Р
Е Ш Е Н И Е
№
526 / 4.3.2020г.
Гр.
П., 04.03.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – П.,
Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание, проведено на тридесети
януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА
при участието на секретаря Цветелина Малинова, като
разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 04433/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от В.В.Г. срещу К.В.Л. искове с правно основание чл. 127, ал. 2 СК и
по чл. 143, ал. 2 СК за предоставяне упражняването на родителските права и
определяне местоживеенето на малолетното дете на страните Н.К.В. при ищцата,
като негова майка, а на ответника, като неин баща, да бъде определен
подходящ режим на лични отношения, описан в молбата, като същият бъде осъден да
заплаща на детето си месечна издръжка в размер на сумата от по 250
лв., считано от датата на подаване на исковата молба – 26.07.2019 г. до
настъпване на основание за нейното изменение/прекратяване до 10-то число на
месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска, обективно съединени с насрещни искове с правно основание чл. 127, ал. 2 СК и по чл. 143, ал. 2 СК, предявени от К.В.Л. срещу В.В.Г. за предоставяне
упражняването на родителските права и определяне местоживеенето на малолетното
дете на страните Н.К.В. при него, като баща на момичето, а на ищцата, като нейна
майка, да бъде определен подходящ режим на лични отношения, като същата бъде осъдена да заплаща на
детето си месечна издръжка в размер на сумата от по 160 лв., считано от датата на
подаване на исковата молба – 26.07.2019 г. до настъпване на основание за
нейното изменение/прекратяване.
Ищцата по първоначалните искове твърди, че с
ответника са живеели на семейни начала до месец май 2018 г. Изяснява, че от
връзката си двамата имат родено едно дете – дъщеря им Н.В., родена на *** г. и
към настоящия момент малолетна. Поддържа, че от началото на съвместното им
съжителство през 2013 г. в отношенията помежду им се появили проблеми, породени
от отношението към В. от страна на майката на ответника, с която двамата
живеели заедно. Това довело до честото им разделяне и ново събиране. Посочва
се, че през 2017 г. страните очаквали първото си дете. Ответникът Л. започнал
да злоупотребява с алкохола, като в такива състояния агресията му ескалирала и
същият посягал физически на Г.. Насилието над ищцата от страна на ответника
продължило и когато същата се намирала в напреднала бременност. При последния
такъв случай В. си тръгнала от дома му и отишла в дома свои близки. Твърди, че,
доверявайки се на обещанията на К. и в името на очакваното им бебе, Г. отново
се върнала в дома на майка му, който напуснала при поредния конфликт с К.. След
раждането на дъщеря им Н. на 05.12.2017 г. В. се върнала в дома му, но на
05.05.2018 г., след пореден побой над ищцата, същата взела решение и
окончателно напуснала ответника. Заявява, че след раздялата им К. почти не
вижда дъщеря си поради нежелание за това. От месец юни 2018 г. ѝ изплаща
издръжка от по 100 лв. Не я търси за рождения ден, нито за
Коледа. При срещите им детето не се чувства добре и постоянно плаче. Изяснява
се, че майката и детето живеят в къща, собствена на семейството на В., от която
обитават самостоятелен етаж, като условията за живот на детето са много добри. Момичето
е спокойно и щастливо, а с майка му са силно привързани една към друга. Намира,
че е по-пригодният родител, при когото да живее детето и който да упражнява
родителските права над него.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен
отговор, обективиращ и насрещните искови претенции, ответникът К.Л. намира
предявените искове за неоснователни, отричайки да е упражнявал физическо или
психическо насилие спрямо ищцата В.. Посочва, че фактическата раздяла помежду
им е вследствие от желанието и поведението на самата Г.. Оспорва соченото
нежелание от негова страна да вижда дъщеря си Н., считайки, че контактите им са
затруднени заради действията на майката на детето. Поддържа, че живее в
собствено жилище, което е добре обзаведено и заедно със своята майка, която да
му помага в грижите за Н.. Реализира добри доходи, които му дават възможност да
издържа дъщеря си. Счита, че от своя страна В. не разполага със същите
възможности.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен
отговор на насрещната искова молба ответницата по насрещните искове В.Г.
оспорва изложените в същата фактически твърдения. Поддържа, че след раздялата
им Л. не е демонстрирал загриженост към отглеждането и възпитанието на
малолетната им дъщеря и не проявява интерес към детето. Счита, че той не е
по-пригодния от двамата като родител, при съобразяване и с ниската възраст на Н..
