РЕШЕНИЕ
№ / 29.06. Година
2018 гр.
Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 29.05. 2018 година
В публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО
СИМИТЧИЕВ
И секретаря Даниела Калчева,
като разгледа докладваното от съдията СИМИТЧИЕВ т.д. № 337 по описа за 2017 година,
за да се произнесе, съобрази:
Производството
е образувано по искова молба от ЗК“Л.К.”
АД – гр. С., бул. “****, ЕИК ****,
представлявано от М. М.-Г.и П.В.Д.- Изпълнителни директори против Т.Д.Т., ЕГН **********,***, с която са предявени обективно
кумулативно съединени искове с квалификация чл.274, ал.1, т.1 КЗ (отмза
осъждане на ответника Т.Д.Т. ЕГН ********** да заплати на ищеца сумата от общо
415 939.30 лв. /четиристотин и петнадесет хиляди деветстотин тридесет и девет
лв. и тридесет ст./, представляваща
стойността на изплатено застрахователно обезщетение, ведно със законна лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и
разноските по делото и юрисконсултско възнаграждение.
В исковата молба се
твърди, на 14.03.2010г., на път № ПП-III-
Срещу ответника било
повдигнато обвинение и образувано НОХД № 443/2010г. по описа на Старозагорски
окръжен съд. Делото е приключило с подписване на споразумение, одобрено от съда
съгласно което, Т.Д.Т. се признава за виновен за настъпилото ПТП.
Споразумението по наказателното дело, съгласно чл.383 от НК, имало последиците
на влязла в законна сила присъда
За виновният л.а. Опел калибра с рег.№ СТ 1518АК имало
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с полица № 230-8-151
223109758188, валидна от 03.01.2010г. до 02.01.2011г. в ЗК“Л.К.“АД.
След настъпване на ПТП,
законните наследници на починалия М.И.Н.- Р.Ц.Д.и И.П.Н.- негови родители,
предявили претенцията си срещу ЗК“Л.К.“АД по съдебен ред, като било образувано
гр.дело №1873/2011г. на СГС 1-9 с-в. Претендирано било заплащане на 300 000 лв
обезщетение за неимуществени вреди.
С решение №
4997/07.07.2012г. СГС 1-9 с-в. е уважил иска изцяло, като е осъдил ищеца да
заплати по 150 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди за всеки един от
ищците.
Решението е обжалвано във
Софийски апелативен съд и е образувано в.гр.дело № 3893/2012г,- 7 с-в., с
решение № 777 от 22.04.2013г., САС е потвърдил обжалваното решение.
Делото е водено при
участие на трето лице помагач Т.Д.Т., поради което, ищецът поддържа, че всички
констатации по делото имат обвързваща сила спрямо него.
Въз основа на
постановените по посочените дела решения, за събиране на присъдените на
наследниците на починалия суми, както и за разноските по същите, били
образувани следните изп. дела:
- ИД №20128680400517 при
ЧСИ Р.М.във връзка с вземането на И.П.Н.. Съгласно поканата за доброволно
изпълнение ЗК“Л.К.“АД дължи 85 071.67 лв.
- ИД № 20128680400257
при ЧСИ Р.М.във връзка с вземането на И.Н.. Съгласно поканата за доброволно
изпълнение ЗК“Л.К.“АД дължи 130 236.70 сумата лв.
- ИД № 20138680400423 при
ЧСИ Р.М.- разноски по гражданското дело Съгласно поканата за доброволно
изпълнение ЗК“Л.К.“АД дължи сумата 3421.84 лв.
- ИД № 20137830400301
при ЧСИ И.Ч.- разноски по гражданското
дело Съгласно поканата за доброволно изпълнение ЗК“Л.К.“АД дължи сумата
24670.40 лв.
- ИД № 20127830400461 при
ЧСИ И.Ч.№ във връзка с вземането на Р.Д.. Съгласно поканата за доброволно
изпълнение ЗК“Л.К.“АД дължи 87 878.37 лв.
Образувано е ИД №
20137830400207 при ЧСИ И.Ч.във връзка с вземането на Р.Д.. Съгласно поканата за
доброволно изпълнение ЗК“Л.К.“АД дължи сумата 133 813.52 лв.
Общо по всички
изпълнителни дела на ЧСИ Р.М.са преведени 219 346.84 лв.
От преведената сума,
ищеца претендира само сумата 198 923.75 лв.
Общо от образуваните
изпълнителни дела при ЧСИ И.Ч.са преведени 246 362.29 лв.
От преведената сума,
ищецът претендира само 217 015.55 лв.
Общо по всички изпълнителни дела, ищецът е заплатил сумата
от 465 709.13 лв., от която по настоящото дело се претендират 415 939.30 лв, която сума е сбор от следните суми:
·
По
ИД №20128680400517 при ЧСИ Р.М.,
във връзка с вземането на И.П.Н., ищцовото дружество е превело сума от общо
85071.67 лв, от която претендира по
делото сума в размер на 76382.03 лв, която
включва:
-
60 000.00 лв.присъдена
главница.
-
16 382.03 лв. присъдена
законна лихва към момента на плащането.
·
По
ИД № 20128680400257 при
ЧСИ Р.М., във връзка с вземането на И.Н., ищцовото дружество е превело сумата
от общо 130577.89 лв, от която
претендира по делото сума в размер на 119841,72
лв, която включва:
-
90000 лв присъдена
главница.
-
29841.72 лв присъдена
законна лихва към момента на плащането.
·
По
ИД № 20138680400423 при
ЧСИ Р.М.за разноски по гражданското дело, ищцовото дружество е превело сумата
от 3421.84 лв., от която претендира по
делото 2700 лв съдебни разноски.
·
По
ИД № 20137830400301 при
ЧСИ И.Ч.за разноски по гражданското дело, ищцовото дружество е превело сумата
24670.40 лв, от която претендира по
делото 20800 лв присъдени
разноски.
·
По
ИД № 20127830400461 при ЧСИ И.Ч.,
във връзка с вземането на Р.Ц.Д., ищцовото дружество е превело сумата 87878.37
лв., от която претендира по делото
сумата 76382.03 лв, която
включва:
-
60000 лв. присъдена
главница.
-
16382.03 лв.присъдена
законна лихва към момента на плащането.
·
По
ИД № 20137830400207 при ЧСИ И.Ч.,
във връзка с вземането на Р.Д., ищцовото дружество е превело сумата 133813.52
лв., от която претендира по делото 119833.52 лв., която включва:
-
90000 лв - присъдена главница.
-
29833.52 лв - присъдена законна лихва
към момента на плащането.
Ищецът поддържа, че с
изплащане на застрахователното обезщетение, ЗК“Л.К.“АД е встъпило в правата на
увредените лица срещу причинителя на вредата, тъй като ответникът Т.Д.Т. е
управлявал МПС след употреба на алкохол. Ето защо, на основание чл.274 ал.1 т,1
и ал.2 от КЗ/отм./, ищцовото дружество предявява
настоящия регресен иск за платените суми, като моли да се постанови решение, с което да се осъди
ответника Т.Д.Т. ЕГН ********** да му заплати сумата от 415 939.30 лв.
/четиристотин и петнадесет хиляди деветстотин тридесет и девет лв. и тридесет
ст./, представляваща стойността на
изплатеното застрахователно обезщетение, ведно със законна лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и разноските по
делото и юрисконсултско възнаграждение.
В законоустановения срок, е подаден отговор на исковата молба, с който ответникът заявява, че счита предявеният иск за
неоснователен, като за това си твърдение сочи следните доводи:
Заявява, че оспорва като
невярно твърдението, че е управлявал л.а. Опел Калибра след употреба на алкохол
1.28 на хиляда алкохолно съдържание в кръвта, установено по надлежния ред с
протокол за химическа експертиза №161/15.03.2010г., при движение с несъобразена
скорост и неспазване на правилата за движение по пътищата губи управлението на
автомобила, рязко завърта волана, излиза от банкета и спира в терена извън
пътя"
Посочва, че в
наказателното производство е признат за виновен и осъден за нарушени от него
правила на движение по пътищата по ЗДвП, а именно - чл.20 ал.1 и чл21 ал.1 от ЗДвП, в резултат на които нарушения е
осъществил състава на престъпление по чл.343 ал.4, вр. с ал.З, предл.Ш,
б."б", вр. с чл.343 ал.1 б "б" и б."в", вр. с
чл.342 ал.1. Никъде в посочените правни норми обаче не е посочено наличието на
употреба на алкохол при управлението на автомобила.
Според ответника, съгласно
правилото на чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда е задължителна за
гражданския съд, т.е. при извършване на деянието не е установена употреба на
алкохол от негова страна.
По така наведените
основания, счита, че не попада в нормата на чл.274 ал.1 т.1 и ал.2 от КЗ /отм./
и поради това предявеният иск се явява неоснователен.
Отделно от
гореизложеното, ответника сочи, че не следва да се дължат предявените претенции
за законни лихви и присъдени разноски по изпълнителни дела, тъй като ищецът-застраховател
е бил уведомен за станалото ПТП в указания в закона 7 - дневен срок.
Не възразява да се
приемат приложените с исковата молба доказателства и няма искане за събиране на
доказателства.
В срок постъпва допълнителна искова молба от ищеца, с която
прави следните допълнения.
Оспорва направеното от
ответника възражение в писмения отговор, че не е реализирал процесното ПТП след
употреба на алкохол. Посочва, че действително,
наказателното производство, образувано срещу ответника, е приключило с подписване
на споразумение, което е еквивалентно на влязла в сила присъда и е задължителна
за гражданския съд по аргумент на чл.300 от ГПК. Държавното обвинение и
виновния водач са се споразумели относно вината, обществената опасност на
деянието, причинените и предвидени и изискуеми от закона вреди, а именно -
причинената смърт по непредпазливост. Ето защо, виновният водач е осъден на
престъпление по чл.343, ал,4 ,вр.с ал.3, предложение III, б“б“ вр.с
чл.343,ал.1,б.“б“ и б.“в“ ,вр.с чл.342, ал.1 от НК.
Отделно от това,
посочва, че на самостоятелно основание, във връзка с процесното ПТП, спрямо
виновният водач Т.Д.Т. има наложено административно наказание, на основание
чл.171, ал.1, б.Б от ЗдвП- а именно: за управление на МПС с концентрация на алкохол
в кръвта над 0,5% промила, видно от химическата експертиза № 161/15.03.2010г.,
според която, водачът е бил с алкохолно съдържание на кръвта 1,28 промила.
Предвид изложеното, се
поддържа, че управляването на МПС след употреба на алкохол от страна на ответника,
съгласно чл. 274, ал.1, т.1 от КЗ, е регресното основание по предявения от
ищеца – застраховател иск.
Моли да се изиска и
приложи Административно наказателна преписка от ОДМВР ПП Стара Загора,
образувана срещу Т.Д.Т. във връзка с ПТП настъпило на 14.03.2010г., с цел
установяване на всички факти и обстоятелства по процесното ПТП, кога е влязло в
сила наказателното постановление, удостоверяващо употребата на алкохол.
В законоустановения срок,
е подаден допълнителен отговор на
допълнителната искова молба от ответника, в който се твърди, съгласно
изискването на чл.33 от ЗАНН, когато за дадено деяние
е възбудено наказателно преследване, административно-наказателно
производство не се образува, а ако е образувано, се прекратява. Поради това счита,
че ако това не е сторено от административния орган, който е издал посоченото от
ищеца наказателно постановление, то е налице нищожен акт.
Според ответника,
необосновано е да се твърди, че ако при процесното ПТП, вследствие на което е
образувано наказателно производство, е била установена употреба на алкохол от
виновния водач, то това няма да бъде съобразено от наказателния съд и същият да
бъде осъден по различен текст от наказателния закон, при който се включва
употребата на алкохол.
Според ответника, в
допълнителната искова молба правилно се цитира чл.300 от ГПК, където се казва,
че присъдата е задължителна в частта относно вината на дееца. А виновността била
за този състав от НК, по който е признат за виновен. В случая, нямало осъждане за причиняване на смърт
по непредпазливост след употреба на алкохол - т.е. било установено, че при
управлението на автомобила и причиняването на ПТП, водачът не е употребил
алкохол.
Старозагорският
окръжен съд, като взе предвид твърденията и възраженията на страните, в
съвкупност с доказателствата по делото, прие следното:
С проекта за доклад на делото, приет от страните без
възражения, са признати за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
факти:
На 14.03.2010г., на път № ПП-III-
За л.а.
„Опел Калибра с рег.№ СТ 1518АК имало сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ с полица № 230-8-151 223109758188, валидна от
03.01.2010г. до 02.01.2011г. в ЗК“Л.К.“АД.
След настъпване на ПТП, законните наследници на
починалия М.И.Н.-Р.Ц.Д.и И.П.Н.- негови родители предявили претенцията си срещу
ЗК“Л.К.“АД по съдебен ред, като било образувано гр.дело №1873/2011г. на СГС 1-9
с-в. Претендирано било заплащане на 300 000 лв обезщетение за неимуществени
вреди. С решение № 4997/07.07.2012г. СГС 1-9 с-в. е уважил иска изцяло, като е
осъдил ищеца да заплати по 150 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди за
всеки един от ищците. Решението е обжалвано във Софийски апелативен съд и е
образувано в.гр.дело № 3893/2012г,- 7 с-в., с решение № 777 от 22.04.2013г.,
САС е потвърдил обжалваното решение. Делото е водено при участие на трето лице
помагач Т.Д.Т..
В първото по делото заседание е признато за безспорно
между страните и че ищцовото дружество е извършило посочените в Им плащания на
обезщетения, законни лихви и разноски по водените от наследниците на
пострадалия искови и изпълнителни дела.
Така, спорен по делото се явява въпросът дали при настъпването на
процесното ПТП, ответникът е управлявал л.а. след употреба на алкохол над
допустимата от закон норма, който обуславя възникването на правото на регрес за
застрахователя към причинителя на вредата, чиято гражданска отговорност е била
застрахована при ищеца.
Ответникът оспорва, при настъпването на процесното ПТП, да е
управлявал л.а. след употреба на алкохол над допустимата от закон норма, с
аргументите, че след инцидента не му е било повдигнато обвинение за причиняване
на процесното ПТП и настъпилите при същото смърт и телесни повреди на возещи се
в автомобила лица, след употреба на алкохол над допустимата по закон, а с
одобреното от съда и влязло в сила споразумение е бил признат за виновен за
това, че на 14.03.2010г., около 03,45 ч.,
по път ПП-III-5007, км 26, между гр.Г. и с.К., община Г., при управление
на МПС – лек автомобил Опел Калибра, с рег.№ СТ 1518 АК, е нарушил правилата за
движение по пътищата - чл.20 ал.1 и чл. 21 ал.1 от ЗДвП и с деянието си по
непредпазливост е причинил смърт на едно лице – М.И.Н., ЕГН:********** и средна
телесна повреда на други лице – Ц.Ц.Ц., с което е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл.343 ал.4, вр. с ал.3, предл.III, б."б", вр. с чл.343 ал.1, б. "б" и
б."в", вр. с чл.342 ал.1 от НК, който състав не включва като
квалифицираща предпоставка наличието на употребата на алкохол от подсъдимия при
управлението на автомобила. Счита,
че, на основание чл.300 ГПК, влязлото в сила споразумение е задължително за
гражданския съд в този аспект, т.е. че водачът не е бил употребил алкохол над
допустимото по закон при причиняването на ПТП.
Така изложените съображения обаче не могат да бъдат
споделени.
На първо място, по делото са налице доказателства, които
установяват, че след причиняване на ПТП, е направено изследване на ответника за
употреба на алкохол, което е установило наличие на концентрация на алкохол в
кръвта му от 1,28 промила, т.е. над допустимата по закон от 0,5 промила. Това е
видно от представеният с ИМ и неоспорен от ответника протокол за химическа
експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество
в кръвта №161/15.03.2010г., извършена по отношение на взета проба от ответника Т.Д.Т.
чрез газохроматографски метод, в специализирана химическа лаборатория към ОД на
МВР-гр.Стара Загора, според заключението на който е установено наличие на
етилов алкохол в кръвната проба, взета от Т.Т., в количество 1,28 промила.
Освен това, видно от изисканата по делото от РУ-Казанлък
преписка във връзка с процесното ПТП, настъпило на 14.03.2010г., спрямо
ответника е издадено Наказателно постановление №1330/10/08.04.2010г., влязло в
сила 06.05.2010г., с което му е наложено административно наказание глоба за две
нарушения, едното от които е управление на ППС под въздействието на алкохол.
Видно от съставения АУАН №1330/14.03.2010г., подписан от нарушителя без
възражения, при установяване на нарушението, на Т. Д. Т., като водач на лек автомобил Опел Калибра, с рег.№ СТ 1518
АК, е взета алкохолна проба с техническо средство – алкомер 931 с №0251629,
с което е установено, че същият е управлявал л.а. с концентрация на алкохол в
количеството издишан въздух 1,34 промила. Именно на следващия ден е направена и
горепосочената експертиза на взета от ответника кръвна проба, която е
установила концентрация на алкохол в кръвта му от 1,28 промила.
Следва да се отбележи, че ответникът не оспорил нито
констатациите в АУАН, нито е обжалвал връченото му НП, с което му е наложено
наказание за управление на ППС под въздействието на алкохол, като с
подписването им без възражения е признал отразените в същите констатации. Освен
това, влязлото в сила НП, с което му е наложено административно наказание за
управление на ППС под въздействието на алкохол при причиняване на процесното
ПТП безспорно доказва този правнорелевантен по делото факт.
Въпросът, защо при така установените факти прокуратурата не
е повдигнала обвинение на ответника по квалифицирания състав на чл.343, ал.3 НК, не може да получи отговор от настоящия граждански съд, разглеждащ
гражданските последици от деянието на ответника, тъй като правомощието на
прокуратурата относно преценката кое лице да се привлече към наказателна
отговорност, за кое деяние и по кой състав от НК е суверенно право на
прокуратурата и не подлежи изследване или коментар от съда, дори от
наказателния. Липсата на обвинение и присъда срещу ответника по квалифицирания
състав от НК, инкриминиращ причиняване на ПТП с телесни повреди и жертви в
пияно състояние обаче не означава, че ответникът не е осъществил такова деяние,
тъй като такъв извод би бил възможен само ако той е бил оправдан по повдигнато
му обвинение по този състав. В случая, това не е така, поради което влязлото в
сила споразумение за прекратяване на наказателното производство не ограничава
възможността на съда, разглеждащ гражданските последици от деянието на
ответника, да изследва въпроса дали той е причинил процесното ПТП при управление
на моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на
алкохола в кръвта над допустимата по закон норма
В обобщение, съдът намира за безспорно установено от
доказателствата по делото, че при настъпване на процесното ПТП на 14.03.2010г.,
причинено виновно от ответника, същият е управлявал лекия си автомобил с
концентрация на алкохол над допустимата по закон. Това, от своя страна, означава,
че на основанието по чл.274, ал.1, т.1 КЗ(отм.), застрахователят има право да
получи от застрахования платеното обезщетение на правоимащите лица.
Както се посочи по-горе, по делото няма спор, а и се
установява от събраните доказателства, че въз основа на постановените по горепосочените
дела решения, с които в полза на наследниците на починалия при ПТП М.И.Н.- Р.Ц.Д.и
И.П.Н.- негови родители, ищцовото дружество е било осъдени да заплати по 150
000 лв. обезщетение за неимуществени вреди за всеки един от двамата родители.
Установява се, че за събиране на присъдените на наследниците
на починалия суми, както и за разноските по същите, били образувани следните
изп. дела:
- ИД №20128680400517 при
ЧСИ Р.М.във връзка с вземането на И.П.Н.. Съгласно поканата за доброволно
изпълнение ЗК“Л.К.“АД дължи 85 071.67 лв.
- ИД № 20128680400257
при ЧСИ Р.М.във връзка с вземането на И.Н.. Съгласно поканата за доброволно
изпълнение ЗК“Л.К.“АД дължи 130 236.70 сумата лв.
- ИД № 20138680400423
при ЧСИ Р.М.- разноски по гражданското дело Съгласно поканата за доброволно
изпълнение ЗК“Л.К.“АД дължи сумата 3421.84 лв.
- ИД № 20137830400301
при ЧСИ И.Ч.- разноски по гражданското
дело Съгласно поканата за доброволно изпълнение ЗК“Л.К.“АД дължи сумата
24670.40 лв.
- ИД № 20127830400461
при ЧСИ И.Ч.№ във връзка с вземането на Р.Д.. Съгласно поканата за доброволно
изпълнение ЗК“Л.К.“АД дължи 87 878.37 лв.
Образувано е ИД № 20137830400207 при ЧСИ И.Ч.във връзка с
вземането на Р.Д.. Съгласно поканата за доброволно изпълнение ЗК“Л.К.“АД дължи
сумата 133 813.52 лв.
По делото няма спор, че общо по всички изпълнителни дела на
ЧСИ Р.М.са преведени 219 346.84 лв. От преведената сума, ищецът претендира по
делото само сумата 198 923.75 лв.
По делото няма спор и че по образуваните изпълнителни дела
при ЧСИ И.Ч.са преведени общо 246 362.29 лв, от които ищецът претендира по
делото само 217 015.55 лв.
Тоест, общо по всички
изпълнителни дела, ищецът е заплатил сумата от 465 709.13 лв., от която по
настоящото дело се претендират 415 939.30 лв, а поотделно, както следва:
-
По
ИД №20128680400517 при ЧСИ Р.М.,
във връзка с вземането на И.П.Н., по което ищцовото дружество е превело сума от
общо 85071.67 лв, се претендира по делото сума в размер на 76382.03 лв, която включва 60 000
лв присъдена главница и 16 382.03 лв присъдена законна лихва към момента на
плащането.
-
По
ИД № 20128680400257 при ЧСИ Р.М.,
във връзка с вземането на И.П.Н., ищцовото дружество е превело сумата от общо
130577.89 лв, от която претендира по делото сума в размер на 119841,72 лв, която включва: 90000 лв
присъдена главница и 29841.72 лв присъдена законна лихва към момента на
плащането.
-
По
ИД № 20138680400423 при ЧСИ Р.М.за
разноски по гражданското дело, ищцовото дружество е превело сумата от 3421.84
лв., от която претендира по делото 2700
лв съдебни разноски.
-
По
ИД № 20137830400301 при ЧСИ И.Ч.за
разноски по гражданското дело, ищцовото дружество е превело сумата 24670.40 лв,
от която претендира по делото 20800 лв
присъдени разноски.
-
По
ИД № 20127830400461 при ЧСИ И.Ч.,
във връзка с вземането на Р.Ц.Д., ищцовото дружество е превело сумата 87878.37
лв., от която претендира по делото сумата 76382.03 лв, която включва: 60000 лв. присъдена главница и
16382.03 лв присъдена законна лихва към момента на плащането.
-
По
ИД № 20137830400207 при ЧСИ И.Ч.,
във връзка с вземането на Р.Ц.Д., ищцовото дружество е превело сумата 133813.52
лв., от която претендира по делото 119833.52
лв., която включва 90000 лв присъдена главница и 29833.52 лв присъдена
законна лихва към момента на плащането.
Съдът намира, че с изплащане на застрахователното
обезщетение на двамата наследници на починалия М.И.Н.- Р.Ц.Д.и И.П.Н., негови
родители, ЗК“Л.К.“АД е встъпило в правата на увредените лица срещу причинителя
на вредата, тъй като ответникът Т.Д.Т. е управлявал МПС след употреба на
алкохол, поради което, на основание чл.274 ал.1 т,1 и ал.2 от КЗ/отм./,
ищцовото дружество има право да иска от ответника платените суми, посочени
по-горе.
Неоснователни са доводите на ответника, че на ищеца не
следва да се присъждат претендираните законни лихви върху присъдените главници,
както и разноските по изпълнителните дела, тъй като застрахователят е бил
уведомен за застрахователното събитие в законния 7-дневен срок. На първо място,
следва да се посочи, че на основание чл.45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму, а съгласно чл.84, ал.3 ЗЗД, при задължение от
непозволено увреждане, длъжникът се смята в забава и без покана. Ответникът,
като извършител на непозволеното увреждане, причинило смъртта на М. Т., е в
забава относно плащане на обезщетение за причинените на наследниците му вреди
още от датата на увреждането и без да е необходима покана за плащане.
Съответно, доколкото застрахователят с плащането на застрахователното
обезщетение, встъпва в правата на увредените лица, на него му се дължат, както
платените обезщетения, така и изтеклите до момента на плащането им лихви за
забава, а също и разноските по водените от наследниците дела, така, както тези
суми са се дължали на самите наследници от причинителя на увреждането още от
датата на увреждането без покана.
Ето защо, съдът намира, че предявените искове се явяват
основателни и доказани и ще се уважат в пълен размер, като бъде осъден ответникът
Т.Д.Т. ЕГН ********** да заплати на ЗК“Л.К.” АД – гр. С., бул. “****, ЕИК **** сумата от общо 415 939.30 лв. /четиристотин и
петнадесет хиляди деветстотин тридесет и девет лв. и тридесет ст./, включваща
платени от ЗК“Л.К.” АД застрахователни обезщетения на законните наследници на М.И.Н.-
Р.Ц.Д.и И.П.Н., починал при пътно-транспортно произшествие, осъществено на
14.03.2010г., на път № ПП-III-
-
60 000
лв главница и 16 382.03 лв законна лихва към момента на плащането, платени по
ИД №20128680400517 при ЧСИ Р.М.,
във връзка с вземането на И.П.Н.,
-
90000
лв главница и 29841.72 лв законна лихва към момента на плащането, платени по ИД
№ 20128680400257 при ЧСИ Р.М.,
във връзка с вземането на И.П.Н.,
-
2700 лв съдебни
разноски, платени по ИД №
20138680400423 при ЧСИ Р.М.;
-
20800 лв съдебни разноски, платени по ИД № 20137830400301 при ЧСИ И.Ч.60000 лв.
главница и 16382.03 лв законна лихва към момента на плащането, платени по ИД № 20127830400461 при ЧСИ И.Ч., във
връзка с вземането на Р.Ц.Д.,
-
90000 лв главница и 29833.52 лв законна лихва
към момента на плащането, платени по ИД № 20137830400207 при ЧСИ И.Ч., във връзка с вземането на Р.Ц.Д.,
ведно със законна лихва
върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
30.10.2017г. до окончателното изплащане, както и разноските по настоящото дело
от 16637.57 лв за държавна такса и 300 лв юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т.Д.Т. ЕГН **********, с адрес *** да заплати на ЗК“Л.К.”
АД – гр. С., бул. “****, ЕИК **** сумата от общо 415 939.30 лв. /четиристотин и
петнадесет хиляди деветстотин тридесет и девет лв. и тридесет ст./, включваща
платени от ЗК“Л.К.” АД застрахователни обезщетения на законните наследници на М.И.Н.-
Р.Ц.Д.и И.П.Н., починал при пътно-транспортно произшествие, осъществено на
14.03.2010г., на път № ПП-III-
-
60 000
лв главница и 16 382.03 лв законна лихва към момента на плащането, платени по
ИД №20128680400517 при ЧСИ Р.М.,
във връзка с вземането на И.П.Н.,
-
90000
лв главница и 29841.72 лв законна лихва към момента на плащането, платени по ИД
№ 20128680400257 при ЧСИ Р.М.,
във връзка с вземането на И.П.Н.,
-
2700 лв съдебни
разноски, платени по ИД №
20138680400423 при ЧСИ Р.М.;
-
20800 лв съдебни разноски, платени по ИД № 20137830400301 при ЧСИ И.Ч.60000 лв.
главница и 16382.03 лв законна лихва към момента на плащането, платени по ИД № 20127830400461 при ЧСИ И.Ч., във
връзка с вземането на Р.Ц.Д.,
-
90000 лв главница и 29833.52 лв законна лихва
към момента на плащането, платени по ИД № 20137830400207 при ЧСИ И.Ч., във връзка с вземането на Р.Ц.Д.,
ведно със законна лихва
върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
30.10.2017г. до окончателното изплащане. Присъдените
суми могат да бъдат заплатени по следната банкова сметка ***“Л.К.” АД в
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“:
IBAN: ***: BPBIBGSF
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен
съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: