№ 1278
гр. Бургас, 19.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно
наказателно дело № 20232120204555 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от И. Т. С., ЕГН ********** срещу Наказателно
постановление № 23-0769-001812 от 05.09.2023 г., издадено от началник група към ОД на
МВР – Бургас, сектор „ПП”, с което на жалбоподателката на основание чл. 183, ал. 5, т.1
ЗДвП за извършено нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП й е наложено наказание „глоба“ в размер
на 100 лева.
Жалбоподателката оспорва наказателното постановление като незаконосъобразно.
Оспорва изложените в АУАН и НП фактически констатации. Излагат се твърдения, че
управляваният от жалбоподателката автомобил е навлязъл в кръстовището на зелен
светлинен сигнал на светофара, като при преминаването е трябвало да изчака пресичащи
пешеходци. Сочи, че автомобилът е бил спрян за проверка след преминаването на
кръстовището от полицейски служители, които не са имали видимост към светофара, както
и че след управлявания от жалбоподателката автомобил са преминали още няколко
автомобила. С тези доводи моли НП да бъде отменено. Жалбоподателката, редовно
уведомена, не се явява, представлява се от адв. К., който поддържа жалбата.
Административнонаказващият орган ОД на МВР – Бургас сектор „Пътна полиция”,
редовно уведомени, не се явява представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията на страните, намира за установено следното:
1
От фактическа страна:
Срещу жалбоподателката е било издадено Наказателно постановление № 23-0769-
001812 от 05.09.2023 г. за това, че на 29.04.2023 г. около 10:10 часа е управлявала в гр.
Бургас, по бул. „Д.“ от ул. „К. и М.“, в посока ул. „Ц.С. I“, лек автомобил „Ситроен Ц3“ с
рег. № *******, като на кръстовището с ул. „А.Б.“ управляваният от жалбоподателката лек
автомобил е преминал на забраняващ червен сигнал на светофара.
Свидетелят Х. К. на длъжност мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ гр. Бургас
спрял за проверка управляваното от жалбоподателката МПС и съставил АУАН срещу нея за
извършено нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП. Впоследствие било издадено и обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства. По делото не се събра
доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установената от съда
фактическа обстановка.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН,
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е основателна по следните съображения:
С оглед събраните по делото доказателства съдът намира, че нарушението, за което е
издадено процесното наказателно постановление не е доказано по категоричен и безспорен
начин. По делото не са събрани неопровержими и неоспорими доказателства, които
несъмнено да установяват, че жалбоподателката е предприела управление на автомобила, за
да премине през процесното кръстовище на забраняващ червен сигнал на светофарната
уредба. В подкрепа на повдигнатото срещу жалбоподателката административнонаказателно
обвинение са единствено показанията на актосъставителя К.. В показанията си обаче
свидетелят категорично заявява, че същият не е имал пряка видимост към светофара от
страната на преминаване на жалбоподателката, а е наблюдавал светофарната уредба в
насрещната посока. В действителност свидетелят посочва, че двата светофара са
синхронизирани, но в преписката не са налични доказателства, които да установяват
безспорно този факт. Дори да се следва житейската логика, че най-вероятно и предвид
регулирането на движението на кръстовището за насрещно движещите се автомобили, в
действителност двата светофара светят едновременно с една и съща светлина. Според съда
обаче не може категорично да се изключи възможността да е налице кратко времево
разминаване (например секунди) между двата светофара при преминаване от една светлина
в друга. За да формира извода за недоказаност на нарушението, съдът съобрази и
2
показанията на свидетеля К.С., който е пътувал в автомобила с жалбоподателката и е слязъл
на светофара, докато изчаква да светне зелен сигнал за преминаване. Показанията на
свидетеля С. разколебават обвинителната теза на АНО. Свидетелят С. е съпруг на
жалбоподателката и съответно същият е заинтересован от изхода на делото. Независимо от
това съдът намира, че показанията на свидетеля не следва автоматично да се изключат от
доказателствения материал, като носители на неверни данни, а трябва да бъдат съотнесени
към останалите доказателства и след анализ да се извърши преценка на тяхната
достоверност. Свидетелят С. споделя, че жалбоподателката е спряла на светофара на червен
сигнал, при което той слязъл от автомобила. Свидетелят посочва, че е имал видимост към
светофара и е възприел, че жалбоподателката е потеглила на зелен светофар. В
противоречие с показанията на С. са показанията на актосъставителя К., който свидетелства,
че жалбоподателката е преминала на червен сигнал. Както стана ясно обаче свидетелят К. не
е имал видимост към светофара, през който е преминала жалбоподателката. Още повече
свидетелят К. е бил позициониран след кръстовището и след пешеходната пътека на
отдалечено разстояние от светофарната уредба, през която е преминала жалбоподателката.
Следователно свидетелят К. е възприел преминаването на автомобила на жалбоподателката
едва когато е излизал от кръстовището, на което е обществено известно, че е разположена
широка пешеходна пътека. Т.е. свидетелят К. не е имал обективна възможност предвид
мястото където се е намирал, да възприеме момента на навлизане в кръстовището от
жалбоподателката. В тази връзка съдът намира, че по делото не са събрани доказателства,
които да поставят под съмнение достоверността на показанията на свидетеля С., поради
което съдът ги кредитира като носители на относими към предмета на доказване данни.
Налага се извод, че показанията на свидетеля К. по-скоро следва да се ценят като изказано
предположение, че управляваният от жалбоподателката лек автомобил е преминал на червен
сигнал на светофара, отколкото като сигурен източник на така посоченото обстоятелство.
По делото е наличен и диск със запис, но същият не може да бъде възпроизведен поради
технически проблем на самия диск и по тази причина съдът не можа да се запознае със
съдържанието му.
При така събраните по делото доказателства съдът намира вмененото на
жалбоподателката нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП за недоказано. В тази връзка издаденото
наказателно постановление следва да се отмени като неправилно и незаконосъобразно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0769-001812 от 05.09.2023 г., издадено от
началник група към ОД на МВР – Бургас, сектор „ПП”, с което на И. Т. С., ЕГН **********,
на основание чл. 183, ал. 5, т.1 ЗДвП за извършено нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП й е
наложено наказание „глоба“ в размер на 100 лева.
3
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен
срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4