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори, че
ищцата В.В.Г. и ответникът К.В.Л. са живеели на семейни начала до месец май 2018
г., когато след влошаване на отношенията помежду им двамата се разделили, като Г.
напуснала съвместно обитаваното до този момент жилище, собствено на майката на К..
Не е спорно, а и от приобщените по делото писмени доказателства се установява,
че от фактическото си съжителство двамата имат родено едно дете – малолетната Н.К.В.,
родена на *** г., за което е съставен акт за раждане № 576/05.12.2017 г.
от Община П..
В представения на основание чл.
15, ал. 6 ЗЗакрД и приет по делото Социален доклад с рег. № 3134/30.01.2020 г. от
Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. П., изготвен въз основа на проведено
социално проучване, разговор и с двете страни и посещения на място се изяснява,
че малолетната Н.В. е родена от връзката на родителите си, които не са
сключвали граждански брак. Двамата се разделят през месец май 2018 г., като
дъщеря им е продължила да живее при своята майка В.. Последната полага
основните грижи за детето, като осигурява всичко необходимо за правилното му отглеждане
и възпитание. Двете с майка ѝ живеят в къща, която ползват заедно с майката
и бащата на В. – собственици на жилището. Изяснено е, че последното се отоплява
с климатици и е електрифицирано и водоснабдено. Състои се от три спални,
преходен хол, кухня, с баня и тоалетна, като майката и Н. имат самостоятелна
стая. Бащата К. *** в къща, собственост на родителите му. Същата е изградена на
два етажа, като на първия от тях има две преходни стаи, обзаведени като спалня
и хол, а на втория етаж – две преходни помещения, обзаведени като кухня и баня.
До тях се стига посредством стръмни и необезопасени стълби. Отразено е, че жилището
се отоплява с климатици и на дърва, има водопровод и електричество. В доклада
се посочва, че ищцата работи като касиер в търговски обект в гр. София, на
осемчасов работен ден на график, с брутно трудово възнаграждение в размер от 1
200 лв. Понастоящем е в отпуск за отглеждане на малко дете и получава обезщетение в размер от 380 лв.
месечно. Ответникът работи в обект на охранителна фирма в гр. П., на
дванадесетчасов работен ден – от 07:00 ч. до 19:00 ч. Посочено е, че
малолетната Н. не посещава детска ясла, като след предстоящото връщане на майка
му на работа – през месец февруари 2020 г. за него ще се грижи леля му по
майчина линия, която живее на същия адрес и понастоящем отглежда своето дете.
Изяснено е, че Н. е контактна, общува свободно с други деца и с възрастни, като
е с добро социално представяне. Детето е силно привързано към своята майка.
Връзката на момичето с баща му обаче е нарушена, като детето плаче при срещите
с него. Потребностите на Н. са определени от нейната възраст и са насочени към
задоволяване на базови нужди от жилище, храна, напитки, дрехи, здравеопазване,
подходящи развлечения и занимания, насочени към адекватната му социализация и
културно развитие. В заключение се посочва, че майката В.Г. притежава
необходимия капацитет за отглеждане на детето и към настоящия момент се спрява
успешно с родителстването. Дъщерята на страните е силно привързана към майка
си. Същевременно се нуждае и от осъществяване на контакти със своя баща, за да
бъде запазена връзката помежду им. С оглед нарушеното ѝ състояние към
момента следва да бъде предложен плавен режим на контакти, при необходимост и в
присъствието на трето лице.
За изясняване на делото от
фактическа страна са събрани гласни доказателствени средства чрез разпитите на
свидетелите М. Г. и Ц. О., допуснати по искане на ищцата и Н.М. и Х. Х. – по
искане на ответника.
В показанията си св. Г. разказва,
че сестра ѝ – ищцата В. и ответникът К. са имали връзка, от която се
родила дъщеря им Н. – понастоящем на 2 години. Двамата живеели заедно в къщата
на ответника, с неговите майка и вуйчо. Споделя, че понастоящем са окончателно
разделени, като при раздялата им Н. била 5-6 месечно бебе. Сега тя живее с
майка си, а двете заедно със свидетелката и родителите им. Пред сестра си В.
споделила, че по време на съвместното им съжителство К. ѝ е посягал физически,
а в нетрезво състояние е дърпал и детето. Свидетелства, че при първоначалното
пристигане в дома им същото било неспокойно. Категорична е, че понастоящем
малолетната Н. е спокойна и общителна, в постоянен контакт с други деца. За нея
се грижи майка ѝ В., подпомагана в оглеждането ѝ от своите родители
и от сестра си, в т.ч. и финансово. Свидетелката споделя, че К. започнал да
проявява постоянен интерес към дъщеря си едва след образуване на настоящото
дело. До този момент не желаел да го вижда, тъй като същото плачело в
присъствието му, било неспокойно, което изнервяло бащата при редките им срещи. Плаща
му парична издръжка, но когато сам реши. Свидетелката М.разказва, че домът на К.
***, като до него се стига трудно с автомобил. В къщата няма вътрешна баня и
тоалетна, а външни такива.
В разказа си пред съда
свидетелката О. споделя, че познава ищцата В. от дълги години, като двете са в
приятелски отношения и понастоящем се срещат редовно, тъй като и двете се
грижат за малките си деца. Разказва, че след раздялата между двамата родители дъщеря
им живее със своята майка и с баба си и дядо си по майчина линия, в техния дом
– в къща в гр. П.. Свидетелства, че срещите между К. и детето винаги са
инициирани от самата В.. Същите обаче продължавали не повече от 20 минути и
приключвали със скандал. Когато виждало баща си детето започвало да плаче,
което изнервяло ответника и той си тръгвал. Свидетелката е категорична, че в
тези ситуации самата В. не е провокирала К.. Разказва, че същият плаща издръжка
на детето от около 100 лв., но когато сам прецени.
Разпитана като свидетелка по
делото Н.М.– майка на ответника К.Л. разказва, че синът ѝ и ищцата В. са
живеели на семейни начала в дома ѝ в село Расник до месец май 2018 г.,
заедно с малолетната им дъщеря. През този период М.помагала на Г. в грижите по
детето – хранела го, приспивала го, плащала консумативите за жилището, но
впоследствие и по настояване на майка му не го е виждала. Разказва, че ищцата и
К. се разделили заради характера на В., която избухвала и дори посягала на сина
ѝ. След раздялата им той не вижда дъщеря си, тъй като ищцата му
забранява. Л. се интересува от какво има нужда детето, но не среща отговор от В..
Свидетелката е категорична, че в дома ѝ има условия за отглеждане на момичето,
като самата тя е готова да се грижи за него, тъй като към настоящия момент не
работи.
В показанията си св. Х.заявява,
че се познава с ответника К., тъй като живее в близост до мястото, където Л.
работи. Когато последният е на смяна двамата се срещат – пият кафе и
разговарят. Знае, че ответникът е семеен и има дете. Свидетелства, че е виждал
жена му и детето, като два пъти е ставал свидетел на ситуации, при които тя
безпричинно обижда ответника и предизвиква скандали, породени от ревност, при
което детето им се разстройва. Споделя, че не е виждал отгветникът да
употребява алкохол или да е в компанията на друга жена.
Изслушана пред съда на основание
чл. 59, ал. 6 СК майката на малолетната Н. – ищцата В.Г. заявява, че винаги тя
е инициатор на срещите между Л. и дъщеря
им Н., като през изминалата година двамата са се виждали само няколко пъти. Разказва,
че той не се интересува от детето и дори не се обажда по телефона, като няма
желание да се срещат. Н. изпитва страх от него дори и без да имат пряк контакт,
само като го види. При срещите им детето се разстройва и започва да плаче, но
самият К. няма подход към него и веднага си тръгва. Споделя, че през първата
година плащал издръжка от по 100 лв. месечно, а от миналата по 140 лв., но
когато сам прецени. Категорична е, че още когато съжителствали заедно Л. не бил
привързан към Н., тъй като не я виждал често, защото реално живеел при майка
си.
При изслушването си пред съда
ответникът К.Л. изразява готовност да поеме изцяло грижите за дъщеря си Н., заявявайки,
че ще бъде подпомаган и от своята майка. Понастоящем поддържа отношения с
ищцата В. единствено във връзка с детето им. Споделя, че при срещите им
момичето започва да плаче, тъй като не го познава. Наред с това, В. предизвиква
скандали по различен повод, които разстройват Н.. Счита, че ако двамата се
виждат по-често дъщеря му ще се привърже към него. Разказва, че когато се обади
на В. и поиска да види детето, не е получавал отказ за това. С Н. се срещат в
града, като последните им срещи протекли нормални.
Събраните по делото писмени
доказателства сочат, че през периода 01.01.2019 г. – 30.07.2019 г. ищцата В.Г.
е получавала ежемесечно парично обезщетение за отглеждане на дете по чл. 53 КСО
в размер от по 380 лв., както и, че същата е носител на правото на собственост
върху недвижим имот – жилище с адрес: гр. П., ул. „“ № и на ½ част от
поземления имот, върху който е построена. Изяснява се също, че през периода
месец септември 2018 г. – месец август 2019 г. ответникът К.Л. е полагал труд
по трудово правоотношение при „Професионална защита – Електроник“ ООД с общо
брутно трудово възнаграждение за периода в размер от 10 820,75 лв.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът достига
до следните правни изводи:
По исковете с
правно основание чл. 127, ал. 2 СК:
Съгласно разпоредбата на чл. 127,
ал. 1 СК в хипотеза, при която родителите не живеят заедно същите могат да
постигнат съгласие по въпросите относно местоживеенето на детето, упражняването
на родителските права, личните отношения с него и издръжката му и да отправят
искане до районния съд по настоящия адрес на детето да утвърди постигнатото
помежду им споразумение, в който случай последното има характера на изпълнително основание по чл. 404, т. 1 ГПК.
В разпоредбата на ал. 2 от
законовия текст е предвидено, при липсата на постигнато взаимно съгласие за
това, какъвто е и настоящият случай, спорът между родителите се решава от
районния съд, който се произнася относно местоживеенето на детето,
упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му
съгласно чл. 59, 142, 143 и 144.
Следователно,
предмет на доказване от ищците по процесното искане са твърдените от тях
факти от живота на родителите и отношенията им с детето, че всеки от тях е по-пригодният родител да упражнява
родителските права и, че това е в интерес на детето.
Събраните по делото писмени и
гласни доказателства безспорно сочат, че малолетната Н.К.В. е родена на *** г.
от връзката на родителите си В.Г. и К.Л.. Установи се също, че след раждането
си преимуществено детето е живяло заедно с родителите си в дома на баба си по
бащина линия – свидетелката Н.М.до окончателната раздяла на страните през месец
май 2018 г., когато детето е било на 5
месеца. Оттогава и до настоящия момент Н. живее със своята майка в дома на баба
си и дядо си по майчина линия.
В настоящото производство са
заявени претенции и от двете страни за упражняване родителските права върху
детето, респ. за определяне на местоживеенето му при нея.
Съдът, съобразявайки събрания по
делото доказателствен материал в неговата съвкупност и достигнатите въз основа
на него фактически изводи, намира, че ищцата В.Г. притежава необходимите
качества и има необходимите условия, за да поеме непосредствените грижи по
отглеждането и възпитанието на малолетната дъщеря на страните.
Установи се, че още по време на
съвместното им съжителство след раждането на Н. за него се е грижела основно майка
му. Събраните по делото гласни доказателства, чрез показанията на всички
разпитани по делото свидетели, безспорно сочат, че след фактическата раздяла
между В. и К. детето им живее със своята майка и се отглежда от нея. В разказа
си пред съда св. М.Г. е категорична, че в новия си дом Н. се чувства добре –
спокойна и общителна е. Заедно с майка си
В. живеят в общ дом със свидетелката и родителите им, където за ищцата и
детето има самостоятелна стая. От показанията на свидетелката се изяснява и, че
в грижите по отглеждането и възпитанието на Н. помагат леля ѝ, както и
баба ѝ и дядо ѝ, в т.ч. и финансово. Съдът цени показанията на свидетелката
в тази част, преценявайки ги по реда на чл. 172 ГПК, с оглед близката им
родствена връзка с ищцата, тъй като са житейски логични, последователни,
непротиворечиви, а разказаното от нея е израз на преките ѝ впечатления от
живота на малолетното дете, с което живеят в един общ дом. В този смисъл са и
данните в изготвения и приет по делото социален доклад, основан на извършено
социално проучване, в частност посещения в домовете на страните, в който е
отразено, че майката осигурява всичко необходимо на детето, а домът, в който
понастоящем живеят В. и Н. е с достатъчно пространство, електрифициран и
водоснабден. Между двете съществува силна емоционална връзка.
Изясни се, че малолетното дете е
социализирано – посещава различни занимателни места, среща се и постоянно играе
с други свои връстници. Този извод следва и от показанията на св. О., която
като близка приятелка на ищцата има преки впечатления върху живота ѝ, в
частност върху ежедневието на ищцата и нейната малолетна дъщеря.
Данните по делото сочат и, че Г.
е финансово обезпечена и има възможност да се грижи ежедневно за детето.
Установи се, че до раждането му майка му е трудово ангажирана, а понастоящем
получава парично обезщетение от НОИ, като е подпомагана финансово от родителите
и сестра си и се очаква скоро да се върне отново на работа. Същата притежава
етаж от жилище в гр. П., ул. „“ №, което според отразеното в социалния доклад все
още не е пригодено за живеене, поради което двете ползват временно жилището на
родителите ѝ. Същевременно по делото липсват доказателства, сочещи Н. да
е неглижирана, да не е добре отглеждана през времето, в което за нея се грижи
изключително майка ѝ.
От друга страна съдът съобрази
събраните по делото писмени и гласни доказателства, касаещи отношенията между
детето и неговия баща – ответникът Л.. Последните еднопосочно водят до извод,
че помежду им все още не е налице силна емоционална привързаност, нито толкова
близки отношения, както между детето и неговата майка. За това свидетелстват в
показанията си свидетелките Г. и О., разказващи за начина по който протичат
срещите между К. и Н. – с разстройване на детето и напускането на мястото от
ответника. Съдът намира показанията за достоверни, тъй като са израз на
споделеното от ищцата, респ. лично възприетото от св. О. и съответства на
обективните данни, внесени в процеса чрез изготвения социален доклад, отразяващ
състоянието на връзката между баща и дъщеря. В тази насока е и разказаното от св. М.относно
липсата на контакти между сина и внучката ѝ, макар и сочеща различна
причина затова. В обясненията си пред съда самият ответник заявява, че детето
плаче при срещите си с него.
Изясни се, че в случай на
предоставяне на родителските права върху Н. на ответника същият ще разчита на
помощта на своята майка, за която се установи, че не е срещала детето след
напускането на дома ѝ през месец май 2018 г.
С оглед на всичко изложено, при
съобразяване с обстоятелството, че се касае за дете – момиче на 2 години и 1
месец /към момента на приключване на устните състезания/ - възраст, изискваща
полагане на специфични грижи, липсата на изградена силна емоционална връзка
между малолетната Н. и баща ѝ К., на достатъчно прекарено време помежду
им, което да гарантира, че двамата се познават добре и са силно привързани един
към друг, неполагането на достатъчно усилия и активност от страна на ответника
да вижда по-често дъщеря си, да я опознава, да проявява разбиране към
поведението ѝ, както и търпение, безспорно съществуващата връзка между
момичето и неговата майка, както и отглеждането му в продължение на повече от
година изключително от нея, съдът приема, че именно Г. е родителят, който е по-пригоден да упражнява родителските права по отношение на
детето към настоящия момент, поради което същите следва да бъдат предоставени
на нея, при която да бъде определено и местоживеенето му на адрес: гр. П., ул.
„“ №, като бъде постановен режим на осъществяване на лични отношения между детето
и другия му родител.
Съгласно
трайната съдебна практика определянето на личните отношения между родител и
дете следва да осигури създаването на нормална обстановка за поддържането им –
в този смисъл т. IV от Постановление № 1 от 1974 г. по
гр. дело № 3/74 г. на Пленума на ВС, като при решаването на тези въпроси съдът
се ръководи единствено от интересите на детето – неговото нормално физическо,
емоционално и психическо развитие.
С
исковата молба ищцата е отправила искане за постановяване на режим на лични
отношения между ответника и детето, разграничен според неговата възраст, както
следва: до навършване на 5 години – бащата да има право да вижда детето всяка втора
и четвърта събота и неделя от месеца от 10:00 ч. до 12:00 ч. в присъствието на
майката, а след навършване на 5 години бащата да има право да вижда и взема
детето всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 10:00 ч. в събота до
15:00 ч. в неделя с преспиване, както и 20 дни през лятото, които да не
съвпадат с платения годишен отпуск на майката.
Съдът,
съобразявайки възрастта на малолетната Н. – касае се за дете на навършени 2 години,
изискваща специфични грижи във връзка с отглеждането ѝ, в частност режим
на хранене и спане, данните по делото, че основни грижи за него полага майка му,
като бащата също се вижда с нея и има желание да поддържа контакт с детето, но
проявява постоянство в това си поведение отскоро, липсата на изградена силна
връзка между Л. и Н., продължителността на повечето осъществени срещи помежду
им – не повече от 20 минути, първоначалната реакция на момичето и последвалото
поведение на родителя, отразеното в социалния доклад относно необходимостта момичето
да осъществява контакт с баща си за съхраняване на връзката между тях, намира,
че така предложеният от ищцата режим следва да бъде изменен в частта относно
продължителността на вижданията на ответника с детето и момента на въвеждане
на по-разширения режим.
В
тази връзка съдът прецени отношението на Л. към дъщеря му, характеризиращо се
със заявено желание за участие в отглеждането на детето, данните за последните
по-продължителни срещи между баща и дъщеря, за изплащана издръжка от родителя. По
делото се изясни, че макар и рядко Л. се среща с Н., като няма данни за недобро
отношение към детето и за несъобразяване с неговия режим на живот.
Ето
защо, съдът намира, че осигуряването на пълноценното общуване на малолетното
дете и с двамата му родители още в този ранен етап от неговото физическо и
емоционално развитие, респ. за предотвратяване опасността от отпадане на
емоционалната връзка между баща и дъщеря и за пълна защита интересите на детето,
следва да бъде определен режим на лични отношения, при който до навършване на 4
години или до 05.12.2021 г. бащата да има право да вижда детето си всяка втора
и четвърта събота и неделя от месеца от 10:00 ч. до 13:00 ч. в присъствието на
майката и при съобразяване с режима на хранене и почивка на детето.
За
една част от този период, а именно за 6 месеца, считано от влизане в сила на
решението следва да бъде постановено срещите да се осъществят и в присъствието
на трето лице – социален работник или друг специалист, посочен от Диркеция
„Социално подпомагане“ – гр. П., компетентна според местоживеенето на детето.
За
да приложи мярката по чл. 59, ал. 8, т. 2 СК съдът счете, че на срещите не може
да бъде изключено присъствието на майката В., въпреки установеното напрежение в
отношенията между нея и ответника К., тъй като именно тя е човекът, към когото
двугодишната Н. е най-силно привързана и когото тя най-добре познава, като за
детето не следва да се създава допълнителен срес от отсъствието на майка му. От
друга страна, за да бъдат пълноценни срещите между баща и дъщеря занапред и да
не се възпрепятстват от спорове между двамата родители, съдът счита за
подходящо участието на трето за тях лице – социален работник за един преходен
период от време – в случая от 6 месеца,
който да осъществява контрол относно начина, по който се осъществява режима на
лични отношения и поведението на двамата родители – в т. см. Определение № 108
от 9.02.2018 г. по гр. дело № 51/2018 г., IV г. о., ГК на ВКС. Присъствието на
това трето лице би обезпечило реалното провеждане на срещите между бащата и детето
и предотвратило преждевременното им прекъсване заради конфликти между
родителите. Наред с това, последните са длъжни да се съобразят с постановеното
от съда, което изисква да окажат максимално съдействие на ДСП, като при отказ
за сътрудничество от страна на родител, за последната съществува редът по чл.
59, ал. 9 СК.
След
навършване на 4 години или след 05.12.2022 г. следва да се постанови бащата да
има право да вижда и взема детето от адреса по местоживеенето му всяка втора и
четвърта събота и неделя от месеца от 10:00 ч. в събота до 15:00 ч. в неделя с
преспиване, както и 20 дни
през лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката.
Съдът
приема, че с увеличаване на часовете, които през седмица ответникът Л. да
прекарва с дъщеря си, на 3 часа /вместо посочените в исковата молба 2 часа/ ще
бъде възможно по-бързото опознаване между баща и дъщеря, изграждането на
по-сигурна и постоянна емоционална връзка помежду им, предвид ниската възраст
на детето и необходимостта от по-чести срещи с родителите му, но при
съобразяване от страна на ответника с установения режим на хранене и почивка на
малолетната Н.. Същевременно съдът намира, че при този режим и при отговорно
отношение на Л., изразяващо се в неговото съблюдаване и проявяване на търпение,
между двамата биха се създали привързаност и доверие, които да позволят
прилагането на по-разширения режим – с преспиване в дома на бащата след
навършване на четири години от детето /вместо посочените от ищцата 5/,
доколкото при навършването на такава възраст то ще има друг режим на
отглеждане, позволяващ поемане на грижите за тези дни от бащата. В тази връзка
съдът съобрази, че до въвеждането на този режим има период от около 2 години,
през което време, при полагане на достатъчно усилия и търпение, ответникът би
опознал детето, а между двамата биха се създали отношения на привързаност,
които да позволят през съответните дни от седмицата за момичето да се грижи
баща му. За този времеви период Л. би могъл и да приведе жилището си в
състояние, което да не поставя в опасност здравето на детето, с оглед
констатациите в социалния доклад относно наличието на необезопасени стълби във
вътрешността на къщата му.
Тук
е мястото да се отбележи, че спазването на определения режим е в интерес на
родителя, ползващ се от същия, който следва да организира ежедневието си по
начин, позволяващ съблюдаването му. В случай, че през времето, в което действа
по-ограничения режим – до навършване на 4-годишна възраст на Н., отношенията
между нея и баща ѝ все още не предполагат по-честите контакти помежду им,
включително чрез преспиване в дома на родителя му, то остава възможността за последваща
промяна на режима по реда на чл. 59, ал. 9 СК.
Следователно,
първоначалният иск по чл. 127, ал. 2 СК, предявен от ищцата В. следва да бъде
уважен с посочените изменения в режима на лични отношения между малолетната Н.
и нейния баща, респ. насрещният иск по чл. 127, ал. 2 СК, предявен от ответника
К., имащ същия предмет, следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 143, ал. 2 СК:
С оглед предоставяне
упражняването на родителските права върху малолетната Н.В., родена на *** г. на
нейната майка – ищццата В.Г., то другият родител – ответникът К.Л. следва да
бъде осъден да заплаща на дъщеря си ежемесечна издръжка.
При определяне на конкретния ѝ
размер, съдът намира, че на първо място следва да бъдат отчетени нуждите на
детето, обичайни за деца на неговата възраст, а именно на 2 навършени години, от
храна, дрехи, занимания, развлекателни и културни прояви. В тази връзка съдът
взе като критерий размерът на минимално необходимите средства за обичайната
издръжка на едно дете, съобразно неговата възраст, регламентиран в разпоредбата
на чл. 49, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето
относно осигуряваните от държавата средства, диференцирани според възрастта на
детето, когато то е настанено за отглеждане при роднини, близки или в приемно
семейство. Съобразно този законов критерий, приложим по аналогия, необходимите
средства за издръжка на дете до 7 години е 3-кратния размер на гарантирания
минимален доход, възлизащ на сумата от 75 лв. съгласно чл. 1 от Постановление № 305 от 19 декември 2017 г. за определяне на нов месечен размер на
гарантирания минимален доход, прието на основание чл. 12, ал. 3 от Закона за
социално подпомагане, в сила от 1 януари 2018 г. или в размер на сумата от 225
лв.
При
съобразяване с посочения критерий, възрастта на малолетната Н. и произтичащите
от това специфики при отглеждането на детето, събраните по делото
доказателства, че за детето се грижи преимуществено неговата майка и то все още
не посещава детска градина, както и липсата на такива, които да обуславят
необходимостта от повече средства за издръжка, съдът намира, че в настоящия случай минимално
необходимите такива възлизат на сумата от 230 лв.
Издръжката на невършилите
пълнолетие деца е дължима от всеки от родителите, независимо при кого от тях
живее детето. В този смисъл задължение да посрещат ежемесечните разходи на малолетната
Н. има, както нейният баща – ответникът Л., така и нейната майка Г.. При
преценка каква част от следващата се за детето издръжка да бъде поета от
двамата родители съдът съобрази данните от събраните по делото писмени и гласни доказателства, че понастоящем ищцата
В. не полага труд по трудово или служебно правоотношение, тъй като ползва
отпуск по майчинство. Същата получава месечно обезщетение от НОИ в размер на
380 лв., но се очаква от месец февруари да се върне на работа с основно месечно
брутно трудово възнаграждение от 1 200 лв.
Същевременно
от приобщените по делото писмени доказателства следва, че средният размер на
полученият от ответника трудов доход зе период от една година, предхождаща
депозирането на писмения отговор по делото, възлиза на сумата от 901,73 лв.
Предвид
обстоятелството, че детето Н. живее при своята майка, понастоящем в дома на
нейните родители, както и, че именно тя полага непосредствени грижи по
отглеждането и възпитанието му, съдът намира, че като отглеждащ родител майката
следва да поеме по-малък дял от издръжката в пари, с оглед ежедневно полаганите
от нея грижи в натура при съвместното живеене с детето и посрещането на
разходите на домакинството, част от които са в полза и на детето на двамата
родители, а именно сумата от 70 лв. Останалата част в размер от 160 лв. следва
да бъде възложена на бащата. Съдът счита, че този размер на издръжка не би
създал затруднения в посрещането ѝ от ответника, при съобразяване с размера
на получаваното от него трудово възнаграждение /след приспадане на данъци и
осигурителни вноски/, липсата на твърдения и доказателства същият да има
задължения към трети лица, в т.ч. за издръжка.
За
сумата от 160 лв. месечно предявеният иск следва да бъде уважен, а за разликата
до 250 лв. или за сумата от 90 лв. месечно – отхвърлен като неоснователен.
Предявеният
от ответника иск по чл. 143, ал. 2 СК следва да бъде отхвърлен изцяло.
По отговорността
за разноски:
При
този изход на спора – частична основателност на предявените искове право на
разноски, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част, имат и двете страни.
