Р Е Ш Е Н И Е
№654
02.08.2023 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на десети ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Ивелина
Въжарска
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №808 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.220, ал.1 от Закона за митниците (ЗМ).
Образувано е по
жалба на „Брадърс 07” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Х., местност Халилово – Пазар за живи животни, представлявано
от управителя Х.И.Х., срещу Решение №РТД-3000-1762/30.07.2021 г. на Директора
на Териториална дирекция Тракийска към Агенция „Митници“.
В жалбата се твърди, че обжалваното Решение
било незаконосъобразно на основанията по чл.146, т.2, т.3 и т.4 от АПК, като
немотивирано, постановено при липса на материалноправните предпоставки за
издаването му, и при съществени нарушения на административнопроизводствените
правила.
Сочи се, че процедурата по чл.84 от
Закона за митниците и чл.48 от Митническия кодекс на ЕК (МКС) уреждала
последващ контрол на информацията в декларациите и придружаващите документи.
Моментът, от който можело да се извърши този последващ контрол, бил след
вдигане на стоките. Под „вдигане на стоките“ в МКС се разбирал митнически режим,
уреден в глава 3, раздел 1 и 2 от кодекса. Видно от систематичното място в
кодекса, „вдигане на стоките“ бил самостоятелен от митническите процедури във
връзка с вноса на несъюзни стоки и уреден в дял V
„Общи разпоредби за митнически статус, поставяне на стоки под митнически режим,
проверка, вдигане и разпореждане със стоки“. Именно на този етап „вдигане на
стоките“ бил допустим последващият контрол, защото именно на този етап имало
възможност за контрол. Следващият етап след „вдигане на стоките“ бил „допускане
на стоките за свободно обращение“, уреден самостоятелно в Глава 1 от Дял VI,
озаглавен „Допускане за свободно обращение“. Цитира се съдържанието на чл.201 и
параграф 3 от същия член и се счита, че нямало как да се извършва последващ
контрол след допускането на стоките за свободно обращение, защото такъв контрол
щял да бъде труден, невъзможен и необоснован.
Навеждат се доводи, че процедурата,
проведена от митническата администрация преди издаване на решението, била
незаконосъобразна. Заповедта за възлагане с №ЗТД-3000-492/32-317518 от
30.10.2020 г. не отговаряла на изискванията на чл.84а, ал.3 от Закона за
Митниците, и най-вече на изискването за посочване на правни и фактически
основания за извършване на проверката. Проверката била излезнала извън обхвата,
посочен в заповедта, или била извършена без заповед за възлагане, защото в
посочения период били изследвани единствено декларациите и документите,
представени при вноса от Р.Турция. В заповедта бил посочен срок за извършване
на проверката 45 дни, считано от датата на връчване, като този срок не бил
удължаван съобразно разпоредбата на чл.84в, ал.7 от ЗМ.
В хода на проверката в нарушение на
чл.84к от Закон за митниците не било проведено заключително обсъждане. Сочи се,
че дружеството се било отзовало на поканата, но обсъждане на установените при
проверката обстоятелства нямало, защото видно и от съставения протокол,
липсвало всякакво конкретизирано посочване какво е установено, налице ли са
осъществени митнически нарушения, или различен размер на дължимите и други публични вземания. В
приложението към протокола за проведено обсъждане били описани 2 979
позиции от декларации, но не ставало ясно какви са тези декларации, какво е
тяхното съдържание, какви стоки са описани в тях и на каква стойност. По време
на обсъждането дружеството не било запознато от митническите органи и не му
били предявени констатации, доказателства, сравнителен анализ или методика, въз
основа на които се приема, че неговите цени са по-ниски, за да се направи
обсъждане и то да може да обясни и обоснове разликата в цените, ако има такава.
На дружеството не била предоставена възможност да даде обяснения и адекватно да
се защити, а представените от него документи не били отразени нито в доклада,
нито в решението.
Твърди се, че административният орган
необосновано и в противоречие със събраните и представени доказателства
приемал, че заплащането на договорената стойност между дружеството и
доставчиците не можело да бъде установено по безспорен и категоричен начин,
защото било извършено чрез плащане в брой и с разходни касови ордери. Навеждат
се твърдения, въз основа на които се прави заключение, че в случая не било
разумно (както било предвидено в чл.144 от Регламент за изпълнение (ЕС)
2015/2447, а още по-малко било законосъобразно, митническата стойност да бъде
определяна: 1. без ясна обосновка и анализ на критериите, заложени в чл.74, §3
от МКС; 2. чрез необосновано отхвърляне на методите, визирани в §2 от същата
разпоредба; 3. чрез използване на данни за цени от система, непредназначена за
митнически цели и 4. при сравняването на цени на стоки, които не са от същия
вид като процесната, независимо, че попадат в общ тарифен номер. Счита се, че в
случая нямало основания за определяне на митническа стойност по начин, различен
от посочения в чл.70 или чл.74, §1 и §2 от МКС, и съответно за възникване на
допълнителни публични задължения.
Сочи се, че за да се обоснове, че
декларираните от дружеството цени са занижени, в решението била посочена
сравнителна информация от митнически декларации, които послужили като основание
за определяне на митническа стойност по реда на §3 на чл.74 от МКС, без тези
декларации да се представяли по делото. Твърди се, че със съдържанието на тези
митнически декларации дружеството не било запознато и не е имало възможност да
прави искания и възражения в хода на производството. Липсвало обсъждане и
анализ на тези декларации както в доклада, така и в решението. Не на последно
място, административният орган бил сравнил стоките от декларациите на
дружеството със стоки и цени от само една декларация, като не ставало ясно как
била избрана именно тази декларация, без да е направен сравнителен анализ между
3-4 и повече декларации на сходни или идентични стоки в един и същ период, и
дали са на същото търговско равнище. Сочи се, че за същия период 29.06.2018 г.
до 30.10.2020 г. митническите декларации на дружествата „Теоспед-2005“ ООД,
„Антония Голд“ ЕООД и „Антония Голд 2“ ЕООД, били декларирали пред ТД Тракийска
при Агенция „Митници“ на МФ абсолютно идентични тарифни кодове от 61 до 64, с
произход Р.Турция, с абсолютно идентични цени, като дори в някои от случаите и
доставчиците били същите фирми от Р.Турция.
Твърди се, че съгласно решението,
проверяващият екип бил използвал за целите на сравнителния анализ, с които
обосновал твърдението за декларирани по-ниски цени, така наречените „справедливи
цени“, предоставяни чрез системата „THESEUS”, като се сочи, че понятието
„справедливи цени“, използвано в решението, до 01.01.2020 г. не съществувало
нито в нашето българско митническо законодателство, нито в европейското, и
същото било въведено едва с ДВ бр.102 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.,
поради което то не можело да се прилага относно декларирането на стоки до
01.01.2020 г.
По изложените съображения се претендира
отмяна на оспореното решение.
Ответникът, Директор на Териториална
дирекция (ТД) Митница Пловдив
в ЦМУ на Агенция „Митници“, правоприемник на Териториална дирекция Тракийска
към Агенция „Митници“, чрез процесуалния си представител по делото и в писмени
бележки развива подробни доводи за неоснователност на жалбата, и претендира
същата да бъде отхвърлена.
Административен съд – Хасково, като
прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна
следното:
Със Заповед за възлагане №ЗТД-3000-492/32-317518
от 30.10.2020 г. (л.125) Директорът на Териториална дирекция Тракийска, на
основание чл.33, т.1 и т.9 от Устройствения правилник на Агенция „Митници“ и
чл.84в, ал.2, т.2 от Закон за митниците, е възложил да бъде извършена проверка
в рамките на последващия контрол на основание чл.48, във връзка с чл.12, 15,
46, 47 и 51 от Регламент (ЕС) №952/2013 на Европейския Парламент и на Съвета от
09.10.2013 г. и чл.84а, ал.1 от Закона за митниците, и във връзка с поставянето
на стоки под режим допускане за свободно обращение и крайно потребление, на „БРАДЪРС
07“ ЕООД, със седалище в гр.Хасково. Със
заповедта са определени поименно служителите, които да извършват проверката,
предмета на същата – установяване законосъобразността на действията на
проверяваното лице при прилагане на митнически режим едновременно допускане за
свободно обращение и освобождаване от крайно потребление, прилагането на
мерките на търговската политика на ЕС, както и изпълнение задължението му за
заплащане на публичните държавни
задължения при поставяне на стоките под режим. Посочен е също периода, който
проверката следва да обхване – от 29.06.2018 г. до 30.10.2020 г. вкл. Срокът за
извършване на проверката е определен на 45 дни, считано от датата на връчване
на заповедта, като е посочено в срок от 14 дни след изтичането му да бъде
изготвен доклад. Заповедта е връчена на проверяваното дружество на 03.11.2020 г.,
видно от представената Разписка (л.126).
Срокът за извършване на проверката,
определен със Заповед за възлагане №ЗТД-3000-492/32-317518 от 30.10.2020 г., е
изменян последователно със Заповед №ЗТД-3000-565/32-371818/16.12.2020 г.,
връчена на 17.12.2020 г. (л.124) на 90 дни; със Заповед
№ЗТД-3000-42/32-31840/29.01.2021 г., връчена на 01.02.2021 г. (л.122-123) на
120 дни и със Заповед №ЗТД-3000-71/32-64560/24.02.2021 г., връчена на
02.03.2021 г. (л.120-121) на 180 дни.
Като част от административната преписка
по делото е представени писмо с вх.№32-6677/08.01.2021 г. (л.1813) от
управителя на “БРАДЪРС 07”ЕООД до
Директора на ТД Тракийска, с което във връзка с проверката приложено се
представят изброени документи – заверени копия на документи „PARA MAKBUZU“ за
периода на проверката за извършени плащания към турски доставчици. В писмото е
посочено също, че относно потвърждаване на салдата от турските доставчици,
дружеството предприело действия за събиране на доказателства, че няма
задължения, и се прилагат потвърждения от: ALGORITMA PAZARLAMA DIS TIC. VE SAN.LTD.STI, от KZM TEKSTIL GIDA INSAAT OTO.ITH.IHR.SAN VE TIC LTD
STI
и от ANKA BALKAN MUMESSILLIK TIC.LTD.STI.ISTANBUL (л.1814-1816). В
първите две приложения се отговаря на запитване, че към 31.10.2020 г. „БРАДЪРС
07“ ЕООД няма задължения към съответните дружества и взаимоотношенията между
тях са напълно разплатени, а в последното се посочват конкретни вземания от „Б.
0*“ ЕООД по два документа COMERSIAL
INVOICE от
дати 11.02.2020 г. и 18.02.2020 г.
С изпратено на 21.04.2021 г. по ел.поща
Уведомление (л.1365-1366), дружеството жалбоподател е било уведомено за
насрочено за 28.04.2021 г. заключително обсъждане на основание чл.84к от Закона
за митниците, което по молба на неговия управител е пренасрочено за 29.04.2021
г. (л.1368-1369).
Видно от Протокол за заключително
обсъждане на основание чл.84к от Закона за митниците на резултатите от проверка
в рамките на последващ контрол (л.1353), ведно с Приложение №1 към същия (л.1354-1363),
такова е било проведено на 29.04.2021 г., с участието на управителя на
дружеството жалбоподател Х.И.Х..
Като резултат от извършената проверка в
протокола се сочи установяването на по-ниска декларирана митническа стойност на
стоките по Приложение №1 към протокола, в сравнение със средностатистическите
стойности при внос на същия вид стоки, водещо до съмнения относно точността на
митническата стойност на стоките. Сочи се, че договорната стойност на стоките
не може да бъде проверена и потвърдена по категоричен начин, поради липса на
документи и информация, като външнотърговски договори, анекси, заявки с лица,
пряко и косвено свързани с доставките на стоките, търговско досие по сключените
сделки с доставчици, в т.ч. оферти, поръчки, ценови листи, потвърждения,
проформа фактури, бизнес кореспонденция, други сведения и документи,
предшестващи издаването на търговската фактура за придобиване на стоките,
допълнителна информация, технически спецификации, брошури, каталози, снимки,
данни за производител и други, отнасящи се за внесените стоки, кореспонденция с
доставчиците на дружеството; както и поради разплащане с контрагентите чрез
плащане в брой – предаване на суми в Република Турция и установени
несъответствия в документите, удостоверяващи тези разплащания – разходни касови
ордери (РКО), с посочено основание митнически декларации и документи „PARA
MAKBUZU“, с основание номер на фактура. Посочено е, че РКО са с дата на
издаване след подаване на митнически декларации (МД), а документите „PARA MAKBUZU“ са с дата преди подаване на съответните
МД. Предвид така изложеното се сочи, че породените съмнения относно точността
на митническата стойност на стоките не отпадат, следователно стойността на
стоките по Приложение №1 към Протокола не може да се определи по реда на чл.70,
параграф 1 от Регламент (ЕС) №952/2013 на Европейския Парламент на Съвета.
Посочено е, че описаните констатации са основание за отхвърляна на декларираните
стойности, в резултат на което ще бъдат определени нови митнически стойности на
стоките, чрез последователно прилагане на методите, определени в чл.74 от
Регламент (ЕС) №952/2013 и нова данъчна основа на стоките на основание чл.55,
ал.1 от ЗДДС. В приложение към посочения протокол се изброяват по номера всички
МРН и (по номер на стока от съответната МРН) стоките, по отношение на които органът
не приема за действителна декларираната митническа стойност.
Под вх.№32-143072/07.05.2021 г. в ТД
Тракийска е заведено подадено от управителя на „БРАДЪРС 07“ ЕООД Възражение (л.1837)
срещу така проведеното заключително обсъждане.
След приключване на проверката е
изготвен Доклад BG003000/1/11/17.05.2021 г. (л.1232-1242), в който се съдържа
подробно изложение на констатираните обстоятелства, ведно с описаните таблици,
приложения към Доклада (л.1243-1351).
В т.2.3.5 от Доклада се сочи, че по
връчено на управителя му на 10.12.2020 г. Искане №2 за предоставяне на
документация, даване на писмени обяснения или изготвяне на справки, с писмо
вх.№32-371859/16.12.2020 г. „Б. 0*“ ЕООД предоставя изброени документи,
включително писмено обяснение от управителя относно начина на разплащане с
контрагентите от Република Турция, съдържанието на което е описано в доклада,
както и разходни касови ордери за периода от 01.01.2018 г. до 31.10.2020 г. –
заверени разпечатки от счетоводен продукт, и документи „PARA MAKBUZU“ от три
доставчика.
В т.2.3.8
от Доклада се сочи, че по връчено му на 18.12.2020
г. Искане №3 за предоставяне на документация, с писмо вх.№32-6677/08.01.2021
г. Х.Х.– управител на БРАДЪРС 07“ ЕООД е предоставил копия на документи „PARA
MAKBUZU“ за периода на проверката за извършените плащания към турски
доставчици, както и е представил 3 броя писма от изброени турски фирми
доставчици с легализиран превод, относно потвърждаване на салдата към тях.
В т.3 от Доклада са изложени
констатациите от проверката. Сочи се, че по данни, извлечени от Българската
интегрирана митническа информационна система (БИМИС) и Митническата
информационна система за внасяне (МИСВ), за проверявания период от 29.06.2018 г.
до 30.10.2020 г. „БРАДЪРС 07“ ЕООД е получател на доставки от 5 бр. лица, регистрирани за периода на проверката са 129
бр. митнически декларации, като са декларирани 4265 бр. стоки.
Посочено
е, че за целите на проверката на декларираната митническа стойност на внасяните
стоки, освен сравнителен анализ на база наличната информация в митническата
информационна система, митническите органи използват оценки на групи месечни агрегирани
данни – средностатистически цени, извлечени от СОМЕХТ база данни на Евростат за
подробна статистика на международната търговия със стоки, за всеки продукт,
произход и държава членка на местоназначение, за многогодишен период,
обикновено четири последователни години – т.нар. „справедливи цени“. Цитирани
са диспозитиви 38 и 39 от Решение от 16.06.2016 г. по Дело С-29а1/15 на Съда на
ЕС и е посочено, че по време на проверката, за стоките от глави на КН 61÷64
с произход Република Турция, оформени през проверявания период, са извършени
следните контролни действия: - генерирани справки от информационната система „THESEUS“ на Съвместния изследователски център
към Европейската Комисия, за определените справедливите цени, за всеки отделен
код по КН, деклариран в МД-и, за съответния период и държава по произход; -
изчислена е рискова стойност (рисков праг), представляваща 50% от справедливата цена в евро на
килограм, преизчислена в лева по валутен курс. След извършено сравнение между
декларираната в митническите декларации митническа стойност на стоките за
единица тегло /извлечени от Системата за предоставяне на информация за
управленски цели от митнически и акцизни документи (МИС-IIIA)/, месечната справедлива цена, генерирана от
информационната система „THESEUS“, и изчислената рискова стойност (рисков праг),
като данните са представени в табличен вид – Таблица №1 – приложение №2.
Резултатите от извършения сравнителен анализ показват, че са налице ниски цени
на декларираните от „Б. 0*“ ЕООД стоки, в сравнение с цените, декларирани на
територията на ЕС, където се прилага европейското митническо законодателство,
декларираната митническа стойност е по-ниска с повече от 50% от
средностатистическата стойност при внос на сравними стоки за съпоставими
периоди, вследствие на което възникват съмнения, относно точността на
митническата стойност на стоките.
Извършена е и документална проверка на
воденото от дружеството счетоводство, при което не е установено несъответствие
между декларираните количества на стоки поставени под режим „допускане за
свободно обращение“ и заприходените такива в сметка 304 „Стоки“, както и в
декларираната митническа стойност на стоките, с вписаните в счетоводните
регистри записи за задължения и плащания към доставчиците.
При извършеното сравнение на
митническата стойност на стоките в МД и счетоводните записи на проверяваното
лице е констатирано, че с писмо вх.№32-6677/08.01.2021 г. от дружеството били
предоставени заверени копия на документи „PARA MAKBUZU“, за всяко извършено
плащане за периода на проверката. Последните, предвид дадените от управителя
обяснения, били издавани от доставчика на стоките при предаване на сумите по
фактурите, за удостоверяване на последното обстоятелство. Установило се, че в представените
първоначално в хода на проверката с Протокол №1/13.11.2020 г. документи са
налице 97 бр. документи „PARA MAKBUZU“ (представляващи
„Квитанция за събиране на пари“), различаващи се
по формат и съдържание от тези, представени с писмо вх.№32-6677/08.01.2021 г. и
вх.№32-371859/16.12.2020 г.
В Доклада се посочва, че от
представените с Протокол №1/13.11.2020 г.
договори с различни контрагенти от Република Турция се установявало
договорена цена на тон за натоварена стока, както следва: тъкани – 350 евро/
тон, конфекция, обувки и други стоки – 750 евро/тон, която не съответствала на
цената на стоките в представените при декларирането фактури.
Поради посочените несъответствия, с
Искане №4, връчено на 17.03.2021 г., от дружеството жалбоподател е изискана
допълнителна информация за налична кореспонденция с доставчиците от Р.Турция,
предшестваща издаването на търговските фактури, като в доклада се сочи, че
такава не била предоставена.
Поради описаните в т.3.1.3 от Доклада
противоречия и несъответствия в документите „PARA MAKBUZU“, наличието на повече
от един разходен касов ордер с един и същи номер и дата, недопускащи същите да
бъдат кредитирани като доказателство за договорената стойност на стоките, и
непозволяващи да се уточни какъв е точният размер на действително платена цена
за стоките, както и предвид обстоятелството, че от дружеството не са
представени външнотърговски договори, анекси, оферти, поръчки, ценови листи,
проформа фактури, бизнес-кореспонденция, други сведения и документи,
предшестващи издаването на търговските фактури за придобиване на стоките,
породените у проверяващите органи съмнения относно точността на митническата
стойност на стоките в Таблица №1 от Приложение №2, поставени под режим
„допускане за свободно обращение“, не отпадали.
Предвид тези констатации на
административния орган, като невъзможно се сочи установяването по безспорен и
категоричен начин, че отразените в счетоводната отчетност задължения и
разплащания към доставчиците представлява действително платената или подлежаща
на плащане цена на стоките, предвид което
същата не можело да бъде определена по реда на чл.70, §1 от Регламент (ЕС) №952/2013.
Въз основа на това, и при наличие на разлика в декларираната цена и
средностатистическата стойност при внос на сравними стоки, възниквало основание
за пораждането на обосновани съмнения и отхвърлянето на декларираната стойност,
без да се оспорва автентичността на представените търговски фактури, по смисъла
на Решение по Дело С-291/15 от 16.06.2016 г. на Съда на ЕС.
В Доклада се сочи, че при невъзможност
за определяне на митническата стойност по реда на чл.70, §1 от Регламент (ЕС) №
952/2013, същата се определя по реда на чл.74, §2 от МКС, като се прилагат
последователно букви от а) до г) докато се стигне до първата от тези букви, по
която тази стойност може да бъде определена.
Като неприложим е посочен реда по чл.74,
§2, буква а) от МКС, поради липсата на мостри от конкретните стоки към момента
на извършване на проверката, което водело до невъзможност да се определят
физическите им характеристики, качество, състав на материалите от които са
изработени, наличие на търговска марка, а то от своя страна до невъзможност за
тяхното остойностяване. Методът е приет за неприложим и поради това, че липсват
и технически спецификации на изделията, анализи и качествени сертификати на продуктите,
от които да са видни качеството, естеството, физическите характеристики и
други.
Като неприложим е посочен реда по чл.74,
§2, буква б) от МКС, поради липса на направено в митническите декларации
отбелязване относно качеството на изделията, естеството на стоките, репутацията
им и т.н. Липсвало посочване на техническите спецификации на изделията,
анализни и качествени сертификати на продуктите, което да дава възможност да се
определи дали тези стоки имат подобни характеристики и подобни съставни материали
с други такива, по начин по който последните да изпълняват същите функции и да
са взаимно заменяеми в търговско отношение, като подлежащи на остойностяване
стоки.
По отношение на третия вторичен метод по
чл.74, §2, буква в) от МКС също се сочи невъзможност да бъде приложен за
определяне митническата стойност на стоките, доколкото за неговата приложимост
било нужно да се използва информация за реализация на стоки на цяла митническа
територия на Съюза, а не на отделни държави членки. В тази връзка се посочва,
че в митническата администрация липсват база данни, за единична цена, по която
се продава на митническата територия на Съюза най-голямото сборно количество от
внасяните стоки, и най-голямото сборно количество идентични и сходни на
подлежащите на остойностяване стоки.
Органът е обсъдил и невъзможността да се
приложи и вторичния метод по чл.74, §2, буква г) от МКС, предвид невъзможността
на митническата администрация да разполага с база данни относно разходите и
стойността на материалите, разходите за производствената дейност, разходите за
транспорт, застраховка, товаро-разтоварна дейност, обичайната печалба и размер
на общи разходи приложими в трета страна. Сочи се невъзможност съгласно чл.143,
§1 от Регламент (ЕС) 2015/2447 на Комисията, да бъде задължено лице,
неустановено на територията на съюза, да предостави на митническата
администрация счетоводна и друга документация, която да съдържа горепосочените
данни, с оглед определяне на митническата стойност на стоките по този ред.
Предвид невъзможността за прилагане на
гореизброените методи, митническите органи са направили заключение, че приложим
за определяне митническата стойност на процесните стоки се явява редът по чл.74,
§3 от МКС, при който е посочено, че съгласно разпоредбата на чл.144, §1 от
Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, може да се използва разумна гъвкавост
между метода на договорната стойност и вторичните методи по чл.74, §2 от МКС.
Сочи се, че така определената стойност следва да се основава във възможно
най-голяма степен на определените преди това митнически стойности.
Административният орган сочи, че
определената по този ред нова митническа стойност е определена въз основа на
вече приети митнически стойности на стоки със сходно описание, произведени в
същата или друга държава, които имат подобни характеристики и подобни съставни
материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат
взаимозаменяеми в търговско отношение.
В Таблица №2 към Доклада са изброени МД,
подадени от „Б. 0*“ ЕООД, и номерата на отделните стоки от тях, за които са
определени нова митническа стойност, и МД-и, чиято стойност е използвана за
определяне на новата митническа стойност; в Таблица №3 – новата определена
митническа стойност на стоките, а в Таблица №4 – държавните вземания за
досъбиране по отделните МРН и стоки.
С Уведомление за връчване на доклад от
проверка в рамките на последващия контрол на основание чл.84л, ал.4 от ЗМ,
връчено по електронна поща на 20.05.2021 г. (л.1370), дружеството жалбоподател
е поканено на 21.05.2021 г. за връчване на Доклада. Получаването на екземпляр
от Доклад №BG003000/1/11/17.05.2021 г. от управителя на „БРАДЪРС 07“ ЕООД на
21.05.2021 г. е удостоверено с подписа на последния в приложената Разписка (л.1352).
С писмо Рег.индекс №32-160568 от 28.05.2021
г.(л.92-95) на Началника на МБ Пловдив към ТД Тракийска в Агенция „Митници“,
получено на 01.06.2021 г., съгласно Известие за доставяне (л.96), управителят
на „БРАДЪРС 07“ ЕООД е уведомен по реда на чл.29, във връзка с чл.22, параграф 6,
във връзка с чл.48 от Регламент (ЕС) №925/2013 и чл.84а и сл. от ЗМ, че в МБ
Пловдив започва производство по издаване на индивидуални административни актове
във връзка с констатациите, посочени в Доклад №BG003000/1/11/17.05.2021 г.
В писмото е посочено, че в изпълнение на
разпоредбите на чл.29, във връзка с чл.22, параграф 6 от Регламент (ЕС) №952/2013
на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на
Митнически кодекс на Съюза, чл.19, ал.1 от ЗМ и чл.9, параграф 1 от Регламент
за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията, ще бъдат установени подлежащи на
доплащане публични държавни вземания, като със същото се съобщават мотивите, на
които ще се основават решенията на Директора на ТД Тракийска. Изложени са
подробни съображения и е отбелязано, че във връзка с описаното в писмото,
направените констатации и извършения сравнителен анализ, митническата стойност
на стоките, класирани в глава от 61 до 64 по КН, допуснати за свободно
обращение с цел крайна употреба с митнически декларации, изброени в писмото,
следва да бъде определена по реда на чл.74, §3 от МКС при спазване на
разпоредбите на чл.144 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, поради което
на основание с чл.77, параграф 1, буква „а“, чл.85, параграф 1, във връзка с
чл.101 параграф 1, във връзка с чл.102 от Регламент (ЕС) №952/2013, във връзка
с чл.54, ал.1 и чл.56 от ЗДДС, за дружеството ще възникне задължение за
доплащане на публични държавни вземания.
С писмото дружеството е уведомено, че на
основание чл.8, параграф 1 от Регламент за изпълнение на Комисията (ЕС)
№2015/2447, има право на достъп до документите и информацията, посочени в
уведомлението, с които да се запознае, както и че по реда на чл.8, параграф 1
от Делегиран регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446, има възможност да изрази
своето становище в 30 дневен срок от получаване на писмото, а решенията ще
бъдат издадени в 30 дневен срок, считано от деня, в който изтича срока,
предоставен за становище и изслушване.
В писмото не се съдържа информация
относно стоките, които органът ще ползва за сравнение при определяне на новата
митническа стойност.
С оспореното в настоящото производство
Решение №РТД-3000-1762/30.07.2021 г., Директорът на Териториална дирекция
Тракийска:
1. Определя митническа стойност на
основание чл.74, §3 от МКС, на декларираните в изброените с МРН и дати в т.1 от
решението 36 броя митнически декларации стоки, както е описано в табличен вид в
решението;
2. Променя данните по подробно
изброените в т.2 от решението митнически декларации, както е посочено в
табличен вид;
3. Определя задължение за „БРАДЪРС 07“ ЕООД
за доплащане на ДДС в общ размер на 2 580 975,30 лв., разпределена по
всяка една от посочените митнически декларации, както е подробно описано в
решението в табличен вид (т.3), като е посочено, че към начислената сума,
представляваща ДДС, на основание чл.77, §1 буква а), във връзка с чл.85, §1 от
МКС и чл.54 от ЗДДС, се дължи и лихва на основание чл.59, ал.2 от ЗДДС и чл.1
от ЗЛДТДПДВ, във връзка с чл.114, §2 от МКС върху главницата за ДДС, считано от
датата на регистриране на митническата декларация до датата на уведомяването с
това решение. На основание чл.59, ал.2 от ЗДДС и чл.1 от ЗЛДТДПДВ, във връзка с
чл.114, §1 от МКС се дължи лихва върху възникналите задължения от датата на
изтичане на срока за доброволно плащане до окончателното им погасяване.
Видно от представеното Известие за
доставяне (л.91), Решението е изпратено на адреса на дружеството и получено срещу
подпис на 05.08.2021 г.
Жалбата срещу Решението е подадена в
съда на 13.08.2021 г.
По делото е изслушано заключение (л.1948-2108) на съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от вещо лице Е.Д., което съдът кредитира изцяло.
В отговор на въпрос 1 вещото лице
подробно е установило, при извършената от него проверка в счетоводството на „БРАДЪРС
07“ ЕООД, и изложило начина на осчетоводяване на стоките, отразени в посочените
в обжалваното решение митнически декларации. Констатирало е, че за процесни
период дружеството осъществява внос на стоки от Р.Турция, за извършените
покупки на стоки има издадени фактури от турските доставчици: АНКА БАЛКАН,
АЛГОРИТМА ПАЗАРЛАМА ДИС ТИКАРЕТ ЛТД, ИЛЯДА МАДЕНЧИЛИК ИНСАТ ТЕКСТИЛ, КЗМ
ТЕКСТИЛ ГИДА ИНСААТ. За доставката на стоки има издадени CMR – Международна товарителница, опаковъчен лист.
Закупената стока от Р.Турция се изнася с Митническа декларация от Турция, а за
вноса се изготвя Митническа декларация, която удостоверява вноса на стоките на
територията на Р.България. Стоките, отразени във всяка една от митническите
декларации, са осчетоводени в дружеството, чрез синтетични и аналитични сметки,
като е взета следната стопанска операция: Д-т ска 304 Стоки /аналитично – по
видове стоки/; К-т с/ка 401 Доставчици; Основание: Заприходени стоки. В дебита
на сметка 304 Стоки са заведени аналитично всеки един артикул по номенклатурни
номера, количество и стойност. В кредита на сметка 401 Доставчици аналитично е
осчетоводено задължението към съответния доставчик. Плащанията на начисленото
ДДС по МД е извършено по банков път. Извършеното плащане към турския доставчик
е отразено в счетоводството на дружеството.
При извършената проверка в
счетоводството на дружеството експертизата не установила наличие на писмени
договори относно начина на разплащане. По счетоводни данни погасяването на
задълженията по процесните фактури се отчитало чрез сметка 501 Каса в лева.
Дружеството нямало заведена сметка 502 Каса във валута. Във всички случаи
разплащането се извършвало чрез частично предаване на суми в Република Турция.
Експертизата установила, че сумите за разплащане са изтеглени от управителя на „БРАДЪРС
07“ ЕООД с РКО от касата на дружеството, но не установила как се осъществява
фактическото разплащане на доставчика в Р.Турция. Нямало данни за момента и
начина/мястото на обмяната им от една валута в друга, както и липсата на
документи за предаването на паричните средства, като размер и вид на валутата
от управителя на дружеството на лицата, които фактически ги предават. На експертизата се предоставил списък с имена на лицата,
които са пътували до Р.Турция и са предавали паричните средства на турския
доставчик. Не се установили документи, удостоверяващи на коя дата кое лице
каква сума е получило, за да предаде за погасяване на възникналите задължения
по издадените фактури. Вещото лице сочи, че пренасяне на парични средства през
границата на страната за или от трета страна е уредено във Валутен закон, като
в заключението се цитира разпоредбата на чл.11а, ал.1 от същия. Експертизата не
установила деклариране на суми пред митническите органи.
Подробно в заключението вещото лице е
отразило в табличен вид извършените плащания по счетоводни данни от „БРАДЪРС
07“ ЕООД за периода от 27.02.2019 г. до 02.09.2019 г. към контрагент АЛГОРИТМА
ПАЗАРЛАМА ДИС ТИКАРЕТ ЛТД – поотделно по 13 броя МД; за периода от 21.05.2019
г. до 04.06.2019 г. към контрагента АНКА БАЛКАН – поотделно по 21 броя МД; за
периода от 02.05.2019 г. до 07.05.2019 г. към контрагента КЗМ ТЕКСТИЛ ГИДА
ИНСААТ по една МД; за периода от 24.04.2019 г. до 30.04.2019 г. към контрагента
ИЛЯДА МАДЕНЧИЛИК ИНСАТ ТЕКСТИЛ по една МД, като поотделно е посочило, че тези
задължения са погасени в брой и счетоводно отразени чрез сметка 501 Каса в
лева. Някои от плащанията са извършени преди датата на вноса на стоки, а други
след датата на вноса на стоки на части, подробно описани в таблиците. Подробно
е изброило включването на отделните МД съгласно фактурите, издадени от
отделните контрагенти, в Дневник за покупки по отделните данъчни периоди м.03,
04, 05 и 06.2019 г.
В отговор на въпрос 2 – дали са водени
редовно счетоводните записвания при „Б. 0*“ ЕООД, вещото лице е установило, че счетоводната отчетност на дружеството се
осъществява в съответствие със Закона за счетоводството и Националните
стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия. В счетоводната политика е възприето
заприходяването на стоките да се осъществява по Дебита на сметка 304 – Стоки, като същите се водят аналитично по видове и по количества. При
възникнало задължение към доставчик същото се отчита по кредита на сметка 401 – Доставчици, като се води аналитичност по доставчици и
по номера на фактури или митнически декларации, когато доставката е от внос.
Възникналият данък добавена стойност при внос се отчита по дебита на сметка
4531 –
Начислен данък за покупките и по кредита на сметка 457 – Разчети с митници. Задължението към доставчиците се
приключва, като се дебитира сметка 401 – Доставчици и се кредитират сметки от гр. 50 Парични средства. Фирма „БРАДЪРС 07“ ЕООД
осъществява счетоводната си отчетност при отразяване на покупките и продажбите
по системата СУПТО, въведена за нуждите на НАП, при която система не е възможно
продажбата на стоки без регистриране на продажбите в системата СУПТО.
Експертизата констатира, че по счетоводни данни има пълно съответствие
между декларираните суми по митнически декларации и извършените плащания в
брой, подробно описани по въпрос 1.
В отговор на въпрос 4 експертизата е установила видовете стоки, които са внасяни по
описаните в решението декларации на „Б. 0*“ ЕООД и тези, ползвани от
митническите органи за сравнение – подробно описани в отговора на въпрос
5.
При анализа на сравнителната информация посочена в решението за част от
митническите декларации, послужили като основа за определяне на митническата
стойност, експертизата установява, че е извършена съпоставка на
сходни
стоки с един и същ тарифен код, но съществуват и
изключения.
Посочено е, при съпоставка на МД №19BG003009012320R6 от 03.04.2019 г. за стока с тарифен код: **********,
с описание на стоката: ТРИКОТАЖЕН СИНТЕТИЧЕН ДАМСКИ КОМПЛЕКТ (ТЕНИСКА С КЪС РЪКАВ И КЛИНЧЕ) – 35 комплекта с МД №19BG003009002104R7 от 23.01.2019 г.
вносител ДЖЕФ-СТАЙЛ – гр.Варна, за стока №4 е с тарифен код: **********, с
описание на стоката: ДАМСКО БОДИ/КОРСЕТ ОТ ИЗКУСТВЕНИ МАТЕРИАЛИ: СПОРТЕН
КОМПЛЕКТ ОТ ДВЕ ЧАСТИ /КЛИН И ГОРНИЩЕ/ – 264 комплекта.
Посочено е, че са съпоставени стоки,
описани без търговски марки, със стоки, за които е посочена търговска марка,
като най-често срещаната съпоставка е с
вносител „ЕЛ СИ УАЙКИКИ РИТЕЙЛ
БИ ДЖИ“ ЕООД, гр.София, които
внасят стоки с марка LC WAIKIKI.
Съществуват
и съпоставка на стоки с други марки, например стока по МД №19BG003009009102R4
от 13.03.2019 г. за стока №23 с описание на стоката: ТРИКОТАЖЕН СИНТЕТИЧЕН
ДЕТСКИ КОМПЛЕКТ /ТЕНИСКА С КЪС РЪКАВ И КЛИНЧЕ/ – 3415 бр. е съпоставена с МД
№19BG005800Н0089078 от 03.09.2018 г. с вносител АДИДАС БЪЛГАРИЯ, гр.София, за
стока №124 с описание на стоката: Горни облекла за спорт, трикотажни или
плетени, от памук – 399 комплекта горна и долна част в комплект, за деца, с
марка Adidas.
При извършените съпоставки вещото лице е
установило и описало с примери и разлика на съпоставяните стоки по количества,
както и голям времеви интервал на съпоставяните стоки.
От анализа на данните експертизата е дала заключение, че митническият
орган не се е съобразил с така посочените различия, понеже при определяне на
новата митническа стойност се търси най-близката стойност до рисковия
праг.
Вещото лице обстойно се е запознало с митническите декларации на „БРАДЪРС
07“ ЕООД за внос на стоки с тарифни кодове от 61 до 64 с произход от Република Турция,
посочени в Решение №РТД-3000-1762/30.07.2021 г. на Директора
на ТД Тракийска при Агенция „Митници“ на МФ, като подробно е описало в заключението
действията на митническия орган, предприети за
определяне на средностатистическата стойност на всяка една от стоките, в тази
връзка в експертизата са изготвени таблици с описание на всяка една от
процесните МД, посочени в Решение №РТД-3000-1762/30.07.2021 г. Всяка една
таблица съдържа данни за извършен внос на стоки по Митнически декларации с
номер на стоката, описание по вид и количества, тарифен код, фактурна стойност
в EUR, митническа стойност в BGN, митническа стойност на килограм и митническа
стойност на брой.
От същите се установява, че митническият орган определя рисков праг за
всяка една стока, посочена в МД, като за целите на сравнителния анализ използва
оценки на месечни агрегирани данни, извлечени от СОМЕХТ база данни на Евростат
за подробна статистика на международната търговия със стоки, за всеки продукт,
произход и държава-членка за многогодишен период, обикновено четири
последователни години – така наречените „справедливи цени“, които се предоставят на разположение на
държавите-членки на ЕС чрез системата „THESEUS” на Съвместния изследователски център на
Европейската комисия (Joint Research Centre). Въз основа на представените данни
се установява разлика между декларираната митническа стойност за единица нето
тегло и определената от органа рисковата стойност в лева. За стоките, за които
е установено, че са под рисковия праг, се определя нова митническа стойност на
база приетата митническа стойност на стоки, за които органът е посочил, че имат
подобни характеристики и подобни съставни материали.
Експертизата е извършила съпоставка на част от МД, подадени от „БРАДЪРС
07“ ЕООД, за които е определена нова митническа стойност с МД на дружества,
чиято стойност е използвана за определяне на нова митническа стойност, които са
описани подробно в констативната част.
Във връзка със задачата по въпрос 6,
вещото лице е извършило сравнение между декларираните цени на стоките по
митнически декларации на дружествата „ТЕОСПЕД 2005“ ООД и „АНТОНИЯ
ГОЛД 2“ ЕООД за периода 29.06.2018 г. до 30.10.2020 г.,
поотделно по тарифни кодове, с тези на стоките по митническите декларации на „Б.
0*“ ЕООД от процесното решение.
Сравнението е извършено в табличен вид,
като констатациите са, че от анализираните общо 79 митнически декларации в 22
от тях декларираните митнически стойности от ТЕОСПЕД 2005“ ООД са по-ниски
стойности спрямо декларираните от „БРАДЪРС 07“ ЕООД, което представлява 28%; в
15 от тях декларираните митнически стойности от ТЕОСПЕД 2005“ ООД са по-високи
стойности спрямо декларираните от „Б. 0*“ ЕООД, което представлява 19 % и в 42
от тях декларираните митнически стойности от ТЕОСПЕД 2005“ ООД са еднакви с
декларираните от „БРАДЪРС 07“ ЕООД, което представлява 53 %. От анализа на общо
30 митнически декларации, в 6 от тях, или 20%, декларираните митнически
стойности от „АНТОНИЯ ГОЛД 2“ ЕООД са по-високи спрямо декларираните от „БРАДЪРС
07“ ЕООД; в 4 от тях, или 13%, декларираните митнически стойности от „АНТОНИЯ
ГОЛД 2“ ЕООД са по-ниски спрямо декларираните от „БРАДЪРС 07“ ЕООД и в 20 от
тях, или 67%, декларираните митнически стойности от „АНТОНИЯ ГОЛД 2“ ЕООД са
еднакви с декларираните от „БРАДЪРС 07“ ЕООД.
По делото е изслушано и допълнително заключение на съдебно-счетоводната експертиза (л.1372-1432), в което експертизата
е извършила
подробна съпоставка на всички
представени в Териториална дирекция Митница Пловдив документи „PARA MAKBUZU“ от „БРАДЪРС 07“ ЕООД – тези,
представени към съответните митнически декларации, предмет на процесното
решение, и тези, представени впоследствие при „последващ контрол“, като е
описала констатираните различия. Подробни разяснения относно видовете
документи, тяхното съдържание, реквизити и момента на тяхното представяне,
вещото лица дава и при изслушването му в съдебно заседание (л.1745).
По делото
са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите Р.Ч. (л.2116) и М.К.
(л.1747).
Свид.Ч. дава показания, че обслужвала
счетоводно фирма „БРАДЪРС 07“ ЕООД от самото й създаване, включително в периода
2018 – 2020 г. и е подготвяла документите, представени пред Митница Пловдив във
връзка с процесната проверка, съответно е присъствала на обсъждането в края на
проверката. Свидетелят подробно разказва за начина, по който е извършвано
разплащането от дружеството с търговските дружества от Република Турция, с
които същото е търгувало в периода. Сочи, че при заключителното обсъждането в
сградата на Митница Пловдив тя само присъствала физически, но обсъждане нямало,
не им били представени конкретни документи, митнически декларации, конкретни
стоки и цени във връзка с процедурата.
От разпита на свид.К., на длъжност Главен инспектор в Отдел „Последващ
контрол“ към ТД Митница Пловдив, се установява начина, по който е била
извършена проверката на дружеството. Свид.К. обяснява, че били установени два
вида по формат документи „PARA MAKBUZU“, като едните били прикрепени към
досиетата на Митническите декларации, които дружеството „БРАДЪРС 07“ ЕООД
предало още в началото на проверката, а другите били представени на по-късен
етап по искане на проверяващите, като в последните нямало номер на фактура,
нямало стойност на фактура, само стойност на предадени суми, тоест на получени
суми от турския доставчик.
При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена при спазване на
14-дневния срок за обжалване от датата, на която решението е получено от
дружеството – жалбоподател и е депозирана от надлежна страна, адресат на акта,
за която е налице правен интерес от търсената защита.
Съдът, като прецени доказателствения
материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания
административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК,
счита жалбата за основателна.
Обжалваният акт е издаден от Директора
на Териториална дирекция Тракийска към Агенция „Митници“ (понастоящем ТД Митница Пловдив), който притежава качеството „митнически орган“ по
смисъла на член 5, т.1 от Регламент (ЕС) №952/2013 на Европейския парламент и
на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза
(по-нататък Регламент (ЕС) №952/2013). Към датата на издаване на обжалваното
Решение – 30.07.2021 г., същият спада към митническата
администрация на Р.България, която отговаря за прилагането на митническото
законодателство, както и има качеството на орган, оправомощен съгласно
националното законодателство да прилага определени митнически законодателни
разпоредби. В чл.19, ал.1 от ЗМ (редакция изм.ДВ, бр.98 от 2018 г., в сила от
07.01.2019 г.) изрично е предвидено, че решенията по прилагане на митническото
законодателство се издават от директора на Агенция „Митници“ или от директорите
на териториални дирекции, а според ал.7 на същия член, решения, взети без
предварително заявление, се издават от директора на териториалната дирекция,
където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение,
освен ако не е предвидено друго.
С оспореното решение се извършва промяна
на обстоятелства в ЕАД във връзка с последваща проверка, от което възникват
задължения за дружеството жалбоподател и се определя размера на възникнало
данъчно задължение. Тъй като съгласно чл.56 от ЗДДС начисляването на данъка при
внос по чл.16 се извършва от митническите органи, като размерът на данъка се
взема под отчет по реда, определен за митническото задължение, то актът и в
двете му части е издаден от материално и териториално компетентен
административен орган.
Решението е валидно издадено по
прилагане на митническите разпоредби, поражда правни последици за адресата си и
представлява административен акт, който на основание чл.220, ал.1 от ЗМ подлежи
на обжалване по реда на АПК.
Актът е обективиран в писмена форма и в
него са посочени фактически и правни основания, мотивирали административния
орган да го постанови.
От правна страна Решението е основано на
разпоредбите на член 74, параграф 3 от Регламент (ЕС) №952/2013 (Митническия
кодекс), във връзка с член 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на
Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за
прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) №952/2013 на Европейския
парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (по-нататък
Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447), във връзка с член 5, т.39, член 77,
параграф 1, б.„а“ и параграф 2; член 85, параграф 1; член 101, параграф 1, във
връзка с член 102 от Регламент (ЕС)
№952/2013, във връзка с чл.54, ал.1 и чл.56 от ЗДДС, във вр. с чл.59 от АПК.
Във връзка с възраженията на оспорващия
за незаконосъобразност на процедурата по
извършване на проверката в рамките на последващ контрол, съдът констатира, че в
случая производството касае последващ контрол на
декларирането, реализиран по правилата, разписани в нормите на член 48 от Регламент
(ЕС) №952/2013, във връзка с чл.84 и следващите от ЗМ.
В първата разпоредба е предвидено, че за
целите на митническия контрол митническите органи могат, след вдигане на
стоките, да проверяват точността и пълнотата на информацията, подадена в
митническа декларация, декларация за временно складиране, обобщена декларация
за въвеждане, обобщена декларация за напускане, декларация за реекспорт или
уведомление за реекспорт, както и наличието, автентичността, точността и
валидността на всички придружаващи документи, и могат да проверяват
счетоводната отчетност на декларатора и други видове отчетност, която се отнася
до операциите с въпросните стоки или до предварителни или последващи търговски
операции, включващи тези стоки. Тези органи могат да извършват и проверка на
стоките и/или да вземат проби, ако това все още е възможно.
Според разпоредбата на чл.84, ал.1, т.1
от ЗМ „За целите на прилагане на чл.48 от Регламент (ЕС) №952/2013 след вдигане
на стоките, митническите органи имат право да извършат последващ контрол чрез
проверка на точността и пълнотата на информацията в декларациите и на
придружаващите документи“. При изрично нормативно предвидената възможност за
проверка след вдигане на стоките, направените в жалбата възражения за
недопустимост на извършения от митническите органи последващ контрол, приключил
с издаването на процесното решение, са неоснователни.
В случая в съответствие с чл.84в от ЗМ е
издадена заповед за възлагане на проверка, която съдържа всички необходими
реквизити и която е връчена надлежно на проверяваното дружество, и впоследствие
е изменена по правилото на чл.84в, ал.5 – ал.7 от ЗМ.
Спазени са изискванията на чл.84к от ЗМ,
като е проведено заключително обсъждане, за което е издаден и съответния
протокол. Не се споделят доводите на жалбоподателя, че на практика липсва
заключително обсъждане, предвид непосочването на конкретни обстоятелства
относно възприетите от органа факти. Противно на тези твърдения, в представения
на управителя на дружеството жалбоподател Протокол за заключително обсъждане на
основание чл.84к от ЗМ на резултатите от проверка в рамките на последващ
контрол, са изброени по номера всички митнически декларации, по отношение на
които за конкретно посочена под номер стока е прието несъответствие със
средностатистическата митническа стойност в сравнение с декларираната такава за
същата. Предвид обстоятелството, че така цитираните МД са били на разположение
на дружеството жалбоподател, съдът приема, че същото е разполагало с възможност
да установи за коя конкретно стока органа претендира липса на горното
съответствие. В същия този Протокoл ясно са посочени какви ще са последиците от
така констатираното несъответствие, като не се възприема твърдението на
жалбоподателя, че за органа е налице задължение на този етап от производството
да посочи и точно по кой метод ще бъде определена новата митническа стойност и
въз основа на какви доказателства. Последното задължение органа е изпълнил,
чрез изготвяне на писмен констативен доклад, с оглед разпоредбата на чл.84л от
ЗМ.
Така изготвеният констативен Доклад BG003000/1/11/17.05.2021
г. от външна страна притежава реквизитите, предвидени от закона. Същият съдържа
подробно изложение на всички възприети от органа обстоятелства и последиците от
тях, както и посочване на правните основания, въз основа на които ще бъдат
приложени съответните последици. Докладът е връчен на управителя на дружеството
жалбоподател, като на жалбоподателя е предоставена възможност да се запознае с
всички обстоятелства, въз основа на които ще се основава неблагоприятния за
него административен акт.
Съгласно разпоредбата на член 22,
параграф 6, първа алинея от Регламент (ЕС) №952/2013, приложима на основание
член 29 от същия Регламент и по отношение на решения, взети без предварително
заявление, преди да вземат решение, което би било неблагоприятно за заявителя,
митническите органи са длъжни да му съобщят мотивите, на които ще се основава
решението, и му предоставят възможност да изрази своето становище в определен
срок от датата, на която го е получил или се счита, че го е получил. След
изтичане на този срок заявителят се уведомява в подходяща форма за решението.
В член 8, параграф 1 от Регламент за
изпълнение (ЕС) 2015/2447 е предвидено и минималното съдържание на съобщението
по член 22, параграф 6, първа алинея от Митническия кодекс, като в него следва
да е посочено: а) документите и информацията, които митническите органи
възнамеряват да използват като основание за своето решение; б) срокът, в който
съответното лице трябва да изрази своето становище, считано от датата, на която
е получило съобщението или се счита, че го е получило; в) упоменаване на
правото на съответното лице на достъп до документите и информацията, посочени в
буква а), съгласно приложимите разпоредби.
По преписката е представено писмо
Рег.индекс: №32-160568 от 28.05.2021 г., в което подробно са изложени
съображенията, намерили място и в мотивите на оспореното решение. В съобщението
е указан и определеният срок за изразяване на становище по изложените в него
мотиви – 30-дневен от получаване на уведомлението. Писмото обаче, като
съдържание, не отговаря в пълнота на
изискването по член 8, параграф 1, б.„а“ от Регламент за изпълнение (ЕС)
2015/2447. В също липсва посочване на
митническите декларации с получател – трето лице, стоките по които са
използвани като аналог за определяне на митническата стойност по реда на член 74,
параграф 3 от Регламент (ЕС) №952/2013, респ. търговските документи,
съпровождащи тези митнически декларации и съдържащи описание на използваните
като аналог стоки. Последното обстоятелство е ограничило възможността на
жалбоподателя да се запознае със същите и да изрази становище по отношение на
това дали използваните за сравнение от митническите органи стоки действително са
сходни на внесените от него.
Изложеното налага извод за издаване на
оспорения акт при допуснато нарушение на административно производствените
правила, което следва да се квалифицира като съществено такова, доколкото е
рефлектирало пряко върху правото на защита на проверяваното дружество и на
възможността му да се запознае в пълнота с всички обстоятелства, въз основа на
които органът ще постанови акт, рефлектиращ неблагоприятно в правната му сфера.
Нарушаването на изискването на член 22, параграф 6, първа алинея от Регламент
(ЕС) №952/2013 накърнява правото на защита на жалбоподателя, поради което
съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, а
оттам – и основание по чл.146, т.3 от АПК за отмяна на оспорения
административен акт.
Спорният в настоящото производство
въпрос относно материалната законосъобразност на решението е дали са налице
предпоставките за възникване на обосновано съмнение, че декларираната от
жалбоподателя митническа стойност е реалната договорена стойност за процесните
стоки, както и правилно ли е приложено правилото на член 74, параграф 3 от
Регламент (ЕС) №952/2013 при
извършеното от органа определяне на нова митническа стойност.
Правната уредба, касаеща определянето на
митническата стойност на въвежданите на територията на съюза стоки с
необщностен произход, се съдържа в Дял II, Глава 3 от приложимия Регламент (ЕС)
№952/2013, озаглавена „Стойност на стоките за митнически цели“, като с член 69
е предвидено, че митническата стойност на стоките във връзка с прилагането на
Общата митническа тарифа и нетарифните мерки, установени от разпоредби на
Съюза, уреждащи специфични области, отнасящи се до търговията със стоки, се
определя в съответствие с членове 70 и 74.
В член 70 е регламентиран Метод за
определяне на митническата стойност въз основа на договорната стойност, като в
параграф 1 е предвидено, че „базата за митническата стойност на стоките е
договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане
цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата
територия на Съюза, коригирана при необходимост“, а в параграф 2, че
„действително платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която
купувачът е платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е
платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните
стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като
условие за продажбата на внасяните стоки. Изрично в параграф 3, букви „а“ до
„г“ са изброени условия, които следва да са изпълнени кумулативно, за да се
прилага договорната стойност.
В член 74 са регламентирани Вторични
методи за определяне на митническата стойност. Разпоредбата има следното
съдържание:
„1. Когато митническата стойност на
стоките не може да се определи съгласно член 70, тя се определя, като се
прилагат последователно букви от а) до г) от параграф 2, докато се стигне до
първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на
стоките.
Редът на прилагане на букви в) и г) от
параграф 2 се обръща, ако деклараторът поиска това.
2. Митническата стойност, определена в
резултат на прилагането на параграф 1, е:
а) договорната стойност на идентични
стоки, продадени с цел износ с местоназначение в митническата територия на
Съюза и изнесени в същия момент или приблизително в същия момент, както и
стоките, подлежащи на остойностяване;
б) договорната стойност на сходни стоки,
продадени с цел износ с местоназначение в митническата територия на Съюза и
изнесени в същия момент или приблизително в същия момент, както и стоките,
подлежащи на остойностяване;
в) стойността, основаваща се на
единичната цена, по която се продава на митническата територия на Съюза
най-голямото сборно количество от внасяните стоки или от внесени идентични или
сходни стоки на лица, които не са свързани с продавачите; или
г) изчислената стойност, която се състои
от сбора на:
i) разходите или стойността за
материалите и за производствените или другите операции, използвани при
производството на внасяните стоки;
ii) сума за печалба и за общи разходи,
равна по размер на тази, която обичайно се начислява при продажбите на стоки от
същия клас или вид като стоките, подлежащи на остойностяване, които са
произведени от производители в страната на износа за износ в Съюза;
iii) разходите или стойността на
елементите, посочени в член 71, параграф 1, буква д).
3. Когато митническата стойност не може
да се определи съгласно параграф 1, тя се определя въз основа на наличните
данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи,
съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните:
а) Споразумението за прилагане на член
VII от Общото споразумение за митата и търговията;
б) член VII от Общото споразумение за
митата и търговията;
в) настоящата глава.“
Правила относно стойността на стоките за
митнически цели са уредени и в Дял II, Глава 3 на Регламент за изпълнение (ЕС)
2015/2447, като в член 140 „Неприемане на декларираните договорни стойности“ от
същия Регламент са определени подробни правила за прилагането на член 70,
параграф 1 от Кодекса. Съгласно параграф 1 на член 140, „Когато митническите
органи имат основателни съмнения дали декларираната договорна стойност
представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в член 70,
параграф 1 от Кодекса, те могат да поискат от декларатора да предостави
допълнителна информация“. Според параграф 2, ако съмненията им не отпаднат,
митническите органи могат да решат, че стойността на стоките не може да се
определи по реда на член 70, параграф 1 от Кодекса.
В процесното Решение, за да мотивира
основателно съмнение, че декларираната от жалбоподателя договорна стойност на
стоката представлява общата платена сума, митническият орган се е позовал на
Решение на Съда на ЕС от 16 юни 2016 година по дело C‑291/15 Hungary Kft.
срещу Nemzeti Adó-és Vámhivatal
Nyugat-dunántúli Regionális Vám-és Pénzügyőri
Főigazgatósága. Цитираното решение е постановено по преюдициално
запитване, отнасящо се до тълкуването на член 181а от Регламент (ЕИО) №2454/93
на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на
Регламент (ЕИО) №2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на
Общността. Според диспозитива на същото, член 181а от Регламент (ЕИО) №2454/93
трябва да се тълкува в смисъл, че допуска практика на митническите органи,
съгласно която митническата стойност на внесени стоки се определя въз основа на
договорната стойност на сходни стоки – метод, който фигурира в член 30 от
Регламент (ЕИО) №2913/92, изменен с Регламент (ЕО) №82/97 на Европейския
парламент и на Съвета от 19 декември 1996 г., когато бъде преценено, че
декларираната договорна стойност е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия
размер на покупните цени при вноса на сходни стоки, при положение че
митническият орган не оспорва, нито по друг начин поставя под съмнение
автентичността на фактурата и на удостоверението за извършен банков превод,
представени като доказателство за действително платената цена за внесените
стоки, и вносителят не представя, в отговор на искането в този смисъл на
митническия орган, допълнителни доказателства или сведения за установяване на
точността на декларираната договорна стойност на тези стоки.
Доколкото член 181а от Регламент (ЕИО)
№2454/93 е сходен по своето съдържание с член 140 от Регламент за изпълнение
(ЕС) 2015/2447, то така направено тълкуване е приложимо и в настоящата
хипотеза, при която за митническите органи е допустимо да сравняват
средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки и да
мотивират основателните си съмнения дали декларираната договорна стойност
представлява общата платена сума, макар да не поставят под съмнение
автентичността на представената като доказателство за заплащането й фактура,
както е в процесния случай.
Съгласно определението, дадено в член 1,
параграф 2, точка 14 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, „сходни стоки“
означава – в рамките на определянето на митническата стойност – стоки,
произведени в същата държава, които, въпреки че не са еднакви във всяко
отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им
дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в
търговско отношение; сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са
качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка.
Според постоянната съдебна практика на
СЕС, цитирана в Решение от 15 юли 2010 г. по дело С-354/09 Gaston Schul BV
срещу Staatssecretaris van Financiën и Решение от 19 март 2009 г. по дело
C‑256/07 Mitsui & Co. Deutschland, правната уредба на Съюза относно
митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и
неутрална система, която изключва използването на произволно определени или
фиктивни митнически стойности.
При прилагането на методите за
определяне на митническа стойност митническите органи имат задължение да
положат необходимата грижа, за да установят справедливата стойност на внасяните
стоки, а не произволно определена или фиктивна такава, а според член 15,
параграф 1 от Регламент (ЕС) №952/2013, всяко лице, което участва пряко или
косвено в извършването на митнически формалности или на митнически контрол,
предоставя на митническите органи, по тяхно искане и в определените срокове,
пълната изисквана документация и информация в подходяща форма и оказва цялото
необходимо съдействие за извършването на тези формалности или контрол.
На това принципно положение е основана и
процедурата по член 140, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447,
като се има предвид, че за да не изглежда намесата на администрацията
непропорционална, съмненията в справедливостта на декларираната митническа
стойност следва да са надлежно мотивирани и изисканата от декларатора допълнителна
информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с
възможностите му – аргумент от Решение от 28 февруари 2008 г. на СЕС по дело
C-263/06 Carboni e derivati Srl/Ministero dell'Economia e delle Finanze,
Riunione Adriatica di Sicurtà SpA.
Задължението за мотивиране на решението
за стартиране на процедурата по член 140 от Регламент за изпълнение (ЕС)
2015/2447, и впоследствие на решението за корекция, произтича от общото правило
на член 22, параграф 7 от Регламент (ЕС) №952/2013, изискващо митническите
органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение.
Въз основа на изложеното, в тежест на
митническия орган е да обоснове на първо място „основателността“ на своите
съмнения, неприемането на декларираните договорни стойности на внасяните стоки
и решението си по член 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 – че
стойността на стоките не може да се определи по реда на член 70, параграф 1 от
Кодекса, поради което я определя по вторичните методи на член 74 от Регламент (ЕС)
№952/2013, вр. член 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447.
За да мотивира издаването на процесното
решение административният орган е посочил наличието на възникнало основателно
съмнение относно реалността на декларираната митническа стойност по горецитираните
36 броя митнически декларации за внос на стоки под режим „допускане за свободно
обращение“ от несъюзна стока, с държава на изпращане/износ – Турция, и държава
на получаване – България, като според органа декларираната цена е необичайно
ниска за стоки от същия вид. Предвид липсата на друга информация за
установяване на точността на договорената стойност на стоките на проверяваните
митнически декларации е преценена невъзможността за прилагане на член 70 от
Регламент (ЕС) №952/2013.
След като последователно е анализирал
възможността за прилагане на посочените в член 74 от Регламента методи,
административния орган е направил извод, че спрямо процесните стоки са
неприложими методите по член 74, параграф 2, букви „а“, „б“, „в“ и „г“ от
Регламент (ЕС) №952/2013, поради липса на достатъчно данни относно декларирани
митнически стойности за идентични стоки от същия изпращач до същия получател,
декларирани и приети митнически стойности за „сходни стоки“ с произход Турция,
данни за единична цена, на която се продава стоката на територията на съюза,
физически характеристики, качество, репутация, търговска марка, единични цени и
т.н. В конкретния случай е приел, че новата митническа стойност следва да се
определи при прилагане на разпоредбата на член 74, параграф 3 от Регламент (ЕС)
№952/2013.
В случая възприетия от митническите
органи извод, че декларираната митническа стойност не представлява
действителната договорена стойност по смисъла на член 70, параграф 1 от
Регламент (ЕС) №952/2013 г. е основан на данните от информационната система „THESEUS“
на Joint Research Center, според които митническата стойност на стоките по
проверяваната ЕАД е под 50% от средностатистическата стойност на внасяни стоки
с идентичен код от същата страна. Констатирано е и несъответствие на
представените по време на проверката документи „PARA MAKBUZU”
с първоначално приложените такива към процесните митнически декларации, както и
различие в изписаната по тях валута и тази по представените РКО за теглене на
пари от касата на дружеството, с оглед разплащане по фактурите за процесните
стоки. Установена е липса на представени външнотърговски договори или други
доказателства удостоверяващи търговските взаимоотношения на дружеството
жалбоподател с контрагентите от Р.Турция, както и такива удостoверяващи
извършен обмен на валута.
Според настоящия съдебен състав тези
данни са достатъчни да обосноват основателно съмнение у митническите органи
относно действително договорената цена между страните по сделката по смисъла на
член 140, параграф 1 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447, като същото не
е опровергано с представените от жалбоподателя в хода на проверката
доказателства. Нещо повече, тези несъответствия се потвърждават и от
изготвената в хода на съдебното производство съдебно-счетоводна експертиза. От
последната се установява липсата на пълно съответствие на посочената по фактури
цена за процесните стоки и осчетоводената, като платена за същите такава.
Предвид установените и от допълнителната
съдебно-счетоводната експертиза несъответствия в представените по делото
документи „PARA MAKBUZU” и данните от останалите доказателствени източници,
съдът приема, че митническата стойност не може да се определи по реда на член 70
от Регламент (ЕС) №952/2013 г., въз основа на действително заплатената или
подлежащата на плащане цена на стоките, а следва да се приложи член 74 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 г.
В оспорения акт административният орган
е посочил, че при определяне на новата митническа стойност е приложен метода по
член 74, параграф 3 от Регламент (ЕС) №952/2013 г., при прилагане на „разумна
гъвкавост“ между метода на договорната стойност на стоки и вторичните методи по
член 74, параграф 2 от Регламент (ЕС) №952/2013 г. Сочи се, че остойностяването
на стоките е определено въз основа на вече приети митнически стойности на стоки
със „сходно описание“, произведени в същата държава или друга държава, които
имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава
възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимнозаменяеми в търговско
отношение.
Сравнителната информация относно
митническите декларации, послужили като основа за определяне на митническата
стойност по реда на член 74, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. органът
излага в табличен вид, чрез посочване на номера на МД и номера на конкретната
стока от всяка МД, чиято стойност е възприета като действителна договорна и е
използвана за определяне на новата стойност по конкретна стока от процесните. В
таблицата обаче не се съдържат данни за датата на подаване на съответната
декларация, за вида на стоката, търговската марка на същата, вида на материалите,
от които е произведена, държавата на произход
и нейното количество. По отношение на тези стойности органът е посочил,
че не са налице и не биха възникнали съмнения относно коректността на декларираната
митническа стойност.
Настоящият съдебен състав намира, че при
определяне на митническата стойност по реда на член 74, параграф 3 от Регламент
(ЕС) №952/2013, във връзка с член 144, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС)
2015/2447, при прилагане на резервния метод на „разумна гъвкавост“ между метода
на договорната стойност на стоки и вторичните методи по член 74, параграф 2 от
Митническия кодекс, мотивите на оспореното решение също следва да съдържат
конкретна информация за използваните като аналог стоки, чието описание не се
изчерпва само в посочване на митническата декларация, с която те са внесени и
техния код по ТАРИК, а следва да обхваща всички техни съществени белези, въз
основа на които административният орган е стигнал до извода за достатъчно
сходство със стоката, чиято митническа стойност се определя. Такова описание в
оспорения акт липсва. В мотивите на същия са посочени единствено декларациите
на третото лице, в които са декларирани стоки със същия код по ТАРИК като
внесените от жалбоподателя, без да е обосновано защо митническите органи считат
същите за сходни.
В процесния случай липсва извършен от
органа анализ относно характеристиките на стоките. Последното препятства съда
да извърши проверка относно възприетото от органа сходство между процесните
стоки и тези взети за сравнение. Следва да се посочи, че сходството на стоките
не следва автоматично от класирането им с един и същи код по КН, а от
установеното сходство по отношение на различни характеристики, като материя,
качество на изработка, принадлежност към определен бранд, които определят
тяхната цена. Следователно, за да се приеме, че две стоки са сходни, не е
достатъчно те да се класират с един код по КН и да имат едно и също
предназначение. В случая е посочено от митническия орган, че стоките от
сравняваните МД имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което
им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимнозаменяеми в
търговско отношение. Последното обстоятелство обаче не е видно от представената
в табличен вид от органа информация в процесното решение, а и не беше
установено посредством допустимите в съдебното производството доказателствени
способи. Тук е мястото да се посочи, че именно в тежест на административният орган
е да докаже твърденията, въз основа на които е издаден оспорения акт. От
предприетата от органа доказателствена активност в настоящото съдебно
производство не би могло да се стигне до еднозначен и безспорен извод, че
стоките, взети за сравнение при определяне на новата митническа стойност, са
взаимнозаменяеми с тези от процесните митнически декларации. При тези данни не
може да се направи извод, че стоките, предмет на процесния внос, и тези по
сравняваната МД са сходни.
Телеграфното изброяване номерата на
митническите декларации и номерата на стоките в тях, без направено от органа
описание на същите, води на извод за немотивираност на предприетия от органа
подход за определяне на новата митническа стойност на процесните стоки, именно
по реда на член 74, параграф 3 от Митническия кодекс. Предвид липсата на
изложени фактически обстоятелства, релевантни за определяне на митническата
стойност по този ред, не следва същите да бъдат изследвани в съдебното
производство.
Следва да се посочи, че от изложената от
митническия орган фактическа обстановка в процесния акт, не само не се стига до
извод за наличие на обстоятелствата, обосноваващи прилагането на метода по член
74, параграф 3 от МК за определяне на новата митническа стойност, а и до такъв
за липса на съобразяване на всички правила, относими съм определяне на
митническата стойност по този ред.
Видно от приетото по делото заключение
на съдебно-счетоводна експертиза, в отделни случаи съпоставката между
изброените в решението видове стоки, внасяни от „БРАДЪРС 07“ ЕООД и тези,
ползвани от митническите органи за сравнение, е била извършена дори не на
сходни стоки с един и същ тарифен код, а между стоки с различен тарифен код.
Експертизата е установила също така съпоставяне на стоки, описани без търговски
марки, със стоки, за които е посочена търговска марка, съпоставяне на стоки с
големи разлики в техните количества, както и с голям времеви интервал на
съпоставяните стоки, като вещото лице е дало заключение, че митническият орган
не се е съобразил с така посочените различия.
В член 144 „Резервен метод“, параграф 1
от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, на който също се е позовал
административният орган, е предвидено следното:
„При определяне на митническата стойност
по член 74, параграф 3 от Кодекса може да се използва разумна гъвкавост при
прилагането на методите, предвидени в член 70 и член 74, параграф 2 от Кодекса.
Така определената стойност се основава във възможно най-голяма степен на
определените преди това митнически стойности.“
В процесното решение органът е възприел именно
този метод, наред с което е приел, че разумната гъвкавост ще бъде приложена по
отношение на сходни стоки. Последното изисква при определяне новата митническа
стойност органът да се съобрази и с разпоредбата на член 141 от Регламент за
изпълнение (ЕС) №2015/2447, съгласно който при определяне на митническата
стойност на внасяните стоки по реда на член 74, параграф 2, буква а) или б) от
Кодекса се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които
са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества
като стоките, чиято стойност се определя.
Съгласно член 141, параграф 5 от
Регламент за изпълнение (ЕС) №2015/2447, договорната стойност за стоки,
произведени от различно лице, се взема предвид само в случаите, когато не може
да се установи договорна стойност за идентични или сходни стоки, произведени от
лицето, което е произвело стоките, чиято стойност се определя. При невъзможност
да се установи такава продажба договорната стойност се коригира, за да се вземат
предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата.
От събраните по делото доказателства е
видно, че внесените от „Антония Голд 2“ ЕООД и „Теоспед 2005“ ООД стоки в
период – близък до проверявания, са от същите доставчици, с едни и същи кодове
по КН и с еднакво описание по отношение тяхното предназначение, като тези,
внесени от дружеството жалбоподател и предмет на настоящото производство.
Последното обстоятелство налага и извод, че при определяне новата
митническа стойност за тези стоки, административният орган не е спазил и
принципа на член 141, параграф 5 от
Регламент за изпълнение (ЕС) №2015/2447, като не е взел предвид и дори
не е обсъдил наличието на така осъществения внос на стоки, внесени през същия
период от същия доставчик.
Наред с горното, в оспореното решение не
се сочи митническа стойност на взетите за сравнение стоки да е била коригирана
с определен процент на основание член 141, параграф 1 от Регламент за
изпълнение (ЕС) 2015/2447, предвид разликата в количествата по процесните МД и
тези, взети като носещи информация за действителна договорна стойност на сходни
стоки, съгласно определението по член 1, параграф 2, точка 14 от същия Регламент.
В процесния случай безспорно от приетите
по делото основно и допълнително заключения на съдебно-счетоводна експертиза се
установява значителна разлика във внесените количества от процесните стоки, с
тези взети за сравнение. Последното води на извод за наличие на разлики в
търговското равнище, което обстоятелство органът въобще не е обсъдил в
оспорения акт. Липсва и извършена на основание член 141, параграф 1 от Регламент
за изпълнение (ЕС) №2015/2447 корекция на установената цена по сравняваното ЕАД
с определен процент. Такава корекция следва да бъде извършена не само по
отношение на търговското равнище на стоките, а и с оглед обстоятелството, че
процесните стоки не носят белезите на определен пазарен бранд, за разлика от някои
от стоките, взети за сравнение. Последното води на логичен извод за обосновано
по-висока стойност на стоките, взети като база за сравнение, и за необосновано
придаване същата стойност на стоки по отношение на които не са налице подобни
характеристики.
Съдът приема, че не е обосновано
приложението на член 144, вр. член 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) №2015/2447,
вр. член 74, параграф 3 от Митническия кодекс, поради което обжалваното решение
е незаконосъобразно в частта, с която е определена митническа стойност на
стоките, предмет на процесните ЕАД, като издадено в противоречие с приложимите
материалноправни разпоредби и при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
С оглед формирания извод за
незаконосъобразност на обжалваното решение в частта, с която е определена
митническата стойност, следва да се приеме, че неправилно е определена и данъчната
основа, чийто размер се определя от митническата стойност на основание чл.55,
ал.1 от ЗДДС. Ето защо решението подлежи на отмяна и в частта му, с която е
определено задължение за довнасяне на ДДС в размер на 2 580 975,30 лв.
По изложените съображения, оспореното
Решение се явява незаконосъобразно по смисъла на чл.146, т.2, т.3 и т.4 от АПК
и следва да бъде отменено изцяло.
Предвид изхода на спора, на основание
чл.143, ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят поисканите
и действително извършени разноски за производството, платими от ответника.
Направени са разноски от 50 лева – внесена държавна такса (л.47), 1638 лв. – внесен
депозит за вещо лице (л.1631, л.1914, л.2122) и 800 лв. – заплатено
възнаграждение за един адвокат, съгласно Договор за правна защита и съдействие
от 27.10.2021 г. (л.1615),
което по своевременно направеното, но неконкретизирано възражение на ответника,
съдът не намира за прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, събрания обем доказателствен материал и осъщественото
процесуално представителство.
Водим от изложеното и на основание
чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №РТД-3000-1762/30.07.2021
г. на Директора на Териториална дирекция Тракийска към Агенция „Митници“.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на „Брадърс
07” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Х, местност
Халилово – Пазар за живи животни, направените по делото разноски в размер на 2488
(две хиляди четиристотин осемдесет и осем) лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: