№ 17340
гр. София, 27.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20231110151641 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „ЮЛ“ ООД срещу „ЮЛ“ АД, с
която по реда на чл. 422 ГПК са предявени искове с правно основание чл. 7, т. 1, б. „в“
от Регламент /ЕО/ 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г., чл.
49, вр. чл. 45, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от 600,00 евро, представляваща обезщетение за отменен полет, сумите от 1521,00 лева
(за новозакупен билет), 51,58 евро (за хотелско настаняване) и 119,33 лева (за наземен
транспорт), представляващи обезщетение за имуществени вреди, претърпени в
резултат на отменения полет, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане,
както и лихва за забава, начислена за периода от 03.09.2022 г. до 14.06.2023 г.
В исковата молба се твърди, че ищецът „ЮЛ“ ООД организирал в качеството си
на туристическа агенция екскурзия до САЩ за група туристи, включително за БВГ. До
САЩ туристите трябвало да пътуват на 02.09.2022 г. с полет С - Н през Ф с
авиокомпания „Л“, за което БВГ имал закупен билет № ***********-90. Поради стачка
на пилотите от авиокомпанията, за която авиокомпанията била предварително
уведомена, посоченият полет бил отменен. За да се реализира екскурзията до САЩ, се
наложило спешно закупуване на нови самолетни билети, за което авиокомпания „Л“ не
оказала съдействие. Предвид малкото полети от С и големия брой пътници,
1
пренасочени към други полети заради стачката, не за всички членове на
туристическата група били закупени билети за полет от С. Това наложило останалите
туристи, сред които и БВГ, да бъдат превозени с автобус до Б с чартърен превоз от
„ЮЛ“ на стойност от 119,33 лева за пътник, от където отпътували със самолет за Н,
през С, като билетът, закупен за пътника БВГ, бил № ******* на стойност от 1521,00
лева. Предвид часа на излитане на самолета от Б, за туристите била осигурена от
ищцовото дружество нощувка в Hotel Т В на стойност 51,58 евро за турист. Ищецът
твърди, че ответното дружество носило отговорност по смисъла на Регламент
/ЕО/261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. за причинените
на туристите вреди от отменения полет, тъй като стачката на пилотите не
представлявала извънредно обстоятелство по смисъла на чл. 5, § 3 от Регламента, а
допълнителните разходи, направени от пътниците поради отменения полет подлежали
на обезщетяване на основание чл. 9 и чл. 12 от Регламента, в съответствие с
практиката на Съда на Европейския съюз. БВГ прехвърлил така възникналите си
вземания към авиокомпанията в полза на ищцовото дружество чрез договор за цесия
от 21.10.2022 г. До авиокомпания „Л“ били отправени искания за заплащане на
обезщетения от всички пътници, част от туристическата група, но частични
обезщетения били изплатени само на някои от тях. Поради това ищецът подал искане
за издаване на заповед за изпълнение за вземанията, цедирани в негова полза от БВГ.
Тъй като срещу издадената заповед за изпълнение било подадено възражение по чл.
414 ГПК, за ищеца съществувал правен интерес от предявяване на настоящите искове
по реда на чл. 422 ГПК. Отправено е искане за тяхното уважаване в цялост и за
присъждане на сторените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „ЮЛ“ АД
за отговор, като с подадения в срок такъв исковите претенции се оспорват като
недопустими и неоснователни. Твърди се по подробно изложени аргументи, че
предявените искове били недопустими, поради липса на активна процесуална
легитимация на ищеца и правен интерес, тъй като с договора за цесия, въз основа на
който ищцовото дружество претендирало процесните вземания, не били прехвърлени
реално съществуващи в патримониума на БГ права, още по-малко такива за
претендиране на обезщетения за допълнителните разходи. Като възражение за
недопустимост на исковете е посочено и обстоятелството, че дружеството-ответник не
било уведомено за цесията. Съдът намира, че така изложените възражения
представляват такива по основателността, а не по допустимостта на предявените
искове, поради което по тях се дължи произнасяне с акта по същество на
производството. Ответникът оспорва твърденията на ищеца, че не било оказано
съдействие на пътника БГ при отмяната на полета, както и това, че не били
предложени алтернативни полети. Заявява, че Григоров избрал друг полет именно от
предложените от авиокомпанията алтернативни такива и е получил билет за избрания
2
полет безплатно. Оспорва и твърдението, че дружеството носело вина за отмяната на
полета. Поддържа, че от представените с исковата молба документи не се установявало
реалното извършване на претендираните от ищеца допълнителни разходи. Отправено е
искане за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на сторените по делото
доказателства.
Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото са кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 7, т. 1, б. „в“ от Регламент /ЕО/ 261/2004 на
Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г., чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, за установяване между страните, че ответникът „ЮЛ“ АД дължи на ищеца
„ЮЛ“ ООД, в качеството му на цесионер по договор за цесия от 21.10.2022 г., сключен
с БВГ, сумата от 600,00 евро, представляваща обезщетение за отменен полет от
02.09.2022 г. от С до Н, с прикачване във Ф, както и сумите от 1521,00 лева за
новозакупен билет, от 119,33 лева за наземен транспорт и от 51,58 евро за хотелско
настаняване, представляващи обезщетение за имуществени вреди, претърпени от БВГ
в резултат на отменения полет, ведно със законната лихва върху главниците, считано
от 15.06.2023 г. до окончателното изплащане, и сумата от 230,75 лева, представляваща
лихва за забава, начислена за периода от 03.09.2022 г. до 14.06.2023 г., за които на
24.07.2023 г. по ч. гр. д. № 33460/2023 г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК.
Съгласно изложените в исковата молба фактически твърдения процесните
вземания първоначално са възникнали в патримониума на лицето БВГ в качеството му
на страна по договор за въздушен превоз с ответника на основание чл. 7, чл. 9 и чл. 12
от Регламент /ЕО/ 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г., а
ищецът „ЮЛ“ ООД претендира тези вземания в качеството си на цесионер.
Следователно основателността на предявените искове е обусловена на първо място от
установяване наличието на валидно възникнало договорно правоотношение между
БВГ и ищеца „ЮЛ“ ООД по договор за цесия от 21.10.2022 г., въз основа на който
всички процесни вземания да са прехвърлени в полза на ищцовото дружество. За
доказване на това обстоятелство по делото е представен посоченият договор за цесия
от 21.10.2022 г. (л. 15), съгласно т. І.1 от който БВГ е прехвърлил на „ЮЛ“ ООД
правото си да получи обезщетение за отменен полет на основание чл. 5, т. 1, б. „в“, вр.
чл. 7 от Регламент /ЕО/ 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004
г., ведно с обезщетение за направени разходи за допълнително закупени билети в
размер на 1500,00 лева. Видно е от съдържанието на договора, че страните са
3
индивидуализирали изрично вземанията, предмет на цесията, и това са единствено
вземането за обезщетение по чл. 7 от Регламент (ЕО) № 261/2004 и това за
закупуването на нов билет на стойност 1500,00 лева. Останалите процесни вземания
(за наземен транспорт в размер на 119,33 лева и за хотелско настаняване в размер на
51,58 евро) не са били предмет на договора за цесия, поради което ищецът не се явява
материалноправно легитимиран да ги претендира от ответника, доколкото не се
установи същите да са станали част от неговия имуществен комплекс чрез
прехвърлянето им по силата на процесната цесия. От изложеното следва, че исковете
за установяване дължимостта на сумите от 119,33 лева и от 51,58 евро са изцяло
неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени в цялост.
Предвид постигнатите между страните по договора за цесия уговорки, ищецът
притежава надлежна материалноправна легитимация да претендира от ответника
вземанията за обезщетение по чл. 7 от Регламент (ЕО) № 261/2004 в размер на 600,00
евро и това за закупуването на нов билет на стойност 1500,00 лева. Съдът намира, че
ответникът е надлежно уведомен за така извършената цесия по смисъла на чл. 99, ал. 3
и ал. 4 ЗЗД. По силата на принципа на свободата на договарянето, установена в чл. 9
ЗЗД, няма пречка старият кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на
уведомлението за цесията - това упълномощаване не протИ.речи на целта на
разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и 4 ЗЗД. В случая с изрично пълномощно (л. 16 от
делото) цедентът БВГ е упълномощил цесионера „ЮЛ“ ООД да уведоми ответника за
прехвърлянето на вземанията в негова полза, като данни за такова уведомяване се
съдържат в приложената на л. 20 - 21 от делото кореспонденция. Дори да се приеме, че
изрично уведомяване на ответника за извършената цесия не е направено, следва да е
приеме, че с получаването на издадената за процесните вземания заповед за
изпълнение, съответно - с връчването на исковата молба и приложенията към нея,
ответникът е узнал за прехвърлянето на възникналите в полза на БВГ вземания.
Получаването от длъжника на уведомлението за извършената цесия в хода на исковото
производство е факт, който е от значение за спорното право и поради това следва да
бъде съобразен при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235,
ал. 3 ГПК. Предвид изложеното съдът намира, че прехвърлянето на вземанията за
обезщетение по чл. 7 от Регламент (ЕО) № 261/2004 в размер на 600,00 евро и това за
закупуването на нов билет на стойност 1500,00 лева в полза на ищеца „ЮЛ“ ООД е
произвело действия спрямо ответника.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 7, т. 1, б. „в“ от Регламент
(ЕО) 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г.:
Относно процесното правоотношение е приложим Регламент (ЕО) № 261/2004
на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. относно създаване на
общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и
отмяна или голямо закъснение на полети. В чл. 5 - 8 от Регламент (ЕО) № 261/2004 са
4
уредени правата на пътниците при закъснение и отмяна на въздушен полет до
разстояние от 1500 км. Ответникът се явява "опериращ въздушен превозвач" по
смисъла на дефиницията, съдържаща се в чл. 2, б. "б" от Регламента, доколкото е
въздушен превозвач, който изпълнява или има намерение да изпълнява полет съгласно
договор с пътник или от името на друго лице, юридическо или физическо, имащо
договор с този пътник.
В Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11
февруари 2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на
пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети са
разграничени няколко различни хипотези, при които е предвидено да възникне право
на пътника да получи обезщетение за причинените му вреди в размерите, предвидени
в чл. 7, една от които е отмяната на полет (чл. 5 от Регламента).
Съгласно чл. 7, параграф 1, буква "в" от Регламент (ЕО) № 261/2004 г.,
пътниците получават обезщетение от 600 евро при закъснение или отмяна на полет,
при който се изминава разстояние над 3500 километра извън Общността. Съгласно чл.
3, § 1 от Регламента, същият се прилага: а) за пътници, заминаващи от летище,
намиращо се на територията на държава-членка, към която Договорът се прилага; б) за
пътници, заминаващи от летище, намиращо се в трета страна, до летище, разположено
на територията на държава-членка, за която Договорът се прилага, освен ако те не са
получили облаги или обезщетение и не им е предоставена помощ в тази трета страна,
ако опериращият въздушен превозвач на съответния полет е превозвач от Общността.
Съгласно § 2, параграф 1 се прилага, при условие че пътниците: а) имат потвърдена
резервация за съответния полет и, освен в случая с отмяната, посочен в член 5, се
представят на гишето за регистрация в час, посочен предварително и в писмен вид
(включително по електронен път) от въздушния превозвач, туроператора или
упълномощен пътнически агент, или, ако не е посочен час – не по-късно от 45 минути
преди обявения час на излитане; или б) са прехвърлени от въздушния превозвач или
туроператор от полета, за който са имали резервация, на друг полет, независимо от
причината.
С доклада по делото съдът е отделил като безспорни обстоятелствата относно
наличието на валидно възникнали между БВГ и „ЮЛ“ АГ облигационни
правоотношения по договор за превоз с предмет полет на 02.09.2022 г. от С до Н,
който е следвало да бъде осъществен чрез два полета - от С до Ф и от Ф до Н. По
делото не е спорно и обстоятелството, че процесните полети са били отменени поради
стачка на пилотите от „ЮЛ“ АГ. Безспорно е между страните и обстоятелството, че
разстоянието между началния пункт на заминаване и крайния пункт на пристигане е
над 3500 км.
Следва да се посочи, че процесните два полета са свързани помежду си,
5
доколкото са направени с една обща резервация и е следвало да бъдат изпълнени в
рамките на по-малко от 12 часа (вж. л. 11, съответно - л. 37 от делото). Съгласно
приложимото в случая право на Европейския съюз, водещото до неудобство за
пътника закъснение трябва да се преценява по отношение на предварително
планираното време за пристигане в крайната дестинация по разписание (вж. Решение
по дело Sturgeon и др. и Решение по дело Nelson и др.). Понятието „краен пункт на
пристигане“ е дефинирано в член 2, буква з) от Регламент № 261/2004 като
дестинацията, посочена на билета, представен при регистрацията, или при директно
свързващи полети (какъвто е настоящият случай) - дестинацията на последния полет.
За да се приеме, че е налице един единствен /свързващ/ полет по направление С
- Ф - Н, следва този полет да се осъществи без прекъсване в рамките на едно или две
денонощия. Такъв именно е настоящият случай. От това следва, че в хипотезата на
свързани полети от значение за получаване на обезщетението с фиксиран размер по
член 7 от Регламент № 261/2004 г. е единствено закъснението, констатирана по
отношение на предварително планираното по разписание време на кацане в крайния
пункт на пристигане, разбиран като дестинацията на последния полет, с който лети
съответният пътник. Съгласно Решение от 26.02.2013 г. по дело С-11/11 на СЕС,
обезщетение по чл. 7 от Регламента се дължи на пътник и при свързани полети, ако
първият е излетял със закъснение, по-малко от това по чл. 6, но пътникът е достигнал
крайния си пункт на пристигане със закъснение от 3 или повече часа след планираното
време за пристигане по разписание. Видно от цитираната съдебна практика, правото на
обезщетение по Регламента възниква за всички пътници, достигнали в своя краен
пункт на пристигане със закъснение, съгласно посоченото в Регламента. От
доказателствата по делото е видно, че пътникът не е бил превозен в своя краен пункт
на пристигане своевременно чрез свързан полет от С до Н, а чрез заместващ полет.
Следователно в полза на пътника БВГ е възникнало правото да получи
обезщетение за отменения полет в размер на 600,00 евро. Тъй като се установи по
делото, че пътникът е цедирал това свое вземане в полза на ищцовото дружество
„ЮЛ“ ООД, именно последното се явява материалноправно легитимирано да
претендира от ответника - превозвач заплащането на обезщетението. Поради това
следва да бъде разгледано своевременно наведеното с отговора на исковата молба
възражение за наличие на извънредни обстоятелства, основателността на което би
освободило ответника превозвач от отговорност на основание чл. 5, § 3 от Регламент
(ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г.
Съгласно чл. 5, § 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004, опериращ въздушен
превозвач не е длъжен да изплаща обезщетение по чл. 7, ако може да докаже, че
отмяната е причинена при извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат
избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки – следователно
предвидено е изключване на отговорността на превозвача при възникване на
6
"извънредни обстоятелства". Предвидена е обаче граница на това изключение /забрана
за прилагане на ограничението на отговорността/, като е въведено условието такива
"извънредни обстоятелства" да не могат да бъдат избегнати "дори и ако са взети
всички необходими мерки", т. е. от обстоятелства, които се намират извън ефективния
контрол на въздушния превозвач. Доколкото дерогира принципа, че пътниците имат
право на обезщетение, нормата на чл. 5, параграф § от Регламент (ЕО) № 261/2004
следва да се тълкува стриктно. Следва да се посочи също така, че макар въздушният
превозвач да не е длъжен да изплаща финансово обезщетение, ако може да докаже, че
отмяната или закъснението на полета е причинено от извънредни обстоятелства, то
задължението му да осигури помощ и грижа остава дори в такава ситуация.
В съображение 14 от Регламента се съдържа неизчерпателно изброяване на
"извънредни обстоятелства", които не са могли да бъдат избегнати, дори при вземане
на всички разумни мерки – политическа нестабилност, метеорологични условия,
несъвместими с експлоатацията на съответния полет, рискове за сигурността,
неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета и стачки, които оказват
влияние върху дейността на въздушния превозвач. В съображение 15 е посочено, че
извънредни обстоятелства се смята, че съществуват, когато въздействието на решение
за управление на въздушния трафик във връзка с определен самолет в определен ден
води до голямо закъснение, закъснение, продължаващо до другия ден, или отмяна на
един или повече полети с този самолет, въпреки че са взети необходими мерки от
съответния въздушен превозвач за избягване на закъснения или отменени полети. В
Решение по дело С-549/07 Friederike Wallentin-Hermann срещу Alitalia – Linee Aeree
Italiane е прието, че всички обстоятелства, съпътстващи такива събития (изброените в
Регламента), не са непременно причина за освобождаване от задължението за
обезщетяване, предвидено в чл. 5, § 1, б. "в" от Регламента, както и съпътстващите
такова събитие обстоятелства биха могли да се квалифицират като "извънредни" по
смисъла на чл. 5, § 3, само ако се отнасят до събитие, което по подобие на изброените
в четиринадесето съображение от този регламент, не е присъщо на нормалното
упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намира извън
ефективния му контрол поради своето естество или произход.
В Решение на Съда на ЕС по дело С-28/20, Airhelp, е прието, че с понятието
"извънредни обстоятелства" по смисъла на чл. 5, § 3 от Регламент № 261/2004 се
обозначават събитията, които поради своето естество или произход не са присъщи на
нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се
намират извън ефективния му контрол, като тези две условия са кумулативни и
спазването им трябва да бъде предмет на преценка във всеки отделен случай.
В Решение на Съда на ЕС по дело № С-315/15, М. Р. и J. Р. срещу Travel S. a. s. е
посочено, че тъй като не всички извънредни обстоятелства освобождават от
7
отговорност, този, който иска да се позове на тях, трябва да установи, че във всеки
случай те не биха могли да бъдат избегнати чрез съобразени със ситуацията мерки, т.
е. чрез мерки, които в момента на настъпването на тези извънредни обстоятелства
отговарят по-специално на технически и икономически условия, поносими за
съответния въздушен превозвач. В този смисъл той трябва да установи, че дори като
използва всички човешки или материални ресурси и финансови средства, с които
разполага, явно не би могъл – освен с цената на непоносими жертви с оглед на
капацитета на предприятието си към дадения момент – да избегне това извънредните
обстоятелства, с които се сблъсква, да доведат до отмяната на полета или до
закъснение при пристигането му от три или повече часа.
Следователно, в тежест на въздушния превозвач – ответник по делото, е да
установи наличието на извънредни обстоятелства, станали причина за отмяната на
процесния полет, както и че във всеки случай те не биха могли да бъдат избегнати
чрез съобразени със ситуацията мерки, т. е., чрез мерки, които в момента на
настъпването на тези извънредни обстоятелства отговарят по-специално на технически
и икономически условия, поносими за него.
При опреД.е на дължимата грижа на превозвача Регламент ЕО № 261/2004
препраща и към Монреалската конвенция за уеднаквяване на някои правила на
международния въздушен превоз /публикувана ДВ, бр. 67/2003 г., в сила за България
от 09.01.2004 г. /, която в чл. 19 изрично предвижда, че в тежест на превозвача е да
докаже, че отмяната или закъснението на полета е било неизбежно, въпреки че същият
е взел всички необходими мерки. Дължимата грижа на авиопревозвача се извлича от
цялостната правна рамка на дейността на авиопревозвачите, включително от седмото
съображение от преамбюла на Регламента, което установява възможност на
превозвачите да извършват полети не само с притежавани от тях самолети.
В Решение на СЕС по дело С-294/10 е прието, че след като е длъжен да вземе
всички необходими мерки за предотвратяване на последиците от извънредни
обстоятелства, при планирането на полета въздушният превозвач трябва в разумна
степен да съобрази риска от закъснение поради евентуалното настъпване на такива
обстоятелства. Следователно той трябва да предвиди известен запас от време, който да
му позволи при възможност да осъществи целия полет след отпадане на извънредните
обстоятелства /не следва да се изисква запас от време с такава продължителност, че
превозвачът да е принуден за направи непоносими жертви с оглед капацитета на
предприятието му към дадения момент/.
Настоящият съдебен състав намира, че обстоятелството, довело до отмяна на
процесните полети (стачка на пилотите от „ЮЛ“ АГ), не следва да се квалифицира
като „извънредно“ по смисъла на чл. 5, § 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004. Съгласно т.
42 от решение от 23 март 2021 г., Airhelp (C?28/20, EU: C: 2021: 226), извънредни
8
обстоятелства може да възникнат по-конкретно в случаи на стачки, които оказват
въздействие върху дейността на опериращия въздушен превозвач, но законодателят на
Съюза е имал предвид стачките, които са външни за дейността на съответния
въздушен превозвач. Следователно именно стачни движения, започнати и последвани
от ръководители на полети или от персонала на летище, може да представляват
"извънредни обстоятелства" по смисъла на член 5, § 3 от Регламента. Стачка, започната
и последвана от членове на персонала на опериращ въздушен превозвач, обаче
представлява "вътрешно" за това предприятие събитие, включително когато става
въпрос за стачка, започнала по призив на синдикални организации, при положение че
същите действат в интерес на работниците на посоченото предприятие.
Същевременно, ако такава стачка намира източника си в искания, които само
публичните органи могат да изпълнят и които поради това са извън ефективния
контрол на съответния въздушен превозвач, тя може да представлява "извънредно
обстоятелство" по смисъла на член 5, § 3 от Регламент № 261/2004. В разглеждания
случай се касае до стачка на персонала на въздушния превозвач, т. е. до обстоятелство,
което е вътрешно за дейността на превозвача и е предвидимо за същия, от което следва,
че то не е от естество да изключи отговорността му за заплащане на обезщетение по
чл. 7 от Регламент ЕО № 261/2004.
Дори да беше установено настъпването на извънредно обстоятелство, ответната
авиокомпания не доказа да е положила достатъчно грижи за осъществяване на полета.
По делото не се установява да са взети мерки от страна на превозвача за реорганизация
на изпълняваните от него полети, които да са довели до избягване на евентуалните
закъснения или отмяна на полети. Същият не твърди, нито представя доказателства за
наличие на невъзможност, с оглед капацитета на предприятието, да планира
програмата си по начин, че да не бъдат засегнати пътниците на процесния полет.
Дължимата грижа на авиопревозвача се извлича от цялостната правна рамка на
дейността на авиопревозвачите, включително от седмото съображение от преамбюла
на Регламент (ЕО) № 261/2004, което установява възможност на превозвачите да
извършват полети не само с притежавани от тях самолети. По делото такива
доказателства не са предоставени. С оглед изложеното се налага извод, че заявеното
правоизключващо възражение се явява неоснователно и отговорността на ответното
дружество следва да бъде ангажирана чрез присъждане на претендираното
обезщетение по чл. 7 от Регламент (ЕО) № 261/2004, в размера, определен в б. "в", а
именно 600,00 евро.
От изложеното и като се съобрази, че по делото не са представени доказателства
за заплащане на обезщетение от страна на ответника, се налага изводът, че
предявеният от „ЮЛ“ ООД в качеството му на цесионер иск за установяване
дължимостта на обезщетение в размер на 600,00 евро по чл. 7, т. 1, б. „в“ от Регламент
/ЕО/261/2004 е основателен и следва да бъде уважен в цялост.
По иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за
9
сумата от 1521,00 лева:
По така предявения иск за заплащане на обезщетение в размер на 1521,00 лева
ищецът следва да установи в условията на пълно и главно доказване 1/ наличието на
твърдените имуществени вреди и размера на същите, 2/ причиняването на процесните
вреди в резултат на действия и/или бездействия на лица, на които ответникът е
възложил работа по осъществяването на процесния полет от 02.09.2022 г.; 3/
причинно-следствената връзка между причинените вреди и протИ.правното деяние,
осъществено при или по повод на възложената от ответника работа.
Установи се по делото, с оглед изложеното по иска с правно основание чл. 7, т. 1,
б. „в“ от Регламент /ЕО/261/2004, че процесните полети не са осъществени заради
бездействието на служители на ответника, изразяващо се в неполагане на дължимата
грижа за осъществяване на полетите. В случая приложение намира разпоредбата на чл.
12, т. 1 от Регламент /ЕО/ 261/2004, съгласно която приложението на Регламента не
засягат правата на пътника за допълнително обезщетяване по съответните правила на
националното законодателство. Следователно подлежат на обезщетяване и онези
вреди, реално настъпили за пътник в резултат на закъснял или отменен полет, които
надвишават вредите, обезщетени по реда на чл. 7 от Регламента.
В случая ищецът твърди, че за пътника БВГ са настъпили и допълнителни вреди
в резултат на отменения процесен полет, изразяващи се в сторени разноски за
закупуване на билет за заместващ полет. От приложения като доказателство по делото
самолетен билет № *********** (л. 10, съответно - л. 36 от делото) се установява, че
заместващият полет на Григоров до Н е осъществен по направление Б - С - Н на
03.09.2022 г. с полети **** и ***********, като билетите са закупени от „ЮЛ“ ООД.
Впоследствие същите са заплатени на посоченото дружество от ищеца, видно от
протокол за самолетен билет (л. 12 от делото) и платежни нареждания от 11.09.2022 г.
(л. 43 и 44 от делото). В същия смисъл е и неоспореното от страните заключение на
изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира в
цялост по реда на чл. 202 ГПК като логично и компетентно изготвено. От
заключението на вещото лице и дадените от същото разяснения в последното по
делото открито съдебно заседание се установява още, че третото за спора лице „ЮЛ“
ООД действително е заплатило в полза на ответника цената за закупуване на билет за
заместващия полет по направление Б - С - Н в размер на 1521,00 лева. Следователно,
противно на твърденията на ответната страна, полетът на БГ до Н, заместващ
отменения такъв, не е изпълнен безплатно. Като съобрази това обстоятелство във
взаимовръзка с последващото заплащане цената на този полет от ищцовото дружество
и изричното изявление на БГ, че прехвърля правото си на обезщетение за направени
разходи за допълнително закупени билети в полза на „ЮЛ“ ООД, съдът намира, че в
полза на ищеца действително е възникнало правото да претендира от ответника
заплащането на цената за закупуване на билет за заместващия процесния полет такъв.
Доколкото обаче с договора за цесия между БГ и „ЮЛ“ ООД е определен и
конкретният размер на така цедираното вземане, а именно 1500,00 лева, предявеният
от ищеца иск следва да бъде уважен до тази сума, като за остатъка до сумата от
1521,00 лева бъде отхвърлен като неоснователен.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
По акцесорната претенция в тежест на ищеца е да установи по делото пълно и
главно възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава.
10
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, когато няма определен ден за
изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. В
конкретния случай, по делото е установено, че ответникът не е изпълнил задължението
си за заплащане на следващото се обезщетение за отмяна на процесния полет, като
същевременно се установи и отправянето на покана по електронен път до ответното
дружество. Като дата на отправяне на покана съдът приема датата 19.12.2022 г.,
доколкото съгласно изявление на ответника в имейл - кореспонденция с представител
на ищеца тогава в дружеството - превозвач е постъпила рекламация от името на БГ.
Ответникът не доказва да е изпълнил задължението си за плащане, поради което е
изпаднал в забава и дължи законна лихва за периода от 19.12.2022 г. до 14.06.2023 г.,
чийто размер съдът определи на сумата от 65,66 лева, чрез използване на лихвен
калкулатор за изчисляване на законна лихва по реда на чл. 162 ГПК. Върху
обезщетението за закупен билет за заместващ полет не се дължи лихва, доколкото
ищецът не е представил доказателства за поставяне на ответника в забава и за това
вземане. Следователно, акцесорният иск следва да бъде уважен до сумата от 65,66
лева, а за разликата до претендираната от ищеца сума в размер на 230,75 лева – да
бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
Предвид изхода на спора, право на разноски имат и двете страни. На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца и съобразно уважената част от исковите претенции
следва да се присъдят разноски за исковото производство в общ размер от 814,56 лева
за държавна такса и адвокатско възнаграждение, а за заповедното - в размер на 577,28
лева. В полза на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, следва да се присъдят
разноски съобразно отхвърлената част от исковете в общ размер на 131,24 лева за
исковото производство (за адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице). Не се
установява ответната страна да е направила разноски в хода на заповедното
производство.
По изложените съображения, Софийски районен съд, І-во ГО, 47-ми състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено между страните, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 7, т. 1, б. „в“ от Регламент /ЕО/ 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета
от 11.02.2004 г., чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът „ЮЛ“ АГ,
действащо чрез търговското си представителство в Република България с БУЛСТАТ
***********, с адрес гр. С, АДРЕС, дължи на ищеца „ЮЛ“ ООД, ЕИК: ********,
със седалище и адрес на управление АДРЕС, в качеството му на цесионер по договор
за цесия от 21.10.2022 г., сключен с БВГ, сумата от 600,00 евро, представляваща
обезщетение за отменен полет от 02.09.2022 г. от С до Н, с прикачване във Ф, ведно
със законната лихва, считано от 15.06.2023 г. до окончателното изплащане, сумата от
11
1500,00 лева, представляваща цена на новозакупен билет за заместващ полет, и
сумата от 65,66 лева, представляваща лихва за забава, начислена за периода от
19.12.2022 г. до 14.06.2023 г., за които на 24.07.2023 г. по ч. гр. д. № 33460/2023 г. е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „ЮЛ“ ООД, ЕИК: ********,
срещу „ЮЛ“ АГ, действащо чрез търговското си представителство в Република
България с БУЛСТАТ ***********, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за признаване за установена между страните дължимостта
на цена на новозакупен билет за заместващ полет за разликата над уважената част
от 1500,00 лева до пълния предявен размер от 1521,00 лева, иск с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установена между страните
дължимостта на лихва за забава за разликата над уважената част от 65,66 лева до
пълния предявен размер от 230,75 лева и за периода от 03.09.2022 г. до 18.12.2022 г.,
както и в цялост като неоснователни исковете с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за признаване за установена между страните
дължимостта на сумата от 119,33 лева, представляваща цена за наземен транспорт, и
на сумата от 51,58 евро, представляваща цена за хотелско настаняване.
ОСЪЖДА „ЮЛ“ АГ, действащо чрез търговското си представителство в
Република България с БУЛСТАТ ***********, с адрес гр. С, АДРЕС, да заплати на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на „ЮЛ“ ООД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на
управление АДРЕС, сумата от 814,56 лева, представляваща сторени от ищеца
разноски в хода на исковото производство, и сумата от 577,28 лева, представляваща
сторени от ищеца разноски в хода на заповедното производство, съобразно уважената
част от предявените искове.
ОСЪЖДА „ЮЛ“ ООД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление
АДРЕС, да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на „ЮЛ“ АГ, действащо чрез
търговското си представителство в Република България с БУЛСТАТ ***********, с
адрес гр. С, АДРЕС, сумата от 131,24 лева, представляваща сторени от ответника
разноски в хода на исковото производство, съобразно отхвърлената част от
предявените искове.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12