РЕШЕНИЕ
№ 1291
гр. Пловдив, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско
дело № 20225300501664 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Л. З. Г. против решение №
1262/13.04.2022г. по гр.д.№ 5000/2021г. на ПдРС, ХІХ гр.с., в частта с която предявеният от
него иск за обезщетение за неимуществени вреди в резултат ПТП, настъпило на 09.08.2019г.,
е отхвърлен за разликата над сумата от 1800 лева до пълния претендиран размер от 20000
лева. Твърди се, че решението в обжалваната му част е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано, постановено в нарушение на разпоредбите на чл.52 и чл.51, ал.2 от ЗЗД. Сочи
се, че присъденото обезщетение не е съобразено с конкретните социално икономически
условия в страната, както и нивата на застрахователно покритие към момента на
увреждането. Също така погрешно било прието, че е налице съпричиняване от страна на
жалбоподателя. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и уважаване на иска в
пълния претендиран размер.
От въззиваемата страна Сдружение„Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“ е подаден отговор на въззивната жалба, с който се поддържа, че решението
в обжалваната му част е правилно и законосъобразно.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
По гр.д.№ 5000/2021г. на ПдРС, ХІХ гр.с. са предявени обективно съединени искове
по чл. 511, ал.3 от КЗ, вр. с чл. 513 КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от Л. З. Г. против
Сдружение“ Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ за това
ответното сдружение да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 20000 лева,
представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, следствие
физическите и психически болки и страдания от телесните увреждания, претърпени от него
в резултат от ПТП, настъпило на 09.08.2019г., ведно със законната лихва върху главницата
от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. В исковата молба се
1
твърди, че на горепосочената дата, около 17,20 часа, на път в населено място - с. ***** е
настъпило ПТП между лек автомобил марка „Мерцедес Е200", с немски рег.№ *****, рама
№ *****, собственост на Г. А. И., управляван от В. Ф. А., и лек автомобил марка „Мазда 2",
с peг. № *****, собственост на И. Р. С.. Вина за произшествието имал водачът на лекия
автомобил „Мерцедес", който се движил с несъобразена с пътните условия и с релефа на
пътя скорост, като при навлизане в завой на дясно изгубил контрол над автомобила и
последния излязъл в дясно извън пътното платно, преминал през тротоар, блъснал дървен
стълб, след което продължил посоката си на движение и блъснал паркиран лек автомобил
„Мазда 2". Настъпили материални щети и имало пострадали лица. Образувано било
досъдебно производство ЗМ № 162 от 09.08.2019 г. по описа на РУ- гр.*****. Л. Г. пътувал в
лекия автомобил „Мерцедес". Веднага след инцидента той бил транспортиран в „УМБАЛ-
Пловдив" АД, където бил приет по спешност в отделение „I- ва хирургия“ с оплаквания от
болки в лява коремна половина, гадене и подуване на корема. Коремът му видимо бил
балониран, над нивото на гръдния кош. Направени му били редица изследвания, вкл.
ренгенографии на корем и гръден кош, като му била поставена окончателна диагноза
„*****“. Предприето бито консервативно лечение като му била приложена терапевтична
схема с вливане на лекарства. Бил изписан на шестия ден от постъпването в болницата с
препоръки за спазване на хранително-двигателен режим в рамките на един месец.
Вследствие на получените при ПТП телесни увреждания ищецът търпял физически болки и
страдания, ограничения, последици от стрес и шок. За лекия автомобил «Мерцедес Е200»
имало застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" по застрахователна
полица № *****, валидна до 24.07.2024г.. Поради немската регистрация на автомобила
претенция за заплащане на обезщетение била отправена до Сдружение“ Национално бюро
на българските автомобилни застрахователи“- претенция с вх. № 2-0441/18.02.2020г.. Тъй
като застраховаталната компания, при която била сключена застраховката „Гражданска
отговорност" на автомобила имала представител за уреждане на претенции в Р.България -
„ЗАД Булстрат Виена иншурънс груп"АД, на 04.03.2020г. при последния била заведена
претенция с вх. № 1011/04.03.2020 г.. На 09.06.2020г. Л. Г. бил уведомен за определено
обезщетение за неимуществени вреди в размер от 2000 лева.
