Решение по дело №70/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството пред Благоевградски окръжен съд е образувано по жалба на адвокат М. А. – служебен защитник на П. Е. Е. против присъда № 5202 от 06.07.2011 г., постановена по НОХД № 816/2010 г. по описа на Районен съд – Б., с която подсъдимият е признат за виновен в извършени престъпления по чл. 343б, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК и чл. 343в, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК, като му е наложено общо най-тежко наказание лишаване от С. за срок от шест месеца при определен първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

Във въззивната жалба адвокат А. сочи, че присъдата е постановена в нарушение на закона поради това, че по делото не е доказано по безспорен начин обвинението или признаците на състава на чл. 343б, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК и чл. 343в, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК. На второ място в жалбата служебният защитник сочи, че присъдата е постановена при съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като в процеса пред първата инстанция са нарушени принципите на непосредственост и устност, предвидени в наказателното право. Адвокат А. също така счита, че присъда № 5202 от 06.07.2011 г. на Районен съд – Б. е явно несправедлива, тъй като по отношение на П. Е. първоинстанционният съд е следвало да приложи разпоредбите на чл. 55 от НК или чл. 66 от НК, наложеното с присъдата наказание лишаване от С. за срок от шест месеца ефективно е явно несправедливо и завишено.

С депозираната жалба се иска постановената присъда № 5202 от 06.07.2011 г. по н.о.х.д. № 816/2010 г. по описа на Районен съд – Б. да бъде отменена, поради допуснати съществени процесуални нарушения, и делото да бъде върнато за разглеждане от нов състав. Ако въззивната инстанция счете, че не са налице основания за връщане на делото на Районен съд – Б., служебният защитник А. моли посочената присъда да бъде отменена и да бъде постановена нова, с която подсъдимият Е. Е. бъде признат за невиновен в извършени престъпления по чл. 343б, ал. 2 вр. ал. 1 от НК и по чл. 343в, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.

В хода на съдебните прения пред въззивната инстанция адвокат А. поддържа жалбата, счита постановената първоинстанционна присъда за неправилна и незаконосъобразна, почиваща предимно на показанията на свидетеля К. С., като отразеното в мотивите не отговаря на твърденията на свидетеля в съдебно заседание, дори е налице противоречие. В своята защитна теза адвокат А. счита, че с оглед на липсата на безспорни и категорични доказателства за автора на престъплението, а именно кой е шофирал въпросната сутрин, Районен съд – Б. е постановил един незаконосъобразен акт, въз основа на негодни и противоречиви доказателства. Служебният защитник счита наложеното с обжалваната присъда наказание за явно завишено и несправедливо, в мотивите първоинстанционният съд е посочил, че са налице смекчаващи вината обстоятелства и въпреки това не е приложил разпоредбите на чл. 55, ал. 1, т. 2 от НК, също така защитата не се съгласява и с режима за изтърпяване на наложеното наказание, постановен от районния съд, счита същия за незаконосъобразен, съгласно разпоредбата на чл. 61, т. 3, вр. с чл. 59 от ЗИНЗС. Адвокат А. моли въззивната инстанция да отмени изцяло първоинстанционната присъда и да постанови нова, с която подсъдимият Е. Е. бъде признат за невиновен поради липса на достатъчно доказателства, или алтернативно посочената присъда да бъде изменена по отношение на наложеното наказание, като се приложи чл. 55 от НК.

Представителят на ОП – Б. счита, че в хода на съдебното производство са събрани множество доказателства, които по безспорен начин установяват, че водач на автомобила е бил именно Е. Е., първоинстанционният съд е направил един правилен и логичен извод, че автор на деянието е подсъдимият Е., наложените наказания са съобразени както с тежестта на извършеното престъпление, така и с личността на дееца. Представителят на ОП – Б. моли въззивната инстанция да потвърди обжалваната присъда, постановена по н.о.х.д. № 816/2010 г. по описа на Районен съд – Б..

Благоевградски окръжен съд, след като обсъди доводите в жалбата, становищата на страните в хода на съдебните прения, събраните доказателства в първата и във въззивната инстанция, и след като извърши цялостна проверка на атакуваната присъда съобразно правомощията си по член 314 от НПК, намира следното:

С атакуваната присъда Районен съд – Б. е признал П. Е. Е. за виновен в това, че на 05.03.2010 г., около 07:00 часа в района на „К. х.“, по ПП 1 главен път Е 79 в посока град Б. е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Р.“, модел „Т.“ с ДКН ..., с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 2,02 промила, установено по надлежния ред, след като е осъден с влязла в сила присъда по н.о.х.д. № 380/2009 г. по описа на Районен съд – С. за друго престъпление – такова по ал. 1 на чл. 343б НК, също така е признал П. за виновен в това, че по същото време и на същото място е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Р.“, модел „Т.“ с регистрационен номер Е ... без свидетелство за управление на МПС, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за правоуправление.

В мотивите си Районен съд – Б. приема фактическа обстановка, която се възприема и от настоящата инстанция. Окръжният съд намира фактическите изводи на първоинстанционния съд за съобразени със събраните по делото писмени и гласни доказателства. Свидетелските показания на К. С., С. Ф., В. Т., Н. Б., К. С. и И. Л., както и писмените доказателства по делото, безспорно установяват и според въззивната инстанция вината на П. Е. Е. в извършване на двете престъпления, за които е обвинен.

Според Благоевградски окръжен съд следва да се приемат за установени от фактическа страна обстоятелствата, описани подробно и в мотивите на атакуваната присъда при направен верен и правилен анализ на събраните в проведеното съдебно следствие от районния съд доказателства:

Св. К. С., който е военнослужещ в поделението в град Б., пътувал за работа на 05.03.2010 г. около 07:00 часа по ПП 1 на главен път Е 79 от Г. С. за Г. Б.. По пътя го изпреварил лек автомобил /свидетелят възприел същия при изпреварването като малка червена или розова кола/, който лъкатушел по пътя, преминавал в насрещното пътно платно и създавал опасност за другите участници в движението. В лекия автомобил се виждали според свидетеля двама души – водач и пътник до него. Свидетелят С. спрял на бензиностанция в Г. К. да зареди гориво, спрял и на изхода на Г. К., за да си вземе закуска. Продължавайки по пътя за Г. Б. в района на К. д. преди ханчето св. К. С. видял момиче, което се движело пеш по посока град К., а след малко видял и същия лек автомобил, който го бил изпреварил преди това – автомобилът бил спрял на завой на пътното платно, създавайки пречки за движението. Св. С. спрял своя автомобил, излязъл и се насочил към МПС-то на П., за да види какво става. На мястото на водача стояло момче – П. по делото, което се опитвало да потегли, като запали автомобила, шофьорът бил възприет от св. С. като видимо неадекватен, от лявата страна на лицето му имало нараняване и засъхнала кръв. Виждайки, че на пътното платно са спрели два-три автомобила, като един от тях бил на техен колега и мислейки, че е станало ПТП или нещо такова, на мястото спрели и свидетелите Н. Б. и В. Т. /колеги на св. К. С./, които също пътували за поделението в град Б. с лек автомобил марка „О.“, модел „А.“ с регистрационен номер Е ... Двамата свидетели възприели, че лекият автомобил „ Р. Т. “ е аварирал и на мястото на водача на автомобила бил подсъдимият, който седял на шофьорското място. Тъй като автомобилът на П. създавал опасност за движението, св. С. взел от таблото контактния ключ, който дал на колегите му, с които преместили автомобила вдясно на банкета, св. С. се обадил на телефон 112. За случилото се в РУП – С. пък е подаден сигнал от М. В. А., затова че около 07:15 часа на 05.03.2010 г. между приятелят й – подс. Е. Е., и непознат за нея мъж е възникнал скандал на бензиностанция „П.“, находяща се главен път Е 79, при който Е. и непознатият си разменили удари, в следствие на което Е. Е. е получил нараняване на главата, а след потегляне от бензиностанцията в близост до отбивката за село С. К., която също се намира на главен път Е 79 на Е. му прилошало и загубил съзнание /вж. копие от бюлетин на ОД на МВР – Б./.

Свидетелите Б. и Т. останали на мястото до идването на полицията, като при пристигане на органите на реда двамата свидетели дали обяснения във връзка с възприетите от тях факти. Автоконтрольорите при ОД МВР – Б. – свидетелите Л. и С., при пристигане на мястото установили, че водач на автомобила „Р. Т.“ е подс. Е. Е., който бил неадекватен, лъхал на алкохол и имал следи от нараняване в областта на главата, на място е установена и спътничката на Е. – М. А., която също потвърдила, че автомобила е управляван от Е. Е.. При извършената проверка е установено, че подсъдимият Е. няма свидетелство за управление на МПС, тъй като му е отнето. Подсъдимият отказал да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест 7410 ARSM 0063, заведен е в ЦСМП Б. за медицинско изследване и вземане на кръвна проба. На П. Е. Е. е съставен акт за установяване на административно нарушение и е издаден талон за медицинско изследване. Видно от протокола за химическа експертиза в.л. по същата е установило наличие на алкохол в кръвта на П. Е. от 2,02 промила.

Непротиворечиви са доказателствата по делото относно семейното и материалното положение на П. по време на извършване на престъплението, неговото съдебно минало, както и химическата експертиза за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта.

Във връзка със соченото от защитата противоречие в събраните гласни доказателства и приетия за установен от тях факт, че именно подсъдимият е управлявал превозното средство въззивната инстанция намира, че следва да се отбележи следното: Свидетелите, разпитани по делото, са пристигнали на мястото, където е бил спрял автомобила на П., по различно време /най-напред св. С., след това са пристигнали и спрели негови колеги, а след получен сигнал за случилото се и полицейски служители/, който факт обяснява различието в показанията на тези свидетели относно възприетото поведение на П. и пътувалата с него А.. Макар и не всички свидетели да сочат, че са възприели П. като седнал на мястото на водача на автомобила, за това, че в деня на случилото се именно подсъдимият е управлявал автомобила, следва да се направи извод както от подадения сигнал за случилото се от А., в който се сочи, че само тя и подсъдимият са пътували в колата /това, че двамата са били в колата, се установява и от показанията на св. С./, в обясненията си подсъдимият категорично сочи, че А. не е карала автомобила, св. С., който пръв е спрял при автомобила на П. също е категоричен, че подсъдимият е бил лицето, което се е опитвало да потегли с автомобила, пред полицейските служители А. е казала, че подсъдимият е карал автомобила. С оглед посочените по-горе доказателства следва извода, че именно подсъдимият е бил лицето, управлявало автомобила, като са изолирани неговите обяснения за трето лице, което е извършвало такива действия и е напуснало мястото, преди пристигането на свидетелите по делото. Като несъществени следва да се приемат разминаванията в свидетелските показания за това дали подсъдимият е бил само на мястото на водача или в даден момент е бил отвън близо до автомобила, като се има предвид, че свидетелите са били на мястото за продължително време, през което очевидно подсъдимият и А. не са стояли на едно и също място.

При тази фактическа обстановка въззивната инстанция намира за обосновани правните изводи на РС – Б., че от обективна и субективна страна П. Е. Е. е осъществила състава на престъпленията по чл. 343б, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК и чл. 343в, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.

От обективна страна подсъдимият Е. е привел в движение лекия автомобил „Р. Т.“, като е извършил действия , с които е управлявал МПС-то по пътищата, отворени за обществено ползване. От субективна страна подс. Е. е извършил деянието при условията на пряк умисъл, като е съзнавал, че управлява лек автомобил след консумацията на алкохол, и след като е бил осъден с друга влязла в законна сила присъда за престъпление, изразило се в управление на автомобил след употреба на алкохол. Е. Е. е съзнавал общественоопасните последици на деянието и е искал тяхното настъпване, като по този начин от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл. 343б, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК.

Във връзка с престъплението по чл. 343в, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК, подсъдимият от обективна страна е управлявал посоченото моторно превозно средство освен след употреба на алкохол и без да има свидетелство за правоуправление, като същото му е било отнето, а с влезли в сила наказателни постановления подсъдимият има наложени административни наказания за управление на МПС без свидетелство за правоуправление /вж. приложените НП във въззивната инстанция - подсъдимият Е. е наказван по административен ред с НП № 2362/30.05.2009 г., НП № 2455/15.06.2009 г. и НП № 2502/18.06.2009 г., като и трите наказателни постановления са влезли в сила на 24.08.2009 г./. Това престъпление също е насочено към сигурността на транспорта и е извършено от П. Е. в едногодишен срок от налагане на наказания по административен ред за такива деяния. От субективна страна деянието е извършено при условията на пряк умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, искал е настъпването на общественоопасните последици, съзнавал е, че управлява МПС без съответното свидетелство за управление, също така е съзнавал че от датата на наложеното му наказание по административен ред до датата на извършване на деянието не е изминала една година, съзнавал е предходното му наказване по административен ред, наказателните постановления за които санкции е получил лично.

Подс. Е. Е. е осъждан с влязла в сила присъда на 23.06.2009 год. по н.о.х.д. № 380/2009 г. по описа на Районен съд – С. за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, като му е наложено наказание лишаване от С. за срок от три месеца, съгласно чл. 66 от НК изтърпяването на наложеното наказание е отложено за изпитателен срок от три години, с посочената присъда подсъдимият е лишен от правото да управлява моторно превозно средство за срок от една година. В изпитателния срок на осъждането по тази присъда е извършено първото престъпление, за което е обвинен по настоящето дело. Налице са приключили по отношение на П. с влезли в сила съдебни актове и други наказателни производства - с присъда по н.о.х.д. № 667/2010 г. на РС – С., влязла в законна сила на 18.04.2011 г., подсъдимият е осъден за престъпление по чл. 343б, ал. 2 от НК и му е наложено наказание лишаване от С. за срок от една година и глоба в размер на 200 лева, на основание чл. 68, ал. 1 от НК районният съд е привел в изпълнение отложеното наказание по предходната присъда, на основание чл. 343г вр. чл. 37, т. 7 от НК със същата присъда подсъдимият е лишен и от правото да управлява МПС за срок от две години, а с влязла в законна сила на 20.05.2011 год. присъда по НОХД № 271/2010 г. по описа на Районен съд – С. за извършено престъпление по чл. 129 и чл. 325 от НК, на подс. Е. е наложено наказание две години лишаване от С., с тази присъда РС – С. е извършил и кумулация на това наказание с наказанията, наложени по н.о.х.д. 667/2010 г. Престъпленията по настоящето дело са при условията на съвкупност с престъпленията по н.о.х.д. № 271/2010 г. и по н.о.х.д. № 667/2010 г.

Във връзка с определените наказания въззивната инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд относно установените в процеса смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Като отегчаващи обстоятелства са отчетени осъждането на П. за други криминални прояви, извън присъдата, даваща основание за по квалификация на деянието по ал. 2 на чл. 343б НК, многобройните административни нарушения, за които е наказан П., високата обществена опасност на деянието, произтичаща от конкретните особености – подсъдимият е управлявал МПС след употребен алкохол по интензивен участък на главен път Е 79, а именно в района на Кресненското дефиле, създавайки с поведението си опасност за другите участници в движението, налице е и висока степен на обществена опасност на дееца – подсъдимият има поведение, насочено към неспазване на правилата за безопасност на движението и липсата на желание да се поправи въпреки наложените наказания. Като смекчаващи вината обстоятелства са отчетени младата възраст на П. и неговото затруднено материално положение.

Във връзка със сочените от защитата възражения, че първоинстанционният съд е посочил, че са налице смекчаващи вината обстоятелства и въпреки това не е приложил разпоредбите на чл. 55, ал. 1, т. 2 от НК, въззивната инстанция също не счита, че са налице изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, за да бъде приложен института на чл. 55 от НК, тъй като смекчаващите обстоятелства са само две на брой, никое от тях не може да се определи като изключително по своя характер, налице са от друга страна много на брой отегчаващи вината обстоятелства. При определяне на наложените наказания Районен съд – Б. дори е проявил прекалена снизходителност към П., определяйки размера на наказанията към минимума, предвиден в разпоредбите на чл. 343б, ал. 2 и чл. 343в, ал. 2 НК, наложеното общо наказание лишаване от С. за срок от шест месеца за съвкупността от две престъпления не може да се увеличава поради липса на протест, а с оглед посочените по-горе мотиви не следва извод за явна несправедливост на същото. Правилно е определен първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието в затвор или затворническо общежитие от закрит тип с оглед предходното осъждане на П. на наказание лишаване от С., в изпитателния срок на което са извършени престъпленията по настоящето дело.

Благоевградски окръжен съд не се съгласява с направените от първоинстанционния съд изводи, че не трябва да се налага наказание лишаване от право да управлява МПС, тъй като подсъдимият вече е лишен от това право. Така наложените наказания лишаване от правоуправление за извършени други престъпления не са основание съдът да не наложи кумулативно предвидената санкция в конкретния случай с оглед разпоредбата на чл. 343г НК, но липсата на протест не дава възможност въззивната инстанция да отстрани допуснатото нарушение на материалния закон, защото по този начин положението на П. ще бъде влошено. След връщане на делото районният съд следва да насрочи с.з., в което да прецени дали са налице предпоставките за приложение на чл. 25 НК по отношение на подс. Е..

По изложените съображения въззивната инстанция намира, че присъдата следва да бъде потвърдена и на основание чл. 338 във вр. с чл. 334, т. 6 от НПК Благоевградският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 5202/06.07.2011 г., постановена от Районен съд – Б. по н.о.х.д. № 816/2010 година по описа на същия съд.

След връщане на делото районният съд следва да насрочи заседание по чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК за решаване на въпросите по чл. 25 НК.

Решението не подлежи на проверка по жалба или протест на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :