МОТИВИ
към
присъда № 56 от 23.11.2016 година по
НОХД№ 137/2016 година описа на Елховски районен съд.
Производството пред ЕРС е образувано по
внесен от Районна Прокуратура - Елхово обвинителен акта по ДП № 337/2015 година
на РУ – Елхово при ОД МВР - Ямбол,
с който против подсъдимия С.В.А., с ЕГН **********,***, е повдигнато обвинение в престъпление по
чл.195, ал.1, т.2 вр.чл.194, ал.1, вр.чл.63, ал.1, т.3 от НК.
В с.з., участващият по делото прокурор
поддържа повдигнатото против подсъдимия обвинение, като счита, че същото е
доказано по безспорен начин от обективна и субективна страна. Пледира подсъдимия да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение и му бъде
наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, изтърпяването на
което на основание чл. 69, ал. 1 вр. чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за срок от две години.
Подсъдимия С.В.А., в първото по делото
с.з. се е явил и участвал лично и със
защитника си адв.Д.
от ЯАК,
след което производството е
протекло в негово отсъствие с участието на защитникът му в хипотезата на чл.269, ал.3, т.3 и т.4 от НПК, като съдът е приел, че отсъствието на
подсъдимия не би попречило за разкриване
на обективната истина по делото.
Разпитан във фазата на ДП подсъдимия е
дал обяснения по делото, приобщени в хода на съдебното производство по
реда на чл.279, ал.2 във вр. ал.1, т.2 от
НПК, в които е направил
самопризнания за извършеното от него престъпление.
Защитникът на подсъдимия в хода на
съдебните прения изразява становище за доказаност на обвинението и пледира за определяне на наказание на
подзащитния му при отичате на
смекчаващите вината на подсъдимия обстоятелства, а именно - липсата на
родителски контрол и факта, че деянието
е извършено за пръв път, в минималния
предвиден от закона размер или условно
наказание.
Съдът, след като обсъди поотделно и в
съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното следствие гласни и писмени
доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдим по делото е непълнолетният С.В.А.,
роден на *** ***, с постоянен адрес ***, българин, български гражданин, неженен, с основно
образование неосъждан.
На 08.08.2015
година след обяд св.И.П.Р. *** паркирал
собствения си лек автомобил марка „Фолксваген Голф 3 " с peг. № У***АН на ул.
„И. ***. След това той и св.Г.И.А. ***, излезли от
автомобила, като св.Р. оставил
вратите на автомобила незаключени.
В автомобила останал мобилен
телефон, марка „Алкател уан тъч айдъл“ с ИМЕИ № 864694020534462 с поставена в него сим-карта на мобилния оператор „Теленор“,
собственост на св.Г.И.А., включен в зарядното
устройство в автомобила. Между 16.00 и
18.00 часа подсъдимия С.В.А. *** заедно със св.С.С.И.
*** докато вървели по ул."И. *** забелязали автомобила. Подсъдимия С.А.
видял оставения в автомобила мобилен
телефон и решил да го вземе. След това
отворил вратата на автомобила и взел мобилния телефон. След това заедно със
свидетеля И. се отдалечили от автомобила .
По -пътя подсъдимия С.А.
изхвърлил поставената в телефона сим-карта. Няколко
минути след това в близост до супермаркет
„Престиж“ подсъдимия видял св.Д.А.П. ***, който ремонтирал автомобила си
пред дома си му предложил да купи телефона за сумата от 30.00 лв.
Последният се съгласил и подсъдимия му продал откраднатия мобилен телефон за
сумата от 30 лева, която сума още същият
ден подсъдимия и св. И. похарчили
за храна, кафе и цигари.
Същия ден около 18.00 часа св. Г.А.
установила, че мобилният й телефон
липсва от мястото, където бил оставен в
автомобила .На следващия ден подала жалба в РУ-Елхово.
На 17.11.2015 година св.Д.А.П. е предал вещта предмет на престъплението - мобилен
телефон марка „Алкател уан тъч айдъл“
с ИМЕИ № 864694020534462 на органите на РУ – Елхово при ОД МВР – Ямбол с протокол за доброволно
предаване от същата дата. При
предаването му свидетелят посочил, че го
е закупил през месец август 2015 година от две непознати за него момчета от
града. Предадения мобилен телефон марка „Алкател уан
тъч айдъл“ с ИМЕИ № 864694020534462 не е в
състоянието в което е бил към момента на извършване на деянието, като
към настоящият момент същият
е с надрасквания и парола за
достъп.
От
назначената и изслушана по делото стоково-оценителна експертиза е видно,
че стойността на откраднатите вещи възлиза общо на сумата 150.00 лв., от които
стойността на телефона е 145.00 лв., а стойността на сим
- картата – 5.00 лв.
Подсъдимия към 08.08.2015г. е
бил на 15 години, видно от удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт
за раждане № 0097/10.08.1999 година на община Елхово.
От приложената по делото характеристична
справка на подсъдимия, изготвена от РУ –
Елхово при ОД МВР – Ямбол се
установява, че същият се води на отчет в ДПС при РУ – Елхово при ОД МВР – Ямбол от 07.03.2011 година, и в РУ – Елхово при ОД МВР – Ямбол са регистрирани петнадесет
негови противоправни деяния - кражби и
едно противозаконно отнемане на МПС,
извършени в периода 20.02.2011
година – 09.08.2015 година. МКБППМН – Елхово е
разгледала девет възпитателни дела на лицето, като са му налагани
следните възпитателни мерки – „предупреждение“, „поставяне под възпитателен
надзор на родителите със задължение за полагане на засилени грижи“,
„поставяне под надзор на обществен възпитател“, „ задължение да участва в
консултации, обучения и програми за преодоляване на отклоненията в поведеното“,
„предупреждение за настаняване във
ВУИ с изпитателен срок
от 6 месеца“ и „настаняване вав ВУИ“. Родителите на подсъдимия според
изложеното в справката не упражняват
контрол над поведението му, като към
м.декември 2015 година и двамата
му родители са били извън страната, а той е бил
оставен на грижите на баба си.
Видно от справката през учебната
2014/2015 година подсъдимия е
завършил осми клас .
Видно от приложената по делото справката
за съдимост на подсъдимия, той не е
осъждан.
Описаната фактическа обстановка съдът
прие за установена въз основа на обясненията
на подсъдимия А. дадени в хода на ДП,
приобщени по реда на чл. 279,
ал.2 във вр. ал.1 т.2 от НПК, въз
основа на показанията на свидетелите Г.И.А., И.П. Р., С.
С. И. и Д.А.П.,
от изслушаната по делото съдебно – оценъчна експертиза, от писмените доказателства по делото - Справка за съдимост на подсъдимия, справка -
рег. №261ЗМ-337 /24.08.2015г., характеристична справка – УРИ:261р-15410/01.12.2015г.,
удостоверение за раждане на С.В.А., протокол за доброволно предаване,
писмо от „Теленор
България“ЕАД – изх. №16942/ 10.11.2015г., пощенски плик, писмо от БТК ЕАД –
рег.№18677/11.11.2015 г. писмо от „Мобилтел“ ЕАД -
София- изх. №20987/ 11.11.2015г., писмо до „Теленор“ ЕАД – рег.№ 264ДП-337/15, писмо до „Виваком“ ЕАД-рег.№261ДП-337/15, писмо до „Мобилтел“ –
рег.№261ДП-337/15 г., писмо от ОДМВР-Ямбол- рег.№ 261р-7319801.06.2016 г.,
приобщени по реда на чл.283 от НПК чрез
прочитането им.
Гласните доказателства, съдът кредитира
изцяло като логични, последователни и
кореспондиращи си. защлючението на вещото лице
като обективно и компетентно съдът цени с доверие. Писмените доказателства,
като редовни от външна страна също се кредитират от съда.
Доказателствата са непротиворечиви и
взаимно допълващи се.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Подсъдимия С.В.А., ЕГН **********, е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.195,
ал.1, т.2 вр.чл.194, ал.1, вр.чл.63,
ал.1, т.3 от НК, тъй като на 08.08.2015 година около
16.00 часа в гр.Елхово, обл.Ямбол от лек автомобил,
марка „Фолксваген Голф 3" с peг. № У***АН,
паркиран на ул."И. Николов" пред дом №28, като извършител, отнел
чужди движими вещи - мобилен телефон „Алкател“,
марка „Уан тъч айдъл
2“ на стойност 145.00 лева с 1 брой сим-карта на
мобилния оператор „Теленор“ на стойност 5 лева,
всичко на обща стойност 150.00 лева от владението на собственика им Г.И.А. ***,
без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като откраднатите
вещи не са били под постоянен надзор и макар и непълнолетен е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното от него деяние и да ръководи постъпките
си.
Налице е извършено съставомерно деяние –
кражба. От обективна страна подсъдимия С.В.А.
на 08.08.2015 година около 16.00 часа в
гр.Елхово, обл.Ямбол е отнел
от лек автомобил, марка
„Фолксваген Голф 3" с peг. № У***АН, паркиран на
ул."И. Николов" пред дом №28, чужди движими вещи - мобилен телефон
„Алкател“, марка „Уан
тъч айдъл 2“ със
сим-карта на мобилния оператор „Теленор“ на обща стойност
150.00 лева, от владението на
собственика им Г.И.А. ***, без нейно съгласие, с намерение противозиконно
да ги присвои, като откраднатите вещи не са били под постоянен надзор. С
действията си подсъдимия е прекъснали фактическата власт върху вещите предмет
на престъплението на досегашния им
собственик и е установила своя фактическа власт върху
същите. Авторството на деянията се установява по безспорен начин както от
обясненията на подсъдимия, така и от показанията на свидетелите С. С. И.,
Г.И.А., И.П. Р. и Д.А.П.,
които ги подкрепят изцяло.
Вещите
предмет на престъплението са се
намирала в автомобил, който не е бил собственост на собственика на откраднатите
вещи, и собственикът на последните не е бил в състояние да упражнява върху
вещите постоянен надзор или да вземе мерки
за тяхната защита, което обосновава
наличието на квалифициращият признак на
деянието по чл.195, ал.1, т.2 от НК – отнетите вещи да не са били под постоянен надзор.
От субективна страна деянието е
извършено с пряк умисъл от подсъдимия
- същият е
съзнавал общественоопасния му характер,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и
е искал настъпването на тези последици.
Съзнавал е, че лишава от фактическата власт досегашния собственик
от вещите предмет на
престъплението, предвиждал е преминаването им в своя фактическа власт и пряко е целял установяването й. Налице е
било и изискуемото се от закона намерение за този вид престъпление – да се
присвои противозаконно веща предмет на престъплението, който извод се подкрепя
и от обстоятелството, че в последствие подсъдимия се е разпоредила с
инкриминираните вещи като със свои, като
сим
картата е изхвърли, а телефона е
продал.
Съдът прие, че подсъдимия макар и непълнолетен към датата на извършване
на инкриминираното деяние е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си, като изходи от доброто му общо
психическо и физическо развитие и липсата на болестни процеси в детството му,
които да са довели до изменение в интелектуално-волевата му сфера на развитие.
Доказателство за горният извод е наличието на ясен спомен за извършеното, обективиран в дадените обяснения в хода на досъдебното производство.
Предвид горното съдът призна подсъдимия
за виновен в извършване на престъпление
по чл.195, ал.1, т.2 вр.чл.194, ал.1, вр.чл.63, ал.1, т.3 от НК.
Относно наказанието: За престъплението
по чл.195, ал.1, т.2 от НК след
редукцията на същото по чл. 63, ал.1, т.3
от НК се предвижда наказание
лишаване от свобода до три години.
При определяне на вида и размера на наложеното
на подсъдимия наказание съдът от една съобрази като отегчаващо вината
му обстоятелството множеството
регистрирани негови протиовобществени прояви преди
извършване на настоящото деяние, а като смекчаващи обстоятелства отчете направените от подсъдимия самопризнания
в хода на досъдебното производство,
както и невисоката стойност на предмета
на престъплението, под една минимална работна заплата за страната. Сочените
смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства не могат да бъдат
определени като изключителни или многобройни поради което и не са налице
основания за определяне на наказание на подсъдимия при условията на чл.55 от НК. С оглед на всичко това и след
прилагане на редукцията по чл. 63, ал.1, т.3 от НК съдът определи наказание на подсъдимия при условията на чл.54 от НК,
при превес на смекчаващите вината му обстоятелства. Поради горното съдът
наложи на подсъдимия А. за
извършеното от него престъпление по
чл.195, ал.1, т.2 вр.чл.194, ал.1, вр.чл.63, ал.1, т.3 от НК, наказание при условията на чл. 54 от НК в предвидения от закона минимум - три месеца лишаване от свобода. При
наличие на материално - правните
предпоставки на чл.66, ал.1 от НК
- наложеното наказание лишаване
от свобода е до три години, подсъдимия не е
бил осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и
становището на съда, че за постигане
целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е
наложително той да изтърпи ефективно наложеното му наказанието, съдът на основание чл.69, ал.1 във вр.чл.66, ал.1
от НК отложи изпълнението на наложеното на подсъдимия наказание да срок
от две години.
Така индивидуализираните наказания на
подсъдимия, по вид, продължителност и
начин на изтърпяване, по убеждение на настоящата инстанция, се явява
справедлива и адекватна санкция и достатъчна по обем принуда за постигане
целите на наказанието, дефинирани в чл.36 НК.
По разноските: Тъй като подсъдимия бе признат за виновен на
основание чл.189, ал.3 от НПК съдът го осъди да заплати в полза на Републиканския
бюджет, по сметка на ОД МВР – Ямбол
сумата от 61.18 лв. направени по
делото разноски, както и в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист
да заплати 5.00лв. държавна такса, вносими по сметка на Районен съд – гр.Елхово.
Вещественото доказателство по делото
- мобилен телефон „Алкател“, марка „Уан тъч айдъл 2“, представляващо предмет на престъплението, съдът
постанови след влизане на присъдата в сила да се върне на
собственика му Г.И.А. ***.
Причините за извършване на деянието
съдът съзира в стремежа на
подсъдимия за облагодетелстване по
незаконен начин.
Мотивиран от гореизложеното съдът
постанови своя акт.
Районен съдия: