№ 725
гр. Варна, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на девети
юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Милена Трифонова
при участието на секретаря София Н. Маринова
като разгледа докладваното от Милена Трифонова Административно
наказателно дело № 20253110201266 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Я. Н. Н., подадена чрез адв. Й. А., срещу
Наказателно постановление № 24-0436-000782 от 06.02.2025 г., издадено от
началник сектор в ОДМВР – Варна, 02 РУ – Варна, с което на жалбоподателя
на основание разпоредбата на чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП му е наложено
административно наказание глоба в размер на 50 лв. за това, че на 23.12.2024 г.
в 23,55 часа в гр. Варна по бул. „В. Левски“ срещу стадион Спартак в посока
бул. „Цар Освободител“ управлява собствения си л.а. „Мерцедес ЦЛС 400 с
рег. № В 5000 ТН, като водачът не използва обезопасителен колан, с който
МПС е оборудвано – нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП.
Във въззивната жалба са изложени доводи за незаконосъобразност на
наказателното постановление поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и нарушение на материалния закон. По-конкретно
жалбоподателят прави възражение, че не е извършил вмененото му
административно нарушение, доколкото е откопчал колана след като е спрял
автомобила и за да се подготви за предстоящата полицейска проверка. На
следващо място се твърди, че както в АУАН, така и в обжалваното НП не са
описани в пълнота всички съставомерни признаци на нарушението и по –
1
конкретно не е посочена категорията на МПС, която водачът е управлявал,
като наказващият орган се е задоволил с цитиране на нарушената разпоредба
и изброяване на всички категории МПС, водачите на които са задължени да
използват обезопасителен колан. Отправено е искане за отмяна на
обжалваното наказателно постановление и присъждане на сторените по
делото разноски.
В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят се
представлява от адв. Й. А. от АК – Варна, който поддържа жалбата и
изложените в нея аргументи, както и искането за отмяна на обжалваното
наказателно постановление.
В проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна –
началник на сектор в ОДМВР – Варна, 02 РУ - Варна, редовно призован, не
изпраща представител, представя писмени бележки, в които процесуалният
представител гл. ю.к. К.Л.-А. изразява становище за законосъобразност на
издаденото наказателно постановление и отправя искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
възнаграждението, претендирано от въззивната страна предвид правната и
фактическа сложност на делото.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От фактическа страна:
На 23.12.2024 г. св. В. К. П. и св. Г. К. И., служители в 02 РУ – Варна,
изпълнявали служебните си задължения по пътна безопасност със служебен
автомобил, който се движел в гр. Варна по бул. „Левски“ в посока „Цар
Освободител“. Св. В. К. П. управлявал служебния автомобил, а св. Г. К. И. се
намирал на предна дясна седалка.
Около 23,55 часа от ул. „Подвис“ на бул. „Левски“, правейки десен завой,
излязъл л.а. „Мерцедес ЦЛС 400 4МАТИК“ с рег. № В 5000 ТН. Автомобилът
бил управляван от жалбоподателя Я. Н. Н.. На ул. „Подвис“ имало знак „Стоп“
преди навлизането на бул. „Левски“, като водачът не променил изобщо
скоростта, навлязъл по булеварда и рязко ускорил. Това направило
2
впечатление на полицейските служители и поради тази причина решили да му
извършат проверка.
Полицейските служители подали звуков и светлинен сигнал, след което се
изравнили с управлявания от жалбоподателя автомобил. Малко преди
изравняването и при изравняването с автомобила, полицейските служители
забелязали, че водачът на автомобила, т.е. жалбоподателят е без поставен
обезопасителен колан. Тъй като се забавил със спирането отново подали
звуков сигнал, след което жалбоподателят спрял за да му бъде извършена
проверка. При отиване до автомобила, полицейските служители попитали
водача защо е без обезопасителен колан, а той отговорил, че го е свалил, за да
подготви документите си за проверка.
Св. В. П. приел, че Я. Н. Н. е извършил нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП,
поради което съставил срещу него АУАН, който жалбоподателят подписал без
възражения.
В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не е било
депозирано писмено възражение срещу съставения АУАН.
На 06.02.2025 г. началникът на сектор „Охранителна полиция“ при 02 РУ
– Варна, ОДМВР – Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като
тази, изложена в АУАН, издал обжалваното наказателно постановление.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз
основа на следните доказателства и доказателствени средства: гласни
доказателствени средства - показанията на св. В. К. П., св. Г. К. И. и св. С. Н.
Я. (частично); писмени доказателства и доказателствено средство – справка за
нарушител/водач, заповед на министъра на вътрешните работи и заповед на
директора на ОДМВР - Варна и АУАН.
Управлението на моторно превозно средство на процесните дата и място
от жалбоподателя, както и липсата на поставен обезопасителен колан от
негова страна се установява изцяло от показанията на св. В. К. П., св. Г. К. И.,
които са вътрешно непротиворечиви, последователни и логични, а освен това
взаимно си съответстват и допълват.
Съдът не кредитира показанията на св. С. Н. Я., в частта, в която заявява,
3
че жалбоподателят е бил с поставен обезопасителен колан преди да бъде
спрян за проверка от полицейските служители. На първо място свидетелят се
намира в приятелски отношения с въззивната страна Я. Н. и се явява
заинтересован от изхода на делото. На следващо място същите са в
противоречие с показанията на разпитаните по делото полицейски служители,
които еднопосочно, категорично и без противоречия заявяват, че са имали
видимост към водача на автомобила още преди да спре и ясно се е виждало, че
същият е бил без поставен обезопасителен колан.
Съдът не кредитира представените от процесуалния представител на
въззивната страна веществени доказателства четири броя снимки, доколкото
от същите не се установява датата на заснемане на автомобила, а стъклата на
автомобила биха могли да бъдат затъмнени и впоследствие – след датата на
извършената проверка. На следващо място св. И. категорично заявява, че
задното стъкло, дори и да е било затъмнено, се е виждало, че водачът е без
поставен обезопасителен колан.
При анализа на доказателствената стойност на съставения АУАН съдът
съобрази разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, съгласно която същият се ползва
с презумптивна доказателствена сила, т.е. удостоверените от контролните
органи факти се считат за установени до доказване на противното. Доколкото
по делото не са налице доказателства, които да опровергават констатациите на
контролните органи, а напротив показанията на св. В. К. П., св. Г. К. И.
подкрепят и затвърждават удостовереното в АУАН, то последният също служи
като основа на направените от съда фактически изводи.
Съдът кредитира писмените доказателства по делото като достоверни и
допринасящи за разкриване на обективната истина по делото, доколкото
същите по отделно и в своята съвкупност са непротиворечиви, поради което
въз основа на тях и на свидетелските показания изгради своите фактически
изводи.
От правна страна:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 14 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който
подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Съдът в рамките на служебната проверка не констатира съществено
4
нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. Съставеният АУАН
и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените реквизити
по чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Същите са издадени в предвидените за това срокове,
като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Актът за установяване на административно
нарушение е издаден от компетентен орган съгласно приложеното към
административнонаказателната преписка заверено копие на заповед №
3445/26.05.2023 г. на директора на ОДМВР – Варна. Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган съгласно приложеното към
административнонаказателната преписка заверено копие на заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи.
Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява
на санкционираното лице да разбере за какво деяние е привлечен към
административнонаказателна отговорност и съответно да организира
адекватно защитата си, а именно – посочено е, че жалбоподателят на
23.12.2024 г. в 23,55 часа в гр. Варна по бул. „В. Левски“ срещу стадион
Спартак в посока бул. „Цар Освободител“ управлява собствения си л.а.
„Мерцедес ЦЛС 400 с рег. № В 5000 ТН, като водачът не използва
обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано.
В този смисъл съдът намира възражението на защитата, че не е посочена
категорията на управляваното от санкционираното лице МПС за
неоснователно. Посочен е автомобилът, като по – надолу в текстовата част
както на АУАН, така и на НП, е цитирана и нарушената правна норма, в която
са изброени всички категории МПС. Не е необходимо да бъде изрично
описана категорията на превозното средство, доколкото това е правен извод,
който следва да бъде направен от административнонаказващият орган, а
последствие и от съда. Достатъчно е в описанието да фигурира марката,
модела и регистрационния номер на превозното средство, за да може
привлеченото към административнонаказателна отгворност лице да
осъществи в пълнота своята защита.
В случая не е спорно, че жалбоподателят е управлявал л.а. „Мерцедес
ЦЛС 400 с рег. № В 5000 ТН.
При анализа на приложимата нормативна уредба съдът намира, че от
обективна страна въззивникът е извършил действия, с които формално е
5
осъществил състава на нарушението по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, тъй като е
управлявал моторно превозно средство без поставен обезопасителен колан по
време на движение, с който моторното превозно средство е бил оборудван.
Посочената разпоредба въвежда задължение за всеки водач и пътник в
моторно превозно средство от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са
в движение, да използват обезопасителните колани, с които моторните
превозни средства са оборудвани. Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 2, б. „а“ ЗДвП за
нуждите на одобряването на типа, превозните средства се делят на категории,
обозначени с латински букви, като категория М1 обхваща превозни средства
от категория М (моторни превозни средства, проектирани и конструирани
основно за превоз на пътници и техния багаж) с не повече от 8 места за
сядане, без мястото за сядане на водача; в превозните средства от категория
М1 няма място за стоящи пътници; броят на местата за сядане може да бъде
ограничен до едно (мястото за сядане на водача). Очевидно управляваното от
водача МПС попада в тази категория и за него е възникнало задължение,
когато го управлява, да постави обезопасителен колан.
От доказателствата по делото се установи по несъмнен начин, че
жалбоподателят не е поставил обезопасителен колан, докато управляваното от
него МПС е било в движение.
От субективна страна нарушението е извършено при пряк умисъл, като
деецът е съзнавал общественоопасния характер на нарушението, предвиждал
е общественоопасните последици (увреждане на обществените отношения,
свързани с транспортната безопасност) и пряко ги е целял – жалбоподателят е
съзнавал, че няма поставен колан, но въпреки това е предприел управление на
моторно превозно средство.
По изложените съображения съдът намира, че жалбоподателят Я. Н. Н. е
осъществил състава на нарушение по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП.
По отношение на наказанието:
В санкционната част законосъобразно е приложена разпоредбата на чл.
183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП, относима към нарушението, с оглед на
установеното неизпълнение на задължението за използване на предпазен
колан. Поради това размерът на глобата от 50 лева, който е фиксиран в
посочената разпоредба, е определен в съответствие със закон.
6
Мотивиран от изложеното, съдът приема, че издаденият електронен фиш
следва да бъде потвърден изцяло като правилен и законосъобразен.
По разноските:
Предвид изхода на спора разноски се следват на учреждението, чийто
орган е издал акта по чл. 58д ЗАНН. С оглед разпоредбите на чл. 63д, ал. 4 вр.
ал. 1 ЗАНН вр. чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПрП вр. чл. 27е от
Наредба за заплащането на правната помощ и представянето само на писмени
бележки по делото от въззиваемата страна съдът приема, че дължимото в
случая юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция е в размер на
по 80,00 лв., което следва да бъде заплатено по сметка на ОДМВР – Варна,
чийто директор е второстепенен разпоредител с бюджет.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д,
т. 1 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0436-000782 от
06.02.2025 г., издадено от началник сектор в ОДМВР – Варна, 02 РУ – Варна, с
което на Я. Н. Н. на основание разпоредбата на чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП
му е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. за
нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП;
ОСЪЖДА Я. Н. Н., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. „Поп
Харитон“ № 23 ДА ЗАПЛАТИ на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР –
ВАРНА сумата от 80,00 лв. (осемдесет лева), представляваща юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция, на основание чл. 63д, ал. 4 вр. ал. 1
ЗАНН вр. чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПрП вр. чл. 27е от
Наредба за заплащането на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
– Варна в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7