С подадения от “Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ са
оспорени отговорността на водача на лекия автомобил марка „Мерцедес“ за настъпване на
ПТП, претърпените вреди и размера на обезщетението.
В настоящето производство не е налице спор относно наличието на предпоставките
по чл.511, ал.3 от КЗ за пасивната легимация на въззиваемата страна по предявените против
нея искове. В тази връзка следва само да се отбележи, че по първоинстанционното дело са
приети претенция от жалбоподателя от 10.02.2020г.; писмо от “Национално бюро на
българските автомобилни застрахователи“, в което се сочи, че лекият автомобил „Мерцедес
Е200" към момента на ПТП е бил застрахован в немската застрахователна компания
“*****”, кореспондент, на която за настъпили щети в Р.България е „Бустрад Виена
иншурънс груп“АД; претенция вх. № 1011/ 04.03.2020г., отправена до „Бустрад ВИГ“ за
заплащене на обезщетение от 20000 лева; копие от щета *****г., видно от с решение от
29.05.2020г. е определено обезщетение за жалбоподателя в размер от 2000 лева. Съгласно
чл. 511, ал. 3 от КЗ в случаите на ал. 1 увреденото лице може да предяви претенцията си за
плащане пред съда само ако кореспондентът или бюрото не са се произнесли по подадената
претенция в срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ, отказано е изплащане на обезщетение или ако
увреденото лице не се е съгласило с размера на обезщетението. Налице е последната
хипотеза, поради което разгледаният по първоинстанционното дело иск се явява
процесуално допустим. Не е налице спор и относно факта на настъпилото ПТП, вината на
водача на лекия автомобил марка „Мерцедес“, с немски регистрационни номера, наличието
на валидна към датата на ПТП застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобила в
застрахователно дружество“*****” , настъпилите травми в областта на корема на
жалбоподателя, както и наличието на пряка причинно- следствена връзка между тях и ПТП.
Спорът се свежда до това каква е тежестта на травмите- съответно с какъв интензитет са
2
претърпените от жалбоподателя болки и страдания, какъв е справедливият размер на
обезщетението за тези болки и страдания и дали е налице съпричиняване.
По първоинстанционното дело е приет констативен протокол за ПТП от 16.08.2019г.,
видно от който на 09.08.2019г. в с. ***** е настъпило ПТП между лек автомобил „Мерцедес
Е200", с немски рег. № *****, собствен на Г. И. и управляван от В. А. и лек автомобил
„Мазда 2", с per.№ *****, собственост на И. Р. С., като лекия автомобил „Мерцедес Е200" се
е движил с несъобразена скорост и след като навлязъл в завой надясно, загубил контрол,
излязъл от пътното платно в дясно, преминал през тротоара и се блъснал в дървен стълб,
след което продължил в същата посока и блъснал паркирания автомобил „Мазда 2". При
произшествието е пострадал Л. Г.. Всъщност, от одобреното по НОХД № 7507/2019 г. на
ПРС Споразумение от 17.12.2019г., по силата на което посъдимият В. А. е признат за
виновен в извършване на престъпление, изразяващо се в управление на МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 2,84 на хиляда, става ясно, че
основната причина за настъпилото ПТП е употребеното голямо количество алкохол от
водача на лекия автомобил марка „Мерцедес“.
От приложената към исковата молба по делото на ПдРС епикриза от 14.08.2019г.,
издадена от УМБАЛ „Пловдив“ , е видно, че окончателната диагноза на Л. Г., приет в
лечебното заведение на 09.08.2019г. е „*****“. Отразени са констатации за болки в лява
коремна половина, леко балониране на корема, респираторно ограничена подвижност. От
приетото заключение по СМЕ, изготвено от д- р З. Н., се установява, че на жалбоподателя е
била причинена контузия в областта на корема с последвало затрудняване на дейността на
*****. Лекуван е медикаментозно и не са предприемани никакви хирургически
интервенции. Пълното му възстановяване е продължило между 15 и 20 дни. В показанията
си свидетелката Д. И . /съпруга на Л. Г./ сочи, че в деня на инцидента й се обадили и й
казали, че мъжът й е катастрофирал много тежко. Тя отишла в болницата и видяла съпруга
си легнал на носилка, в безсъзнание. Свидетелката останала в болницата като негова
придружителка. Оперирали го. Свидетелката сочи операция на ***** и/или на *****. Не
можел да става и не можел да се храни сам. Останали в болницата две седмици. След като се
прибрали у дома си, месец и половина не можел да работи. Хранел се само със супи.
Свидетелката разбрала, че шофьорът на автомобила, в който бил съпругът й, бил пиян или
дрогиран.
Показанията на свидетелката И. определено са необективни в редица отношения.
Най- фрапантно е това, че тя твърди съпругът й да е бил опериран при положение, че не му е
приложено каквото и да било хирургическо лечение или дори инвазивна диагностика и при
положение, че не е имал никакви увреждания по ***** или *****. Тя твърди също така, че,
когато го видяла за пръв път в болницата той бил в безсъзнание, но в епикризата е записано,
че е бил контактен и е съобщил за подуване на корема си и гадене. Престоят на
жалбоподателя в болницата е от 21,57 часа на 09.08.2019г. до 9,05 часа на 14.08.2019г., т.е.
малко повече от четири денонощия, а според свидетелката те са престояли там две седмици.
Според заключението на вещо лице д- р З. Н. необходимият за пълното възстановяване
период е между 15 и 20 дни, а свидетелката сочи, че след престоя от две седмици в
болницата, съпругът и се възстановявал още месец и половина.
При определяне на размера на обезщетението за неимуществените вреди следва да
бъдат отчетени силата и продължителността на болките и страданията срок и наличието или
липсата на последвали допълнителни усложнения и неудобства. Механизмът на настъпване
на травмата е чрез удар върху твърд, тъп предмет. Ударът в корема несъмнено е болезнен,
но предвид липсата на вътрешни увреждания- открита рана в корема, освен подуването на
корема и затруднената дейност на *****. Болката е намаляла достатъчно в рамките на
периода на престоя на жалбоподателя в болницата, за да може той да бъде изписан / в
епикризата е записано, че е бил с купиран болкови синдром/, а при изписването му вече е
бил с „*****“. Не са налице множество травми, не са налице и никакви усложнения.
Периодът на възстановяването е сравнително кратък, поради което съдът намира, че
справедливия размер на обезщетение е от не повече от 4500 лева.
3
Съпричиняване на подлежащите на репариране вреди е налице, когато с действието
или бездействието си пострадалият обективно е допринесъл за настъпването им или за
увеличаване размера и тежестта им. В приетото по първоинстанционното дело заключение
по САТЕ, изготвено от вещо лице инж.С. М., е записано, че с оглед механизма на
настъпване на ПТП, при удара тялото на жалбоподателя се е предвижило направо и
движението му е било преустановено при срещане на преграда- предпазен колан и/или
предната седалка. Отразено е също така, че всички седалки в автомобила, в който е пътувал
жалбоподателят, са оборудвани с предпазни колани. Категоричният извод на вещо лице д- р
З. Н. е, че „при наличие на предпазен колан травмите биха били по- леки“. При приемане на
заключението й също така категорично тя е заявила, че претърпяната от жалбоподателя
травма не може да е причинена от поставен предпазен колан. Следователно след удара, при
движението на тялото му напред то е била преустановено от удар в облегалката на предната
седалка, а не от предпазен колан. Налице е съпричиняване на вредите, което в проценти е не
по- малко от 10%.
Налице е обаче и друго много по- съществено съпричиняване на вредите от страна
на жалбоподателя, изразяващо се поемане на необоснован риск от пътуване в автомобил,
управляван от шофьор, употребил много голямо количество алкохол и очевидно силно
алкохолно повлиян. Както белеше посочено по- горе, със споразумение, одобрено от
наказателния съд и имащо силата на влязла в сила присъда, е установено, че водачът на
катастрофиралия лек автомобил марка „Мерцедес“ е шофирал с концентрация на алкохол в
кръвта от 2,84 промила. Това обстоятелство не е въведено от въззиваемата страна като
основание да се приеме, че е налице съпричиняване, но доколкото влязлата в сила присъда, а
също и одобрените от наказателния съд споразумения, съгласно чл.300 от ГПК, са
задължителни за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието,
относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца, то факта на управляване на лекия автомобил марка „Мерцедес“ от водач, употребил
алкохол, следва служебно да бъде отчетен от решаващия съд. Както се сочи и в мотивите
към Решение № 777 от 28.VIII.1985 г. по гр. д. № 519/85 г., IV г. о. при наличието на някои
обективно установени белези за нарушени правила и от страна на пострадалия следва да се
приеме съпричиняване за настъпилите вреди даже и без да е правен довод. В същия смисъл е
и Решение № 33 от 3.II.1993 г. по н. д. № 852/92 г., I н. о.. В тези решения става дума за
установени с присъдата нарушения от страна на пострадалия, но това следва да важи в
същата степен в случаите на установено с присъдата нарушение от страна на причинителя
на вредата, което обаче обосновава съпричиняване от страна на пострадалия. В конкретния
случай това несъмнено е така, тъй като, съгласно т.7 от Тълкувателно решение № 1 от
23.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 1/2014 г., ОСТК, „Налице е съпричиняване на вредата,
когато пострадалото лице е пътувало в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол
над законоустановения минимум, ако този факт му е бил известен“.
Свидетелката И. сочи следното: „Беше лятото, в средата на лятото работехме на
къра. Отишъл с мъжа ми, след това някъде са се отбели мъжете, след това ми се обади Р. и
ми каза „Мъжът ти катастрофира, много тежка катастрофа“. Несъмнено жалбоподателят е
отишъл някъде с водача на лекия автомобил марка „Мерцедес“ В. А., като при това и
двамата са употребили алкохол, защото в епикризата е отразено, че жалбоподателят при
постъпването му в УМБАЛ „Пловдив“ е съобщил, че е употребил алкохол. Жалбоподателят
4
е бил пряк свидетел на употребата на алкохол от А. / това е отразено и в протокола за
разпита му на л.29- 30 по приложеното бързо досъдебно производство № ЗМ- 162/2019г. на
РУІ гр.*****/, а и предвид концентрацията на алкохол в кръвта на водача на лекия
автомобил е било категорично ясно, че той е под влиянието на употребен алкохол. При
такава една концентрация на алкохол в кръвта очевидно А. не е могъл да преценя правилно
пътната обстановка и скоростта на автомобила. Реакциите му са били забавени и това до
голяма степен си е личало. Ето защо, съдът намира, че е налице достатъчно основание да се
приеме, че Л. Г. е допуснал груба небрежност, като не е положил необходимата грижа за
опазване на живота и здравето си. Вероятността от настъпване на пътен инцидент е била
много голяма и въпреки това, той се е качил в управлявания от В. А. автомобил. Поради
това ще следва да се приеме, че е налице съпричиняване отделно само по посочената
причина в размер от не по- малко от 50 %. Съответно, като бъде намалено дължимото
обезщетение с общо 60%, то същото не надхвърля присъдения от първоинстанционния съд
размер, поради което обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено в частта, с която
исковата претенция е отхвърлена за разликата над сумата от 1800 лева до пълния
претендиран размер от 20000 лева.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1262/13.04.2022г. по гр.д.№ 5000/2021г. на ПдРС,
ХІХ гр.с., в частта с която предявеният от Л. З. Г. против „Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи“ иск за обезщетение за неимуществени вреди в резултат ПТП,
настъпило на 09.08.2019г., е отхвърлен за разликата над сумата от 1800 лева до пълния
претендиран размер от 20000 лева.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5