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК, съразмерно с уважената част от исковете, в полза на ищцата
следва да бъде присъдена сумата от 399 лв., представляваща сторени разноски за
държавна такса и за адвокатско възнаграждение, чието реално извършване следва
от отразеното в представения по делото договор за правна защита и съдействие № 15718
от 26.07.2019 /л. 13 от делото/ плащане на сумата в брой, в която част същият
има характера на разписка, удостоверяваща плащането – арг. т. 1 от Тълкувателно
решение № 6/2013 г. ОСГТК на ВКС. В тази връзка съдът съобрази общо уговорения
и заплатен размер от 450
лв. и броя на сезиращите го претенции – по чл. 127 и по чл. 143 СК. На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съразмерно с отхвърлената част от иска за издръжка, в полза на ответника
следва да бъде присъдена сумата от 90 лв. за адвокатско възнаграждение, чието
реално извършване следва от отразеното в представения по делото договор за
правна защита и съдействие № 18226 от 25.09.2019 г. /л. 19 от делото/ плащане
на сумата в брой. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК и чл. 7, т. 2 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на Районен съд – П. сумата от 230,40 лв., представляваща
дължимата държавна такса по делото по иска за издръжка, определена като 4 % от
размера на присъдената издръжка за тригодишен период.
На основание
чл. 242, ал. 1 ГПК следва да бъде поставено предварително изпълнение на
решението в частта относно присъдената издръжка.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ по искането с правно основание чл. 127, ал. 2 ГПК упражняването на
родителските права по отношение на детето Н.К.В., с ЕГН: **********, родено на ***
г., на неговата майка В.В.Г., с ЕГН: **********.
ОПРЕДЕЛЯ
местоживеенето
на детето Н.К.В., с ЕГН: **********, родено на *** г. при неговата майка В.В.Г.,
с ЕГН: ********** на адрес: ***.
ОПРЕДЕЛЯ
режим
за осъществяване на лични отношения между бащата К.В.Л., с ЕГН: ********** и детето
Н.К.В., с ЕГН: **********, както следва: до навършване на 4 години от детето
или до 05.12.2021 г. бащата да има право да вижда детето всяка втора и четвърта
събота и неделя от месеца от 10:00 ч. до 13:00 ч. в присъствието на майката и
при съобразяване с режима на хранене и почивка на детето, като през първите 6
/шест/ месеца от този период, считано от влизане в сила на съдебното решение срещите
да се осъществят и в присъствието на трето лице – социален работник или друг
специалист, посочен от Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. П.. След
навършване на 4 години от детето или след 05.12.2021 г. бащата да има право да
вижда и взема детето от адреса по местоживеенето му всяка втора и четвърта
събота и неделя от месеца от 10:00 ч. в събота до 15:00 ч. в неделя с преспиване,
както и 20 дни през лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на
майката.
ОСЪЖДА К.В.Л., с ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл.
143, ал. 2 СК, да заплаща на дъщеря си Н.К.В., с ЕГН: **********, чрез нейната
майка и законен представител В.В.Г., с ЕГН: **********, месечна издръжка в
размер на сумата от 160 лв., считано
от датата на подаване на исковата молба – 26.07.2019 г. до настъпване на
основания за нейното изменение или отмяна, платима до 10-то число на текущия
месец, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска от деня
на забавата до окончателното ѝ изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от по 160 лв.
месечно до пълния предявен размер от по 250 лв. месечно или за сумата от още по
90 лв. месечно.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на решението в
частта за присъдената издръжка.
ОТХВЪРЛЯ предявените от К.В.Л., с ЕГН: ********** срещу В.В.Г., с
ЕГН: ********** насрещни искове с правно основание чл. 127, ал. 2 СК и по чл.
143, ал. 2 СК.
ОСЪЖДА К.В.Л., с ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, да заплати на В.В.Г., с ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от
399 лв., представляваща сторени
разноски по делото.
ОСЪЖДА К.В.Л., с ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК и чл. 7, т. 2 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, да заплати в полза на Районен съд – П.
сумата от 230,40 лв., представляваща дължима държавна такса по делото.
ОСЪЖДА В.В.Г., с ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, да заплати на К.В.Л., с ЕГН: **********, с адрес: *** № 14, сумата
от 90 лв., представляваща сторени
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд – П., в двуседмичен срок от връчването
му на страните, освен в частта, в която е постановено предварително изпълнение,
в която част решението подлежи на обжалване с частна жалба, пред Окръжен съд – П.,
в едноседмичен срок от връчването му страните.
ПРЕПИС от решението да
се изпрати на страните и на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. П., с оглед постановения
режим на лични отношения.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: