обективно и компетентно дадени от вещото лице, че на Ц.Ц., който към този момент бил на 41 години, били причинени от
падналото дърво различни по вид и значителни по обем травматични увреждания, представлявали
съчетана травма с водещи закрити гръдна и коремна травми, довели до настъпването
на смъртта му.
За настъпилата в резултат от
падналото дърво смърт на Ц.Ц. е образувано
наказателно производство по ДП № 176/2016 г. по описа на СО – СГП, пр. пр. №
8295/2016 г. по описа на СГП, срещу неизвестен извършител за престъпление по
чл. 123, ал. 1 от НК, което след проведеното разследване, включително и въз основа
на дадени указания при осъществен съдебен контрол по реда на чл. 243, ал. 4 и
сл. от НПК, отново е било прекратено с постановление от 28.07.2020 г. на прокурор
при СГП на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2
от НПК поради липса на виновно поведение на конкретно лице, причинило смъртта
на Ц.Ц., съответно на осъществено престъпление от общ
характер. Изложеното в постановлението е обосновано и с представеното
заключение на допълнителна комплексна експертиза в състав от седем вещи лица, обсъдено
и от наказателния съд, осъществил съдебен контрол за обосноваността и законосъобразността
на обжалваното постановление за прекратяване на наказателното производство и
приел постановлението за необосновано, а преведеното разследване - при
неизвършени процесуално-следствени действия за установяване на относими към предмета
на доказване обстоятелства, обосновало неговата отмяна с определение от
06.10.2020 г., постановено по н.ч.д. № 3312/2020 г. по описа на СГС, НО. Изводите
на така представените актове и заключение на лесотехническата експертиза от
наказателното производство не обвързват гражданския съд и част от тях (тези на
заключението експертизата) не могат да бъдат ценени, тъй като не са дадени чрез
доказателствено средство, надлежно събрано с участието на страните по исковото производство
и при разглеждане на спора помежду им – арг. от чл. 11 във вр. с чл. 195 и 200
от ГПК.
Установява се по делото от
представените планове за м. октомври 2015 г., писма (разрешителни) от 2014 и
2015 г. и актове от наказателното производство, че преди настъпването на
смъртта на Ц.Ц. почистването на лесопарк Борисова
градина, включително и премахването на сухи дървета в парка, било възложено от
ответника на С.О.на трето на исковото производство лице - Ж.– М ЕООД.
Премахване на такива дървета в близост до детски площадки, пейки и пешеходни
алеи и намиращи се такива покрай бул. Драган Цанков, било възлагано периодично
от ответника месеци преди процесния случай, вкл. и през м. август 2015 г., и
непосредствено преди него (така установените факти на л. 11 от определение от
06.10.2020 г. по н.ч.д. № 3312/2020 г. по описа на СГС, НО, за премахване на
сухи дървата от другата страна на пешеходната алея около седмица преди процесния
случай).
По делото е изслушано и прието
заключение на съдебно-лесотехническа експертиза, от което се установява, че
причината за падането на 23.10.2015 г. на дървото на пешеходната алея в
лесопарк Борисова градина в гр. София са загнилите му корени. Вещото лице
изяснява, че кореновото гниене е характерно за дърветата от вида Американски червен
дъб, когато растат на тежки глинести почви върху терени без добро водооттичане,
каквито са конкретните почвени и микрорелефни условия в този район от лесопарк
Борисовата градина. Кореновата система на падналото дърво, освен че са се
развивали гнилостни процеси в нея, е била много слаба и не е можела да осигури
механичната му устойчивост, което според заключението е характерно за повечето
дървета в гористата част на Борисовата градина и се дължи на факта, че те не са
били прореждани през отминалите етапи на живота си и са се развивали при липса
на растежен простор. Според вещото лице падането на дърво с изгнили корени се
случва при ветровито време или след единичен порив на вятъра, какъвто често
може да се появи дори и при тихо време и вещото лице е срещало при
практическите си учебни занятия със студенти в парка. Падането на едно дърво
обикновено траело няколко секунди и се съпровождало от остри звуци. Изяснява се
от заключението, че от изготвените снимки на дървото при неговия оглед не се
установява дали същото е било живо или мъртво. Не са забелязвали външни белези,
по които да се установи кореновото гниене, което често протичало без видими
белези и не можело да се установи при външен оглед. Плесенните гъби, които се
наблюдавали, не били върху кората, а под нея, и са станали видими след
откъртването на кората при падане на дървото, а и същите не били индикатор за
кореново гниене. Не се забелязвали и плодни тела на дървесиноразрушаващи гъби
по стъблото и корените на падналото дърво, които били индикатор на процесите на
гниене и не можели да останат незабелязани, когато съществували, а в случая такива
отсъствали и дървесината на стъблото на падналото дърво изглеждала съвсем
здрава в отрезите. Според таксационните описания от инвентаризацията на
лесопарк Борисова градина от 2016 г. дървото попадало в „подотдел 21б“ със
средна височина на дървостоя 28 метра, средна възраст 110 години и среден
диаметър 30 см (конкретното дърво 35 см). Дървото е растяло на 14 метра от
периферията на пешеходната алея, която е с ширина 3 метра, като основата на
стъблото лежала на земята на мястото, където е била към момента на трагичния
инцидент. Вещото лице достига до извод, че поради липсата на посочените външни
белези за опасността от дървото, падането му в парка е било непредвидимо и
непредотвратимо събитие. Този извод съдът възприема само относно падането на конкретното
дърво, но не и относно риска от настъпване на такова събитие за дървета от този
вид в същия район на парка и опасността за посетителите в него. Съществуването
на тежки глинести почви върху терен без добро водооттичане в този район от парк
Борисовата градина, водещи до кореново гниене за дърветата от вида Американски
червен дъб, каквото е било процесното, и липсата на растежен простор за
дърветата поради неосъществено прореждане, които условията предпоставяли предходно
падане на дървета в същия район на парка, установено при проведено научно изследване
на 17.04.2015 г. (така данните по заключението на комплексната експертиза от
наказателното производство, неоспорени изрично от страните), несъмнено водят до
съществувала възможност да се предвиди настъпването на гнилостни процеси в
корените на такива дървета и развитие на коренова система, неосигуряваща механичната
им устойчивост, съответно падането на дървесните насаждения от този вид в парк
Борисова градина, в бъдеще.
За претърпените от ищеца П.П. неимуществените вреди, които по своя характер са
негативни преживявания в резултат от въздействието на определен факт върху
физическата и емоционалната сфера на индивида, пред настоящата съдебна
инстанция са разпитани свидетелките Е.Г. и Ф.К.. От показанията на св. Е.Г. се
установява, че ищецът П.П., с която са дългогодишни
приятелки, й се обадила за трагичния инцидент в парк Борисовата градина, чут от
нея по телевизията, и за тревогата й, че пострадалият може да е синът й, с
който живеели заедно и който й споделил, че ще се разхожда там. Когато я завели
в парка и видели сина й на пешеходната алея, състоянието на ищеца П.П. като майка било неописуемо и тя изпаднала в шок. Случилото
се променило начина й на живот - не можела да се храни и спи, психическото й
състояние било нестабилно. Посоченото състояние на ищеца П.П.
се установява и от показанията на св. Ф.К., която е неин близък колега и с която
работела заедно в УМБАЛ Царица Йоана - ИСУЛ. Тя свидетелства за невъзможността на
ищеца П.П. да превъзмогне плача от случилото се със
сина й и понастоящем, която и видимо занемарила външния си си вид, който преди се
свързвал с такъв на суетна жена, станала нетърпелива към пациентите и лесно
избухвала, като това й състояние било и една от причините за преустановяване на
нейната работа като лекар. Разкрива ищецът П.П. като изключителна
грижовна майка.
Съдът
цени показанията на свидетелите при преценката им съобразно чл. 172 от ГПК с
оглед на всички данни по делото, като отчита възможната им заинтересованост от
изхода на спора. Доколкото обаче изложеното от свидетелките почива на
непосредствените им възприятия и не се опровергава от останалите доказателства,
съдът не намира основание да им откаже вяра, а и показанията им се подкрепят от
останалите доказателства по делото.
Други относими доказателствени
средства в предвидените от процесуалния закон срок не са ангажирани по
производството.
При така установените данни
съдът приема от правна страна следното:
Отговорността по чл. 50 от ЗЗД
е обективна и безвиновна отговорност за вреди, произлезли от обективно присъщи
(вътрешни) свойства, качества или недостатъци на вещта, солидарно за
собственика и лицето, под чийто надзор тя се намира. Тази отговорност се свързва
със задължението да се упражнява надзор върху вещта, което се изразява в нейното
наблюдение и полагане на грижа за нейното правилно управление и употреба. В случаите, когато вредите са настъпили в резултат както
от вещта, така и от виновното поведение на дадено лице, отговорността на този,
който е възложил работата и същевременно е собственик на вредоносната вещ или
тя се намира под негов надзор, се основава едновременно на чл. 49 и 50 от ЗЗД,
като тя се основава на чл. 50 от ЗЗД когато вредите са настъпили в резултат на
вещта, с която си служи деецът, без за тяхното настъпване да е допринесъл самият
той. Собственикът на вещта и
лицето, под чийто надзор се намира същата, се освобождава от отговорност за
причинените от нея вреди, само когато се установи, че вредите са резултат на
изключителната вина на трето лице или пострадалия или на непреодолима сила,
когато въобще не възниква отговорност за непозволено увреждане. В тази смисъл разясненията,
дадени в ППВС № 7/1958 г., ППВС № 17/1963 г. и ППВС № 4/1975 г.
Устройството на озеленени и
залесени площи в урбанизираните територии е уредено в разпоредбите на Закона за
устройство на територията (ЗУТ). Съгласно чл. 61, ал. 2 и 4 и чл. 62, ал. 3 от ЗУТ парк Борисова градина, реализиран и съществуващ на територията на С.О.,
представлява озеленена площ за широко обществено ползване, предназначена за
трайно задоволяване на обществени потребности от общинско значение, която се
устройва и опазва и като защитена територия, предпоставяща приложимостта и на режима за опазване и ползване на такива територии, регламентиран
в Закона за защитените територии
(ЗЗТ), и която представлява публична общинска собственост. Падналото дърво,
причинило на 23.10.2015 г. смъртта на Ц.Ц., като част
от тази озеленена площ на територията на общината, е също общинска собственост
на С.О., по арг. от чл. 3, ал. 2, т. 1 от Закона за общинската собственост
(ЗОС) във вр. с чл. 61, ал. 4 от ЗУТ и чл. 3, ал. 3 от ЗОС.
Установи се от преценката на доказателствената
съвкупност по делото, че причина за падането на 23.10.2015 г. на дървото от вида Американски червен дъб
на пешеходна алея в парк Борисова градина в гр. София, причинило смъртта на Ц.Ц. – син на ищеца П.П., са
загнилите му корени и слаба коренова система за осигуряване на механичната му
устойчивост. Следователно падането на дървото се дължи на качествата и проявили
се недостатъци на вещта (дървото) и затова общината отговаря за причинените
вреди на основание чл. 50 от ЗЗД.
Непреодолимата сила, изключва
отговорността за непозволено увреждане, включително и в случаите на
отговорността по чл. 50 от ЗЗД, противно на изложените от ищеца доводи от ищеца
в тази насока. Падането на дървото обаче съдът приема, че не представлява
непреодолима сила. За да е налице това правоизключващо обстоятелство, трябва да
има не само непредвидимост и непредотвратимост на събитието, но непредвидимост
и непредотвратимост и на неблагоприятните последици от него при полагане на
дължимата грижа (решение № 6 от 27.02.2013 г. по т. дело № 1028/2011 г. на ВКС,
ТК, I ТО, решение № 103 от
27.10.2020 г. по гр. дело № 3859/2019 г. на ВКС, ГК, III ГО, и други). Въпреки
отсъствието на външни белези по дървото за кореновото му гниене, при установените
факти за наличие на дървета от вида Американски червен дъб, растежът на които се
е осъществявал в този район от парк Борисовата градина при тежки глинести почви
върху терен без добро водооттичане, и на неосъществено прореждане на дърветата
през отминалите етапи на живота им за осигуряване на растежен простор е имало
възможност да се предположи настъпването на гнилостни процеси в корените на такива
дървета и развитие на коренова система, неосигуряваща механичната им
устойчивост, съответно падането на дървесни насаждения от този вид в бъдеще. От
заключението на техническата експертиза се установи, че падането на дървото в
случая е настъпило в резултат от загнилите му корени и много слаба коренова
система, траело няколко секунди и се съпровождало от остри звуци и не е могло поради
липсата на външни белези да се предвиди осъществяването му. Падането на дърво
от този вид обаче е могло да се предположи от конкретните почвени и микрорелефни
условия в този район от парк Борисова градина, водещи до характерно за
дърветата от вида Американски червен дъб кореново гниене със средна височина на
дървостоя от 28 метра, и от липсата на растежен простор за развитие на коренова
система, осигуряваща механичната им устойчивост. При наличието на такъв риск за
дърветата от този вид в близост до пешеходна алея в парка (в случая на отстояние
от 14 метра от периферията й), застрашаващ сигурността на хората – живота и
здравето им като най-висша ценност, като видно от заключението на техническата
експертиза, макар и изрично да не е посочено в него, реализирането му и последиците
от неговото настъпване е могло да бъдат предотвратени с прореждане или
премахване на такива дървета. Възможност за преодоляване на такъв риск и
последиците от реализирането му са предвидени и в чл. 44 и сл. от Наредба за изграждане,
поддържане и опазване на зелената система на С.О.(редакция от 11.10.2007 г.,
приложима в случая), предвиждащи изрично и за възможност от премахване дървета,
застрашаващи сигурността на гражданите. Такава несъмнено е съществувала и с
поставянето на указателна табела и/или ограничаване достъпа до такъв район в
парка. Неприложимостта на тези средства за преодоляване в случая не се и
установява от ответника съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК, навел правоизключващото
отговорността му възражение. Следователно С.О.като собственик на парка,
съответно на дървото, не може да се освободи от отговорност поради непреодолима
сила, поради което и възраженията на ответника в обратния смисъл се явява
неоснователни.
Претърпените от ищеца П.П. неимуществени вреди, които представляват неблагоприятно
засягане на лични блага, не биха могли да бъдат възстановени, поради което
предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя
съобразно критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Релевантните
обстоятелства за размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди
от настъпила от деликт смърт на близък родственик са специфични за всяко дело,
но във всички случаи правилното прилагане на критерия за справедливост по чл.
52 от ЗЗД при неговото определяне е обусловено от съобразяване с указаните в
Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС общи критерии - момент на настъпване
на смъртта, възраст и обществено положение на пострадалия, степен на родствена
близост между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действително
съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение
житейски отношения и общото икономическо състояние на обществото към момента на
увреждането.
В случая се установи, че в
резултат на падналото дърво в парк Борисова градина, станало на 23.10.2015 г.,
е починал синът на ищеца П.П., която съгласно Постановление
№ 4/1961 г. на Пленума на ВС е от кръга на лицата, които имат право на обезщетение
за неимуществени вреди при причинена смърт от непозволено увреждане. Установи
се, че към датата на процесния трагичен инцидент пострадалият Ц.Ц. е бил на 41-годишна възраст, а неговата майка - ищеца П.П., на 68 години. Съдът приема въз основа на показанията на
разпитаните свидетели, степента на родство, емоционалната близост и житейска
гледна точка, че в резултат на това ищецът П.П. е
претърпяла значителни неимуществени вреди, изразяващи се в силна и трайна мъка
и значително и непреодолимо страдание от внезапната и необратима загуба на своето
дете. Връзката помежду им на дете и родител е била силна, предпоставена и от
съвместното им живеене. Прекъсването на тази връзка помежду им по неочакван и
изключително стресиращ начин, психологическата травма от който е непреодоляна и
понастоящем, е лишило майката от нейната житейска опора и е довело до
невъзможно преодоляване на мъката от необратимата загуба и липса на детето й в
негова перспективна в личен и професионален аспект възраст, представляваща
най-тежко житейско събитие за родителя. Непреодолимо страдание на ищеца П.П. като майка е довело до настъпили сериозни промени в нея,
изразили се в занемаряване на външния й вид и направили я нетърпелива и избухлива
в общуването й. Преценявайки тези конкретни обстоятелства, свързани с възрастта
на пострадалия от процесния трагичен инцидент, начина на настъпване на смъртта
му, отношенията между него и майка му, изключително болезненото преживяване на
загубата му и икономическите условия в страната към датата на процесния
инцидент – м. октомври 2015 г., съдът намира, че справедливото съгласно чл. 52
от ЗЗД обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от ищеца П.П., съответства на пълния размер на претендираното с иска
по чл. 50 от ЗЗД обезщетение от 100000 лева.
Основателността на иска води
до основателност и на акцесорната претенция за присъждане на законна лихва
върху размера на обезщетението, считано от увреждането – 23.10.2015 г., до
окончателното му изплащане.
С оглед изхода на спора ответникът
следва да бъдат осъден за заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и чл. 38,
ал. 2 във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв на ищеца сумата от 300 лева –
разноски за възнаграждение на вещо лице, а на адвокатското дружество сумата от 3530
лева, представляваща адвокатско възнаграждение по Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата) за предоставената
на ищеца безплатна правна помощ.
Ответникът на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК следва да бъде осъден да заплати на съда сумата 4000 лева, представляваща
разноски по производството за дължимата държавна такса по иска.
По изложените съображения Софийски
градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА С.О., БУЛСТАТ ******, с
адрес: гр. София, ул. ******, да заплати на П.Г.П., ЕГН **********, с адрес:
гр. София, кв. Дървеница, ул. ******, на основание чл. 50 от ЗЗД сумата 100000
лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди от настъпилата
смърт на нейния син Ц.П.Ц.в резултат от паднало на 23 октомври 2015 г. дърво на
пешеходна алея в парк Борисова градина в гр. София – общинска собственост, заедно
със законната лихва върху тази сума от 23 октомври 2015 г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА С.О., БУЛСТАТ ******, с
адрес: гр. София, ул. ******, да заплати на П.Г.П., ЕГН **********, с адрес:
гр. София, кв. Дървеница, ул. ******, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 300
лева, представляваща разноски по производството.
ОСЪЖДА С.О., БУЛСТАТ ******, с
адрес: гр. София, ул. ******, да заплати на Адвокатско дружество Д., А.и съдружници, ЕИК по БУЛСТАТ *******, на основание чл. 38, ал.
2 във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗАдв сумата 3530 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за предоставената на П.Г.П. безплатна правна помощ
по производството.
ОСЪЖДА С.О., БУЛСТАТ ******, с адрес:
гр. София, ул. ******, да заплати на Софийски градски съд на основание чл. 78,
ал. 6 от ГПК сумата 4000 лева – държавна такса.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна
жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от
него на страните.
СЪДИЯ: _________
Р. Бошнакова